Най-великата сила на света” се обръща към всички, които имат нужда Бог да докосне живота им със силата на Святия Дух. Тази книга говори с нежност, съчувствие и мъдрост, която беше толкова специална за Кетрин Кулман

Помислете за минута. За какво говори Петър и какво има предвид, когато пише: „а ние бяхме очевидци на Неговото величие”? Той говори за онова чудесно преживяване на планината на Преображението. Исус взе Петър, Яков и Йоан, заведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях (Мат. 17:1-2). Петър казва, че е бил свидетел на това, не е било халюцинация. Сигурна съм, че Петър е бил готов да заложи живота си, че това е истина. Дори всички сили на ада да се бяха събрали, пак нямаше да разубедят Петър, че действително го е видял. Това е вярно и днес - виждала съм го. Ако някой е станал свидетел на проявлението на Божията сила, на тази велика невидима сила, и след това разкаже на нея на човек, който не е присъствал, често слушателят използва всички средства, за да представи чудото като емоционално преживяване, като хипноза, или пък предполага, че съществува някаква друга причина за обяснението на онова, което наистина се е случило чрез силата на Святия Дух. Ако можехте да се обърнете към Петър и да му кажете, че не е възможно да е видял Мойсей и Илия, че е абсолютно невъзможно да ги е видял, той щеше да ви отговори: „Аз бях свидетел!” Свидетел на какво? Отговорът е в Матей 17:2-4 „И преобрази се (Исус) пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него. И Петър отговори, казвайки на Исус: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии; за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия”. Петър беше толкова развълнуван от това, което видя, и така се увлече, че не можеше да мълчи. Почти мога да чуя как казва: „Това е най-великото нещо, което някога ми се е случвало! Това е преживяване, което не искам да забравя. Нека да направим нещо, за да го запазим. Нека да направим три шатри: една за Исус, една за Мойсей и една за Илия. Нека да започнем да ги строим още сега!”

Библейският пасаж продължава: „А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето, из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение, Него слушайте” (Мат. 17:5). Никой не каза на Петър да замълчи, но Бог привлече вниманието му с облак и глас, който дойде от облака. Това ще привлича вниманието ви винаги! И Петър онемя. „И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си” (Мат. 17:6). Петър падна на лицето си и аз вярвам с всеки атом от моето същество, че силата на Святия Дух е тази, която накара Петър, Яков и Йоан да паднат на лицата си. Да, те бяха много уплашени.

Както винаги обаче, Исус ги успокоява: „А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и каза: Станете, не се страхувайте! И те, като подигнаха очи, не видяха никой, освен Исус Сам. И като слизаха от планината, Исус им заръча, като каза: На никога не казвайте за това видение, докато Човешкия Син не възкръсне от мъртвите” (Марк 17:7-9). Точно това преживяване има предвид Петър, когато казва: „бяхме очевидци на Неговото величие” (ІІ Петр. 1:16). Петър видя със собствените си очи как Той (Исус) прие от Бог Отец почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас. След това Петър повтори точно думите на Бог Отец, които чу с ушите си на планината на Преображението: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на святата планина” (ІІ Петр. 1:17-18). Нищо не можеше да разубеди Петър, че е видял това или че е чул гласа на Бога, когато той, Яков и Йоан бяха с Исус на святата планина.

Да, старозаветните пророци и авторите на Новия Завет писаха и говориха, движени от Святия Дух. И днес същият Свят Дух все още се движи над мъже и жени, като открива Исус на гладните и жадни сърца.
13.

Святият Дух ходатайства
Винаги ме е учудвало това, че има хиляди християни, които не разбират важността на Святия Дух. Осъзнавате ли наистина колко е важен Святият Дух? Библията ни казва, че има грях, за който няма прощение. Това не е грях срещу Бог Отец, нито срещу Исус Христос - Сина, а срещу личността на Святия Дух. Този факт определя Святия Дух като много важна Личност. Грехът, извършен срещу Бог Отец, може да бъде простен. Всеки грях, извършен срещу Исус Христос - Сина, ще бъде простен. Грехът срещу Святия Дух обаче, няма да бъде простен нито в този, нито в бъдещия свят. Ето колко е важен и свят Божият Дух. „Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на хората, но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости, но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости нито в този свят, нито в бъдещия” (Мат. 12:31-32).

Помнете, че много често най-трудното нещо на света, е, да се разбере съвършената Божия воля. Вие знаете това от опит, аз също. Ако сте новороден, ако обичате Господ с цялото си сърце и познавате Духа, тогава повече от всичко друго на света ще искате да знаете съвършената Божия воля. Да, понякога това е най-трудното нещо на света - да разбереш съвършената Божия воля.

Преди всичко нека ви напомня, че докато действате според съвършената воля на Бог, ще имате мир дори, когато наоколо водите са дълбоки и бурите - яростни. Ще призная, че докато живеете според волята на Бог, не винаги ще има слънчева светлина. Волята на Бог не винаги ще ви носи просперитет или ще ви води по лесни пътеки. Понякога Бог ще ви води през дълбоки води, понякога ще чувствате, че тези води са готови да ви потопят. Волята на Бог може да ви води през тъмни нощи - там, където не можете да видите лицето Му и едва можете да чуете гласа Му. Може би се чувствате сами като Йоан на остров Патмос. Запитвали ли сте се, като мене, дали Йоан си е задавал въпроса, това ли е съвършената Божия воля за него? Дали Павел някога се е замислял, бяха ли онези затворнически стени съвършената Божия воля за него? В едно нещо мога да ви уверя - когато живеете според съвършената воля на Бог, ще имате мир. Ще придобиете сила, а по-късно - слава. Отделно от съвършената воля на Бог обаче, съществува и нещо такова, като допустима воля на Бог. Нека в тази връзка прочетем няколко стиха от Писанието, където Давид говори за народа на Израел: „Смъмри Червеното море и то пресъхна: И така ги преведе през дълбочините като през пасбище, и ги спаси от ръката на ненавистника, и ги избави от ръката на неприятеля. Водите покриха противниците им; не остана ни един от тях. Тогава повярваха думите Му; пееха хвалението Му. Но скоро забравиха делата Му. Не чакаха за изпълнението на намеренията Му, но полакомиха твърде много в пустинята, и изпитаха Бога в безводната страна; и Той им даде това, което искаха, прати обаче слабост на душите им” (Псалм 106:9-15). Бог даде на израилтяните това, което искаха, но отговорът на желанието им не съвпадаше с Неговата съвършена воля за тях. В резултат Бог изпрати слабост на душите им. Тяхното желание беше само второто по ред по-добро от това, което Бог имаше за тях.

Това беше Неговата допустима, но не и Неговата съвършена воля. Много от хората, които ще прочетат тези думи, през по-голямата част от живота си са живели според Божията допустима воля - Неговото второ по-добро. Може би те са избрали по-лесния път, защото за него се е изисквала по-малка жертва. Зная, че и вие сте си задавали въпроса, каква е волята на Бог, и често отговорът на този въпрос е жизнено важен. Много пъти съм изпадала в същото затруднено положение, но мога да ви дам само това, което аз самата съм преживяла.

Какво правя в такива ситуации? Преди всичко още в самото начало аз се опитвам да заставя сърцето си, да не се поддава на своята собствена воля за този проблем. Аз съм човек като вас и откровено ви казвам, че това е едно от най-трудните неща на света. Когато се сблъскваме с някакъв проблем и отчаяно търсим правилното решение, не е лесно да пренебрегнем собствените си чувства. Без съмнение има едни начини, по които ще предпочетем да постъпим, вместо други. Има неща, които харесваме и такива, които не харесваме. Никога обаче, няма да можем да разберем Божията съвършена воля, докато не поставим своите сърца и умове в такова положение, че да не постъпваме според своята собствена воля.

Научила съм, че девет десети от нашите проблеми са точно в това - девет десети от нашите трудности са преодолени, когато сърцата ни са готови да изпълнят волята на Бог, каквато и да е тя. Когато някой изпадне в положение да избира, в повечето случаи той не е много далеч от знанието затова каква е Божията воля. Ако точно сега се бориш с волята на Бог, аз те предизвиквам да пренебрегнеш в ума и сърцето си своята собствена воля. Не след дълго ще научиш съвършената воля на Бог. След като се справиш с това, не оставай чувствата или едно обикновено впечатление да ти повлияят. Отстъпиш ли пред тях, ще станеш податлив на заблуди. Някои хора управляват живота си чрез чувства и това е причината, поради която изпадат в отчаяни ситуации. Понякога всички ние си навличаме проблеми, защото позволяваме на нашите усещания и емоции да ни управляват. Не го допускай! Ако твоите решения са основани на чувства или на обикновени впечатления, правиш себе си податлив на големи заблуди. Каква е следващата стъпка? Потърси волята на Бог чрез Словото на Бог, защото Неговата воля за теб винаги ще бъде в съгласие с Неговото Слово. Можеш да си напълно сигурен, че Бог никога няма да направи компромис със Своето Слово. Неговото Слово е вярно. Бог винаги ще действа в единство със Словото Си.

Може би си направил всички тези неща, но все още не знаеш съвършената воля на Бог. Това е моментът, в който Святият Дух влиза в действие. Той ходатайства. „Така също и Духът ни помага в нашата немощ, понеже не знаем да се молим, както трябва, но Самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания” (Римл. 8:26). Спри и признай: Аз не зная как да се моля. В този момент, когато предадеш себе си на Духа, Той ще представи теб и нуждата ти пред трона на Отец. Святият Дух познава съвършения ум и съвършената воля на Бог. Този, който претърсва сърцето ти и те познава по-добре, отколкото ти самия познаваш себе си, ще представи тази нужда пред престола на Бог и не е възможно да не почувстваш, че Святият Дух се моли чрез теб. Моля те, научи тази тайна! Затова, докато не разбереш съвършената воля на Бог, не прави абсолютно нищо. Не вземай каквото и да било решение. Замълчи и позволи на Святия Дух да ходатайства за теб пред трона на Бог. Той никога няма да те провали!
14.

Живот, изпълнен с Духа
„Сине мой, не забравяй поуката ми, и нека сърцето ти пази заповедите ми, защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти прибавят те. Благост и вярност нека не те оставят; вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и хората. Уповавай на Господ с цялото си сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти” (Притчи 3:1-6). Каква е тайната на успешния живот? Задавали ли сте си някога този въпрос? Отговаряли ли сте си някога на това, защо някои хора достигат успеха, а други живеят и умират в провал? Каква е тази тайна формула? Ако се обърнете към Писанието, ще намерите отговора, изложен и подробно описан стотици пъти, и той не се изчерпва само с тези стихове от Притчи.

Формулата за успешен живот се намира в Словото на Бог. Хората, написали Библията, са най-великите хора, които някога са държали перо и аз ще ви открия, че само с няколко стиха те могат да нарисуват история, която би отнела стотици страници на съвременните писатели.

Какво притежаваха тези Божии хора в повече? Притежаваха дълбоката същност на тази велика истина, да познават хората. Те бяха вдъхновени от Святия Дух, който познава естеството на човека по-добре, отколкото човек познава себе си. Има една част от Словото, която съм чела много пъти, отнася се за Петър и Йоан. Когато говорим за тези мъже, трябва да признаем, че те са странна двойка. Йоан, толкова спокоен, а Петър, който винаги се сърди. Ако някой изпусне шапката си, Петър би се ядосал и сигурно, ако никой не изпуснеше шапката си, той би се раздразнил по същия начин. като че ли той никога не успява да се владее. В живота на тези хора дойде голяма промяна и един ден, както е записано в Деяния 3:1, те отиваха в храма да се молят.

На стълбите на храма срещнаха един просяк, който стоеше с протегнати ръце и молеше за милостиня. Него го носеха там всяка сутрин и го връщаха вкъщи всяка вечер, защото беше сакат по рождение и с изсъхнали крайници. Той щеше да стои там до края на живота си, да чака и да вика: Милостиня! Милостиня! Наистина хората пускаха монети в ръцете му, но това не разрешаваше проблема му. Дори всички хора, които минаваха покрай него, да му бяха дали всичко, което притежават, проблемът му нямаше да бъде разрешен, защото проблемът не беше единствено в парите, а в това, че този човек живееше живот на поражение. Петър и Йоан можеха да изсипят джобовете си, въпреки че в тях едва ли е имало много пари, но дори и да го бяха направили, нямаше да отговорят на истинската нужда на човека. Той щеше да си остане сакат.

Докато наблюдаваха просяка, те забелязаха, че той не поглежда към хората, които минават. Стоеше на това място пред храма ден след ден, месец след месец, година след година. За минувачите той беше обичайна гледка. Без съмнение Йоан и Петър се спогледаха и си помислиха: „И ние можехме да бъдем като този беден приятел.” Затова Петър, той винаги започва да говори пръв, каза на просяка: „Погледни ни!” (Деяния 3:4). Вярвам, че в гласа на Петър е имало нещо, което не може да не се разпознае - сила, но е имало и нещо повече от сила - любов, а това е любовта на Бог, тя винаги се изразява чрез човека, когото Бог използва. Тази любов, проявена в думите на Петър, накара просяка бавно и с мъка да вдигне глава, докато отслабналите му насълзени очи срещнаха решителния поглед на Петър. Лицето на Петър беше мило, набръчкано и непоколебимо лице, изгоряло от слънцето и обрулено от вятъра през дните, прекарани на Галилейското езеро. Това лице беше озарено от светлина - светлина, която идва отвътре. Петър и Йоан бяха изпълнени със Святия Дух от деня, когато Той слезе върху тях в горницата. Те бяха между онези, които се молеха в единство в горницата и върху които дойде Духът. Те познаваха този могъщ вятър. Святият Дух не само беше с тях, Той беше в тях. От дълбините на тяхното същество извираше река от жива вода и когато просякът ги погледна, разбра, че в тях има нещо различно - в думите им имаше сила. Ти можеш ли да кажеш на един отчаян човек „погледни ме”? Изпълнен ли си до толкова със Святия Дух и със сила от Бог, че дори без да изговаряш и една дума, животът ти да излъчва сила?

Ако си майка, живееш ли живот, изпълнен до такава степен с Духа, че да не е необходимо да проповядваш на своя неспасен съпруг, на неспасената си дъщеря или на сина си, който е в тийнейджърска възраст, и да не ги дразниш? Има една притегателна сила, която привлича тези неспасени и отчаяни хора към Исус Христос. Петър се обърна към просяка: „В името на Исус Христос от Назарет, стани и ходи” (ДА 3:6). Човекът трудно можеше да повярва на думите, които чува. Може би си е помислил: „Но аз съм куц по рождение - това е невъзможно!” Знаеш, че понякога хората, които дълго време са били затворени, в мислите си мразят оковите си и се молят за свобода, но в действителност нямат смелостта да бъдат свободни.

Петър повтори заповедта си: „В името на Исус от Назарет, стани и ходи”. Тогава човекът протегна ръка и Петър го хвана и го вдигна. Просякът отпусна цялата си тежест върху костите на глезените си, които никога преди това не бяха използвани. Изразът на учудване, радост и благодарност в очите му не можеше да бъде описан. „И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше, и хвалеше Бог” (Деяния 3:8). През цялата човешка история тази сила е издигала хора. Без съмнение има хора, които ще прочетат тези думи и понеже дълго време са живели като скептици, няма да повярват, че чудото с просяка е истина. Някои не вярват в съществуването на чудотворна сила във вселената - най-великата сила в света, свръхестествената сила на Святия Дух. О, приятелю, мой, тя е истинска. Тя е истинска!

Съвременната наука е направила много открития, които са станали обичайни в нашето ежедневие - сили, за които преди двадесет и пет или преди тридесет години е било невъзможно и да се мечтае. Но има сила, която е по-велика от всяка земна сила. Това е силата на Святия Дух и тя беше демонстрирана, когато Петър и Йоан протегнаха ръцете си към просяка. „Сине мой, не забравяй поуката ми, и нека сърцето ти пази заповедите ми, защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти прибавят те. Благост и вярност нека не те оставят; вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и хората. Уповавай на Господ с цялото си сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти” (Пр. 3:1-6).

Ако съберем всичко, разгледано до тук, можем да обобщим, че Святият Дух притежава интелект, тоест притежава знание, Той има чувства и може да обича, но Той може да бъде и обичан и срещу Неговата любов може да бъде извършен грях. Така също Святият Дух има и воля, така че може да взема решения и да извиква в съществуване. Поради това можем да твърдим, че Святият Дух не е някакво влияние, не е сила, която произтича от Бог, не е проявление на Божията личност. Святият Дух е личност, както всеки от нас е личности и затова са представени същите доказателства, които доказват и нашата индивидуалност. Никога повече не бива да мислим за Святия Дух по друг начин, освен като личност. Поставих основата на нещо жизнено важно. Ако вие сте личности (а вие сте), като част от човечеството, вие воювате срещу троен враг - света, плътта и дявола. Понеже атаките срещу тези, които вярват в Господ Исус Христос, идват от един фронт, ние нямаме право да мислим, че врагът винаги ще ни атакува от една и съща страна, и че не трябва да сме нащрек за други възможности за нашествие срещу нас. Единствената защита срещу вътрешния ни враг, плътта, е съзнателната зависимост от Святия Дух на Бог. Единствената защита, която имаме срещу примките на света, е съзнателната зависимост от Святия Дух.

Има няколко неща, които трябва да разберем. В посланието на Юда в 9 стих откриваме един много интересен факт относно нашия противник, дявола: „Но архангел Михаил, когато се бореше с дявола и спореше за тялото на Мойсей, не посмя да каже срещу него презрително обвинение, но каза: Господ да те смъмри”. От този стих се подразбира нещо за силата, която принадлежи на сатана. Мисля, че ние с вас не винаги се съобразяваме със силата на сатана. Има само една сила, която е по-голяма от силата на сатана, и това е силата на Бог. И на самия архангел Михаил не му достига сила, за да спори със сатана. Трябваше да призове Божията мощ, за да разгроми сатана, който претендираше за тялото на Мойсей. Ако архангелът няма достатъчно сила да противостои на сатана, как можем ние да очакваме да устоим срещу него? Сатана притежава свръхестествена сила, сила, която превъзхожда човешката. Той е невидим противник. Той не се изправя срещу нас в образ от кръв и плът. Апостол Павел пише: „Нашата борба не е срещу плът и кръв” (Ефес. 6:12). Ако нашият противник беше човек, ние щяхме да проучим неговите слаби страни, но нашата борба е „срещу началствата, срещу властите, срещу управниците на тази тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесни места”. Павел поучава, че сатана има организирана система, която сам оглавява, и че целта на нашия враг е, да разрушава. Това е причината, поради която Петър предупреждава: „Бъдете трезвени и будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (І Петр. 5:8).

Може би си мислите, че този стих рисува картина на поражение. Не е така! Нито един мъж и нито една жена, не могат да бъдат победени, докато сами не се примирят с поражението. Защо? Тайната е записана в Исая 59:19 „Когато врагът (сатана, нашият противник, дяволът) дойде като потоп, Духът на Господ (Святият Дух) ще издигне знаме срещу него”. Това е потвърждение, че Святият Дух е личност. Трябва да познаваме силата и индивидуалността на мощната трета личност на Троицата. Святият Дух е повече от влияние, което воюва за нас. Той не е мистерия.

Святият Дух е личност и ние никога не трябва да потъваме в поражение. Когато врагът връхлети като потоп, Духът на Господ, Святият Дух, ще издигне знаме срещу него. Може би сега, приятели мои, разбирате защо съм толкова отдадена на Святият Дух. Той е моят защитник, моята сила и е готов да бъде и ваш защитник, готов е да бъде и ваша сила!