Най-хубавото
Да живееш в изключената среда
Изтегляне 0.97 Mb.
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
- Навигация на страницата:
- Да бъдеш духовен без Бога
| Да живееш в изключената среда
Християнският мироглед разглежда живота през рамката на Свещеното Писание, не през културата или опита. А Писанието ясно учи, че свръхестествените духовни сили действат в естествения свят. Например близо една четвърт от всички изцеления, описани в Евангелието от Марк, всъщност бяха освобождаване от демонична дейност. Жената, която Исус изцели в Лука 13:11, 12, бе жертва на „дух, който й беше причинявал немощи" цели 18 години. Освен Дий и нейните симптоми много хора, които съм съветвал, са идвали с физически проблеми, които са изчезвали скоро след като сме се справяли с демоничното влияние. Най-честите симптоми, които съм виждал, са били главоболие, световъртеж и болки по цялото тяло. Подобно на опита ми с Дий, К. Фред Дикейсън в книгата си „Обладаването от демони и християнинът" разказва за един пациент със симптоми на дисеминирана склероза в резултат на влияние на демони. Имам също позната, която споделя подобна история за дисеминирана склероза, изчезнала, когато духовният конфликт бил разрешен. Когато симптомите отново се появиха, тя можеше да се справи с тях и да ги отхвърли по същия начин. Не казвам, че всеки, който е болен или преживява болка, е тероризиран от демон. Това би означавало да излезем зад борда към трансцедентното ниво. Но съм убеден, че много християни се борят с физическите си симптоми безуспешно чрез естествени средства, когато същността на проблема и разрешението е духовно. Фактът, че Исус ни остави „в света" (Йоан 17:11), за да се борим с „духовните сили на нечестието в небесни места" (Ефес. 6:12), е настояща действителност. Духовните сили действат на планетата Земя. Ние живеем в естествения свят, но участваме в една духовна война. Изключената среда е изключена само от нашите секуларизирани умове, не в действителност. Да бъдеш духовен без Бога През последните три десетилетия хората на запад започнаха да усещат, че в живота има нещо повече от това, което разкрива науката и усещат сетивата и, разбира се, те са прави. На повърхността този нов глад може би звучи насърчително за онези от нас, които имаме изграден християнски мироглед, но на практика същите хора, които остават разочаровани от материалистичния свят, са разочаровани и от установената религия. Вместо да се обърнат към Христос и църквата Му, те запълват духовната празнота със старомоден окултизъм, облечен в модерните дрипи на парапсихологията, холистичното здраве, източния мистицизъм и многобройните култове, които маршируват под знамето на движението Ню Ейдж. Опитът да се посрещнат духовните нужди извън Бога не е нещо ново. Христос срещна секуларизирана форма на юдаизъм в своето земно служение, която бе обвързана с традициите, вместо с Бога на Авраам, Исаак и Яков. Религиозните водачи от онези дни не признаха Месията като свой духовен освободител. Те виждаха Рим като свой потисник, не Сатана, бога на този свят. Но Исус свърза двете нива в едно, когато „Словото стана плът" (Йоан 1:14). Той дойде да разруши делата на Сатана (1 Йоан 3:8), не на кесаря. И сега, както и тогава, в центъра на светския мироглед е азът: Какво ще получа аз от това? Кой ще посрещне моите нужди? Ще върша това, което аз искам. Дори християнинът, който действа в тази сфера, е мотивиран от егоистични амбиции и гордост. Апостол Петър е крещящ пример за борбата между живота, съсредоточен в Христос, и живота, съсредоточен в аза. Само няколко мига след като Петър изповяда фундаменталната истина, че Исус Христос е Месията, Сина на живия Бог (Матей 16:13-16), той се оказа в съюз със силите на мрака. След като току-що бе благословил Петър за прекрасната изповед, Исус обяви на него и на другите ученици страданията и смъртта, които Го чакаха в Ерусалим: „Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе" (стих 22). Исус отговори: „Махни се зад Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките" (стих 23). Известното смъмряне на Исус изглежда безмилостно жестоко. Но фактът, че Той идентифицира Сатана като източник на Петровите думи описва точно и съвсем адекватно характера на съвета, който Петър се опитваше да даде: „Спаси се на всяка цена. Пожертвай дълга за личния си интерес, каузата на Христос за личното удобство." Съветът на Петър бе сатанински по принцип, защото основната цел на Сатана е да издига личния интерес като главна цел за човека. Сатана е князът на този свят, защото личният интерес управлява светския свят. Той е наречен клеветник на братята, защото не вярва, че дори едно Божие дете има по-висш мотив от личния интерес. Почти го чуваш да просъсква: „Всички хора са егоисти в сърцето си и си имат цена. Някои може да устояват по-дълго от други, но в крайна сметка всеки човек ще предпочете собствените си цели пред Божиите цели." Това е веруюто на Сатана и за нещастие животът на твърде много християни потвърждава тези твърдения. Сатана ги е заблудил да си мислят, че те служат на себе си, макар всъщност да служат на света, плътта и дявола. Но християнският мироглед има различен център. Исус се изправя срещу нашите хуманистични, егоистични рамки и предлага перспективата от кръста. Само от този център можеш да избягаш от веригите на онзи, чието единствено намерение е да „открадне, да заколи и да погуби" (Йоан 10:10). Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|