Най-често изворите се разделят по езиков принцип в следните групи: славянски, латински и гръцки. За най-важни като информация се смятат откритите през 1843 г от руския учен Горски Пространни жития на св. Кирил и св



Дата08.11.2017
Размер171.23 Kb.
Биографичните факти за братята Кирил и Методий са възстановени от историци и филолози от цял свят възоснова на източници, създадени в различни епохи, от автори с различна народностна принадлежност и на различни езици. Всичко това ги прави несигурни и фрагментарни, защото епохата на Средновековието не е оставила точни записи за историческите събития. Противоречията са толкова големи, че според различните източници Кирил е представен ту като млад, ту като старец, а дейността на двамата просветители протича през цели два века. Тези различия се плод на средновековните легенди, които свързват различни исторически личности . В опитите за възстановяване на историческата истина за най-крупните фигури на средновековната култура -Кирил и Методий изследователите анализират епохата и сравняват свидетелствата, получени от легендите и от типично историческите източници.
Най-често изворите се разделят по езиков принцип в следните групи: славянски, латински и гръцки. За най-важни като информация се смятат откритите през 1843 г. от руския учен Горски Пространни жития на св. Кирил и св. Методий, наречени Панонски легенди. Те принадлежат към славянските източници и са единствените, които представят цялостно живота на двамата просветители. Двете жития се отличават с висока степен на достоверност, защото са писани скоро след смъртта на двамата братя от техни сподвижници. По своя характер обаче те са литературни произведения, отнасящи се към средновековния култов жанр, който следва строго установени канони и има религиозни цели - да разкаже за делата на светеца и да представи чудесата, извършени приживе или след смъртта на героя. В този смисъл Пространните жития на Кирил и Методий са легендарен разказ за живота на двамата братя и изследователите подхождат към съдържащите се в тях факти само чрез съпоставителния метод.
Най-ценни за съпоставка и изясняване на фактите от Панонски легенди се оказват източниците на латински език. Кореспонденциите на папа Йоан VIII и на папа Стефан I са свидетелство за дейността на светите братя сред славяните в Моравия и Панония. Надежден източник на информация са и писмата на висшия римски духовник Анастасий Библиотекар до епископ Гаудерик Велетрийски и до крал Карл Плешиви.
Многогодишните научни изследвания не реконструират напълно биографиите на славянските просветители. От съчетаването на точни данни, разкази за легендарни събития и жанрови клишета днес ние разполагаме с техните биографични образи. Някои от фактите са напълно потвърдени, други се приемат с известна условност, а трети все още окачват своето категорично доказателство. Най-популярните и общоприети образи на двете крупни фигури на средновековната култура изглеждат по следния начин:


МЕТОДИЙ

Неговото светско име не е познато на историците. Методий е монашеското име на по-стария от двамата братя. За първи път името се среща в Поменика на манастира Райхенау - списък с имена за споменаване при богослужение. Предполага се, че името е собственоръчно написано в този най-древен исторически документ.
Методий е роден в Солун и едно от седемте деца в семейството, принадлежащо към аристократичните кръгове на Византийската империя. От познатите на изследователите източници за живота на св. Методий не може да се определи точната година на неговото раждане. Предположенията на учените са свързани с периода от 810 г. до 820 г. Най-обоснована е хипотезата за 815 година.
Знатният произход на Методий, неговите умения и образованост не остават незабелязани от императора. В стремежа си да укрепи властта си сред славянските племена той назначава Методий за административен управител на област, намираща се на север от Солун .В продължение на десет години той изпълнява важни държавни задачи и се проявява като мъдър, начетен и храбър предводител на славянското княжество. Дългият престой сред компактна славянска среда го подготвят за бъдещата просветителска дейност.
По неизвестни причини той се оттегля от административната длъжност и се установява в манастира "Полихрон", които се намира на планината Олимп, Мала Азия / в околностите на днешния град Бурса, Турция/. В този манастир Методий е монах, а по-късно и игумен.Историците предполагат, че манастирът "Полихрон" е най-вероятното място, където двамата братя създават славянската азбука.
От 860 до 867 година св. Методий участва в различни мисии заедно с брат си Кирил - при хазарите, в Моравия, в Рим и Венеция. По време на тези мисии те утвърждават християнството като религия и славянското богослужение.
След смъртта на Кирил през 869 година Методий се установява в Панония /днешна Хърватия/ като папски пратеник. Той води богослужението на славянки език, с което си навлича недоволството на немското духовенство. През 870 година е обвинен, че проповядва незаконно в техния религиозен район, изправен е пред църковен съд и прекарва три години в заточение. Със специална була на папа Йоан VIII той е освободен от затвора през 873 година и заминава за Панония, а по-късно и за Моравия, където отново е ръкоположен за епископ.
През 880 година противоречивото отношение на Рим към дейността на Св. Методий отново се проявява и той е изправен пред папския съд в Рим. Забранено му е да извършва църковна служба на славянски език и е принуден да отстъпи от верността си към Константинополската църква. Той защитава правото на използване на славянския език в богослужението и се завръща във Великоморавия., където полага изключителни усилия за умножаване на славянската книжнина и превежда от гръцки на славянски език почти всички библейски книги, сборник с църковни закони и др.
Св. Методий умира на 6 април 885 г. и е погребан във Велехрад, столицата на Великоморавия. Въпреки че е подложен на непрекъснати преследвания от немското духовенство, той оставя завидно наследство от преводни и оригинални трудове и подготвя около 200 ученици - свещеници, проповядващи християнската вяра на славянски език.
Скоро след смъртта му Методий е канонизиран за светец на християнската църква, за големия му принос към утвърждаване на религиозните и културни традиции на Европа папа Йоан Павел II го провъзгласява през 1980 година за покровител на Европа.


КОНСТАНТИН КИРИЛ - ФИЛОСОФ

Константин е светското име на голямата историческа личност, а Кирил е името, което приема 50 дни преди смъртта си заедно с монашеския сан. Пряк източник за годината на неговото раждане не съществува, но учените защитават хипотезата, че това се е случило най-вероятно в края на 826 година или в началото на 827 година. Доказателствата за това са косвени - в Пространно житие на Кирил е посочена точната дата на неговата смърт - 14 февруари 869 година. Житиеписецът уточнява, че тогава Кирил е бил на 42 години.
Аристократичният произход на Константин Кирил и безспорен. Неговото семейство принадлежи към влиятелните кръгове на тогавашното византийско общество. Бащата Лъв е друнгарий - високопоставена военна и административна длъжност в държавната йерархия. Ранните извори не споменават нищо за майката, а по-късните посочват нейното име - Мария, което говори за нейния славянобългарски произход.
Константин е седмото дете в семейството и по бащина, и по майчина линия произхожда от почтен известен аристократичен род, "известен преди всичко на Бога, а след това на царя и на цяла Солунска област". Това му дава възможност да получи добро образование в родния град. От дете проявява изключителни интелектуални умения и неговите знатни родители го определят за научното поприще. След смъртта на баща си Лъв той пристига в Константинопол, в центъра на империята, в която е засилен интересът към светските знания, към науката и литературата. Тогава Константин е на 14 години. Младежът попада в прочутата Магнаурска школа, в която се образова голяма част от елита на византийското общество. Негови учители са изтъкнатите учени Лъв Математик и амбициозният патриарх Фотий. При тях той са кратко време усвоява т.нар. septem artes liberals /седемте свободни изкуства/, които включват почти цялото тогавашно познание. Титлата "Философ" получава именно в Магнаурската школа за изключителните си интелектуални умения. Философските и филологически дарби му спечелват слава и всеобщо уважение в самата столица на империята.
Славата не съблазнява младия Константин Философ. Той отказва да сключи брак с девойка от знатен произход и приема да стане библиотекар на патриарха. Известно време оглавява катедра в Магнаурската школа и преподава философия. От този период е първата му публична изява - спорът с патриарх Йоан VII Граматик, известен на историците като Иконобореца. В този диспут Константин защитава позицията на императорските кръгове, които са привържениците на иконопочитанието. Философът излиза победител в този спор и се проявява като начетен богослов и изкусен полемист.
През 855 г. св. Константин-Кирил Философ е изпратен на първата си дипломатическа мисия в Багдат при халифа Мутавакил (847 - 867). След завръщането си той се оттегля в манастира "Св. Полихрон" в Малоазийски Олимп, чийто игумен е брат му св. Методий.
От 860 до 867 година изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии - при хазарите, в Моравия, в Рим и Венеция. За целите на трета си мисия - тази в Моравия, където отива да помогне на княз Ростислав за утвърждаване на християнството, Константин създава славянската азбука. По време на тези мисии заедно с по-големия си брат създават книжовни духовни средища, чрез които се утвърждава християнството като религия и славянското богослужение.
През месец декември на 867 година Константин, брат му Методий и техните ученици пристигат в Рим, където са приети тържествено от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги.
В същата година е една от най-значимите му публични изяви - диспутът във Венеция с привържениците на "триезичеството", според които словото Божие може да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински. На обвиненията в ерес св. Константин-Кирил Философ отговаря с прочутата си защита на славянски език: "Бог не праща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?"
Изтощен от напрегната работа и продължителните пътувания Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари 869 г. в Рим.
Признание за великото му дело е тържественото му погребение в римската църква "Сан Клементе" и канонизирането му за светец на християнската църква веднага след смъртта му. За заслугите към културата на Стария континент през 1980 година папа Йоан Павел II го обявява за покровител на Европа. В средата на IX век Византия се намира в обстановка на политическа стабилизация и изключителен културен подем. Тя осъществява своеобразна културна експанзия, която е насочена не само към славяните, но и към Армения, Грузия Италия и арабския свят. Религията, изкуствата и литературата оказват влияние на Запад и на Изток . Мисионерската дейност сред други народи се превръща в държавна политика, а солунските братя стават едни от нейните практически реализатори. Дори когато са свързани с религиозни спорове, мисиите сред другите народи, организирани от Византия, не престават да бъдат политически ходове, защото църквата е напълно зависима от държавата. Мисиите в чужбина са един от пътищата, по които културното влияние се движи и се осъществява просветителската дейност на Византия. Поемайки пътя на мисионери, Кирил и Методий започват да разнасят в близки и далечни страни достиженията на византийската цивилизация.

МИСИЯТА ПРИ САРАЦИНИТЕ

През 855 година Кирил Философ заминава при сарацините/арабите/ при халифа Мутакавал/847-867/. Вероятна му задачата е била много по-сложна от религиозен спор за предимствата големите религии - християнството, мюсюлманството и юдаизма. Съществуват безспорни доказателства, че тази мисия има дипломатически характер. Като носител на византийско-християнската култура Кирил навлиза в атмосферата на големите стълкновения между религиите, защитавайки настойчиво своите убеждения. Макар и твърде млад той има опита на Магнаурската школа, широките познания в различни области на науката и най-вече доказана ораторска и полемична дарба.
Престоят при сарацините поставя Константин Кирил Философ в контакт с арабската култура, която е напреднала особено в естествените науки. От своя страна той демонстрира високото самочувствие на представител на една голяма култура , като в споровете припомня притчата за меха с вода и заявява: "От нас са произлезли всички изкуства".
На първата си мисия при сарацините Кирил е сам, без своя брат. Тя е успешна, защото той утвърждава ролята на Византия като посредник в усвояването на духовния опит на няколко хилядолетия.
След завръщането си от тази мисия Кирил се оттегля в манастира Полихрон, където неговият брат Методий е игумен. Вероятният престой там е в продължение на три години. Това е периодът , в който двамата братя замислят създаването на славянската азбука и се подготвят за своето велико дело.

МИСИЯТА ПРИ ХАЗАРИТЕ

Хазарската мисия на двамата братя трае няколко години - от 859 до 861 година. На нея са изпратени от византийския император със следните думи: "Философе, иди при тези люде и им обясни за св. Троица с нейна помощ, защото никой не може да извърши това достойно". Тази мисия има религиозно - дипломатичен характер, защото официална религия на хазарите е юдаизмът , но в страната се ширят ислямът и християнството. Религиозните спорове са изключително изострени. Пространното житие на Кирил подробно привежда целия спор, в който той оборва всички възражения на юдеите. Задачата е била много трудна, но Кирил я изпълнява блестящо √ успява да възвърне към християнството 200 хазари, а на връщане от Херсон обръща към християнската религия и фулското племе.
Хазарската мисия открива нови прояви на богато надарената личност на Кирил. Тук той развива извънредно активна дейност. Като истински археолог открива останките на римския папа Климент и във връзка с това написва три съчинения: кратък разказ, похвално слово и химн. Това събитие е подробно засвидетелствано в един от най-надеждните исторически източници - писмото на видния римски книжовник Анастасий Библиотекар, който лично е познавал Кирил. Славянският просветител е характеризиран блестящо от Анастасий Библиотекар. Той го нарича "мъж с апостолски живот", "дивен философ", "велик и истински философ".
По време на хазарста мисия се проявява и изключителния филологически талант на Константин Кирил Философ. Тук той намира евангелие и псалтир на някакъв загадъчен "рошки" или "рушки език" и човек, който говори на този език. След като отделя гласните от съгласните бързо започва да чете на този език. В Херсон научава еврейски език и превежда един труд върху осемте части на граматиката. Склонността към езикови занимания и усвояването на чуждите езици улесняват задачата на мисионера - той води споровете със своите опоненти на техен език. Тези факти разкриват и дълбоките му демократични убеждения, че всеки народ има право на свой език. Теза, която блестящо защитава в следващите си мисии и която стои в основата на утвърждаването на българския език.

МОРАВСКА МИСИЯ

Моравската мисия е третата и най - важната в живота на солунските просветители. Във връзка с нея е осъществено делото на живота им - създаването на славянската азбука. Св. св. Кирил и Методий пристигат във Велехрад, столицата на великоморавския княз Ростислав през есента на 863 година. По искане на княза те са изпратени от византийския император Михаил III, за да проповядват словото Божие на славянски език. Тук те работят три години и създават първата славянска книжовна школа.
Отправяйки се на моравската мисия, двамата братя имат зад гърба си опита от разпространението на християнството и пълната представа за опасностите, които крие неговото проповядване чрез гръцките богослужебни книги. Като добър познавач на сложната богословско-философска система на християнството Кирил си е давал сметка, че нейното усвояване може да стане само на разбираем, роден език. Именно затова той се съгласява да отиде в Моравия, ако моравците имат букви на своя език.
Пространното житие на Кирил представя създаването на славянската азбука като чудо: "И скоро му се яви Бог, който изпълнява молбите на своите роби. И тутакси състави буквите и започна да пише евангелската беседа"В началото бе словото и словото бе у Бога, и Бог бе словото┘". Колкото и да са оскъдни сведенията за обстановката, в която е създадена славянската писменост, не може да се приеме, че тя е дело са едно административно разпореждане, дошло след молбата на моравския княз Ростислав. Двамата братя дълго са се готвили за изпълнението на великата си задача, която византийското правителство им поставя в 862 година. От разговорите, които се водят в правителството, се вижда здравото убеждение в подготовката на Кирил за подобно дело. Създаването на славянската азбука е замислено далеч преди моравската мисия от двамата братя, вероятно след като Кирил се завръща от първата си мисия при сарацините и се установява при брат си в манастира Полихрон. След дълги и задълбочени изследвания историографите в България приемат че славянската азбука е създадена през 863 година.
Към поставената задача за Моравската мисия Кирил не пристъпва като обикновен държавен функционер, свикнал да изпълнява правителствени декрети. В изпълнението на тази мисия се открояват не само блестящите му лични качества, но и най - хубавите страни от неговите идейни и морални позиции. Той предефинира задачата и за разлика от византийските управници вече не поставя само въпросът за предимствата на една или друга религия, за правилността на една или друга религиозна догма, а поставя задачата за създаването на азбука и писменост на една голяма племенна общност. С други думи казано по време на Моравската мисия солунските просветители въвеждат в орбитата на общочовешката култура една голяма част от населението на Европа.
Моравската мисия е изпълнена с необикновена историческа далновидност. Езиковедът, преводачът и писателят Константин Кирил Философ извършва гениално дело, което решава съдбата на славяните в бъдещите векове.

МИСИЯТА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ И РИМ

От всички предишни мисии братята се завръщат във Византия. Моравската мисия се превръща в тяхна съдба - нито един от тях не се завръща в родината си. Политическите събития във Византия принуждават двамата братя да променят пътя си - насочват се към Рим. На път за Рим те участват в църковен събор във Венеция, където триумфират в диспута с привържениците на триезичната догма, които смятат, че словото Божие може да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински. На обвиненията в ерес св. Константин-Кирил Философ отговаря с прочутата си защита на славянски език: "Бог не праща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?".
Речта във Венеция е една от най - хубавите речи на Константин Кирил Философ. Тя откроява богословската му ерудиция, научните познания, ораторско майсторство и загриженост на народната съдба.Обявявайки се против една консервативна традиция, Кирил се издига високо над своето време и се нарежда сред най - светлите умове на човечеството. Зад тезата на триезичниците той открива застрашените интереси на немското духовенство, а не догматичен спор. Оттук идва остротата и смелостта, с която защитава правото на славянските народи да имат свой език и писменост.
След успешния изход от диспута братята се насочват към Рим, където папа Адриан II ги приема тържествено, освещава славянските книги и ръкополага петима от учениците им за свещеници. От своя страна солунските братя се свързват завинаги с Римската курия, като й предават мощите на св. Климент.
Същевременно в няколко църкви в Рим се извършва богослужение на славянски език. Така делото на двамата братя, започнато от европейския християнски Изток, получава своето одобрение от престола на западното християнство, а солунските братя се превръщат в най-прекия смисъл на думата в мисионери между културите на европейския континент.
Още преди да се отправи на мисия в Моравия Кирил признава своето физическо изтощение: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там , ако имат букви в своя език." В резултат на болестта си Константин Кирил Философ умира в Рим на 14 февруари 869 година, достигнал своя триумф в утвърждаването на славянската писменост. Силното желание на римското духовенство да даде последен дом на един "всепочитан мъж" убеждава Методий и той скланя брат му да бъде погребан в базиликата "Сан Клементе" от дясната страна на олтара, където почива и досега.

ГЛАГОЛИЦА



В началния период славяните познават две азбуки - кирилицата и глаголицата. Първоначално именно глаголическите букви се наричат "Кирилски". В науката вече е утвърдено мнението, че Константин Кирил Философ е създателят на глаголицата. Когато през 862 година в Константинопол пристигат пратеници на моравския княз Ротислав, солунските братя вече имат готовност да aславяните на техния собствен език. Още през съвместния си престой през 855 година в манастира Полихрон те замислят създаването на графична система, която точно да отразява особеностите на славянския език, който познават - старобългарския. Най-вероятно работата по създаването на глаголицата е започнала далеч преди моравската мисия и е плод от убеждението на двамата братя, че всеки народ има право на своя култура и свой роден език. Тази позиция съвпада отчасти с интересите на Византия, която се стреми да подчини славяните в религиозно отношение.

Глаголицата е оригинална графична система, която се състои от 38 букви. Тя отразява много точно звуковите особености на старобългарския език. Съдържащите се в нея знаци Ж, Ч, Ш, Ъ и двете носовки, които липсват в латинската и гръцката азбуки, показват, че тя се придържа към особеностите на славянския език.

В търсене на първообраза на глаголицата се ражда една от най-интересните научни хипотези - че в нейната основа са залегнали три елемента със символно значение - кръст, кръг /символ на вселената/ и триъгълник /символ на света Троица/. Подобно изтънчено преплитане на символиката с филологическите знания не би било чуждо на Константин Кирил Философ, ученика на Лъв Математик и патриарх Фотий. Своеобразната "осветеност" на глаголицата се съдържа в първата от буквите - A, която е изобразена като кръст.

Глаголицата се използва в Панония, Моравия, Хърватия, Русия, Сърбия и разбира се в България. Със свещените глаголически букви са написани книгите, които княз Борис приема от учениците на славянските просветители. На нея са написани голям брой богослужебни книги, от които до наши дни са оцелели Зографското евангелие, Синайският требник, Мариинското евангелие, Асеманиевото евангелие и др. Букви на глаголица има издълбани и върху една от вътрешните стени на Кръглата черква (Ротондата) в Преслав.

Съдбата на глаголичата е да бъде свещено писмо - това се вижда от употребата й в богослужебните книги в Хърватия и Далмация чак до XVIII век.

КИРИЛИЦА



Кирилицата е създадена в края на IX в. и се свързва с книжовници от Преславската книжовна школа. Предполага се, че е възникнала по исторически път. Няма доказателства, че е творение на Константин - Кирил Философ или на Климент Охридски. Та включва 24 букви от гръцката азбука, към които са добавени и още няколко знака, специфични за старобългарската реч. В науката замяната на глаголицата с кирилица се обяснява с различни причини - най-вече със създалата се дълга практика да се приспособяват гръцките букви към славянската реч, или с волята на цар Симеон да сближи славянското писмо с гръцкото. Не е изключено заместването на глаголицата да е станало и по чисто административни причини. Самата глаголица е замислена като писмо за високата църковна книжнина. Отделни букви в нея са със сложна конструкция и не се писали, а са се рисували. Когато глаголицата станала по - рядка и се позабравила, книжовниците я използвали за тайнопис. Запазен е кирилски ръкопис на Златоструя на цар Симеон, в който неумело са начертани няколко глаголически букви .

В продължение на няколко века двете азбуки са се употребявали паралелно, но постепенно кирилицата е изместила глаголицата.

Най-стари известни писмени паметници на кирилица са Надписът на чъргубиля Мостич (от средата на X в.), Самуиловият надпис от 943, Битолският надпис на цар Иван Владислав от 1015 - 1016. На кирилица са написани и някои средновековни ръкописи като Савина книга, Супрасълски сборник и др. От България кирилицата е пренесена в Русия и Сърбия. Първите кирилски ръкописи в западната ни съседка датират от втората половина на XII в. Като църковно и канцеларско писмо кирилицата се използва и във Влашко и Молдова от края на XIV до средата на XIX

УЧЕНИЦИТЕ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ


По време на най-значимата си мисия - Моравската - солунските просветители обучават голям брой ученици. Те продължават мисионерската и просветителска дейност на своите учители, като извършват богослужение на славянски език и разпространяват славянската писменост. До нас са достигнали само няколко имена на преки ученици на Кирил и Методий. Това са Сава, Климент, Горазд, Наум и Ангеларий. Утвърдено е мнението, че Константин Преславски също е бил сред тези ученици, но е пристигнал в България след изпитанията на робството.

Две основни събития определят съдбата на тези ученици. Първото е смъртта на Методий през 885 г., а второто е заемането на папския престол в Рим от Стефан V. Новият римски папа се отнася крайно отрицателно към славянското богослужение и поставя началото на жестоки преследвания срещу Кирило - Методиевите ученици. Наследникът на Методий Горазд е свален като епископ на Панония и Моравия и на негово място е поставен немецът Вихинг. Учениците са хвърлени в тъмница и изтезавани, за да се откажат от своето дело. Част от тях са продадени във Венеция като роби.

Всичко това предопределя съдбата на делото на Кирил и Методий по западните славянски земи. Латинското богослужение и латинската азбука налагат своята власт. Книжовната дейност затихва и само в отделни книжовници - монаси продължават да си служат със славянската азбука.

Климент, Наум и Ангеларий (предполага се, че Горазд е вече починал или убит), славяни от балканските области, след много премеждия достигат до българските земи и в Белград (тогава българско владение) били посрещнати от пратеници на княз Борис I (852 - 859), доведени в Плиска и настанени в къщите на знатни граждани. След толкова терзания и мъки Ангеларий умира в Плиска. Княз Борис I решава да създаде два книжовни центъра за обучение на славянски църковен клир и за просветно-книжовна дейност и за тази цел оставя Наум в столицата, а Климент изпраща в областта Кутмичевица с център Охрид. След възкачването си на престола (893) цар Симеон I премества столицата в Преслав, където съсредоточава книжовната дейност. Един от Методиевите ученици, продаден в робство във Венеция, откупен в Цариград и дошъл след това в България, е Константин.

Климент Охридски, Наум и Константин Преславски са не само просветни дейци, но и книжовници, които създават много оригинални и преводни съчинения. В резултат на дейността на учениците на Кирил и Методий България се издига като пръв мощен център на славянската писменост. От нея славянската писменост и книжнина се разпространяват в Киевска Рус и в Сърбия и стават основа на книжовното им развитие.

Българската православна църква възприема общо наименование св. Седмочисленици за славянските просветители св.св. Кирил и Методий и техните ученици - св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, св. Сава, св. Горазд и св. Ангеларий , заради ползотворна им просветителска дейност и превръщането на България в пръв славянски културен и просветен център в Европа.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница