Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
Определяне на отправна точка за много незначителни промени
Изтегляне 1.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.4.2. Критерият за въздействие като инструмент за подбор
- 3.4.3. Използване на екологични критерии
- 3.5. Методи за определяне на изходни условия
- 3.5.4. Определяне на изходни условия на базата на експертна оценка
- 3.5.5. Заключителни бележки
- 3.6. Утвърждаване на изходните условия и на границите на екологичните класове
- 3.7. Оценка на променливостта на изходните условия
- Граници на чувствителност
- Способност на страните-членки да установят изходните стойности
- 3.8.1. Възможности за определяне на границите на класовете
3.4.1. Определяне на отправна точка за много незначителни промени Във връзка с дефинициите за висок и добър екологичен статус, дадени в Директивата, е необходимо да се разгледа определянето на отправна точка – пространствена и времева, по отношение на антропогенни въздействия, така че във всички страни-членки да може да се направи необходимото сравнение с актуалното състояние на водните обекти. Това позволява да се определи дали съществуващите в момента условия в даден воден обект отговарят на изходното състояние или дали ще се наложи прогнозиране на изходното състояние. Предлага се следната отправна точка за висок екологичен статус или за изходни условия:
Това означава, че не следва да има строго фиксирани времеви и пространствени отправни точки, но повдига проблема, че не се знае какво приемаме като степен на промяна в дадено антропогенно въздействие, което е включено в концепцията за изходните условия. 
Фигура 6 – Съответстващи роли на критериите за въздействие и на екологичните критерии при определянето на класове на статуса. 1 – Разработване на първоначални работни оценки на границите на класовете 2 – Оценка на влиянието на въздействията върху качествените елементи 3 – Сравняване на влиянията на въздействията с критериите за класовете по статус, определени с нормативните дефиниции 4 – Разработване на подходящи работни оценки на съответните граници на класовете по статус 5 – Система за преглед на въздействията 6 – Установете праговете на въздействие, които: 1. се отнасят до водни обекти с определени характеристики и 2. се смята, че са причина за нива или влияния, съвместими с критериите за а/висок статус или б/ добър статус
Приложение ІІ – Установяване на риска 8 – Предприемане на анализ на въздействията и влиянията 9 – Установяване на обектите, за които има риск да не отговорят на целите на Директивата Изходни условия 10 – Определяне на потенциалните референтни площадки или разработване на методи за моделиране или експертна оценка 11 – Съберете и сравнете данните, за да утвърдите референтните площадки и резултатите от моделирането и експертните оценки 12 – Използвайте утвърдените резултати, за да установите стойностите на изходните условия 13 – Използвайте информацията, за да фиксирате стойности за граници на класовете по статус Упражнение за унифициране на методите за мониторинг 14 – Определете потенциалните площадки за унифициране на методите за мониторинг 15 – Съберете и сравнете данните от мониторинга за потенциални площадки за унифициране на методите за мониторинг; 16 – Сравнете данните от мониторинга с критериите за добър екологичен статус 17 – Определете мрежа за унифициране на методите за мониторинг и ги установете. 18 – Използвайте информацията, за да фиксирате стойности за граници на класовете по статус Мониторинг, класификация на статуса 19 – Проектирайте и въведете в действие програми за мониторинг съгласно Член 8 20 – Използвайте данните от мониторинга, за да допълните и утвърдите оценката на риска и да класифициране статуса на водните обекти. Имайки предвид изискването на Директивата, че изходното състояние трябва да представлява напълно или почти напълно незасегнато състояние, а също така приемайки, че абсолютно незасегнато, пост-ледниково състояние състояние е нереалистично, се приема, че една гъвкава времева отправна точка, както бе предложено по-горе, най-добре се съчетава с нормативните намерения. Времевата отправна точка обаче не трябва да съвпада за всяко въздействие – просто трябва да е избрана така, че изходните условия да бъдат адекватно описани. Ако даден воден обект е бил физически променен в миналото, се дават следните препоръки:
За текуща употреба, например водоползване, е предвидено ръководство за степента на допустимата промяна /например с пренебрежимо отражение върху екологичната структура и функционирането/ в рамките на изходните условия. Това трябва да се квалифицира във всеки отделен случай с основополагащото изискване да се демонстрира пълно отсъствие или само незначителна екологична промяна /Виж инструмент 1 в Раздела – Инструментариум/. 3.4.2. Критерият за въздействие като инструмент за подбор За да се улеснят оценките на класовете за статус, основният процес, очертан на Фигура 6, може да се използва за определяне на характерните граници на въздействие /или критерии/, които за всеки воден обект с конкретен набор от характеристики, се очаква да доведат до въздействия, които са съпоставими с даден клас на статуса. Тези граници след това могат да се използват за подбор на водните обекти с цел определяне на потенциални референтни площадки или стойности, площадки за унифициране на методите на мониторинг или обекти, които убедено могат да бъдат определени като такива, за които няма риск от непостигане на техните цели. Критичните натоварвания за киселинни отлагания са само един пример на такива граници, макар че екологичните влияния, които те отразяват, трябва да бъдат оценени с критериите, отнасящи се до границата между добър и умерен екологичен статус. Инструмент № 1 в Раздела за инструментариума включва набор от критерии, които разглеждат степента на допустимата промяна в антропогенното въздействие и задава границите на площадките и стойностите на изходните условия и по този начин може да се използва като инструмент за подбор. Ако обаче липсват или има само няколко референтни площадки, се препоръчва да се разгледа възможността за използване на референтни площадки в непроменени части на водните обекти, които в други части са леко променени, или за използване на площадки, които са променени само по отношение на определени биологични елементи. Съществуването само на незначителни промени за всички биологични елементи /отнасящи се до контректния вид/ обаче е предпоставка за определянето на референтни площадки. Такива площадки могат съответно да не се третират като „истински” референтни площадки, дори ако данните за определени качествени елементи се използват за установяване на изходни условия. Различните типове водни обекти ще реагират по различен начин на едно и също въздействие. Предлаганите критерии за преглед на въздействията поради това следва да се разглеждат като илюстриращи концепцции и принципи, които да се прилагат за разработването на специфични за типовете водни обекти критерии за подбор. Предпоставка за използването на критериите за преглед на въздействията е, че се установява взаимовръзка между въздействие – състояние – влияние и че състоянието съответства на нормативните дефиниции в Директивата /Приложение V: 1.2/. 3.4.3. Използване на екологични критерии Въпреки че дефинициите за екологичния статус трябва да се използват като твърда основа за установяване на системи за класификация от страните-членки /Приложение V: 1.2/, може да бъде полезно да се дадат допълнителни практически напътствия за това, как тези дефиниции могат да бъдат разработени в по-специални за качествените елементи описания на очакваните екологични състояня при висок, добър и умерен статус. Разработването на стабилни екологични критерии изисква допълнителна работа извън рамките на настоящия Наръчник и се препоръчва това да бъде изключително приоритетна задача. Даден е един ориентировъчен подход за биологичните качествени елементи като временно ръководство /Инструмент 2 в Раздела за инструментариума/, но следва да се отбележи, че този подход може да не е подходящ за всички типове и всички въздействия. Някой въздействия могат да предизвикат специфична необходимост от оценка на екологичния статус и може да се наложи адаптиране на избора на параметри в съответствие с типа и с преобладаващите системи за мониторинг. С изключение на рибата 12, не се дават специални насоки в директивата по отношение на нивото на таксономичната резолюция, необходима за целите на характеризирането на биологичните общности при изходно състояние и за произтичащите интерпретации на състоянието на тези общности при различните качествени класове. В зависимост от типа на водния обект и налягането, може да са необходими различни нива на таксономична резолюция за постигането на достатъчно ниво на надеждност на класификацията. 12 – За качествените елементи при рибата Директивата /Приложение V, 1.2.1 – 1.2.2/ специално разглежда видовете. Дори и да не се изисква от Директивата, консенсус по нивото на таксономична резолюция ще бъде от полза за страните-членки, които имат сходни типове водни обекти в упражнението за унифициране на методите на мониторинг, поне що се отнася до данните, подадени за целите на унифицирането на методите на мониторинг. 3.5. Методи за определяне на изходни условия Съгласно директивата изходни условия трябва да се установят за типовете водни обекти и за качествените елементи, които на свой ред са представени от параметрите, характеризиращи състоянието на качествените елементи. Качествените елементи обаче могат да бъдат изключени от процедурата по оценката, и следователно установяване на изходни условия не е необходимо, ако те показват висока степен на естествена променливост /Виж Раздел 3.7/. Освен това, може да се окаже трудно да се установят специфични за типа референтни райони за всички качествени елементи с приемлива точност. Някои индикатори на биологичните качествени елементи обаче, като например изобилието на таксони или наличието на чувствителни таксони, може да са по-малко променливи от други /например състав на общностите/ и следователно по-подразбиращи се /например, ако има няколко референтни площадки/. Освен това, следва да се подчертае, че изходните условия трябва да се установят за същите индикатори на качествените елементи, които ще се използват за класификацията на екологичния статус. Основата за определяне на изходни условия е дадена в Приложение ІІ, 1.3 на Директивата. Без методите да бъдат специално категоризирани, основните възможности за установяване на изходни условия са:
Когато не е възможно да се прилагат тези методи, изходните условия могат да се определят с експертна оценка. Кратко описание на някои методи, които широко се използват за изясняване на изходните условия, е дадено по-долу. Следва да се отбележи, че установяването на изходни условия за редица качествени елементи може да включва използването на повече от един от методите, описани по-долу. 3.5.1. Пространствени изходни условия Ако са налице незасегнати или минимално засегнати площадки и цифрите са подходящи за определяне на надеждна мярка за слаб и среден или метод и разпределение на стойностите /перцентили, граница на достоверност/, то използването на данни от проучвания е най-прекият метод за определяне на изходни условия. Това се прави априори чрез събиране на данни само от референтните площадки, чрез прилагане на критерии за включване/изключване за очертаване на референтна област. Една от причините пространственият или изследователският подход да са широко използвани е, че те могат да се проектират така, че да включват природна /както пространствена, така и времева/ променливост. Така например, при определянето на референтни области чрез полеви изследвания разделянето на групи на водния обект и на площадката /например по размер, надморска височина, подслоеве и др./ трябва да осигури адекватно представяне и точност на различните типове екосистеми. Освен това важността на времевата променливост може да се разглежда директно чрез измерване на променливостта през годините. Един от недостатъците на този подход е, че са необходими обширни пространствени серии от данни, които да засягат вътрешно характерната променливост в рамкитне на всички типове водни обекти. 3.5.2. Изходни условия на базата на предиктивно моделиране Когато няма налице необходимия брой представителни реферативни площадки в района/типа, може да се прилага предиктивно моделиране, като се използват данните, които съществуват за региона/типа или като се „вземат данни назаем” от други подобни региони/типове, за конструирането на модел и за калибриране. Едно от предимствата на прилагането на предиктивните подходи е, че броят на площадките, които са необходими за надеждни оценки на слаб и среден и на грешката, обикновено е по-малък от онези, които са необходими, ако се прилага пространствения подход. Това обикновено води до по-малък брой площадки, които трябва да се опробват и по-ниски разходи за изпълнение. Второто предимство на прилагането на предиктивните подходи е, че моделите често могат да бъдат „преобръщани”, за да се проучи евентуалното влияние на мерките за смекчаване на въздействието. Следва да се подчертае, че предиктивните модели са валидни само за екорегиона и типа воден обект, за който са създадени. 3.5.3. Времеви изходни условия Времевите изходни условия могат да се базират или на исторически данни, или на палеореконструкция, или на комбинация от двата подхода. И двата са широко използвани в области, в които влиянието на човешката дейност е широкоразпространено и незасегнатите елементи са много малко или съвсем липсват. Така например, палеореконструкцията на минали условия може да се определи или (i) директно въз основа на наличието/отсъствието на видове от фосилните остатъци или (ii) индиректно, основавайки се на взаимната връзка между фосилните остатъци и заключението за определяне на други стойности, като например изходното рН. Една от силните страни на палео-подхода е, че той може често да се използва за проверка на ефективността на другите подходи, ако условията са стабилни. Друго предимство е, че неотдавнашни скокообразни промени в екологичния статус са по-лесно определими. Трето предимство на палеореконструкцията е, че ако е налице силна връзка между земеползването и състава и функцията на екосистемата, предиктивният подход /ретроспективно прогнозиране или екстраполация на връзката доза-реакция/ може да се използва за предвиждане на качествени елементи преди основни промени в земеползването /например – пред-интензивно селско стопанство/. И двата подхода обаче имат едни и същи слаби страни. Обикновено те са специфични за конкретната площадка и за конкретния организъм, и следователно имат ограничено приложение за определянето на специфични за типа стойности. Що се отнася до палеореконструкцията, трябва също така да се обръща внимание при еднозначното осланяне на този метод като на такъв, осигуряващ категорични стойности, тъй като изборът на серия от данни за калибриране, използвани за даване на заключение относно екологичния статус, могат да доведат до различни стойности. По въпроса за широкото използване на исторически данни, то може да бъде ограничено от тяхното наличие или неизвестно качество. 3.5.4. Определяне на изходни условия на базата на експертна оценка Експертната оценка обикновено съдържа описателно излагане на очакваните изходни условия. Въпреки че дадено експертно мнение може да бъде изложено полу-количествено, като че ли най-често се практикуват качествените формулировки. Използването на експертна оценка може да послужи като основание в области, където реферативните площадки липсват или са много малко. Една от силните страни на този подход обаче е, че той може също така да се използва в комбинация в други методи. Така например, експертната оценка може да се използва за екстраполиране на констатациите от един качествен елемент за друг /например, палеореконструкция с използване на фосилни диатомни остатъци може да се приложи за извеждане на заключение за състава на безгръбначните/ или за екстраполиране на връзката доза-реакция за онези, които се очакват на незасегнатите площадки. Друга силна страна на този подход е, че емпиричните данни и становището могат да се съчетаят с актуалните концепции за структура на екосистемата и функцията. От друга страна обаче, тъй щаго няколко недостатъка по своята природа са присъщи на този подход, трябва да се обръща внимание, когато се прилага този подход като единствено средство за определяне на изходните условия. Така например, субективността /например широкоразпространеното мнение, че в миналото винаги е било по-добре/ и систематичната грешка /например – дори площадки с малко разнообразие могат да бъдат представителни/ могат да ограничат неговата приложимост. Другите недостатъци включват липса на яснота или ниска степен на прозрачност на допусканията, използвани за определяне на изходни условия и липсата на количествени мерки /например средни стойности и медианти/ за проверка. Още един недостатък на този /и на редица други подходи/ е, че измерената стойност често е статистическа, т.е. не включва динамичната, вътрешно присъща изменчивост, която често се свързва с природните екосистеми. 3.5.5. Заключителни бележки Редица от посочените по-горе подходи могат да се използват както самостоятелно, така и в съчетание, за определяне и/или проверка на изходните условия. Познаването на вътрешно присъщите предимства и недостатъци на различните подходи или потенциалните проблеми, свързани с използването на различни методи, за съжаление е слабо и откъслечно. Обобщение на предимствата и недостатъците при различните методи е представено в Таблица 3. Независимо от подхода/ите/, които се прилагат заопределяне на изходните условия, променливостта /или грешките/, свързани с метода/ите/ трябва да се оценят. В области, в които нарушенията от човешка дейност са ниски или не са широко разпространени /например в скандинавските страни/, пространствените подходи могат да се прилагат както индивидуално, така и в комбинация с предиктивно моделиране, за да се определят потенциални изходни условия за качествените елементи. И обратно – в области, които са/са били силно засегнати от единични или многобройни въздействия, определянето на потенциални изходни условия може да изисква серия от методи и значителна проверка. ХХХХХХХХХХ стр. 35 Таблица 3. Предимства и недостатъци на някои от подходите, които широко се прилагат за определяне на изходните условия
3.6. Утвърждаване на изходните условия и на границите на екологичните класове Познаването на променливостта или неточността, свързани с определянето на изходни условия и задаването на граници на екологичните класове е критична стъпка в процеса на определяне на екологичния статус на водните обекти. Явно е, че оценката на грешките, свързани със схемите за екологично обединяване и проверката на изходните условия са важни стъпки. Упражнението за унифициране на методите за мониторинг ще бъде подпомогнато от Комисията в съответствие с Приложение V, Раздел 1.4.1 на Директивата. Това упражнение ще калибрира границите на класовете, определени от страните-членки. Тъй като съществува Наръчник по унифициране на методите на мониторинг (WFD CIS Наръчник № 6), настоящият Раздел се фокусира по-скоро върху проверката на изходните условия. 3.6.1. Минимизиране на риска от циркулярност За да се минимизира риска от циркулярност при определянето на изходните условия, в идеалния случай като първа стъпка следва да се използват основно физико-химически, хидроморфологични и критерии за въздействие /например движещи сили на общността/. Включването на биологични качествени елементи при тази първа стъпка от подбора на потенциални референтни площадки или стойности може да включва систематична грешка /например различните хора/експерти могат да имат различно разбиране за това, какво представляват изходните условия/. Ще е налице също така риск, че няма да бъдат установени естествено появяващите се редки типове водни обекти /например естествено питателни водни източници със слаба и ниска плътност/. На практика обаче е вероятно страните-членки да трябва да прибегнат до използване на всички налични в момента данни /включително биологични данни/, за да се определят първоначално потенциалните референтни площадки или стойности. Ако на този начален стадий се използват биоогични качествени елементи, е важно да се съберат допълнителни биологични данни /например за други качествени елементи/, за да се провери крайната идентификация на площадката като референтна. Ако даден воден обект изпълнява изискванията за изходни условия на този първоначален етап, на следващия етап могат да бъдат определени биологични изходни условия. Процедурата, която се предлага, може да бъде описана по следния начин:
3.6.2. Документиране Като част от процеса на вземане на решения е важно да се документира как са били определени стойностите, представящи изходните условия и границите на класовете на екологичното качество. По същия начин стъпките, предприети за проверка на изходните условия и границите на класовете трябва да бъдат подробно документирани. 3.6.3. Проверка на методите Тъй като различните методи, използвани за определяне на изходните условия, най-вероятно включват различни вътрешно присъщи грешки, трябва да се проведе известна форма на процедура за проверка. Явно е, че основният въпрос е да се определи дали получените референтни стойности могат да се използват за постигане на стабилни класификации на екологичните състояния /Виж Раздел 3.7/. Когато са били използвани няколко метода за определяне на изходните условия, те трябва да бъдат сравнение, ако е възможно, като се използват същите качествени елементи. Ако резултатът от това сравнение е, че има значителна разлика между отделните методи, трябва да има експертна оценка относно начина на определяне на стойността. 3.7. Оценка на променливостта на изходните условия Директивата изисква „достатъчно ниво на сигурност относно стойностите на изходните условия”, независимо от това, какъв метод се прилага за определяне на изходните условия /Приложение ІІ, 1.3/. Адекватна сигурност и точност на класификацията на качествените елементи е другото статистическо изискване, споменато в Директивата /Приложение V, 1.3/. Нито „достатъчното ниво на сигурност относно стойностите на изходните условия”, нито „адекватната сигурност и точност на класификацията” са определени от статистическа гледна точка в Директивата. След това зависи от страните-членки да вземат решение относно тази дефиниция, вземайки предвид естествената пространствена и времева променливост за различните качествени елементи наред с грешките, свързани с пробовземането и анализа. Изискванията на Директивата относно нивата на сигурност изискват съответни бази данни, включително данни от няколко години за добра оценка на промените във времето. Такива бази данни обаче няма непременно да бъдат налични за първия План за управление на речния басейн през 2009 година. Ето защо базите данни трябва да бъдат усъвършенствани по време на прилагането на първия План за управление на речния басейн и най-късно 3 години след първото публикуване на Плана да може да се разгледа през 2015, ако целите на Рамковата директива за водите не са постигнати или са изпълнени на достатъчна статистическа основа. Методите за определяне на изходни условия и за задаване на граници на класовете трябва да включват оценка на грешката. Тази информация е необходима, за да се определи надеждността и точността на класификацията на статуса. Така например, оценките на биологичните изходни условия ще включват естествената /т.е. действителната/ променливост на качествените елементи във времето и пространството и грешките в методите за оценка. 3.7.1. Източници на грешки Множество фактори могат да повлияят върху неточността на измерванията и да объркат тяхната интерпретация, когато се използват биологически параметри. Най-честите грешки са свързани с измерването и включват грешки, отнасящи се до пробовземането и обработката на мострите. Важността на естествената променливост също може да бъде различна при отделните групи организми. Така например, дребни организми, като тези, формиращи общността на растителния бентос, могат забележимо да се променят в продължение на период от няколко седмици, докато макрофитната и рибната общности могат да имат много по-дълги периоди на реакция /например години/. Необходимо е разбиране на това как неточността е свързана с различните методи, за да се постигне по-добро интерпретиране на отклоненията, предизвикани от човешка дейност в сравнение с онези, които естествено се е очаквало да възникнат. Независимо от използвания метод за определяне на изходни условия, е важно да се оценят грешките, които са органично свързани с използвания метод и как нивата на неточност се отнасят към конкретните качествени елементи. Грешките могат да бъдат вътрешно свързани с различните качествени елементи, а отделните методи, използвани за определяне на изходните условия, могат да се различават по точност и прецизност. Така например, палеореконструкцията е вероятно по-прецизна от пространствените подходи при реконструирането на изходните условия на конкретни площадки. Този подход може обаче да е по-неточен от методите, чрез които се постига оценка на средните и медиантните стойности. Така например, ако измерената площадка не е представителна за специфичната за типа населеност, и ако съответен брой площадки не са измерени, за да се получат надеждни измерени средни и медиантни стойности /например за регионални модели/, този метод може да е по-неточен от другите методи. Източниците на неточност в разглежданото биологично качество спадат най-общо към следните категории:
3.7.2. Избор на показатели на качествените елементи Показателите, използвани за определяне на изходните условия и последваща класификация, трябва да позволят значителните влияния да бъдат надеждно установени и регистрирани чрез оценката на класа на екологично качество. Показателите, които не осигуряват това, са неподходящи. Изборът на показатели ще бъде един итеративен процес, изискващ отчитане на факторите, описани по-долу.
Ако рискът от неправилна класификация е прекалено голям, може да се използва повече от един индикатор за определяне на стойността на качествения елемент. В тези случаи броят на индикаторите и средствата, с които данните за тях са комбинирани, трябва да са такива, че да се постигне необходимото ниво на достоверност на определяне на качествения елемент. 3.7.3. Изключване на индикатори и качествени елементи Изходното значение за всеки индикатор трябва да бъде определено, включително определяне на колебанията, свързани с него. Колебанията трябва да се определят така, че да може да се вземе решение дали индикаторът може да се използва, за да се направи надеждна класификация. Ако колебанията са прекалено големи, надеждна класификация не е възможно да се направи и индикаторът не следва да се използва. Една от причините за изключване на определен качествен елемент от оценката на екологичния статус е, че естественото му колебание е прекалено голямо. Това би означавало, че естественото колебание е прекалено голямо за всички съответни индикатори на качествените елементи. Този принцип на изключване е описан в Директивата по следния начин: Приложение ІІ 1.3. (iv) Установяване на специфични за типа изходни условия за повърхностни водни обекти: Когато не е възможно да се определят надеждни специфични за типа изходни условия за даден качествен елемент в повърхностен воден обект поради висока степен на естествено колебание във въпросния елемент, не само в резултат на сезонни колебания, то този елемент може да бъде изключен от оценката на екологичния статус за този тип повърхностни води. При тези обстоятелства страните-членки представят мотивите си за неговото изключване в Плана за управление на речния басейн. 3.8. Определяне на граници на класовете въз основа на EQR Извадки от Директивата, касаещи определянето на граници на класовете, са дадени в следните Раздели на Директивата: Приложение V: 1.4.1. (ii) Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг За да се осигури сравнимост на такива системи за мониторинг, резултатите на системите, работещи във всяка страна-членка, трябва да бъдат изразени като съотношения на екологичното качество за целите на класификацията на екологичния статус. Тези съотношения представляват връзката между стойностите на биологичните параметри, наблюдавани за даден обект с повърхностни води и стойностите на тези параметри при изходни условия, валидни за този обект. Съотношението се изразява като цифрова стойност нула и едно, с висок екологичен статус, представен със стойности, близки до единица и лош екологичен статус със стойности, близки до нула. Приложение V: 1.4.1. (iii) Всяка страна-членка разделя скалата на съотношенията на екологичното качество за своята система за мониторинг за всяка категория повърхностни води на пет класа, започвайки от висок до лош екологичен статус, както са дефинирани в Раздел 1.2, като се дава цифрова стойност на всяка граница между класовете. Стойността на границата между класовете с висок и добър статус и стойността на границата между добър и умерен статус, се установяват чрез упражнението за унифициране на методите за мониторинг, описано по-долу. Приложение V: 1.4.1. (iv) Комисията подпомага това упражнение за унифициране на методите на мониторинг с цел да се гарантира, че тези граници на класовете са установени в съответствие с нормативните дефиниции, дадени в Раздел 1.2 и са сравними между отделните страни-членки. Приложение V: 1.4.1. (vi) Всяка система за мониторинг в страна-членка се прилага спрямо онези площадки в мрежата за унифициране на методите на мониторинг, които са едновременно в екорегион и са от типа на повърхностните водни обекти, спрямо които системата ще се прилага съгласно изискванията на настоящата Директива. Резултатите от това приложение се използват, за да се определят цифрови стойности за съответните граници на класовете в системата за мониторинг на всяка страна-членка. 3.8.1. Възможности за определяне на границите на класовете Въз основа на теоретични преценки и на опита от системите за класификация, базиращи се на EQR, които се използват понастоящем в страните-членки, могат да се дадат следните напътствия за алтернативни възможности за определяне на границите на класовете. Тези алтернативи са допълнително разработени в Инструмент 3 в раздела за инструментариума. Следва да се отбележи, че докато страните-членки могат да определят техни собствени граници на класовете, хармонизирането в рамките на общия европейски мащаб ще се постигне чрез процедурата за унификация на методите на мониторинг. Предлаганите възможности за определяне на граници на класовете трябва да бъдат разработени допълнително и да се тестват в пилотните речни басейни и бъдеща работа по Общата стратегия за приложение през 2003 – 2004 г. При всяка от алтернативните възможности А, В и С по-долу могат да се приложат няколко алтернативни метода /например различни статистически мерки/. Препоръчва се да се използва методът, който се смята за най-подходящ за наличните данни.
13 – Забележка: Границите на класовете трябва да бъдат разработени за всеки индикатор на качествения елемент. 14 – Средната стойност или медиантата от разпределението на рефенернтните стойности на площадките се смятат за най-твърдите стойности, които да се използват като референтна стойност при класификацията на екологичния статус /относително малко данни/площадки, изискващи се за достатъчна достоверност при RC/. Един от недостатъците от използването на средна стойност или метианта като референтни стойности е, че редица референтни площадки попадат извън диапазона 0 – 1 />1/ . Ако обаче достатъчно количество данни от референтната популация съществуват с висок перцентил /например 75, 90 и 95ти перцентил/, те могат да се използват като референтна стойност. Това ще намали проблема на редица референтни площадки, които попадат извън диапазона 0 – 1. От друга страна, референтните стойности, определени по този начин, ще бъдат в много голяма степен повлияни от крайните стойности. Изводът е, че средните стойности или медиантите от популацията на референтните площадки/данни се смятат за най-добра отправна точка, когато се определят схеми за класификация на екологичния статус.
Същата процедура като описаната по-горе може да се използва, за да се определят останалите граници на класовете, ако има номинални стойности, представящи тези качествени класове.
15 – Границите на класовете ще трябва да се разработят за всеки индикатор на качествен елемент.
След като бъде определена схема за класификация, трябва да се установи грешката, свързана с отделните класове /т.е. грешки при неправилно определяне на поясите/. Определянето на грешката или неточността, свързана със схемата за класификация могат да се направят, като се направи серия от тестове за рандомизация. Накратко, неточностите при класификацията трябва изрично да поставят въпроса „ каква е вероятността дадена площадка да бъде причислена към погрешен клас?”. Ако дадена площадка е неправилно поставена в клас, характеризиращ по-лош екологичен статус, отколкото е действителното й състояние, това се смята за тип 1 или положителна грешка. Ако дадена площадка е неправилно поставена в клас, характеризиращ по-висок екологичен статус, отколкото е действителното й състояние, това се класифицира като тип 2 или отрицателна грешка. Отрицателните грешки /т.е. неправилно причисляване към по-висок клас/ означават, че екологичната деградация може да продължи, без да бъде установена, докато положителните грешки могат да станат причина за огромно разпиляване на усилия и инвестиции за мониторинг и мерки. Освен това, и двата вида грешки имат сериозни произтичащи от тях проблеми. Освен това, усилията по намаляване на честотата на отрицателните грешки са в синхрон с предпазния принцип на Съвета на Европа. Член 7 от тази резолюция регламентира, че Съветът „смята, че трябва да се използва предпазния принцип, според който вероятността от опасни за здравето и околната среда влияния е била установена и предварителните научни оценки, основани на наличните данни, се оказват неубедителни за оценка на нивото на риска” /Резолюция на Съвета на Европа на използването на предпазния принцип, 14328/00, 5 декември 2000/. Грешките, свързани със схемите за класификация, могат да бъдат тревожно големи. Ето защо е необходимо разбиране на грешките, свързани с неправилна класификация, за да се планират и проведат рентабилни програми за мониторинг и оценка. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 1.65 Mb. Сподели с приятели:
|