Святият Дух може да бъде наскърбен

Ревността е грях, който често присъства дори и в живота на хора с претенции, че са изпълнени с Духа. Много съвременни християни не знаят какво означава кротост. Смирението, едно от най-великите християнски качества, липсва. На всяка крачка ние виждаме толкова много духовно лицемерие и толкова малко смирение, кротост, дълготърпение и любов.

Нека да прочетем следващия стих, Ефесяни 4:3 „и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа”. Това означава човек да е новороден. Това означава човек да върви в стъпките на Исус, да вдигне кръста си и да Го следва. Както е сигурно, че Исус го очакваше кръст и смърт на този кръст, така е сигурно, че всеки новороден трябва да се изправи пред кръста и нашата собствена личност трябва да умре, ако ще Го следваме в духа на смирение, кротост и дълготърпение, като проявяваме търпение един към друг в любов и се стараем да опазим единството на Духа чрез връзката на мира. „Има едно тяло и един Дух (Святия Дух), както и бяхте призовани към една надежда на призванието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение” (Ефесяни 4:4-5). Може би ще попитате коя е истинската църква? Ние имаме хиляди организации, а в някои градове можете да намерите църква на почти всеки ъгъл. Това са само организации и единствено Господ Исус Христос може да каже: „Ето Моята църква”. Чудесно е, че съществуват организации, където можем да общуваме с други християни, но Църквата, това е Тялото на Христос. Ние сме родени в Неговото тяло и в Неговата църква.

Нека да разгледаме за какво кръщение говори Павел в пети стих. Това е същото кръщение, което е споменато в І Коринтяни 12:12-13. Запомнете, че не можете да изградите доктрина, като разглеждате нещо извън неговия контекст. Тук намираме отговора на въпроса, за какво кръщение пише апостолът. „Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички от един Дух се напоихме”. Това е същото кръщение, същото Тяло, което се споменава в Ефесяни 4:5-6 „един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички”. Сега нека да прочетем Ефесяни 4:26-32. Вече споменах тези стихове в началото на това послание: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола. Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда. Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат. И не оскърбявайте Святия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението. Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас. А бъдете мили един към друг, нежни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас”.

Предупредени сме да не наскърбяваме Святия Дух. Как човек може да наскърби Святия Дух? Запомнете, въпреки че Святият Дух е мощната сила на Троицата, Той е чувствителен и лесно се наскърбява. Няма съмнение, че можем да наскърбим тази чудесна личност с нашето огорчение, с ярост, гняв, лош език. С други думи Той може да бъде наскърбен от всичко в живота на човек, което е противоположно на кротостта, на дълготърпението, на проявяването на търпение един към друг в любов, на старанието да опазим единството на Духа във връзката на мира. Всичко противоположно на тези неща наскърбява Святия Дух. Аз все още твърдя, че Святият Дух не се наскърбява от вашата изповед или от духовните преживявания, които може би сте имали в миналото. Ако таите в себе си непростителен дух, злоба, лош език, ако носите ревност, завист в сърцето си, ако имате нещо против някого, ако клюкарствате, ако лъжете, Святият Дух няма да обитава във вашия съд. Няма да обитава във вас, защото тези неща са противоположни на Неговата личност. Ако живеете по такъв начин, Святият Дух не може да направи и няма да направи тялото ви Свой храм. Защо? Защото тези неща са грях и те наскърбяват Святия Дух. Той не може да пребивава и няма да пребивава в един и същи съд с греха.

Сега ще разгледаме нещо, свързано със Святия Дух. Някои хора твърде много се безпокоят от греха, за който няма прощение - непростимия грях. Библията говори за него като за единствения грях, за който няма прощение нито в този, нито в бъдещия свят. Има много предположения относно този грях, но той също не бива да се разглежда извън контекста на Библията, за да можем да го разберем правилно. Прочетете Матей 12:22-30 “Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа. И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син? А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Велзевул. А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои. Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство? При това, ако Аз чрез Велзевул изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас. Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му. Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.”

Това, което следва сега, е в същата връзка. Фарисеите приписаха Божиите дела и делата на Святия Дух, на дявола. Святият Дух току що беше изгонил чрез Исус демона и човекът, който до тогава беше сляп и ням, беше изцелен - “немият проговори и прогледа”. Фарисеите казаха, че това е дело на дявола, на сатана. В отговор Исус ги попита дали сатана може да изгонва сатана. Ако е така, сатана би работил срещу себе си. В светлината на този контекст, прочетете следващите стихове: “Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят (или век), нито в бъдещия”. (Мат. 12:31-32). Има само един грях, за който няма прошка, и това е хулата срещу Святия Дух. Дарбите на Святия Дух, проявени чрез апостолите, и Божията сила, изявена в живота на отделните хора, са последното доказателство, което Бог е предназначил за потвърждение на Евангелието. И днес Бог ги пази точно за това. Ако някой обяви делото на Святия Дух за дело на сатана, този човек извършва греха, за който няма прощение нито в този, нито в бъдещия свят.

Бъдете внимателни какво казвате за делото на Святия Дух, да не би да извършите греха, за който няма прощение!

Зная, че за невярващия настъпва тъмнина и с всеки изминал час тя е все по-непрогледна, но на нас ни предстои толкова светло и толкова славно бъдеще! Изкуплението ни наближава и помнете, че нашето изкупление като християни, като наследници на Бог и сънаследници с Исус Христос, няма да бъде съвършено, докато не видим Бог лице в лице. Живеем в дни, в които хиляди хора ще бъдат изпълнени със Святия Дух - ще преживеят чудото, което наричаме кръщение със Святия Дух. Затова искам да подчертая нещо, което е жизнено важно за нас и е свързано с кръщението в Святия Дух и с това, колко е важен Святия Дух за нашата воля. Това често се пренебрегва. Както знаете, нашата воля - твоята воля, моята воля - може да бъде отделна и различна от волята на Бог и е важно да разберем какво е мястото на човешката воля в това чудесно преживяване и как тя е свързана с личността на Святия Дух.

В Евреи 10:16 се казва: “Ето Заветът, който ще направя с тях след ония дни, казва Господ: ще положа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им…” Тъй като кръщението в Духа оказва влияние върху емоционалния ни живот, не бива да забравяме, че най-важната част от това преживяване засяга нещо, което не винаги е видимо, и това е волята ни. Трябва да внимаваме, да не изтълкуваме погрешно някое голямо емоционално преживяване и така да го приемем като кръщение в Духа. Понякога си давам сметка, че сме дотолкова плътски, че лесно се увличаме от някакво голямо емоционално преживяване и го считаме за кръщение в Святия Дух.

Коренът е най-важната част на всяко дърво. Никой не би спорил по този въпрос. Най-важната част от духовния ни живот е тази, която не може да бъде видяна от очите на хората. Най-важната част от моя живот е волята ми. Най-важната част от живота ти е твоята воля. Когато става въпрос за твоите духовни преживявания, за твоята връзка с Бог, с Исус Христос и със Святия Дух, най-важна е твоята воля. Понякога волята ни е единственото нещо, за което ни се иска да говорим и което ни харесва да обсъждаме. Стигнем ли обаче до мястото, където трябва смирено да кажем: “Въпреки това, не моята воля, а Твоята воля да бъде”, се изправяме пред решение, което много малко хора познават. Що се отнася до Словото и до това - внимателно да отнесем Неговото тълкуване към практичния живот, стигаме до заключението, че най-важното от всичко е Святият Дух да вземе пълен контрол над волята ни. Има хиляди хора, които претендират, че са преживели изпълването със Святия Дух и въпреки това не знаят абсолютно нищо за това, че трябва да дадат на Святия Дух пълен контрол над волята им. Не е от значение какво се случва в момента на кръщението в Святия Дух, значение има това, което следва след нашето преживяване.

Ако Святият Дух няма пълен контрол над твоята воля, преживяването ти ще бъде временно и повърхностно. Възможно е тези, които не са духовно зрели, да останат толкова потресени от една мощна духовна среща, че да се оставят да ги направлява ентусиазма им, без да са променили истинското си естество. Когато Бог се откриваше в Масфа в дните на Саул, някои от Сауловите хора, които търсеха Давид, бяха обхванати от същия дух на въодушевление, като пророците. Възможно е да присъствате на мощно духовно молитвено събрание, да преживеете нещо чудесно, но все още да ви липсва пълно и постоянно благословение. Постоянното благословение идва само тогава, когато позволим на Духа да достигне дълбочините на съществото ни и да промени коренно живота ни. Трябва да предадете ума и волята си на абсолютния контрол на Духа, ако искате да запазите благословението и преживяванията си.

Моето поучение е много практично и изключително необходимо в наши дни. Това не е само поучение за едно голямо емоционално преживяване. Говоря за преживяване, което грабва ума ви и го променя. В това духовно преживяване, вие предавате не само ума си, а и своята воля на волята на Бог. Не говоря за нещо временно, а за нещо, което ще бъде с вас, когато водите са дълбоки и се канят да прелеят, когато нощта е толкова тъмна, че няма дори една звезда в небето над вас. Идват проблеми, скърби и трудни времена, но вие можете да сте спокойни, дори, когато сълзите ви заслепяват. Само кажете: Въпреки всичко, не моята воля да бъде, Господи, а Твоята! Дори и да не разбирате напълно, какво означава това…

В основата на нашия ум стои волята и тя е тази, която го направлява. След всички тези години на служение, съм напълно убедена, че е изключително важно волята ни да бъде под контрола на Духа на Бога. Хвалите се, че сте изпълнени с Духа и че сте приели кръщението в Святия Дух, но позволете ми да попитам дали волята ви е под контрола на Святия Дух. Ако не е, тогава няма значение какво сте преживели. Било е само нещо временно. Ако сме предали волята си на Бог, за да я управлява, тогава и целият ни живот ще бъде под Негов контрол. Когато Святият Дух дойде върху някого, когато завладее човешката воля, Той става движещата сила в този човек, и така целият му живот е завинаги повлиян от това преживяване. Човекът повече няма право на последната дума - единствено Святият Дух управлява живота му. Писанието нарича това разпятие. Човешката воля е оставена встрани, тя отстъпва пред волята на Бог. Тогава човек може да каже, че е намерил живота си, защото е изгубил волята си заради волята на Бог.
Молитвата ми за вас
Татко, християнският живот е най-великият, най-практичният живот на света. Това е единственият истински живот, и ако само се научим как да го живеем, ако съумеем да живеем според Твоите закони, ако можем да бъдем честни с Теб, не би съществувало никакво ограничение за това, което можеш да направиш за всеки един мъж и за всяка една жена.

Колко често сме действали противно на Твоите планове за нас. Няма християнин, който да не е бил виновен за осуетяването на Твоя план някъде “по фронта”. Зная, че съм допускала грешки повече от веднъж, поради моите собствени несъвършенства, поради греховете, които наричаме “малки грехове”. Както малките термити могат да съборят една голяма сграда - мъничките термити, които подяждат и подяждат сградата, докато най-накрая не я разрушат напълно, така “малките грехове” разяждат сърцата ни, изправят се срещу Твоята цел за живота ни и ни ограбват от нещо, което можем да бъдем и което можем да направим за Теб.

Аз се моля в името на Исус, Сина на Живия Бог, унищожи всички термити на греха в живота ни. Изчисти ни от всички тях - нека да не се заблуждаваме и нека изповядаме греховете и слабостите си. Претърси сърцата ни, о, Господи! В името на Исус и заради Исус, унищожи тези “термити”. Помогни ни да не гледаме към себе си, а към Теб. Дай ни видение и ни накарай да забравим тревогите си. Татко, моля се за свежо кръщение в Твоята любов, моля се да сме по-искрени от всякога преди. И повече от всичко се моля да ни поставиш там, където Святият Дух може да ни използва, така че най-полезните дни от живота ни да следват от този ден нататък, защото времето свършва. Дадена ни е голяма отговорност. Направи така, че нито един от нас да не се провали и нека винаги светът да вижда в нас Исус и само Исус. Амин.
Въпроси, отнасящи се до Святия Дух
Почти не минава ден, без да получа въпроси за Святия Дух и за работата на тази Трета личност на Троицата. Ще отговоря на някои от тези въпроси, тъй като вярвам, че в сърцето си вие също сте ги задавали.
1. Ще отнеме ли Бог Духа Си от света, когато църквата бъде грабната?
Нека да обясня нещо, преди да отговоря на този въпрос. Когато говорим за грабването на църквата, ние имаме предвид времето, когато Святият Дух ще напусне тази земя. Той е силата, която ще ни грабне, Той е силата на великото грабване. Тези, които са живи и които ще участват в грабването на църквата, ще се издигнат със Святия Дух. Знаем, че когато Исус напусна този стар свят, като се възнесе от Елеонския хълм, Той замина сам. Тези, които бяха близо до Него, толкова близо, че да Го видят как се възнася, не се възнесоха с Него. Стояха там и Го наблюдаваха как заминава. Когато замина, Исус замина сам. Както е сигурно, че Исус напусна тази земя и се върна при Отец, така е сигурно, че идва денят, в който Святият Дух тръгне, няма да тръгне сам. Той ще вземе със Себе Си Невястата на Христос - църквата. Ако сте родени в Христовото тяло, ако сте новородени, ако живеете победоносен християнски живот в Христос Исус, ако сте част от това славно, победоносно тяло, тогава вие сте част от невястата на Христос. Затова в момента, в който работата на Святия Дух на тази земя приключи и Той я напусне, ще вземе със Себе Си вас и всички новородени вярващи. Ето това в действителност представлява грабването на църквата.
2. Може ли човек, който знае за Господ Исус Христос, да бъде спасен след грабването, когато Святият Дух бъде отнет от земята?
Преди да замине, Исус ясно говори за великото дело, което Святият Дух трябва да извърши, докато е тук на земята. “И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярват в Мене; за правда, защото отивам при Отец и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на този свят е осъден” (Йоан 16:8-11).

С други думи, Святият Дух е мощна обвинителна сила. Ако чувствате някакво изобличение, Святият Дух е Този, който ви изобличава. Помните ли Неговата изобличителна сила? Може и да не сте осъзнавали какво наистина се случва, но сте се въртели и сте се мятали цяла нощ, без да можете да заспите. Святият Дух е говорил на сърцето ви. Помните ли как за първи път разбрахте, че сте грешник и трябва да се новородите? Изобличителната сила на Святия Дух ни открива това. Когато обаче Святият Дух бъде отнет от земята, хората никога повече няма да почувстват Неговата изобличителна сила.

Никога няма да забравя деня, когато Святият Дух откри в сърцето ми една истина, защото тя хвърля различна светлина върху всичко. За библейска основа в подкрепа на това откровение ни служи стиха от Деяния 10:38, защото аз не смея да правя каквито и да е изявления, без да ги подкрепя с Божието Слово: “Бог Го (Исус) помаза със Святия Дух и със сила; който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него”.

Тук виждаме изявени трите личности на Троицата. Бог беше Този, който помаза Исус, но силата на Святия Дух извърши чудесата и изцеленията, затова аз се връщам отново към това, как Исус излезе от водите след кръщението. Запомнете, че Исус беше дотолкова човек, все едно не беше Бог. Исус дойде в плът, буквално Бог дойде в плът, но на кръщението присъстваха и трите личности на Троицата и Бог ясно говори: “Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение”. В същия момент Святият Дух слезе върху Исус в образа на гълъб, и Го облече със сила за служение. Това беше силата на Святия Дух, на същата личност, която изцеляваше днес, като прилага същия метод, който използва, когато извършваше чудесата и изцеленията чрез Исус Христос Сина. Бог помаза Исус със Святия Дух. И днес все още Святият Дух е този, който изцелява. Бог стои на Своя Трон в небесата. Той е Великият Господар, Този, Който ни дава всеки дар. От дясната Му страна стои нашият велик Първосвещеник, нашият Адвокат, Този, Който живее завинаги, за да ходатайства за нас - Исус Христос, Синът на Бога. Днес Святият Дух действа по същия начин в твоя дом, в твоя живот или там, където е поканен, както когато Исус вървеше по тази земя. Святият Дух е Този, който изцелява.
6. Престанали ли са да действат дарбите на Святия Дух след ранната църква? Възможно ли е днес да се получат тези дарби?
Моят отговор на първата част на въпроса е “не”. Отговорът ми на втората част е: “Да”. Всяка дарба, която беше проявена чрез християните от ранната църква, е предназначена и за християните днес. Във втората глава на І Коринтяни виждаме, че има различни дарби и действия на Духа и Бог е Този, който чрез Святия Дух дава определени дарби на определени хора, и Той ги разпределя, както Той желае, а не както хората желаят. Ако някой наистина е получил една или повече от дарбите на Духа, този човек, на когото Бог е бил дал дарбите, никога няма да се хвали с тях, нито пък ще се старае да привлече вниманието на хората. Може би се питате защо е така?

Просто, защото човек трябва да признае факта, че Святият Дух е Този, който изявява силата Си чрез едно плътско тяло и това не е човешко дело. Всичко, което ние с вас можем да направим, е в границата на физическото снабдяване на телата си, тези предадени на Бога празни съдове. Ние не можем да дадем на Бога своето знание или своя истински талант, защото всички тези неща принадлежат на нашето естество. Това, което даваме на Бога, е един празен съд, и Той използва този храм от глина, като Свой храм и чрез помощта на Святия Дух Той изявява Себе Си и Собствената Си сила. Затова човекът, който по този начин е предал себе си в пълно посвещение на Бога, за да бъде използван от Него, ще признае факта, че Бог му е дал специален дар. Той няма да се хвали с дарбата си, защото смирението е едно от най-големите християнски качества. Ако човек наистина е изпълнен с Духа, той ще бъде смирен. В такъв човек не може да има гордост.

Запомнете, че Кетрин Кулман няма нищо общо с изцелението на болните тела. Аз нямам изцелителна сила. Силата на Бог е тази, която изцелява. Единственият ми принос е, че представям реално Исус на сърцата на хората. Сега Исус стои от дясната страна на Бог Отец като наш Първосвещеник. Преди Исус да замине, обеща да ни изпрати Святия Дух… и Святият Дух дойде! И днес Святият Дух е на земята. Той е силата на Троицата.

Във вселената няма по-голяма сила от силата на Святия Дух. Все още ме изпълва страхопочитание, когато видя да се изявява Неговата сила. Никога не мислете, че състоянието ви е безнадеждно. Съпоставете нещастието си до големината на Бог. Положението ви никога не е безнадеждно, нито веднъж не бива да се предавате, докато Бог е все още на Своя Трон.
Послание към читателите
Когато си спомня за ранните години от своя живот, за своето обръщане в онази малка методистка църква в Конкордия, Мисури, и своя призив в служението, Кетрин Кулман заявява:
Аз се покаях на четиринадесет години. Моят призив от Него да проповядвам, беше толкова ясен, колкото моето обръщане. Бях млада и неопитна. Всичко, което знаех, беше, че Исус е простил греховете ми. Започнах да проповядвам в Айдахо. Евангелизирах всеки малък град в този щат, който можеш да назовеш. Намирах всяка малка провинциална църква, която не можеше да си позволи да наеме проповедник и вземах позволение да имам събрание в нея. Първата проповед, която проповядвах, беше “Закхей на дървото” и Бог знаеше, че ако някой беше на дървото, това със сигурност бях аз. След около шестата проповед, която проповядвах, аз искрено почувствах, че съм изчерпала Библията.
Но Библията не е била изчерпана - и през годините на нейното земно служение, Кетрин Кулман проповядваше безброй проповеди. Тя беше човек, който обичаше Словото на Бог, изследваше Писанията, и разчиташе на Святия Дух като на свой Учител и като на Този, който открива на сърцето й дълбоките истини на Словото.

Много от нейните послания и открити разговори (често споменавани от нея като “добрия, старомоден мисурски пълнозърнест хляб”) са били отпечатвани през годините от Фондация Кетрин Кулман - и те са достъпни днес.