Направено в българия българия е хубава страна

НАПРАВЕНО В БЪЛГАРИЯ

България е хубава страна,

народа и добър е, то се знае.

Богатите се виждат тука със палат,

на мен в очите , за България

ми пари.

Аз вече

даже

не ги и помня,

нека да летят,

когато искат

тук да идват

у дома, когато

искат да отлитат,

тъй както аз

си мисля, че

летя.

Ще поговорим

и ще забравим

за часовника.

Историята е започнала така.

По-късно слънчеви часовници

са взели над историята

власт.

Родените през март

са като клоните,

така премръзнали,

така щастливи.

И тъй, отивам клоните да видя.

ДА ВДИГНЕШ ОЧИ

Да вдигнеш очи

малко по-високо

от картофите и

да видиш, че светът

е хубав.

Когато на добрите хора,

а те са повечето в нас,

им вземат всичко,

ще им дадат въжето

на надеждата да си

помагат, когато го окачат

на небето, и няма

те да знаят, че ги

бесят, напротив,

ще им кажат, че ги

вика Господ.

БАЛА НА КОТКИТЕ

С моите износени обувки.

С моя стар балтон.

С моята коса до раменете.

С моите очи, които виждат.

Лично аз, от друго нямам нужда.

Който иска, да се снима

с лъскави очи на котка

със народа ни за спомен.

НА ЛЯТОТО ЗЕЛЕНАТА ВРАТА

Дълго ли отсъствах.

Малко ли живях.

Нещо аз не съм

разбрал. Нещо

не е така.

В прозореца

върви деня.

Едва, едва.

Сякаш е зима

и ще вали

сняг.

Сякаш е изчезнала

зелената врата.

СЪСТОЯНИЯ

Мълча.

ми поставя

пътни знаци

на този

тука

БЕЗУМИЕ

зеления цвят

на буквите

и червения

на думите

за да

този пейзаж,

който е

моето

КОРАБА НА МЕЧТАТА

Когато

се уморя

аз ще

да потъвам

бавно във реалността.

Като есента

в гората,

като карнавала

шумен

на листата,

излезе вятър,

когато излезе

вятър.

ТАКА НЕ СЪМ ЛЕТЯЛ

Аз се изкачвам

по стената

от думи

От там ще се

опитам аз да

полетя, когато стигна,

но преди това,

е тази стена

от думи

към небето.

Лятото

в мене всички

клони,

в зеленото

стоя

под дъжда.

Лятото.

Аз лятото

И хвърлям

изгорелите

бушони,

птиците

ЦВЯТ НА СТАЯ

Във тази стая

най-тъжното е,

че те няма.

НАВЕЛ ГЛАВА

Сега е пролет,

а аз във

корените си

стоя, навел

глава за нещо

сигурно по-важно

мисля

навел глава.

Наистина съм странна птица.

ПРОЛЕТ Е

къде са

птиците,

или кацнали

на клоните.

И в двата случая

еднакво са свободни,

еднакво са достойни.

Аз гледам

цяла заран

птиците, приветствам ги

от името

РАЗГОВАРЯМ СЪС ЗЕМЯТА

Аз държа на мойте мисли.

Същото важи за

мойте чувства.

И тази странна тежест

да съм личност, в момента

в който аз излитам

Само така

човек е

И все едно е

кой го пуска,

така велико

и тъй щедро.

Летя страхотно.

Не изчезвам.

ЗОНАТА НА ВЕТРОВЕТЕ

Стиховете

ми са моите

вятърни мелници

които строя.

Те се захранват

от небето

и заради

мене

Полето няма

никаква нужда от тях.

Вятърните мелници

са част от

градския пейзаж.

Нощем светят.

МАЙСКИ БРЪМБАР

Ти си

близко

към което

се стремя,

само че

страна.

чело

във

стена.

Последни

три цигари

като хапчета

за сън.

Съмнало е

навън.

Денят ще се запомни.

Почивай, Свети Георги.

ВЪРТОП

около мене листи,

ми е разхвърлен

целият живот.

Във ненаписаното няма нищо.

Живях аз сякаш сто живота,

и ни един не е живот.

Живял съм сигурно

преди потопа, щом

сам се виждам

във въртоп.

ЗАПИСКИ ОТ РАЯ

В издигнатия Рим

от моето сърце, без крепостни стени,

площади, папи,

кардинали, без

шествия и дълги фрази

само

шуми. Иди

и го виж.

ДЪРВО БЕЗ КОРЕН

Аз ходя като

пролет на словата,

със това събитие

във моята глава

вървя, забол очи

в земята - казах

на дъжда.

Дъжда ми каза,

че сме братя.

ЖИВОТА В МОИТЕ РЪЦЕ

Всичко съм разказал аз за теб.

И разказаното не изчезва.

Аз запълних тази бездна.

СУТРИН, ПРЕДИ ОБЕД, ВЕЧЕР

кой ще ги чете -

написаните стихове

най-вече са за мен

и няма ли ги,

те ми липсват -

със зимните си студове

и пролетните си измислици -

за мене времето е стихове

и да са живи, здрави искам те.

Всеки избира начина

по който да живей,

ние еднакво само мрем.

ПТИЦИТЕ НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Около теб не пеят птици.

Птиците мълчат.

Листата пролетни като девици

над теб простре

ли са ръка.

Така и вкаменен ти мислиш.

И нужна ти е тишина.

За стиховете ти ненужни,

тъй както винаги си пял.

Непримирим си ти, човече,

на тази тема за смъртта,

и във балтона си облечен

не мръдваш ти и не помръдва тя.

Сега и двамата сте вечни,

извън кръгът расте трева,

и пеят птици, пеят птици,

и няма никъде тъга.

РЕТРОМОДА В РЕТРОСАЛОНА

Пристига есента и иска

лятото на моята гора

нахално, алчно да изстиска

листа и клони до кора

като косачка на трева,

безмозъчна и енергична

застава гола есента.

сега е в нейните крака,

а като минало величие

е труп известен на смъртта.

кафе да пием или чай,

небето докато говорим - с молив

ще нарисува месец май.

БАЩА И ДЪЩЕРЯ

На дъщеря си

аз подавам хляб

и двете ни ръце

се срещат

на този свят,

на този свят!

СЪН НА ТРЕВА

Уолт Уитман,

това изгубено момче

на Америка в тревата

срещнах и казах му-

здравей, американецо,

мой братко.Ще свирим

с тебе и след полунощ

в тревата.Джон Ленън

по-късно видях в палатка,

прострелян той лежеше

и се опитваше да си изсвири

последната си композиция с уста.

Завихме раната му със трева

и продължихме тримата нататък.

Вървейки по зелената трева

аз вдигнах всички мъртви

мои приятели-поети по света.

Там във зелената трева.

О, боже мой, където и да ида ,

ще свърша някаква беля.

СИНЕВА

Когато

реша

които вързан

ме държат,

ще е залязло

слънцето,

ще трябва

на високо

да се вдигна,

за да се видим

с този древен

мой баща.

Тогава аз ще стана светлина.

ЕДНА ЗИМА

Аз танцувах

една зима.

БЯЛАТА СТАЯ

Какъв искам да

стана,

тоз въпрос

виси във тази

стая.

което не съм искал.

Буквално, аз бях

всичко.

Дъждовна,

хубава е пролетта

за сън и сънища,

сънуване.

Като самотен

капитан

аз тръгвам

Словата са безкраен

океан за

времето изгубено.

ТЕХНОИНДУСТРИЯ

Безработен,

здрав,

Влизаш в

за оцет.

Когато

живее

аз нямам път

нагоре

и

като светец -

До Господ

ще се чувствам отвратително.

ДОБРЕ

да се запозная

с себе си.

Можеше аз

да се разделя,

да се разминем

тъй и без да

се позная.

Вече не може.

С МЪЛЧАНИЕТО В БЯЛАТА ГОРА

Нищо не ти струва.

Този свят ще ме

затрупа.

Във красотата

все пак има нещо

диво.За да не умира-

сигурно да не умира,

в една душа

със дълга зима.

Душата е красива

и я има, мълчанието и отива-

дори в сезоните

на дълга зима.

ЗИМАТА НА ВРАБЧЕТАТА

Аз тази зима не видях врабчетата,

навярно са заминали на юг.

Аз ще живея с тази истина ,

ако не видя повече врабчета тук.

БЯЛАТА МИ РИЗА

Пристегнах

аз душата си

със бинт

навън излизам.

Дано

да не вали,

бялата си

риза.

Е, аз съм

безпочвен,

като целия

марксизъм.

Ръми

ВИСОКОСНИ ГОДИНИ

се топля. Почти не ме

докосва то, не ме докосва

в годината ми високосна.

ТИХИТЕ СЛОВА

Ето ме

реката,

майка,

добра

Вечерта

край реката,

аз мълча и слушам

тихите

ПАДАМ

всичко съм изпял-

на възглавницата падам

като въздух оглушал.

ПОЛИВАМ ЦВЕТЯ

Без теб

а умирам.

Премествам

с думи

и съм на себе си

ненужен,

като написания

стих.

ОТКЛОНЕНИЕ

народа ми,

народа ми.

Така мислят

за себе си

поетите.

го е казал

на сбогуване,

във времена

на безчовечие.

ПАРТИТУРА ЗА ЕДИН ДЪЖДОВЕН

ДЕН

Тъжно е,

синя светлина

във въздуха -

сякаш тръгвам

на екскурзия

със врабчетата

към слънцето.

Музиката им усилва се

и липите разцъфтели са

като моя музика.

Тръгваме.

МАЙ

А аз съм вярващ.

И аз съм бос

пред теб

ЧЕРНОТО ЦВЕТЕ

Имам

чувството,

цвете,

под дъжда,

а чадърът ми

е черен.

Върви му по вода.

РАЗКАЗ ЗА КЛОНИТЕ

Есента на пролетта прилича.

Клоните се вижда как държат,

малки и големи

в този свят,

своите неизгорели

истински мечти

за цвят.

Навярно

към

е нещо

много

ПОХОДА

навярно

неща

и те сега

със мен

вървят.

армия

на неумиращия

Дон Кихот.

Моите

са моята

с този

мой народ.

ИНЦИДЕНТ

Заваля тъга

от мойте мисли,

може би съм уморен,

да ги спра

все пак не искам,

падат светли,

падат чисти ,

неочаквано за мен.

Ето, вече се усмихвам-

инцидентът е приключен-

днес ще бъде

тъжен ден.

БЪЛГАРИЯ

си говорим

за България

много често,

по-често отколкото

за майка им.

Тя сега е

под тревата

и в небето

на България.

НАРИСУВАНАТА ПТИЦА.

Държа действителност.

Държа слова.

Във лявата и дясната ръка.

Във двете си полукълба.

Аз нарисувах тази птица,

която непрекъснато излита.

КРАЙ

новата си книга

и върху всички

листи вече

са отпечатани

и мойте пръсти,

с тези печати

тя завършва

и тръгва вместо

мене да пътува.

Аз като нея нямам друга.

ЗЕЛЕНАТА ТЕТРАДКА

Съдържание

Направено в България 1

Птици от бившия изток 2

Власт 3

Да вдигнеш очи 5

Капитализъм с човешко

лице 6

На лятото зелената врата 8

Състояния 9

Безумие 10

Кораба на мечтата 11

Така не съм летял 12

Шок 13

Цвят на стая 14

Пролет е 16

Разговарям със земята 17

Зоната на ветровете 18

Майски бръмбар 19

Нощта на свети Георги 20

Въртоп 21

Записки от рая 22

Дърво без корен 23

Живота в моите ръце 24

Сутрин, преди обед, вечер 25

Птиците на Димчо

Дебелянов 26

Ретромода в ретросалона 27

Баща и дъщеря 28
Сън на трева 29

Синева 30

Една зима 31

Бялата стая 32

Времето изгубено 33

Техноиндустрия 34

На мама от копривата,

чорбицата 35

Добре 36

С мълчанието в бялата гора 37

Зимата на врабчетата 38

Бялата ми риза 39

Високосни години 40

Тихите слова 41

Падам 42

Поливам цветя 43

Отклонение 44

Партитура за един дъждовен

ден 45

Май 46

Разказ за клоните 48

Триумфалната арка 49

Похода 50

Инцидент 51

България 52

Нарисувана птица 53

Край 54

ЗА “ЗЕЛЕНАТА ТЕТРАДКА”
Приятелю, това е книгата ми за мъже.Обикновено жените ни изоставят в най-неподходящия момент-когато сме слаби и се появяват пак неочаквано,като нова земя,за да ни кажат,че живота продължава.Благодаря ти Господи,че си ни създал такива,ако те има-имам предвид мъжете и жените в този свят.Никой не е толкова слаб,колкото си мисли,нито толкова силен,колкото си въобразява.Аз знам,че всички сме уязвими,а за себе си изключително много за това-във долния регистър на настроенията,чувствата ,човек си изковава бронята или прозореца ,с които дълго след това се брани или гледа.Аз гледам по по-особен начин,както са ми казвали,очите са ми на поет и лицето ми също.Вероятно и бронята,която притежавам е по-особена и няма нищо общо с металите,а по-скоро с познанието и саморазузнаването.На корицата ще видиш едно дърво,което бих могъл да кажа ,че е странната ми броня на творец.Аз дворци не строя,мисля, че светът е най-прекрасния дворец,който очите ни могат да видят на този свят.

Странен дворец до странната ми броня.