Най-хубавото птиче



Дата23.10.2018
Размер29.36 Kb.
Най-хубавото птиче

Едно време и птиците пращали децата си да учат също като хората. Те си имали свои училища.

Една лястовичка и една врана живеели наблизо. Веднъж лястовицата видяла, че враната бърза нанякъде.


  • Накъде си се разбързалата така, съседке? – попитала я лястовицата.

  • Бързам за училище, храна да отнеса на вранчето си.

  • Почакай, съседке - примолила се лястовичката. – Ела да ти дам да отнесеш храна и на моето лястовиче.

  • Ами какво е твоето птиче? - попитала враната.- Не го знам, по какво ще го позная?

- Не бой се – отвърнала лястовичката, - ще по познаеш. Гледай, което птиче е най-хубавото, то е моето!

Хвръкнала враната... Минало така доста време – ето ти я, връща се пак. Посреща я лястовичката, пита я:



  • Е, какво стана, съседки ? Даде ли храна и на моето лястовиче ?

  • Ох, сестричке, лястовичке – отвърнала враната загрижено. – Послушай какво нещо се случи : отивам аз на училището, нахраних моето вранче и взех да търся твоето лястовиче. Ти нали ми каза да търся най-хубавото и което е най-хубаво, нему да дам храната. Гледах, сестро, гледах всички птичета, но от моето по-хубаво не видях. И взех, че дадох нему и твоята храна.

Георги Райчев

МНОГО УМ НЕ СЕ ИСКА

Старец и старица имали син. Оженил се той и довел снаха. А тя била много мързелива.

- Жено – казал веднъж старецът на съпругата си. – Вземи стомните и тръгни за вода... А аз ще те дърпам – да видим дали снахата ще се засрами и ще отиде тя на чешмата.

Както казал той, така и направили. Старицата взела стомните, а дядото я задърпал.

- Дай стомните, бабо! Стара си ти, аз ще отида!

- Не! Аз отивам, това не е мъжка работа! – опъвала се тя.

Гледала ги снахата, гледала ги, пък им се присмяла:

- Брей, какви неразбрани хора! Не може ли единият да отиде за вода днес, а другият – утре? За това много ум не се иска!



ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ

Едно овчарче пасяло стадото си недалеч от своето село. И защото нямало друга работа, си правело шеги със селяните:

- Вълк! Вълк! На помощ! – викало то, без да е видяло никакъв вълк.

Няколко пъти селяните се подлъгвали и се притичвали да му помогнат, а овчарчето им се присмивало. Но веднъж вълкът наистина нападнал стадото.

- Помощ! – викало овчарчето. – Вълкът изяде овцете!

Този път селяните си помислилил, че отново ги лъже. И не му се притекли на помощ. Така вълкът, без никой да му попречи, издушил цялото стадо и избягал в гората. Езоп



СТРАХЛИВ ДРУГАР

Хитър Петър отишъл с един приятел на лов.

Както вървели, ненадейно пред тях излязла мечка.

Петровият приятел много се изплашил, хвърлил пушката и едва успял да се качи на близкото дърво. А Хитър Петър хукнал да бяла, но се препънал и паднал на зебята.

Мечката отишла при Петър.

Подушила го, позавъртяла се и си отишла.

Ловците дошли на себе си. Приятелят се смъкнал от дървото, а Петър станал от зебята.

Двамата взели пушките си и тръгнали.

- Петре, какво ти каза мечката? – попитал изплашеният лове.

- Хм – усмихнал се Петър, - каза друг път да не отивам на лов със страхлив другар!

Сава Попов

ЧОВЕК СЕ УЧИ, ДОКАТО Е ЖИВ

Живял някъде стар човек. Какво ли не знаел този старец. Но все пак често казвал, че човек трябва да се учи.

В една зимна вечер на вратата се похлопало.

Той отворил и на прага застанало малко момиченце. То поискало няколко въглена, за да запали огъня у дома си.

– Добре, моето момиче, ще ти дам. Но в какво ще ги сложиш? Носиш ли някакъв съд?

Момиченцето се навело, нагребало пепел, а върху пепелта сложило две червени въгленчета. Благодарило и си тръгнало.

Старецът си казал: ”Проста работа, но аз не се сещах. И от малкото момиченце научих нещо.

Човек се учи, докато е жив”.



Народна приказка




Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница