Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Трябва да се знае, че чесънът и получените от него препарати са противопоказни при бъбречни заболявания и язвена болест! Козметично приложение
- МАГДАНОЗ, МЕРОДИЯ (РЕТROSELINUM CRISPUM, Р. SATIVUM) Произход н разпространение
- Използваема част.
Ботаническо описание. Чесънът е многогодишно тревисто луковично растение (фиг. 69) от сем. Кремови (Liliасеае). Подземните му органи се състоят от луковица, на която се образуват придатъчни корени. Луковицата има различна форма (от закръглена до удължена) и се състои от 6-10 скилидки, обвити от белезни люспи. Листата са овални, плоски, линейни с ширина около 1 см, заострени към върха. Влагалищата на листата, плътно обхващащи всяко едно, образуват лъжливо стъбло, вътре в което преминава безлистен цветонос, носещ на върха кълбовидно чадъресто съцветие. Често в съцветието вместо цветове се образуват малки въздушни луковички с дължина 1,5-3 мм, служещи за вегетативно размножение на растението. Цъфти юни-юли. Използваема част. Младите стръкове и луковиците на растението (НегЬа еt bulbus Allii sativi).
Химичен състав. Луковицата съдържа етерично масло (0,2-0,4%), в чийто състав влизат полисулфидните съединения диалилдисулфид (60%), диалилтрисулфид (20%), диалилтетрасулфид (10%), алилпропилдисулфид (6%), дипропилдисулфид (2%) и лютивото антибиотично вещество алицин, чиито предшественик е гликозидът алиин (0,3%), който е гликозид, свързан и пространствено отделен от ензима алиинлиаза. При разкъсване или разрязване на тъканите на чесъна алиинът влиза в допир с ензима, вследствие на което става разпадане и се получава захар и летливо чесново масло. Растението съдържа още антибиотичните вещества гарлицин и алистатин, цистин, глицин, стероиди, фитостерини, фитохормони, тлъсто масло (0,06%), целулоза (в луковицата 0,8-2,0%, а в зеления е 1,4-2,2%), азотни вещества (в луковицата 6,7%), скорбяла, флавоноиди, сапонини, ензими, органични киселини, багрилни и дъбилни вещества, белтъчини (в зеления 1,8-2,7%, в луковицата 6,0-8,1%), въглехидрати (в зеления 1,5-2,5%, в луковицата 24-29%), мазнини 0,10%, от витамините -витамин С (11-19 мг% в лукувицата, а в зеления чесън 55 мг%), каротин (само в зеления 1,4-2,5 мг%), витамин Е (1 мГ%), витамин В1 (0,08-0,20 мг%), витамин В2 (0,07-0,09 мг%), пантотенова к-на (0,1-0,5 мг%), витамин В6 (0,2-0,6 мг%), фолиева к-на (18-микрограм %), витамин РР (0,3-1,2 мг%), витамин Н-биотин (0,9-микрограм %), минерални вещества (1,44%), от тях макроелементи (калий -242 мг%, калций - 52 мг%, фосфор-139 мг%, желязо-2,4 мг%, натрий-5,0 мг%, магнезий-25 мг%, сяра - следи) и микроелементи (йод, мед, манган, кобалт, никел, молибден, титан, ванадий, цинк 0,6-микрограм %, селен, хром и др.), йодоподобното вещество родан, органични киселини (лимонена и ябълчна) и др. Лечебно приложение. Лечебните свойства на чесъна са били известни още от дълбока древност. В откритата древна китайска билкова книга "Бен цао", датираща много преди новата ера, са описани редица болести, които се лекуват с чесън. Растението е било отнасяно към най-ценните лекарствени средства. Подобно място му е отредено и в староиндийското пособие по медицина "Чарака самхита" и в древнотибетското "Чжун ши". В открития древно-египетски папирус, писан около 1550 г. пр.н.е. и разшифрован от немския египтолог Георг Еберс през 1875 г., са описани 22 лекарствени рецепти срещу различни заболявания, в които основно средство е чесънът. "Бащата на медицината" древногръцкият лекар Хипократ (460-377 г. пр.н.е.) го използвал при гнойни рани, хранителни отравяния, срещу заразни заболявания и за подобряване на храносмилането. Древногръцкият лекар Диоскорид (I в.) лекувал с чесън безсъние, изтощение, кашлица, диспепсия, болки в стомаха, кожни и други заболявания, а също го използувал като глистогонно средство. Древноиндуските лекари използвали чесън при кожни болести, ревматизъм, ухапване от змии и ужилвания от насекоми и паякообразни (скорпиони и др.). Много народи в далечното минало са носили на гърдите си гердан от склидки чесън, но вече не в качеството си на амулет, а за предпазване от някои опасни заразни болести. Смятали го за надеждно средство за предпазване от чума и холера и лек срещу стомашно-чревни заболявания, а също като кръвопречистващо средство. Целебните свойства на растението били известни и по нашите земи. През Средновековието българите мажели телата си със счукай чесън за предпазване от чума, а смлени скилидки от него размесвали с брашно и с кашицата покривали и лекували рани. Времето минавало, а славата на това целебно растение не намалявала. През 1519 г. португалският мореплавател Магелан, подготвяйки се за околосветското си плаване, взел на борда на кораба си 450 сплитки чеснов и кромид лук, като предпазно средство срещу скорбут. Чесънът влизал и в менюто и на кръстоносците, спасявал от скорбут флотите на Франция и Англия. В аналите на историците е отбелязано, че през XVIII в., по време на чумната епидемия в Лондон, намиращите се там френски монаси не заболели, защото консумирали чесън, докато английските свещеници не го приемали поради миризмата му и станали жертва на чумата. През този период било актуално хирурзите преди операция да консумират много чесън и непрекъснато да духат за дезинфекция в операционното поле. Днес на съвременната медицина е известно, че чесънът има многостранно лечебно действие: бактерицидно, противогъбично, разширяващо кръвоносните съдове, понижаващо артериалното налягане, предотвратяващо отлагането на холестерол в кръвоносните съдове и намаляващо нивото му в кръвта, ускоряващо кръвообращението, апетитовъзбуждащо, болкоуспокояващо, противовъзпалително, подобряващо храносмилането (чрез активиране отделянето на стомашния сок, жлъчния секрет и смилателните ензими), стимулиращо чревната перисталтика, понижаващо нивото на кръвната захар и увеличаващо количеството на инсулина, стимулиращо половата сфера, усилващо съкращенията на сърдечния мускул и възбуждащо дишането, противомикробно действие срещу причинителите на много заболявания (стафилококи, стрептококи, салмонели (тифни бактерии), туберкулозни микобактерии, холерни вибриони, грипния вирус, причинителите на туларемията и листериозата, дизентерийните бактерии, менингококи, противоглистно, предпазване на организма от натрупване на вредни вещества от замърсената околна среда (никотин, тежки метали, токсини и др.), противоскорбутно, пикочогонно, про-тивопюГшо действие. Доказано е, че чесънът (по-точно неговата съставка алицин) предотвратява образуването на тромби в кръвта, като същевременно "разбива" вече образувалите се съсиреци в кръвоносните съдове. В последно време учени от различни страни експериментално са установили, че пресният чеснов сок оказва проти-вотуморно действие при рак на млечните жлези при опитни мишки. Инхалации. Аерозолов разтвор се приготвя от пресен чеснов сок, разреден с дестилирана вода в съотношение от 1:50 до 1:100 Домашните инхалации се препоръчват при редица остри възпале ния на дихателните пътища хрема, ангина, бронхит, коклюш бронхиална астма, трахеит, белодробни възпаления бронхиектазии, тонзилит, фарингит, ларингит, афти по устната лигавица и др. Освен това инхалираните пари улесняват отделянето на слуз и храчки, образувани от възпалителния секрет, а също проникват и в стомашно-чревния канал, при което дразнят сетивните окончания на нервите и по рефлекторен път се увеличава секрецията на стомашните жлези и се стимулира функцията на рес-ничестия епител, възбужда се апетитът и се подпомага храносмилателният процес. Инхалациите се препоръчват и при високо кръвно налягане, атеросклероза, диабет, а също за улесняване отхрач-ването на отделяния секрет при възпалителни процеси в дихателните пътища. Накапване 3-4 пъти дневно във всяка ноздра с по 5-6 капки разтвор от стрити 2-3 скилидки чесън, и заляти с по 1 лъжичка топла вода и пчелен мед, се препоръчва от народната медицина при хрема. Като вариант се практикува поставянето на памучно тампонче, напоено със сок от счукани скилидки чесън в ноздрите при силна хрема, синузит, грипни и простудни заболявания и др. Същата процедура се препоръчва и при възпаление на ушите. Жабурене на чеснов сок, разреден с вода (1:50), се препоръчва при възпаления на гърлото и на устната кухина, афти по устната лигавица, тонзилит, парадонтоза, възпаление на венците, кариес на зъбите и др. Дъвчене на скилидки чесън в продължение на няколко минути убива попаднали микроорганизми в устната кухина, а за премахване на острата миризма след това се препоръчва дъвчене на пресни листа от магданоз или целина. Намазване с мехлем (от равни части скълцан чесън и свинска мас) се прилага при гнойни и трудно зарастващи рани, краста, лишеи, екземи, гъбички между пръстите на краката и др. Същият мехлем се препоръчва за намазване на слепоочията и челото при главоболие. Народната медицина предписва неколкократно намазване с този мехлем при отоци по краката и на мазоли до пъл ното им отстраняване. Намазването с чеснов мехлем се използва и при простудни заболявания, бронхиална астма, коклюш и др. При кожни заболявания се използва смес от 1 супена лъжица чеснов сок и 3 супени лъжици зехтин, която се намазва върху поразения участък 2 пъти дневно. Масаж със смес от чеснов сок и топъл зехтин в съотношение 1:3 се препоръчва при мускулна треска. Прави се сутрин и вечер до изчезването на болката. Топла смес от настърган чесън и зехтин (1:2) се използва за разтриване при артрит. Болките преминават до 2 седмици при всекидневни процедури. Лапи и компреси от счукани и стрити скилидки чесън, размесени със свинска мас, се прилагат при краста и гъбички заболявания, екземи, лишеи, брадавици и други кожни увреждания. Чеснова кашица, примесена с камфоров спирт и олио (или зехтин), се използва за налагане при ревматизъм, ишиас, лумбаго, подагра. Кашичката от стрит печен чесън с краве масло (или чесънът сварен в мляко) се използва за налагане върху циреи, при което се стимулира узряване-то и ликвидирането им. Същото средство се препоръчва и при болезнени мазоли, както и при натъртено или изкълчено място. Чеснова каша се препоръчва от народната медицина за налагане при шипове. За целта 2-3 глави чесън се счукват и смесват с по 1 супена лъжица олио, хума и оцет. Сместа се разбърква добре до получаване на каша и с нея се прави компрес на болезнените места. Клизми със запарка от чесън (10 г обелени и счукани скилидки чесън, заляти със 100 г вряща вода или прясно мляко, се остават захлупени до охлаждане, след което разтворът се прецежда) се извършва двукратно при опаразитяване с хелминти (аскариди, ост-рици и др.). В гинекологичната практика се използват промивки със същата запарка за лекуване на трихомонаден колпит и бяло течение. Фармацевтичната промишленост на различни страни произвежда много о препарати с участието на чесън: германският санхе-лиос 333 (при хипертония, атеросклероза, стомашно-чревни болести), българският алкратин (срещу високо кръвно налягане, атеросклероза и за разширяване на кръвоносните съдове и уплътни тне на капилярите), руските: сативин (с антибактериално действие срещу дизентерия), фитонцидин, алицин, ализатин, дефензионот (с широк антибактериален спектър), алилсат (при атония на червата, за подтискане в тях на гннлостните процеси, атеросклероза и хипертония), сатин и аликритин (при ранни форми на атеросклероза и хипертония), алохол (при възпаление на черния дроб, жлъчните пътища и хроничен запек), японският антитромбин (срещу тромбоза). Трябва да се знае, че чесънът и получените от него препарати са противопоказни при бъбречни заболявания и язвена болест! Козметично приложение. Намазването със сок от чесън корените на космите на главата се препоръчва при косопад, а също при пърхут и за стимулиране на растежа им. Престоява 5-6 минути, след което косата се измива с хладка вода. За предотвратяване на начална форма на косопад се прилага смес от няколко стрити скилидки чесън със същото количество рициново масло и 2-3 капки салицилова киселина. При новопоявили се брадавици и пигментни петна, както и при младежки пъпки, се поставят компреси с чеснов сок, размесен поравно с олио, зехтин или свинска мас. Други приложения. Чесънът има изразени инсектицидни свойства, които се използват в селското стопанство за предпазване на пшениченото зърно от гъгрици (на 100 кг зърно се поставят 200 г чесън, при което гъгриците изпълзяват от зърното по стените, откъдето могат да се съберат и унищожат). В Китай на същия принцип чесновият лук се използва за съхраняване на ориз и брашно. В Белгия съхраняват семената на лена заедно със счукан чесън, който предпазва дори пониците от повредите на ленената бълха. Във Франция разхвърлят чеснов лук между лозите за защита от вредители. Установено е, че водният извлек на чесъна защищава растенията от листната въшка и от паяжинообразуващи акари по ябълката, сливата и розата. А напръскването на касисовите храсти с чеснова суспензия ги предпазва от пъпковите акари. От изолираните от чесновото етерично масло диалилдисулфид и диалилтрисулфид се получава безвреден за човека препарат със силни инсектицидни свойства, който се използува успешно срещу комари и мухи, както и срещу техните ларви. Чесънът е всепризната в целия свят храна и кулинарна подправка в хранително-вкусовата промишленост, която не само подобрява вкуса на някои продукти, но и удължава тяхното съхранение при консервиране. МАГДАНОЗ, МЕРОДИЯ (РЕТROSELINUM CRISPUM, Р. SATIVUM) Произход н разпространение. Магданозът произхожда от Средиземномориего и Балканския п-ов. Запазени са писмени документи от 1900 г. на Халачи, който пише, че растението се среща диворастящо по скалите на Тесалия. Древните гърци са го ценели и смятали за свещено растение, което разменяли за почти еквивалентно тегло злато. Гръцкият поет Анакреон (У1-У в. пр. н. е.) възпява в своите стихове магданоза като символ на радостта и славата. Победителите в спортни състезания били окичвани с венци от магданоз, защото се е вярвало, че растението бързо възвръща силите. Според древните гърци, който яде магданоз, става силен и твърд като камък. В древна гръцка легенда най-прочутият герой Херакъл извършил 12-те легендарни подвига, като се закичил преди това със стръкове от магданоз. Това вълшебно растение му дало сили и мощ, за да се пребори и победи немейския лъв, критския бик, лернейската хидра, ериманския глиган, стимфалските птици - чудовища и пр. Смята се, че гърците първи са култивирали магданоза, като по-късно растението било култивирано и от древните римляни. Популярността на магданоза не намалява и през средните векове. Растението било широко използвано "и от бедни и богати" в Средна Европа, като голяма популярност добива по времето на франкския крал Карл Велики (742-814 г.), който заповядал да се отглежда из градините на империята. По-късно растението бързо се разпространило във всички европейски страни.
Днес магданозът все още се среща като диворастящ в Югоизточна Европа, Западна Азия и Северна Африка, а като култивирано растение е разпространено из целия свят, но най-много в страните от Средна Европа, както и на Балканския полуостров, Южна Азия (Индия и др.) и Северна Америка. У нас магданозът е известен от древни времена и с разпространен в два сорта - листовиден и кореноплоден, навлезли широко в българската национална кухня. Ботаническо описание. Магданозът е двугодишно тревисто растение (фиг. 70) от сем. Сенникоцветни (АрIасеае, Umbelliferае). Коренът е вретеновиден, отвън жълтеникаво-бял, а в разрез - бял. Стъблото е голо, набраздено, с височина 50-100 см. Листата са двой но до тройно перести, снабдени с къси дръжки, отгоре лъскави, тъмнозелени на цвят. Листните дялове са яйцевидни и триделни. Листната розетка се развива през първата година, а през втората израства стъбло, на чийто връх е разположено съцветието, което е сенник и е образувано от множество дребни жълтозелени цветове. Плодовете са дребни, яйцевидни, сивкаво-зелени, малко горчиви на вкус, като при узряване се разпадат на две части. Всички растителни части излъчват специфична приятна миризма. Използваема част. Зрели плодчета, цъфтящи стръкове, листа, и корени на растението (Fructus, herba,flores, folia et radix petroselini crispi). Химичен състав. В листата и цъфтящите стръкове се съдържат етерично масло (0,06-0,10%), витамини (С -166mg%; каротин - 2,7-8,0 мг%, В1 - 0,07- 0,14 мг%; В2 - 0,06-0,26 мг%; В6 - 0,2 мг%; РР - 0,4-0,9 мг%; Е - 1,8-5,5 мг%; фолиева киселина - 38-90-микрограм %, витамин Н 0,4-микрограм % и пантотенова киселина 0,05 мг%), минерални соли (калий-1000 мг%, калций-245 мг%, фосфор-128 мг%, магнезий-41 мг%, желязо-7,5 мг%, натрий-31 мг%), от микроелементите- цинк 0,9-микрограм % и др., мазнини (до 0,5%), въглехидрати-2,8-9,8 (захароза - 0,7-3,1%, глюкоза - 0,5-1,4%), белтъчини (2,9-5,3%), целулоза (1,6-2%), азотни вещества (1,6-3,7%), флавоноидите апигенин, лютеолин, кверцетин и кемпферол идр. В корените се съдържа етерично масло (0,05-0,10% с главна съставка апиол), въглехидрати (2,1-10,1%), белтъчини (1,2-2,3%), мазнини (0,2%), целулоза (3%), азотни вещества (1,5-3,2%), минерални соли-1,3-3,9% (калий-340 мг%, калций-95 мг%, фосфор-57 мг% и др.), витамини (С- 41 мг%, каротин- 0,03 мг%, В1- 0,10 мг%, В2- 0,09 мг%, Е- 1,8 мг%, РР- 0,8-2 мг%), гликозида апигенин, фурокумарини, полиацетилени и др. В плодчетата се съдържа етерично масло (2-7%), тлъсто масло (до 20%, състоящо се от глицеридите на петрозелиновата киселина), флавоноидният гликозид апигенин, фурокумаринът бергаптен, аглюконът петрозелинен, апиолова киселина. Магданозеното етерично масло се получава главно от плодчетата и от стръковете с основни съставки пинен (20-30%), феландрен (до 24%), терпилонен (до 13%), ментатриен (14%), апиол (2-6%о), туйен, терпинен, копаен, елемен, кариофилен, миристицин, каротол и др. (в плодовото етерично масло преобладават последните 3 съставки, а в етеричното масло от стръкове - терпеновите въглеводороди). Магданозеното етерично масло от плодчета има приятен специфичен (топъл, дървесно подправъчен) мирис и се отличава съществено от маслото, получено от стръкове и листа. Вкусът и на двата вида масла е силно горчив (подправъчен и топъл). Лечебно приложение. Древните гърци високо ценели целебните свойства на магданоза, което е видно от труда "За лекарствените средства" на, древногръцкия лекар Диоскорид (I в.), според който растението е широко отглеждано поради това, че възстановява силите, укрепва организма, лекува възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, както и "кокоша слепота" и е сигурно средство при полово безсилие. Днес е установено, че магданозът наистина тонизира организма, стимулира храносмилателните процеси, действа апети-товъзбуждащо, противовъзпалително, противомикробно, пикочогонно, газогонно и увеличава притока на кръв към пикоч-но-половите органи, като по този начин усилва потентността и повишава тонуса на гладката мускулатура на матката и на пикочния мехур. Освен това магданозът повишава защитните сили на организма срещу болестотворни агенти. Инхалации се правят с магданозено етерично масло или с врящо, отвпра (4 чаени лъжички, счукани на ситно плодчета, се варят 15 минути в 1 чаена чаша вода) или студен извлек (1 чаена лъжичка плодчета се накисват в 1 чаена чаша студена вода за 8 часа, като преди инхалиране извлекът трябва да кипне). Магданозените пари се използват за възбуждане на апетита, стимулиране на храносмилателните процеси, за подобряване на дихателната и сърдечната дейност, за укрепване на нервната система при раздразнителност, неврози и безсъние, при нарушена обмяна на веществата, особено за усилване обмяната на кислород в различни органи и системи, както и за общо укрепване на организма след прекарани тежки болести. Използват се и за стимулиране на стомашната секреция и чревната перисталтика. Разтриване с отвара от плодчета (или от листа и стръкове, или от корени) или с магданозено масло се прилага при ревматизъм, отоци, циреи, алергични състояния, кожни обриви, мокри екземи, за разнасяне на млякото след прекъсване на кърменето, както за повишаване тонуса на мускулатурата след тежки физически натоварвания и др. Натъркване с пресен магданоз на болезненото място при ожилване от пчела (след изваждане на жилото) е старо народно средство. Лапи с отвара от дрогата се препоръчват от народната медицина за налагане при отоци от различно естество, при възпаление на лимфните възли, мастит при кърмачки, фурункули, кожни обриви. Напоен памучен тампон с отвара от дрогата и поставен на мястото на ухапване от насекоми (комари, дървеници и др.) премахва неприятния сърбеж. Народната медицина препоръчва налагане на топла лапа от магданозена отвара срещу мастит. Изплакване на очите с отвара от дрогата се използва при лечение на конюнктивит, блефарит и др. Козметично приложение. Магданозът е често използвано средство от народната фитокозметика за изчистване, избелване и овлажняване при суха, чувствителна и замърсена кожа, при отичане на клепачите и др. Използва се за приготвяне на лосиони за втри-ване в кожата, както и под формата на маски на лицето. Маска за премахване на лунички, петна и точки при мазна кожа. Три супени лъжици ситно нарязан или смлян магданоз (предварително добре измит) се размесва с 2 лъжици обезсолена извара. Добре разбърканата смес се нанася върху кожата на лицето и престоява 20 минути, след което се сваля и се измива с хладка вода. След това лицето може да се намаже с хидратантен крем. При редовно използване на тази маска кожата става по-мека и свежа, а петната и точките постепенно изчезват. Маска за раздразнена, затоплена и суха кожа. Предварително добре измит и ситно нарязан и намачкан магданоз (3 супени лъжици) се размесва с 2-3 лъжици кисело мляко и се прибавят 6-7 капки зехтин, глицерин или бадемово масло. Сместа се размесва добре и получената кашичка се нанася върху кожата на лицето. Престоява 20 минути, след което се отмива с хладка вода или хла-дък чай от лайка и се намазва с крем. При редовно използване тази маска оказва благоприятно въздействие върху кожата, която се успокоява, избелва и тонизира. Лосион от пресен магданозен сок за избелване на петна, лунички и точки. Вземат се 5-6 връзки магданоз, които се измиват добре и се смилат на машинка за месо, като сокът се прецежда през марля. (Той може да се съхранява до 2 дни в тъмно шише при хладилни условия). Петната, луничките и точките се намазват чрез леко втри-ване 2-3 пъти дневно с тампон, напоен с магданозен сок. Кожата се освежава, избелва, като петната постепенно изчезват. Лосион от спиртна настойка от магданозепи листа. Вземат се 20 г листа, които се киснат в 250 мл лавандулов спирт за 10 дни в тъмно добре затворено шише. След това настойката се прецежда и с напоен с нея памучен тампон се намазват лунички и петна по кожата на шщето. При редовно използване те избледняват и постепенно изчезват. Лосион за мазна кожа. Заливат се 20 г пресен магданоз с 1 чаша вряла вода и се оставя да кисне и изстине за 1 час. Получената запарка се прецежда и с нея се напоява памучен тампон, с който се намазва кожата на лицето всяка вечер. В резултат кожата става свежа, бяла и пигментациите изчезват. Освен това този лосион е чудесно средство за отстраняване на излишни мазнини по лицето. Подобен ефект има и друга народна рецепта: към прецедена отвара от корени на магданоз се добавя 1/2 чаена лъжичка лимонов сок. С памучен тампон, напоен с получения лосион се намазва кожата на лицето сутрин и вечер. За освежаване и тонизиране на кожата на лицето и шията през горещите летни дни се препоръчва следната лесно изпълнима народна рецепта: 1 чаена чашка ситно нарязан магданоз се загъва в целофан, намества се в кутийката за ледени кубчета, залива се с вода и се поставя в камерата на хладилника. След няколко часа леденото магданозено кубче е готово и с него се натриват лицето и шията 1-2 пъти дневно. Дъвчене на пресни стръкчета млади магданозени листа се препоръчва при лош дъх в устата. За укрепване корените на космите на косата, против омазняване и пърхут се препоръчва следната рецепта: поставят се 20 г свежи листа от магданоз в 250 мл силна ракия. За подсилване на действието може да се прибави малко лайка или лавандула. Прецедената течност се втрива в корените на космите 2-3 пъти седмично. При подути клепачи много добър ефект се получава, като от връзка магданоз, нарязана на ситно и с извлечен от нея сок, се натопяват марлички, които се поставят върху затворени клепачи за 10 минути. При тази процедура клепачите се нормализират, а очите се отморяват. Магданозеното етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост, при производството на мъжки одеколони, както и за специални парфюмерийни ефекти от ориенталски, фантазиен и шипъров характер.
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
