НАПРАВЛЕНИЕ “ТВОРЧЕСТВО”
СОУ
“Неофит Рилски”
гр. Твърдица
Най – доброто ученическо творчество, представено и наградено на литературни конкурси през учебната 2004-2005г.
Твърдица, 2005г.
Литературните текстове са подбрани от преподавате-лите по български език и литература : Румяна Генчева, Галина Балканска, Данивела Георгиева
Техническо оформление на изданието : Евгени Методиев и преподавателите по информатика в СОУ “Неофит Рилски” Маргарита Кисьова и Павлина Чучулигова
Илюстрация на заглавната страница : Стоян Димитров
Снимки : Ваня Стайкова
Проектът е осъществен в компютърния кабинет на СОУ “Неофит Рилски”
Изданието е посветено на патронния празник на
СОУ “Неофит Рилски” и на 50-годишния юбилей от откри-ваето на гимназия в Твърдица
Уважаеми читатели,
Тази година гимназията в Твърдица празнува своя 50-годишен юбилей, но нейната история тръгва много по - далеч във времето, когато през 1836г., само една година след откриването на Априловското училище в Габрово, е основано твърдишкото училище. То бързо се превръща в стожер от епохата на Възраж-дането, а с отварянето на вратите на гимназията през есента на 1955г. се ут-върждава като истински средищен център на наука, просвета и култура.
Всеки юбилей събужда различни по характер чувства, кара ни да осмислим миналото, за да отправим мъдър поглед към бъдещето. А СОУ ”Неофит Рил-ски” е училище с утвърденаи традиции и авторитет, което в ссвоето многолетно съществуване не престава да пръска искрите на знанието отпоколение на поколе-ние. И хиляди млади хора, които получават своите първи уроци именно тук, поемат успешно към голямата наука.
Но твърдишката гимназия е не само огнище на знания, а и истинска литературна школа, в която се раждат, развиват и изграждат много млади таланти.
Признание заслужават усилията на дългогодишните преподаватели по литература – Р. Генчева, Г. Балканска, Д. Георгиева, под чието умело ръковод-ство години наред нашите възпитаници печелят международни награди и нацио-нални конкурси, заемат първите места в регионалните и областните олимпиади по литература, радват се на публикации в перидичния печат.
А като, че ли в забързания и динамичен век, в който живеем, векът на ви-соките информационни технологии позабравихме магията на думите и силата на писаното слово. Затова горещо приветсвам идеята за създаването на юбилей-ния литературен алманах и поздравявам целия екип, който работи с истински възрождески плам, всеотдайно и упорито за реализирането й.
На добър час и на вас, млади поети, журналисти и писатели!
К О Н К У Р С И
1. “Да бъдеш гражданин на променяща се Европа”, организиран от МОН, Дирекция “Европейска интег-рация и двустранно сътрудничество” - 5 стр.
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭
2. “Европа през детските очи”, организиран от МОН и Министерство на външните работи - 23 стр.
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭
3. “Щастието е безкраен път... /Дамян Дамянов/”, Национален конкурс, организиран от ХГ “Дамян Да-мянов”, гр. Сливен - 32 стр.
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭
4. 40 години град Твърдица, литературен конкурс, орга-низиран от ОбА, гр. Твърдица - 37 стр.
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭
5. Доброто в/около нас, Коледен конкурс, организиран от СОУ “Неофит Рилски” - 40 стр.
Да бъдеш гражданин на променяща се Европа
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭
|
|
|
Женя ИВАНОВА
|
ДА БЪДЕШ ГРАЖДАНИН НА ПРОМЕНЯЩА СЕ ЕВРОПА
2005 година. Малка България, земята на Аспарух и Калоян, на Симеон и Иван Асен II е като динамит, който всеки миг ще се въз-пламени. Един въпрос си задават млади и ста-ри : ще успее ли твърдият български характер и този път да преживее трудностите и изне-мощелият кораб на държавата ни да доплува до спокойното море? Бъдещето на нас, малките, ще бъде ли в България, или след години ще се определяме като принадле-жащи на други народности?
Проблемите на оцеляването засегнаха и моето семейство. Как се справихме и какви трудности преодоляхме, искам да ви разкажа сега.
Трудности от материален характер наложиха семейството ми да се раздели. Вторият ми баща успя да замине на работа в Италия. Макар да не ни е биологичен родител, със сестра ми го обичаме искрено. От него винаги сме получавали добра дума и много обич. Раздялата ни натъжи. Страх от неизвест-ността се загнезди в сърцата ни. Той се засили още след три месеца, когато и майка замина при татко. Живеехме в постоянна тревога и в очакване на телефонните им обажда-ния.
С радост разбрахме, че за Коледа мама и татко ще си дойдат. О, защо времето вървеше толкова бавно! Хиляди пъти в мислите си си бяхме представяли мига на срещата.
Но сякаш някой искаше да изпита търпението ни. Вместо обаждане, че вече пътуват към България, мама и татко се обадиха, че пътуването се е провалило и ще си дойдат ня-колко дни по – късно. Само детските ни сърца знаят как ми-наха тези няколко дни!
В последния ден преди коледната ваканция сякаш се сбъдна най – съкровената ми мечта, сякаш приказките за добрия старец оживяха – на вратата на класната ми стая застана мама! Да, има Дядо Коледа! Да, истина са прекрас-ните мигове в живота на човека.
Близо месец мама и татко бяха при нас. С часове слу-шахме техните разкази за живота и хората в Италия. Разка-заха ни за високия стандарт на италианците, за това как се е променила страната им след влизането в Европейския съюз. Говорихме колко е важано да се учим добре, да развиваме способностите си, да опознаваме българските традиции и да възприемаме традициите на другите страни. Започнахме да разбираме, че малка България решава една трудна, но изклю-чително важна задача. И успешното й решение зависи от всички нас.
Изминаха дните на отпуската. Мама и татко пак замина-ха. Върнаха се към обикновените си задължения. У нас оста-наха спомените от разговорите, оптимизмът, който успяха да ни предадат, че България е направила верния избор и, дай Боже, съвсем скоро трудните години на преход да отминат.
Вглеждам се в делника на България. За много хора той е тежък. Промените са плахи и не всеки път хората ги забе-лязват. Но важното е, че ги има. Модерните влакови мотри-си, удобните автобуси вече са факт. Искрено се надявам, че те няма само да превозват българи към Западна Европа, а ще обслужват хората в България.
Променя се страната ни. Променяме се и ние. С мислите, с поведението си. Защото живеем в един глобализиран свят, защото така трябва!
Творбата е отличена с трета награда от МОН,
Дирекция “Европейска интеграция и двустранно сътрудничество”
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭
|
|
|
Радостина
ГЕОРГИЕВА
|
ДА БЪДЕШ ГРАЖДАНИН НА ПРОМЕНЯЩА СЕ ЕВРОПА
Вълнува ме въпросът : “Какво ще е моето бъдеще – та аз съм почти на 18 години, а още не съм направила своя избор?” Лутайки се между различните професии, реших да направя малка “екскурзия” в моето родно градче...да видя как работят в нашата община, да узная мнението на обикновения гражданин и да раз-бера как ще се чувства той, когато България стане част от Европейския съюз. Видях много неща – приятни и други, кои-то ме накараха да се замисля, но успях да получа и отгово-ри, вдъхващи ми вяра, че да бъдеш гражданин на променяща се Европа е предимство за всеки инициативен млад човек. И още нещо – да живееш в малък град като Твърдица не е не-достатък, а предизвикателство и възможност за себеизява.
В община Твърдица съществуват много проблеми : безра-ботица, демографски срив, лоша инфраструктура, срината икономика. Всичко не може да бъде решено изведнъж. Но мно-го е важно да се намери вярната посока. Естествено беше първата ми среща да е с кмета на общината – г-жа Катя Дой-чева.
-
Госпожо Дойчева, остават 699 дни (б.а. считано от 1.02.2005г.) до влизането на България в Обединена Европа. Според Вас как ще изглежда визитната картич-ка на община Твърдица на 1.01.2007г.? (1)
-
Общинският съвет прие Програма за модернизация на инфраструктурата, за да може общината да добие по – приветлив вид за гостите и населението. За тази цел Общинската администрация разработва проекти по линия на предприсъединителните фондове. Приоритетно рабо-тим за осигуряване на средства за канализация, водо-снабдяване и ремонтно поддържане на пътищата.
Друга част от усилята ни са за изграждане на интер-нет връзка между общинския център и кметствата на общината, както и за създаване на електронна общи-на. Спечелихме проект, чрез който ще реализираме та-зи „електронизация“. Имаме спечелен проект, финанси-ран от Британското посолство, за изработване на Web-страница на общината, която ще дава възможност да показваме не само услугите, които извършваме, но и да правим реклама на общината. Така общината ще бъде по – близо до страните от ЕС.
- Как се промени за 16 години манталитетът на нашите хора? Приближаваме ли се към евростандартите? (2)
-
Mанталитетът на хората от нашата община се променя. Hие се приближаваме към стандартите на ЕС най – вече с постоянство и желание да работим.
-
Какви европейски ценностни качества са характерни и за хората от нашия регион? (3)
-
Ценностите не могат да бъдат европейски и балкански. Българинът е гостоприемен, трудолюбив, открит, амби-циозен.
-
Някога Твърдица беше част от „Долината на праскови-те“. Граничим с Долината на розите. Виждате ли бъде-щето на общината като част от нова долина, съобразе-на с географското, климатичното и икономическото й положение? (4)
-
Нашата община първа в областта организира среща с областната Дирекция „Земеделие“ за разясняване поли-тиката на Министерството на земеделието и на сред-ствата, които отпускат предприсъединителните фондове на ЕС. В резултат на тези срещи инициативни гражда-ни възстановиха масиви от трайни насаждения – лозя и череши – и розови масиви за производство на розово масло. Не навсякъде природата дава възможност за ре-ализиране на такава политика .
-
Ще се усмихва или ще „ръмжи“ твърдичанинът – бъдещ европеец? (5)
-
Аз вярвам , че твърдичанинът ще бъде усмихнат. Той е човек, който оценява доброто и хубавото, радва се на постоянство, но не се страхува да критикува и да “ръмжи” против несправедливостите и неизпълнените обещания.
-
В личен план какво очаквате след 2007г.? (6)
-
Очаквам повече усмивки от своите съграждани, повече радост в очите им. Надявам се, че много от проектите в общината вече ще са станали реалност .
Втората ми среща бе със секретаря на общината г-н Пламен Курумилев – млад и амбициозен, с когото разговорът беше истинско удоволствие. Зададох му същите въпроси, като на г-жа Дойчева. Ето неговите отговори :
-
Визитната картичка на общината за всеки ще изглежда субективно и различно. Изразявам искрената си надеж-да, че хората ще са по – уверени, ще са се убедили, че двигател на прогреса са самите те. Защото в едно общество на свободна стопанска инициатива е недора-зумение да се говори, че общината или държавата ще осигуряват работни места. Особено на фона на процеса на приватизация. Може би по – добре ще се научат да управляват своето имущество, да създават производ-ство, работни места. Разбира се държавните органи не могат да бягат от отговорност, да не полагат грижи за хората в неравностойно положение и ще продължат да преразпределят натрупани блага под формата на со-циални програми, но достъпът до тях ще намалее, тъй като все повече хора ще се самоопределят като реали-зирани на пазара на труда и за тях ще бъде под до-стойнството им да разчитат на грижата на държавата. Така държавата и общините ще могат да отделят подо-баващо внимание на децата, младежите, пенсионерите.
Надявам се да са стартирали проекти за подобряване на публичната инфраструктура, канализация и пречист-вателна станция, за подмяна на водопроводната мрежа, енергоспестяващо осветление и прохода Твърдица-Еле-на. Един нормален ръст да имат заплатите, макар и далеч под европейските, но и над прага на бедността. Да се увеличи производителността на труда; да е пос-тигната значителна яснота за същността на организа-цията, към която се присъединяваме. И едно опасение: много от дребните производители ще изживеят трудни моменти, тъй като няма да могат да издържат на сво-бодния пазар, на скока на цената на земята.
-
Твърдичани са широко скроени хора. Напредничави в своите разбирания. За тях проблемът не може да се дефинира като : приближават ли се в ценностната си система към евростандартите. По своите разбирания те винаги са били напредничави. Петнадесет години у нас бе насаждан манталитет на оцеляването. Сега нещата са сложени по друг начин. Нуждата от гражданско об-щество е налице. Солидарността е все по – осъзната от нашите граждани добродетел в обществото. Мисълта става все по – социална. Примитивната, но измамна надежда, че всеки един от нас ще бъде богат собстве-ник на бизнес, вече е забравена. На всички е ясно, че европеецът работи, за да живее, и живее, за да работи. Нашите хора разчитат на свободната частна инициатива. Искрено се надявам, че въпросът „какво общината прави за нас“, ще добие вариантът „какво ние правим за общината“.
-
Солидарност, хуманизъм, етническа толерантност, тър-пимост към различните, любов към знанията.
-
Да, Твърдица беше и все още е част от Долината на прасковите, като темпът на възстановяване на праско-вените градини в Червенаково вече е видим.
Не бих казал, че само граничим – ние сме краят на Долината на розите и интересът към тях напоследък е сериозен. Розите и прасковите са две култури, които заедно с туризма могат да донесат много на Твърдица. Говорейки за долини в преносен смисъл на думата, ние трябва да си създадем една собствена „Силиконова долина“. Тук текстилната промишленост винаги е имала своето място, така че трябва да помислим по – се-риозно за обучение на кадри в тази област и за нуж-ните технологии.
-
Дали ще се усмихва или ще ръмжи зависи от самия не-го. Нека не забравяме поговорката, че Господ дава, но в кошара не вкарва. За това мисля, че ако е нужно ще ръмжи, но ще отстоява себе си и ще го има.
- Какви инициативи предприема Общинската администрация за пропагандиране ценностите на ЕС за по – плавното адаптиране на жителите на общината към тях?
- Основно това са организирани от общината обучения и разяснения, съвместно с областните служби, в сфери като земеделие, предприсъединителни фондове. Стремим се да обучим по – добре служителите, за да могат достъпно да обясняват на гражданите същността на процеса по присъединяване. Истина е обаче, че инте-ресът на гражданите е слаб, а и ние имаме какво още да правим в тази област.
Ръководителите на общината сериозно мислят не само за оцеляването на местните хора, но и за техния просперитет. Стана ясно, че този просперитет е в ръцете на инициатив-ните твърдичани. Лесно определих за следващите спирки от маршрута си доказали се местни бизнесмени : Петко Бояджиев и Мирослав Дяков.
-
Г-н Бояджиев, как намирате бизнес средата в нашата община? Конкурентна ли е Вашата фирма за изисквания-та на европейския пазар?
-
Не сме стигнали до нивото на изискванията на евро-пейския пазар. Нелоялната конкуренция съществува както в общината, така и в България, а това спира възхода напред. Ако всички се придържахме към нор-мативите на европейския пазар нещата в общината и бизнеса изобщо щяха да изглеждат по друг начин.
-
Какво е необходимо да се направи, за да се промени микроклиматът в родния бизнес?
-
Уеднаквяване на изискванията на родния бизнес с европейските, което ще рече да не се променят еже-годно закони и нормативи. Защото точните закони раж-дат точни неща.
-
Какъв е таванът, който си определяте по отношение на производството си, ориентиран към 2007г.?
-
На година да правим по 1 млн. лева оборот, работни места за повече съграждани, желание за бизнес с чуж-бина!
-
Г-н Дяков, как намирате бизнес средата в нашата община? Конкурентна ли е Вашата фирма за изисквания-та на европейския пазар?
-
Конкурентна по качество на произвежданите изделия, но не и по съществуващите в момента условия на ра-ботната среда съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия за труд.
-
Какво е необходимо да се предприеме, за да се проме-ни микроклиматът в родния бизнес?
- Да има ясни писани правила за всеки от браншовете, които да са съобразени с изискванията на ЕС. Който иска да остане в бизнеса – ще трябва да спазва пра-вилата на ЕС. Това налага сериозни промени в мисле-нето и поведението на предприемачите.
-
Какъв е таванът, който си определяте по отношението на производството си, ориентиран към 2007г.?
-
Създаване на модерна производствена база, съобразена с всички нормативни изисквания. Това ще доведе до увеличаване на работещия персонал. Възможно е и пос-тигане на специална квалификация по отношение на ня-кои работни места.
-
Струва ли си да се занимава човек с бизнес в малкия град?
-
Да, категорично си струва.
Да, нямаме съмнение, че бизнесмените „прекрояват“ про-изводството си, впeрили поглед в изискванията на Европей-ския съюз. Те търсят пътища за откриване на нови работни места, което означава, че за младите хора може да има бъ-деще в рамките на общината. Следващият ми събеседник е представител на ромската общност, съветник в Общинския съ-вет, г-н Петър Георгиев .
-
Смятате ли, че ромският етнос е подготвен интелекту-ално, граждански и нравствено за приобщаване към голямото семейство, наречено Евросъюз?
-
Има и образовани роми, учещи във висши училища, но техният брой е прекалено малък. Усилията са насочени към обхвата, прибирането и задържането на ромските ученици в училищата и ограмотяването на възрастното ромско население. Само след решаването на този проб-лем ще влезем успешно в ЕС.
-
В момента ромската общност е малцинствена. На Бълга-рия й предстои да стане част от културата на Западна Европа. Каква ще бъде позицията на ромите – ще запа-зите самоидентичността си, или ще търсите начин да се „вклините“ в културата на българския етнос?
-
Разбира се, че ще запазим своята етническа и култур-на същност, но едновременно с това ще продължим да почитаме българските обичаи и заедно с българите ще се впишем в европейската културна палитра.
-
Предимство или ограничение за волните ромски души ще бъде влизането в ЕС?
-
Ромите сме свободни хора, природни и естествени. Зачитането на законите за нас е нещо много трудно. Мисля, че в началото ще се чувстваме доста ограни-чени, но и в Западна Европа има роми, които са се приспособили. Значи и ние ще можем.
-
До 2007г. ще успеем ли да осъществим процеса на десегрегация на ромските деца в училище?
-
Ще положим максимални усилия всички ромски деца да посещават редовно учебните занятия и успешно да за-вършат образованието си. Само така България ще стане част от ЕС.
Бях приятно изненадана от отговорите на този естествен човек. Той ме накара да чувствам по – голямо уважение към циганите – етнос приеман едва ли не за напаст, която е на път да превземе нашата страна. А се оказа, че имаме еднак-ви цели и еднакви надежди.
За последна спирка на своето пътуване избрах млад чо-век, който също като мен се лута между различните перспек-тиви и има нужда от ясна цел в живота си. За свой събе-седник избрах единадесетокласничката Силвия Минчева, уче-ничка в СОУ „Н. Рилски“.
-
Силвия, според теб познава ли тийнейджърът европей-ските ценности и готов ли е да отстоява българското си самосъзнание?
-
Не съм сигурна, че един млад човек е достатъчно под-готвен за среща с реалността. Според мен в нашата страна няма добри условия за изява на младите и нео-питните тийнейджъри са винаги подценявани, а мнение-то им не се взема насериозно.
-
Какво очакваш да ти се случи в Обединена Европа?
-
Да имам по – голяма възможност за реализация. Млади-те хора да могат да опознаят културата на останалите страни и народи. Да имат перспектива за качествено обучение и възможност за самоинициатива. Срещайки се с останалите народи, тийнейджърът да може да си из-гради собствено мнение за света, за европейските ценности и да може сам да открие приликите и разли-ките между европейските държави и България.
-
Кои имена от българската история и култура са дос-тойни да влязат в съкровищницата на Европа?
-
Много са достойните личности в българската история. Не може да не се споменат имената на големите бъл-гарски революционери Левски, Ботев, Каравелов и всички, допринесли за изграждането на съвременна България. Не може да не спомена и имената на българ-ските царе, които са довели страната ни до възход и са ни направили нация, достойна за преклонение през близо 1324-те години на нейното съществуване. Имало е години на възход – два златни века на културата при цар Симеон и цар Иван Александър, границите на нашите земи са се миели на три морета и книжнината ни се е разпространявала по Балканите и в Европа с успех. Разбира се, че българите са имали и трудни години – векове на робство и унижения, но силата на българския дух е успяла да ни съхрани като народ.
-
Лесно ли ще е на българския младеж да бъде на 21г. през 2007г.?
-
Лесно ще бъде за онези младежи, които са си постави-ли ясна цел в живота и са избрали пътя на своето бъ-деще.
-
Как ще довършиш мисълта : България – страна на кисе-лото мляко, на космическите гласове, на балкански тарикати или....
-
Освен всичко това и на олимпийските шампиони, на футбола, на розовото масло и изключителните природни дадености. Мисля, че България е мечтаното за всеки човек място за живеене и ако нашето икономическо по-ложение се подобри, ще станем един от привлекател-ните центрове на Обединена Европа.
Е, след тази кратка екскурзия вече знам, че има смисъл човек да живее в България и по - точно в малък град като Твърдица. Има смисъл за младия човек влизането на страната ни в ЕС. Нещо повече – трябва да се гордеем с факта, че имаме уникалния шанс да бъдем свидетели на изграждането на нова, обединена Европа.
Интервюто е отличено с трета награда от МОН,
Дирекция “Европейска интеграция и двустранно сътрудничество”
٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭
Сподели с приятели: |