Наименование Стр
Селско и горско стопанство
Изтегляне 3.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Земеделски производители
- Техническа съоръженост на земеделието
- Баланс на земята. Растениевъдство.
- Полски култури
- Трайни насаждения
- Животновъдство
- Горско стопанство
- ИЗВОДИ И КОНСТАТАЦИИ
Селско и горско стопанство
Климатът в Дряновския край е умереноконтинентален, характеризиращ се със съответни варианти на проява на фоновата климатична област Среден Предбалкан, като в микрорайона климатът е по-мек . Продължителността на вегетационния период е 180-200 дни, а температурната сума 3000-3700 градуса не е достатъчна за растежа и развитието на всички селскостопански култури, отглеждани в нашата страна. При трайните насаждения овощарството е представено с отглеждането на сливи, ябълки, круши, череши и вишни в целия район, а лозарството е ограничено от по-голямата надморска височина и по-ниските температури за района. Зеленчукопроизводството е много слабо развито, главно по тесните долини на реките Дряновска и Янтра, като се лимитира освен от температурните суми и от валежите. Върху характерните за района сиви и светлосиви горски почви добро развитие намират пролетният ечемик, овес, ръж и тритикале. Най-характерната особеност на почвите за земеделско ползване в Дряновския район е ниското плодородие и широкото развитие на ерозионните процеси, причинени от наклонения и разчленен релеф. Ерозията е значително подсилена от стопанската дейност-изсичане на горите, неправилно земеустрояване, а също и непровеждане на противоерозионно земеустройство, агротехника, сеитбообръщения и други мероприятия за борба с ерозията. Съдържанието на тежки метали - олово, кадмий, мед и цинк в почвения слой 0-30 см на сивите и светлосивите горски почви от района, застрашени от замърсяване, е под пределно допустимите количества /ПДК/. Торенето с органични и минерални торове е абсолютно необходимо мероприятие за полупланинските агросистеми, поради слабото естествено плодородие на почвите и особено на ерозиралите им варианти в обработваемите площи и естествените ливади и пасища.
За периода 2001 - 2004 г. общият брой на регистрираните земеделски производители /ЗП/ в общината е 256, като от графиката е видно, че броят им ежегодно почти се удвоява. 
Преобладаващ е броят на регистрираните ЗП, реализиращи само животинска продукция – над 70 %, следвани от ЗП с растениевъдна продукция и най-малък е делът на ЗП, реализиращи едновременно животинска и растениевъдна продукция. Продължава негативната тенденция за намаляване броя на земеделските кооперации като форма на организиран земеделски труд /2001г. – 8 бр.; 2005г. – 1 бр./ Регистрирани са четирима ЗП – физически лица и ЕТ, обработващи площи над 100 декара в землището на с. Гостилица.
Наличната селскостопанска техника на 01.02.2005 г. е посочена в отделна справка, като броят на зърнокомбайните е 12, трактори 33, зърносеялки - 16, дискови брани -19 и т.н.
Собственици са кооперации, арендатори, фирми и частни лица. Съществуващата техника не е пригодена за планински и полупланински наклонени терени. Ремонтът и поддържането на селскостопанската техника се извършва от самите собственици, като липсва необходимата за тази цел сервизна база. В кооперациите са запазени част от стопанските постройки на бившите ТКЗС. Много голяма част от сградния фонд – навеси, складове, обори и др. бяха получени и продадени от правоимащите бивши членове на ТКЗС. Някои от сградите бяха съборени и материалите продадени. Други стопански постройки са почти разрушени.
Статистическите данни за състоянието на поземлената реформа в общината към 31.12.2004 година показват, че изцяло е възстановено правото на собственост върху земеделска земя, възлизаща на 150773 декара и горски фонд - 28931 декара. Структурата на “Растениевъдството” е ориентирана като фуражна база на “Животновъдството”. Стопанисваните площи на културите, продукцията от които се използва за концентриран фураж, заедно с площите на пасищата, естествените и изкуствените ливади са преобладаващи. По начин на трайно ползване на земеделските земи, най-голям е делът на площите с ниви и ливади, следвани от площите, заети с овощни и лозя и най-малко са площите, заети със зеленчукови култури.
Необработваемите земи /мери и пасища/ по площ са малко повече от половината от обработваемите земи. Към настоящия момент интересът от страна на собствениците на земеделски земи по отношение на тяхното стопанисване е изключително слаб. Големият брой, разпокъсаността на земеделските имоти и ниското плодородие са причина за незаинтересоваността на собствениците за тяхното стопанисване. Крайно недостатъчни са знанията и уменията на производителите, липсва адекватна информация за пазари, технологии и продукти. Не се прилага маркетинговия подход и дългосрочното планиране при фермерите. Има нарушена връзка “наука-производство”.
Засетите площи с есенници и пролетници за периода 2001-2004 год. са с тенденция за намаляване. Това се обяснява с намаление броя на действащите земеделски кооперации, които са основните производители на растениевъдна продукция. Единствената положителна тенденция през периода е увеличаването на площите с есенници върху пустеещи земеделски земи чрез сключване на договори за наем и аренда от земеделските кооперации и физически лица. При условията на полупланинско земеделие, добивите от пролетници и есенници са и 30-40 % по – ниски от средните за страната, при значителни производствени разходи. Ниското равнище на добивите е съпроводено и с голяма нестабилност. Ниски са добивите на сено и от естествените ливади – 90-180 кг/дка срещу 420 кг. /дка средно за страната. 
Преобладаващата част от съществуващите трайни насаждения са на възраст над 25 години и са бракувани. Овощните насаждения са представени от ограничени сливови и ябълкови градини и единични или в група овощни дървета от всички овощни видове, а лозята са представени с минимални площи в дворните места и вилните зони около града. Освен наличните сливови градини на ИПЖЗ Троян - филиал Дряново, има една ябълкова градина от 100 декара в землището на с. Длъгня и една сливова градина от 450 декара в землището на с. Косарка, които подлежат на възстановяване. Липсата на финансови средства и заинтересованост от страна на собствениците по отношение прилагане на агротехника и растителнозащитни мероприятия дават своето естествено отражение в получаваните ниски добиви, доста под средните за страната. Животновъдството е представено с отглеждането на едър, дребен рогат добитък и птици в домакинствата. Съществува само една по-голяма говедовъдна ферма с млечно направление с над 100 броя млечни крави - “Чех & П”ООД с.Соколово. Фермите с минимум 15 млечни крави са 8, а останалите млекопроизводители са с 1 до 5 броя млечни крави. При дребния рогат добитък най-динамично се развива козевъдството както за добив на мляко, така и за добив на месо. Птицевъдството и отглеждането на бройлери има по-ограничен характер, като първото задоволява почти изцяло нуждите от яйца.
Пчеларството се развива устойчиво през последните три години, като броят на пчелните семейства се движи от 850 до 950. В микроязовирите, отдадени на концесия, се полагат основите за развитието на сладководното рибовъдство. Животинската продукция задоволява преди всичко нуждите на стопаните и техните семейства, като стоков характер имат излишъците от мляко, мед и бройлери. Произведеното количество мляко е далеч под капацитетите на съществуващите четири мандри за преработка на сурово мляко. Месопреработвателното предприятие в с.Соколово също работи с външни суровини.
Както при възстановяването на собствеността върху земеделските земи, така и при възстановяването на горите и земите от Горския фонд се отчита тенденцията на многобройни разпокъсани парцели с голям брой собственици. Това значително затруднява провеждането на каквито и да било лесоустройствени мероприятия. Възстановените гори по видове собственост в декари са, както следва :
Тенденцията е на увеличаване на горите частна собственост, поради възстановяване собствеността на гражданите на основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. Преобладаващи са широколистните гори - 70 % /високостъблени и издънкови/, а иглолистните съставляват 30 % от общата горска територия в общината. Последните три години, в изпълнение на дейностите по лесоустройствения план, е извършено залесяване върху 300 дка с дървесни видове чер бор, дъб, липа, цер, акация и явор по площи, както следва:
Основен проблем при стопанисването на горите остава незаконната сеч. Ерозионните процеси, характерни за полупланинските райони, следва да се овладеят чрез прилагането на ефективни противоерозионни мероприятия, като се използват възможностите за съвместна дейност с природозащитни неправителствени организации.
|