Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БОСИЛЕК (ОСIMUM BASILICUM) Произход и разпространение.
- Използваема част.
- Трябва да се има предвид обаче, че босилковото етерично мас е противопоказно за употреба при бременни!
- Инхалирането е противопоказано за хора, страдащи от емфизем и алергии.
- БРЕЗА БЯЛА (ВЕТULA АLВА, В. РЕNDULА)
Ботаническо описание Белият бор е иглолистно дърво (фиг. 38) от сем. Борови (Рinacеае), което достига височина 20-40 м (дори до 48 м). Живе 400-500 г. Кореновата му система е с добре развит централен корен с многобройни странични разклонения. Има изправено стъбло, покрито със сиво-червеникава до жълто-кафява лющеща се кора и правилна пирамидална в млада възраст и неправилна закръглена при стари дървета корона. Листата са игловидни, събрани по две в снопчета, с листни влагалища. Преживяват 2 пълни години, като след това се сменят постепенно. Белият бор е разделнополово и еднодомно растение, т. е. образува мъжки и женски цветове върху едно и също дърво (мъжките са ресоподобни шишарки, събрани гроздовидно в основата на младите клони, а женските са люсповидни, събрани в конични шишарки, разположени по върховете на младите клонки). Шишарките узряват за 2 г. и се разтварят през пролетта на третата година. От вътрешната страна на всяка шишаркова люспа се развиват по 2 семепъпки, снабдени с ципести крилца за по-лесно разнасяне от вятъра. Използваема част. Листата (иглиците) и пъпките (връхчетата) –Folium Gemmae (Tyriones) Рini sylvestris. Течната смола се добива от направени нарези на живи борови стъбла, по които се стича и събира в закачен отдолу съд. Годишно от едно дърво се получава 3-4 кг смола2. Отначало смолата е светложълта, лесно подвижна течност със силен балсамов аромат. На въздуха постепенно се сгъстява. Чрез дестилация от смолата се получават няколко продукта - терпентиново масло и колофон, които имат лечебно и техническо приложение. От иглиците и пъпките чрез дестилация се получава борово етерично масло, а от остатъците (дървесните изрезки) - боров катран, които също намират лечебно приложение. Химичен състав. Боровите иглици и пъпки съдържат етерично масло (0,4-1,3%), смолистото вещество белеретин (до 12%), дъбилни вещества (до 5%), целулоза, нафтахинон, ентоциани, горчивото вещество пинипикрин, витамин С (200-280 мг %), каротин, витамин В1, витамин В2, витамин РР, витамин Р, витамин К, макро-и микроелементи, скорбяла, незначително количество алкалоиди и гликозида гваяцилглицерин и др. Дрогата има силен балсамичен мирис и смолистогорчив вкус. Боровото етерично масло съдържа около 75% терпенови въглеводороди (пинен - 46%, камфен - около 3%, мирцен -18%, лимонен - 8,6%, оцимен - 3,5%), борнеол, феландрен, кадинен, силвестрен, цинеол, терпинеол, естери (борнилацетат - 1,3-12,5% и др.), сесквитерпени (5-10%), представени главно от кариофилен, хумулен и др. Боровото масло е лесноподвижна течност с бледо- . жълт до жълтозелен цвят, характерен балсамичноборов аромат и горчив вкус. Боровият балсам (смолата) съдържа 60-80% смолисти вещества (смолисти киселини, смолист алкохол и др.), терпентиново масло (15-20%), пигменти и вода (5-10%), минерални соли, витамини и др. От балсама се получава терпентиново масло. Терпентиновото масло съдържа етерично масло (до 35%), в състава на което влизат пинен (40-80%), лимонен, карен, кадинен, цимол, борнилацетат, дипентен, терпинеол, феландрен, метилхавикол и др. Съдържа още танини (7%), смолисти киселини (до 36% левопимарова, до 18% декстропимарова, палустрова, абиетинова, неоабиетинова и др.). Терпентиновото масло представлява безцветна до бледожълтеникава лесноподвижна течност с балсамичен мирис и парлив вкус. На въздуха се окислява и се сгъстява, като придобива кисела реакция. Лечебно приложение. За целебната сила на боровите иглици се споменава във всички оцелели древни лечебни книги, което показва, че борът е едно от най-древните лекарствени средства. При археологически разкопки през 1889 г. на централния град на древната Шумерска държава били открити хиляда глинени клинописни таблици, в една от които имало 15 лечебни рецепти с вещества от растителен, животински и минерален произход. Тази ценна находка, датираща от преди 5 хилядолетия, показва, че древните шумерски лечители са познавали добре лечебните свойства на растителните масла и смоли, като за компреси и лапи използвали изсушени борови и елови иглици. Древните египтяни познавали консервиращите свойства на боровата смола, която включвали в състава на балса-миращите вещества при мумифициране на знатните особи по времето на фараоните, някои от които са се запазили в продължение на хилядолетия в добро състояние. На древните гърци и римляни било известно целебното действие на терпентиновото масло, което използвали за разтривки при ревматични заболявания. За получаването му в античния свят използвали примитивни начини: получената борова смола поставяли в гърне с тясно гърло и я заливали с вода, а отвора запушвали с вълнен тампон и слагали гърнето на огън. Така парите на водата и терпентина частично се кондензирали върху вълнения тампон, който от време на време изстисквали. В събраната по този начин течност горният слой бил терпентиново масло, а долният - воден разтвор на терпентина. А великият лекар-таджик Авицена (980-1037 г.) препоръчвал отвара от цели шишарки или от техни люспи като размекващо и очистващо гъстите секрети в бронхите при пневмонии, а също като ранозарастващо средство и при бъбречни камъни. Днес лечебното действие на боровите продукти не е забравено и е известно, че притежават дезинфекционно, противовъзпалително, противогнилостно, отхрачващо, смекчаващо, пикочогонно, жлъчегонно, противоневралгично, противоревматично, противомикробно, противоскорбутно, външно дразнещо, зачервяващо и затоплящо действие. Инхалации. Извършват се с няколко капки от 10%-ов разтвор на терпентиново масло, прясно борово етерично масло или с отвара от боровите иглици или връхчета, при заболявания на гърлото и дихателните пътища - хроничен бронхит, трахеит, бронхиектазии, кашлица, коклюш, белодробни възпаления, фарингит, синузит, бронхит, бронхиална астма, ларингит и др. Вдишваните пари подобряват кръвообращението и кръвооросяването, стимулират отделянето на храчки, действат противовъзпалително, успокояват кашлицата и нервната система (особено при повишена емоционалност, невроза и стрес). Трябва да се има предвид обаче, че по-продължителното вдишване от 5 минути на парите на терпентиновото масло може да предизвика слабост, световъртеж, бъбречнотъканни увреждания, а в тежки случаи дори безсъзнание, което налага предварителната консултация с лекар-специалист за точната дозировка на процедурата. Тези неразположения се дължат на стареенето на терпентиновото масло -при продължителен контакт с въздуха в него се получават псрокиси, които могат да образуват вредния метхемоглобин. Ето защо при домашни условия се предпочитат инхалациите с отвара от боровите иглици или връхчета или с борово етерично масло. Отдавна е известно свойството на "целебния въздух" на боровата гора да възстановява здравето. Доказано е, че боровите дървета отделят летливи вещества (етерични масла), които убиват много болестотворни микроорганизми. Не случайно противотубер-кулозните санаториуми и планински почивни станции се строят в борови гори. Вани с отвара от борови иглици или връхчета (за 1 вана - 500 г дрога в 5 литра кипяща вода за 15-30 минути), а също с борово етерично масло или боров концентрат (закупени от аптека) са особено ефективни и препоръчителни при ревматични заболявания, кожни обриви, копривна треска, хемороиди, възпаления на дихателните пътища, бронхиална астма, туберкулоза, скрофулоза, подагра, невралгии и неврози, мускулни болки, депресии, психична преумора, краста, екземи, трудно зарастващи рани и разрязва ния по кожата, възпаление на пикочнополовите пътища (бяло течение и цистит). Ваните оказват тонизиращ, половостимулиращ и общоукрепващ организма ефект и подчертано нервноуспоко ително (при нервно изтощение) и повишаващо защитните сили действие срещу инфекциозни заболявания. Температурата на водата трябва да е 35-37 ° С, а продължителността на процедурата 8-10 минути, като се препоръчват 1-3 вани седмично. Вани за деца с рахит се препоръчват с отвара от борови иглици в продължение на 5-8 седмици всекидневно по 15 минути. За целта 100 г борови иглици се киснат за 10 минути в 1,5 литра студена вода, след което се варят за 30 минути и получената отвара се прецежда. Ваните оказват ободряващо и успокоително действие, улеснява дишането, а изпаренията улесняват отделянето на храчки пр възпаление на дихателните пътища. Освен това засилват защитните сили срещу инфекциозни болести. Жабурене със запарка от дрогата се използва при възпаление на венците, зъбобол и др. Разтриване с терпентиново масло или с борово етерично масло (може и разтворени в спирт или силна ракия) се практикуват при простудни заболявания, кожни обриви, ревматизъм, ишиас, лумбаго, радикулит, невралгии, артрит и др. Намазване с боров мехлем, получен от промит 10-15 пъти с вода боров катран (до избелването му) и последващо варене с говежда лой и бял сакъз, се препоръчва от народната медицина при кожни _ увреждания, гнойни и трудно зарастващи рани, екземи и др. А терпентиново масло (1 част) в смес с вазелин (2 части) се използва за втриване в кожата като болкоуспокояващо средство при ставен ревматизъм и артрити. Компреси с разтворено в спирт борово масло или смола и след това прибавяне на 20 капки от настойката, смесена със 100 мл вода, се използват при ревматизъм, трудно зарастващи гнойни рани и язви по кожата, лишей, екземи и др. От боровите иглици фармацевтичната промишленост добива препарата цинабип, използван при камъни и колики на пикочния мехур, а също хлорофило-витаминна паста за външно третиране на трудно зарастващи рани, изгаряния и някои кожни болести. Канифолът, получен при дестилацията на боровия терпентин, влиза в състава на пластири за малки рани. Боровият въглен (остатък от дестилацията на дървесината) се използва като адсорбент при хранителни отравяния, интоксикации, за противогази и др., а боровият катран - против крастни кърлежчета при краста и срещу насекоми (мравки и др.). Козметично приложение. При силен студ и изпръхване на кожата на лицето, както и поява на лишеи се препоръчва намазване на лицето и устните с боров вазелин (смес от борово етерично масло с вазелин). Боровото масло е стимулатор на застаряващата кожа. Запарката от дрогата се използва за стимулиране растежа на косата при оредяването й, опадване и пърхут и действат тонизиращо на кожата на главата. За целта 1 супена лъжица борови иглички (надробени) се запарват с 1 чаена чаша кипяща во- г да до охлаждане. След това се прецежда и се напоява тампон памук, с който се извършва втриване в корените на космите на косата всяка вечер в продължение на 10 дни. Боровото етерично масло влиза в състава на препарата ПИТ - ефикасно средство срещу окапване на косата и пърхут. От различните борови продукти се получават много козметични препарати (хлорофилин, борово хлорофилокаротинова паста, зъбни пасти, борова вода,разтриващи мазила др.), както и парфюмерийни средства - дезодориращи и ароматизиращи спрейове, сапуни, одеколони, детергенти, конкрети, резиноиди, абсолю и др. Други приложения. Терпентиновото масло освен в медицината се използва за разтворител на лакове и бои, а също в каучуковата и кабелната промишленост. От тлъстото масло, извличано от семената, се получава доброкачествен бояджийски безир, имерсионно масло за микроскопиране и др. Дървесината на белия бор се използва в мебелното производство и е прекрасен строителен материал (греди, дъски, телеграфни стълбове, ж.п. траверси) в корабостроенето и вагоностроенето, както и за гориво. От целулозата се получава изкуствена коприна, текстилни влакна, борова вата, пластмаси, изкуствена кожа, целофан, различни типове хартия и мн. др. Колофонът се използва за различни цели (за намазване космите на лъкове за струнни инструменти, за присаждане на фиданки, за обработка на хартия, за получаване на пластири и др.). Съдържащите се в кората на дървото дъбилни вещества намират приложение в кожарската промишленост. Белият бор е отлично медоносно растение, от което пчелите изработват прочутият целебен "боров мед". БОСИЛЕК (ОСIMUM BASILICUM) Произход и разпространение. Босилекът е познат на човечеството от дълбока древност. Предполага се, че негова родина са тропическите части на Азия (Индия и о-в Цейлон). Оттам е пренесен в Африка (Египет и др.) и Европа (Средиземноморието и Балканския п-ов). Гръцкото му име е василикон, което означава царствен. И до днес в Гърция босилекът е сред най-често срещаните саксийни растения. Днес босилекът е разпространен и култивиран по всички континенти. У нас растението не се среща диворастящо, а само като култивирано и се отглежда в градините и дворовете из цялата страна и масово се използва за подправка.
Ботаническо описание. Босилекът е едногодишно тревисто или полухрастовидно растение (фиг. 39) от сем. Устноцветни (Lamiacеае, Labiatае), достигащо на височина 50-70 см. Коренът му е вретеновиден, разклонен близо до повърхността на почвата. Стъблото е право, четириръбесто, силно разклонено още от основата си. Листата са дребни, жълто-зелени, елипсовидно яйцевидни, разположени срещуположно на къси дръжки. Цветовете са бели или бледорозови, събрани на групи по горните части на стъблото и разклоненията в класовидни съцветия. Плодът се разпада след узряването на 4 дребни светлокафяви до черни орехчета. Цялото растение излъчва приятна характерна миризма с оттенък, напомнящ аромата на мащерка или анасон. Използваема част. Надземната част на растението по време на цъфтеж (Неrbа, foliа еt flores Осimi basilici). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,5-1,5%), захари (0,9%), танини (до 5%), флавоноиди, сапонини, гликозиди, органични киселини, слузни вещества, минерални соли, витамини (С-62 мг %, каротин - 3,1 мг %, В1 -0,07 мг %, В2-0,09 мг %, РР-0,3 мг %) и др. Босилековото етерично масло е съставено от линалоол (50-60%), гераниол (4-10%), борнилацетат (6-9%), цитронелол (6-8%), метилхавикол (4-5%), лимонен (2,5-3%), нерол (2-3%), евгенол (2-3%), метилцинамат (0,5-1%), хумулен , пинен, оцимен, терпинилацетат, цинеол, цимол, мирцен, камфора. Дрогата и босилековото масло имат приятна, силна, специфична, свежа миризма със сладникав вкус. Лечебно приложение. Древните индуски лечители са ценели високо целебните свойства на босилека. Гръцките лекари го предписвали при лечението на много болести, особено при ожилване от насекоми и скорпиони, а римляните лекували с него меланхолии и психични депресии, стомашни колики и смятали, че чрез неговото използване се постига привлекателност, красота и чар. У нас босилекът е често споменавано растение в лекарствениците от XVIII и XIX в. Днес е известно, че босилекът има апетитовъзбуждащо, дезинфекционно, противовъзпалително,болкоуспокояващо тонизиращо, потогонно, газогонно, противокашлично, нервновъзбуждащо и спазмолитично действие. Освен това спира развитието на някои бактерии (стафилококи, стрептококи и др.). Трябва да се има предвид обаче, че босилковото етерично мас е противопоказно за употреба при бременни! Инхалации с босилеково етерично масло или запарка от растението (1 супена лъжица дрога се залива с 1 чаена чаша вряща вода за 2 часа). Препоръчва се при възпаление на горните дихателни пътища (бронхит, ангина, остра и хронична хрема, кашлица, магарешка кашлица, бронхиална астма, зъбобол и др.). Босилеково етерично масло успокоява нервната система и кашличния рефлекс и действа обезболяващо и противовъзпалително върху бронхиалната лигавица. Препоръчва се при нервна преумора, мигрена, главоболие и безсъние, неврози, страхови състояния, депресии и др.Използва се и за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането, както и за активиране на млечната секреция при кърмачки. Старо народно средство за лечение на синузит е следната рецепта: в 1/2 литър вряща вода се поставят стръкче босилек, 1 чаена лъжичка сода бикарбонат и 1 чаена лъжичка камфоровспирт. Инхалацията продължава 3-5 минути. Процедурата се извършва всяка вечер до пълно излекуване. При децата вдишването трае 1-2 минути. Инхалирането е противопоказано за хора, страдащи от емфизем и алергии. Вани със запарка отдрогата или с босилеково етерично масло -капки босилеково масло, размесено с 1 супена лъжица зехтин за 1 вана (по-големите концентрации може да възпалят кожата!) се препоръчват при неврози, страхови състояния, депресии, безсъние, пролетна умора, бъбречни и пикочни възпалителни процеси, чревни колики, нередовна болезнена менструация, мускулна трека и др. Поставянето на памучно тампонче, напоено с босилеково масло в носния отвор, вечер преди лягане, действа нервноуспокоително и спомага за добър сън. Гаргара и жабурене със запарка от дрогата се използва при възпаление на венците, зъбобол, хрема, възпаления в устната кухина (фарингит, ларингит и др.), бронхит, бронхиална астма и др-Народната медицина препоръчва жабурене с отвара от босилек в комбинация с оцет и готварска сол при възпаление на венците. Компреси и лапи със запарка от дрогата се прилагат при трудно зарастващи рани, екземи, кожни обриви, ужилвания от насекоми и др. При нередовна и болезнена менструация се поставят компреси в областта на корема. Не се препоръчват компреси и лапи с босилково етерично масло. Босилековото етерично масло влиза в състава на някои препарати срещу кашлица, остър и хроничен бронхит (бронхолитин и др.), както и на спазмолитичния препарат обазил. В стоматологията се използва като антисептично и местно анестезиращо средство. Козметично приложение. В древността са вярвали, че босилекът дава на използващите го магнетична сила на привличане и неповторим чар. Това не е далеч от истината, тъй като в днешно време народната фитокозметика е доказала, че босилекът е прекрасно средство за тонизиране, подхранване и освежаване на набръчкана и застаряваща кожа на лицето и шията, както и при младежки пъпки по лицето. Установено е, че екстракти от дрогата са подходящи за всякакъв тип кожа. Препоръчва се първоначално парна баня, като в тензухена торбичка се поставя една шепа от нарязани листа, цветове и стръкове от босилек в голям съд с вряща вода. Главата се поставя над съда и се завива с хавлиена кърпа за 10-15 минути. След подсушаване кожата на лицето и шията се намазва с маслен босилеков лосион, който предварително се приготвя по следния начин: в една чаена чаша зехтин се накисва 50 г надробен свеж босилек (цвят, листа и стръкове) за една седмица. С прецедения растителен извлек (лосион) се напоява там-понче памук, с което се намазва кожата 1-2 пъти дневно след парната баня. Босилековият лосион престоява, нанесен върху кожата, около 1 час, след което се измива с топла вода. Маска при зачервяване и възпаление на кожата на лицето. За целта 1 шепа връхчета от босилекови стъркове се смесва с 1 лъжица зехтин, 1 лъжица бадемово масло и 1 лъжица пчелен мед. Сместта се разбърква с помощта на миксер и се нанася върху лицето. Маската престоява 20 минути, след което кожата се измива с хладка вода. Старо народно средство при неприятен дъх от устата е да се жабури всекидневно със запарка, приготвена така: 1 супена лъжица дрога се кисне в чаена чаша вряла вода за 15 минути и след прецеждане се прибавя 1 чаена лъжичка оцет и 1 щипка сол. В парфюмерията босилековото етерично масло се използва за получаване на фини аромати, а също за производството на зъбни пасти, дезодоранти, есенции, сапуни и пр.
Дезинфекционните свойства на растението са причина християнската църква отдавна да използва стръкове босилек при редица свои обреди (кръщене и др.). Босилекът е добро медоносно растение.
Произход и разпространение. Бялата бреза произхожда от умерено студените северни области на Европа, Мала Азия, Кавказ и Западен Сибир. В древността горният слой на брезовата дървесна кора се използвал за същата цел както папирусът в древния Египет. Върху нея древните руси и славяни пишели писма и летописи. Вирее в смесени иглолистни, по-рядко в широколистни гори. Студоустойчива и невзискателна е. Образува самостоятелни и смесени насаждения, като расте и единично или на малки групи. У нас като диворастяща се среща най-често между 1600 и 2200 м надм. вис. Намиращите се на по-ниска надморска височина брези са засадени с декоративна цел от човека. Ботаническо описание. Бялата бр еза е листопадно дърво (фиг. 40) от сем. Брезови (Веtulасеае). Живее 80-100 години и достига 25-30 м височина, но много рядко се среща и като храстовидна форма с височина 2-3 м. Кореновата система е сравнително добре развита, със здрав централен корен и разклонения. Стволът на дървото е изправен, покрит с бяла кора, която се лющи на хоризонтални ивици. Клоните образуват рехава яйцевидна корона. По-младите са изправени, а по-старите - увиснали; покрити са с лепкави брадавици. Листата са последователни, с дълги дръжки, триъгълни до ромбовидни, двойно назъбени. Мъжките съцветия са събрани в увиснали кафяви реси с дължина 10 см и са съставени от множество люспи. Женските съцветия са по-къси, светлозелени и наподобяват малки продълговати шишарки, разположени изправено в пазвите на листата. Плодът е дребно орехче, снабдено с две светлокафяви ципести крилца. Използваема част. Пъпки, листа и дървесна кора от бреза (Gemmае, folia et соrtех Веtulае аlbaе). Химичен състав. Различните части на брезата имат богат и разнообразен химичен състав. Пъпките съдържат етерично масло (3-8%), сапонини (около 3%), смолисти вещества, 5-окси- 7,4-диметоксифлавон (0,3%), витамини (вит. С, каротин и др.), минерални соли, флавоноиди (хиперозид, дигалактозид, мирицетин и др.). Листата съдържат етерично масло (0,04-0,05%), 3-5% флавоноиди (хиперозид, апигенин, кемпферол и др.), 5-10% дъбилни вещества, 3-10% сапонини, витамини (2,8% витамин С, витамин РР, каротин и др.), минерални соли, тетрациклични тритерпени (фолиентриол и фолиентетрол), пентацикличния тритерпен бетулинова киселина, галусова киселина, горчиви вещества, захари (5-8%), калиев нитрат и др. Кората съдържа етерично масло (0,4-0,5%), пентацикличния тритерпенов алкохол бетулинол, гликозиди (бетулозид, бетулин и гаултерин), фе-нолови киселини (протокатехинова, сиренева, ванилинова, оксибензоена), катехини, сапонини, флавоноли, лейкоантоциани, дъбилни вещества (5-10%), захари (7-9%), суберин, тритерпени (бетулинова, олеанолова, урзолова киселини и др.), фенолният гликозид монотропитозид и др. Пъпковото брезово етерично масло съдържа сесквитерпеновия алкохол бетулол (до 70%), бетуленол, бетулен, кариофилен, иланген, парафини, нафталин, фенол, крезол, гваякол, креозот, пирокатехин идр. Представлява бледожълта до жълта течност с приятен дървесен балсамичен аромат. Брезово етерично масло може да се получи и от дървесната кора, както и от катрана (Рiх betulaе), получаван при бавната суха дестилация на брезови кори (около 30%). В коровото етерично масло се съдържат фенол, гваякол, крезол, креозот, пирокатехин и др. Лечебно приложение. Брезата е много старо лечебно средство. За използването на брезови пъпки като пикочогонно средство се споменава още в "Руски медицински вестник" от 1834 г., където е отбелязано, че те нямат дразнещ ефект спрямо бъбреците. В миналото полученият от сухата дестилация на брезовите кори лошо миришещ катран се е използвал за лекуването на кожни заболявания - красти, екземи и рани. По-късно учените установили, че действително катранът има антисептични свойства и убива или подтиска развитието на много микроорганизми, включително и предизвикващите раневи инфекции микроби. Това се дължало на съдържащия се ароматен едновалентен алкохол - фенол. През миналия век разтворите на фенола под името карбол или карболова киселина широко се използвали като дезинфекционно средство в медицинската практика. По-късно, обаче, било установено, че карболът прониква през кожата в организма и при по-голяма концентрация предизвиква общо отравяне. По-ефективни като антисептици се оказали производните на фенола - крезолите (също съдържащи се в катрана), които са 3 пъти по-активни от фенола. Установено е, че дрогата има пикочогонно, потогонно, дезинфекционно, противоревматично, тонизиращо, както и инсектицидно и акарицидно действие. Вани с брезово етерично масло и с отвара от брезови пъпки се препоръчват при ревматични и ставни болки, ишиас, кожни забо-лявания (остри и хронични екземи), трудно зарастващи рани и ожулвания, стомашно-чревни спазми, възпаление на пикочния мехур, нефропатии, неврози през климактеричния период, както за общо тонизиране на организма и подобряване на кръвообращението. Ваните действат противовъзпалително. Разтриване с брезово масло или със спиртна настойка от брезови пъпки се използва при ставни и ревматични болки. Брезовото влиза в състава на мехлема на Уилкинсон срещу краста и въшливост, както и в състава на известната мас на Вишневски против термични изгаряния и други кожни заболявания. Лапи с брезово масло, брезов катран или с отвара от пъпки се препоръчват от народната медицина за налагане при ревматични отоци, абсцеси, фурункули, кожни обриви, трудно зарастващи рани, екземи, краста, гъбични болести и др. От брезовите листа се извлича екстракт, който фармацевтичната промишленост използва като съставка на препарата фитолизин - ефективно средство срещу възпалителни процеси на пикочните пътища, а също и като пикочогонно средство при отоци от сърдечен и бъбречен произход. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
