Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
Изтегляне 1.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Приложение V 1.1.1. РЕКИ Приложение V 1.1.2. ЕЗЕРА
- Хидроморфоложки елементи, подкрепящи биологичните елементи
- Изводи и препоръки
ДА ДА ДА Класифицира се като висок статус Изчислените стойности на биологичните качествени елементи само леко ли се отклоняват от изходните условия? Класифициране на базата на биологичното отклонение от изходните условия?    
Физико-хим. условия а/ осигуряват ли функциониране на екосистемата и б/ отговарят ли на EQS за специфични замърсители? Класифицирайте като добър статус  
Отклонението умерено ли е? Класифицирайте като умерен статус 
Отклонението сериозно ли е? Класифицирайте като лош статус Класифицирайте като лош статус   
ДА ДА ДА ДА НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ По-голямо По-голямо Фигура 3. Представяне на относителните роли на биологичните, хидроморфоложките и физико-химичните качествени елементи в класификацията на екологичния статус съгласно нормативните дефиниции в Приложение V:1.2. По-подробно разбиране на ролята на физико-химичните параметри в класификацията на екологичния статус ше бъда разработено в специален наръчник по този въпрос през 2003 година. 
Наблюдавана Биологична Стойност EQR=
Референтна Билогична Стойност
Висок статус Няма или съвсем Или изходни Условия отклонения от Незасегнати условия
Добър статус  Леко отклонение от
Изходните условия Умерен статус Умерено отклонение
От изходните условия
Слаб статус Лош статус EQR близо до 0 Фигура 4: Основни принципи за класификация на екологичния статус въз основа на степените на екологично качество. Таблица 2: Качествени елементи, които да се използват за оценка на екологичния статус въз основа на списъка от Приложение V, 1.1. на Директивата
11 – Фитопланктонът не е посочен като качествен елемент при реките в Приложение V, 1.1.1., но е включен като качествен елемент в Приложение V, 1.2.1. Следователно, трябва да е възможно фитопланктонът да се използва като отделен качествен елемент, ако е необходимо и целесъобразно, особено при големи низинни реки, където фитопланктонът може да е важен.
РАЗДЕЛ 3. ОБЩИ НАСОКИ ПО ПРИНЦИПИТЕ И МЕТОДИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗХОДНИ УСЛОВИЯ И ГРАНИЦИ НА КЛАСОВЕТЕ НА ЕКОЛОГИЧНИЯ СТАТУС 3.1. Преглед – поетапен подход Установяването на изходни условия и установяването на граници за класовете на екологичното качество са тясно свързани. За да се установи границата между висок и добър екологичен статус, е необходимо да се установят условията, представляващи съвсем незначителни антропогенни смущения. За да се установи границата между добър и умерен екологичен статус, е необходимо да се определят условията, съответстващи на леки антропологични смущения. В този раздел се разглеждат както установяването на изходни условия, така и определянето на границите на класовете. Фигура 5 представя схематично броя на стъпките, които могат да се предприемат, за да се установят изходните условия и границите на екологичните класове. Изходните условия и границите на екологичните класове трябва да бъдат установени от страните-членки за всички типове повърхностни водни обекти и всички съответни качествени елементи. Системите за класификация на страните-членки ще се сравняват също в упражнението по унифициране на методите на мониторинг /Приложение V:1.4.1/, а резултатите от това унифициране ще се използват, за да се определят границите на класовете. Това означава, че процесът на унифициране на методите на мониторинг е тясно свързан с процеса на установяване на изходни условия и граници на качествените класове. Процесът на унифициране на методите на мониторинг са описани в отделен Наръчник. Отделните стъпки в подхода, представен на Фигура 5, са описани в следващите подточки на Раздел 3. Предлаганият подход за установяване на изходни условия и на граници на класовете на екологичното качество включва няколко технически съображения, които могат да не са прозрачни за обществеността, водопотребителите и участниците в проекта. Тези съображения обаче са изключително важни за оценката на риска някои отделни водни обекти да не постигнат общата цел за добро състояние на водите до 2015 година. Ето защо е важно обществеността, водопотребителите и участниците в проекта да бъдат включени на един достатъчно ранен етап, за да се постигне приемане на окончателно зададените граници на качествените класове. Също така в съзвучие с Член 14 на Директивата е включването на всички заинтересовани страни в прилагането на Директивата. Наръчникът по „Обществено участие”, изработен от подгрупата в рамките на Работна група 2.9 /Най-добри практики в управлението на речния басейн/, дава повече информация за тези форми на участие /Наръчник на WFD CIS № 8/. Накратко Директивата споменава следното: Установяване на инфраструктура, включително бази данни за водни обекти 
Диференциране на типовете водни обекти Използване на екологични критерии въз основа на нормативни дефиниции Използване на критерии за въздействие като инструмент за подбор Предварителна оценка на екологичния статус на водните обекти за съответните качествение елементи Установяване на стойности, представляващи добър и умерен статус за съответните качествени елементи Потенциални налични площадки за изходни условия Потенциални площадки с изходни условия не съществуват       
Установяване на пространствена мрежа с изходни условия Използване на исторически данни, палеоекология и /или експертна оценка Установяване и използване на предикативни модели Установяване на специфични за типа изходни услоия за всички съответни качествени елементи Изчисляване или оценка на нивото на достоверност за стойностите на изходните условия Изчесляване на стойностите на EQR за съответните качествени елементи и установяване на предварителни граници на класовете Хармонизирани ُ EQR скали са зададени в упражнението за унификация на методите за мониторинг     
Фигура 5. Графика на предлагания подход стъпка по стъпка за установяване на изходни условия и граници между класовете на екологичния статус висок, добър и умерен (RC = изходни условия, EQR = коефициент на екологично качество ). Член 14 насърчава активното участие на всички заинтересовани страни в разработването на Планове за управление на речния басейн и изисква от страните-членки да информират и консултират обществеността. Включването на участниците в проекта е важно и може да изпълнява няколко функции:
Директивата само определя ключовите срокове за консултации, но всъщност на определя дати за процеса на участие, тъй като това ще зависи от местните институции и зададените социални изходни условия. Важно обаче ще бъде процесът на участие да започне рано /например като част от характеризирането на речния басейн преди 2004 година/, за да се повиши неговата ефективност. Виж също Приложение G на гърба на настоящия документ, което представя кой трябва да бъде включен в изпълнението и използването на Наръчника REFCOND. 3.2. Необходимост от инфраструктура Най-важно за изпълнението на директивата е инфраструктура на национално и на ниво водна област, състояща се от:
Ако няма съществуваща стабилна инфраструктура, в началото би било важно да се създаде група от експерти, включително по въпроси, свързани с изходните условия и класификацията, екологични, химически, хидроложки и статистически знания, както и знания и опит в моделирането, GIS и базите данни Базите данни са необходими за идентифицирането на съответните водни обекти и характеризиране на съответните въздействия и екологичен статус, а впоследствие – за безпрепятственото прилагане на Директивата. Структурните променливи ще бъдат тези, заложени в Директивата за характеризиране и класификация на водните обекти /Приложение ІІ и V/, плюс незадължителни променливи, предложени в директивата или други променливи, предпочитани от страните-членки /Виж Раздел 3.3/. Променливите на въздействията включват мерки по земеползване, изхвърляния на точкови източници, хидроморфоложки промени и др. /Виж Раздел 3.4/. Методите за оценка, моделите и другите инструменти трябва да включват 1/ модели за определяне на точкови източници и дифузни натоварвания на питателни вещества, метали и други субстанции, 2/ методи за определяне на променливите на биологичната структура и 3/ приложения на GIS. На последно място, организационната структура ще е различна в зависимост от обстоятелствата в страните-членки и в редица случаи ще изисква голямо усилие за координиране между отговорните институции и участниците в проекта. 3.3. Диференциране на отделните типове водни обекти Директивата изисква страните-членки да диференцират съответните повърхностни водни обекти по отношение на техния тип /прилагайки Система А или Система Б/, след което да установят изходните условия за тези типове. В следващия Раздел е дадена насока за прилагането на Система А и Система Б. Тълкувания и пояснения във връзка с концепциите и термините са дадени в Раздел 2.5. От двете системи, предписани от Директивата, Система А е най-пряката и проста за прилагане. Един явен недостатък на Система А е, че класовете, определени чрез нея, могат неадекватно да разграничат променливостта на използваните качествени елементи, което ще доведе до лошо установяване на екологичната промяна. Отчитайки отсъствието на гъвкавост при Системата А, повечето страни-членки вероятно ще използват Система Б като основа за характеризиране на типовете водни обекти. Както бе отбелязано по-горе, система Б предлага по-голяма гъвкавост при дефинирането на типологията на водните обекти. Прилагането на Система Б трябва да съдържа както задължителните фактори, дадени в Приложение ІІ:1.2 на Директивата, така и други целесъобразни фактори, които по оценка на страните-членки са полезни за минимизиране на променливостта на качествените елементи. Въз основа на наличието на данни, типовете могат да се разграничат, използвайки различни процедури за групиране. Те могат да се основават на широко прилаганите техники на групиране по общ признак или на по-интуитивни методи /експертно мнение/. Статистическите методи също могат да се използват за определянето, ако „групите” се различават една от друга /например чрез използване на техниката на случайния избор/ и ако различието между групите може да бъде обяснено адекватно /например чрез дискриминантен анализ/. Целта на определянето на типология е да се направи разграничение на различията между групите, за да се установи по-добре екологичната промяна. За разлика от Наръчника по преходни и крайбрежни води /Наръчник № 5/, не се предлага общоевропейска типологична система за вътрешните повърхностни води. Една от причините за тази разлика е очевидната нужда от обща типология на крайбрежните води, общи за няколко страни. За разлика от крайбрежните и преходните води, няколко страни-членки понастоящем използват типологични системи за вътрешните повърхностни води. Страните-членки, които имат общ /еко/регион обаче могат да инициират в най-скоро време мероприятия за хармонизиране на типологията за вътрешните повърхностни води в по-подходящ /еко/регионален мащаб, най-късно в началото на 2003 година. Това хармонизиране следва да засяга поне типовете, избрани да бъдат включени в унифицирането на методите на мониторинг и ще спомогне при избора на площадки, които да се включат в проекто-регистъра на мрежата за унифициране на методите на мониторинг през 2003 година. Предлаганата процедура и график за разработване на специфични за /еко/региона типологии на повърхностни водни обекти, които да се използват за избор на типове и площадки, които да се включат в упражнението по унифициране на методите на мониторинг, са допълнително разработени в Приложение F.
3.4. Използване на критериите за въздействие и на екологични критерии От Директивата следва, че екологичните критерии са категоричен тест за висок екологичен статус /Приложение V:1.2/. Използването обаче на екологични критерии и на критерии за въздействие може да бъде най-ефективният начин за подбор на потенциални референтни площадки или стойности или да е необходим да съдейства поне при първоначалната оценка на състоянието на водите. Всъщност, за да се установят изходни условия, най-рентабилно би било да се започне с критериите за въздействие, тъй като референтният район се определя като биологичната общност, която се очаква да възникне, когато няма или има само съвсем незначителни антропогенни нарушения. С други думи, за да се избегне циркулярността /Виж Раздел 3.6.1/, критериите за въздействие могат да се използват конвенционално за подбор на площадки или стойности, представляващи потенциалните изходни условия. След като бъдат определени, трябва да се използват биологични елементи за потвърждаване на този висок екологичен статус. Фигура 6 представя как екологичните критерии и критериите да въздействие могат да се използват (i) за определяне на потенциални референтни площадки или стойности и за задаване на граници на класовете между висок и добър екологичен статус, (ii) за определяне на потенциални площадки да мрежата за унифициране на методите на мониторинг и (iii) за определяне на обектите, за които съществува риск да не постигнат целите на Директивата. Тук акцентът пада върху това как екологичните критерии и критериите за въздействие могат да се използват за очертаване на потенциалните референтни площадки или стойности и за задаване на границите на класовете. Може обаче да се използва също подхода, представен на Фигура 6, да определяне на границите на класовете между добър и умерен екологичен статус. Добър статус се определя от екологична гледна точка като леко отклонение от очакваното биологично изходно състояние. Задаването на граници на класовете трябва обаче изрично за включва нормативни определения за екологичните критерии, както е определено в Директивата /Приложение V 2.1/. С други думи, доколкото критериите за въздействие могат да бъдат приблизителна мярка за оценка на риска или за подбор на площадки или стойности, тяхната роля при дефинирането на добър статус е второстепенна. В крайна сметка, както бе посочено по-горе, оценката на биологичните данни спрямо нормативните дефиниции в Приложение V 2.1. е тази, която категорично ще причисли водните обекти към класовете по статус. При въздействията и качествените елементи, където са установени критични модели на натоварване /например фосфор и фитопланктон, или киселинен дъжд и риба/, критериите за въздействие могат да се използват за оценка на стойностите за съответните биологични качествени елементи. Ако реакцията на биологичния качествен елемент е в съответствие с нормативните дефиниции за добър и умерен статус, стойностите за биологичните качествени елементи, съответстващи на критичните стойности на натоварване, могат да се използват за задаване на границата между добър и умерен статус за този елемент. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 1.65 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||
