Надникна Радка, надникна над студен, бистър кладенец

Надникна Радка, надникна

над студен, бистър кладенец

студена вода да пие,

студена, лед по-ледена.

Булото й се закачи

на суха вейка кленова,

на суха вейка кленова,

кленова, клен бодлинова.

Че ми се Радка провикна:

“Тъй ли си нямам никого

да дойде да ме обиди,

да ми булото откачи?”
Любе си Радка зачуло

през тия гори зелени.

Право при Радка отиде

и й булото откачи,

и си на Радка думаше:

“Я хайде, Радке, със мене

горе в Балкана да идем,

на мене булка да станеш.

при мойта вярна дружина.

Аз да им стана войвода,

ти да ни носиш знамето.”