Най-старата форма на брака в римското право е бракът чрез



Дата23.05.2017
Размер80.72 Kb.
#21870

С Е М Е Й Н О П Р А В О


Бракът се дефинира от Модестин като съединение на мъжа и жената, приобщение на бижественото и човешкото право, общност за цял живот. Тази дефиниция отговаря само на брака в старото римско право.

Най-старата форма на брака в римското право е бракът чрез confarreatio.Това е религиозен брак. Чрез конфареацията жената е влизала в цивилното семейство на мъжа, като е попадала под съпружеска власт /manus/ и е излизала от цивилното семейство на баща си. Освен това при брака чрез конфареация жената се е приобщавала към семейния култ на прадедите на мъжа, тя е скъсвала с религиозния култ на своето семейство и е влизала в религиозно общение със семейството на мъжа.

Втората форма на брака в римското право е бракът чрез coemptio. Той е представлявал отначало една покупка на жената от мъжа, но по-късно покупката е ставала само привидно. И този брак поставя жената под властта на мъжа, обаче в религиозно отношение жената запазва връзките си със семейството си.

Най-после се появява бракът чрез usus; той се състои в това, че след едногодишно съпружеско съжителство , макар и без конфареация или коемпция, се е считало, че мъжът е в брак с жената и той е добивал manus върху нея.

След въвеждането на тази трета форма на брака най-после е бил въведен и брак без manus: при този брак жената оставала в цивилното семейство на баща си, мъжът нямал manus върху нея.

Правните последици от този брак са били, че родените от него деца се смятали за законни. Въвеждането на този брак е било резултат от усилията на жените да запазят независимостта си от властта на мъжа. Тъй като с едногодишно съжителстване мъжът е придобивал чрез usus такава власт , за да се избегне попадане под manus по този начин, използвано е предписанието на Дванадесетте таблици, според което мъжът не придобивал manus, ако жената през годината на съжителството е нощувала три нощи поред вън от къщи.

През Империята бракът с manus е изчезнал.



БРАКОСПОСОБНОСТ И ПРЕЧКИ ЗА БРАКА

За да може да се сключи брак по римското право трябвало е съпрузите да са римски граждани или лица, които имат ius connubii – право да сключват римски брак. Такова право имат освен гражданите и някои латини. Бракът може да се сключва само между лица от различни полове. Мъжът трябва да е навършил 14 години, а жената 12. Не могат да сключват брак евнусите.. Не може да се сключва брак между близки роднини: между възходящи и низходящи и между братя и сестри. Забранен е бил до Август бракът между граждани, които са свободно родени, и освободени роби, а след Август- между лица от сенаторското съсловие и проститутки, актьори, сводници, танцьори и между прелюбодееца и съучастницата му. Забранен е бракът между управител на една провинция и жена от тази провинция.


БРАК С MANUS

Бракът в старото римско право оставя жената под съпружеската власт на мъжа, наречена manus, която, ако мъжът сам е под бащинска власт, се упражнява от главата на семейството. Жена, която се намира под manus, заема в цивилното семайство на мъжа си мястото на негова дъщеря и е в същото правно положение, в което се намира дъщерята под бащина власт: главата на семейството има право на живот и смърт върху нея; тя не може да има свое имущество.

Бракът чрез manus се сключва по три начина:

1. Чрез confarreatio.Конфареацията се състои в тържествено жертвоприношение, извършено пред десет свидетели, в присъствието на върховния жрец и на жреца на Юпитер. Такъв брак не само поставя жената в цивилното семейство на мъжа, но я поставя и в религиозно общение с това семейство.


Разтрогването на такъв брак става пак по тържествен начин – чрез diffarreatio.


  1. Чрез coemptio. Коемпцията е една манципация на жената – прехвърлянето и на мъжа чрез мед и везни , пред пет свидетели и един либрипенс. Тя е представлявала отначало една действителна продажба на жената, по-късно тази продажба е била само привидна. Жената е била манципирана на мъжа, но тържествените думи, които се произнасяли при манципацията тук се различавали от думите, произнасяни при манципацията, когато се прехвърля собствеността.

  2. Чрез usus. Koгато между мъжа и жената съществувало едногодишно съжителство, придружено с намерението за трайна връзка, след изтичането на една година между мъжа и жената е възниквал брак с manus, освен ако жената три нощи поред е отсъствала от къщи. Бракът с manus е бил в упадък в края на Републиката и постепенно е изчезнал. Бракът, сключен чрез confarreatio , се прекратява със смъртта на един от съпрузите, освен това той може да бъде прекратен и чрез сделка, наречена diffarreatio.



БРАК БЕЗ MANUS


Този вид брак се сключва чрез постигането на съгласие между мъжа и жената за встъпване в брак. Ако те са лица alieni iuris, необходимо е и съгласието на главите на семействата им. Никакви обреди не са били необходими. От конкубината / незаконно съжителство/ този брак се различавал само по това, че между съпрузите е било налице намерението за постоянен общ живот - affectio coniugalis. Децата, родени от такъв брак, са законни и се намират под властта на баща си. Бракът без manus се прекратява със смъртта или capitis deminutio media или maxima на един от съпрузите: той може да бъде прекратен и по волята на съпрузите. Разводът по взаимно съгласие се нарича divortium. Освен по взаимно съгласие, бракът може да бъде прекратен и по едностранната воля на мъжа или жената; такова прекратяване се нарича repudium.

СЪПРУЖЕСКО ИМУЩЕСТВЕНО ПРАВО

Имуществените отношения между съпрузите са били различни в зависимост от това да бракът е бил с manus или без manus.

При брак с manus жената е влизала в цивилното семейство на мъжа, следователно ако е имала някакво имущество преди брака, то е ставало имущество на мъжа. Мъжът е отговарял за задълженията , които жената е имала преди брака, съгласно преторския едикт, до размера на това, което е получил. Докато бракът трае, жената като подвластно лице не може да има свой имот; това, което придобие остава на главата на семейството.

При брак без manus жената не попада под властта на мъжа, следователно нейните имоти не минават в ръцете на мъжа и тя може да придобива за своя сметка; така че в имотно отношение между мъжа и жената съществува пълна разделеност. Забранени са по време на този брак дарения от единия съпруг на другия или на лица, които се намират под негова власт. Такива дарения са недействителни. Ако обаче съпругът – дарител умре, преди да се позове на нищожността, дарението става действително. Важни последици за имуществените отношения между съпрузите има зестрата, ако такава е уговорена.



ЗЕСТРА / DOS /

DONATIO PROPTER NUPTIAS




  1. Dos

Зестра се нарича това, което съпругът получава по повод на брака, за да бъде облекчен при разноските околосемейството.

Зестрата може да се учреди по няколко начина. На първо място това може да стане чрез специален вербален договор – dictio dotis, който се сключва с тържествени думи, отправени от учредителя към съпруга. Чрез dictio dotis могат да учредят зестра само съпругата, нейният възходящ или длъжниците им. Този начин е изчезнал при Юстиниан. Зестрата може да се учреди обаче и чрез обикновена стипулация, с която учредителят поема задължение към мъжа, или чрез способите за прехвърляне на права – манципация, in iure cessio, традиция, цесия и пр., чрез опрощаване дълг на съпруга и др.

Имуществата, които влизат в зестрата, влизат напълно в имуществото на мъжа, който през републиканския период е могъл да се разпорежда с тях неограничено. В началото на Империята е било забранено на мъжа да отчуждава недвижимите зестрени имоти без съгласието на жената.

Обикновено, за да се запазят по-добре интересите на жената, при конституиране на зестрата се уговаряло чрез особена стипулация в случай на развод мъжът да върне на жената цялата зестра.

2. Donatio propter nuptias

В източните области на империята е съществувал обичаят мъжът да дава нещо като дарение на жената преди сключването на брака ; това дарение е обезпечавало жената в случай на прекратяване на брака. Този институт по- късно е преминал в римското право. В случай на такова дарение това, което мъжът е давал на жената, се е давало веднага от нея на него като зестра, значи то е оставало пак у мъжа, но при прекратяване на брака жената е могла да го иска.


БЕЗБРАЧИЕ. КОНКУБИНАТ.
В началото на Империята е било установено, за да се усили раждаемостта, задължението на жените от 20 до 50 години и за мъжете от 25 до 60 годинида встъпят в брак. Неженените се подлагали на известни ограничения. Освен това известни ограничения в същата област са засягали бездетните съпрузи.

Конкубинат е съжителство между мъж и жена без намерението за постоянна общност в живота. Конкубинатът не е пораждал правни последици. Родените от конкубинат деца са били незаконни и не са се намирали под бащинската власт на баща си.

PATRIA POTESTAS .

СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ.
Властта на главата на семейството над неговите низходящи – членовете на семейството му се нарича patria potestas. Бащината власт се изразява преди всичко във властта над личността на низходящия. Главата на семейството / pater familias / има пълна власт над живота на подвластния: той има ius vitae ac necis / право на живот и смърт / . Така че подвластният низходящ заемал почти същото положение, което заемал и робът. Правото на живот и смърт е било ограничено по време на империята и е изчезнало постепенно. Подвластният син е могъл да сключва правни сделки и да се задължава, обаче всичко, което придобивал, е минавало в имуществото на неговия pater familias. Подвластният, както и робът, не е могъл да има свое имущество. Той е могъл да има peculiumимущество, което неговият pater familias му е предоставил; обаче този peculium е принадлежал правно на самия pater familias и е могъл да бъде винаги отнет от подвластния.

С течение на времето обаче правилото, че подвластният син не може да има свое имущество, претърпяло последователно няколко изключения, които най-после довеждат до отменянето му.


ПОРАЖДАНЕ НА PATRIA POTESTAS

Patria potestas се поражда върху едно лице с раждането му от законен брак. Смята се, че заченатото от съпругата по времето на брака дете е дете на съпруга. Но противното може да се доказва с всички доказателствени средства. За дете на съпруга се смята детето, родено най-рано 180 дни след сключването на брака и най-късно 300 дни след прекратяването му.

Освен чрез този естествен начин Patria potestas може да се добие в християнската епоха върху едно незаконно дете чрез узаконяването му. Узаконяването става:



  1. Чрез последващ брак между лицата, от чиито конкубинат е родено детето.

  2. Чрез рескрипт на императора, когато узаконяването чрез последващ брак е невъзможно.

  3. В късния период на империята едно дете се е узаконявало и ако бащата го е направил декурион.

  4. Най-после Patria potestas се е добивала и чрез осиновяване.


ПРЕКРАТЯВАНЕ НА PATRIA POTESTAS

Patria potestas се прекратява:

  1. Чрез смъртта на Pater familias.

  2. Чрез capitis deminutio на подвластния или на pater familias.

  3. Чрез еманципация. Главата на семейството може да освободи, ако желае, подвластния от своята власт.



РОДСТВО. АГНАТСТВО И КОГНАТСТВО

Цивилното родство се нарича агнатство. То не почива на кръвните връзки между лицата, а съществува между лицата, които се намират заедно под властта на pater familias.



Кръвното родство се нарича когнатство и е независимо от цивилната връзка между лицата. Значението на кръвната връзка с течение на времето все повече и повече нараствало. В Юстиниановото право кръвното родство е заместено напълно от цивилното.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница