Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Сутрешна тонизираща и освежаваща вана
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Разтоварваща и освежаваща вана
- I. билкова рецепта за вана
- III. билкова рецепта за вана
- IV. билкова рецепта за вана (с общоуспокоително действие)
- V. билкова рецепта за вана (с общотонизиращо действие)
- VI. билкова рецепта за вана (за деца с неспокоен сън)
- VII. билкова рецепта за вана (с дезинфекционно действие)
- VIII. билкова рецепта за вана
- IX. билкова рецепта за вана
- I. билкова рецепта за измиване на коса
- II билкова рецепта за измиване на коса
- Лечебен, спортен и козметичен масаж
- ВИДОВЕ АРОМАТНИ РАСТЕНИЯ АИР БЛАТЕН (АСОRUS CАLАMUS) Произход и разпространение
- Използваема част
- АНАСОН (РIMPINELLA АNISUM) Произход и разпространение.
Сутрешна тонизираща и освежаваща вана: розмариново масло - 3 капки хвойново масло - 5 капки ментово масло - 2 капки Дневна освежаваща, тонизираща и разхлаждаща вана: бергамотово масло - 4 капки босилеково масло - 2 капки
лайково масло - 2 капки лавандулово масло - 5 капки етерично масло от портокалови кори - 2 капки Разтоварваща и освежаваща вана: етерично масло от лимонови кори - 5 капки здравцово масло - 2 капки сок от половин лимон Укрепваща защитните сили и стимулираща кръвообръщението вана: лавандулово масло - 5 капки хвойново масло - 3 капки ментово масло - 2 капки Вана "Афродита": жасмнново масло - 2 капки санталово масло - 8 капки илангилангово масло - 2 капки Известни са разнообразни билкови смеси за вани от различни части на ароматни растения, чието комбинирано действие има изразен лечебен и профилактичен ефект срещу определени заболявания. I. билкова рецепта за вана: цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.). - 30 г цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 30 г стръкове от босилек (Hb. Оcimmi basil.) - 20 г II. билкова рецепта за вана: шишарки от хвойна (Galb. Juniperi cumm.) - 30 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 2 г стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г
пъпки от бял бор (Gem. Pini silv.) - 20 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 20 г цветове от едролистна липа (Fl. Тiliae grand.) - 20 г IV. билкова рецепта за вана (с общоуспокоително действие): листа от малина (Fol. Rubi id.) - 30 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 20 г листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 10 г пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 10 г V. билкова рецепта за вана (с общотонизиращо действие): цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.) - 20 г стръкове от жълт кантарион (Hb. Hyperici perf.) - 30 г коренища от блатен аир (Rhiz. Acori cal.) - 20 г VI. билкова рецепта за вана (за деца с неспокоен сън): стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 20 г цветове от едролистна липа (Fl. Тiliae grand.) - 20 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 10 г VII. билкова рецепта за вана (с дезинфекционно действие): листа от градински чай (Fоl. Salviae off.) - 30 г цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 20 г пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 20 г цветове от вратига (Fl. Tanaceti vulg.) - 10 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г VIII. билкова рецепта за вана: корени от валериана (Rad. Valerianae off.) - 20 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г съцветия от хмел (Storb. Humuli lup.) - 20 г стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г цветове от едролистна липа (Fl. Тiliae grand.) - 20 г IX. билкова рецепта за вана: цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 30 г цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.). - 30 г шишарки от хвойна (Galb. Juniperi cumm.) - 30 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г стръкове от босилек (Hb. Оcimmi basil.) - 20 г листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 20 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г
За подсилване корените на космите и стимулиране растежа на косата се препоръчват следните билкови комбинации: I. билкова рецепта за измиване на коса: стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 40 г коренища от коприва (Rhiz. Urticae dioic.) - 20 г пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 20 г коренища от блатен аир (Rhiz. Acori cal.) - 20 г
коренища от блатен аир (Rhiz. Acori cal.) - 40 г листа от коприва (Fol. Urticae dioic.) - 30 г стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 20 г цветове от лавандула (Fl. Lavandulae off.) - 10 г
Масажът представлява механично въздействие чрез разтриване, размачкване, вибрации и други манипулации върху кожата и подкожната тъкан (мускулатура, нерви, кръвоносни съдове, стави и други органи на лицето и тялото). Масажът може да бъде лечебен (при местни и общи заболявания), спортен (за по-бързо отстраняване на мускулната умора и подготовка за големи мускулни натоварвания) и козметичен (за премахване на козметични дефекти и разкрасяване). Извършва се с ръцете, като се използват маслени извлеци (в олио, зехтин и др.) от ароматни растения или още по-добре с етерични масла, добити от тях. Масажът е един от най-старите и най-сигурни методи за поддържане и запазване на здравия и свеж вид на лицето и тялото. Той включва комплекс от различни по характер и сила механични движения, оказващи благоприятно въздействие върху кожата, подлежащите тъкани, нервите, кръвоносните и лимфните съдове. Освен че оказва благоприятно въздействие върху кожата, масажът действа и по рефлекторен път чрез множеството нервни рецептори. Той активира кожното кръвообращение, разширява кръвоносните съдове и предизвиква обилен приток на кръв в тъканите, в резултат на което се подобрява захранването им с хранителни вещества и кислород, нормализират се всички физиологични функции на кожата - отделянето на мазнина, потоотделянето, подобрява се оттокът на лимфа и се стимулира обмяната на веществата. Под влияние на масажа кожата става мека, еластична, сочна и свежа. По време на масажа кожата механично се освобождава от мъртвите рогови клетки и застоялия секрет от мастните жлези. Освен това масажът повишава силата на мускулите и тяхната еластичност, като не позволява отпускането на лицевата мускулатура и по този начин предотвратява образуването на бръчки. Добре е масажът да се предхожда от топлинна процедура, която усилва ефекта. Топлината разширява порите, предизвиква прилив на кръв, разхлабва мускулатурата и успокоява нервната система. Всичко това съдейства за максимална ефективност от масажа. Обикновено за загряване на лицето най-често се използват следните процедури: парна баня, парафинова или термична маска, горещи компреси с отвара от лайка и розмарин. Редовното сутрешно масажиране на тялото (което е особено полезно за децата) закалява и повишава защитните сили на организма и подобрява кръвообръщението. Масажирането се извършва само при добре затоплена кожа, с помощта на голи ръце, а понякога и с банска ръкавица (фиг. 29). Предварително в съд с 5-7 литра хладка вода се изсипва 1 чаена лъжичка концентрат от някое етерично масло (напр. от розмарин). С натопената в ароматната течност и леко изстискана банска ръкавица цялото тяло се обтрива последователно, като се започва от главата и се завърши със стъпалата. Целият масаж продължава около 5-6 минути, след което е желателно масажираният да остане завит в леглото около 10 минути. Най-добър лечебен и козметичен ефект от масажа се получава при използване на различни етеречни масла (розово, лавандулово, евкалиптово, лайково, борово, невеново, камфорово и др.). При тази манипулация маслото прониква през кожата и действа целебно при отоци, мускулни спазми, простуди и кашлица, сраствания на тъканите след нараняване, болки в корема и образуване на газове и др. Разтриването подобрява кръвообръщението на кожата и тъканите, тонуса на мускулите, стимулира функцията на кожата и пр. Извършва се с леко намазани с етерично масло ръце чрез спокойни, концентрични движения (фиг. 30). 
При тази манипулация маслото прониква през кожата и действа целебно при отоци, мускулни спазми, простуди и кашлица, сраствания на тъканите след нараняване, болки в корема и образуване на газове и др. Разтриването подобрява кръвообръщението на кожата и тъканите, тонуса на мускулите, стимулира функцията на кожата и пр. Извършва се с леко намазани с етерично масло ръце чрез спокойни, концентрични движения (фиг. 30). Разтрива се последователно цялото тяло или само отделни части от него, като след манипулацията е желателно масажираният да остане завит 20-30 минути в леглото.
Фиг. 30. Масаж на тялото при използване на етерично масло. 
Фиг. 31. Масаж на корените на космите на косата. Масаж може да се извърши и на косата чрез първоначално втриване на прецоръчаното етерично масло в корените на космите и последващо масажиране с върха на пръстите (фиг. 31). Масажът оказва изключително благоприятно въздействие върху организма - успокоява нервната система, прехава умората, създава чувство за бодрост и тонизира целия организъм. Под влиянието на масажа рефлекторно се подобрява общото състояние на организма, повишава се жизнеността, увеличава си работоспособността и се подобрява сънят. Прилагането на масажните манипулации изисква предварителна консултация с лекар. Гаргара и жабурене Гаргарата и жабуренето с ароматни растителни извлеци са лечебни и козметични процедури, при които се използват различни отвари и запарки, получени от ароматни растения (лайка, градински чай, невен, карамфил, евкалипт и др.), които обикновено се приготвят при съотношение 1 чаена лъжичка нарязана на ситно растителна дрога на 1 чаена чаша вода. Още по-добър лечебен и козметичен ефект се получава при използването на етерични масла от тях в 1-5%-ов разтвор. При гаргарата след поемане в устната кухина на 10-15 мл ароматен растителен извлек главата се изнася назад, при което устата се повдига нагоре и в продължение на 20-30 секунди се извършва процедурата с издаване на гърлен звук, след което течността се изплюва в мивката и гаргарата може да се повтори. Използва се при възпаление на гърлото, горните дихателни пътища и др. При жабуренето след поемането в устата на растителния ароматен извлек устната кухина се изплаква продължително за около 20-30 секунди, след което течността се изплюва в мивката. Обикновено се използва при възпалителни процеси по устната лигавица (афти и др.), кървящи и възпалени венци, пародонтоза, зъбобол, за освежаване и премахване на лошия дъх и др. Обикновено гаргарата и жабуренето се извършват неколкократно през деня. Компреси и лапи Компресите и лапите са домашни лечебни превръзки и налагания на възпалени, отекли и болезнени части от тялото при използване на надробени на ситно различни части от лечебни ароматни растения (напр. кромид лук, синап, цветове от лайка, листа от евкалипт, стръкове от ангелика, лимонов сок и др.). Още по-добър лечебен ефект се получава при използване на 2-10%-ови разтвори на етерично масло от лавандула, евкалипт, ким, маточина, бял равнец, арника, невен, теменуга и др. Компресите, в зависимост от предназначението си, биват съгряващи, сухи, влажни (топли и студени) и др. Най-често лечебните компреси се използват при абсцеси, рани и др., съгряващите -при възпалителни процеси на кожата, тъканите и ставите, а топлите - при необходимост от лечебно топлинно въздействие. Компресите оказват противовъзпалително, болкоуспокояващо и разнасящо отоците действие. Обикновено при приготвяне на компреси се взема торбичка от памучен или ленен плат, която се напълва със стрити на ситно листа, цветове, стръкове, семена и др. Може да се приложи, като сух затоплен компрес или като се потопи за 5 минути в кипяща вода и след това се постави на болното място (толкова горещ, колкото пациентът може да понесе). При липса на торбичка растителната каша се разстила върху ленена или памучна кърпа и се налага на болното място, отгоре се привързва с друга кърпа, като се държи на топло. Компресът може да се остави и за през нощта. При приготвяне на съгряващ билков компрес в тенджера се слага вода да заври, отгоре се поставя сито с пресни или изсушени ароматни билки и съдът се покрива с капак. След известно време омекналите и затоплени билки се изваждат, слагат се върху тънка памучна или ленена кърпа и се налагат върху болното място. Покриват се с вълнена кърпа и се завързват с друга кърпа. Под влияние на влажната топлина кожните кръвоносни съдове се разширяват и кръвта от дълбоките тъкани нахлува в тях, като намалява в дълбочина, където има оток или възпалителен процес. Лапите са най-доброто средство за омекотяване и разпукване на абсцеси. За целта избраната ароматна билка се разстила върху парче мушама или найлон и отгоре се поставя памучна или хавлиена кърпа. С такава превръзка може да се преспи, като топлината се запазва в леглото дълго време, а и въздействието на билката е по-дълготрайно. Фитокозметични маски Терминът "маска" означава козметична процедура с разкрасяващ (често и лечебен) ефект. Състои се в нанасяне върху лицето (понякога и на шията) на специално приготвени смеси (най-често билкови) за определено времетраене (10-30 минути). Фитокозметичните маски оказват благотворно влияние върху кожата на лицето, като я освежават и я правят по-нежна и еластична. Те имат подхранващ, почистващ или избелващ ефект. При системното им прилагане лицето запазва свежия си вид и кожата в продължение на години се поддържа еластична, опъната, гладка и нежна, като се активира кръвообращението, подхранването и тургорът на кожата и се предотвратява възможността за поява на бръчки. В зависимост от състава и съдържанието на използваните природни фитокозметични продукти маските се подразделят на омекотяващи, освежаващи, почистващи, подхранващи, стягащи, тонизиращи и др. А според типа на кожата на лицето те биват: за суха кожа, за мазна кожа с разширени пори, за чувствителна кожа, за застаряваща и лошо кръвоснабдена кожа и пр. Едни маски стимулират кожното кръвообращение, втори подхранват кожата (внасяйки хранителни и биологичноактивни вещества в нея), трети свиват разширени пори, други подобряват тургора на кожата и изглаждат бръчките и пр. От природните естествени продукти билките са едни от най-предпочитаните козметични съставки (особено отвара или запарка от тях), съдържащи ароматни етерични масла, които са безвредни и биологичноактивни козметични средства. Много често към билковите смеси се добавят допълнителни природни компоненти, като животински и минерални мазнини, прясно и кисело мляко, сметана, извара, яйчен жълтък, пчелни продукти, бяла глина, скорбяла, витамини, хормони и други биологичноактивни вещества, като във всички случаи е желателно те да са екологично чисти. Основните изисквания за поставяне на маска в домашна обстановка са следните: 1. Преди поставянето на маската кожата на лицето и шията трябва да се почисти с топла вода или с почистващ лосион, парна баня или топъл компрес (за разширяване на порите и за повишаване на всмуквателната способност на кожата към нанасяните биологичноактивни съставки, както и за подобряване на кръвообръщението и в крайна сметка за постигане на козметично-разкрасяващ ефект. 2. Преди поставяне на маската кожата около очите се намазва с маслен крем или витамин А, а очите се покриват с памучни тампони, леко напоени с борова вода или със слаба отвара от лайка или липов цвят. Очите и клепачите не се намазват със сместа за маска, а косата се привързва с кърпа. 3. Маската се нанася върху кожата на лицето и шията на тънък слой с мека четчица от естествен косъм (фиг. 32). 
Фиг. 32. Нанасяне на маска върху лицето с четчица (вляво) и престой с маската (вдясно). 4.По време на действието на маската за препоръчване е тяло то да бъде в спокойно легнало положение 5. Снемането на маската става чрез внимателно отмиване на лицето и шията с хладка вода, след това със студена вода (за да се затворят порите), след което те се подсушават с хавлиена кърпа и накрая се намазват с подходящ крем за съответния тип кожа. 6. Маските се правят не по-често от 1-2 пъти седмично. Съществуват многобройни рецепти на маски за различни типове кожа с желано козметично въздействие, но за да имат те действително разкрасяващ ефект трябва да се използват изпитани екологично чисти природни продукти с доказано фитокозметичнодействие. Руската народна фитокозметика например, препоръчва следната комбинирана маска за всякакъв тип кожа: прави се запарка като се взима по 1/2 чаена лъжичка дрога от цветове от лайка и от липа, стръкове от копър и от мента и листа от салвия. Тази смес се залива с вряща вода и се бърка до получаване на кашичка. Когато сместта достигне телесната температура, тя се нанася върху кожата на лицето, което след това се покрива с влажна марля. Маската престоява 20-30 минути, след което се изплаква с хладка вода. ***
Подробности за използването на различните видове инхалации ароматни вани, масажи и разтривания, гаргари и жабурения, компреси и лапи и фитокозметични маски са описани при всеки вид ароматно растение. ВИДОВЕ АРОМАТНИ РАСТЕНИЯ АИР БЛАТЕН (АСОRUS CАLАMUS) Произход и разпространение. Блатният аир произхожда от Китай и Индия. Расте в блатисти места, покрай реки, в бавно течащи води и мочурища. Много разпространен е в Китай, Корея, Япония, Индия, Шри Ланка, САЩ и Канада. В Русия, Украйна и Белорусия също се среща в голямо количество, като се смята, че там е пренесен от нахлулите през XIII в. татари, които умишлено хвърляли в водата части от коренища, тъй като вярвали, че аирът пречиства водните площи и прави водата безопасна за здравето на техните войни и коне. Едва през XVII в. аирът бил пренесен от Константинопол в Западна Европа. У нас се среща в Софийска област, край Казанлък и в Тунджанската равнина, но запасите от растението са доста ограничени. Ботаническо описание. Блатният аир е многогодишно блатно тревисто растение (фиг. 33) от сем. Змиярникови (Аrасеае). Достига  Фиг. 33. Аир.
височина 1-1,5 м. Коренището е дебело, месесто и дълго до 1,5 м, хоризонтално разположено, с приятен аромат. Стъблото е изправено, без листа, триръбесто. Листата са линейно мечовидни, достигат 1 м, снабдени с влагалище. Цветовете са многобройни, образуват цилиндрично жълто-зеленикаво съцветие, което се разполага по средата на стъблото, в страни от него и е обвито с покривен лист, във форма на кочан. Плодът е суха многосе-менна червена ягода. Използваема част. Коренището (Rhizomа Acori calami). Химичен състав. Д рогата съдържа етерично масло (3-5%), горчиви гликозиди (акорин и изоакорин), алкалоида каламин, скорбяла, витамин С, минерални соли, дъбилни и слузни вещества, палматинова киселина, каламенол и др. Блатният аир има приятен аромат и горчив вкус. Етеричното масло от блатен аир съдържа главно азарон (60-80%), ароматния алдехид азарилалдехид (на него се дължи аромата на растението), прохамазулен, терпените пинен, камфен, борнеол и камфора, сесквитерпените каламен, акорон, елемен. Етеричното масло от блатен аир представлява жълтокафява течност с приятен аромат и възгорчив вкус. Лечебно приложение. Блатният аир като лечебно средство е описан в много древни еврейски, гръцки и римски лечебни книги. Древните лекари препоръчвали дъвчене на коренища от аир за предпазване от хол ера и тиф. Д рогата и полученото от нея етерично масло притежават противовъзпалително, бактерицидно, кръвоспиращо, апетито-зъзбуждащо, пикочогонно, спазмолитично, отхрачващо, тонизиращо и понижаващо артериалното налягане действие. Вани с отвара от растението или етерично масло от него се препоръчват при треска като температуропонижаващо средство, при безапетитие, нарушено храносмилане, възпаление на лигавиците на дихателните пътища, при повишена киселинност на стомашния сок и стомашни язви и болки, при диарии. Ваните действат благоприятно и при високо артериално налягане, съпроводено със смущения в кръвообръщението (процедурата се извършва сутрин), анемия, косопад, за тонизиране при физическа и умствена преумора, общо изтощение, при нарушена обмяна на веществата, невроза, вегетативна дистония и др. Частични вани се прилагат при лека степен на измръзване на крайниците (за около 20 минути) и рани. Компреси с отвара от коренища на блатен аир се препоръчват от народната медицина при рани и гнойници, а също и под формата на прах (смлени изсушени коренища) за посипване на гнойни рани. Накапвапе със сок от коренищата се препоръчва при конюнктивит, за целта клепачите се намазват при затворени очи за няколко минути, след което очите се изплакват с хладка вода). Посипвапе със ситно смляни на прах сухи коренища върху рани и разрязвания се препоръчват от руската народна медицина. Дъвченето (бавно и продължително) на добре измити изсушени коренища е старо средство на народната медицина в някои стра-ни за отказване от тютюнопушенето и за премахване на възпалителни процеси в устната кухина. Жабурепе с отвара от дрогата се препоръчва при кървящи венци и зъбобол. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва отвара от коренището на блатния аир (1 супена лъжица на чаша вода) за подхранване и укрепване корените на косата, на която придава естествен цвят и блясък. За укрепване на косъма (при тъмни коси) се препоръчва първоначално измиване на косата с мек сапун и след изплакването й с хладка вода допълнително измиване с отвара от коренището на блатен аир и хмелови шишарки (по равни количества). За поддържане на косата жизнена и гъста се използват фрикции с отвара от коренища, варени за 15 минути във винен оцет (в съотношение 1:10), след което течността се прецежда и фрикциите се правят вечер 15 дни наред. Запарка от дрогата с равно количество дъбови кори се използва за жабурене при лош дъх в устата. За повишаване тургора на повяхнала кожа след продължителна диета за отслабване, полската народна фитокозметика препоръчва системни бани (с температура около 30 ° С) с тинктура от блатен аир, като за 1 вана са необходими 250 мл. Етеричното масло от аир намира приложение в парфюмерийната промишленост, както и за ароматизиране на сапуни. Други приложения. Установено е, че прахообразно смлените изсушени коренища имат изразен инсектициден ефект (при комари и мухи), а донякъде и акарициден ефект (но кърлежите умират по-бавно). Това действие се дължи се на наличността на азарон в етеричното масло. АНАСОН (РIMPINELLA АNISUM) Произход и разпространение. Анасонът произхожда от Мала и Средна Азия, откъдето е бил пренесен в Европа и Африка, а по-късно и по всички континенти. Той бил познат на древните народи като подправка и целебно средство. Използван е от древните индийци, китайци, гърци, римляни и египтяни. Така например известно е, че строителите на египетските пирамиди по време на почивките ядели хляб, наръсен сьс счукани анасонови плодчета. Анасонът се споменава още в съчиненията на древногръцкия учен Теофраст (372-287 г. пр. н.е.), а сьщо и от гръцкия лекар Диоскорид (I в.). А древноримският учен Плиний Старий (23-79 г.) го възпява в една своя ода: "Анасонът е прекрасен, защото възбужда апетита." Анасонът фигурира в списъка за култивиране на лечебни растения, направен по инициатива на Карл Велики (IX в.). В далечното минало индианците от Даканс, когато искали да засвидетелстват уважение към някого, давали му шепа анасонови плодчета, които при тях били на голяма почит. Анасоновото етерично масло започва да се добива през XVI в. Като културно растение се отглежда в Азия (Индия, Китай, Иран, Пакистан, Япония и някои страни от бившия СССР), както и в Южна Европа (Средиземноморието, Балканския полуостров и др.), Северна Африка (Египет), Северна и Южна Америка и др. 
Фиг. 34. Анасон У нас анасонът е култивиран още през XIV в., като най-много се сее в Югоизточна България. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
