Положението н екорегион 14
В Северна Германия има около 500 езера, всяко от които е по-голямо от 50 хектара. Трофичното състояние варира от олиготрофично до хипереутрофично. Водните обекти са дълбоки от 1 до 68 м и изцяло залягат в глинестите пясъци на вайхселианските морените от ледниковата епоха. Подпочвените води са богати на въглеводород и фосфор, водейки началото си от междуледниковите езерни находища. Вътрешноезерната концентрацията на фосфор в значителна степен зависи от времето на пребиваване и задържане /< 0.1 до > 30 години/, а последното – от обема на езерото и размера на водосборния басейн / от 1 до 20,000 км2/. Всички водосборни басейни на езерата са били ясно очертани през 12-ти и 13-ти век и нито едно езеро не може да се класифицира като незасегнато. След 1750 г. приблизително 30% от местностите са били залесени. Съвкупност от приблизително 30 езера с малки водосборни площи са били запазени от селското стопанство през последните 200 години и са били частично ренатурализирани. Тези езера формират мрежата на екологичните референтни площадки на олиготрофични и леко мезотрофични стратифицирани типове езера. По-високи мезотрофични и еутрофични изходни условия за езера с по-голям водосборен басейн и приток на повърхностни води от реки не се наблюдават от условията към днешна дата. Във връзка с това са в ход или ще стартират през октомври 2002 година три палеолимноложки проекта за сътрудничество, свързани с REFCOND.
-
Палеолимнологичната реконструкция на изходните условия за източени езера във водосборната област на низинната река Хавел /Служба на Бранденбург по околната среда, финансирана от Федералното министерство на образованието и научно-изследователската дейност, 2002 – 2004/;
-
Биотични изходни условия за плитки езера: Палолимнологични проучвания на диатомите, водораслови пигменти, хирономиди и макрофити във водосборния басейн в низинната река Спрее /Бранденбургски технологичен университет Котбус, финансиран от Министерство на селското стопанство, околната среда и структурното разритие, Бранденбург, 2001 – 2002/;
-
Реконструкция на естествените биотични изходни условия в съчетание с хидроморфоложки, хидравлични и хидро-химически условия на реките в североизточната германска низина /Лайбниц – Институт по екология на пресните води и речния риболов – Берлин, финансиран от Сенатския отдел по градоустройство – Берлин, 2002 – 2004/.
Специфични за типа изходни условия за езера с използване на диатоми – принципи и първи резултати
Палеолимнологичният подход се прилага, за да се открият незасегнатите диатомни общности /бентосни и планктонни/ и да се измери количествено връзката между размера на водосборния басейн и ненарушената химия на водата по отношение на предполагаемото силно влияние на езерната морфология.
Претеглено усредняваща регресия и калибриране на 304 индикаторни таксона с допуск на долната граница при меренето и класическо разпускане бяха изпозвани за равитие на трансферните функции между литоралните диатоми и TP, TN, DIC, pH, хлорид и съотношението DOC:ТР при 84 немски езерни и речни площадки (Schoenfelder et al. 2002). Трансферните функции, базиращи се на литорални диатоми, бяха използвани успешно за реконструиране на миналата водна химия на източени и плитки езера, например при езерото Гросер Трепелсее /Виж фигура 1/. При дълбоките езера диатомните комплекти от данни, основаващи се на дълбочинни проби от повече от 100 площадки, са в процес на развитие. Дванадесет езера бяха подбрани, в които да се вземат дълги седиментни ядки. Те могат да бъдат групирани в четири типа езера по отношение на тяхното време на водоустойчивост. Заключенията, базирани на диатоми, за ТР и TN ще се използват за установяване на модел за предвиждане на езерните ТР и TN като бивариантна функция на размера на езерния водосборен басейн и обема на езерото за незасегнати условия. Моделът ще бъде утвърден чрез използване на данни от от най-ренатурализираните езера в района. Последните проучвания по източени езера с голяма водосборна площ, като например Гросер Трепелсее показаха, че антропогенното влияние върху качеството на водата е очевидно от 1250 година. При други езера с по-малка водосборна площ, антропогенните въздействия от утаяването и интензификацията на селското стопанство не бяха засвидетелствани от фосилни диатоми преди края на 18ти век.
Фигура 1 на стр. 64 от оригинала
Фигура 1. Дългосрочни промени в ТР концентрации на езерото Гросер Трепелсеес на базата на диатоми и основни исторически събития във водосборния басейн, довели до по-високи или по-ниски ТР концентрации. Силното антропогенно влияние в това източено езеро е започнало през 1250 г. За да се възстановят незасегнатите условия в този тип езера с голяма водосборна площ властите, отговарящи за водите, изискват количествен поглед върху изминалите векове.
Използвана литература:
Schoenfelder, I., Gelbrecht, J. Schoenfelder & C.E.W. Steinberg, 2002.
Relationships between littoral diatoms and their chemical environment in northeastern German lakes and rivers, J. Phycol. 38: 66 – 82.
References
AQEM consortium 2002. Manual for the application of the AQEM system. A
comprehensive method to assess European streams using benthic
macroinvertebrates, developed for the purpose of the Water Framework
Directive. Version 1.0, February 2002.
Cardoso, A.C., Duchemin, J., Margarou, P. & Premazzi, G., 2001. Criteria for the
identification of freshwaters subject to eutrophication. Their use for
implementation of the “Nitrates” and Urban Waste Water Directives. –
Environment Institute, Water research and Monitoring Unit, JRC Ispra &
Directorate General for Environment, European Commission. EUR 1910 EN.
CEN 2002. A guidance standard for assessing the hydromorphological features of
rivers. CEN TC 230/WG 2/TG 5: N30. Fifth revision: March 2002
Clarke, R. 2000. Uncertainty in estimates of biological quality based on RIVPACS.
pp 39-54, In: J. F. Wright, D. W. Sutcliffe, and M. T. Furse (eds). Assessing the
biological quality of freshwaters. RIVPACS and other techniques. Freshwater
Biological Association, Ambleside, UK.
De Wilde, A.J. &. Knoben, R. A.E. 2001. Setting classboundaries for the
classification of rivers and lakes in Europe. – REFCOND discussion paper for
evaluation of techniques. Royal Haskoning, The Netherlands.
Fozzard, I., Doughty, R., Ferrier, R.C., Leatherland, T., and Owen, R. (1999) A
quality classification for management of Scottish standing waters.
Hydrobiologia 395/396 pp 433-453
Johnson, R.K. 2001. Defining reference conditions and setting class boundaries in
ecological monitoring and assessment. – REFCOND discussion paper for
evaluation of techniques. University of Agricultural Sciences, Department of
Environmental Assessment, Sweden.
Nixon, S., Grath, J. & Bّgestrand, J. 1986. EUROWATERNET. The European
Environment Agency´s Monitoring and Information Network for Inland Water
Resources. Technical Guidelines for Implementation. Technical Report no 7.
EEA, Copenhagen 1998.
Oberdorff, T., Pont D., Hugueny, B., Chessel D. 2002. A probabilistic model
characterizing fish assemblages of French rivers: a framework for
environmental assessment. Freshwater Biology, 46: 399-415
Oberdorff, T., Pont D., Hugueny B., Porcher J.P. 2002. Development and validation
of a fish-based index (FBI) for the assessment of ‘river health’ in France.
Freshwater Biology, 47: 1720-1734
Owen, R., Duncan, W. & Pollard, P. 2001. Definition and Establishment of Reference
Conditions. - REFCOND discussion paper for evaluation of techniques. Scottish
Environment Protection Agency, Aberdeen, Scotland.
OSPAR, 2000. 00/9/2 OSPAR Add.6 and OSPAR 00/20/1, § 9.5b. Euroharp Draft
Guideline 6: Quantification and Reporting of Nitrogen and Phosphorus Losses
from Diffuse Anthropogenic Sources, and Natural Background Losses.
Reference Number: 2000-12.
SEPA, 2000. Environmental Quality Criteria – Lakes and Watercourses. – Swedish
Environmental Protection Agency (SEPA). Report 5050.
SNIFFER (Scottish and Northern Ireland Forum for Environmental Research. (2000)
Palaeolimnological investigation of Scottish freshwater lochs. ENSIS Ltd. Ref:
SR(00)02S. Available from Foundation for Water Research.
UBA, 1996. Manual on methodologies and criteria for mapping critical levels/loads
and geographical areas where they are exceeded. UN/ECE Convention on Longrange
Transboundary Air Pollution. – Federal Environment Agency
(Umweltbundesamt), Texte 71/96, Berlin.
US EPA 1998. Lake and Reservoir Bioassessment and Biocriteria: Technical
Guidance Document (1998) – US Environmental Protection Agency. EPA 822-
B00-98-001.
US EPA 2000. Nutrient criteria technical guidance Manual. Lakes and reservoirs. 1st
edition. – US Environmental Protection Agency. EPA 841-B-98-007. Office of
Water and Technology, Washington DC 20460.
Usseglio-Polatera, P., Beisel, J.-N., Archaimbault, V. & de Crespin de Billy,V. 2002.
Biological and ecological traits in macrobenthic community: a bioassessment -
system using faunal lists achieved with a French Standardized Protocol (IBGN).
AQEM Conference, 9-10th December 2002, Ede (The Netherlands)
Van de Bund, W. 2001. Assigning water body types: an analysis of the REFCOND
questionnaire results. - REFCOND discussion paper for evaluation of
techniques. European Commission, Joint Research Centre, Institute for
Environment and Sustainability, Inland and Marine Waters Unit, Ispra, Italy.
Wright, J. F, Sutcliffe, D. W. & Furse, M. T. 2000. Assessing the biological quality of
freshwaters. RIVPACS and other techniques. Freshwater Biological
Association, Ambleside, England.
WFD CIS Guidance Document No. 5 (2003). Transitional and Coastal Waters –
Typology, Reference Conditions and Classification Systems. Published by the
Directorate General Environment of the European Commission, Brussels,
ISBN No. 92-894-5125-4, ISSN No. 1725-1087.
WFD CIS Guidance Document No. 8 (2003). Public Participation in Relation to
the Water Framework Directive. Published by the Directorate General
Environment of the European Commission, Brussels, ISBN No. 92-894-
5128-9, ISSN No. 1725-1087.
ПРИЛОЖЕНИЕ А. ЦЯЛОСТНА СТРУКТУРА НА ОБЩАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ
СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ
1 – Обен на информация
1.1. Инструменти за обмен на информация
1.2. Повишаване на осведомеността
2 – Разработка на ръководство
2.1. Анализ на въздействията и влиянията
2.2. Силно променени водни обекти
2.3. Изходни условия – вътрешни повърхностни води
2.4. Типология, класификация на преходните, крайбрежните води
2.5. Унифициране на методите за мониторинг
2.6. Икономически анализ
2.7. Мониторинг
2.8. Инструменти за оценка, сласификация на подпочвените води
3. Информационно обслужване
3.1. Географски информационни системи
4. Приложение, тестване и утвърждаване
-
Интегрирано тестване в пилотни речни басейни
Annex B. List on REFCOND partners and other
contacts
Country Surname First name E-mail
Member State partners (primary contact persons in bold)
Austria Koller-Kreimel Veronika veronika.koller-kreimel@bmlf.gv.at
Austria Ofenboeck Gisela Gisela.Ofenboeck@bmlfuw.gv.at
Austria Konecny Robert konecny@ubavie.gv.at
Belgium Schneiders Anik anik.schneiders@instnat.be
Belgium Van Den
Langenbergh
Veronique v.vandenlangenbergh@vmm.be
Denmark Kaas Hanne hka@dhi.dk
Denmark Karottki Ivan B. ibk@sns.dk
Denmark Nielsen Kurt kni@dmu.dk
Denmark Skriver Jens JES@DMU.DK
Denmark Sّndergaard Martin ms@DMU.dk
Finland Heinonen Pertti pertti.heinonen@vyh.fi
Finland Pilke Ansa ansa.pilke@vyh.fi
France Stroffek Stephane stephane.stroffek@eaurmc.fr
France Wasson Jean-Gabriel jean-gabriel.wasson@cemagref.fr
Germany Carstens Marina marina.carstens@lung.mv-regierung.de
Germany Irmer Ulrich Ulrich.Irmer@uba.de
Germany Rechenberg Bettina Bettina.Rechenberg@uba.de
Greece Skoulikidis Nikolaos nskoul@posidon.ncmr.gr
Greece Andreadakis A. andre1@central.ntua.gr
Ireland Bowman Jim j.bowman@epa.ie
Ireland Cunningham Peter p.cunningham@epa.ie
Italy Passino Roberto direzione@irsa.rm.cnr.it
Italy Buffagni Andrea buffagni@irsa.rm.cnr.it
Italy Tartari Gianni tartari@irsa.rm.cnr.it
Italy Somma Giacomo g.somma@irsa.rm.cnr.it
Luxemburg Reichard Monique monique.reichard@aev.etat.lu
Luxemburg Rimet Frédéric rimet@crpgl.lu
Luxemburg Cauchie Henry-Michel cauchie@crpgl.lu
Netherlands Van Oirschot Miel m.oirschot@riza.rws.minvenw.nl
Netherlands van Dijk Sjoerd s.vdijk@dgw.minvenw.nl
Netherlands Wortelboer Rick Rick.Wortelboer@rivm.nl
Netherlands Nijboer Rebi r.c.nijboer@alterra.dlo.nl
Norway Fuglestad Jon L. jon.fuglestad@sft.no
Norway Sandّy Steinar Steinar.Sandoy@DIRNAT.NO
Norway Lyche Anne anne.lyche@niva.no
Norway Schartau Ann Kristin ann.k.schartau@ninatrd.ninaniku.no
Portugal Alves Maria Helena helenalves@inag.pt
Portugal Pio Simone simonep@inag.pt
Portugal Bernardo Joمo Manuel rdd96050@mail.telepac.pt
Spain Ortiz-Casas Jose Luis jose.ortiz@sgtcca.mma.es
Spain Toro Manuel manuel.toro@cedex.es
Spain Prat Narcيs narcis@porthos.bio.ub.es
Spain Ruza Javier javier.ruza@sgtcca.mma.es
Sweden Wiederholm Torgny torgny.wiederholm@md.slu.se
Sweden Johansson Catarina catarina.johansson@environ.se
Sweden Johnson Richard richard.johnson@ma.slu.se
Sweden Wallin Mats mats.wallin@ma.slu.se
UK - England/Wales Forrow David david.forrow@environmentagency.gov.uk
UK - England/Wales Logan Paul paul.logan@environment-agency.gov.uk
Member State partners (primary contact persons in bold)
UK - England/Wales Austin Isobel isobel.austin@environment-agency.gov.uk
UK - Scotland Owen Roger roger.owen@sepa.org.uk
UK - Scotland Doughty Ross ross.doughty@sepa.org.uk
UK - Scotland Marsden Martin martin.marsden@sepa.org.uk
UK – N Ireland Crone Victoria victoria.crone@doeni.gov.uk
UK – N Ireland Hale Peter peter.hale@doeni.gov.uk
Other contacts
Commission D'Eugenio Joachim Joachim.D'Eugenio@cec.eu.int
WG 2.2 Mohaupt Volker volker.mohaupt@uba.de
WG 2.4 Vincent Claire claire.vincent@doeni.gov.uk
WG 2.4 Nygaard Kari kari.nygaard@niva.no
WG 2.4 Bruchon Franck bruchon.franck@aesn.fr
WG 2.4 Haythornthwaite Julia julia.haythornthwaite@doeni.gov.uk
JRC-WG 2.5 van de Bund Wouter wouter.van-de-bund@jrc.it
JRC-WG 2.5 Heiskanen Anna-Stiina anna-stiina.heiskanen@jrc.it
JRC-WG 2.5 de Jesus Cardoso Ana Cristina ana-cristina.cardoso@jrc.it
ETCw - WG 2.4 Nixon Steve nixon@wrcplc.co.uk
AQEM Hering Daniel daniel.hering@uni-essen.de
EUROLAKES Duwe Kurt duwe@hydromod.de
STAR Furse Mike mtf@ceh.ac.uk
FAME Schmutz Stefan schmutz@mail.boku.ac.at
ALPE/MOLAR/EMER Patrick Simon spatrick@geog.ucl.ac.uk
GE
USA Hughes Robert hughesb@mail.cor.epa.gov
WWF Henrikson Lennart lennart.henrikson@wwf.se
EEB Lewin Kirsty kirsty.lewin@rspb.org.uk
EEB Davis Ruth Ruth.Davis@rspb.org.uk
Eurometaux Schoeters Ilse schoeters@eurometaux.be
CEN Sweeting Roger rasw@ceh.org.uk
Other countries
Latvia Poikane Sandra sandra.poikane@vdc.lv
Latvia Kirstuka ? vdc@vdc.lv
Hungary Hollo Gyula gyula.hollo@kovim.hu
Slovenia Vodopivec Natasa natasa.vodopivec@gov.si
Slovenia Matoz Helena helena.matoz@gov.si
Приложение С. Нормативни дефиниции в РДВ в класификацията на екологичния статус на реки и езера
1.2. Нормативни дефиниции в класификацията на екологичния статус
Таблица 1.2. Общи дефиниции за реки, езера, преходни води и крайбрежни води
Следният текст дава общите дефиниции на екологичното качество. За целите на класификацията стойностите на качествените елементи на екологичния статус за всяка категория повърхностни води са тези, дадени в Таблици 1.2.1 – 1.2.4 по-долу.
|
Висок статус
|
Добър статус
|
Умерен статус
|
Общи положения
|
Липсват или има само незначителни антропогенни промени в стойностите на физико-химичните и хидроморфологичните качествени елементи за типовете повърхностни водни обекти спрямо онези, които обикновено се свързват с този тип при незасегнати условия.
|
Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностни водни обекти показват ниски нива на деформация в резултат на човешка дейност, но само леко се отклоняват от онези, които обикновено се свързват с типа повърхностен воден обект при незасегнати условия.
|
Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект се отклоняват умерено от онези, които обикновено се свързват с типа повърхностен воден обект при незасегнати условия. Стойностите показват умерени признаци на деформация в резултат на човешка дейност и са значително по-повлияни, отколкото при условията на добрия статус.
|
Водите, постигнали статус под умерения, се класифицират като води със слаб или лош статус.
Водите, даващи доказателства за основни изменения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект и при които съответните биологични общности се отклоняват значително от онези, които обикновено се свързват с типа повърхностен воден обект при незасегнати условия, се класифицират като води със слаб статус.
Водите, даващи доказателства за огромни изменения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект и при които големи части от съответните биологични общности, които обикновено се свързват с типа повърхностен воден обект при незасегнати условия отсъстват, се класифицират като води с лош статус.
1.2.1. Дефиниции на висок, добър и умерен екологичен статус на РЕКИ
Биологични качествени елементи
Елемент
|
Висок статус
|
Добър статус
|
Умерен статус
|
Фитопланктон
|
Таксономичният състав на фитопланктона съответства напълно или почти напълно на този при незасегнати условия.
Средното изобилие на фитопланктона е изцяло в съответствие със специфичните за типа физико-химически условия и не се различава значително от специфичните за типа условия на прозрачност.
Цъфтеж на водата в резултат на бурно развитие на фитопланктон се появява с честота и интензивност в съответствие със специфичните за типа физико-химически условия.
|
Налице са слаби промени в състава и изобилието на таксони на планктона в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не показват никакъв ускорен растеж на водорасли, водещ до нежелани смущения в равновесието на организмите, присъстващи във водния обект или във физико-химичното качество на водата или седимента.
Може да се появи леко повишение на честотата и интензивността на специфичния за типа цъфтеж на водата в резултат на бурно развитие на фитопланктон.
|
Съставът на таксоните на фитопланктона се различава умерено от специфичните за типа общности-
Изобилието е умерено нарушено и може да е такова, че да причини значително нежелателно отклонение в стойностите на другите биологични и физико-химични качествени елементи.
Може да се появи умерено повишение на честотата и интензивността на специфичния за типа цъфтеж на водата в резултат на бурно развитие на фитопланктон. През летните месеци може да се появи по-упорит цъфтеж.
|
Микрофити и фитобентоси
|
Таксономичният състав съответства напълно или почти напълно на този при незасегнати условия.
Няма установими промени в средното изобилие на микрофити и фитобентоси.
|
Има леки промени в състава и изобилието на микрофитните и фитобентосни таксони в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не показват никакво ускорено развитие на фитобентос или по-високи форми на растителен живот в резултат на нежелани смущения в равновесието на организмите, присъстващи във водния обект или във физико-химичното качество на водата или седимента.
Фитобентосната общност не изпитва неблагоприятното влияние на бактериалните туфи и слоеве, присъстващи поради антропогенната дейност.
|
Съставът на микрофитните и фитобентосните таксони се различава умерено от специфичната за типа общност и е значително по-променен, отколкото при добрия статус.
Умерените промени в средното изобилие на макрофити и средното изобилие на фитобентоси са очевидни.
Фитобентосната общност може да бъде смесена и в някои области изместена от бактериални туфи и слоеве, присъстващи в резултат на антропогенна дейност.
|
Бентосна безгръбначна фауна
|
Таксономичният състав и изобилието съответстват напълно или почти напълно на този при незасегнати условия.
Съотношението на чувствителни към нарушения таксони към нечувствителни таксони не показва никакви знаци на промяна от незасегнатите нива.
Нивото на разнообразие на безгръбначните таксони показва отсъствие на признаци на промяна от незасегнатите нива.
|
Наблюдават се слаби промени в състава и изобилието на безгръбначни таксони от специфичните за типа общности.
Съотношението на чувствителни към нарушения таксони към нечувствителни таксони показва слаба промяна от незасегнатите нива.
Нивото на разнообразие на безгръбначните таксони показва слаби признаци на промяна от незасегнатите нива.
|
Съставът и изобилието на безгръбначни таксони се различава умерено от специфичните за типа общности.
Основни таксономични групи специфични за типа общности отсъстват.
Съотношението на чувствителни към нарушения таксони към нечувствителни таксони и нивото на разнообразие са значително по-ниски от специфичните за типа нива и значително по-ниски, отколкото при добрия статус.
|
Ихтиофауна
|
Съставът на видовете и изобилието съответстват напълно или почни тапълно на тези при незасегнати условия.
Всички специфични за типа чувствителни към нарушения видове присъстват.
Възрастовата структура на рибните общности показва малки признаци на антропогенно смущение и не са показателни за неуспех при репродукцията или развитието на някои конкретни видове.
|
Налице са малки промени в състава на видовете и изобилието в сравнение със специфичните за типа общности, свързани с антропогенното влияние върху физико-химичните и хидроморфологичните качествени елементи.
Възрастовата структура на рибните общности показва признаци на смущение поради антропогенно влияние върху физико-химичните или хидроморфоложките качествени елементи и, в някои от случаите, са показателни за неуспех при репродукцията или развитието на конкретни видове до степен такава, че някои възрастови класове могат да липсват.
|
Съставът и изобилието на рибните видове се различават умерено от специфичните за вида общности поради антропогенно влияние върху физико-химичните или хидроморфоложките качествени елементи.
Възрастовата структура на рибните общности показва основни признаци на антропогенни смущения, до степен такава, че умерена част от специфичните за типа видове отсъстват или са с много малко изобилие.
|
Хидроморфоложки качествени елементи
Елемент
|
Висок статус
|
Добър статус
|
Умерен статус
|
Хидроложки режим
|
Количеството и динамиката на потока и резултантната връзка с подземните води отразяват напълно или почти напълно незасегнати условия.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Условията в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Непрекъснатост на реките
|
Непрекъснатостта на реките не е нарушена от антропогенни дейности и позволява ненарушена миграция на водни организми и пренасяне на седимент.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Морфологични условия
|
Типове канали, промени в широчините и дълбочините, скорости на потока, състояние на субстрата и структура и състояние на крайречните зони съответстват напълно или почти напълно на незасегнати условия.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Физико-химични качествени елементи19
Елемент
|
Висок статус
|
Добър статус
|
Умерен статус
|
Общи условия
|
Стойностите на физико-химичните качествени елементи съответстват напълно или почти напълно на незасегнати условия.
Концентрациите на хранителни вещества остават в диапазона, който обикновено се свързва с незасегнати условия.
Нивата на соленост, рН, кислородния баланс, киселинната неутрализираща способност и температурата не показват признаци на антропогенни нарушения и остават в диапазона, който обикновено се свързва с незасегнатите условия.
|
Температурата, кислородният баланс, рН, киселинната неутрализацираща способност и солеността не достигат нива, които са извън установения диапазон, осигуряващ функциониране на специфичната за типа екосистема и постигането на определените по-горе стойности за биологичните качествени елементи.
Концентрациите на хранителни вещества не надвишават установените нива, гарантиращи функциониране на екосистемата и постигането на определените по-горе стойности за биологичните качествени елементи.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Специфични синтетични замърсители
|
Концентрациите са близки до нулата и поне под границите на засичане чрез най-авангардните традиционно прилагани аналитични техники.
|
Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, подробно описана в Раздел 1.2.6, без да противоречи на Директива 91/414/ЕС и Директива 98/8/ЕС ( |
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Специфични несинтетични замърсители
|
Концентрациите остават в диапазона, който обикновено се свързва с незасегнатите условия /фонови нива = bgl/.
|
Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, подробно описана в Раздел 1.2.620, без да противоречи на Директива 91/414/ЕС и Директива 98/8/ЕС ( |
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
19 – Използвани са следните абревиатуриМ bgl. – фонови нива, eqs. – стандарт за качество на околната среда;
20 – Прилагането на стандартите, получени по този регламент, не изисква намаление на концентрациите на замърсители под фоновите нива: (eqs. > bgl.).
1.2.2. Дефиниции за висок, добър и умерен екологичен статус на ЕЗЕРА
Биологични качествени елементи
Елемент
|
Висок статус
|
Добър статус
|
Умерен статус
|
Фитопланктон
|
Таксономичният състав на фитопланктона съответства напълно или почти напълно на този при незасегнати условия.
Средната биомаса на фитопланктона е изцяло в съответствие със специфичните за типа физико-химически условия и не е такава, че да се различава значително от специфичните за типа условия на прозрачност.
Цъфтеж на водата в резултат на бурно развитие на фитопланктон се появява с честота и интензивност в съответствие със специфичните за типа физико-химически условия.
|
Налице са слаби промени в състава и изобилието на таксони на планктона в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не показват никакъв ускорен растеж на водорасли, водещ до нежелани смущения в равновесието на организмите, присъстващи във водния обект или във физико-химичното качество на водата или седимента.
Може да се появи леко повишение на честотата и интензивността на специфичния за типа цъфтеж на водата в резултат на бурно развитие на фитопланктон.
|
Съставът на таксоните на фитопланктона се различава умерено от специфичните за типа общности.
Биомасата е умерено нарушена и може да е такава, че да причини значително нежелателно отклонение в стойностите на другите биологични и физико-химични качествени елементи на водата или седимента.
Може да се появи умерено повишение на честотата и интензивността на цъфтежа на водата в резултат на бурно развитие на фитопланктон. През летните месеци може да се появи по-упорит цъфтеж.
|
Микрофити и фитобентоси
|
Таксономичният състав съответства напълно или почти напълно на този при незасегнати условия.
Няма установими промени в средното изобилие на микрофити и фитобентоси.
|
Има леки промени в състава и изобилието на микрофитните и фитобентосни таксони в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не показват никакво ускорено развитие на фитобентос или по-високи форми на растителен живот в резултат на нежелани смущения в равновесието на организмите, присъстващи във водния обект или във физико-химичното качество на водата.
Фитобентосната общност не изпитва неблагоприятното влияние на бактериалните туфи и слоеве, присъстващи поради антропогенната дейност.
|
Съставът на микрофитните и фитобентосните таксони се различава умерено от специфичната за типа общност и е значително по-променен, отколкото при добрия статус.
Умерените промени в средното изобилие на макрофити и средното изобилие на фитобентоси са очевидни.
Фитобентосната общност може да бъде смесена и в някои области изместена от бактериални туфи и слоеве, присъстващи в резултат на антропогенна дейност.
|
Бентосна безгръбначна фауна
|
Таксономичният състав и изобилието съответстват напълно или почти напълно на този при незасегнати условия.
Съотношението на чувствителни към нарушения таксони към нечувствителни таксони не показва никакви знаци на промяна от незасегнатите нива.
Нивото на разнообразие на безгръбначните таксони показва отсъствие на признаци на промяна от незасегнатите нива.
|
Наблюдават се слаби промени в състава и изобилието на безгръбначни таксони от специфичните за типа общности.
Съотношението на чувствителни към нарушения таксони към нечувствителни таксони показва слаби признаци на промяна от специфичните за типа нива.
Нивото на разнообразие на безгръбначните таксони показва слаби признаци на промяна от специфичните за типа нива.
|
Съставът и изобилието на безгръбначни таксони се различава умерено от специфичните за типа условия.
Основни таксономични групи специфични за типа общности отсъстват.
Съотношението на чувствителни към нарушения таксони към нечувствителни таксони и нивото на разнообразие са значително по-ниски от специфичните за типа нива и значително по-ниски, отколкото при добрия статус.
|
Ихтиофауна
|
Съставът на видовете и изобилието съответстват напълно или почни тапълно на тези при незасегнати условия.
Всички специфични за типа чувствителни видове присъстват.
Възрастовата структура на рибните общности показва малки признаци на антропогенно смущение и не са показателни за неуспех при репродукцията или развитието на някои конкретни видове.
|
Налице са малки промени в състава на видовете и изобилието в сравнение със специфичните за типа общности, свързани с антропогенното влияние върху физико-химичните и хидроморфологичните качествени елементи.
Възрастовите структури на рибните общности показват признаци на смущение поради антропогенно влияние върху физико-химичните или хидроморфоложките качествени елементи и, в някои от случаите, са показателни за неуспех при репродукцията или развитието на конкретни видове до степен такава, че някои възрастови класове могат да липсват.
|
Съставът и изобилието на рибните видове се различават умерено от специфичните за вида общности поради антропогенно влияние върху физико-химичните или хидроморфоложките качествени елементи.
Възрастовата структура на рибните общности показва основни признаци на смущения, свързани с антропогенни влияния върху физико-химичните и хидроморфологичните качествени елементи до степен такава, че умерена част от специфичните за типа видове отсъстват или са с много малко изобилие.
|
Хидроморфоложки качествени елементи
Елемент
|
Висок статус
|
Добър статус
|
Умерен статус
|
Хидроложки режим
|
Количеството и динамиката на потока, нивото, времето на пребиваване и резултантната връзка с подземните води отразяват напълно или почти напълно незасегнати условия.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Морфологични условия
|
Промяна в дълбочината на езерата, количеството и структурата на субстрата и структурата и състоянието на езерната крайбрежна зона съответстват напълно или почти напълно на незасегнати условия.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Физико-химични качествени елементи21
Елемент
|
Висок статус
|
Добър статус
|
Умерен статус
|
Общи условия
|
Стойностите на физико-химичните качествени елементи съответстват напълно или почти напълно на незасегнати условия.
Концентрациите на хранителни вещества остават в диапазона, който обикновено се свързва с незасегнати условия.
Нивата на соленост, рН, кислородния баланс, киселинната неутрализацираща способност, прозрачността и температурата не показват признаци на антропогенни нарушения и остават в диапазона, който обикновено се свързва с незасегнатите условия.
|
Температурата, кислородният баланс, рН, киселинната неутрализацираща способност, прозрачността и солеността не достигат нива, които са извън установения диапазон, осигуряващ функциониране на специфичната за типа екосистема и постигането на определените по-горе стойности за биологичните качествени елементи.
Концентрациите на хранителни вещества не надвишават установените нива, гарантиращи функциониране на екосистемата и постигането на определените по-горе стойности за биологичните качествени елементи.
|
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Специфични синтетични замърсители
|
Концентрациите са близки до нулата и поне под границите на засичане чрез най-авангардните традиционно прилагани аналитични техники.
|
Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, подробно описана в Раздел 1.2.6, без да противоречи на Директива 91/414/ЕС и Директива 98/8/ЕС ( |
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
Специфични несинтетични замърсители
|
Концентрациите остават в диапазона, който обикновено се свързва с незасегнатите условия /фонови нива = bgl/.
|
Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, подробно описана в Раздел 1.2.622, без да противоречи на Директива 91/414/ЕС и Директива 98/8/ЕС ( |
Условията са в съответствие с постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
|
21 – Използвани са следните абревиатури: bgl. – фонови нива, eqs. – стандарт за качество на околната среда;
22 – Прилагането на стандартите, получени по този регламент, не изисква намаление на концентрациите на замърсители под фоновите нива: (eqs. > bgl.).
ПРИЛОЖЕНИЕ Г. РЕЧНИК
Допълнение към Член 2 от Директивата:
Термин
|
Дефиниция
|
Антропогенен
|
Причинен или получен от човешко влияние.
|
Основополагащ сценарий
|
Проекция на развитието на избран набор от фактори в отсъствието на политически намеси.
|
Бентосна безгръбначна фауна
|
Безгръбначни животни, живеещи пове за част от техния жизнен цикъл на или в бентосни субстрати на реки, езера, преходни води или крайбрежни води.
|
BEQUALM
|
Качествен контрол на биологичното влияние в програмите за мониторинг.
|
Директива за птиците
|
Директива на съвета 79/409/ЕЕС от 2 април 1979г. за консервация на дивите птици.
|
Водосборен басейн
|
Виж дефиницията на „речен басейн” в Член 2 на РДВ /2000/60/ЕС/.
|
CEN
|
Европейски комитет по стандартизация.
|
Обща стратегия за прилагане
|
Общата стратегия за прилагана на Рамковата директива за водите /известна като CIS/ бе съгласувана от Европейската комисия, страните-членки и Норвегия през май 2001 г. Основната цел на CIS е да осигури подкрепа при прилагането на РДВ чрез разработване на общо разбиране и насоки по ключовите елементи на настоящата Директива. Експерти от посочените по-горе страни и кандидатстващи страни, както и участници в проекта от общността са включени в CIS с цел: Повишаване на осведоменосттта при обмяната на информация;
Разработване на Наръчници по различни технически въпроси; и провеждане на интегрирано тестване в пилотни речни басейни.
Серия от работни групи и съвместни мероприятия бяха разработени, за да подпомогнат провеждането на изброените по-горе дейности. Стратегическа координационна група (SCG) наблюдава тези работни групи и докладва директно на Директорите по водите на Европейския Съюз, Норвегия, Швейцария, кандидатстващите страни и Комисията – двигателя на CIS.
За повече информация, вижте следната интернет страница: http://europa.eu.int/comm/environment/water/water-framework/inderx_en.html
|
Достоверност
|
Вероятност в дългосрочен план /изразена като процент/ истинската стойност на даден статистически параметър /например средна стойност/ действително се намира в изчислените и цитирани граници около получения на практика отговор от програмата за мониторинг /например изборна средна стойност/.
|
Критична концентрация
|
Количествена оценка на въздействието на един или повече замърсители, под което не се наблюдават неблагоприятни въздействия върху определените елементи на околната среда според последните данни (UNECE 1994).
|
Влошаване
|
Понижаване на качеството на един или повече качествени елемента.
|
Замърсяване от дифузен източник 23
|
Замърсяване, произхождащо от различни дейности, което не може да бъде проследено до един единствен източник и произхожда от пространствено екстензивно използване на земята /например селско стопанство, населени места, транспорт, индустрия/. Примери за замърсяване от дифузни източници са атмосферни валежи, отток от селскостопанска дейност, ерозия, канални и подпочвени води.
|
Изхвърляния 24
|
Освобождаването на замърсяващи субстанции от индивидуални или дифузни източници в инсталацията чрез вливане директно или индиректно във водните обекти, както е определено в Член 2 /1/ от Директива 2000/60/ЕС.
|
Нарушение
|
Смущение на нормалното функциониране на екосистемата.
|
Коефициент на екологично качество
|
Съотношение, представляващо връзката между стойностите на биологичните параметри, наблюдавани на даден обект от повърхностни води и стойностите на тези параметри при изходни условия, приложими за същия обект. Съотношението се представя като цифрова стойност между нула и едно, като висок екологичен статус се представя със стойности, близки до единица, а лош екологичен статус със стойности, близки до нула /Приложение V 1.4 (ii)/.
|
Екорегион
|
Географските области, илюстрирани в Приложение ІХ – Карти А /реки и езера/ и Б /преходни води и крайбрежни води/.
|
Емисии 25
|
Пряко или непряко освобождаване на замърсяващи субстанции от индивидуални или дифузни източници в инсталациите във въздуха, водата или почвата, включително „изхвърляния”, както е описано по-долу.
|
Директива за хабитатите
|
Директива на Съвета 92/43/ЕЕС от 21 май 1992 г. за консервация на натуралните хабитати и на дивите фауна и флора.
|
Хидроморфология
|
Физическите характеристики на формата, границите и съдържанието на даден воден обект. Хидроморфологичните качествени елементи за класификация на екологичния статус са изброени в Приложение V.1.1 и са допълнително дефинирани в Приложение V.1.2 на Рамковата директива за водите.
|
Влияние
|
Ефект върху околната среда на дадено въздействие /например избита риба, променена екосистема/.
|
Унифициране на методите за мониторинг
|
Упражнение, подпомогнато от Комисията, за гарантиране, че границите между класовете висок/добър и добър/умерен са в съответствие с нормативните дефиниции в Приложение V, раздел 1.2. на Директивата и са сравними между страните – членки /Виж Наръчника, изработен от Работна група 2.5/ /Приложение V 1.4. (iv) /.
|
Загуби 26
|
Всякакво целенасочено или нецеленасочено освобождаване или пренос на замърсяващи субстанции, различни от изхвърлянията, емисиите или резултат на аварии, директно или индиректно във водни обекти, както е определено в Член 2 /1/ на Директива 2000/60/ЕС.
|
Микрофити 27
|
Всякакви водни по-висши растения, мъхове и водорасли, с изключение на еднокретъчен фитопланктон или диатоми.
|
Параметър
|
Параметри, показателни за качествените елементи, посочени в Приложение V, Таблица 1.1. и в Директивата, които ще се използват при мониторинга и класификацията на екологичния статус. Примери за параметри, отнасящи се до биологичните качествени елементи състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна са: брой на видовете или групите видове; наличие на чувствителни видове или групи от видове и съотношение на устойчивите спрямо неустойчивите видове.
|
Фитобентос 28
|
Съдови растения, хетеротрофични организми и фотосинтезиращи водорасли /включително цианобактерии/, живеещи в или прикрепени към субстрат или други организми в повърхностни води.
|
Фитопланктон
|
Едноклетъчни водорасли и цианобактерии, както единични, така и колониални, живеещи поне през част от жизнения си цикъл във водна колона на повърхностни водни обекти.
|
Замърсяване от точков източник
|
Замърсяване, възникващо от дискретен източник, например изхвърляния от пречиствателни станции на канални води.
|
Прецизност
|
Мярка за статистическа неточност, равна на половината широчина на доверителната област на С%. За всяко мониторингово мероприятия оценъчната грешка е разминаването между пресметната избирателна статистика /например средна стойност/ , изчислена от резултатите от пробовземането и действителната стойност. Прецидността е освен това нивото на пресметнатата грешка, което се постига или подобрява спрямо определена /висока/ част от С% от случаите.
|
Въздействие 29
|
Прекият ефект от определящия фактор /например, ефект, причиняващ промяна в потока или промяна в химията на водата на повърхностни и подпочвени водни обекти.
|
Качествен елемент
|
Приложение V, Таблица 1.1. в Директивата, изрично дефинира качествените елементи, които трябва да се използват за оценка на екологичния статус /например състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна/.
Качествените елементи включват биологични елементи и елементи, подкрепящи биологичните елементи. Тези подкрепящи елементи са две категории: „хидроморфологични” и „химически и физико-химически”.
|
Изходни условия
|
За всеки тип повърхностен воден обект изходните условия или високият екологичен статус е състояние в момента или в миналото, при което няма или има съвсем незначителни промени в стойностите на хидроморфоложките, физико-химичните и биологичните качествени елементи, които биха се открили в отсъствие на антрохогенни нарушения. Изходните условия трябва да бъдат представени от стойности на биологичните качествени елементи с отчитане на коефициентите за екологично качество и последващата класификация на екологичния статус.
|
Регистър на защитените райони
|
Регистър на районите, намиращи се в областта на речния басейн, които са били определени като изискващи специална защита според специално законодателство на Общността за защитата на техните повърхностни води и подпочвени води или за консервация на хабиататите и видовете, пряко зависещи от водата /Виж Приложение ІV/. Този регистър трябва да се завърши до декември 2004 /Член 6, 7 и Приложение ІV/.
|
Риск
|
Възможността дадено нежелано събитие да се случи. Той има два аспекта : възможността и събитието, което би могло да се случи. Те традиционно се наричат вероятност и сигурност.
|
План за управление на речния басейн
|
План, който трябва да бъде направен за всяка Област на речния басейн във всяка страна-членка в съответствие с Член 13. План трябва да включва информацията, определена в Приложение VІІІ.
|
Специфични замърсители
|
Замърсяване от всякакви приоритетни субстанции, определени като изхвърлени във водния обект; всякакво замърсяване от други субстанции, определени като изхвърлени в значителни количества във водния обект /Приложение V.1.1./.
|
Специфични несинтетични замърсители
|
Естествено възникващи приоритетни субстанции, определени като изхвърлени във водния обект и други субстанции, определени като изхвърлени в значителни количества във водния обект /Приложение V.1.1./.
|
Специфични синтетични замърсители
|
Създадени от човека приоритетни субстанции, определени като изхвърлени във водния обект и други субстанции, определени като изхвърлени в значителни количества във водния обект /Приложение V.1.1./
|
Състояние
|
2.1. IMPRESS: състоянието на водния обект, получено в резултат както на естествени, така и на антропогенни фактори /т.е. физически, химични и биологични характеристики/.
|
Стратегическа координационна група
|
Група, водена от Комисията, с участници от всички страни-членки, която бе учредена с цел координация на работата на различните работни групи по Общата стратегия за приложение.
|
Таксони
|
Таксономични групи от всякакъв ранг
|
Специфични за типа изходни условия
|
Изходни условия /виж отделната дефиниция за тях/, представителни за специфичния тип воден обект.
|
Влажни зони
|
Виж Наръчника за влажните зони, който в момента е в процес на подготовка.
|
РДВ, Директивата
|
Директива 2000/60/ЕС, регламентираща рамка за действията в Общността в областта на водната политика.
|
23 – Временна работна дефиниция. Продължават дискусиите в контекста на приложението на РДВ.
24 - Временна работна дефиниция. Продължават дискусиите в контекста на приложението на РДВ
25 - Временна работна дефиниция. Продължават дискусиите в контекста на приложението на РДВ
26 - Временна работна дефиниция. Продължават дискусиите в контекста на приложението на РДВ
27 - Временна работна дефиниция. Продължават дискусиите в контекста на приложението на РДВ
28 - Временна работна дефиниция. Продължават дискусиите в контекста на приложението на РДВ
29 - Временна работна дефиниция. Продължават дискусиите в контекста на приложението на РДВ
Сподели с приятели: |
