Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация


Раздел 2. ОБЩО РАЗБИРАНЕ НА КОНЦЕПЦИИТЕ И ТЕРМИНИТЕ



страница2/8
Дата26.05.2017
Размер1.65 Mb.
#22057
1   2   3   4   5   6   7   8
Раздел 2. ОБЩО РАЗБИРАНЕ НА КОНЦЕПЦИИТЕ И ТЕРМИНИТЕ
2.1. Изходни условия и висок екологичен статус
Извадки от Директивата, имащи отношение към изходните условия и високия екологичен статус:
Приложение ІІ: 1.3 (i-vi) Определяне на специфични за определените типове изходни условия, отнасящи се за повърхности водни обекти:
За всеки тип повърхностен воден обект... се определят специфични за дадения тип хидроморфологични и физико-химични условия, представляващи стойности на определените хидро-морфологични и физико-химични качествени елементи... за този тип повърхностен воден обект с висок екологичен статус... Определят се специфични за дадения тип биологичните изходни условия, представляващи стойности на биологичните качествени елементи... за този тип повърхностен воден обект с висок екологичен статус ...
... Специфичните за дадения тип биологични изходни условия могат да бъдат или пространствено обосновани или на основата на моделиране, или пък могат да се получат чрез съчетаване на тези методи. Когато не е възможно да се приложат тези методи, страните-членки могат да използват експертна оценка за определянето на тези условия.
Специфичните за дадения тип биологични изходни условия на базата на моделиране могат да се получат чрез прилагане или на предиктивни модели, или чрез методите на ретроспективното прогнозиране. Методите използват исторически, палеоложки и други налични данни...
Приложение V: 1.2. Нормативни определения на класификациите на екологичния статус. Таблица 1.2. Общо определение на висок екологичен статус:
Не съществуват или съществуват съвсем незначителни антропогенни промени в стойностите на физико-химическите и хидроморфологичните качествени елементи за типа повърхностни водни обекти в сравнение с онези, които нормално се свързват с този тип при незасегнати условия.
Стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностните водни обекти отразяват онези, които обикновено се свързват с този тип при незасегнати условия и показват отсъствие или съвсем незначителни доказателства за нарушение.
Приложение V: 1.2.1 – 1.2.2. Определения за висок, добър и умерен екологичен статус. Стойности на качествените елементи при висок статус:
Таблици 1-2-1 /реки/ и 1.2.2 /езера/ дават нормативни определения на висок екологичен статус на реки и езера за всеки биологичен, физико-химичен и хидроморфологичен качествен елемент. Във всеки случай определението включва следното условие в описанието на статуса на биологичните качествени елементи:
/Стойността на специфичния качествен елемент/ „съответства изцяло, или почти изцяло, на незасегнати условия”.
Освен това за специфичните замърсители са дадени по-специални критерии:

Специфични синтетични замърсители: „концентрации, близки до нулата и поне по-ниски от границите на засичане на най-авангардните аналитични техники в обща употреба”.


Специфични несинтетични замърсители: „концентрациите остават в диапазона, който обикновено се свързва с незасегнатите условия /фонови нива/”.



Изводи и препоръки


  • Изходните условия /ИУ/ не съответстват задължително на напълно незасегнати, „чисти” условия. Те включват много незначителни смущения, което означава, че човешкото въздействие е допустимо, доколкото няма или има съвсем незначителен екологичен ефект;

  • ИУ се равняват на висок екологичен статус, т.е. отсъстие или съвсем незначително присъствие на смущение за всеки от общите физико-химични, хидроморфологични или биологически качествени елементи;

  • ИУ се представят от стойностите на съответните биологически качествени елементи в класификацията на екологичния статус;

  • ИУ могат да бъдат състояние в настоящето или в миналото;

  • ИУ се определят за всеки тип воден обект;

  • ИУ изискват специфичните синтетични замърсители да са с концентрации, близки до нулата или поне да са под границите на засичане на най-авангардните аналитични техники в обща употреба 1;

  • ИУ изискват специфичните несинтетични замърсители да са с концентрации, оставащи в диапазона, нормално свързващ се с ненарушени условия /фонови стойности/ 2.

Забележките от последните две подточки по-горе бяха предмет на продължителен дебат (сравни OSPAR) и е ясно, че не могат да бъдат дадени научни определения за термини като „близки до нулата”. Тези въпроси се изследват от подгрупа на експертния консултативен форум по приоритетни субстанции, занимаваща се с анализ и мониторинг (AMPS). Препоръчва се предприетият подход от EAD PS, група AMPS, да бъде приет за субстанции, за които се задават национални граници на засичане и фонови концентрации.


1 – Примери за това как да се изберат специфичните замърсители, които се отнасят до определен воден обект, са описани в Наръчника на работна група 2.1 (WFD CIS – Наръчник № 3 - IMPRESS);

2 – Виж забележка под линия 1.

2.2. Добър и умерен екологичен статус
Извадки от Директивата, отнасящи се до добрия и умерен екологичен статус:
Приложение V: 1.2. Нормативни определения на класификацията на екологичния статус. Таблица 1.2. Общи определения
Добър екологичен статус: Стойностите на елементите на биологичното качество за типа на повърхностния воден обект показват ниски нива на изкривяване в резултат на човешка дейност, но се отклоняват съвсем слабо от онези, които обикновено се свързват с типа повърхностен воден обект при незасегнати условия.
Умерен екологичен статус: Стойностите на елементите на биологичното качество за типа на повърхностния воден обект се отклоняват умерено от онези, които обикновено се свързват с типа повърхностен воден обект при незасегнати условия. Стойностите показват умерени знаци на изкривяване в резултат на човешка дейност и са значително по-засегнати, отколкото при условия на добър статус.

Приложение V: 1.2.1 – 1.2.2. Определения за висок, добър и умерен екологичен статус. Стойности на качествените елементи при добър и умерен статус:
Таблици 1-2-1 /реки/ и 1.2.2 /езера/ дават нормативни определения на добър и умерен екологичен статус на реки и езера за всеки биологичен качествен елемент. Във всеки случай определението включва следното условие в описанието на статуса:
Добър екологичен статус: Съществуват слаби промени в /специфичния биологичен качествен елемент/ в сравнение със специфичните за даден тип райони.
Умерен екологичен статус: /Специфичният биологичен качествен елемент/ се различава умерено от специфичните за типа райони. Стойностите са значително по- засегнати, отколкото при условията на добрия статус.
За общите физико-химически качествени елементи се казва, че условията за добър екологичен статус „ не трябва да достигат нива извън установения диапазон, за да се гарантира функционирането на специфичния тип екосистема и постигане на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи” /Приложение V: 1.2/.
Освен това са дадени по-специфични критерии за добър екологичен статус за синтетичните замърсители:

Специфични синтетични и несинтетични замърсители: „концентрации, които не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, описана в Раздел 1.2.6 (стандарти за екологично качество – EQS) 3”.


3 – Подробна процедура за определяне на стандарти за екологично качество е в процес на разработване на Експертния консултативен форум по приоритетни субстанции.



Изводи и препоръки
Всеки тип повърхностен воден обект с добър екологичен статус трябва да отговаря на следните критерии:

  • Стойностите на биологичните качествени елементи показват леко отклонение от изходните условия /ниски нива на отклонение в резултат на човешка дейност/;

  • Нивата на общите физико-химични качествени елементи не надвишават диапазона, осигуряващ функционирането на екосистемата и постигането на стойностите, свързани с биологичните качествени елементи като добър статус;

  • Концентрациите на специфичните синтетични и несинтетични замърсители не надвишават стандартите за екологично качество (EQS), определени в съответствие с Приложение V 1.2.6 или съгласно съответното законодателство на общността.

Всеки тип повърхностен воден обект с умерен екологичен статус трябва да отговаря на следните критерии:



  • Стойностите на биологичните качествени елементи показват умерено отклонение от изходните условия /умерени знаци на отклонение в резултат на човешка дейност/;

  • Условията, съгласувани с постигането на стойностите за биологичните качествени елементи и значително по-засегнати в сравнение с условията при добрия статус.




    1. Повърхностни водни обекти

Извадки от Директивата, касаещи повърхностните водни обекти:


Член 2, точка 10:

„Обект на повърхностни води” означава обособен и характерен елемент от повърхностните води, като например езеро, басейн, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или участък от крайбрежни води”.


Препоръките, дадени по-долу, се базират основно на WFD CIS Наръчник № 2 за приложението на термина „воден обект” в контекста на РДВ.

Повечето от елементите на дефиницията на Директивата на повърхностен воден обект са относително ясни и не изискват допълнително разработване. Наръчник № 2 дава насоки по две други точки, които обаче действително се нуждаят от доразвиване, а именно размерът и дали частите на езерата и водоемите могат да се разглеждат като водни обекти.


Що се отнася до втората точка, Наръчник № 2 изрично споменава, че трябва да се използват значителните промени в състоянието /например нивото на влиянието/, за да се разграничат водните обекти, така че водните обекти да обуславят точно описание на състоянието на водите. Това означава, че реките и езерата могат да се подразделят на такива части, които са засегнати от човешка дейност и такива, които не са или не са много засегнати, т.е. дадено езеро може да се раздели на повече от еден „воден обект”. Подразделянето на повърхностните води обаче на все по-малки и по-малки водни обекти, което не подкрепя ясното, последователно и ефективно приложение на тези цели, трябва да се избягва.

Целта на Директивата е да установи рамката за защита на всички води, включително териториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води 4. Страните-членки трябва да гарантират, че прилагането на разпоредбите на Директивата постига тази цел. От друга страна обаче, повърхностните води включват множество много малки води, за които административната тежест за управлението им може да бъде огромна.

Директивата не включва праг за много марки „водни обекти”. Тя обаче предлага две системи за различаване на водните обекти на типове 5. Система А и Система Б. Само типологията на Система А определя стойности за идентификаторите на размера на реки и езера. Диапазонът на най-малкия размер за тип река по Системата А е 10 – 100 км2 водосборна площ 6. Диапазонът на най-малкия размер на езеро по Система А е 0,5 - 1 км2 площ 7. Не са дадени размери за малки преходни и крайбрежни води. Прилагането на Система Б трябва да постигне поне същото ниво на диференциация, като системата А. Поради това се препоръчва да се използва размерът на малките реки и езера съгласно Система А. Приема се, обаче, че в някои райони, където се наблюдават множество малки водни обекти, този общ подход трябва да бъде адаптиран. Казвайки това, може би е целесъобразно водните обекти да бъдат групирани за определени цели, както е посочено в Наръчник № 2 по водни обекти с цел да се избегне ненужната административна тежест.

Въпреки това съществуват все пак голям брой обособени реки и езера, които са по-малки от тези прагове. Един възможен подход за защитата на тези води е предложен в Наръчник № 2.




Изводи и препоръки

  • „Повърхностните водни обекти” не трябва да се припокриват един с друг;

  • Даден повърхностен воден обект не трябва да пресича границите между типовете повърхностни водни обекти;

  • Физическите характеристики /географски и хидроморфоложки/, които вероятно биха били значими във връзка с целите на Директивата, трябва да се използват за определяне на обособените елементи на повърхностните води;

  • Дадено езеро или басейн обикновено се идентифицират като един воден обект. Когато обаче са приложими различни изходни условия в рамките на едно езеро поради морфологическа комплексност /например – подбасейн/, езерото трябва да бъде подразделено на отделни водни обекти /виж примера на фигура 2/. Освен това, когато са налице значителни разлики в статуса на различните части на езерото, то трябва да бъде разделено на отделни водни обекти, за да се постигне желания екологичен резултат по най-рентабилен начин;

  • Цяла река, поток или канал, могат да бъдат „воден обект”. Когато обаче в рамките на една река, поток или канал се прилагат различни изходни условия, те трябва да бъдат разделени на отделни водни обекти. Освен това, когато има значителни разлики в състоянието на различните части на реката, потока или канала, те трябва да се разделят на отделни водни обекти, за да се постигне желаният екологичен резултат по най-рентабилния начин.

  • Долната граница за размера на повърхностните водни обекти може да се зададе по-ниско от тази, посочена в типологична система А /описана в Приложение ІІ на Директивата/ в определени случаи, т.е. ако страните-членки решат, че определени по-малки водни обекти са важни и изискват отделна идентификация. Това има особена екологична приложимост при езерата.

4 – Член 1

5 – Приложение ІІ 1.2.

6 – Приложение ІІ 1.2.1

7 – Приложение ІІ 1.2.2.


Воден обект 1, тип /а/ Воден обект 2, тип /б/

- Дълбок - Плитък

- Естествено бедна на хранителни - Естествено богата на хранителни

Вещества вода /олиготрофична/ вещества вода /еутрофична/

- Различни изходни условия в сравнение - Различни изходни условия в срав-

с воден обект 2 нение с воден обект 1

- Различна податливост на въздействия - Различна податливост на въздействия

в сравнение с воден обект 2 в сравнение с воден обект 1

Фигура 2. Подразделяне на езерата на базата на значителните разлики в характеристиките (от WFD CIS Наръчник № 2 по водни обекти).



    1. Влажни зони

Извадки от Директивата, отнасящи се до влажните зони:


Член 1:

Целта на настоящата Директива е да определи рамката за защита на териториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подпочвените води, които: предотвратяват по-нататъшно влошаване и защитават и подобряват статуса на водните екосистеми, а по отношение на техните водни нужди – сухоземните екосистеми и забратените райони, директно зависещи от водните екосистеми.


Екосистемите на влажните зони са екологично и функционално части на водната околна среда с потенциално важна роля в подпомагането при постигането на устойчиво управление на речния басейн. Рамковата директива за водите не задава екологични цели за влажните зони. Влажните зони обаче, които зависят от подземните водни обекти, формират част от повърхностен воден обект или са защитени райони, ще спечелят от задълженията, произтичащи от РДВ, за защита и възстановяване статуса на водите. Съответните определения са разработени в Наръчник № 2 по водни обекти и допълнително са разгледани в Наръчника по влажни зони.
Въздействията върху влажните зони /например физическа промяна или замърсяване/ могат да доведат до влияния върху екологичния статус на водните обекти. Ето защо мерките за управление на подобни въздействия може да трябва да се разгледат като част от плановете за управление на речния басейн, където те са необходими, за да изпълнят екологичните цели на Директивата.
Създаването и разширяването на влажните зони може при подходящи обстоятелства да предложи устойчиви, рентабилни и социално приемливи механизми, подкрепящи постигането на екологичните цели на Директивата. В частност, влажните зони могат да спомогнат за отслабване на влиянията на замърсяването, да допринесе за намаляване на отраженията от засушавания и наводнения, да спомогне за постигане на устойчиво крайбрежно управление и да стимулира презареждането на подпочвените води. Включването на влажните зони в програмите от мерки се разглежда допълнително в отделен Наръчник по влажни зони /в момента в процес на разработване/.


    1. Типове водни обекти

Извадки от Директивата, отнасящи се до типовете водни обекти:


Приложение ІІ: 1.1. (ii)
За всяка категория повърхностни води се различават съответните повърхностни водни обекти в рамките на областта на речния басейн в съответствие с типа. Тези типове са онези, определени чрез прилагане на Система А или Система В, описани в Раздел 1.2.

Приложение ІІ: 1.1. (iv)


Ако се прилага Система Б, страните-членки трябва да постигнат поне същата степен на диференциране, която би се постигнала, ако се прилага Система А. Съответно, повърхностните водни обекти в рамките на областта на речния басейн трябва да се раграничат по типове, използвайки стойностите на задължителните индикатори, както и на някои незадължителни индикатори или съчетания от индикатори, необходими, за да се гарантира, че специфичните за типа биологични изходни условия могат да бъдат надеждно получени.
Директивата изисква страните-членки да разграничат съответните повърхностни водни обекти с оглед на типа, както и страните-членки да определят изходни условия за тези типове. Основната цел на типологията е впоследствие да се задействат дефинираните специфични за типа изходни условия, които на свой ред се използват като опорен пункт в системата за класификация. Може да се даде следното напътствие във връзка със специфичните въпроси, касаещи типовете.
Система А” в сравнение със „Система Б”
Двете системи са почти еднакви, доколкото и при двете се използват едни и същи задължителни фактори: географско положение, надморска височина, размер, геология и за езерата – дълбочина. Разликата е, че Система А предписва как водните обекти да се характиризират пространствено /екорегиони/ и по отношение на специфичната надморска високича, размер и дълбочинни интервали, докато Система Б, освен че не дава това предписание, позволява да се използват допълнителни фактори. По собствена оценка на страните-членки те трябва да решат коя система да прилагат, като повечето от тях са посочили, че предпочитат Система Б.
Степен на диференциране
Директивата изисква Система Б, ако се прилага тя, да постигне поне същата степен на диференциация, каквато би постигнала Система А. Това се тълкува по следния начин: ако се използва Система Б, тя не трябва да доведе до по-голяма степен на променливост на специфичните за типа изходни условия, отколкото ако бяха използвани при Система А. Следователно, ако може да бъде показано, че същата или по-ниска степен на променливост на стойностите на изходните условия може да се постигне с по-малък брой типове, отколкото биха се получили в резултат на прилагане на Система А, това би било приемливо, тъй като целта на разграничаването на типове е да се определят изходните условия колкото е възможно по-прецизно. Това сравнение на „степента на диференциране” не предполага задължението да се сравнява едната система с другата в големи подробности, а по-скоро на по-общо ниво въз основа на съществуващите данни и експертна оценка. Това, което е важно, е че установената типологична система спомага за постигането на адекватна сигурност на изходните условия и на последващата класификация.
Намаляване на променливостта
Страните-членки трябва да определят специфични за типа биологични изходни условия за всеки качествен елемент, използван за класификацията. Когато естествената променливост на даден качествен елемент в типа като цяло е много по-голяма от неговата очакваната естествена променливост в конкретен воден обект, страните-членки трябва да могат да използват подходящи референтни стойности за водния обект, когато се интерпретират резултатите от мониторинга и се изчисляват екологичните качествени съотношения. Съответните референтни стойности ще са от диапазона на стойностите, определени за типа като цяло. Референтните стойности, до които се стигне по този начин, ще бъдат специфични за водния обект. Възможността да се ревизира типологичната система или да се изключи един показател на качествения елемент, показващ голяма естествена променливост при изходните условия, също трябва да бъде разгледана /Приложение ІІ: 1.3. (vi)/ 8.
Прилагане на незадължителни фактори
Що се отнася до незадължителните фактори, тълкуването на Директивата е, че това са фактори, които могат да бъдат включени в зависимост от избора на потребителя, който би могъл също много добре да реши да използва други, а не предложените в Директивата.
Геология на водосборната област

Необходимо е също така тълкуване във връзка с алтернативните признаци на геологията, предвидени в Директивата. В този случай тълкуването на Директивата е, че се има предвид съответната водосборна област на водния обект и при Система А се има предвид геология с преобладаващо влияние на водния обект. Това се решава по усмотрение на страната-членка в зависимост от обстоятелствата.




Изводи и препоръки

  • Типовете водни обекти могат да бъдат диференцирани, прилагайки „Система А” или „Система Б”;

  • Двете системи са подобни по това, че съдържат едни и същи задължителни фактори: географско положение, надморска височина, геология, размер и /за езерата/ дълбочина;

  • Незадължителни фактори от Система Б могат да се използват като предпочитани от страните-членки и могат да бъдат допълнени с фактори, различни от включените в Директивата;

  • Признаците на геологията /при Система А/ в Директивата се отнасят до доминиращи характеристики /варовикови, силициеви и др./, които се очаква да имат най-голямо влияние върху екологичното качество на водния обект;

  • Изискването на Директивата, че страните-членки трябва да постигнат една и съща степен на диференциация със Система Б, както със Система А, следва да означава, че ако се прилага Система Б, това не трябва да доведе до по-голяма степен на променливост на специфичните за типа изходни условия, отколкото ако се използват изходните условия на Система А. Следователно, ако по-малък брой типове, прилагащи Система Б, доведат до също толкова ниска или по-ниска променливост на стойностите на изходните условия, които би дала Система А, това е приемливо;

  • Специфичните за водния обект изходни условия в диапазона на стойностите за типа като цяло могат да се използват с цел справяне с естествената променливост в рамките на типовете. 9

8 – Следва да се подчертае, че Директивата изисква само да бъдат определени специфични за типа изходни условия, а специфичните изходни условия за водния обект следва да се разглеждат само като спомагателен подход.

9 – Виж забележка под линия 4.



    1. Класификация на екологичния статус

Извадки от Директивата, касаещи екологичния статус:


Член 2 /17/:
„Статус на повърхностните води” е общо наименование на състоянието на обекта на повърхностни води, определено от по-лошия екологичен статус и химичиски статус.
Член 2 /21/:
„Екологичен статус” е израз за качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повъхностни води, класифицирани в съответствие с Приложение V.
Директивата изисква класификация на повърхностните води чрез оценка на екологичния статус. Приложение V, Таблица 1.1. изрично дефинира качествените елементи, които трябва да се използват за оценка на екологичния статус /Виж таблица 2 по-долу/. Биологични, а също така допълващи хидроморфологични и физико-химически качествени елементи се използват от страните-членки при оценката на екологичния статус.
Приложение V, Таблица 1.2. в Директивата дава обща дефиниция на екологичното качество за всеки от петте класа на статуса. За всеки съответен качествен елемент и набор от признаци са дадени по-специални определения за екологичното състояние при висок, добър и умерен статус на реките /Таблица 1.2.1/ и езерата /Таблица 1.2.2./. Тези общи и специални дефиниции се наричат „нормативни дефиниции” /Таблица 1.2, 1.2.1 и 1.2.3 в Директивата и са изброени в Приложение В/.
За определянето на висок статус са необходими специфични хидроморфологични качествени елементи. За другите класове на статуса хидроморфологичните елементи са необходими за „състояния в съответствие с постигането на определените стойности /В Таблици 1.2.1 и 1.2.2/ за биологичните качествени елементи”.
Специфичните физико-химични качествени елементи са необходими за определянето на висок и добър статус. При другите класове на статуса физико-химическите елементи са необходими за „състояния в съответствие с постигане на определените стойности /В Таблици 1.2.1 и 1.2.2/ за биологичните качествени елементи.”.
Тези относителни роли на биологичните, хидроморфологичните и физико-химичните елементи в класификацията на статуса са представени на Фигура 3.
Приложение V, раздел 1.4.2 (i) – Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичния статус и екологичния потенциал
При категориите повърхностни води класификацията на екологичния статус на водни обекти се представя от по-ниските стойности на разултатите от биологичния и физико-химичния мониторинг на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на представената по-долу таблица.
За да се класифицира екологичния статус, Директивата определя, че трябва да се използва по-ниската стойност на резултатите от биологичния и физико-химичния мониторинг на съответните качествени елементи /Приложение V, 1.4.2 (i)/. Това фактически предполага, че страните-членки ще трябва да установят методи/инстументи за оценка на екологичния статус както за биологичните, така и за физико-химичните качествени елементи. Фигура 3 илюстрира, че съществуват отделни критерии в РДВ Приложение V, 1.2 за определяне на подходящи диапазони на физико-химичните елементи при висок и добър статус. Може също да се направи заключение, че класификацията на екологичния статус трябва да бъде по нивото на качествените елементи, а не по нивото на параметрите /качествените елементи са изброени в Таблица 2/.
Налице е ясно разграничение между ролята на общите физико-химически качествени елементи и специфичните замърсители при класификацията на екологичния статус. При добрия екологичен статус общите физико-химически качествени елементи не трябва да достигат нивата извън диапазона, установен, за да гарантира функционирането на екосистемата и постигането на стойностите, определени за биологичните качествени елементи /(a) в средното поле на Фигура 3/, а специфичните замърсители трябва да отговарят на Стандартите за екологично качество /СЕК/, определени съгласно Раздел 1.2.6 в Директивата /(б) в средното поле на Фигура 3/.
След като бяха установени европейски СЕК, приоритетните субстанции не са включени в екологичния статус, но имат отношение към оценката на химическия статус /Член 2, Приложение Х и член 16 /7/, разглеждащ приоритетните субстанции/. За целите на оценката на екологичния статус трябва да се разгледат качествените елементи за специфичните замърсители, изброени в Приложение V, 1.1 и 1.2 /”специфични синтетични замърсители” и „специфични несинтетични замърсители”/ и трябва да бъдат спазени техните национални стандарти за качество10. Промяната на приоритетните субстанции, за които са били установени приложими в целия ЕС качествени стандарти, от оценка на екологичния на оценка на химическия статус, не подлага на опасност добрия статус на водния обект, тъй като при добрия статус както екологичният, така и химическият статус трябва да са добри.
Експертният консултативен форум по приоритетни субстанции ще продължи обсъждането по тези въпроси с цел да гарантира плавен преход от действащите в момента изисквания към предстоящите предложения по Член 16 на Рамковата директива за водите.
Приложение V: 1.4.1. (ii) Съпоставимост на резултатие от биологическия мониторинг

С цел да се осигури съпоставимост на такива системи за мониторинг резултатите от експлоатацията на системите от всяка страна-член се изразяват като степени на екологичното качество за нуждите на класификацията на екологичния статус. Тези степени представляват връзката между стойностите на биологичните параметри, наблюдавани за даден обект на повърхностни води и стойностите на тези параметри при изходни условия, приложими за този обект. Степента се изразява като цифрова стойност между нула и едно, като високият екологичен статус е представен със стойности, близки то единицата, а лошият екологичен статус – със стойности, близки до нулата.

10 – Примери за това как да се подберат специфични замърсители, които имат отношение към конкретен воден обект, са описани в WFD CIS Наръчник № 3 от работна група 2.1 (IMPRESS).

Класификацията на екологичния статус ще се базира на степените на екологично качество, които са получени от стойностите на биологичното качество, както е показано на Фигура 4. Не са предвидени Не са предвидени схеми за EQR или упражнение за унифициране на методите на мониторинг в Директивата за класификация на екологичния статус за спомагателните физико-химически качествени елементи. Страните-членки трябва да разработят техни собствени методи/инструменти за оценка на екологичния статус на тези спомагателни елементи /виж по-горе и фигура 3/.


Въпросът как да се използват физико-химическите качествени елементи за класификация на екологичния статус ще бъде разработен допълнително в рамките на работната програма на Общата стратегия за изпълнение през 2003 година.


Изчислените стойности на биологичните качествени елементи отговарягт ли на изходните условия?

Физико-химич-ните условия отговарят ли на висок статус?

Хидро-морфоложките условия отговарят ли на висок статус?

Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница