Святият Дух - същият преди и днес

Образованието е чудесно и, моля, не разбирайте, че подценявам образованието. Това, което имам предвид, е, че Библията е различна от правото, от медицината, от което и да е друго учение в целия свят. Тя е вдъхновена от Святия Дух. Писанията са били дадени чрез Святия Дух и могат да бъдат открити на човешките умове само чрез Святия Дух. Това е нещо, което не се научава в училище. Човек получава Святия Дух на колене, в молитвената си стая и откровенията трябва да дойдат направо от Него. Святата Библия е книга, която дръзва да пише предварително бъдещата история на този свят. Пророкува това, което понастоящем се случва с народите по света. Това е Книга, която дръзва да назове буквално бъдещето на човечеството, и да се спори със Словото на Бог е глупаво, защото до наши дни човечеството е видяло изпълнението на много пророчества.

Нека да се обърнем към Стария Завет. В живота на Исус Христос, Синът на Бог, бяха изпълнени много пророчества, но старозаветните пророци никога не видяха Исус. Те бяха само подбуждани от Святия Дух да пророкуват. В Новия Завет, в Деяния 1:16 четем, че истинското откровение за истината идва от личността на Святия Дух. Петър каза на учениците, събрани в Горницата: „Мъже и братя, това писание, което Святият Дух предсказа за Юда чрез устата на Давид, трябваше да бъде изпълнено”. Тук Петър говори за Псалм 41:9, който описва как ще бъде предаден Христос: „Да! Самият ми близък приятел, комуто имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене”.

Приятели, ако не вярвате, че Библията съдържа духовни истини, ако не я приемате като най-съвременната книга, писана някога, ако я смятате за остаряла, трябва да промените мисленето си. Изтрийте праха от Библията си. Започнете да я четете. Тя е като динамит и Бог ще изпълни Словото Си до последната буква и точка. Знайте, че ако аз поучавам нещо, а Библията казва обратното, то Библията е права. Можете да изградите живота си върху Библията. Никога не спорете с нея. Тя е свръхестествена книга, вдъхновена е свръхестествено. Този, който вярва, че в Божието Слово има противоречия, греши. Новият Завет не противоречи на Стария, нито Старият Завет казва нещо, противоположно на Новия. И двата са дадени от едно и също вдъхновение - това на Святия Дух и Той не си противоречи. Това е чудесно! Ще цитирам Петър: „И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля, защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но святите човеци са говорили от Бога, движими от Святия Дух” (ІІ Петр. 1:20-21). Какво означава това? Означава, че пророчеството не се е родило в ума на автора, който го е писал. Тялото, плътта на този, чрез когото е писано, е било само съд; пророкът е писал като стенограф. Така и днес Святият Дух търси само посветени съдове и Неговата Сила е тази, която работи чрез празния съд.

Аз съм напълно убедена, че тези приблизително четиридесет мъже бяха само използвани от Святия Дух, за да бъдат написани книгите на Библията. Не съм сигурна как точно трябва да наречем тези мъже, но какъвто и термин да употребим, ние знаем, че в действителност Святият Дух е Авторът на Писанията. Това обяснява липсата на каквито и да било противоречия между Стария и Новия Завет. Святият Дух е единственият Автор на Писанията.

Библията ясно заявява, че „никога не е идвало пророчество от човешка воля, но святите човеци са говорили, движени от Святия Дух” (ІІ Петр. 1:21). Апостол Павел никога не е срещал Давид. Те са живели в различни поколения, имали са различни съдби. Павел не е живял в епохата на Еремия и Исая, но това, което всички те са написали и това, което са говорили, е в съвършена хармония и единство. Защо? Защото един и същ Свят Дух е работил чрез всеки от тях.

Нека да разгледаме нещо заедно. Пасхата е установена в нощта, в която Бог извежда децата на Израел от Египет. Бог избави израелтяните от ръката на фараона и ги освободи от робство, след като десет язви поразиха египтяните. На израилтяните беше заповядано да поставят от кръвта на жертвено агне върху страничните стълбове и над вратите си, за да бъдат разпознати от ангела на смъртта. Бог обеща, че ангелът на смъртта ще види кръвта от агнето без недостатък над и около вратата. Това ще бъде белег, че трябва да отмине този дом и смъртта няма да поразява там. И от тогава насам Пасхата се спазва всяка година като спомен за великото спасение от робство и за Божията закрила.

Сега да отворим Новия Завет. В първото послание към вярващите в Коринт Павел говори за Христос, който е пасхалното Агне, жертвано за нас. Ако съпоставим книгите Левит и Коринтяни, ще видим, че всичко, което се изискваше в Стария Завет, сочи към едно единствено събитие в Новия завет. Господ Исус Христос, Божият Син, проля кръвта Си, за да можем ние да придобием закрилата на Неговата кръв, за да бди над нас, да ни пази като Своя собственост. Исус е Божият Агнец, който понесе греховете на света. В Египет виждаме образа и сянката на Един, който предстоеше да дойде - Самият Син на Живия Бог. Сега ние, християните, честваме празника Пасха всеки път, когато участваме в разчупването на хляба и приемаме виното на Господната вечеря.

Нека сега да разгледаме Празника на безквасните хлябове - свещен празник, който следва Пасхата и все още се спазва от ортодоксалните юдеи. Тези, които спазват Пасхата и ядат от пасхалното агне, трябва да спазват седемдневен период, през който не бива да държат никакъв квас в домовете си. Квасът е символ на нечистотата. Отворете с мен Новия Завет на посланието на Павел до църквата в Коринт. Апостолът увещава вярващите да изчистят стария квас (І Кор. 5:7).

Какво означава това? Означава, че този, който е бил новороден, е бил очистен чрез кръвта на Агнето и така е станал ново създание в Исус Христос. Кръвта на Христос не само изкупва душата, но и очиства. Павел казва: „Изчистете стария квас”. И тъй като сме нови създания в Исус Христос, след като сме били новородени, ние придобиваме нов начин на живот. „Старите неща преминаха; ето, всичко стана ново” (ІІ Кор. 5:17). Сега имаме общение с Христос и свят живот чрез Него. Третият празник, описан в Стария Завет, е Празникът на първите плодове.

Юдеите трябваше да занесат на свещеника сноп от първите плодове от жътвата, за да може той да подвижи снопа като дар пред Господ (Левит 23:10-14). В Новия Завет този празник е преобраз на възкресението - първо на Христос, а после „при пришествието на Христос на тия, които са Негови” (І Кор. 15:23). Във връзка с това, което казвам, прочетете цялата 15 глава от посланието и специално 23 стих. Христос е първият плод от тези, които ще Го последват в жътвата. Заради Неговото възкресение и заради това, че Той живее, ние също ще живеем.

Не трябва да се страхуваме; не трябва да се притесняваме, нито да се тревожим за възкресението на нашите тела. Не трябва да се страхуваме от смъртта, защото Той е първият плод. Той отиде преди нас. Гробът не може да задържи Неговото тяло. Той е жив. Той е от дясната страна на Отец. Исус е първият плод и един ден ние ще бъдем като Него.

Ще забележите, че Бог установи тези празници според предварителен план. Христос, който е нашата Пасха, изкупва чрез кръвта Си и донася на тези, които са спасени, нов начин на живот. Христос е подвиженият сноп, първият плод от жътвата, който ще бъде принесен пред Бог чрез възкресението Му. Така че, тук в Стария Завет виждаме разпятието и възкресението на Христос, представени чрез тези два празника. Следващият празник е Петдесятница, петдесет дена след Празника на първите плодове. Мойсеевият закон изисква „да преброите петдесет дена и тогава да принесете новохлебен принос Господу. Да донесете от жилищата си движим принос два хляба” (Левит 23:16-17). Когато прибираха първите плодове от жътвата, юдеите трябваше да вземат жито, да го смелят на брашно и да изпекат брашното на хляб, който да принасят на Бог. Приносът при втората благодарствена служба не е от снопове, а от еднакви хлябове, които се поставят заедно и се принасят на Бог. Помнете, че Исус е Пасхалното Агне, което беше жертвано за нас. В Него имаме нов живот, без квас. На нас, новородените християни, които принадлежим на Бог чрез Христовото възкресение, Бог обещава възкресение, подобно на Неговото. В нашите възкресени тела ще бъдем като Исус. Ще Го видим лице в лице.

Имайте предвид, че когато разглеждаме празника Петдесятница, ние навлизаме в областта на Святия Дух. Той е посредникът, който ще обедини хората и ще представи църквата пред Бог - съвършена и единна. Точно такава е целта на Святия Дух днес. Ние днес не сме отделни снопи, а сме като този хляб - Неговата църква. Когато приемем Христос за свой Избавител от греха, ние се раждаме в Тяло, наречено църква. Няма значение дали сме юдеи или езичници, католици или протестанти, няма никакво значение къде се провеждат събранията на църквите ни или каква е нашата националност. Това, което ни прави различни от целия свят, е, че когато сме признали Сина на Живия Бог за наш Спасител от греховете, ние сме били новородени. Това е кръвта, която изкупва душата, не просто кръв, а кръвта на Христос. Той е абсолютно съвършен, грехът не е докосвал тялото Му. Единствено Неговата кръв е чиста - кръвта на Сина на Живия Бог!

В наши дни Святият Дух има точно определена задача - изграждането на Христовото тяло, Неговата църква. На Петдесятница Святият Дух дойде, за да живее на земята, и Той ще остане тук, докато църквата стане съвършена. Вижте Неговото мощно действие! Помните, че говорихме как Исус предложи Себе Си чрез Святия Дух, за да бъде принесен в жертва на човечеството, и че Святият Дух обеща да бъде посредник на Христос. Той обяви, че ще представя Исус и ще Го издига. Докато все още беше на земята, Самият Исус обеща, че Святият Дух ще дойде скоро.

Неговите думи са записани в 16 глава на Евангелието от Йоан: „А сега отивам при Онзи, който Ме е пратил” (Йоан 16:5). За кого говори Исус? Този, който Го изпрати, беше Бог Отец. Исус продължава: „Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз” (стих 7). Тук Исус обяснява на Своите ученици защо беше необходимо да замине - за да изпълни съвършения план на Бог. Времето, когато Исус трябваше да се върне при Отец и да заеме позицията на Велик Първосвещеник, беше близо, но Той обеща, че няма да остави учениците Си сами, нито без утешител. Ще има един, Святият Дух, който ще дойде и ще извърши най-важната работа - омесването на „хляба”, който беше представен на празника на Петдесятница, петдесет дни след Пасхата.

„Защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас, но ако отида, ще ви Го изпратя. И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба. За грях, защото не вярват в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на този свят е осъден. Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега” (Йоан 16:7-12). Исус знаеше, че Неговите ученици няма да разберат напълно всичко, което им казва, но знаеше също, че Святият Дух щеше скоро да дойде и да живее тук на земята, заедно с тях, за да изпълни Своето предназначение.

Святият Дух дойде и Той все още е тук! „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави…” (Йоан 16:13-14).

Спомнете си - Святият Дух винаги прославя Исус, винаги представя Исус. Святият Дух е посредникът на Исус. В цялата Библия Той говори за Исус, открива Исус и тук Господ казва: „Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, що има Отец е Мое, затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява” (Йоан 16:14-15).

Ясно разбираме, че нито един човек не може да познае Святия Дух нито в Стария Завет, нито в Новия Завет, без да познава Исус, защото Святият Дух винаги прославя и открива Исус Христос - Сина на Бог. И до сега Той продължава да изпълнява Своята задача!
7.

Реалността на Святия Дух
Ако в действителност не обичате „пълнозърнест хляб”, може би този вид пълнозърнест хляб, който аз ви предлагам, ще ви хареса. Той е малко по-различен от обикновения. Старомоден е, но е добър за вас и ще нахрани душата ви с добра духовна храна. Говоря за реалността на Святия Дух. Нека споделя с вас няколко стиха от Писанието, които според мен ще ви разкрият нови неща. Намират се в девета глава на Евреи, стих 14: „…то колко повече кръвта на Христа, който чрез Вечния Дух (и помнете, че Вечният Дух е Святият Дух - б. а.) принесе Себе Си без недостатък на Бога”.

Много малко от младежите и християните на различна възраст, които някога са посещавали неделно училище, не знаят Йоан 3:16. Независимо дали помнят или не други стихове, те знаят този: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син…” Спомняте ли си, че в една от предните глави обсъдихме нещо, което трябваше да се случи, преди Бог да даде Исус като жертва за греховете ни? Бог не би могъл да даде Исус, ако Исус Сам не беше дал Себе Си. В посланието към Евреите се казва, че Исус принесе Себе Си на Бог Отец чрез Святия Дух. Защо? Защото Исус знаеше, че за да принесе Себе Си в жертва, Той трябва да приеме образ на човек. Трябваше да бъде заченат от Святия Дух в утробата на жена и докато върви по земята, щеше да бъде човек така, сякаш не е Бог. Той знаеше всичко, което щеше да се случи, когато принесе Себе Си. Знаеше, че един ден ще трябва да се изправи лице в лице със сатана, със самия дявол. Той познаваше силата и мощта на сатана. Познаваше и немощта на човека, защото човекът беше паднал. Знаеше, че в образа на човек там, по бреговете на Галилея, Той щеше да се сблъска със силата на сатана, щеше да бъде атакуван от изкушенията, с които всяко човешко същество се сблъсква. Знаеше също, че в образа на човек от плът Той би могъл да се поддаде на тези изкушения.

Тук ще направя една пауза само за момент, защото някои хора се опитват да ни убедят, че Исус Христос не би могъл да се поддаде на изкушението, когато сатана дойде и Го изкушаваше в пустинята. Ако Исус не би могъл да се поддаде, тогава изкушенията, които Му се предлагаха, щяха да бъдат фарс. Преди да принесе Себе Си чрез Святия Дух в жертва за изкуплението на хората, Той имаше пълно съзнание, че идвайки на земята, стъпва на територията на сатана. Когато дойде в образа на човек от плът, Исус не носеше „нотариален акт” за тази земя и двамата - и Исус, и сатана - знаеха това. Да, Исус знаеше много добре, че идва на дяволска територия, но знаеше също, че Святият Дух е Неговият чудесен Помощник и че ще може да противостои на изкушенията на сатана. Знаеше, че за да обори човешките съмнения, трябва да представи доказателства за Своята божественост. Знаеше, че трябва да покаже чудеса и знамения, които хората да видят с очите си. Но тъй като прие образа на човек, като че ли не е Бог, Той знаеше, че не може да направи всичко това със Своята Собствена сила. Никое човешко същество не е в състояние да го направи, затова Той трябваше да разчита на силата на Святия Дух. Исус предаде Себе Си чрез Святия Дух на Бог Отец, и Бог Отец даде Исус, за да изпълни съвършено Своя план за изкупление. Следете мисълта ми внимателно! Вземете за пример служението на трите лица на Троицата. Вижте Исус с пълна и безусловна вяра в Святия Дух. Знаете ли, понякога си мисля, всъщност съм сигурна, че твърде много говорим за нашата собствена вяра. Най-великият пример за вяра, който съм срещала в Словото на Бог, е вярата, която Исус показа във връзката, която имаше с другите два члена на Троицата. Исус имаше пълна вяра в Отец още преди да е бил заченат от Святия Дух в утробата на Мария. Също така още преди да дойде на земята, Той имаше пълна вяра в закрилящата сила на Святия Дух и в Неговата вярност.

Нека сега да разгледаме в Божието Слово първата среща на трите личности на Бог, след като Исус принесе Себе Си чрез Святия Дух на Отец, за да ни изкупи. Имам предвид водното кръщение на Исус, описано в Матей 3:16 „И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя Божия Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него”. Вярвам, че след свръхестественото зачатие в утробата на Мария, тук за първи път Исус общува със Святия Дух. Никъде преди този момент не е описана връзката на Исус със Святия Дух.

Изведнъж нещо се случи. Небесата се отвориха и Исус видя как Божият Дух слиза на тях като гълъб и се спуска към Него. Не е ли чудесно това, че Святият Дух е уподобен на гълъб - най-нежната и най-чувствителната от всички птици? Гълъбът е тих и спокоен. Трите Личности се събраха отново. Случи се и друго: „И ето глас от небесата (Този, който говори, все още е на небесата и това е Бог Отец), който казваше: Този е Възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Матей 3:17). Тук виждаме изявена Троицата. Бог Отец казва: „Този е Моят Възлюбен Син…” С други думи, Бог потвърждава, че Исус е Този, Който чрез Святия Дух предложи Себе Си на Отец, и че Той дава живота Си за изкуплението на изгубените хора.

В същото време Святият Дух слезе върху Сина на Живия Бог. Когато Исус, Който беше човек до толкова, като че ли не е Бог, излезе от водата, след като прие кръщение, Святият Дух го увери, че е тук, за да Го облече със сила за служение. Святият Дух щеше да помага на Исус в работата, която Му предстои да извърши, като представя Отец в човешки образ.

Когато Исус дойде, в действителност Самият Бог в плът вървеше по земята. Святият Дух дойде върху Исус, който прие човешки образ, и Го облече със Своята чудесна сила за служение, буквално Го изпълни със Себе Си и със Своята сила така, както се изпълва съд.

Само това ли се случи? До тук ли свършва всичко? Не. Ние четем за изцеленията, които Исус извърши, докато беше след хората и често мислим, че Той направи тези неща чрез Своята сила, но чудесата не станаха чрез Неговата Собствена сила. Прочетете Деяния 10:38 „Бог Го помаза (Исус Христос от Назарет) със Святия Дух и сила, който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него”. Чие дело бяха тези велики чудеса? Човешки ли? Нито един човек не може да ги извърши. Нито едно човешко същество няма силата за това. Когато Исус вървеше по тази земя в плът, като човек, така сякаш не е Бог, Той не би могъл да извърши нито едно чудо, ако силата на Святия Дух не беше в Него и ако същата сила не работеше чрез Него. Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със Сила. Приятели, това беше тайната в служението на Исус. Това беше силата, чрез която Исус извърши чудесата. Силата на Святия Дух работеше в Него и чрез Него. Ето защо Исус говори за Святия Дух. Той разкри пред учениците Си служението на тази чудесна Личност. Точно преди да замине, Исус се обърна към тях и Неговите последни думи бяха възможно най-важните от всичко, което беше казвал. Защо? Той заминаваше и напускаше Своя отговорен пост. Какво каза Исус точно преди нозете Му да се отделят от Елеонския хълм? Обърна се към тази шепа хора с думите: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух…” (Деяния 1:8). Ще приемете сила - сила за свидетелство, сила да вършим същите дела, които Той извърши, защото същата тази чудесна Личност, Святият Дух, ще дойде. Исус каза, че ще Го изпрати и чрез Него ние ще имаме сила да живеем живот на победа. В плана на Исус никога не е съществувала възможността някой, който е Божие притежание, християнин, да живее живот на поражение. Исус живя живот без поражение, когато прие човешка плът. Той каза, че тайната на Неговата сила ще бъде тайна и на нашата сила.

Святият Дух е даден на вярващите с една единствена цел - да свидетелстват и да служат. Той не е даден, за да можем ние самите да Му се радваме и да Му се наслаждаваме. Исус никога не запази силата и Личността на Святия Дух само за Себе Си. Святият Дух ни е даден, за да свидетелстваме и да имаме сила за служение и ние, като части на Христовото тяло, трябва да действаме според това Му предназначение.
8.

Трите личности на Троицата
Винаги ще помня отзвука, който получих, след като проповядвах една моя проповед по радиото за това, че Бог е Личност в телесен образ. Много хора ми писаха и ми благодариха за това поучение. Много от нас мислят за Бог като за духовна същност на всичката сила. Почитат Го като велик Владетел и Създател, който притежава неограничена мощ. Те приемат Бог като мистичен образ и не се отнасят към Него като към Личност в телесна форма. Въпреки това Писанието ясно учи, че Бог има телесен образ, и аз ще ви дам примери от Библията за доказателство. В 33 глава на Изход четем, че един ден Господ говори на Мойсей така, както разговарят близки приятели, защото Мойсей беше придобил Божието благоволение. И Мойсей поиска от Бог: „Ако наистина съм придобил милост пред Тебе, нека Те видя поне веднъж, нека видя лицето Ти отдалеч”. Когато Мойсей помоли за това, Бог му отговори: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив” (Изход 33:20). Много пъти и аз като всяко обикновено човешко същество съм мислела, че ако само за минута видя моя Господ, бих могла да се изправя пред всичко. Ако само за секунда можех да зърна лицето Му, всичко би се оправило.

Помислете за Божията слава! Помислете за Неговата сила и праведност! Нашите ограничени умове не могат да си представят лицето на Бог, не могат в пълна степен да проумеят Неговата слава. Не е чудно, че в книгата Откровение за Новия Ерусалим се казва, че там няма да има нужда от луна и слънце, защото славата на Господ ще осветява целия град (Откровение 21:23).

Господ продължава да говори на Мойсей: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив. Рече още Господ: Ето място при Мене, ти ще застанеш на канарата; и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина; после ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш в гръб, но лицето Ми няма да се види” (Изход 33:20-23). Нека сега да прочетем друг стих от Словото. В Битие 1:26 Бог казва на Сина и на Святия Дух: „Нека направим човека по наш образ и подобие”. Ние с вас сме създадени от Бог, направени сме по Негов образ и подобие, затова аз вярвам с всеки атом от моето същество, че Той има тяло, има ръце и лице.

Бог не е мистична фигура, която обитава неизвестно къде, в противен случай, ако не вярвах това, със сигурност не бих Му предоставила живота си като жива жертва. Разгледахме това, че Бог е точно определена личност в телесен образ. Знаем също, че Исус е личност, защото когато напусна земята, Той не я напусна като дух. Неговото тяло се възнесе на небето. Той се възнесе в телесен образ - учениците можеха да видят лицето Му, ръцете Му - и когато Той се върне, ще бъде видян по същия начин. това потвърдиха и Божиите ангели (Деяния 1:11).

Искам да насоча вниманието ви към Святия Дух, който също има точно определена самоличност. За много хора е трудно да разберат тази истина. Святият Дух не е просто допълнение към Бога, не е само средство, чрез което Бог въздейства, не е тайнствена сила, чието действие нашият интелект не може да осмисли. Не разбирам как е възможно някой да изучава Словото на Бог, да чете Библията и да не разпознае личността на Святия Дух. Наскоро някой ме попита, как може да съществуват толкова много противоречиви разбирания относно Святия Дух. Имам само едно обяснение: причината е в това, че липсва поучение. Човек не може да пристъпи с отворено сърце и с отворен ум, да търси реалността на Третата личност на Троицата и истината за Нея, без веднага да разпознае тази конкретна, тази силна, тази славна, невидима личност на Святия Дух. Той е жизнено важен за живота на всяко от децата на Бог. В Библията са записани думите на Исус за тази Трета Личност от Троицата: „И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века” (Йоан 14:16). Това всъщност означава: „Аз заминавам. Видяхте Ме тук в тяло. Бях с вас и ви казах много неща, но за вас е по-добре да замина, защото трябва да заема друга позиция - тази на велик Първосвещеник. Не мога да остана с вас на земята. Трябва да замина. Но не се страхувайте, защото ще помоля Отец да ви изпрати друг Утешител, Посредник. Аз укрепих вярата ви и ви учих, но сега ще помоля Отец да ви изпрати друг, който не само ще ви учи, а и ще ви открива Моята личност, ще общува с вас, ще ви води. И това е Святият Дух”. Обърнете внимание на личните местоимения в цялата 14 глава от Евангелието на Йоан. Ще забележите, че когато споменава Святия Дух, Исус винаги говореше за Него като за личност и винаги използва лично местоимение. Припомням ви думите Му: „за да може Той да остане с вас завинаги”. Никога няма да забравя деня, когато четях тези думи и ги разбрах, както никога преди това. Те са изговорени за Святия Дух и ние трябва да разпознаем важността на тази Личност, която ще остане с нас не просто за ден или година, не само за времето на нашия живот, прекаран тук на земята, а завинаги. Осъзнаем ли този факт, ние ще разберем, както никога преди, че личността на Святия Дух е жизнено важна за всеки от нас. Не можем да пренебрегваме Този, за Когото Исус каза, че ще бъде с нас завинаги.

Разбирате, че откакто опознах Святия Дух, Той означава толкова много в моя живот, че наистина не зная какво бих правила без Него. Истина е. Ние сме толкова тясно свързани, че не зная какво бих правила, ако Божият велик план беше Святият Дух да бъде с нас за известен период от време. Не бих искала да прекарам вечността без Него. Имали сме толкова чудесни взаимоотношение, ние сме приятели тук, на земята. Притежавала съм времена на помазание и времена, когато Той ме е вдигал. Той ме е дарил с мъдростта на Бог Отец. Толкова съм радостна от това, че Отец се е погрижил Святият Дух никога да не ме напусне! Но това не е всичко. Исус продължава: „Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава”. С други думи естественият човек няма сетива за Святия Дух и не се интересува от Него, той не може да Го види или да Го разбере. Исус продължава: „Вие го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде” (Йоан 14:17). Исус първо се обърна към тези, които Го следваха, а след това говори за предстоящото, когато Той ще замине и ще заеме позицията на велик Първосвещеник в небесата. Следователно Святият Дух е с всеки новороден християнин.

Ако ти си новороден, Святият Дух е с теб. Исус каза: „Той ще бъде във вас”. Затова, когато казваме, че Святият Дух обитава в нас, не противоречим на Библията. Той не е само с мен, но е и в мен. Аз мога да ви разкажа не само за Неговото славно присъствие при мен (винаги имам съзнанието, че Той присъства при мен), но също така Исус обеща, че Святият Дух ще бъде в мен.

Съзнанието, че Святият Дух присъства при нас и обитава в нас, е съществено за истинското познаване на Бог и на Исус Христос. Важно е и вие и аз да разбираме това, защото живеем във време, в което толкова много се набляга на Святия Дух. Тези последни дни са времето, когато Той дава от Себе Си и излива Себе Си в по-голяма мярка от когато и да било преди. Ние виждаме проявлението на Неговата сила по целия свят. Стотици и хиляди хора, които никога преди не са се интересували от това учение, започват да търсят Святия Дух. Безброй проповедници за първи път виждат резултатите от силата на Святия Дух и Го опознават. Не можем да отречем факта, че днес сме свидетели на чудеса, както никога до сега. Не можем да не забележим, че има буквално стотици, стотици хора, които се изпълват със Святия Дух. Живеем в дни, когато това, което се е случвало в ранната църква, се случва отново между нас. Плодовете и дарбите на Святия Дух се възстановяват в църквата. Може би си задавате въпроса „Защо?”. Защото времето свършва. Святият Дух се готви да напусне. Наближава краят на тази диспенсация. Точно както Исус замина, в един от тези дни, Святият Дух ще се върне отново в небесата и Той знае, че разполага с малко време. Много скоро църквата ще бъде грабната и Той буквално работи извънредно. Не мисля, че съм еретичка, когато казвам това, защото точно такава е действителността. Хората се оглеждат и разбират, че нещо се случва. Те чувстват, че стават велики промени. И отговорът на всички въпроси е следният: това е движението на Святия Дух.

Всичко, което зная за Словото на Бог и всичко, което се отнася до духовната област, е основано директно на Библията и Святият Дух е този, който ми го е открил. Духовните тайни са ни разкрити, защото Исус каза: „Той (Святият Дух) ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което Съм ви казал” (Йоан 14:26). В Лука 2:25 се казва: „И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек бе праведен и благочестив; и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него”. Това е същият Свят Дух, който изучавахме, и който дойде върху Симеон, защото има само един Свят Дух. Както научихме по-рано, Святият Дух не е нова личност, не е дошъл на сцената в Деня на Петдесятница. Това е същият Свят Дух, който е идвал върху старозаветните светии и пророци и им е давал откровения.

Има само един, който открива дълбоките Божии истини - Святият Дух. Той разкри тези велики истини на апостол Павел в Новия Завет, и същият Свят Дух е този, който днес открива дълбоките Божии истини на вас и на мен. Нека се върнем към евангелието от Лука: „Нему (на Симеон) бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И той по внушението на Духа дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят с него по обичая на закона, той го взе в ръцете си и благослови Бога, като каза: Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си, защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред всички люде; светлина да просвещава народите и слава Твоите люде Израил” (Лука 2:26-32).

Кой даде това велико откровение? Кой водеше Симеон? Святият Дух, който все още открива истината на сърцата, които са готови да приемат. Този, който ще води теб и мен навсякъде.