Наказателно право Особена част Престъпления против личността

Гл. 2

1. Състави за причиняване на смърт другиму. Тук спадат умишлените убийства (115 – 121 вкл.), както и причиняването на смърт другиму по непредпазливост (122 – 125 вкл.);

2. Криминален аборт – чл. 126;

3. Склоняване, подпомагане или довеждане до самоубийство – чл. 127;

От обективна страна престъплението се характеризира и със своя резултат – съставът е резултатен – умъртвяване на друго лице. Резултатът е настъпване на смъртта на лицето. Ако не е настъпила смърт имаме опит за убийство.

Съставът е изчистен от всякакви спецификации – начин, време, условия, т.е. инкриминирани са всички умъртвявания.

От субективна страна се характеризира с умисъл, който може да е както пряк, така и евентуален.

Чл. 116,1 и 2 регламентират по-тежко наказуеми състави. Налице са най-различни квалифициращи обстоятелства.

- длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1;

- представители на обществеността по смисъла на чл. 93, т. 3;

- военни лица, включително от съюзна или приятелска държава или войска. За разяснение на тази разпоредба трябва да се прибегне до чл. 391 (?) и Закона за военната служба (Вероятно се има предвид Закона за отбраната), както и към международните договори, съдържащи съюзни задължения за България, ратифицирани и влезли в сила;

- лица ползващи се с международна защита по смисъла на чл. 93, т. 13;

За първите три категории лица, за да е възможна по-тежката квалификация, се поставя допълнително условие убийството са е извършено при или по повод на изпълнението на службата или функцията на лицето. Има трайна съдебна практика по този въпрос. Това е така („при”) ако убийството е осъществено към момент, в който убитият изпълнява задължения, спадащи към неговата служба или функция. Счита се също, че е по повод службата или функцията когато към момента на осъществяване на убийството пострадалият не изпълнява задължения или функции, но мотивът на извършителя е свързан с изпълнението на службата или функцията на пострадалия – убит е заради длъжност, служба.

В чл. 116, 2 са обособени категории от лица, които са част от изредените в чл. 116, 1, но на които законът иска да даде по-висока степен на защита. Така част от длъжностните лица са „привилегировани” – съдия, прокурор, следовател, лице от състава на МВР, държавен или частен съдебен изпълнител или помощник, митнически служител, данъчен служител, служител от Националното управление по горите и служителите на МОСВ, осъществяващи контролна дейност. За всяко от тези лица също се изисква убийството да е при или по повод изпълнението на службата.

Чл. 116, 1 т.2 – Тук става дума за субект на престъплението – категорията лица са длъжностно лице, представител на обществеността, както и лице от състава на полицията (! - ≠ чл. 116, 1 т. 1). За всяка от тях се изисква убийството да е при или по повод изпълнението на службата или функцията им.

Чл. 116, 1 т.3 – Тук става дума за специфика на предмета на престъплението. По тълкувателен път се извеждат и хипотези за субекта. Следователно имаме съчетание на хипотези. Едновременно имаме по-тежко наказание както за субекта, така и за обекта:

- Убийство на баща или майка;

- Убийство на рожден син или рождена дъщеря – законът диференцира защитата, която се дава от една страна на баща и майка и на деца – при баща и майка няма изискване да са рождени. Оттук следва и това, че убийство на родителите от осиновено дете е също квалифициран случай.

Чл. 116, 1 т.4 Свързан е с особености на предмета на престъплението:

- Убийство на бременна жена;

- Убийство на малолетен;

- Убийство на повече от 1 лице;

- Когато убийството е осъществено по начин и със средства, опасни за живота и здравето на мнозина. Тук по-тежката квалификация се свързва със средствата и начина. Макар да е убито само едно лице, престъплението може да застраши живота на повече от 1 лице заради използваните средства.

- По особено мъчителен начин за убития;

- С особена жестокост;

Обикновено на практика 2-те обстоятелства са налице едновременно. Има редки случаи, в които е налице само едното. „С особена жестокост” характеризира личността на дееца. „По особено мъчителен начин” характеризира изживяванията на пострадалия преди настъпването на смъртта. Едното не е задължително да предпоставя другото. С особена жестокост е убийство чрез декапитация (отрязване на главата с един удар на брадва), но не е по особено мъчителен начин. По особено мъчителен начин означава да се накара жертвата да изпита целия ужас от настъпването на смъртта (мнение на практиката), деецът се „наслаждава” на процеса на умъртвяване.

Чл. 116, 1 т. 7-11 хипотезите са свързани със субективната страна на извършеното.

т. 7 – с користна цел – с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. Това са убийства, при които например наследникът не иска да изчака естествената смърт на наследодателя.

т. 8 – с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление. При първата възможност имаме специфика относно изискването само за пряк умисъл без обаче квалификацията да предполага да бъде извършено и другото престъпление. При втората възможност 1-то престъпление предхожда другото, фактът на осъществяването е налице и от обективна страна имаме предхождащо престъпление, независимо дали е осъществено от самото лице или от друго. Тук не е задължително да има множество престъпления.

т. 9 – когато убийството е предумишлено.

т. 10 - когато убийството е извършено от лице, действащо по решение или изпълнявайки решение на организирана престъпна група. Организираната престъпна група е по смисъла на чл. 93, т. 20.

т. 11(?) и 12 – тук има две хипотези:

– Когато убийството е опасен рецидив по чл. 29, 1 б. А или Б;

- Когато убийството е извършено от лице, извършило друго умишлено престъпление по предходния член (115) или по 116, за което не е постановена присъда. Следователно става дума за хипотеза извън рецидива. Също така ако има постановена присъда, но тя не е влязла в сила → съди се по 115 като съвкупност от престъпления.
Едно поведение може да се характеризира по няколко от хипотезите на чл. 116. Ако това стане, практиката на съдилищата е да преминават към най-тежката алтернатива – доживотен затвор без замяна.
По-леко наказуеми състави
Убийство в състояние на физиологичен афект – чл. 118. Това е типичният пример за физиологичен афект. Изискването е с противозаконни действия убитият да е предизвикал афекта чрез обида, клевета, действия, засягащи имущество на афектирания. Самото противозаконно действие на убития може да е причинило тежки (чл. 93, т. 10) общественоопасни последици или само да е възможно да причини такива. Трябва в състоянието на афект деецът да е взел решение за убийството и да го е привел в изпълнение.

Убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана – чл. 119. Трябва да се имат предвид чл. 12, 2 и 12, 3 и 4.

Убийство от майка върху рожба по време на раждане или веднага след него – чл. 120. Обикновено това престъпление е свързано с подбудителство и помагачество на близки. Тук имаме особен субект на престъпление – майката, и тя ще се накаже по-леко. Това обаче не ползва подбудителите и помагачите.

Убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид – чл. 121. Тук отново имаме особен субект – родител.
По чл. 117 имаме субсидиарни състави – прибягва се до тях само тогава, когато не може да се приложат другите. В чл. 117, 1 е регламентирано наказуемото приготовление за убийство по чл. 115 и 116. ≠ чл. 17,1. Тук трябва да се анализират терминът неуспяло подбудителство към умишлено убийство – подбужданият деец не е могъл да формира умисъл или не е изпълнил решението.
Непредпазливо причиняване на смърт другиму

Чл. 122,1

Тълкуването на субекта, обекта и обективната страна е същото като това по чл. 115. Разлика има само в субективната страна – вината може да се прояви като самонадеяност или небрежност. Спецификата започва именно оттук с оглед на квалифициращите обстоятелства по чл. 122, 2. Първото от тях е когато смъртта е причинена с пушкало. Второто е със силно действащо отровно вещество – за това няма определение в чл. 93, но има определения за наркотични вещества, а част от тях са отрови. Третото обстоятелство са случаите, когато смъртта е причинена на 2 или повече лица.

Особени са хипотезите при професионална непредпазливост – чл. 123. Това е понятие, разглеждащо се паралелно с обикновената непредпазливост. Критерият е дейността, с оглед на която се причинява смъртта. Това дали лицето е професионалист не е от значение. Има две изисквания за дейността: 1. Да е правно регламентирана; 2. да представлява източник на повишена опасност. Приема се, че има такава, когато и най-малката немарливост или незнание поставят в опасност живота на другиго. Фактът, че за субекта правоспособността няма значение се вижда от ал. 1 и 2 на чл. 123. по ал. 1 субектът е лице, което има право да изпълнява такава дейност, а по ал. 2 – лице, което няма такова право. Наличието на правоспособността има значение за квалификацията по ал. 1 или 2. Когато говорим за чл. 123, 1 и 2 професионалната непредпазливост може да се прояви в самонадеяност или в небрежност.

В чл. 123, 3 са регламентирани по-тежко наказуемите случаи:

- Ако деецът е бил пиян. Под пияно състояние се разбира алкохол в кръвта над 0,5‰;

- Ако е причинена смърт на повече от едно лице. Тук няма разлика с чл. 122,2.

По чл. 123,4 имаме поощрителна норма – зачита последващо поведение на дееца в посока на смекчаване на наказателната отговорност. В случая се поощрява поведение от страна на дееца за спасяване на пострадалия. Достатъчно е деецът да е направил всичко, зависещо от него, без значение дали се е стигнало до спасяване на пострадалия.

По-тежко наказуем състав спрямо чл. 124, 1 е чл. 124, 3 – телесната повреда е опасен рецидив по смисъла на чл. 29. Това означава, че за квалификацията се има предвид, че за квалификацията се има предвид, че самата телесна повреда сама по себе си се квалифицира и не се свързва изцяло с чл. 124, а само с част от нея (умисъла) (К`ВО?)

По-леко наказуемите случаи са по ал. 2 и 4.

Ал. 2 – леко наказуем състав в случай, че деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано с тежка обида или клевета от пострадалия, т.е. основният състав е извършен при физиологичен афект.

Ал. 4 – регламентира изключващи наказуемостта на деянието обстоятелства, без да се изключва обществената опасност. В случая това е спрямо лица-майки, които причиняват по непредпазливост смъртта на своята недородена или току-що родена рожба.

Криминален аборт
Уредбата се съдържа в чл. 126.

Основният състав е чл. 126, 1 – Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Това следва да се тълкува систематично с ал. 2 – Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. Видно е, че субект на престъпление по ал. 1 може да е само лице с висше медицинско образование.

От обективна страна изпълнението на престъплението се изразява в два варианта:

1. Умъртвяване на плода на бременната извън здравно заведение, определено от МЗ;

2. Умъртвяване на плода в такова заведение, но в нарушение на определените от МЗ правила;

Към това се добавя и още едно условие – съгласие на бременната жена да бъде умъртвен плода й.

От субективна страна по основния състав имаме умисъл – пряк или евентуален. Наличието на съгласие на трудната жена (на практика тя е подбудител и помагач) не води до наказателна отговорност за нея – имаме изключващо наказуемостта обстоятелство – 126, 4.
По-тежко наказуеми състави

Ал. 2 – въвеждат се две квалифициращи обстоятелства – ако виновният няма висше медицинско образование или ако деецът е умъртвил плода на две или повече жени. Това е пример за усложнена престъпна дейност, но извън шестте вида. Тук имаме нееднократно осъществяване на престъплението. Усложнението тук идва от нееднократното осъществяване на престъплението по ал. 1. Тук няма да се приложат правилата за наказване при съвкупности от престъпления.

Ал. 3 – Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Тук имаме специален рецидив по смисъла на чл. 28.

Ал. 5 – Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години. В такава хипотеза, ако въпреки „старанието” на извършителя се роди здраво дете и след това то бъде убито, то той ще отговаря за реална съвкупност от престъпления – опит за криминален аборт + убийство.

Ал. 6 – Ако криминалният аборт се осъществи без съгласието на бременната а и последва нейната смърт. Относно настъпването на смъртта на бременната и формата и разновидността на вината не е казано нищо. Следователно ще имаме най-малкото непредпазливост.
Довеждане до самоубийство
Регламентирано е в чл. 127.

Първият основен състав е по чл. 127, 1 - Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години. От обективна страна се характеризира с изпълнително деяние под две форми: първата е подпомагане, а втората – склоняване. Ясно е тълкуването на двете понятия. На второ място от обективна страна съставът се характеризира със своя резултат – да е последвало самоубийство или поне опит за такова. Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. У нас има много случаи на самоубийства и много често се налага да се провери дали няма престъпление по чл. 127.

Вторият основен състав е по чл. 127, 3 – Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Тук имаме особеност на субекта. Тя произтича от връзката между субекта и пострадалия. Изисква се пострадалият да се намира в материална или друга (обикновено служебна) зависимост от субекта на престъплението. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в довеждане до самоубийство или до опит за такова. Чрез формулирането на изпълнителното деяние се сочи и втори основен признак – осъществяване на самоубийство или поти като при ал. 2 (?). Тук имаме допълнителни условия за средствата за изпълнение. Две са посочените: 1. Чрез жестоко отнасяне; 2. Чрез системно унижаване на достойнството на пострадалия – характерно е за отношенията между срочно служещи войници. От субективна страна се изисква умисъл – пряк или евентуален.

(Ама защо няма нищо за ал. 2?)

В чл. 127, 4 се предвижда с оглед на втория вариант (?) на престъплението по чл. 127, 3 – деянието е извършено при непредпазливост. Д оказването обаче е много трудно. Обикновено разследванията по тази алинея са свързани с отношения между близки роднини – снахата била вещица и довела момчето до самоубийство.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ ВТОРИ

Престъпленията по раздел ІІ принадлежат към престъпленията против живота и здравето на човека.

Има легално определение в чл. 128, 2. В законодателството са уредени редица конкретни хипотези, но всяка повреда, която причинява трайно разстройство на здравето, е тежка → изброяването не е изчерпателно. Хипотези:

1. 
   Продължително разстройство на съзнанието – патологично отклонение от възможността нормално да се възприема околната действителност. Под продължително се има предвид психическо разстройство, които поначало са нелечими или трудно лечими. Това е довело до оформянето в съдебната практика, че разстройството требва да трае барем 1 г.
   
2. 
   Постоянна слепота с едното или двете очи – невъзможност от близко разстояние да се възприемат предмети от действителността.
   
3. 
   Постоянна глухота – няма уговорка дали е с едното или с двете уши → съдебната практика приема, че за да има тежка телесна повреда, человекът трябва да е оглушал и с двете уши. Глухотата е невъзможност да се възприемат от близко разстояние каквито и да било звуци.
   
4. 
   Загуба на речта – невъзможност за осъществяване на словесен контакт с други люде.
   
5. 
   Детеродна неспособност – диференцира се в зависимост от пола на пострадалия. За ♀ - невъзможност за зачеване, износване или раждане; за ♂ - невъзможност за осъществяване на полов акт (сношение) или невъзможност за оплождане.
   
6. 
   Обезобразяване, причиняващо завинаги разстройство на речта или сетивен орган – става дума за обезобразяване на главата.
   
7. 
   Загуба на бъбрек, далак или лоб на белия дроб.
   
8. 
   Загуба или осакатяване на ръка или нога. Под осакатяване се има предвид такова увреждане, което пречи на осъществяването на основните функции на съответния крайник. Ако липсват четири пръста на ръката – тежка телесна повреда. Същото е и ако липсват само палец и показалец.
   

Легалните критерии за нея се съдържат в чл. 129, 2. казва се, че под средна телесна повреда се разбира постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или временно опасно разстройство на здравето.

Трайно увреждане – става дума за трайност на увреждането – такива увреждания, които траят барем 1 месец:

1. 
   Трайно отслабване на зрението – за не по-малко от един месец пострадалият е възпрепятстван да възприема нормално предмети от действителността.
   
2. 
   Трайно отслабване на слуха.
   
3. 
   Трайно затрудняване на речта.
   
4. 
   Трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата – тук се подвеждат всички счупвания и обездвижвания.
   
5. 
   Трайно затрудняване на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност – функционални затруднения като при тежката телесна повреда.
   

1. 
   Счупване на челюст; избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето – в практиката се приема, че ако е счупен или избит някои от предните зъби, то сме изправени пред средна телесна повреда. Освен това се приема, че зъбите се считат избити, когато към момента на нанасяне на телесната повреда зъбите са разклатени или увредени и е неминуемо падането или ваденето им.
   
2. 
   Обезобразяване на лицето или други части от тялото. Тази хипотеза се различава от хипотезата по чл. 128, 2 (при тежка телесна повреда). За разлика от там в чл. 129, 2 няма значение къде е увреждането или обезобразяването.
   
3. 
   Наранявания, проникващи в черепната, гръдната или коремната кухина. Не става въпрос за изнасилване. Тук се разбира създаване на контакт между съответната кухина и външната среда – с пушкало, с хладно оръжие и др.
   

Леките телесни повреди биват 2 основни вида – с разстройство на здравето или без такова.

С разстройство на здравето – по чл. 130, 1 ­Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. До голяма степен става дума за родство със средната и тежката телесна повреда. Изводът е, че всичко, което не може да се квалифицира като тежка или средна телесна повреда, се квалифицира като лека.

Без разстройство на здравето – чл. 130, 2 За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация. Под болка се има предвид всяко неприятно физическо усещане. Страданието представлява удължен процес на болка.

• 
  Пострадалият да е отвърнал на дееца веднага с нанасянето на телесна повреда – „Не можах да му остана длъжен!”;
  
• 
  Пострадалият да е отвърнал със също такава телесна повреда. Според доц. П. Панайотов се има предвид само вида на телесната повреда. Според съдебната практика се има предвид и разновидността.
  

Просто трябва да се съпоставят с отделните хипотези по чл. 116. Има почти пълно съвпадение. Затова тук не се налага да дуднеме и тълкуваме пак.

В чл. 135 е регламентирано друго посегателство – заразяването с венерическа болест. Има няколко основни състава:

1. Отказ на лицето да се цери;

2. Лицето не отказва да се лекува, но се отклонява от редовното лечение;

От субективна страна съставът се характеризира с умисъл. При повторен отказ или отклонение се прилага ал. 6 и деянието се третира като престъпление. Така по ал. 6 трябва да се установят две отделни деяния (?).

Въпросът със заразяването със СПИН по чл. 135 не се разисква изрично. Тълкуванията в съдебната практика са различни, а няма и постановление на ВКС.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО РАЗДЕЛ 3

ЗЛЕПОСТАВЯНЕ

Разликата между убийството, телесните повреди и злепоставянето е, че по раздел 3 само се поставя в опасност живота и здравето на пострадалия. От значение за практиката и изпита са най-вече разпоредбите на чл. 136 – 138; 141.

1. 
   Деецът да бъде поканен да окаже такава помощ;
   
2. 
   Да не се притече без уважителна причина;
   

РАЗДЕЛИ 4 И 5