Приготвяне на лечебни и козметични средства от билки

Преди да се пристъпи при домашни условия към извличането на сока, независимо от избрания начин, растителните части първоначално се измиват обилно с вода от повърхностното замърсяване (прах, пръст и др.). Ако са пръскани с различни пестицидни и други препарати, което създава опасност да преминат в сока, те се накисват за 5 - 10 минути във вода, след което се измиват обилно със студена вода. Във всички случаи е за предпочитане да се подбират екологично чисти растителни продукти. Не трябва да се използват метални съдове, тъй като от прекия контакт на растителния сок с тях протичат химични реакции, разрушаващи до известна степен една от главните полезни съставки на растенията - витамин С. Растителният сок може да се съхранява за по-дълго време в хладилник.

Ароматотерапията и фитокозметиката се основават на целебните свойства на растителните (в някои случаи и на животински) ароматни вещества или на получените от тях активни субстанции (етерични масла и др.). Тяхното лечебно и козметично действие може да се осъществи чрез различни процедури, като инхалации, ароматни вани, масажи и разтривания, гаргари и жабурене, комп реси и лапи, фитокозметични маски и др.

Инхалациите с ароматни вещества представляват жлечебна и профилактична процедура на вдишване през носа и устата на активнодействащи целебни ароматни летливи вещества. Те са два вида: естествена, която се осъществява сред природата при вдишване на ароматни летливи вещества от атмосферния въздух (в иглолистни и евкалиптови гори, край прибоя на морските вълни, край водопади и др.), и изкуствен се провежда с помощта на специални апарати - инхалатори (фиг. 20) или саморъчно приготвени приспособления за вдишване (фиг. 21). Инхалациите при домашна обстановка се провеждат чрез системни процедури, продължаващи определено време. Вдишваното вещество може да е под формата на пара, аерозол, прах, пулверизирана течност и др. При из ползване на фабрични инхалатори лечебните ароматни вещества пос­тъпват от апарата директно в ди­хателните пътища (във вид на пар­на струя или сгъстен въздух).

Там диспергираното ароматно вещест­во бързо влиза в контакт с повърх­ността на лигавиците и се всмуква в кръвта. Непосредственото въз­действие на лекарственото вещест­во върху лигавицата на дихателни­те пътища е особено ефективно при лечение на остри и хронични респираторни възпаления.




Фиг. 20. Съвременен фабричен инхалатор за инвидуална процедура



Фиг. 21. Просто домашно приспособ­ление за инхалиране чрез покриване па съда и главата с хавлиена кърпа.

Чрез инхалациите дихателните пътища се овлажняват и дезинфекцират, подобрява се кръвоснаб-дяването им, подпомага се отделянето на слуз и се предотвратява възпалителният процес. При провеждане на инхалация трябва да се съблюдават някои основни правила: да не се отвлича внимани­ето на инхалиращия с разговори, пушене, четене, пеене, хранене и пр.; процедурата да не се извършва непосредствено след хранене, тъй като се нарушава коремното дишане. Препоръчва се инхала-цията да се провежда 1 - 1 1/2 часа след ядене; продължителността трябва да е от 1 до 3 минути 3 - 5 пъти дневно. По време на проце­дурата инхалиращият трябва да е седнал удобно, така че движе­нията на дихателната мускулатура и диафрагмата да са свободни, за да се осигури максимално дълбоко вдишване. Трябва да се сва­лят всички допълнения към облеклото (яки, сутиени, колани, вра­товръзки и пр.), които биха затруднили и ограничили дихателни­те движения. Важно условие е приучването към бавно и дълбоко вдишване с последващи къси паузи на задържане, с което значи­телно се увеличава количеството на поетите аерозолни частици. Смята се, че оптимално задържане на лечебните съставки в диха­телните пътища се постигя при честота на дишането 6 - 8 пъти в минута.

Според лечебното си действие инхалираните вещества могат да бъдат отхрачващи, противокашлечни, съдосвиващи, бронхоспазмолитични, противовъзпалителни, антибактериални и пр. Профилактичното им действие се изразява в стимулиране защит­ните сили на организма и насищането му с ароматни лечебна вещества. Инхалациите действат много добре профилактично и лечебно при остри и хронични заболявания на горните дихателнг пътища, при бронхити, фарингити, ларингити, трахеити, ринити синузити, полипи в областта на носа и фаринкса, бронхиална астма. Действат добре и при атрофични катари на дихателните пътища, тъй като овлажняват лигавицата, втечняват засъхналия секрет и улесняват изхвърлянето му, като подобряват очистителната функция на ресничестия епител. При заболявания на носа и носните синуси трябва да се вдишва и издишва без напрежение през носа, а при заболяване на глътката, трахеята, бронхите и белите дробове - през устата.

Трябва да се знае, че са противопоказни при кръвотечение от носа, кръвохрачене, при белодробни и сърдечни заболявания, съпроводени с явления на изразена сърдечно-съдова дихателна недостатъчност, при напреднали стадии на хипертонична болест (повишено артериално налягане). Ето защо винаги при започване на инхалационни процедури е наложителна консултация и предписание от лекар специалист.

За домашни нужди, на работното място и по вре­ме на пътуване се използват портативни джобни инхалатори, предназначени за индивидуално инхалиране на ароматни лечебни аерозоли, особено при спешна необходимост (нап­ример за прекратяване на астматичен пристъп или ос­тра кашлица). Има и специ­ални джобни инхалатори с автоматично приспособление за дозирано впръскване на целебното ароматно вещество. Като модификация на индивидуалните джобни инхала­тори са херметично затворените аерозолни опаковки, при които в момента на прилагането се осъществява изпаряването на летли­вото лечебно вещество (фиг. 23).

Известни са джобните инхалатори марки Астмапент, Инхафон, Инхакамф, Инхалипт, напълнени с готова лекарствена смес (камфорово, ментово, евкалиптово масло и др.). Други (напр. ин­халаторът Махолд) имат пулверизатор, който преди употреба се напълва с желаното етерично масло или с друго растително аро­матно вещество.

За парни инхалации може да се използват и саморъчно при­готвени приспособления. За целта в подходящ съд с кипяща вода (4 - 5 чаени чаши) се слагат: 1 - 2 чаени лъжички счукани изсушени евкалиптови листа;няколко капки хвойнов екстракт, ментолов или карамфоров спирт; ½ -1 чаена лъжичка ментово, здравцово, евкалиптово или друго етеричш чаена лъжичка луков сок (за целта чесънът или лукът се настъргват на кухненско ренде и се прецеждат през ситна цедка или 3 слоя марля). За инхалация е необходимо парата да се „улови” с предварително приготвена картонена фуния;широкият й отвор се поставя над съда с кипящата течност, а през тесния отвор на фунията се вдишват парите (фиг. 24). Инхалацията може да се извърши и без фуния, но тогава е необходимо съдът да се покрият с хавлиена кърпа (вж. фиг. 21). Пре продължителността на процедурата да е 2-3 минути, като се извършва 3-5 пъти дневно.

ренде и източник на етеричномаслени стителни вещества (лук, чесън, хрян, лавандула, здравец, боро-връхчста или иглички и др.). Например, ако се използва чесън, рендето се настъргват 3-8 скилидки и с тази кашица веднага се мазва цялата повърхност на бинта или марлята, за да не "отлетят" етеричните масла. После бинтът бързо се пуска на дъното на празния чайник и отворът се покрива с капачето. Поставя се връхчето на чучурчето в устата, притискат се двете ноздри с пръсти и започва бавно вдишване на чесновия аромат в продължение на 5 - 8 минути. Издишва се през носа (издишаният въздух не бива да попада обратно в чайника). При повтаряне на процедурата са нужни нов бинт и нова порция чеснова кашица.

Ароматното растение се избира в зависимост от заболяването и след лекарска консултация. Още по-добре е да се вдишват парите на готови етерични масла, които се продават в аптеките. За целта парчето бинт се намазва с желаното етерично масло и се пуска на дъното на чайника.

Универсалното приспособление за инхалиране (по Капков и стапенко) също може да се направи с подръчни средства. За целта са нужни малко стъклено бурканче с пластмасова капачка и две силиконови, гумени или пластмасови тръбички с диаметър около 10 мм. В капачката се пробиват две дупки така, че тръбичките лесно да се закрепят в тях, и тя се поставя върху бурканчето. Слага се долният край на по-късата (12 см) тръбичка под ъгъл 45° и през отвора в капачката се пуска до дъното на бурканчето, а втората тръбичка се пуска през капачката само на 1 см. Парите на лекарствените ароматни вещества се вдишват през по-дългата тръбичка (вж. фиг. 25). Универсалността на приспособлението се състои в това, че в бурканчето може да се постави както намазан с чеснова кашица бинт, така и то да се напълни до половината с отвара от ароматни лекарствени растения (мента, евкалипт, лайка, градински чай, мащерка) или с воден разтвор от готово етерично масло (1 капка на половин бурканче вода). Температурата на сместа не бива да надвишава 45 - 55° С, а за да се получи тази температура, приспособлението се поставя в подходящ съд с вода, нагрята до 70° С. При вдишване през по-дългата тръбичка в инхалатора се получава разреждане, а влизащият в горщата отвара през другата (късата) тръбичка въздух се превръща в безброй мехурчета, обо­гатени с етерични масла.Нагретите пари трябва да се вдишват през устата, а издишването да става през носа. За поддържане на необ­ходимата температура за инхалиране водата в съда може да се под­грява с обикновено бързоварче с мощност 300 - 500 вата.

При по-големите деца първоначално процедурите се провеж­дат с придружител, а след това сами под хавлиена кърпа без ча­дър, т. е. в минипалатка. В този случай съдът се поставя на маса, а кърпата трябва да е толкова голяма, че да покрива главата и съда. След 5 минути може да се пуснат горещи камъни, за да се усили образуването на пара.

При лечението на децата от простудни заболявания, (както и за профилактика) е необходима определена влажност на въздуха в спалнята им. Това се постига чрез поставяне в детската стая на съд с вода върху обезопасен нагревателен уред. Няколко капки етерично масло във водата (лавандулово, евкалиптово, ментово или лайково) подоб­ряват въздуха в помещението и ускоряват лечението на простудата.

Инхалации може да се правят и в училище, като се използва носна кърпа, напоена с няколко капки масло от мащерка, евка­липтово или ментово масло.

В някои страни в учрежденията се поставят мощни инхалатори, в които ароматните вещества се пулверизират във въздуха с по­мощта на компресор. Тази процедура се практикува както с про­филактична цел срещу простудни заболявания, така и за повиша­ване на работоспособността и премахване на умората.
Ароматни възглавници. В последно време много актуални са т. нар. "ароматни" възглавници и дюшеци (напълнени с изсушени благоуханни растения), които се ползват от страдащи от безсъние.

I билкова рецепта (за ароматна възглавница):

стръкове от дива мащерка (Hb. Thymi serp.) - 2 части

листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 1 част

листа от градински чай (Fоl. Salviae off.) - 1 част

цветове от лавандула (Fl. Lavandulae off.) - 1 част

II билкова рецепта (за ароматна възглавница):

съцветия от хмел (Storb. Humuli lup.) - 2 части

стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 1 част

цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) -1 част

стръкове от дива мащерка (Hb. Thymi serp.) -1 част

III билкова рецепта (за ароматен дюшек):

пъпки от бял бор (Gem. Pini silv.) - 2 части

листа от здравец (Fol. Geranii mac.) - 2 части

листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) -1 част

стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 1 част

АРОМАТНИ ВАНИ

Ароматните вани са водни процедури за лекуване тика на различни заболявания. Според древен индийски трактат "билковите вани имат 10 преимущества: придават яснота на ума, свежест, бодрост, здраве, сила, красота, подмладяване, чистота, приятен цвят на кожата и привличат вниманието на красивите жени".

Ароматните вани в домашна обстановка трябва да се провеждат само след консултация и по предписание на лекар по отношение на методиката (продължителност, температура) и дозировката на ароматните вещества. Те влияят благотворно на целия организъм - спомагат за повишаване на общия тонус, за подобряване на кръвообращението и оттам за разширяване на кожните пори (с което се създава възможност за по-лесно проникване на активните ароматни вещества през тях), стимулират физиологичните реакции на кожата (частично се подобрява дейността на мастните жлези и на кожното дишане), а чрез нервните рецептори на кожата въздействат на централната нервна система. В резултат на баните се подобрява функционалното състояние на системите на организма, повишава се вътреклетъчната обмяна на веществата, което стимулира съпротивителните сили срещу неблагоприятните въздействия и спомага за задействането (включването) на компенсаторните механизми на организма. Чрез обонятелния орган целебно въздействие оказва и силната приятна миризма на използваните отвари от ароматни растения или на получените от тях етерични масла.

В зависимост от естеството на заболяването и предписанието на лекаря ароматните бани биват: прохладни (25-33 ° С), неутрални (34-36° С), топли (37-39° С) и горещи (40-42° С). Хладките и прохладни вани оказват общо тонизиращо действие, стиммулират функциите на сърдечно-съдовата и нервната система и повишават обмяната на веществата. Неутралните и топлите вани намаляват болките, понижават мускулното напрежение, успокояват нервна система и подобряват съня. Горещите вани засилват потоотделянето и обмяната на веществата, но изтощават организма.

След назначаване от лекаря на определена ароматна водна процедура водата трябва да се темперира до предписаната температура и да се провери с термометър. Времетраенето на ваните също трябва точно да се спазва. Горещите и хладките вани обикновено са най-краткотрайни (3-5 минути), топлите са със средна продължителност (10-15 минути), а неутралните вани са най-голямо времетраене (30-35 минути).

Установено е, че най-добрият лечебен ефект от топлите и неут­ралните вани е вечер 1/2-1 час преди сън, а на горещите и хладките - следобед към 2-3 часа. Не е желателно ароматните вани да се прилагат веднага след хранене, тъй като се натоварва сърдечно-съдовата система и се затруднява храносмилателният процес.

Ароматните вани се провеждат под различна форма:

1. Цялостна (обща) вана - потопява се цялото тяло, без главата, лията и горната част на гърдите, т. е. без областта на сърцето (фиг. 26). ). Така не се затрудняват дишането и сърдечната дейност Пациентът трябва да лежи във ваната в спокойно състояние, бе: никакво напрежение, а за удобство под главата му се поставя на-дуваема гумена или пластмасова възглавница или сгънат пешкир. Необходимото количество темперирана вода е около 200 литра;



Фиг. 26. Цялостна вана

2. Полувана (седящавана) - потопява се тялото на половина (до поясната област), като процедурата може да се съчетава с об­ливания и обтривания (фиг. 27). Необходимо количество вода - около 100 литра;

3. Частични вани - правят се на краката, стъпалата (фиг. 28),ръцете, таза и др. Използва се съд с вместимост 5 - 20 литра (за пред­почитане с правоъгълна форма). След ваната тялото не трябва да се изплаква с чиста вода, а пациентът облича хавлиен халат и с него ляга в пред­варително затоплено(напр. с електрическа възглав­ница) легло, като се покри­ва до над раменете и почи­ва в продължение на 30 - 50 минути. Като добавка за вана мо­же да се използват готови ете­рични масла или есенции от ароматни растения, закупени от аптеките в емулгирана форма. Дозата за всеки вид етерично масло е отбелязана на опаковката. Обикновено за обща вана от 200 литра са необходими 7 - 10 капки до 0,5 - 1 чаена лъжичка от съответното етерично масло, което количество се изсипва във ваната с предварително темпериранйта вода и се раз­бърква с въртеливо движение, описващо голяма осмица.


Фиг. 27. Седяща вана: 1 - с обливане; 2 - с обтриване; 3 - в спокойно състояние.





Фиг. 28. Частична вана на краката.

Добавка за вана може да бъде и саморъчно приготвена отвара или запарка от различни части на ароматни растения. В такива случаи цялото количество изсушени ароматни билки за цялостна вана трябва да е 200-250 g. Раздробените билки се поставят в 2 - 3 -литров емайлиран съд и се запарват с вряща вода 30 минути, а за корени от ароматни растения - 1,5 - 2 часа. След това сместа се пре­цежда и се добавя към водата във ваната. Когато се използват прес­ни ароматни растения, от тях се взема около 1/2-1 килограма, пос­тавят се в емайлиран съд (напр. кофа), заливат се с около 10 литра студена вода и се оставят да киснат 12 часа, а за корени - 24 часа. На следващата сутрин билковата смес се загрява и ври 5 - 10 минути, след което се прецежда и получената отвара се добавя към водата във ваната. За седящата вана необходимото количество отвара е наполовина, а за частичната вана - значително по-малко.

Водата с ароматните вещества в нея може да се използва още два пъти след съответното подгряване до необходимата температура.

За един курс се назначават от 12-15 водолечебни процедури, като се правят най-често през ден или всекидневно с два почивни дни през седмицата.

Ароматните вани може да се провеждат само с 1 вид ароматно рас­тение (или извлеченото от него етерично масло), но много често се използва комбинация от различни видове, което подсилва желания лечебен ефект. Така например, според Роберт Тисерант, особено ефек­тивни са ароматните вани със следните комбинации от етерични масла: