Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Използваема част
- АНГЕЛИКА, ЛЕЧЕБНА ПИЩАЛКА (АNGELIСА АRCHАNGELIСА) Произход и разпространение.
- Използваема част.
- АРНИКА ПЛАНИНСКА (АRNIСА МОNTANА) Фчг. 36. Арника. Произход и разпространение.
- Трябва да се знае, че вътрешното приемане в по-големи дози на арниковата билка има отровно действие, поради което трябва да става само по указание на лекар! Козметично приложение.
- БАХАР, ПИМЕНТА (РIMENTА RECEMOSA, Р. АСRIS, Р. ОFFICINALIS) Фиг.37.Бахар. Произход и разпространение.
- Бахарът е противопоказен при чернодробни, жлъчни и бъбречни болести! Козметично приложение.
- БОР БЯЛ (РINUS SYLVESTRIS) Произход и разпространение.
Ботаническо описание. Анасонът е едногодишно тревисто растение (фиг. 34) от сем. Сенникоцветни (Арiасеае, Umbelliferae). Достига височина 40-70 см. Коренът е вретеновиден, слабо разклонен. Стъблото е изправено, набраздено, но голо, на върха разклонено. Листата са полиморфни: долните са прости, бъбрековидни, назъбени и имат дръжки с влагалища, а горните са пересто наделечи до нарязани, почти без дръжки. Цветовете са бели, много дребни, образуващи сложен сенник с 15-12 лъча. Плодовете са яйцевидни, сьставени от по 2 сецена (диакени), свързани едно с друго, покрити с власинки, жълтеникаво-сиви до сивокафяви, нарсбрени, като между ребрата се намират етерично-маслени канали. Цялото растение излъчва приятна миризма. Използваема част. Зрелите плодчета (Fructus Рimpinellае аnisi). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (2-6%), тлъсто масло (15-28%), белтъчини (до 20%), минерални соли (около 10%), витамини (С, Р, холин и др.), захари, слузни вещества, ензима липаза, смоли, танини, цимен и др. Главна съставна част на анасоновото етерично масло е анетолът (80-90%), а освен него то съдържа още метилхавикол (до 10%), анизалдехид, анизкетон, естрагол, пинен,феландрен, лимонен, дипентен, камфен, анизова киселина и др. Анасоновото масло е безцветна или слабо жълтеникава течност с приятна миризма и сладникав вкус. Лечебно приложение. Като лечебно средство анасонът е описан още от древноримския учен Плиний Стари (23-79 г.) и древногръцкия лекар Диоскорид (втората половина на I в.), които го предписвали при меланхолия и кошмари, за укрепване на бъбреците и половата потенция, за премахване на умора и за неутрализиране на отрови. В съвременната медицина анасонът е известен с отхрачващото, про-тивомикробно и спазмолитично, температуропонижаващо, слабо пикочогонно, запичащо, потогонно и нервноуспокояващо действие. Инхалации с анасоново масло или с топла запарка (1 чаена лъжичка стрити анасонови плодчета на 2 чаени чаши вряща вода) се препоръчват при възпаление на горните дихателни пътища. Вдишваните анасонови пари притежават способността да повишават секрецията на жлезите на бронхиалната лигавица, което води до разреждане на храчките и улесняване отделянето им при кашляне. Обилно отделящата се слуз покрива възпалената лигавица и я предпазва от външни дразнения. Поради тази причина анасоновите пари се прилагат с добър ефект при лечение на бронхити, бронхоектазии, бронхиални астми, силна кашлица, фарингит, ла-рингит с пресипналост, ангина. Използват се още и при различни стомашно-чревни заболявания и метеоризъм (газове), при възпаление на пикочните пътища, за премахване на главоболието, а също и за стимулиране на млечната секреция при кърмачки. Масажи в областта на кръста и корема с анасоново масло се препоръчват при болезнена и нередовна менструация, както и при колики вследствние образуване на газове. Маслото усилва кръво-оросяването на кожата, действа тонизиращо и противовъзпалително, като й придава приятен аромат. Дъвченето на анасонови плодчета премахва главоболие, почиства дихателните пътища и действува успокоително, като потиска кашлицата и премахва умората. Вани с анасоново масло или със запарка от дрогата се препоръчват при възпаление на пикочните пътища, при нередовна и болезнена менструация, както и за увеличаване на млякото при кърмачки. Анасоновото масло е съставна част на редица фармацевтични препарати против кашлица, бронхит и др., а също и за коригиране мириса и вкуса на много лекарствени средства. Козметично приложение. Анасоновото етерично масло усилва кръвообращението на кожата и лицето, като я предпазва от замърсяване и инфектиране, поради което се използва под формата на компрес при младежки пъпки. За смекчаване на загрубялата кожа на лицето се правят компреси със запарка от анасоново семе всяка вечер по 15 минути до получаване на желания резултат. Натриването на зъбите и венците с анасоново масло се препоръчва за почистването им и отстраняване на лошия дъх в устата. Анасоновото етерично масло намира приложение и в парфюмерийната промишленост. Чистият анетол се използва за ароматизиране на пасти за зъби, тоалетни сапуни и други козметични язделия. Други приложения. Анасонът намира приложение и като под-лравка в хранително-вкусовата промишленост, както и за ароматизиране на спиртни напитки (мастика, ликьори и др.). Използва се и за премахване неприятната миризма на боите и лаковете в таково-бояджийското производство. В миналото изпитано народно средство за борба срещу въшките и други паразити е бил мехлем, приготвен от 1 част счукани на прах плодчета на анасон, 1 част бяла чемерика и 4 части свинска мас. И днес народната медицина препоръчва 12%-ов спиртен разтвор на анасоново масло като противопаразитно средство. Натриването на лицето и откритите части на тялото с анасоново масло се използва ефикасно срещу ухапванията на комарите, които не понасят миризмата му. Анасонът е добро медоносно растение. АНГЕЛИКА, ЛЕЧЕБНА ПИЩАЛКА (АNGELIСА АRCHАNGELIСА) Произход и разпространение. Ангеликата е древно растение, произхождащо от Северна Европа, особено популярно в скандинавските страни, където още от древността го използвали за храна и лечебно средство. Там отдавна е култивирана като зеленчук и се консумира и досега в пресен вид (млади листа и стъбла), а също като арома-тизатор на сладкиши и напитки. Древните лапландци вярвали, че, приет вътрешно, едногодишният корен на ангеликата удължава живота им. Обилни сведения за ангеликата се съдържат в издадената в 1785 г. от руския лекар Н. Амбодик "Лекарско веществославие", където пише: "Пресният корен има мирис дъхав, благовонен, приятен; вкус силен, дъхав, ароматичен; раздъвкан в устата, най-напред изглежда сладникав, но после става неприятен, остър и разгорещяващ..., предизвиква горещина на езика и челюстите и нещо започва да пари." Като диворастящо растение е разпространено в Северното полукълбо, Нова Зеландия и западния дял на Азия. Среща се почти из цяла Европа, а като култура се отглежда в Англия, Франция, Германия и др. У нас ангеликата в диво състояние вирее по влажните сенчести места на планинските потоци и реки (най-вече в Източна и Средна Стара планина и Родопите) до към 1300 м. надм. вис. Ботаническо описание. Ангеликата е многогодишно тревисто растение (фиг. 35) от сем. Сенникоцветни (Арiасеае, Umbelliferae), което достига височина до 2 м. Коренището е месесто, вретено-видно и съдържа млечен сок с приятна миризма. Стъблото е кухо и обло, разклонено в горната част. Листните дръжки са къси, с издути влагалища и имат ясно изразен жлеб от горната страна. Листата са пересто над елени с назъбени краища, като горните са почти без дръжки. Цветовете са бели до бледорозови, събрани в сложни сенниковидни съцветия. Плодовете са сплеснати, елипсовидни, с ръбчета по едната половина. 
Използваема част. Коренищата, корените и сухите плодове, неправилно наричани семена (Rhizoma, radix et fructus Angelicae archangelicae). Химичен състав. Коренищата и корените съдържат 0,5-1%, а листата и плодовете 0,6-1,5% етерично масло, фитостерини, захари (до 24%), смоли (до 6%), горчиви и дъбилни вещества, фенол, ситостерол, флавоноиди, восък, кумаринови производни (ксантотоксин, бергаптен, импера-торин, остол, остенол, ксантоксол, умбелиферон, ангесин, умбелипренин, ангелицин), както и витамин С, ангеликова, валерианова и оцетна киселина. В плодовете се съдържа и до 20% тлъсто масло (с характерен неприятен мирис). Ангеликовото етерично масло от корените и коренищата е бледожълта до тъмнокафява течност със специфичен тревисто-зем-лист траен мирис с дървесно-мускусна нота и възгорчив вкус Ангеликовото етерично масло от плодовете е бледожълта до жълто-зеленикава течност със силен, свеж и пиперков мирис, със сладка анасонова нота и силен, лютив терпеноподобен вкус. И двете етерични масла съдържат феландрен (17-38%), лимонен (13-39%) пинен (9-24%), карен (около 10%), цимол (около 9%), кариофилен оцимен, лактони (бергаптен, циклопен и др.). Лечебно приложение. Ангеликата е била изключително важнс лекарствено растение в далечното минало, което е очевидно 01 книгата на д-р Амбодик "Лекарско веществославие" от 1785 г. където той пише: "Вътрешното приемане на този корен раздразва меките части на влакънцата, укрепва стомаха; той се съпротивля ва на отровите...; използва се при гнойни трески и особено при скорбут; разрежда храчките, причинява леко изпотяване...; гони урината, предизвиква спрялото месечно кръвотечение при жените, облекчава коремните бодежи, свързани с колики и спазми, помага при задух и за разслабване на органите...; след сваляне горната кожичка на корените, те се варят в мляко или се пекат в пепел и в такъв вид се употребяват против гръдни заболявания, кашлица простуда...; най-полезен е коренът, използван срещу чумната епидемия - накиснат в оцет, като не само се дъвче коренът и се държи непрекъснато в устата, но и самият оцет, в който е бил накиснат често се смърка или всяка сутрин се изпива по малко от него гладен стомах; със сух прах от същия корен се посипват всички дрехи, за да не се заразят с чумния възбудител". Днес действително е установено, че ангеликовото етерично масло притежава противовъзпалително, отхрачващо, болкоуспокояваи: потогонно, пикочогонно, откашлящо, нервноуспокоително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо, активиращо жлъчната секреция и понижаващо кръвното налягане действие. Вани с ангеликово етерично масло се препоръчват при нервш депресивни и хистерични състояния, невралгии, ревматизъм, подагра, а също при стомашно-чревни възпаления, колики, образуване на газове, мигрена, безсъние, кашлица, за възбуждане на апетита и на жлъчната секреция. Компреси с мехлем от ангелика се използват при остро и хронично подуване на лимфните възли на врата. За целта се нанася дебел пласт от мехлема върху памучна кърпа, която трябва да е достатъчно голяма, за да покрие врата. Компресът с мехлема с полага директно върху кожата и се обвива с вълнена кърпа или шал, а отдолу може да се постави пласт памук или непредена сурова вълна. Компресът може да остане през цялата нощ. Гаргара с отвара от дрогата се прилага при възпаление на горните дихателни пътища, ангина и др. Разтриване със спиртна настойка от ангелика (т. нар. ангеликов спирт) се използва при ревматични болки, невралгии и др. Във фармацевтичната промишленост от ангеликовото етерично масло се приготвят хипотензивни препарати (ангесин и др.), за разширяване на кръвоносните съдове. Използва се и за ароматизиране на лечебни препарати. Козметично приложение. Старо народно средство срещу лошия дъх в устата е дъвченето на ангеликов корен, накиснат в оцет за 1денонощие. В комбинация с екстракти от легендарния азиатски жен-шен, ангеликата влиза в състава на известния китайски подхранващ крем за лице и шия "Пулана", който запазва кожата мека, свежа и еластична, и предотвратява стареенето й, а също премахва торбичките, бръчките и сенките около очите. Ангеликовото етерично масло намира приложение и в парфюмерийната промишленост, както и за ароматизиране на зъбни пасти и други козметични изделия. Други приложения. Ангеликовото етерично масло се използва и за ароматизиране на вермути, ликьори и други спиртни напитки, както и на бонбони, цигари и др. Скандинавските народи приготвят от младите стъбла на ангеликата конфитюр, който се цени и във Франция. Ангеликата е декоративно и медоносно растение, от което пчелите изработват силно ароматизиран мед. 
АРНИКА ПЛАНИНСКА (АRNIСА МОNTANА) Фчг. 36. Арника. Произход и разпространение. Родината на арниката са планините на Средна Европа (Испания, Франция, Унгария и др.). Разпространена е също в Карпатите, Прикарпатието, Закарпатието и др. Родовото латинско название на растението произхожда от гръцката дума арнос, означаваща овца, агънце, а видовото име от латинската дума монтана - планинска. В диво състояние арниката расте предимно по тревисти места в планините над 500 м надм. вис. Култивирана е в много страни. У нас не се среща като диворастяща, но се отглежда като градинско декоративно растение. Ботаническо описание. Арниката е многогодишно тревисто растение (фиг. 36) от сем. Сложноцветни (Сompositае), което достига височина 60-70 см. Коренището е червеникаво-кафяво, месесто, цилиндрично, с множество малки коренчета. Расте косо в почвата. През първата година се развива приосновната розетка от листа, които са едри, обратно яйцевидни, с 5-7 изпъкнали жилки по долната си повърхност и с къси дръжки. Стъблото се развива през втората година. То е изправено, понякога с няколко сре щуположни разклонения, покрито с къси жлезисти власинки. Стъблените листа са срещуположни, седящи, продълговати и заострени. По горната си повърхност имат трихоми. Съцветието е кошничка с жълто-оранжев цвят, разположена на върха на стъблото и разклоненията му. Периферните цветчета са езичести, женски, а вътрешните - тръбести и двуполови. Плодът е цилиндрично семенце, снабдено с хвърчилка. Използваема част. Цветните кошнички, коренищата и по-рядко листата (Flоrеs, rhizome et folium Arnicae montanae). Химичен състав. Коренищата и цветните кошнички съдържат етерично масло(О,05-0, 15%) с главни съставки азулен и сесквитерпени. Дрогата съдържа още смоли, восък, захари (фруктоза и захароза), инулин, декстроза, холин, бетаин, фитостерини, зеаксентин, галегин, каротиноиди, фенолни киселини, органични киселини (фумарова, ябълчна, млечна, кафеена и хлорогенова), ви тамин С, сесквитерпеновия лактон арнифалин, цинарин, дъбили и слузни вещества, белтъчини, мазнини, горчивото вещество арницин, флавонолови гликозиди (изокверцитрин, астрагалдин) , лутеолингликозид, тритерпенови алкохоли (арнидиол и фарада и др. Дрогата има приятен лайкоподобен мирис. Лечебно приложение. Арниката е старо народно лечебно средство на западноевропейските страни още от римско време Днес е известно, че дрогата притежава противовъзпалит кръвоспиращо, епител изиращо, жлъчогонио и нервноуспокоително действие. От нея се изготвят спиртна настойка (тинктура), отвара, запарка, екстракт, воден извлек и др., които се използват външно за вани, компреси, гаргара, лапи, разтривки и др. съдоразширяващото си действие и свързания с него прилив на кръв арниката е често използвано средство за разтриване при мускулите и сухожилията. Ваните с есенция от арника се използват при отоци, натъртвания (контузии) или вътрешни кръвоизливи (хематоми), хемороиди, както и възпалителни процеси на ставите и половата система. Сместа за ваната се приготвя с темперирана вода и тинктура от арника в съотношение 9:1 (към 1/4 литър вода се прибавя 1,5 супена лъжица тинктура). Ваната подобрява кръвообращението и спомага за разнасяне на контузиите. Освен това възбужда централната нервна система и се прилага при умствена и физическа преумора, изтощение след тежко боледуване и др. Компреси и лапи (със същата смес, както при ваните) се използват при изгаряния, измръзвания, циреи, хематоми, контузии, навяхвания и отоци. За целта в арниковия разтвор се потапя ленена или памучна кърпа, изстисква се добре и се полага върху контузията, след което се закрепва с вълнена кърпа. Необходимо е компресът да се поддържа непрекъснато влажен. Налагането на напоени тампони със същия разтвор се използва и при маточни кръвоизливи в послеродовия период, както и при кръвотечения от носа. В някои страни по аптеките се продават освежаващи, напоени с арникова тинктура кърпички, които могат също да се използват за компреси. Разтриване със същата арникова смес се прави при ревматизъм и подкожни кръвоизливи. За същата цел се използва мехлем от арника (10-30%). За подобряване кръвообръщението на долните крайници се препоръчва натриването им след измиване с балсам от арника. Жабурене с воден извлек от арника се използва при зъбобол, възпаление на гърлото, бронхит, задух и др. Трябва да се знае, че вътрешното приемане в по-големи дози на арниковата билка има отровно действие, поради което трябва да става само по указание на лекар! Козметично приложение. Арниковото етерично масло, както и запарката или отварата от коренищата или цветните кошнички на растението, се използват като добавка в козметични маски за укрепване и опъване на отпусната кожа. Тъй като много силната концентрация може да има отрицателен ефект, отварата или запарката трябва да се употребяват само разредени (1 част отвара или запарка - на 8 части вода, а при маските се слагат най-много 5 капки от тях). Народната фитокозметика препоръчва при мазна кожа и разширени пори следната запарка: 5 супени лъжици суха надробена дрога се залива с 1/2 литър вряла вода и се държи до охлаждане, след което се прецежда. Лицето и шията се измиват предварително с хладка вода, подсушават се, след което с напоен памук от запарката се натриват. Процедурата се извършва 2пъти дневно (сутрин и вечер). Друга стара народна рецепта за премахване на слънчеви петна и лунички по лицето е налагане на компрес със следната течност: 25г боракс се разтваря в 1/2 литър гореща вода и се прибавя 25 мл глицерин и 10 мл арникова тинктура. Налагането на компреса се извършва 2пъти дневно по половин час. Германската народна фитокозметика препоръчва при смущения на кръвообръщението на лицето (бледа и отпусната кожа) следната маска с тонизиращо действие: вземат се по 1 чаена лъжичка , нишесте, каолин и магнезиев карбонат, размесват се добре в сухо състояние, след което се забъркват с топла вода до гъста каша. Непосредствено преди нанасянето на маската се капват 5 капки отвара от арникова дрога и сместа се размесва добре. Ма ската престоява 15 минути, след което се измива с топла вода и се поставя хладък компрес върху лицето, докато изстине напълно. При мазна кожа и разширени пори на лицето се препоръчва лосион от арникова запарка: 2-3 супени лъжици дрога се заливат с 1 чаена чаша вряла вода, която се захлупва. След изстиване разтворътсе прецежда и използва като лосион за лице. По този начин порите на лицето се свиват, кожата се почиства и се подобрява кръвообращението. Арниковото етерично масло се използва за масаж. В Австрия се произвежда крем арника, който притежава разхлабващ ефект върху мускулатурата и е особено подходящ при мускулни претоварваня (т. нар мускулна треска) и тежки физически усилия. Арниковотоетерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост. Други приложения. Арниковото етерично масло се из ползва при производството на ликьори. 
БАХАР, ПИМЕНТА (РIMENTА RECEMOSA, Р. АСRIS, Р. ОFFICINALIS) Фиг.37.Бахар. Произход и разпространение. Макар и известен повече като подправка, отколкото като целебно растение, бахарът намира лечебно приложение в бита на различни народи. Растението произхожда от Антилските острови и е разпространено в тропичните области на Америка. Ацтеките го използвали за подправка, за което има данни, датиращи от XII век. След завладяването на Америка през XVI век испанците го пренасят в Европа. Бахарът бил оценен едва през XVIII век и оттогава започва употребата му и като лечебно средство от европейските народи. Днес растението се отглежда в тропическата част на Америка, Индия, о-в Ямайка и други тропически страни. Ботаническо описание. Бахарът (пиментата) е дървесен вид (фиг. 37) от сем. Миртови (Мyrtасеае), който достига 10 м височина. Плодовете му са сферични ягоди, съдържащи по едно семе, които придобиват кафяв цвят при изсушаване. Берат се преди узряване. Ароматът им е смес между ароматите на канела, индийско Орехче и карамфил, а вкусът им е лютиво-стипчив като на черния пипер. Използваема част. Недозрелите плодове и листата (Fructus et folia Pimentae racemosае). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (3-4%), феноли, багрилни и минерални вещества, витамини и др. Етеричното бахарово (пиментово) масло съдържа евгенол (70-80%), метилевгенол (5-10%), цинеол, феландрен, кариофилен, мирцен, терпинен, лимонен, хадинен, каламинен и др. Бахаровото масло е жълто-кафява течност, която потъмнява на въздуха и светлината. Има приятен характерен балсамов аромат, напомнящ карамфиловия, и остър парлив вкус. Характерният мирис се дължи на преобладаващия фенолен етер евгенол. Лечебно приложение. Като лекарствено средство започва да се използва към XVIII в. В тропическите страни, откъдето произхожда бахарът, народната медицина го използва при стомашно-чревни възпаления, при диарии и като газогонно средство. Днес е известно, че дрогата има апетитовъзбуждащо, подобряващо храносмилането, дезинфекционно, газогонно и консервиращо действие. Жабурене със слаба отвара от плодовете или листата на бахаровото дърво се използва като антисептично средство при зъбни инфекции и възпаление на устната лигавица. Бахарът е противопоказен при чернодробни, жлъчни и бъбречни болести! Козметично приложение. Не е известно. Други приложения. Бахаровите плодчета и пиментовото масло широко се използват в хранително-вкусовата промишленост като ценна кулинарна подправка, а също и като консервиращо средство в кол-басарството и производството на туршии. БОР БЯЛ (РINUS SYLVESTRIS) Произход и разпространение. Белият бор от дълбока древност е бил възпявай от поети и обожествяван още през II хилядолетие пр. н. с. от древните фригийци (тракийска племенна общност в Мала Азия), които го почитали, като свещено дърво, а неговите плодове - шишарките, като символ на плодородие. В подземията на фригийската богиня Кибела, олицетворяваща възраждащата се природа и владетелка на планините, горите и животните и регулираща тяхното плодородие, фригийците хвърляли наред с жертвените животни и шишарки от бор. Божественото свещено дърво било пинията (т. е. бора). От летящите едри семенца на белия бор фригийците приготвяли вино за празненствата в чест на богинята Кибела. В древен Китай и Корея засаждали борове на гробовете, защото вярвали, че те са дървета с по-голяма жизнеспособност от другите и придават душевност на умрелите, както и сила на живите. От векове борът е познат с упойващия си аромат, както и с изпусканата от него целебна смола, но малко известно е, че ювелирният кехлибар се образува от смолата му. В далечното минало наричали неговите медено-жълти късчета смолисти сълзи, изплакани в древни исторически времена (преди около 10 млн. години) от предшествениците на този иглолистен вид. Стара полска легенда разказва, че очарователната девойка Хелена след раздялата със своя любим ронела горчиви сълзи, които попаднали в студените води на Балтийско море и се превърнали в красиви кехлибарени късчета. В древногръцката Омирова "Одисея" кехлибарът е наречен "слънчев камък" и дори през Средновековието е бил смятан за минерал. Едва през XVIII в руският учен-енциклопедист Михаил Ломоносов доказва, че е вкаменена смола. А в легендите на народа на нанайците, живеещи е северния Приамурски край, се разказва, че борът е обиталище на добри духове, тъй като е най-щедрото дърво. Някога в Русия засаждали до новопостроените къщи борово дърво, като вярвали, че в него се заселва домашният дух. Белият бор расте на всякакъв тип почви с надморска височиш от 500 до 2200 м. Среща се както в самостоятелни борови гори така и съвместно с други дървесни видове, като обича по-слънчеви места. Разпространен е из целия свят - най-вече в европейските страни, в Азия (най-много в Китай, Северна Индия и Япония) и другаде. У нас белият бор се среща в почти всички планини, но най-много в Рила Пирин, Западни Родопи, Средна Стара планина, Осогово, Витоша и др. Той е и декоративно парково дърво. 
Фиг. 38. Бял бор Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|