Наложиха ни най-големите ограничения за намаление на парниковите газове в ес

Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара: МОЖЕМ ДА СПЕЧЕЛИМ €1 МЛРД.ОТ ПРОДАЖБА НА ВРЕДНИ ЕМИСИИ

Наложиха ни най-големите ограничения за намаление на парниковите газове в ЕС

22 Юли, 2009

Паулина Йоргова
Наложиха ни най-големите ограничения за намаление на парниковите газове в ЕС

- Господин Бранков, по време на последната си среща държавите от Г-8 се договориха за ограничаване на емисиите на парникови газове (ПГ) наполовина до 2050 г., какво означава това за България?

- Срещата е една от подготвителните стъпки за постигане на споразумение в Копенхаген през декември т.г. за всички основни емитенти в целия свят. От основно значение е позицията на САЩ, на страните от т.нар. четворка БРИК - Русия, Бразилия, Индия и Китай, както и на други страни без ангажименти като Турция. По последни индикации САЩ са готови за постигане на споразумение в Копенхаген. Дългосрочните аспекти за България са да изпълним изискванията по протокола от Киото - намаление от 8% на емисиите на парникови газове спрямо 1988 г. Това е годината с най-високи обеми, натоварване на икономиката и емитирано количество над 140 млн. т. Освен това повече от 140 български фирми са задължени да участват в т.нар. европейска емисионна търговска схема до 2012 г. при общо ограничение от 42 млн. т. свободни емисионни права, които все още не са разпределени като квоти между отделените инсталации. България вече има ограничение от около 50% на емисиите на парникови газове в ЕС за 2020 г. спрямо 1988 г. Това означава да запазим нивото на вредни емисии от 2005 г., когато са били около 70 млн. т. Средното намаление за Евросъюза е 20%, а за България е 50 на сто. Нашата страна има най-тежките и рестриктивни цели за намаление в рамките на Евросъюза до 2020 г.

- Защо точно на нас са наложени такива ограничения?

- Това е много дълга тема, но основното е, че задълженията произтичат от две директиви - за споделяне на усилията на страните членки (effort sharing) и за промените в европейската емисионна търговска схема до 2020 г. Счита се, че страни като нашата могат на по-ниска цена да намаляват емисиите. Много по-голяма е стойността, когато това се прави като цяло от икономики с високо технологично ниво, разходи и жизнен стандарт. Още повече че енергийна интензивност на икономиката в България надвишава приблизително два пъти средното ниво в ЕС. В замяна на тези ограничения през декември м.г. бяха договорени редица ползи за България по т.нар. пакет „Климат - енергетика". В Копенхаген ще се решава този проблем в световен мащаб. Важно е да се отбележи, че ако бъде постигнато международно споразумение, ЕС едностранно ще повиши целите за намаление на парниковите газове на 30%, което ще означава още по-високи цели за България - вероятно две трети от нивото спрямо 1988 г. Подобна цел е непостижима за България на икономически поносима цена, при каквито и да било сценарии на технологично развитие и структурни промени, енергийна ефективност, развитие на възобновяемите енергийни източници.

- Какви са начините за намаляване на вредните газове?

- На първо място е енергийната ефективност. Тя започва вкъщи - от топлоизолацията, дограмите, пасивно отопление и климатизация от енергоспестяващи елуреди, микро ВЕИ и т.н. От голямо значение е урбанистичното проектиране на новите средства и технологии в транспорта. Важно е дали има мостове и естакади, дали градът е планиран така, че да не стават големи задръствания, дали София след 20 -30 години ще бъде 2 пъти по-голяма и тук ще живеят 4-5 млн. души. В индустрията един остарял като концепция двигател може да харчи пъти повече и да върши по-малко работа в сравнение с такъв от нов тип. След това идва потенциалът на т.нар. възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Цената на изкупуване на ток по действащите наредби от слънчевите генератори е 20 пъти по-висока от тази, на която АЕЦ продава. За България спешното въвеждане на ядрени мощности е императив на дългосрочното икономическото развитие, ако искаме изобщо да имаме такова. Това е неотменимо независимо от различните настроения по този въпрос по простата причина, че ядрената е най-евтината безвъглеродна енергия, с която разполагаме като мащаб на производство, инвестиционни и оперативни разходи. В света има много проекти, които са стартирали или предстои да стартират, проблемът е, че няма достатъчен инсталационен капацитет, за да бъдат реализирани. Големият въпрос е не дали да се строят нови мощности, а кой първи ще ги построи при икономически приемливи за обществото и съответната страна разходи.

- Как може да се включи страната ни в търговията с вредни емисии и какво на практика представлява тя?

- Търговията към днешна дата е по схемите от т.нар. период Киото, който изтича през 2012 г. В неговите рамки има правила на европейска търговия. За нашата страна има 4 типа опции. Първият е за проекти съвместно изпълнение. При него чужда държава или фонд дава пари на собственик на проект за намаление на вредните емисии у нас. Това са обикновено между 5-7 долара за тон по досега реализираните или одобрени 19 проекта. Общата стойност на намалението, което ще се получи от тях, се оценява на 900 хил. т годишно, а за целия период е 4,5 млн. тона. По протокола Киото има още 2 начина за търговия. Единият е продажба по междуправителствени сделки. Вероятно страната ни до 2012 г. няма да емитира повече от 80-90 млн. т средно годишно. Вече имаме 20 на сто намаление на промишленото производство и свързани с това намаления на енергийно потребление. Тези продажби се базират на принципа, че ако има спестени емисии до 2012 г., те могат да се търгуват. Такива сделки вече има. Купувачите са различни, предимно суверенни фондове - основно Прототипният въглероден фонд на Световната банка, Фондът на ЕБВР или правителства, които не постигат целите по Киото, нямат излишъци и няма как да ги постигнат на разумна икономическа цена. Такива държави са Дания, Япония, Холандия, Германия и др. От нас обаче не е купувано на междуправителствено ниво. Третата опция е т.нар. банкиране. В този случай, ако има резерв, той може да бъде спестен и използван за покриване на задължения в следващия период, ако бъде постигнато международно споразумение. Последният начин е европейската търговия с емисии, която трябваше да е стартирала в България през 2007 г. Тук влизат предприятията от циментовата индустрия, нефтопреработването, хартия и целулоза, металургия, големите въглищни централи. Това са общо 140 инсталации, на които все още не са разпределени квоти, одобрени от Европейската комисия. Таванът е 42 млн. т средно годишно. За това има общ европейски пазар, на няколко борси се продават и купуват емисии въглероден диоксид. В момента цената му е 12-13 евро на тон.

- Защо не участваме в тази търговия?

- Страната ни не участва в двата възможни типа търговия към момента в рамките на Киото - по междуправителствени сделки и в рамките на Европейската схема за търговия с емисии. На ниво ЕС не се включваме, защото сме закъснели с изработването на Националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови и вредни газове. Последният вариант е одобрен и подаден в ЕК в края на миналата година, получили сме отговор със забележките на комисията, но след това няма развитие. Тече и съдебно дело между ЕК и България, изгледите да го спечелим стават по-добри. Предприятията у нас обаче нямат разпределени квоти и не си знаят тавана. А търговията се върти активно между фирмите от европейските страни. Чисто административни са причините това да не се случва. Проблемът е, че в момента никой не може да каже кой има интерес да продава и кой да купува. Втората възможност е за участие в междуправителствените сделки. От 2 години БСК многократно сигнализира за необходимостта от стартиране на междуправителствени сделки. Сегашните цени са на нива под 8-9 евро за тон. В момента цените по тези сделки са ниски, но при големите количества, с които разполага нашата страна, имаме потенциал да получим над 1 млрд. евро в зависимост от количествата, резервирани за т.нар. банкиране. Те могат да бъдат договорени и под условие например за реализация на проекти за намаляване на емисиите с определено количество вредни газове или за това, да бъде изолиран сградния фонд.

- Какво да очакваме?

- Това е политическо решение на следващото правителство, ако изобщо реши да продава, защото условията на пазара стават все по-неясни. Днешният пазар е пазар на купувача. Една от причините е световната криза. Друга - неяснотата по въпроса, какво ще се разберат държавите в Копенхаген. Ако няма споразумение, търсенето ще бъде по-малко. Явяват се все повече големи държави продавачи, притиснати от текущите и бъдещи бюджетни дефицити.

- Какви са препоръките към следващото правителство в тази област?

- Необходимо е да се ускори работата по финализиране на национален разпределителен план в рамките на европейската търговска схема и стартиране на договорености за продажба по междуправителствени сделки. По сегашната енергийна стратегия трябва ясно да се заяви какво се приема да се прави в четиригодишния период, както и в периода до 2020 г. Става дума преди всичко за национален консенсус - дали искаме ядрена енергетика, или не, какво правим за енергийната ефективност и какво правим за ВЕИ, какви цени като индустрия и общество сме готови да плащаме за основните енергоресурси. Този консенсус трябва да обхване много ясни политики, мерки и проекти, които да се случат до 2020 г.