Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете



страница1/26
Дата23.07.2016
Размер4.05 Mb.
#2653
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26
НАРЪЧНИК ПО АРОМАТОТЕРАПИЯ

РУМЯНА ДЕНКОВА

ВЕСЕЛИН ДЕНКОВ
СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор...

Ароматолечението през вековете...

Фитокозметиката от древността до наши дни...

Как се възприемат миризмите от човека?..

Лечебно и козметично действие на етеричните масл а...

Ароматолечебни и фитокозметични процедури...

Ароматни вани

Видове ароматни растения...

Аир блатен (Асоrus саlаmus)...

Анасон (Рimpinellа аnisum)...

Ангелика, лечебна пищялка (Аngеlikа аrсhаngеliса)...

Арника планинска (Аrniса montаnа)...

Бахар, пимента (Рimеntа rасеmоsа, Р. асris, Р. оffiсinаlis)...

Бор бял (Рinus silvеstris)...

Босилек (Осimum basilicum)...

Бреза бяла (Веtulа аlbа, В. реndulа, В. vеrrucosa)...

Валериана, дилянка (Vаlеriаnа оffiсinаlis)...

Ванилия (Vаnillа рlаnifоliа)...

Вратига (Таnасеtum vulgаrе)...

Грейпфрут (Сitrus раrаdisi)...

Дафиново (лаврово) дърво (Lаurus nоbilis)...

Джинджифил, испот, имбир (Zingiber оffiсinае)...

Евкалипт (Еuсаlурtus glоbulus)...

Естрагон, тарос (Аrtеmisiа drасunсulus)...

Жасмин (Jаsminum оffiсinаlе)...

храстовиден жасмин (J. frutiсаns)...

Здравец обикновен (Gеrаnium mасrоrrhizum)...

Индрише, розалин (Реlаrgоnium rоzеum, Р. rаdu1а)...

Исоп лечебен (Нуssoрus оffiсinаlis )...

Камфорово дърво (Сinnamomum саmрhorа,Саmphora оffiсinаrum )...

Канелено дърво (Сinnamomum zеуlаniсum)...

Кантарион жълт, звъника (Нуреriсum реrfоrаtum)...

Карамфилово дърво (Еugеniа саrуорhуllаtа Sуzуgium аrоmаticum)...5

Кардамон, кардамом (Еlettаria сагdаmоmum...8

Ким обикновен (Саrum саrvi)..

Кимион италиански (Сuminum сyminum)...

Кипарис (Сupressus sempervirens)...

Копър (Аnethum gгаvеоlеns)...

Кориандър, кишниш (Соriandrum sаtivum)...

Лавандула (Lavandulа officinalis, L.angustifolia)...

Лайка, лайкучка (Маtricariа сhаmоmillа, Сhаmomilla recutitа)...

Лимон (Сitrus limоn)...

Липа дребнолистна (Тiliа раrvifоliа, Т. соrdatа)...

Липа едролистна (Тilia grandifolia, Т.рlаtyphylos)...

Лук кромид (Аllium сера)...

Лук праз (Аllium роrrum)...

Лук чеснов, чесън (Аllium sativum)..

Магданоз, мерудия (Реtroselinum сrisрum, Р. sаtivum)...2

Майорана, риган майоранов (Маjоrаnа hогtеnsis, Оriganum mаjоrаnа)...

Мандарина (Сitrus dеlicоsа, С. rеticulаta)...

Маточина (Меllisа оfficinalis)...

Мащерка градинска (Тhуmus vulgaris )..

Мащерка дива (Тhуmus sеrpуllum)...

Мента лютива, джоджен (Меntha рiреritа)...

Мускатово дърво, индийско орехче (Муristicа frаgrans, М. оdоrаntissimum)..

Мушкато, слезен (Реlаrgоnium zоnаlе)...

Невен (Саlеndulа оfficinalis)...

Оман бял (Inulа hеlеnium)...

Пелин бял (Аrtеmisia аbsinthium)...

Перуника бяла (Iris florentina). Перуника синя (Iris gеrmаniса)...

Пипер черен (Рiреr nigrum)...

Портокал (Сitrus sinеnsis)...

Равнец бял (Асhilleа millefоlium)...

Резене, морач (Fоеniculum vulgаrе)...

Риган обикновен (Оrigаnum vulgаrе)...

Роза маслодайна, трендафил (Rоzа dаmаscеnа)...

Розмарин (Rоzmаrinus оfficinalis)...

Салвия, градински чай (Salvia оfficinalis)...

Санталово дърво (Sаntаlum аlbum)...

Селим (Levisticum оfficinalе)...

Синап черен, хардал (Sinарis nigrа, Вrаssicа nigrа)...

Сминдух (Тrigonеllа саеrulea)...

Смрадлика (Соtinus соggуgria, Rhus соtinus)...

Теменуга миризлива (Viоlа оdоrаtа)...

Теменуга трицветна (Viоlа triсоlог)...

Хвойна, смрика (Juniреrus соmmunis)...

Хмел (Нumulus luрulus)...

Хрян (Аrmоrасiа rustiаnа, А. lараthifolia)...

Целина, кервиз (Арium grаvеоlеns)...

Чубрица градинска (Sаturеjа hоrtеnsis)...

Шафран (Сrосus sаtivus)...


Кратък речник на медицинските термини Литература

Латинско-български речник на ароматните растения, описани в книгата
СЪКРАЩЕНИЯ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТИТЕЛНИ ЧАСТИ

ас. (bассае) - зърна

bаls. (bаlsamum) - балсам

bulb. (bulbus) - луковици

согt. (соrteх) - дървесна кора

fl. (flores,flos) - цветове

fоl. (fоliа) - листа

fг. (fructus) - плодове

gal. (gаllае) - шикалки

gаlb. (gаlbulае) - шишарки

gеm. (gеmmае) - пъпки

gl. (glandulае) - жлези

hb. (herbae) - стръкове

infl. (inflorescentiа) - цветни кошнички

lеg. (lеguminа) - бобчета

lign. (lignum) - дървесина

реriсаrр. (реriсаrpium) - плодна кора

rаd. (rаdiх) - корен

rеs. (rеsinа) - смола

rhiz. (rhizomа) - коренище

sеm. (sеmеn) - семе

stigm. (stigmata) - близалца (царевична коса)

stip. (stipites) - плодови дръжки

strob. (strobili)- шишаркоплоди

tub. (tubеrа) - грудки

tur. (turionеs) - връхчета



Приблизителни мерни единици

1 супена лъжица сухи надробени стръкове съдържа около 10g

1 супена лъжица сухи листа и цветове съдържа около 5g

1 супена лъжица сухи надробени корени съдържа около 6-10g

1 супена лъжица семена съдържа около 5-10 g

1 чаена чаша отвара, запарка, сок съдържа около 150-200 ml

1 водна чаша отвара, запарка, сок съдържа около 220-250 ml

1 чаена лъжичка течност съдържа около 5 ml

1 супена лъжица течност съдържа около 15 ml
ПРЕДГОВОР

Билколечението и фитокозметиката имат дълбоки корени в българската народна медицина, която се отличава със своята са­мобитност и богато разнообразие. Натрупаният многовековен опит в използването на билките в чужбина и у нас е предпоставка за откриване и изолиране на нови лечебни средства от богатия растителен свят. Големите постижения на съвременната фармацев­тична наука даде възможност за изясняване на точния химичен, витаминен и минерален състав на лечебните растения и за научно­то обяснение на целебното им действие, използвано в миналото емпирично от народната медицина в продължение на векове. Дори днес, във века на модерната научна медицина, съществуването на билколечението е закономерно и оправдано. Аргументите, че из­ползването на билки при наличността на мощни съвременни хи-миотерапевтични средства е неоправдано. Неоспорим факт е, че голяма част от съвременните медикаменти са получени на базата на различни видове лечебни растения. В това отношение и най-съвременната химико-фармацевтична лаборатория е значително по-несъвършена от "природната лечебница", създавана през мно­говековната еволюция. В лечебните растения се съдържат множес­тво биологичноактивни вещества (витамини, макро- и микроелементи, въглехидрати, алкалоиди, терпеноиди, фенолни производни, глицериди, етерични масла и др.), чието богато съ­държание и многообразно действие са предпоставка за лечение на заболял орган или система в човешкия организъм. Трябва да се има предвид, че във всяка билка винаги доминира изразен лече­бен ефект, определящ фитолечебната й характеристика.

С настоящата книга направихме скромен опит да запознаем широката читателска аудитория с един нов модерен клон на съв­ременната фитотерапия, наречен ароматолечение (ароматотерапия), нашумял особено много през последните години в стра­ните от Западна Европа.

Първата част от изданието има по-общ характер и запознава читателя с ароматолечението и фитокозметиката през вековете, с етеричните масла, с приготвянето на лечебни козметични средст­ва от билки и с ароматолечебните и фитокозметичните процедури (инхалации, вани, масаж, гаргара, компреси, фитокозметични маски).

Втората част обхваща 70 вида култивирани и диворастящи сил­но ароматни растения, съдържащи етерични масла, използвани от народната медицина на редица народи още от древността като лечебни и козметични средства. Накратко са описани произходът и разпро-странението, ботаническите особености, използваемата част, химичният състав, лечебното и козметичното приложение на всяка билка. Дадени са и билкови рецепти с комбинации от различини ароматни растения с тонизиращи, лечебни и козметич­ни свойства.

В края на изданието за улеснение при ползването е включен кратък речник на непознати медицински термини и латинско-български речник на ароматните растения, описани в книгата.

Книгата има за задача в научнопопулярна форма да обобщи и предложи на читателя световния опит на народната медицина в ароматолечението, базирайки се на съвременните научни постижения. Доколко това е постигнато, оставяме да преценят тези, към които тя е адресирана - многобройните любители на природа­та и на нейните безценни дарове - билките.

От авторите

АРОМАТОЛЕЧЕНИЕТО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

В древността благоуханието на растенията въплъщавало "рас­тителната душа", която криела вълшебни сили и ги предпазвала като талисман от всякакви злини и недъзи. На тези аромати при­писвали чудотворни свойства. Неслучайно благоуханните растения се използвали при религиозни обреди, вероятно защото техният аромат предразполагал към мистицизъм и въздействал върху психика­та на хората. Пред олтарите на древноегипетските богове и на хра­мовете на Заратустра (създателя на персийската религия) палели благоуханни огньове, които оставяли продължително да тлеят, ка­то в тях слагали части от силно ароматни растения. Предпочитана била приятната миризма, изпускана от тлеенето на санталовото дър­во (Santalum rubrum), чийто пушек се издигал и пред храмовете на Буца и Брама. В източноправославната църква пък използвали кадене с тамян (Gummi оlibаnum) и прибавяли ароматни растителни части във восъка на свещите (тези църковни обичаи и религиозни об­реди са се запазили и до днес). За египетската богиня и митична ца­рица Изида (сестра и съпруга на бо­га Озирис) сутрин горели благово­нен балсам, на обяд - мира, мирис (Муrrhis odoratа), а вечер - смес от 16 ароматни растителни съставки. Тамянът също бил познат на еги­петските жреци, които използвали неговото благоухание за въздействие при религиозни ритуали. От оцелялата от този период египет ка статуя, олицетворяваща фараона Тутмос IV (XIII в. пр.н.е.), се предполага, че в едната си ръка държи тамян, а в другата - благо­уханно масло. В пирамидите са открити съдове с ароматни съставки, датиращи отпреди 3-4 хиляди години. В градините на храмовете отглеждали ароматни растения за получаване на благовонни смоли и балсами (фиг. 1).





фиг (1) Древпоегипетска фреска от гробницата па фараона Амепхотеп II (1448-1420 г. пр. п. е.) илюстрираща вдишване благоуханията на ароматни растения, специално отгледани в градините на храмовете.


Фиг. 2. Дренносгипетска рисунка, пчказаваща балсамиране па починал фараон при използване на консервиращите свойства на различни благовонни смоли и балсами.

Те били използвани за лечебни цели, а също и за балсамиране на починалите фараони и семействата им. Единствено жреците имали привилегията да балсамират, като от­лично познавали консервиращите свойства на балсамите (фиг. 2). Семитските племена халдейци от Нововавилонското царство (ок. 715 г. пр.н.е.) изгаряли на празника на Бел във Вавилон ог­ромно количество тамян.

Египтяните и евреите, а по-късно и християните, горели раз­лични ароматни рас­тителни смоли в ме­тални съдове и във ви­сящи кандилници.

Китайците използ­вали като благоухан­ни вещества силно ароматните растения пачули (Роgоstеmоn раtchouli) и балсами-фера (Вlumеs Bаlsаmiphera).

В древността бла­гоуханните вещества (и най-вече тамянът) се ценели наравно със златото и скъпоценни те камъни, особено в страните от Арабския п-ов. Те били важен артикул за доставка и търговия (фиг.З), като ги разменяли срещу слонова кост, копринени платове и захар и дори срещу роби от Инди и Африка. С благоухания търгували чак до Китай.

Разработена била система за внушения при която се използват ароматите. В Древна Гърция се извършвали пищни ритуали, съпроводени с жертвоприношения, пушели се благовония, а също се къпели в лечебни вани с ароматни растения (фиг. 4). А за Древния Рим писателят Апулей пише: "С докосване със заклинания и миризми човек може да бъде приспан и по време на тоя сън да се освободи от грубата си телесна обвивка, да а върне към чистата, божествената, безсмъртната природа". При из вършване на култови обреди и богослужения, жертвоприношенш и др. църковните служители използвали благоуханни смоли, изв­лечени от различни растения. При молитви и бдсния изгаряли раз­лични смоли (напр. кадене с тамян).

В много от източните страни използвали често и камфората (получавана от камфоровото дърво) за пълнене на малки торбички, които се носели на шията — смятало се, че миризмата й прочиства и укрепва белите дробове и нервната система и освежава мозъка. В древността (в Елада и Рим) използвали ароматите по време на състезания и народни празници като възбуждащо средство или за освежаване.



Евреите донесли със себе си в Израел египетските обичаи — каденето, балсамирането на мъртвите и обичая да се маже главата на първосвещеника с благоуханно масло. Според преданията Мойсей заповядал да се направи олтар от акациево дърво, той да бъде позлатен и да се палят пред него два пъти дневно благоухан­ни огньове; всичко в светилището да бъде намазвано с ароматна смес (от балсам и благовонна канела, блатен аир и касия) с нея да се мажат и служителите в храма. Не се разрешавало така пригот­веният елей да се използва за лични и други цели, а който се осме­лявал да наруши забраната, трябвало да бъде прогонен от своя народ.
Фиг. 3. Древпоегипстски стенопис от храма на Дсир ел Бахари, отразяващ търговска корабна експедиция, изпратена от царица Хатхепсут в страната Пупт, за доставка пи балсамови дървета и други целебни и козметични суровини.





Фиг. 4. Популярната от гръцката митология магьосница-лечителка Медея — дъщеря на колхидския цар Еет, използвала целебните ароматни билкови топли вани за лекуване па много болести.
В Мексико и Перу било забранено да се докосват или да се помирисват свещените цветя - франджипаните, тъй като те били посветени на боговете. Който правел това, бивал убиван.

Гръцките богове ползвали аромата на амброзия при по­сещение на смъртни. А смъртните, например Одисеи, поставяли между дрехите си в раклите ароматни растения.



Освен за религиозни вну­шения и ритуали още от древ­ността благоуханните расти­телни и други вещества били използвани за повишаване на жизнените сили и с лечебни цели. В Древния Рим воините употребявали възбуждащи и освежаващи благовонни вещества, а знатните особи прикрепяли към сандалите си стръко­ве от ароматни билки - мента, пелин и др. (фиг. 5). В баните на Древна Русия се напарвали с метлички от офика и пелин, за да влее ароматът им сила в загретите мускули. Известни са така на­речените чепучински седалки, на които се сядало в тясна дървена камера, наситена с уханието, отделяно от попарени растителни части.

Фиг. 5. Знатните римляни прикрепяли към сандалите си стръкове от ароматни растения.

Някои древни народи използвали ароматите като сънотворни успокоителни средства. В Украйна например пълнели дюшеците и възглавниците с треви от мащерка и овчарски босилек.На Изток постелята била обработвана с различни аромати преди сън. Големият таджикски лекар Авицена (980-1037) препоръчвал на па циентите си цвят от маргарита като сънотворно средство. Той пише, че след мирисане на свежи маргарити се заспива по-лесно. В Индия приготвяли възглавнички с пресовани ароматни треви, ко ито помагали на страдащите от безсъние.

В древността в Китай и Индия ароматните растения също би ли широко използвани като лечебни средства. В открита китайска медицинска книга, датираща от ХХУ-ХХ в. пр. н. е., се дават ре дица сведения за лечебното приложение на опиума, получаван от мака, както и за плодовете на нара.

Древните лечители били убедени, че целебните свойства на растенията са в тясна връзка с техния аромат. Смятало се, че колкото по-силно ухае едно растение, толкова по-разностранно е неговото целебно действие. Очевидно още от стари времена хората са разбирали, че използването на ароматни вещества има не само ри туално значение, но и лечебен ефект. Известно е, че моралните нор ми на поведение, на общата профилактика и хигиена са били тяс но свързани с религиозните обреди - използването на благоухайните вещества в храмовете и църквите имало и определен здравен смисъл. Изследванията на учените през последните десетилетия недвусмислено показаха, че повечето от ароматните растителни вещества съдържат бактерицидни съставки, които са в състояние да пречистват въздуха и да унищожават болестотворнит микроорганизми.

Всъщност много отдавна било забелязано, че ароматите, излъчвани от горските дървета и ливадните растения, предизвиква бодрост и прилив на сили. Още в далечното минало се смятало, че те оказват определено целебно въздействие върху различини заболявания. В клинописните таблички, намерени в гр. Нипур ( днешен Ирак) са описани лечебните свойства на някои аромати: растения. В древноегипетския папирус, разшифрован от Еберс (датиращ от 4000 г. пр.н.е.), от който се черпи информация за медицинските познания на древните египтяни, също се споменава за целебните възможности на много растения, съдържащи ароматни вещества. През VIII в. пр.н.е. по вътрешните стени на много от египетските храмове изписвали рецепти, включващи ароматни вещества, "за да може всеки да се запознае с тях и да извлече полза от това". Дори били описани някои методи за лечение с благо­уханни масла.

В известната "Естествена история" на древногръцкия философ Теофраст (ок. 300 г. пр. н. е.) също се описват методи за лечение с ароматни масла. Почти по същото време в Александрийската ме­дицинска школа под ръководството на древногръцкия лекар-анатом Херофил (1V-Ш в. пр. н. е.) се провеждали изследвания на маслата, получени от растения.

Още древните лечители смятали, че между носа и другите ор­гани съществува връзка, която може да се използва и за лечебни цели. Било забелязано, че приятните аромати сред обилната рас­тителност на полето или в гората, край морето и пр. стимулират дихателната дейност на човека, възбуждат апетита, възвръщат бодростта, подобряват самочувствието и настроението. Неприятните миризми, обратно, оказвали противоположно действие. В ръководството по тибетска медицина "Чжуд Ши" се препоръчвало на уморени пътници да отдъхват под сянката на дървета, излъчващи приятни аромати. Древните лечители в Китай, а по-късно и древног­ръцките лекари вкарвали в нос­ната кухина с лечебна цел раз­лични благоуханни вещества, наричани ерини (т.е. очистителни за главата). Още "бащата на медицината" - древногръцкият лекар Хипократ (460-377 г. пр. н. е.) предписвал вдишване на ароматни изпарения при раз­лични белодробни заболявания. А прочутият древноримски ле­кар Клавдий Гален (ок. 30-200 г.) препоръчвал при мигрена накапване в носните отвори на сок от растението росопас, примесен с масло и оцет. Древният лечител Самоник пък лекувал нервни разстройства чрез впръскване в носа на сок от бъз или бръшлян ("за очистване на мозъка").

Казахите и уйгурите лекували простудни заболявания като вдишвали пари от чеснов и кромид лук или си окачвали "миризливи огърлици" от обелени скилидки чесън, които древните египтяни за свещени растения, предпазващи ги от болести (фиг. 6 ).





Фиг. 6. Чесънът бил свещено растение в Древен Египет, който давал сила и предпазвал от болести.
Отчитайки връзката на носа с главния мозък, китайските лечители от времето на династията Мин (XIV в.) извършвали предпазна процедура срещу вариола, като смесвали стрит струпеи от едра шарка с вода и чрез напоено късче памук вкарвали сместа в ноздрите на децата. Тази проста инхалационна процедура по своята същност е може би първият опит в света за ваксинация!

Според древнотибетската медицина задържането на кихането предизвиквало отслабване на сетивните органи, главоболие, болки в шийната област и водело до парализа на лицевите мускули. Препоръчвало се пушене на ароматни треви и на други лекарствени средства, които се вкарвали в носа, с едновременно излагане на прякото въздействие на целебните слънчеви лъчи. Древнотибетските лекари препоръчвали с лечебна цел къпането във вани с ароматни растения. Особено популярни и до днес са процедурите с т.нар. седем тибетски вани с отвара от борови връхчета - ефективно средство за възтановяване на нервната система, за подмладяване и красота.

В Европа през Средновековието къпането се извършвало в големи дървени каци, напълнени с топла вода и ароматни билки. В каците мъжете и жените седели с часове, разговаряйки, а прислужниците постоянно доливали гореща вода. Смятало се, че лечението има ефект, ако се получи хубав обрив по кожата.

През Средните векове, когато вече станали известни етеричните масла, получени от ароматни растения, лекарите ги използвали като предпазно средство срещу заболяване от холера и чума. Още тогава се заговорило за чудотворното целебно и стимулиращо действие на ароматите. Станало известно, че сред миризмата на гнили ябълки Шилер изявявал по-силно таланта си, а Виктор Юго бил по- продуктивен при уханието на полска поветица.

Италианският учен Джироламо Фракасторо (1478-1553) препоръчвал някои ароматни растения и получаваните от тях етерич­ни масла не само за лечение, но и за предпазване от заразни болести.

Много любопитен е фактът, че широко разпространеният през XVIII в. моден обичай да се смърка емфие се е наложил поради безспор­но доказания му тонизиращ ефект върху организма, възникващ в резултат на дразненето на носната лигавица и кихането. През то­зи период открили и метода за свестяване при припадък чрез вдиш­ване на пари от поднесено към носа шишенце със спиртен разтвор на нишадър. Този лечебен метод се основава на стимулирането на дихателния център и кръвообращението на припадналия. Най-за­бележителното е, че въпреки огромния напредък на медицинската наука и безбройната гама от лекарствени средства, в продълже­ние на столетия не били открити други методи, които да заменят този твърде ефикасен лечебен похват.

В началото на XX в. швейцарският професор д-р Сезар Ру отделил голямо внимание на влиянието на летливите съставки, излъчвани от растенията, върху човешкия организъм. Той търсел причината за завидното дълголетие на планинците, като смятал, че тя се крие в наситения с аромата на алпийските цветя и треви планински въздух. Според учения, летливите ароматни отделяния на растенията, прониквайки чрез белите дробове и кожата в организма, балсамират съединителната тъкан и по този начин пре­пятстват за настъпването на старчески изменения. Едновременно с това ароматните растителни вещества убиват или задържат раз­витието на болестотворните микроби и предпазват организма от инфекциозни заболявания, които действително се срещат значи­телно по-рядко сред обитателите на планините, отколкото сред жителите на градовете от равнината.

Швейцарският учен разработил своя класификация на летливите растителни съставки според предполагаемото им физиологично въздействие. Към първата група той отнесъл летливите вещества, ко­ито притежават бактерицидно действие—излъчвани от някои видове растения на семействата Кокичеви, Устноцветни, Сенникоцветни, Кипарисови, Лютикчкови и Борови. Във втората група включил аромат­ните вещества с ярко изразено балсамиращо действие — на предста­вителите от семействата Борови, Ерикови, Кремови, Седефчеви и Сложноцветни. Третата група се състояла от летливите вещества с успокояващо действие върху нервната система на човека — растенията от семействата Аралиеви, Тинтявови, Каменоломк Миртови, Млечкови и Розоцветни.

В своята клиника в Лозана проф. Ру успешно лекувал с ароматите, излъчвани от планински растения, някои нервни и други заболявания. Той смятал, че планинските растителни видове, отделят повече целебни вещества, отколкото растенията в равнините.

Идеите на проф. Сезар Ру заинтересували руския академик Н. Холодни - известен ботаник,- който през 1909 г. се запознал с него в Швейцария. В продължение на 40 години академикът споделял хипотезата на професора и както показват резултатите от изследванията му, летливите съставки на ароматните растения могат да се разглеждат не само от гледна точка на тяхното бактерицидно действие. Оказва се, че тези летливи вещества, които действат убийствено върху едни микроби, за други микроорганизми са естествена необходимост, защото стимулират тяхното развитие. Холодни въвежда понятието атмовитамини — летливи вещества, които се съдържат във въздуха надгорите, полетата, покритите с растителност пространства и оказват оздравително и ободряващо въздействие върху човека. Доколкото тези летливи вещества са необходими в много малки количества и постъпват в организма в процеса на дишането, по аналогия с витамините, ученият ги нарекъл атмовитамини.

Въпреки че лечението с аромати датира от древни вре: терминът ароматотерапия (ароматолечение) е сравнително През 1936 г. известният френски изследовател М. Гатефосе циалист по етеричните масла) въвежда това понятие, като n преди него през 1930 г. руският изследовател проф. Б. Т установява, че в много растителни видове (особено в лука и чесъна) се съдържат летливи вещества, които притежават силно убийствено действие върху много микроорганизми (бактерии, бацили, вируси, гъбички, инфузории, амеби и др.), и въвежда термин фитонциди1 (от грц. рhуtоn - растение и лат. саеdо - убиец).

В началото на 60-те години австрийската биохимичка М. Маури въвежда понятието ароматонизация за описване на психо логичния ефект от действието на ароматните растения - проясняване на съзнанието при умствена умора, поява на енергичност, бодрост и пр.

Почти едновременно с нея Д. Фенороли в книгата си " Ароматотерапия" (1963) дава сведения за въздействието върху ор­ганизма на отделни компоненти, влизащи в състава на етеричните масла. Италианският учен П. Ровести използва етеричните масла на някои растения за преодоляване нервни състояния (на тревож­ност и депресия), на хронична умора (астения), а известният френ­ски изследовател Д. Валие подробно анализира тонизиращия ефект на повечето от растителните етерични масла.

Английският специалист Р. Тисеран в книгата си "Изкуството на ароматерапията", както и Р. Лоти и А. Пасебек в "Ароматотерапия" (1979) обобщават постиженията в областта на въздействието на аро­матите върху човешкия организъм.

Неотдавна, в резултат на проведени изследвания, учени от Руската академия на науките установили, че в полетата, ливадите и особено в хвойновите гори под влияние на слънчевите лъчи се образува своеоб­разен "природен смог", който действа убийствено върху туберку­лозните микобактерии. Така беше намерено обяснение на отдав­на известния факт, че въздухът в иглолистните гори лекува успеш­но болни от туберкулоза (по тази причина санаториумите за туберкулозноболни се строят сред борови гори). Изследванията на руските учени върху тайнствения смог, представляващ "светлосин облак", висящ през лятото предимно над иглолистните гори, показват, че той се състои от микроскопични частици, образували се в резултат на фотохимични реакции. За разлика от зловещия градски смог, дължащ се на замърсяване на въздуха и на вредни продукти от автомобилните газове, прозрачното облаче на при­родния смог се състои от различни летливи органични вещества, отделяни от ароматните растения. Учените открили, че въздухът в хвойновите гори претърпява непрекъснати изменения, в проце­са на които отделяните от растенията летливи съставки под вли­яние на слънчевите лъчи преминават през три стадия - раждане, развитие и гибел. Откритието на руските учени помогна на лекарите да разработят нови методи за лечение и профилактика с помощта на на изкуствено създаване в затворени помещения (детски градини и др.) на „светлосини борови облаци”. Така например на някои летища (в служебните помещения на диспечер ните на пилотите, както и в зали на операторите на автоматични линии) е въведено впръскване на малки дози растителни вещества. Изследванията показали, че под тяхно влияние умората изчезва, повишава се бързината на реакцията при опасни ситуации и настроението се подобрява. Лекарите установили и нормализиране на кръвното налягане и на пулсовата честота.

Въпросът за въздействието на растителните ароматни летливи вещества върху организма на човека все още не е напъно изяснен. Предлагат се най-различни обяснения за целебното възд ситения с аромати въздух. Някои специалисти са на мнение, че усвояването на ароматните съставки от белите дробове е подобно на усвояването на нелетливите вещества от стомаха. Засега обаче ароматолечението и ароматопрофилакгиката са навлезли дълбоко в човешкия бит и тяхното бъдещо приложение е изключително перспективно.



ФИТОКОЗМЕТИКАТА ОТ ДРЕВНОСТТА ДО НАШИ ДНИ
Използването на естествените растителни продукти - билките за разкрасяване е толкова древно, колкото и историята на човечеството. Още от дълбока древност жените събирали билки (листа, цветове, корени и др.), от които приготвяли отвари, лапи, масла и балсами за миене накосата, мазане на лицето и кожа­ та на тялото си. Известно е, че в древен Египет красотата е била на голяма почит. В древноегипетския папирус, датиращ отпре­ди 4000 г. пр. н. е. и разшифрован от египтолога Еберс, се съ­държат много козметични рецеп­ти от растителен произход.

Египтяните използвали различни бла­говонни масла, получавани от тамяново и санталово дърво, мира, роза и други растителни видове. В гробниците на фара­оните са открити благовонни вещества, запазили благоухани­ето си до наши дни. В саркофа­зите на мумиите са намерени моливоподобни чернилки за подчертаване красотата на очите и веждите, както и червила заа устните. Чернилото, добито от борови сажди, дървесен въглен или овъглена слонова кост, било важен разкрасяващ продукт през този период. Древните египтянки имали слабост към бадемовидни очи, което постигали, като слагали в очните ъгли и по клепачите си зелени сенки, приготвени от стрити на прах изсушени билки и малахитова руда (фиг. 7).






Фиг. 7. Бюст па принцеса Амарна от Акетатен, показващ древпоегипетска модна тенденция към изписване на бадемовидни очи.



Образец за женска красота и до наши дни са знаменитите и популярни в цял свят оцветени бюстове на египетската царица Нефертити (фиг. 8), съпруга на фараона Аменхотеп IV (1364-1347 г. пр. н. е.), съхранявани в музеите на Лувъра (Париж), Берлин и Кайро и запазили красотата, грацията и изяществото си в продължение на повече от 3000г. От бюстовете личи, че лицето е грижливо гримирано - устата е изрисувана с красива извивка, като устните завършват дъговидно, а веждите са почернени, коригирани и удължени.

Фиг. 8. Бюст на египетската царица Нефертити (XIV в. пр.п.е.), образец за женска красота.

Известна е любопитната история за първата египтянка, която дръзнала да се яви с лакирани нокти на прием в чест на римския пълководец Гай Юлий Цезар (47 г. пр н. е.). Това предизвикало фурор сред мъжете, възбудило завистта на жените и най-вече гнева на царица Клеопатра (51-30г. пр. н. е.), въпр ки че придворната дама била от нейния антураж. На другия ден Цезар намерил в стаята си трупа на дамата с лакираните нокти. От този период са останали и някои рецепти за разкрасяване на жените чрез маски, които се използват и от съвремената козметика. Известна е т. нар. „маска на Клеопатра”, съдържаща растителни екстракти, мляко, яйчен белтък, мед и кварцова пръст. Царица Клеопатра зна­ела тайните на много разкрасяващи растителни продукти, с които очаровала видни римски военачалници, като Гай Юлий Цезар и Марк Антоний и не случайно се смята за автор на първия наръчник по разкрасяване. За съжаление съставът на прочутата разкрасява­ща помада на Клеопатра е тайна, неразгадана и до днес.

В древен Египет особено ценели поддържането на косата. За тази цел използвали растителни бал­сами за коса и средства за миене на косата, както и изкусно направени прически (фиг. 9).




Фиг. 9. Рисунка, изобразяваща великолепието на прическите на древните египтянки, обикновено с допълнително украсяване с ароматно цвете.



Боядисаните коси на мумиите на фараоните показват, че те са имали предпочитания към оцветя­ване на прическата и че са познавали отлично оцветителите от растителен произход. От стенописите и фреските, запазени до днес от тази епоха, се виж­дат древни красиви египтянки с изящ­ни глави и прекрасни прически, пре­цизно очертани вежди и очи със зелен грим и подчертани чувствени устни, което красноречиво говори, че красо­тата е била издигната в култ. Съдовете с помади и балсами, изобразени на фрески (фиг.10) и открити в гробниците на пирамидите, удивляват с нежното си благоухание и днес. Древните египтяни широко използвали различни растения за оцветяване на косата и устните, както и за получаване на мехлеми за предпазва­не на кожата от атмосферни влияния - слънце, вятър, студ и др.


Фиг. 10. Древпоегипетска фреска, която изобразява египтянка, носеща съоове с благоуханни помади и балсами.

В древна Месопотамия, центъра на Стария свят, жените били добре запознати с приготвянето и прилагането на много разкра­сяващи средства. Те гримирали лицето си, мажели тялото и коси­те си с благовонни балсами и масла от растителен произход, из­ползвали растителни кремове и бои, за да подчертаят бузите и ус­тните си.

В древна Персия жените също познавали разкрасяващите свойства на много растителни извлеци, както и на млякото. Персийките, а по- късно и жените на арабите, считали като естествена хубост черната точка - бенката на лицето. От екстракти на растения те приготвяли редица продукти за разкрасяване. Като козметични средства използвали пудри, получени от стрити на прах дървесни кори, и приготвяли смес от мас, примесена с отвара от цветове на роза.

В Асирия (500 г. пр. намазвали с благовонни и лицето си, а мъжете – косите си. Жреците владеели до съвършенство тайните на много разкрасяващи средства - благовонни масла, нежни разноцветни пудри и ярки оцветители с растителен произход.

В Гърция стройното тяло и красивото лице били на особена почит (фиг.11). Бащата на медицина – Хипократ , (460 -370г.пр.н.е.) е оставил на човечеството редица козметични средства за разхубавяване. Според древна гръцка легенда знаменитата куртизанка Аспазия в детството си имала много грозен белег на бузата. Никой от знаменитите гръцки лекари не успял да й помогне. Тогава й се присънил чуден сън – явил се гълъб (любимата птица на Афродита), който й казалда събере розовите листенца от венеца от статуята на богинята и да направи от тях мехлем, с който да маже белега на бузата си.Аспазия изпълнила заръката и не след дълго белегът изчезнал, а те се превърнала в една от най-красивите жени на древна Гърция. Древните гъркини смятали, че най-голямата хубост се създава освен чрез червенето на устните и изрисуването на веждите и с разнообразието на цветовете на косите, които пребоядисвали често.



Фиг. 11. Рисунка на древна гъркиня,илюстрираща прическата и гръцкия тип красота.
Най-голям разцвет в древността фитокозметиката получила в древен Рим. От римския учен Плиний Стари (23-79 г.) са за пазени няколко рецепти за разкрасяване, използвани през този период. Техните главни съставки са свинска мас, талк, особено растително белило и различни видове билки. По това време червилото за устни се получавало от мидени черупки, същите, от които се добивал и пурпурът. От овъглени мрави яйца приготвяли чернило за вежди. С хлебни трохи, напоени в прясно мляко, римлянките покривали лицето си вечерно време преди лягане. А за премахване на нежеланото окосмяване по кожата на краката и ръцете, те нанасяли разтопена смола върху окосмената част и след истиването й с енергично движение изскубвали всички косъмчета, полепнали по смолата. Този, макар и малко драстичен метод се прилага и до днес. А за поддържане на идеална, мека и еластична кожа се използвали вани, напълнени с кобилешко или магарешко мляко. Така ползващата се с лоша слава втора съпруга на император Клавдий Германик Нерон (37-68 г.) Попея Сабина, всекидневно се къпела във вана с магарешко мляко, като за целта в им­ператорския двор отглеждали 500 магарици. Знаменитият римски лекар Клавдий Гален (ок. 130-200 г.) смятал, че за разкрасяването се изисква запознаване с биологичната същност на даровете на приро­дата - билките, водата, минералните и животинските продукти.

Древноримският лекар и ботаник от гръцки произход Диоскорид Педаний (I в.) също бил един от най-добрите познавачи на тайните за разкрасяване. Той също е оставил на поколенията ръководство за разкрасяване. От неговите рецепти са би­ли приготвяни в продължение на 15 века различни фитокозметични средства.

Появата на първите пленени руси германки в Рим предизвикало завист у рим­лянките и модни предпочитания към изрусяването. За целта римските жени ва­рели билкови смеси и резенчета от дюли, които смесвали с дървесна пепел, и полу­чената смес нанасяли върху косата си, ка­то същевременно се подлагали на пордължителното въздействие на слънчевите лъ­чи в специални площадки, наричани солариуми. Тази козметична процедура действително ги изрусявала. А за да бъдат изложени само косите им на слънчевото облъчване, те слагали широкополи шапки без купол, като по този начин се предпазвало лицето им от изгаряне. През Средновековието във Венеция също станало модно златисторусото обагряне на косата, което постигали с билкови отвари с главна съставка лайка и излагане косата на слънце. Доказателство за това са безсмъртните произведения на видни живописци (Тициан, Ботичели и др.), а също и скулптури (фиг. 12).





Фиг. 12. Бюст от позлатена дървена фигура на древноегипетската богиня Серкет, илюстрираща модното златисторусо обагряне на косите.

В римската империя на къпането се отделяло голямо внимание. Известни са многобройни луксозни римски терми с прскрасни мозайки по басейни, аквадукти и фонтани, някои съхранени и до наши дни. Най-голямата римска баня била построената от император Диоклециан (ок. 234 - 313 г.) с капацитет 3000 души. Римските бани били част от ежедневния бит, ( който се поддържала еластична кожа свеж вид и тонус, и показват високата хигиенна култура на римляните през този период.

Благовонията били много разпространени в Древна Индия, където не само църквата ги използвала за култови обреди, но намерили място и за коз метични цели. По-късно и в древш Гърция, а и в Русия, руските феодали кадели тамян в кандилници при раз­лични тържества и пирове в разкош­ните си дворци, а рускините от висши­те съсловия мажели лицето си с различни благовонни балсами. Наред с бижутата, рускините и гъркините често украсявали главата си с ароматни растения (фиг. 13).



Фиг. 13. Рисунка на Сириак (1391 - 1455г.) от Анкопа, показваща танц на гъркини, украсили косите си с благоуханни билки.
Римляните слагали стръкове от ароматни растения около шията си (фиг. 14).




Фиг. 14. Древноримски бюст на млад римлянин, украсен на шията със стръкове от благоуханни билки.
Към пищните си тоалети знатните дами от европейс­ките страни прикрепяли яки, снабдени с миниатюрни резервоарчета, които напълвали с ароматни балсами. А за осве­жаване на кожата се правел масаж с масла, съдържащи екстракти от лекарствени растения, като богатите жени използвали червило, белило, чернило за вежди и други растителни продукти.

В средновековното феодално общество църквата решително се намесила със строги изисквания по отношение на женското облекло, като били въведени забрадките по подобие на монахините, които скривали изцяло косите си. За идеал през този период било смятано високото гладко чело, което се постигало с бръснене на веждите и косите на челото. Едва в края на Средновековието жените отново обърнали внимание на фитокозметиката като средство за запазване на красотата им. През Ренесанса (Възраждането) природната козметика, прилагана в страните на Изтока, преминала във Франция и оттам в останали­те европейски страни.

През ХV-ХVІ в. голямо разпространение сред жените в Европа добили червилата, помадите, пудрите, белилата и др. През този период италианецът Фарини предложил одеколона като благо­уханно средство.

В двора на кралица Елизабет Английска (1465—1503г.) най-раз­точително се употребявали ароматни средства и парфюми поради ужасната смрад в градовете, тъй като тогава сметта се изхвърляла в уличните канавки. Знатните дами носели малка топчица парфю­миран восък в джоба си или в изящно изработени кръгли съдчета на шията. Тези топчета наричали pomaders (от френската дума pomme - ябълка). Известно е, че шотландската кралица Мария Стюарт е била с такова съдче на шията си, когато отивала на еша­фода при изпълнение на смъртната й присъда през XVI в. През този период много предпочитана била миризмата на гнили ябълки. След преработване с мазнина, канела и карамфил от тях получали ароматна помада. Знатните дами поставяли малки торбички със стръкове от лавандула и благовонна теменуга в гардеробите и чекмеджетата за бельо, като дори ги зашивали и по дрехите си.

В Европа бенките станали модни след завръщането на кръстоносците от Палестина. Така Италия, а след това във Франция се въвела модата на бенките. По лицето и оголената шия почти всички жени, уважаващи красотата, лепели изкуствени бенки - т. нар. "mouches - мушици" (фиг. 15).




Фиг. 15. Седемнаийстият век е останал в аналите като период на бенките.

Интересно е, че във великолепните дворци от епохите Барока и Рококо (ХVІ-ХVІІ в.) се откриват изящни прибори и мебели, но не и вани. Тогава къпането се извършвало в специални куполи и легени за миене (фиг. 16).





Фиг. 16. Домашното къпане през ХVІ-ХVІІ в. се извършвало в куполи и легени: горе — рисунка върху древно­гръцка ваза и долу - рисунка от руска книга, издадена в Санкт Петербург.
Благородническото съсловие не се отличавало с особена чистоплътност. Лошата хигиена довела до прекомерна употреба на благоуханни масла, помади, пудри и парфюми, с които прикривали миризмите от нечистите си тела и напоените с пот дрехи.

През XVIII в. в европейските страни станало модно жените да се гримират. През 1779 г. английският парламент забранил използването на козметични средства, като за сметка на това препоръчвал по- често къпане и миене.

Едва през XIX в. фитокозметиката почнала да се развива като истинска наука като през XX в. тя вече използва постиженията на ботаниката, физоилогията, хигиената, биохимията, фармакологията и други науки. През настоящия век използването на ароматните билки, съдържащи етерични масла достига своя връх. Те са и основните източници за получаване на козметични продукти и ценни суровини за парфюмерийната ндустрия. С ароматните билки и приготвяните от тях препарати може да се почисти и тонизира кожата на лицето и тялото, като ги предпази от въздействието на дразнещи атмосферни влияния (слънчеви лъчи, вятър, студ и др.), да се забави появата на бръчки, да се стимулира растежът на косата и да се подсили нейният блясък. Те са в състояние да помогнат за отстраняване на някои козметични дефекти, като брадавици, лунички, комедони, както и окапване на косата. Използването на ароматни билки при домашни условия е сравнително лесно осъществимо и при правилно прилагане резултатите са добри. В последно време естествените природни продукти (ароматните билки) отново заемат своето водещо място в козметиката. Известно е, че много съвременни козметични фирми използват старите изпитани класически рецепти. Естествено много по-икономично и приятно е да се приготвят кремове, лоси­они и балсами според собствения вкус, както и да се извършват козметични процедури - маски и др., отговарящи на съответния тип кожа. В това отношение природата предлага богато видово разнообразие от ароматни билки.


Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница