Надежда Аргирова

„Защо проявявам интерес към стажа в банката ви ли? Защото това е възможност да упражня на практика наученото, да до обогатя знанията си за условията по кредити, депозити и други продукти; да участвам в реалното прилагане на различните регулации и др.”

„Като брокер чрез своя нюх и познания в областта на фондовите борси искам да „разкривам” тайните на финансовите инструменти.”

„ Икономическият журналист ме привлича с достъпа до огромен поток от информация, с възможността да я декодирам, да я оформя и поднеса за консумация на българския потребител.” И т.н.

Първият ми ден като стажантка във вестник К. ми откри един напълно нов свят. Свят, в който информацията беше „основното ястие”, а сътрудничеството и взаимната помощ – „приборите”.

Изборът ми да стартирам трудовия си път именно тук се основаваше главно на изпълнението на посочените по-горе три мои водещи принципа.
Оттам нататък промените в мен дойдоха от само себе си.
Обучението, което ни предоставиха на нас – стажантите се основаваше на съвременните принципи на журналистиката – област, в която преди това бях само консуматор, а сега се научих да мисля и като „творец”.

Разбрах, че във вестника междуличностните отношения са много важни – в никакъв случай не трябва да се влиза в интриги. Дистанцията между колегите трябва да отсъства, защото често ако не всеки ден човек работи в екип, а неразбирателството с партньора може да доведе не само до личен провал, но и до провал на цял проект и до големи загуби за фирмата ( морални, материални).

Самото работно време не бе фиксирано, от там научих, че не е важно колко трябва, а колко действително работиш. На българина, според мен, му липсва навика да работи усилено. Един от преподавателите ми в Fh-Joanneum, Грац, Австрия ( там бях по програмата Еразмус през първия семестър на трети курс) ми каза, че това е наша културна черта. Аз обаче мисля, че културата може да се променя и българинът трябва да разбере, че от него зависи колко ще получава и как ще живее. Трябва да се научи на производителност, да вземе съдбата си в свои ръце, а не да чака подаяния от държавата или от някой друг.
Научих се още :
Да бъда ОТГОВОРНА - професионално отговорна – без пряк надзор и побутване, аз сама трябваше да се организирам, за да се справя;
Да УЧАСТВАМ В КОЛЕКТИВНИЯ ДУХ – да мисля не само за себе си, но и за вестника – кое е най-добро за него и за другите, работещи в него;
Че нищо НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО – че дори и да съм смятала, че писането не е сред силните ми места, това не пречи да се старая, да се уча, да подобрявам своите резултати;
Че все пак да работиш означава НЕ САМО ВСИЧКО ДА Е РОЗОВО – при срещи с други представители на медиите се сблъсквам със злоба; отделно виждам заместник министри и други управници, често на градус, с невероятно просташко поведение – да се „чуди” човек как са заслужили постовете си;
Да бъда ПО-УВЕРЕНА в себе си, ПО-ЗНАЕЩА, ПО-ИНФОРМИРАНА.
А как разбрах, че обичам да работя ли?
Ами това е едно вътрешно усещане на удовлетворение, на принадлежност. То е налице, когато не броиш минутите до края на работния ден, а с нетърпение очакваш следващия, за да отидеш сутринта отново на работа.

Работата внесе у мен чувството на щастие, че участвам в създаването на нещо. И то не просто в създаването на един вестник – чрез работата аз участвам в създаването на собствената си личност, на своето бъдеще.

Често се замислям над думите на основателя на списание Forbes – BC Forbes: „Възприемай себе си не като архитект, а като скулптор на своята кариера.”. Дори и да изготвя план: днес ще бъда икономически журналист, след 2 години - мениджър на корпоративния отдел в банка, а след още 5 – ще основа собствена фирма, предоставяща финансови услуги, този план винаги трябва да е в работилницата, готов за промени. Защото човек непрекъснато се променя – променят го приятелите му, семейството му, преживяванията му, работата му.