Най –щастливият ми ден и след това ii част



Дата11.03.2018
Размер43.9 Kb.
#62043
Най –щастливият ми ден... и след това ii част

Пастор Михаил Контаров, гр. Варна


НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ МИ ДЕН /осъждането ми да лежа в затвора/...отмина. И тъй като баща ми нае адвокат за обжалване на делото, аз започнах да чакам с някаква малка надежда освобождението ми. Само няколко дена след „най-щастливият ми ден“, моите колеги от Университета облякоха цивилните си дрехи и заминаха за Варна, за да продължат следването си, а аз останах в чужда среда /сред срочно служещите войници/ и зачаках известия от София относно обжалването на делото ми.

Беше 12 септември следобеда, когато ми се обадиха. Бях в кухнята и ръцете ми бяха изцапани от каймата за кюфтетата. Известиха ми че утре, 13 септември, ще бъде обжалвано делото ми в Съдебната Палата в София. И ...ако мога да отида и аз лично!

Ако може ли? Та аз това и чаках! Веднага се измих, как съм направил това не помня, и изхвърчах от кухнята. Отидох при командира и го помолих да ме освободят за обжалването на делото ми в София. Той предварително знаеше всичко по въпроса. Не само ме освободи, но и нареди да ми се даде и требване /безплатен военен билет до София/.

Отидох в помещението да се облека. Взех требването си и заминах за автогарата. Само след малко пристигна и последния автобус за Бургас. Бог имаше грижата и за това!

Отидох до гарата в Бургас, качих се във влака и зачаках, мислейки си за утрешният, решаващ ден за мен. Излязох в коридора и гледайки навалицата навън, понеже беше лято и имаше много хора на перона, неусетно съм засвирил с уста наша, християнска песен!

Песента ми свърши и аз останах в коридора замечтан и замислен за моята предстояща съдба! По едно време някой ме потупа по рамото и обръщайки се, видях един млад човек до мен, който ми се извини и попита: “Прощавайте, мога ли да зная каква песен свирехте преди малко?“ Казах му: “Не мога да си спомня коя песен съм свирил, но аз съм християнин и свирих една от нашите, християнски песни.“ Отговорът на младия човек беше: “Така си и помислих, защото и аз съм християнин!“

Така се запознах с Венцислав Буюклийски, още помня името му, а са минали много години от онова време.

Оказа се, че Венцислав е студент във Висшия Селскостопански Институт в София. Бил на гости при леля си в Бургас и сега се прибирал на София, за да продължи следването си.

Заговорихме се. Той ме попита за къде съм тръгнал и аз му разказах всичко, което трябваше, според мен. И сега сякаш го виждам отново – онемял и учуден от чутото с мен. След малко Венцислав ми каза: “Ще разкажа на моите братя, младежи от петдесятната църква, че все още има хора и то млади, които страдат заради Христа!“.

Разговора ни продължи до среднощ. По едно време уморени, сме задрямали.

На разсъмване аз се събудих от дрямката, веднага посегнах към сухарната си торба, която е неотменна вещ за войника тогава, и взех Библията, за да си прочета утринното бдение за деня.

Беше 13 септември 1957 година. В полумрака на купето се зачетох и неусетно в очите ми се появиха сълзи на радост. И сега сълзи на умиление се появяват в очите ми, спомняйки за този момент. Стихът беше в ДЕЯНИЯ 10:4 “....Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.“ Във всички мои библии, а аз имам немалко издания, има специално отбелязана тази дата - 13 септември 1957 година.

Бях във възторг! През това време Венцислав и той се събуди, погледна ме и ме запита: “Какво има брат Михаиле?“ Сигурно на лицето ми се беше отразила надеждата, вярата и радостта.

Аз му разказах за нашия обичай да си четем сутрин един стих от Библията за утринно бдение и му разказах за днешния стих. Добавих: “Мисля, че днес ще ме освободят!“

Венцислав се учуди и бавейки се малко, ме запита: „Може ли да дойда днес в съда при тебе?“ “Разбира се, - му казах - но съда ще бъде при закрити врати и няма да те пуснат да влезеш вътре.“ Той обаче реши да дойде.

Влакът пристигаше на гарата. Хората започнаха да се суетят и да приговят багажа си за слизане. Моят багаж беше на раменете ми. Слязохме с Венцислав на перона. Там ме чакаше баща ми. Запознах го с новият ми приятел и после се разделихме с него.

Взехме трамвая за центъра. Слязохме там и се запътихме към Съдебната Палата. Сега, когато минавам понякога от там, си спомням за този знаменит за мене ден.

Влязохме вътре с баща ми. Той влезе в някаква стая в партера, взе един документ и се запътихме към последния етаж. Зачакахме пред една стая. След известно време дойде някакъв служител, извика моето име и с баща ми пристъпихме в съдебната зала. Вътре бяха съдиите. Отново извикаха моето име и аз се представих.

Прокурорът каза няколко думи, адвокатът също и съдиите се отделиха в една друга стая.

Зачаках съдбоносния за мене момент! След малко съдиите влязоха и един от тях прочете отсъждането. Не разбрах много в момента, но малко след това научих очакваната новина... УСЛОВНО!!!

Предполагам, че съдиите са взели предвид младостта ми и за да не отнемат следването ми, са постъпили милостиво. Разбира се, над всичко Бог беше в центъра на това решение! Бях абсолютно сигурен в това!

Благодарихме и излязохме. Вън, адвоката също ни честити. Венцислав не беше обещал напразно! Той също беше там и не по-малко радостен от мен за освобождението ми!

Заминахме веднага на гарата. Баща ми взе първия влак за Варна, за да продължи работата си, защото беше отсъствал заради мене не малко време, а аз заминах за Бургас и зачаках да пристигне писмено съдебното решение и да ме освободят, за да продължа следването си във Варна.

То дойде след два дни. Облякох и аз най-после цивилните си дрехи и тъй като ми дадоха пак требване - безплатен билет за влака, платих още малко от себе си и за първи път в живота си се качих на самолет. За 15 минути пристигнах в родния си град. Майка ми и брат ми ме чакаха в центъра на града. Поздравихме се и още на другия ден в Университета подадох молба да продължа следването си. Предстояха ми нови и нови трудности във връзка с вярата ми...не знаех за тях, но бях в Божиите ръце, а това е най-важното....ТОГАВА И СЕГА!

След няколко дни получихме писмо от адвоката, в което пише дословно:

“ДНЕС ИМА РЕЗУЛТАТ ПО ДЕЛОТО, А ИМЕННО...ПЕЧЕЛИМ СЪЩОТО. ВЪРХОВНИЯТ СЪД ПРИЛОЖИ УСЛОВНОТО ОСЪЖДАНЕ, Т.Е. НЯМА ДА СЕ ЛЕЖИ В ЗАТВОРА.

ИЗПИТАТЕЛНИЯ СРОK Е 5 ГОДИНИ. ТРЯБВА СЕГА МИХАИЛ ДА СЕ ПАЗИ – ДА НЕ ИЗВЪРШИ ДРУГО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ЗАЩОТО ИНАЧЕ, АКО ТОВА СТАНЕ В ТОЗИ СРОК ОТ 5 ГОДИНИ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ЛЕЖИ И ТЕЗИ 6 МЕСЕЦИ. ДА СЕ НАДЯВАМЕ, ЧЕ ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ.

МНОГО ПОЗДРАВИ.

ЖЕЛАЯ ВИ ВСИЧКО НАЙ-ХУБАВО!

СОФИЯ, 21.IX.1957г.


Една страница от моят верски живот беше зад мен! предстоеше ми цял един живот, живот с Бога – Творецът на всемира! Един наистина изобилен живот, както казва Той - Йоан 10:10 „Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.“

Въпреки всичко и именно поради всичко... Прекрасно нещо е да си християнин! Божие дете!!!... Говоря и пиша това от личен опит!

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница