Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
Раздел 5: Примери на добра практика
Изтегляне 1.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Кратко описание на проекта
- Фосфорът като индикация за обогатяване на хранителната среда
- Ацидификация от атмосферни отлагания
- Определяне на потенциални референтни площадки
- Тестване на резултатите от регламента
- ПРИМЕР 2. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПАЛЕОЛИМНОЛОГИЯ И ИЗМЕРИТЕЛИ НА КРЪГОВРАТА НА ВИДОВЕТЕ ЗА ИЗБОР НА ПОТЕНЦИАЛНИ РЕФЕРЕНТНИ ЕЗЕРА Принцип
- Описание на проекта
- Тестване на резултатите от проекта
- ПРИМЕР 3. УСТАНОВЯВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ИЗХОДНИ УСЛОВИЯ ЗА ЕЗЕРА И ГОЛЕМИ РЕКИ В НЕМСКАТА ЧАСТ НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКАТА НИЗИНА, ЕКОРЕГИОН 14 С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПАЛЕОЛИМНОЛОГИЯ Въведение
| Раздел 5: Примери на добра практика
Пример 1: Разработка на регламент за определяне на приоритетността на основата на фактора риск за непроточни води във Великобритания, основан на геоложки запаси, като помощно средство за определяне на изходни условия. Принцип Непроточните води реагират на въздействията на водосбора /включително застрояване, ползване на земята, промени в управлението на земята, както и атмосферни отлагания/ чрез проява на промените в тяхната физико-химическа среда. Това на свой ред води до промени в състоянието на биологичните елементи, и от гледна точка на РДВ, може да доведе до изместване от изходните условия. Обяснението във връзка с това е, че измерването на въздействията на водосбора ще даде опосредствана оценка на близостта до изходните условия. По този начин този подход може да се разглежда като инструмент за предварителен подбор или метод за оценка на риска за определяне на потенциални референтни площадки, които впоследствие могат да бъдат тествани за екологичните критерии на РДВ за изходни условия. Трудният въпрос при този подход е дефинирането на границата на класа с висок статис според РДВ въз основа на критериите за въздействие при „липса или съвсем незначително” нарушение, което още не е постигнато. Метод Прилагането на РДВ изисква процедура за идентифициране на езерата, за които съществува риск от влошаване качеството на водата в резултат на наличието на опасност/и/ в техния водосбор. Бе разработен регламент, прилагащ триетапна йерархична система за приоритизация, за оценка на екологичните вреди, използвайки отлагането на хранителни вещества и киселини като примери за опасност. За да се направи тази приоритизация, бе необходима основна информация за местоположението, брой и размер на езерата, във връзка с данните за околната среда и за качеството на водата и целевите /изходните/ условия. Тъй като няма наличен единен изчерпателен опис на езерата и водохранилищата във Великобритания, предшестващо изследване на геоложките запаси от непроточни води във Великобритания и техните физически, химически и екологични свойства бе неделима част от проекта. Във Великобритания има около 46000 непроточни води, установени по карти в мащаб 1:50.000 и около 14000 води с площ повече от 1 хектар. Регулаторните агенции имат малко данни за повечето от тези води, включително редица от по-големите води, за които се приема, че са в добро състояние. Единственият реалистичен подход за съпоставяне на информацията, която е окрупнена за тези води, за да се подпомогне прилагането на РДВ, би бил да се използват макромащабни набори от данни, засягащи по-голямата земна площ на Великобритания наред с някои прости модели, от които да се получат оценки за различните въздействия. Вниманието на проекта за момента е насочено към опревелянето на водите, за които има риск от непостигане на изискванията на РДВ и тази работа е описана по-долу. Описът сам по себе си съдържа основните физически характеристики на всички непроточни води във Великобритания, получени от панорамен цифров набор от данни на държавната топографска служба в мащаб 1:50.000. За водните обекти с площ над 1 хектар бяха проведени границите на водосбора и бяха получени свързани с тях качествени данни, позволяващи прилагането на регламента за приоритизация на базата на фактора риск. Описът бе свързан с външни бази данни с използване на система от мета-данни, а обобщаващи данни за химията на водата бяха съпоставени от някои от тези бази данни за над 400 водни обекта. Има надежда, че допълнителни мета-данни и обобщаващи данни могад са се добавят в бъдеще, когато такива данни бъдат получени. Кратко описание на проекта Проектът се състоеше от две фази. Фаза 1, която завърши през 2001 г., бе предварително проучване за определяне на съдържанието и структурата на наличностите и за разработване на регламент за приоритизация въз основа на фактора риск. По време на Фаза 2 наличностите бяха населени, а регламентът за приоритизация въз основа на фактора риск бе разработен по-нататък, тестван и прецизиран. Подходът при разработването на регламент за приоритизация въз основа на фактора риск в голяма степен следва рамката за оценка и управление на екологичния риск, описана в DETR (2000). Схемата се базира на трите характеристики – значимост, опасност и чувствителност, и бяха определени съответни мерки за всяка от тях. Бе възприет тристепенният подход, според който на степен на риска 1 бе направена първоначална бърза оценка на всички непроточни води във Великобритания /приблизително 14,000 по-големи от 1 хектар/, въз основа на минималната информация, събрана от вече съществуващи източници на данни. След това тази оценка се използва като насока за получаване на допълнителни данни за по-детайлна оценка на подсистеми на непроточните води при степен на риска 2 /от няколко стотин до няколко хиляди/ и, до дори още по-прецизно детайлизиране при степен на риска 3 на много малко водни подсистеми /няколко десетки/, за които вероятно ще се предприемат възстановителни действия. Фосфорът като индикация за обогатяване на хранителната среда Антропогенното фосфорно съдържание /битова канализация, отток от отпадъци от аграрни и животновъдни ферми – данни за последното не съществуват за Шотландия/ бе използвано като мярка на опасността от еутрофикация /пренасищане с питателни вещества-б.пр./. Съдържанието бе превърнато в концентрация във водоема, прилагайки съответните равенства от OECD, като водоемите бяха степенувани на базата на стандартните класификации на Воленвайдер за трофическо ниво на водоемите. Времето на задържане бе използвано за установяване на водоемите, в които водораслите ще останат достатъчно дълго, за да се утилизира фосфора във водата. Дълбочинни данни не съществуваха за повечето водоеми, така че при изчисленията бяха използвани моделирани дълбочини. Ацидификация от атмосферни отлагания Оценката при степен на риска 1 на опасността и чувствителността към ацидификация беше значително по-лесна, тъй като необходимите данни вече бяха събрани за други цели. Общото съдържание на киселинни отлагания бе използвано за установяване на нивото на опасност. Бяха дефинирани пет класа, като само онези от клас 1 (<0,5 keq/ha/y) не бяха подложени на оценка на чувствителността. Вече имаше налични данни за чувствителността на водоемите към ацидификация. Данните са налични при скала с координатна мрежа от 1 км и са свързани с количеството водородни йони, неутрализирани от единица обем, на доминиращия тип почва и основната геология на всеки квадрат. Бяха дефинирани пет класа на чувствителност. Само класове 1 и 2 /висок и средно-висок, съответно/ преминаха към крайна оценка на риска със степен 1. Класът според киселинните отлагания и класът по чувствителност на пресните води за всеки водоем бяха оценявани съвместно, като водоемите с определени комбинации от клас на отлагания и клас на чувствителност бяха подложени на оценка на риска от клас 2. Определяне на потенциални референтни площадки Евтрофикацията и ацидификацията бяха определени като двете основни причини за понижаване на качеството на водите при непроточните води в цяла Европа /Виж Оценка на Добрис - Dobris Assessment /. Описаният тук метод позволява Национално изследване на всички непроточни води с размер по-голям от 1 хектар за изложеност на риск от увреждане от тези две опасности. Подсистемата на непроточните води, за които бе установено, че са с минимална изложеност на въздействията от водохващането при оценката на степен 1, формират основата за по-детайлна оценка на степен 2 на ниво площадка, както за проверка на оценката на главните въздействия на водохващането и ацидификацията, така и за оценка на другите въздействия и влияния, отнасящи се до изходните условия, като например пълнене, определяне на бреговата линия и др. Тестване на резултатите от регламента Прилагането на регламента спрямо 30 изпитателни езера в цяла Великобритания сочи, че схемите както на еутрофикация, така и на ацидификация, дават достоверни оценки на риска. Тези 30 езера бяха площадки, които са добре изучени чрез преки проучвания и вземане на проби за физико-химично и екологично качество. Освен това, някои площадки са били подложени на палеолимнологично изследване. Препоръчва се този метод на определяне на потенциални референтни езера да се прилага като първа стъпка при изследването, предлагаща метод за работа с голям брой непроточни води, за които не съществува пряко доказателство за тяхното състояние. Той може да се използва в комбинация с метода, описан в Пример 2 на този раздел на Наръчника, използване на палеолимнология и измерители на кръговрата на видовете, за избор на потенциални референтни езера, за провеждане на двупосочна оценка на площадките за бъдещо оценяване. ПРИМЕР 2. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПАЛЕОЛИМНОЛОГИЯ И ИЗМЕРИТЕЛИ НА КРЪГОВРАТА НА ВИДОВЕТЕ ЗА ИЗБОР НА ПОТЕНЦИАЛНИ РЕФЕРЕНТНИ ЕЗЕРА Принцип Рамковата директива за водите изисква езерата да бъдат класифицирани в съответствие със съвкупността на биологичните елементи, които съществуват в момента в тях. Системата, определена за тази класификация, е система с променено състояние в сравнение с актуалното състояние на кое да е езеро спрямо неговото изходно състояние /при което: Отсъстват или има само съвсем незначителни антропогенни промени в стойностите на физико-химичните и хидроморфологичните качествени елементи при водни обекти на повърхностни води в сравнение с тези, които обикновено се свързват с този тип в незасегнато състояние/. Определянето на серия от езера в незасегнато състояние е трудно за Западна Европа и предполага, че всички възможни причини за смущение са познати и измерени количествено. Съществува алтернативен метод за езерата – използването на палеолимнологията. Тя позволява директно сравняване на суб-фосилни елементи от биологичната съвкупност, представляващи условията при някое предишно незасегнато състояние на същия биологичен елемент с неговото състояние в момента. Метод Във Великобритания повечето палеолимнологични проучвания са работили с диатоми и поради тази причина диатомите са най-практичният избор за определянето на потенциални референтни езера измежду всички типове езера. Освен това, бе показано, че диатомите са измежду най-чувствителните биологични елементи и реагират на двете най-важни въздействия в западноевропейските езера – еутрофикацията и ацидификацията /Виж Оценка на Добрис- Dobris Assessment/. Седиментни ядра от най-дълбоките части на езерата могат да бъдат датирани, а диатомните съвкупности могат да бъдат характеризирани и тяхното развитие проследено в продължение на дълъг период от време. За целите на РДВ, незасегнатите условия могат да бъдат интерпретирани като такива, отнасящи се до времето преди интензификацията на селското стопанство и преди някакво значимо нарушение от индустриализацията. За Великобритания това в широки граници бележи периода около 1850 г. Класификацията на диатомните съвкупности, съществуващи около тази дата, позволява да се направи една предварителна „типология на база диатоми” на езерата, а сравнението на седиментния слой към тази дата с настоящите диатомни съвкупности позволява да се направи оценка на близостта на всяко езеро до изходните условия. Описание на проекта Анализирани седиментни ядра съществуват за 166 езера в цяла Великобритания /Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия/, а пластове от около 1850 г. или по-рано бяха изследвани и бяха описани техните диатомни съвкупности. Анализът чрез групиране по минимално отклонение на Уорд доведе до оптимален брой от 6 крайни групи на диатомни съвкупности. 166-те езера в диатомния набор от данни се оказва, че представляват обширен диапазон от типовете езера във Великобритания и покриват широко географско разпространение. Техните диатомни съвкупности от около 1850 г. могат да бъдат взети при това положение, на първо място като представляващи основните референтни съвкупности за езерата във Великобритания. Сравнението на тези дънни вътрешни слоеве с диатомни съвкупности в най-скорошните слоеве позволява директно съпоставяне на предишните и настоящите диатомни съвкупности. Степента на флористична промяна /кръговрат на диатомните видове/ между мостри от вътрешността на дъното и от повърхността при всяко от 166-те езера бе оценена, като бе използван прост измерител на колебанията в разстоянието. Стойностите варират от 0 до 2, където 0 означава, че две проби са абсолютно еднакви, а 2 означава, че те са напълно различни. Всеки резултат под 0,39 може да се смята, че има незначителен кръговрат на видовете при 2.5-ти перцентил, резултат под 0,48 при 5-ти перцентил, а резултат под 0.58 може да се смята, че има незначителен кръговрат на видовете при 10-ти перцентил. В рамките на всичките шест крайни диатомни групи езерата са класирани в съответствие със степента на флористичната промяна между мострата от вътрешността на основата и от повърхността. При Група 1 има много малко езера с нисък кръговрат на видовете, като само при две е налице хордово разстояние по-малко от 0.48. Това показва, че в момента има само няколко примера на потенциални референтни езера от тази група в диатомния набор от данни. Подобно на това е положението с Група 2, където само 4 езера са с хордово разстояние по-малко от 0.48. И двете групи – 1 и 2, са в голяма степен низинни площадки в относително продуктивни водосборни басейни и следователно редица от тях са повлияни от ентрофикация. Ето защо може да се окаже трудно да се намерят добри примери на потенциални референтни езера за тези типове езера. При Група 3 има много примери на езера с нисък кръговрат на видовете /приблизително 50% от езерата в тази група са с хордово разстояние по-малко от 0.48/. Ето защо в тази група има добри примери на референтни езера за този тип езера. Обърнете обаче внимание, че има много малък брой езера в тази група в Англия и Уелс. При Група 4 само 7 езера са с оборот на видовете по-малко от 0.48. При условие, че тази група включва повечето от големите /дълбоки/ езера, може би трябва да се намерят повече примери на потенциални референтни площадки в тази група. При Група 5 11 езера имат оборот на видовете по-малко от 0.48. Редица езера в тази група са с повишена киселинност. При Група 6 15 езера са с оборот на видовете по-малко от 0.48. Тъй като е налице определен брой потенциални референтни площадки, много от езерата в тази група са били повлияни и въздействията вероятно включват едновременно еутрофикация и ацидификация. Тестване на резултатите от проекта Площадките, подбрани като референтни, ще бъдат подложени на двойна проверка, прилагайки критериите за въздействие от Пример 1 в този раздел на Наръчника „Разработка на регламент за определяне на приоритетността на основата на фактора риск за непроточни води във Великобритания, основан на геоложки запаси, като помощно средство за определяне на изходни условия”. Представителни площадки с хордово разстояние по-малко от 0.4 от всеки от 6-те диатомни типа бяха подбрани за проучване и пробовземане, за да се определят техните настоящи биологични съвкупности. Тези данни трябва да бъдат пригодни за разработването на инструмент за класификация и за целите на унификацията на методите на мониторинг. На всеки етап ще бъде правена оценка в съответствие с критериите за изходно състояние, както е описано в РДВ.
ПРИМЕР 3. УСТАНОВЯВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ИЗХОДНИ УСЛОВИЯ ЗА ЕЗЕРА И ГОЛЕМИ РЕКИ В НЕМСКАТА ЧАСТ НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКАТА НИЗИНА, ЕКОРЕГИОН 14 С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПАЛЕОЛИМНОЛОГИЯ Въведение Страните-членки на Европейската Общност завършват установяването на специфични за типа изходни условия за типовете повърхностни водни обекти до 2004 година. Пространствени изходни условия не могат да се изведат за всички типове езера и реки в екорегион 14. Поради това са необходими методи, основаващи се на моделиране, най-вече за плитки и източени езера. Специфични за типа биологични и физико-химични изходни условия, основани на моделиране, могат да бъдат изведени, използвайки методите на ретроспективното прогнозирани. Една сериозна възможност за получаване на количествени данни относно естествените флора и фауна и физико-химични условия е да се анализират фосилните диатомни общности в седиментните ядра и да се реконструират концентрациите на питателните елементи на базата на диатомно-екологично-трансферните функции. Тези количествени палеолимнологични подходи използват многовариантни статистики и регионално проверени набори от данни. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 1.65 Mb. Сподели с приятели:
|