Ботаническо описание. Камфоровото дърво, наричано още камфоров лавър, е вечнозелено растение (фиг. 53) от сем. Лаврови (Laurасеае), достигащо на височина до 50 м. Дървото има мощна коренова система. Високият ствол е покрит със сива напукана кора, като завършва с голяма разперена корона. Листата са тъмнозелени, елипсовидни, кожести, целокрайни. Цветовете са дребни, жълти и образуват метличести съцветия. Плодът е костилков,с ароматна месеста част. Всички части на растението излъчват силен камфоров аромат.
Използваема част. Дървесината и листата от възрастни дървета (Lignum et folia Cinnamomi camphorае). Колкото е по-старо дървото, толкова повече камфора съдържа. Обикновено за получаването й се използуват дървета между 50- и 100-годишна възраст.
Химичен състав. Всички части на дървото съдържат етерично масло (дървесина - 4,46%, листа и клони - 3%). Камфоровото етерично масло съдържа камфора (50%), както и цинеол, терпинен, феландрен,. евгенол, кадинен и др. При съхранение на камфоровото етерично масло от него се отделя безцветен кристален стеароптен, който представлява сурова непречистена камфора. Тя е двупръстен монотерпе-нов кетон (оксикамфен). Пречистената камфора представлява напълно безцветни и прозрачни кристали, които на въздуха сублимират (изветряват). Това е особено свойство - камфората се изпарява, без да се стопи. Тя има характерен силен блясък и парлив, възгорчив вкус. Ако това кристалче се остави във вода, то не потъва в нея, а започва да се движи от натиска, създаден от изпарението, ту в една, ту в друга посока. Камфората е летлива дори при обикновена температура. Ето защо в аптеките я съхраняват в шишета с плътно затварящи се запушалки, а праховете от камфора се поставят в пакети от восъчна хартия, която не пропуска нейните пари.
Лечебно приложение. За първи път камфората е била използвана за медицински цели от древните индуси. В стари арабски ръкописи, датиращи от VI в., има сведения за употреба на камфора в арабската медицина. Сред арабите камфората била на особена почит - смятали я едва ли не като лечебна панацея. В медицинската практика камфората е намерила широко приложение благодарение на способността си да възбужда централната нервна система, да стимулира дишането и кръвообращението. Тя влияе благотворно върху работата на сърдечния мускул, повишава тонуса на вените, ускорява движението на кръвта при хора с недостатъчно кръвообращение. Ефективното действие на камфората срещу внезапно отслабване на сърдечната дейност било открито едва в началото на миналия век. Установено било, че тя дразни жизнените центрове на сърцето и дишането, които се намират в продълговатия мозък, поради което започнала да се използва като сърдечно средство. Камфората лесно се разгражда в организма и бързо се изхвърля и затова с нея е почти невъзможно да се получи отравяне.
Разтриване с камфорово масло или камфоров спирт е стар лечебен метод при ревматизъм, артрит, отоци и др. Те добре се просмукват през кожата и лигавиците и притежават свойството да дразнят намиращите се в кожата нервни окончания. При това кръво- носните съдове се разширяват и се предизвиква прилив на кръв, като се получава чувството на парене и кожата се зачервява. Това действие е било познато отдавна на източните народи, които са използвали камфората при измръзвания и за лекуване на мъчно зарастващи рани.
Народната медицина препоръчва при артрит разтриване със следната рецепта: 7 листа от фикус се нарязват и поставят в буркан. Заливат се с 250 мл камфоров спирт и 150 мл йодова тинктура. Престоява 10 дни. С този екстракт се мажат болните места.
Камфоров спирт се получава, като се смесят 1 част камфора, 7 части чист спирт (96°) и 2 части вода. Получената бистра безцветна течност действа противомикробно, противосърбежно и свива порите. Използува се за натривания при натъртвания, изтръпване на крайниците, артрозни и ревматични болки и пр.
Камфорово масло се приготвя от 1 част камфора, която се разтопява с 8 части зехтин. Използва се за натриване на отоци, остър ставен ревматизъм, подувания при зъбобол, ужилване от насекоми (пчели, оси, комари), измръзвания и др.
Камфорово-амонячен мехлем се приготвя, като се смесват 3 части камфора, 3 части зехтин и 2 части амоняк. Полученият мехлем може да се използува за намазване и разтривка вместо камфоров спирт и масло, като особено ефикасен е при бронхит (разтриване на гърдите) с трудно отделяне на храчки.
Компреси и лапи се прилагат при остър ставен ревматизъм със следната народна рецепта: вземат се 2 белтъка и се разбиват добре с 2 чаени лъжички камфора (на бучка или прах). След това се накапва капка по капка чист спирт (96°), докато се пресече и стане подобие на извара. Сместа се налага на болното място като лапа или се прави съгреваещ компрес. Процедурата се извършва сутрин, като вечерта се снема. Обикновено се появяват плюски, които при изкъпване изпадат сами. При силна простуда старо народно средство за лечение е налагането на компрес на гърдите на болния за през нощта на вълнена кърпа, напоена със смес от камфора, олио и оцет.
Инхалации с камфорово етерично масло се препоръчват при бронхит, при което се предизвиква секреция и се оказва антисептично и отхрачващо действие. Освен това инхалацията действа успокоително на нервната система и облекчава невралгиите. Камфората (в комбинация с лайка, мента и др.) се използва за приготвяне на "ароматични възглавници'" за продължително вдишване през нощта за здрав й спокоен сън.
Козметично приложение. Камфоровото масло е отлично средство за разтривки срещу леки измръзвания на кожата на лицето, шията и ръцете. Руската народна фитокозметика предлага много добро средство срещу бръчки около очите - 30 мл камфорово масло се смесват с 30 мл разтворена на водна баня несолена свинска мас. След изстиване от получения крем се намазва около очите вечер преди лягане.
Българската народна фитокозметика препоръчва подобен камфоров крем, който се използва като защитна маска за суха кожа вечер, след измиване. Той се приготвя, като се смесят добре 1 чаена лъжичка камфорово масло с 1 кафеена чашка несолена свинска мас.
За поддържане свежестта на лицето се използва и друга камфорова маска: 2 супени лъжици бадемови ядки се попарват и се обелва кожицата им, счукват се и се заливат със 100 мл вряла вода, захлупват се и киснат 1 нощ до получаване на бяла като мляко течност. След това тя се прецежда и размесва добре с 2 супени лъжици камфорова вода и 4 супени лъжици глицерин. С получената смес се намазва лицето, на което преди това се прави парна баня. Маската се сваля след 20 минути чрез измиване с хладка вода.
За укрепване и по-бърз растеж на веждите народната фитокозметика предлага натриването им със следната смес: 5 мл камфорово масло, 15 мл олио и 30 мл рициново масло.
За подхранване и поддържане на свежестта на кожата се препоръчва следната рецепта: на слаб огън в подходящ съд се слагат 20 мл течен парафин, 5 г бял восък и 20 г цетацеум. След стопяването им сместа се излива в затоплен съд, в който е има 0,5 г камфора на прах, размесена с няколко капки чист спирт. Сместа се бърка енергично и се прибавя и размесва с 0,5 мл кислородна вода и 10 капки розово масло.
Други приложения. Камфора, поставена в кутийка, която се държи между дрехите в гардероба, е ефикасно во срещу молци. От дървесината на камфоровото дърво се изработват луксозни мебели.
КАНЕЛЕНО ДЪРВО (CINNAMOMUM ZEYLANICUM)
Произход и разпространение. Канеленото дърво е било известно още на най-древните народи. В Китай канелените кори са били използвани като подправка и лекарство още 2500 г пр. н. е. Древните египтяни, гърци и римляни също са познавали корите на канеленото дърво, които използвали за подправка с нежен аромат и сладникаволютив вкус, а също и за целебно средство. Канеленото дърво вирее в тропичния пояс на Азия, Африка и Латинска Америка, но най-много се отглежда в Шри Ланка, Южна Индия, Бирма, Южен Китай, Индонезия, Лаос, Виетнам, Камерун, Гвиана, Сейшелски острови. Растението е култивирано и в много други страни.
Ботаническо описание. Канелата е вечнозелен храст или дърво (фиг.54) от сем. Лаврови (Lauraсеае), достигащо на височина 10 м. Листата са плътни, срещуположни, ланцетовидни, със заострени краища, кожести, с надлъжни жилки. Цветовете са дребни, събрани в метличести съцветия, белезникави или жъл-то-зелени на цвят. Плодовете са продълговати.
За получаване на канелено етерично масло се използва кората на 3-4 - годишни растения, а а СЪЩО И листата. След изсушаване парченцата обелена от горния слой кора с дължина до 15 см се навиват като тръбици с диаметър 1 см. Те са кафяви, имат нежен мирис и сладникаво-лютив вкус.
Използваема част. Корите и листата на дървото (Соrtex et folia Cinnamomi zeylanici).
Химичен състав: Дрогата съдържа 0,5-1,8% етерично масло. Главна съставна част при коравото канелено етерично масло е канеленият алдехид (до 75%), кариофилен (2-3%), евгенол (2-8%), цинеол (2%), линалол (2%), цинамилацетат (5%). гшнен, тсрппнснол. Листното канелено етерично масло съдържа евгенол (70-85%) и още сафрол (2-5%), гераниол, хумулен, фарнезол, бензилов и салицилов. алдехид. фурфурол, кариофилен (2-6%), метилбензоат. бензилбен-зоат (2,5-3.5%), линалол (2,5-3,5%), ацетилевгепол (2-5%), цинамилацетат (2'/о), фенилетилацетат, фенилетилов и канелен алкохол, кумарин, фенол, крезол, гваякол и др. Дрогата съдържа бензосна и канелена киселина, калциев оксалат, слузни и дъбилни вещества, скорбяла, смоли, захари, пектин, манит, витамини, минерални соли и др: Дрогата има приятен мирис и остър парлив и сладникав вкус, а канеленото етерично масло е с характерен подправъчен канелен мирис и вкус, със светложълто до жълто-кафяво оцветяване.
Лечебно приложение. За канелените кори се споменава още в лекарственика на китайския император Шен-нун, управлявал през 2500 г. пр. н. с. Като лекарство канелата е била използувана и в древен Египет, Гърция и Рим. В Средновековието европейските лекари я препоръчвали като лекарство против тиф. Прилагала се и при парализи, подагра и малария, успокоявала кашлицата. В стихотворния медицински труд "Цветът на медицината на Салерно", написан през 13 в., се разказва подробно за прилагането на канелата при лекуване на нервни болести. В далечното минало канелената есенция се използвала за лечение на фригидност при жените и импотентност при мъжете.
Дрогата има изразено апетитовъзбуждащо действие, като стимулира потоотделянето, слюноотделянето и стомашната секреция, а също тонизиращо, газогонно, антисептично, антитоксично, антиспазматично и кръвоспиращо действие.
Инхалации с канелено етерично масло се препоръчват при простудни заболявания (особено при влажна кашлица и загуба на гласа), възпаление на дихателните пътища, сърдечна невроза, нервни разстройства, съпроводени с депресивни състояния. Тези процедури оказват апетитовъзбуждащо действие и благоприятно въздействат при лениви черва (усилват перисталтиката). Същевременно инхалацията действа и пикочогонно. Канеленият аромат тонизира организма и подобрява настроението.
Вани с канелена отвара се препоръчват при неврози, хипертония, нередовна и болезнена менструация, за тонизира на маточната мускулатура, маточни и стомашно-чревни кръвоизливи, подуване на корема и др.
Жабурене със смес от 1/2 лъжичка канелен прах, 1/2 чаша затоплепо вино и 2-3 капки ментова тинктура е старо народно средство за възпаление на горните дихателни пътища и кашлица.
Разтриване с памуче, напоено с канелена отвара на слепоочията и челото се препоръчва от руската народна медицина при главоболие вследствие на простуда.
Канеленото етерично масло се използва във фармацевтичната промишленост за ароматизиране на лекарства и подобряване на вкуса им, както и за възбуждане на апетита.
В последно време е установено, че канелата стимулира активността на един от хормоните на задстомашната жлеза - инсулина, което е изключително важно за диабетноболните хора.
Неотдавна японски учени са открили, че канеленото етерично масло в нищожни концентрации унищожава алфа-токсините, продуцирани от плесента аспергилус флавус върху хляба, салама и други хранителни продукти (тази плесен притежава канцерогенни свойства), козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва воден извлек от дрогата за налагане на компрес при кожни лишеи. За целта 1 лъжица канелени кори се накисват в 100 мл вода за 5-6 часа. Канеленото етерично масло се използва при производството на някои марки зъбни пасти и тоалетни сапуни, както и в парфюмерийната промишленост.
Други приложения. От канеленото етерично масло се получават есенции, които се използват в хранително-вкусовата промишленост за подобряване вкуса на сладкиши, компоти, конфитюри, млечни десерти и др. Канелените кори намират приложение и в домашната кулинария като ценна подправка.
КАНТАРИОН ЖЪЛТ, ЗВЪНИКА (НУРЕRICUM PERFORATUM)
Произход и разпространение. Жълтият кантарион е бил познат и ценен като лечебно растение още от VІV в. пр. н. е. в Древна Гърция. Многобройните наименования на билката в различните страни отразяват нейните свойства и лечебно действие. Така например, латинското си видово име реrforatum жълтият кантарион е получил поради многобройните вместилища по листата, които, гледани срещу светлината, изглеждат като перфорирани. В Русия го наричат "зверобой", тъй като предизвиква свръхчувствителност у някои животни със светла козина. У нас в някои райони растението е известено като жълт офит, смичак, кантарийка, посечено биле, богородична трева и пр. При разтъркване между пръстите на плодовете и цветовете му, жълтият кантарион отделя кървавочервен сок, поради което в някои страни го наричат юнашка кръв, порезниче, кървавник, Христова кръв (Австрия). Стара легенда разказва, че сред другите растения край кръста, на който оил разпънат Исус Христос, изобилствало от жълт кантарион. В древните поверия, свързани с празнуването на деня на целебните треви - Еньовден, билката е тачена като една от най-важните. От нея момите изплитали венци, наричани еньовденска корона. Съществувало поверие, че ако се хвърлел жълт кантарион в огъня, пушекът му прогонвал демоните, а поставен между 2 филии хляб, жълтият кантарион предпазвал от заболявания хората и домашните животни.
Растението има средиземноморско-средноевропейски произход, но се среща и в Азия (Кавказ, Западен Сибир, Средна Азия, Монголия, Китай/Индия), в европейската част на Русия, пренесено е и в Северна Америка. У нас расте по сухи, тревисти места, край пътища и като плевел в посевите, както и в горите на цялата страна в растителния пояс докъм 2000 м надм. вис.
Фиг.55.Кантарион жълт.
Ботаническо описание. Жълтият кантарион е многогодишно тревисто растение (фиг. 55) от сем. Звъникови (Guttiferae, Нуреriсасеае), достигащо на височина 30-70 см. Коренището е пълзящо хоризонтално, снабдено с добре развит главен корен и множество разклонения. Стъблото е изправено, голо, с два надлъжни ръба, вдървесинено в основата си, а към върха разклонено. Листата са дребни, срещуположни, елипсовидни, целокрайни, гледани на светлината изглеждат, като надупчени от многобройните стсричномаслени вместилища по тях. Цветовете са златистожълти, с петлистни венчелистчста, събрани в съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Плодът е тригнездна яйцевидно издължена разпуклива многосеменна кутийка с надлъжни канали. Растението излъчва приятен балсамов мирис и има леко тръпчиво-горчив вкус.
Използваема част. Стръкове с цъфтящи и облистени връхни части на растението (Нerba Hyperici perforati).
Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,1-0,2%), дъбилни вещества (8-10%), смоли (10-17%), глицерин, около 1% флавоноидни гликозиди (хиперозид, кверцетин, кемпферол, рутин, изокверцетин, кверцитрин, изокверцитрин), витамини (витамин С, каротин, витамин РР, холин и др.), минерални вещества, антраценови производни (хиперицин 0,1-0,4%), и псевдохиперищш), сапонини, кумарини, церилов алкохол, хлорогенова и кафесна киселина, антоциани, алкалоиди (следи), антибиотичните вещества хиперфорнн и иманин, тлъсто масло, пектин и багрилни вещества и др.
Кантарионовото етерично масло съдържа терпени (пинен и др.), сесквитерпени, естери на изовалериановата киселина, ксантони и др. Представлява лесноподвижна течност с приятен балсамов аромат и зеленикаво оцветяване.
Лечебно приложение. Жълтият кантарион е бил използван още преди 2500 г. от древните лечители почти като универсално целебно средство - смятали го за "билка за 99 болести". Днес е известно, че действително дрогата, благодарение на разнообразния си химичен състав, има многостранно лечебно действие - противовъзпалително, кръвоспиращо, адстрингентно, 'запичащо (свиващо), пичогонно, жлъчогонно, противомикробно, противоревматично, противоязвсно, противоспазматично, стимулиращо сърдечната дейност и маточните съкращения, повишаващо кръвното налягане, еуфоризиращо (повишаващо настроението), регенеративно стимулиращо зарастването на рани и възстановяващо повредени тъкани, нервноуспокоително, уплътняващо капилярите, болкоуспокояващо, общотонизиращо действие.
Инхалации. От жълтия кантарион се получават два изключително ценни препарата - иманин и новоиманин. с които официалната медицина провежда аерозолово лечение при остри възпалителни процеси на горните дихателни пътища - ринит, фаринтиту ларингит, хроничен тонзилит, синуит, бронхит, белодробен плеврит, алвеолит, абсцедирали пневмонии и др. От иманина се използва 1%>-ов алкално-воден разтвор или глицеринов разтвор, от който се инхалират 2-3 мл, а от новоиманнна се използва 1%-ов разтвор на етилов спирт (95%) във флакони от 10 и 100 мл, чието съдържание се разтваря в 10%-ов глюкозов разтвор в съотношение 1:10. Народната медицина препоръчва вдишване на парите от още врялата отвара от стръкове жълт кантарион за 15-20 минути при простудни заболявания.
Вани с отвара или запарка от билката се препоръчват при кожни увреждания, трудно зарастващи рани, абсцеси, разрязвания, леки изгаряния, фурункулоза, мастит, подагра, ишиас, лумбаго, радикулит, ставен ревматизъм, груба кожа, скрофулоза, мигрена, депресия, нервно главоболие, безсъние, неврози, бъбречни колики, гастрит, колит, ентероколит, чернодробни и жлъчни заболявания, както и за засилване на сърдечната дейност, тонизиране на организма след тежко боледуване и повишаване на настроението.
Седящи вани (също с отвара или запарка) се правят при възпаление на женските полови органи, обилна менструация, бяло течение, хемороиди, декубитусни рани (от залежаване), ревматични болки в краката и др.
Обтриването и измиването на кожата на лицето и тялото със спиртна настойка от дрогата оказва благоприятно въздействие при кожни обриви и сърбежи. С лосион (приготвен от настойка от 12 части жълт кантарион, 3 части лайка, 3 части водка и 1 част глицерин) се почиства и дезинфекцира кожата при сърбеж и обриви. Подобно целебно действие оказва и друга народна рецепта, която препоръчва накисване за три дни на 250 г жълт кантарион в смес от 1/2 литър зехтин или олио и 250 мл бяло вино. След това сместа се загрява на водна баня до оставане само на 1/2 литър от нея, прецежда се и се налива в бутилка.
Промивки на очите с отвара от дрогата се прилагат при кератит, язви и леки изгаряния.
Гаргара и жабурене с отвара от дрогата се използват при лечение на остър и хроничен стоматит, афти и напуквания по устната лигавица, възпаление и кървене на венците, пародонтоза и пр. А руската народна медицина препоръчва жабурене при същите заболявания със спиртна настойка от жълт кантарион.
Компреси и лапи с маслен извлек (1 част стрита на прах изсушена дрога с 10 части зехтин или олио при престой 1 месец в запушено стъклено шише) се прилагат при леки термични изгаряния, циреи, гнойни и труднозарастващи рани и пресни цикатрикси, ожулвання. пиодермия, скрофули, псориазис, ревматични отоци, подувания на лимфни възли. Руската народна медицина препоръчва мехлем за компреси (каша от накълцани свежи листа, размесени със затоплена несолена свинска мас, преседяла 1 денонощие, след което се затопля и прецежда).
Намазване с маслен извлек (вж. по-горе при компреси и лапи) се препоръчва от народната медицина при трудно зарастващи рани, екземи, лишеи, изгаряния, натъртвания и др.
Жълтият кантарион влиза в състава на много фармацевтични препарати : български - пефлавит, с капиляроукрепващо действие и медно-билковото желе жълт кантарион (пчелен мед 87%, екстракт от дрогата 12% и желатин и пектин 1%), което спомага за зарастването на рани и притежава противовъзпалително и проти-воязвено действие; германски - за лечение на депресивни и страхови състояния и тонизираме; полски - за заздравяване на рани, неврастения и невралгия; италиански - при жлъчни камъни; френски - за стимулиране на сърдечната дейност; чешки - флорестен за лечение на гинекологични заболявания; руски - иманин и новоиманин, 'притежаващи антибиотично действие- с широк спектър (унищожават повече от 40 вида микроорганизми, вкл. причинителите на дизентерията, туберкулозата и коклюша). С тях се лекуват изгаряния, хрема, гнойно възпаление на ушите, тонзилит, ангина, очни заболявания, флегмони, абсцеси, фурункули, карбункули, трудно зарастващи рани и др.
Козметично приложение. Народната фитокозметика предлага ефективно средство срещу старееща мазна кожа, започващи бръчки и разширени пори: запарка от стръкове жълт кантарион след прецеждане се натрива върху предварително измитата кожа с памучен тампон. Процедурата се извършва два пъти дневно (сутрин и вечер). Този кантарионов лосион изглажда бръчките, почиства, избелва, обезмазнява, тонизира и регенерира стареещата кожа. Затова се казва, че жълтият кантарион подмладява.
Маска за суха, посърнала, нежна, чувствителна и леснораздразнима кожа. За целта се прави смес от 1 част изсушена и раздробена на прах дрога, която се смесва с 2 части растително масло (зехтин или олио). Получената смес престоява 2 седмици, след което се прецежда и прилага 2-3 пъти седмично. Целият курс е от 20 процедури.
Същият маслен кантарионов извлек се препоръчва при слънчево изгаряне. За целта възпалените кожни участъци се намазват с него (2 пъти дневно). Извлекът облекчава, премахва мехурите и възпалението и заздравява наранената кожа.
Народната фитокозметика препоръчва жабурене с отвара от дрогата за премахване на лошия дъх от устата.
Други приложения. Жълтият кантарион се използва за подправка, а и като консервиращо и дезинфекционно средство в кранително-вкусовата (най-вече рибната) и консервната промишленост. Използва се и при производството на ликьори (за ароматизиране), а също в кожарството за щавене на кожи (поради високото си съдържание на дъбилни вещества). Жълтият кантарион е добро медоносно растение.
КАРАМФИЛОВО ДЪРВО (ЕUGENIA CARYOPHYLLATA, SYZYGIUM AROMATICUM)
Произход и разпространение. Карамфиловото дърво произлиза от Югоизточна Азия (Молукските и Филипинските острови). Като подправка и парфюм карамфилът е бил познат още на древните египтяни, индуси и китайци. От древен Китай са запазени писмени сведения за използването на карамфиловите цветни пъпки още през III в. пр. н. е. Старите римляни и гърци също са ценели карамфиловите пъпки, за които заплащали баснословни цени. Според древните учени - Хипократ (460-370 г. пр. н. е.) и Гален (ок. 130-200 г.), ароматът им оказвал благотворно влияние върху меланхолични натури, като подобрявал настроението, укрепвал духа н тялото, прогонвал лошите мисли н усилвал паметта. През средните векове португалците и испанците били монополисти върху търговията с карамфиловата подправка. Французите обаче успели да пренесат разсад на о-в Амбоан през 1769 г. Днес карамфиловото дърво е култивирано в почти всички тропически страни, но най-често се среща по островите край
източните брегове на Африка, Антилските острови, Конго, Бразилия, Индия, Индонезия, Шри Ланка, Танзания, Малгашката република и др.
Сподели с приятели: |