Най-великата сила на света

Печатът на Святия Дух

Може би много пъти сте чели тази част от Словото на Бог, но когато сте стигнали до стиха „в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух”, вероятно не сте осъзнавали или не сте разбирали напълно, какво в действителност се има предвид под запечатване със Святия Дух. В тези стихове от Божието Слово думата „предопределени” се повтаря няколко пъти. Писанието ясно учи, че всеки човек - от първия Адам до последния човек, който някога ще се роди в плът, още от самото начало е предопределен в ума на Бог, в плана на Бог и в сърцето на Бог, да бъде Негов наследник и сънаследник с Неговия Единороден Син. С други думи в Божия план всеки човек е предопределен, да бъде новороден. Не всички хора обаче, са християни. Не всички са новородени. Писанието ясно учи: „понеже (Бог) не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние” (ІІ Петрово 3:9). Бог никога не е искал дори едно човешко същество да бъде загубено. Бог никога не е искал вие да сте грешник. Бог никога не е искал да отидете в ада. Адът не е създаден за човечеството. Адът е създаден за падналите ангели, а не за хората.

Забележете - човекът е създаден със свободна воля. Аз не съм принудена насила да говоря или да върша това, което върша. Можех да избера различни светски професии, а не това, на което съм се посветила, и Бог знае, че почти всичко, което можех да предпочета, щеше да бъде по-лесно за мен, но аз направих своя избор. Да, това, което правя, го правя по избор. По избор съм християнка. Никой не ме е принуждавал да стана християнка. Баща ми никога не ме е заставял да приема християнството. Майка ми също. Никаква сила не ме е принуждавала да бъда християнка, да избера Христос за мой личен Спасител и да живея християнски живот. Аз съм родена със свободна воля, с моя собствена воля, която е отделна и различна от волята на всеки друг в света, воля, която е самостоятелна и не зависи дори от Бог. По същия начин и Исус имаше отделна и различна воля от волята на Отец и докато ходеше по тази земя, Той беше дотолкова човек, като че ли не беше Бог. След това настъпи денят, когато трябваше да направя избор и аз избрах да бъда християнка. Онази неделя сутрин в малката методистка църква в Конкордия, Мисури, никой не поиска това от мен, никой не ме застави, никой не оказа натиск върху мен. Малкото хора, които бяха събрани в църквата през онзи ден, знаеха какво означава да бъдеш „новороден”. В този момент Святият Дух говори на сърцето ми и макар да бях още момиче, почти на 14 години, аз разбрах, че съм грешна. Видях Исус като Спасител от греховете ми и направих своя избор, най-големия и най-мъдрия избор, който съм правила през целия си живот. Упражних волята си и избрах Исус за свой Спасител. И направих този избор не за един ден, не за шест месеца, а завинаги.

Бог не желае да погина или да бъда изгубена и точно по същия начин не желае и вие да погинете. Всеки човек трябва да направи своя собствен избор. Няма нито един човек в ада и никога няма да има човек в ада, който да може да посочи с пръст срещу Всемогъщия Бог и да Го обвини: „Ти пожела да бъда тук. Тук съм, защото Ти избра това място за мен.” Не, приятели. Волята на Бог е да бъдете новородени. Той е предопределил да бъдем новородени, но ние с вас сами правим избора за живота си. Ние трябва да решим дали ще приемем прошката на Бог или ще я отхвърлим. Помислете за минута. Имам предвид точно това, което чувате - прошка.

Когато Исус умря на кръста и извика „Свърши се”, беше свършено всичко необходимо за опрощаването на цялото човечество. На тази земя всичко, което трябва да направите, е, да приемете това прощение. Святият Дух е обвинителната сила на Троицата. Той е този, който ви показва, че сте грешник. Това е Неговата работа. тогава, в същата минута, в която приемете прощението, се случва нещо. Когато се новородите се случва нещо чудесно. Искате да го обясня?

Не вярвам, че има християнин, който може да намери в своя речник думи, за да изрази или да опише напълно какво се случва по време на това обръщане. Не можете да го обясните. Не вярвам, че е възможно да се обясни, защото то е дело на Духа. „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Йоан 3:6). Това е причината, поради която на Йоан му беше толкова трудно да опише в книгата Откровение видяното в духа: необходима е напълно различна лексика. Не можете да опишете духовните си преживявания. Не можете да опишете на никой друг това, което преживявате при новорождението или при изпълването със Святия Дух, но и двете преживявания са свързани с определена промяна. В този момент се случва нещо повече от преминаването от смъртта в живота, нещо повече от това миналото ви да е покрито с кръвта на Исус, нещо повече от преминаването от смъртта в живота, нещо повече от това греховете ви да са простени. Дотогава Бог е бил вашият мощен Създател, но когато приемете Христос за свой Спасител, Бог става ваш Небесен Баща. Той става наш Небесен Баща само, когато приемем Исус Христос, Неговия Син, за наш Спасител, и само тогава ние сме осиновени от Него.

О, това е славно! „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца, а такива и сме”, защото сме осиновени от Отец. Това обаче не е възможно, докато не приемем Сина Му за прощение на греховете ни - едва тогава за първи път ние ставаме част от семейството на Бог. Това означава точно каквото казвам - ние сме родени в семейството на Бог.

18. Желани от Бог
Това чудесно преживяване, новорождението, е само началото на новия живот. Понякога мисля, че много малко от нас осъзнават нашето пълно наследство като царски деца, а ние сме точно такива. Наскърбява ме факта, че някои от децата на Бог живеят в поражение. Ние можем да създадем в изгубения, неспасен мъж или неспасената жена неправилно впечатление и погрешна представа за децата на Бог. Ние сме наследници на Бог - знаете ли какво означава това? Ако сте новороден християнин, вие сте сънаследник с Христос и това ни е дадено от най-великата власт на небето и на земята. Божието Слово ни уверява, че ако сме новородени, ние сме наследници на Бог. В Ефесяни 1:12 се казва: „да бъдем за хваление на Неговата слава ние, които отначало се надявахме на Христос”. Ние говорим за вярата, разглеждаме толкова подробно нашата вяра в Бог, но не осъзнаваме,че никога не е съществувала по-голяма вяра от вярата, която Бог Отец имаше в Исус Христос, когато го изпрати да плати цената за нашето спасение. На първо място Бог разчиташе на Исус. Това е истински пример за вяра и Сам Бог ни даде този пример.

По-нататък в стихове 13-14 четем: „в Когото и вие уповахте, като чухте Словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение; в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух, който е залог за нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, да бъдете за хваление на Неговата слава”. Да насочим вниманието си към чудесния печат на Святия Дух, „като и повярвахте”. Преди всичко след приемането на прошката трябва да настъпи промяна - чрез вяра ние приемаме това, което Исус направи на кръста. В този момент Бог Отец става наш Небесен Баща. Тогава се случва още нещо, нещо, което сте ме чували да повтарям отново и отново: Моля се Неговият Дух да ви засвидетелства заедно с вашия дух, че сте преминали от смъртта в живота. Какво означава това?

В момента, в който приемате Христос за свой Спасител, се проявяват и трите личности на Троицата. Веднага, когато приемете Исус за свой личен Спасител, Бог Отец става ваш Небесен Баща и ви осиновява в голямото Божие семейство, родени сте в тялото на Христос. По същото време Святият Дух поставя Своя печат върху личността ви, като потвърждава промяната - това е печатът на Духа. „Като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух” - точно това се има предвид в Писанието, когато се казва, че Неговият Дух свидетелства заедно с нашия дух.

По какво разбираме, че сме новородени? Не можем да обясним новорождението, защото нямаме необходимите думи в речника си, за да опишем своето преживяване. Поради тази причина скептиците, невярващите не могат да го проумеят, но в момента, когато Святият Дух постави Своя печат на промяната върху нас, Той свидетелства заедно с нашия дух, че сме преминали от смъртта в живота, че сме били осиновени от Отец, и че сме родени в Тялото на Христос, и ние сме сигурни, че сме сигурни, че сме сигурни в това! Помислете за момент. За вярващия, който е част от тялото на Христос, това означава много повече, отколкото мнозина осъзнават.

Спрете и разгледайте това, което Небесният Отец прави за Своите деца - за тези, които са новородени, които са част от семейството на Бог. Нека първо да видим какъв дял ни е отредил Небесният Баща. Бог ни е благословил в Христос с всички благословения и често се питам дали напълно осъзнаваме, че ние с вас сме благословени само, защото Той ни благославя. Понякога се чувстваме толкова независими от Бог, толкова сме самонадеяни, че докато благоговеем пред нашето самодоволство, си навличаме сериозен проблем. Някои от най-интелигентните хора, които познавам, лесно могат сами да завлекат себе си в най-глупави бъркотии, тъй като се облягат на собствената си мъдрост. Това е, като да се опитват да благославят сами себе си. Ние с вас обаче, можем да бъдем благословени само, когато Бог ни благославя. Бог ни е благословил в Христос с всички благословения и с Неговите благословения ние сме най-богатите хора на света. Още преди началото на всички времена Той ни е избрал поради Своята любов.

Нека да направя едно друго сравнение, като използвам Джо Кулман, моя земен баща, моя татко. За децата най-приятното и най-великото чувство на света е, да знаят, че са желани. Зная, че аз не съм била нежелано дете - моите татко и мама ме искаха. През целия си живот съм пазила дълбоко в себе си тази мисъл и съм ценила високо тяхната обич. Тази увереност ме е карала да се чувствам добре, била е като скрит в мене скъпоценен камък. Всички ние обаче много добре осъзнаваме, че днес можем да срещнем по улиците хиляди и хиляди деца, които не са желани. Всяко едно от децата на Бог обаче, е желано. Той ни е избрал поради любовта Си преди всички времена. Може да сте били нежелано дете от вашите земни родители, но има Небесен Баща, който ви е искал, още преди да сте видели дневната светлина. Той ви е обичал и ви е искал дори преди основаването на света. Предопределил ни е според Своето желание да бъдем Негови деца и поради милостта Си ни е обогатил с изобилно богатство. Също така може да сте били желани в своето земно семейство и въпреки това храната да не е била достатъчна и не за всеки да е имало голяма порция. Зимата е идвала и въпреки че вашият татко ви е обичал, не е имал достатъчно пари, за да купи обувките, които са ви били необходими. Той ви е обичал, но любовта няма нищо общо с парите. Работил е много, но ние все още живеем в стария материален свят. Можете да сте обичани, можете да сте желани, и въпреки това да сте бедни що се отнася до материалните неща. Ще ви открия нещо за Небесния Баща. Вие сте едно от Неговите деца, вие сте се новородили, когато сте приели Сина Му и Той поради Своята милост ви е обогатил с изобилно богатство.

Може би се чувствате така, като че ли стоите на високия връх на планината Писга или пък тъкмо излизате от славно събрание и възкликвате: „Скъпи Исусе, спри. Не мога да поема повече. Това е твърде хубаво.” Няма значение какви преживявания сте имали, нито какво можете да преживеете в този момент - всичко това все още е само залог, гаранция. Нашето изкупление няма да бъде усъвършенствано, докато не застанем в славното присъствие на Бог и докато това, което е тленно не бъде облечено в безсмъртие. Как може нещо да бъде абсолютно съвършено или завършено, докато все още сме в тези смъртни и тленни тела? Сблъскваме се с болка, страдание и старост. В този живот ни връхлитат проблеми, душевна болка и сълзи. Следователно това не може да бъде краят, не може да бъде съвършенството. Нещата, за които говоря - мирът в ума, сигурността, радостта, чудесната гаранция да знаем, че принадлежим на Христос - са само един залог. Но един ден, когато това, което е тленно, бъде облечено в безсмъртие, няма да има повече сълзи, проблеми, неприятности, страдание или изкушения. Днес ние виждаме чрез вяра. Утре нашето изкупление ще бъде съвършено, когато видим Исус в лице, облечени в тела като Неговото.

Нека да разгледаме същата част от Писанието в тази светлина. Павел пише на вярващите: „като чухте Словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение, в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух, който е залог за нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бог, да бъдете за хваление на Неговата слава”. Нашето славно бъдеще е било купено и изплатено, и срещу него няма никаква ипотека. Няма значение какво се случва с лихвите тук на земята или какво става на стоковите пазари, защото това, което е наше наследство в Христос, е било купено и изплатено. То е платена собственост. Ето защо нито един християнин не бива да живее в поражение. Ако живеете като просяк, ако постъпвате като просяк, ако се чувствате като просяк, може би не знаете кой сте в действителност. Вие сте богати! Ако сте новородени, Бог е ваш Небесен Баща. Така сте осиновени от Него и Святият Дух е поставил печата Си върху вас, за да потвърди тази промяна. Вие сте запечатани с обещания Свят Дух, затова Неговият Дух свидетелства заедно с вашия дух, че сте преминали от смъртта в живота.

Ще прибавя това към няколкото факта, които искам да припомня: вие сте свързани с Отец, Сина и Святия Дух - всеки от Тях има отделна и различна роля в отношенията си с вас, като осиновено дете на Бог. Помнете, че отец е Източникът на всяко благословение, Той е Този, който дава всеки добър и съвършен дар. Исус, Неговият Син, е каналът, чрез който всички благословения достигат до нас и чрез Него имаме вечен живот. Исус винаги е посредникът, чрез когото тези неща ни се дават, но помнете, че Отец е Източникът на всяко благословение, Той е Този, който дава всеки добър и съвършен дар. И така, стигаме до Святия Дух, който е силата на Троицата. Да, Отец е Източникът на всяко благословение и вероятно вече сте разбрали, че Исус прави всички неща възможни за нас, но Святият Дух е силата. Това е причината, поради която хората за изцелявани, докато стоят по местата си по време на чудотворните събрания. Не е необходимо да ви полагам ръце. Когато Святият Дух е там, силата на Троицата, Неговото присъствие ще изцели болното тяло на този, който стои в Неговото присъствие. Такава е Неговата сила!

И така, помнете: вярващите и само вярващите са запечатани с обещания Свят Дух. Ние сме Божие притежание. Ние сме Негови осиновени деца и имаме право на всички привилегии и на наследство. „Вижте каква любов е дал нам отец, да се наречем Божии деца” (І Йоан 3:1). Ние сме приели духа на осиновение и Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии деца. Бог е поставил печата Си върху нас заради това, което представляваме в Него, не заради някакви наши заслуги. Белязани сме с печата Му заради това, което Исус направи, и Самият Свят Дух поставя печата Си върху тази промяна. Какво представлява печатът на Святия Дух? Не става въпрос за някакво чувство и нека напълно да изясня това, за да не си изградите неправилна представа. Не, не става въпрос за чувство, а за присъствието на Святия Дух във вярващия, което свидетелства за неговото пълно приемане в Христос. В І Йоан 4:17 апостолът пише: „както е Той, така сме и ние в тоя свят”, наследници на Бог и сънаследници с Христос Исус.

Нека отново да ви насърча: Никога не забравяйте на Кого принадлежите!

20. Святият Дух може да бъде наскърбен

Ревността е грях, който често присъства дори и в живота на хора с претенции, че са изпълнени с Духа. Много съвременни християни не знаят какво означава кротост. Смирението, едно от най-великите християнски качества, липсва. На всяка крачка ние виждаме толкова много духовно лицемерие и толкова малко смирение, кротост, дълготърпение и любов.

Нека да прочетем следващия стих, Ефесяни 4:3 „и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа”. Това означава човек да е новороден. Това означава човек да върви в стъпките на Исус, да вдигне кръста си и да Го следва. Както е сигурно, че Исус го очакваше кръст и смърт на този кръст, така е сигурно, че всеки новороден трябва да се изправи пред кръста и нашата собствена личност трябва да умре, ако ще Го следваме в духа на смирение, кротост и дълготърпение, като проявяваме търпение един към друг в любов и се стараем да опазим единството на Духа чрез връзката на мира. „Има едно тяло и един Дух (Святия Дух), както и бяхте призовани към една надежда на призванието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение” (Ефесяни 4:4-5). Може би ще попитате коя е истинската църква? Ние имаме хиляди организации, а в някои градове можете да намерите църква на почти всеки ъгъл. Това са само организации и единствено Господ Исус Христос може да каже: „Ето Моята църква”. Чудесно е, че съществуват организации, където можем да общуваме с други християни, но Църквата, това е Тялото на Христос. Ние сме родени в Неговото тяло и в Неговата църква.

Нека да разгледаме за какво кръщение говори Павел в пети стих. Това е същото кръщение, което е споменато в І Коринтяни 12:12-13. Запомнете, че не можете да изградите доктрина, като разглеждате нещо извън неговия контекст. Тук намираме отговора на въпроса, за какво кръщение пише апостолът. „Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички от един Дух се напоихме”. Това е същото кръщение, същото Тяло, което се споменава в Ефесяни 4:5-6 „един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички”. Сега нека да прочетем Ефесяни 4:26-32. Вече споменах тези стихове в началото на това послание: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола. Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда. Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат. И не оскърбявайте Святия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението. Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас. А бъдете мили един към друг, нежни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас”.

Предупредени сме да не наскърбяваме Святия Дух. Как човек може да наскърби Святия Дух? Запомнете, въпреки че Святият Дух е мощната сила на Троицата, Той е чувствителен и лесно се наскърбява. Няма съмнение, че можем да наскърбим тази чудесна личност с нашето огорчение, с ярост, гняв, лош език. С други думи Той може да бъде наскърбен от всичко в живота на човек, което е противоположно на кротостта, на дълготърпението, на проявяването на търпение един към друг в любов, на старанието да опазим единството на Духа във връзката на мира. Всичко противоположно на тези неща наскърбява Святия Дух. Аз все още твърдя, че Святият Дух не се наскърбява от вашата изповед или от духовните преживявания, които може би сте имали в миналото. Ако таите в себе си непростителен дух, злоба, лош език, ако носите ревност, завист в сърцето си, ако имате нещо против някого, ако клюкарствате, ако лъжете, Святият Дух няма да обитава във вашия съд. Няма да обитава във вас, защото тези неща са противоположни на Неговата личност. Ако живеете по такъв начин, Святият Дух не може да направи и няма да направи тялото ви Свой храм. Защо? Защото тези неща са грях и те наскърбяват Святия Дух. Той не може да пребивава и няма да пребивава в един и същи съд с греха.

Сега ще разгледаме нещо, свързано със Святия Дух. Някои хора твърде много се безпокоят от греха, за който няма прощение - непростимия грях. Библията говори за него като за единствения грях, за който няма прощение нито в този, нито в бъдещия свят. Има много предположения относно този грях, но той също не бива да се разглежда извън контекста на Библията, за да можем да го разберем правилно. Прочетете Матей 12:22-30 “Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа. И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син? А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Велзевул. А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои. Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство? При това, ако Аз чрез Велзевул изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас. Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му. Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.”

Това, което следва сега, е в същата връзка. Фарисеите приписаха Божиите дела и делата на Святия Дух, на дявола. Святият Дух току що беше изгонил чрез Исус демона и човекът, който до тогава беше сляп и ням, беше изцелен - “немият проговори и прогледа”. Фарисеите казаха, че това е дело на дявола, на сатана. В отговор Исус ги попита дали сатана може да изгонва сатана. Ако е така, сатана би работил срещу себе си. В светлината на този контекст, прочетете следващите стихове: “Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят (или век), нито в бъдещия”. (Матей 12:31-32). Има само един грях, за който няма прошка, и това е хулата срещу Святия Дух. Дарбите на Святия Дух, проявени чрез апостолите, и Божията сила, изявена в живота на отделните хора, са последното доказателство, което Бог е предназначил за потвърждение на Евангелието. И днес Бог ги пази точно за това. Ако някой обяви делото на Святия Дух за дело на сатана, този човек извършва греха, за който няма прощение нито в този, нито в бъдещия свят.

Бъдете внимателни какво казвате за делото на Святия Дух, да не би да извършите греха, за който няма прощение!