Наръчник по ароматотерапия румяна денкова веселин денков съдържание предговор Ароматолечението през вековете
Изтегляне 4.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Използваема част.
- ЖАСМИН (JASMINUM OFFICINALE) ХРАСТОВИДЕН ЖАСМИН (J. FRUTICANS) Произход и разпространение.
- ЗДРАВЕЦ ОБИКНОВЕН (GERANIUM MACRORRIZUM) Произход и разпространение.
- Ботаническо описание .
- ИНДРИШЕ, РОЗАЛИН (РЕLARGONIUM ROSEUM, Р. RADULА) Произход и разпространение.
- ИСОП ЛЕЧЕБЕН (НУSSOPUS OFFICINALIS) Произход и разпространение.
- Исоповото етерично масло не се препоръчва за ароматотерапия при бременни!
- КАМФОРОВО ДЪРВО (CINAMOMUM CAMPHORA , CAMPHORA OFFICINARUM ) Произход и разпространение.
Ботаническо описание. Естрагонът е многогодишно студоустойчиво тревисто растение (фиг. 48) от сем. Сложноцветни (Соmpozitae). Коренището е дървовидно, средно дебело, разположено на дълбочина до 20 см. Стъблото е изправено, достигащо 80-100 см. Листата са линейно-ланцетни, леко назъбени по периферията със светло-матово до тъмнозелено обагряне. Цветчетата са много малки, жълти или розови, събрани в кълбовидни съцветия (тяснометличести) по връхните части на главното стъбло и разклоненията. Цъфтят във втората година от живота си. Плодовете са малки семенца. Използваема част. Стръковете на растението (Неrba Artemisiae dracunculi) Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,26-0,75 %), дъбилни вещества, флавоноиди (до 1,5%), восъци, стерини, инулин, гликозиди, захари (3,8-5,5%), азотни вещества (5,5%), витамини - витамин С (45-70 мг %), каротин (4-6 мг %), витамин Р (170 мг %), минерални соли - калций (1,9 мг %), калий (1,3 мг %), желязо (16 мг %), фосфор (226 мг %) и др. Естрагонът има специфичен аромат (дължащ се на етеричното масло) и горчив вкус. Естрагоновото етерично масло съдържа сабинен (37-85%), мирцен (8-10%), пинен (около 10%), анетол (около 10%), метилхавикол, цинерл, туйон, оцимен, алооцимен, феландрен, гераниол, линалол, евгенол, метиламилкетон и др. Естрагоновото етерично масло е жълта до зелена лесноподвижна течност с характерния за растението приятен аромат, подобен на анасоновия (поради наличието на анетол) и на босилековия (поради съдържащия се евгенол). Лечебно приложение. Древните арабски лечители са предписвали естрагона като газогонно и антискорбутно средство, а нас-тойката с ракия от корените му - като противоконвулсивно и успокоително средство при епилепсия. Вани с отвара от стръкове на естрагона или с етеричното му масло се препоръчват за тонизиране, възбуждане на апетита и стимулиране на храненето, както и'при ревматизъм, ищиас, при нервни тикове и конвулсии като успокоително и премахващо конвулсиите средство. Народната медицина предписва вземането на вани и при водянка и епилепсия, а също като пикочогонно средство при хроничен гастрит. Компреси с отвара от естрагон се препоръчват от народната медицина при остър ставен ревматизъм, отоци, ишиас и др. Козметично приложение. Народната фитокозметика препоръчва жабурене с отвара от стръкове на растението при лош дъх от устата. Естрагоновото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост при производство на ароматизирани одориращи средства за изплакване на уста, зъбни пасти и др. Други приложения. Естрагоновите стръкове се използват като подправка в кулинарията, както и при консервирането на зеленчуци и гъби. Естрагоновото етерично масло намира приложение при производството на есенции за вина и ликьори. ЖАСМИН (JASMINUM OFFICINALE) ХРАСТОВИДЕН ЖАСМИН (J. FRUTICANS) Произход и разпространение. Родина на жасмина е Източна Индия, откъдето е бил пренесен в Западна Азия и Кавказ, а оттам в Южна Европа (Средиземноморието), и Африка (Мароко и Алжир), Южна .Америка и др. В света съществуват 71 вида жасмин, но у нас се срещат само 2 вида - обикновеният и храстовидният. Обикновеният е порядък и обитава в диво състояние Южна България и Черноморието. Отглежда се в градините и парковете като декоративно растение. Храстовидният жасмин е по-често срещан - расте из храсталаци и по сухи скалиста места по Черноморското крайбрежие, в Стара планина, долината на Струма, Тракия, Източните Родопи, Странджа и долината на Тунджа докъм 700 м надм. вис. Среща се и по припечни каменисти терени. Отглежда се и като декоративно растение по паркове и градини. По разпространението на двата вида жасмин може да се съди за влиянието на средиземноморския климат у нас. 
Ботаническо описание. Жасминъте листопаден увивен храст (фиг. 49) от сем. Маслинови (Оlеасеае), достигащ на височина 2-5 м. Листата са текоперести, с 5-9 целокрайни листчета. Цветовете са бели, връхни, силно ароматични. Плодовете .представляват ягоди. Храстовидният жасмин е красив декоративен вечнозелен храст с голи ръбести клонки и височина 1-3 м. Листата са последователно разположени, полукожести, тройни. Цветовете са дребни, събрани по няколко във връхни съцветия, яркожълти, развиват се след разлистването. Плодовете представляват черни сферични ягоди. Използваема част. Свежите цветове на растението (Fflores Jasmini officinalidis et fruticansis). Химичен състав. Жасминовото етерично масло съдържа над 80 компонента. Основни съставки са бензилацетат (54-65%), линалилацетат, линалол, бензилов алкохол, евгенол, гераниол, изофитол, индол, терпинеол, жасмон, жасминов лактон, метилжасмонат, фарнезол, неролидол, ванилии, свободни мастни киселини (линоленова, палмитинова) и др. Жасминовото етерично масло има много приятна специфична миризма. Лечебно приложение. Древните лекари са познавали лечебните свойства на жасмина, доказателство за което са трудовете на древногръцкия лекар и ботаник Диоскорид (I в.) и на древноримския учен Плиний Стари (23-79 г.). Ипхалации с отвара от пресни жасминови цветове, или още по-добре жасминово етерично масло, действат успокояващо при функционални разстройства на нервната система, при различни неврози и др. Ароматът стимулира мозъчната дейност, премахва психичната умора, действа антидепресивно, общоукрепващо и тонизиращо, премахва главоболие. Вани с отвара от цветове на жасмин или с жасминово етерично масло се препоръчват при депресивни състояния, неврози и други разстройства на нервната система. Ваните оказват общоукрепващ и тонизиращ ефект. Накапване на жасминово етерично масло (темперирано до 36 ° С) се използва при болки в ушите. Козметично приложение. Намазването на лицето с отвара от цветовете или листата на жасмина се използва за премахване на лунички, а също и на леки обриви. Отварата избелва кожата на лицето и я прави бяла и блестяща. Тя се използва и за измиване на тъмни коси, които стават по-светли. ЗДРАВЕЦ ОБИКНОВЕН (GERANIUM MACRORRIZUM) Произход и разпространение. От векове здравецът е свързан с българските народни традиции и обичаи като символ на здраве и дълъг живот, благополучие, щастливо завръщане и подмладяване. Не случайно древните българи са му дали чудесното име здравец (т.е. носещ здраве). От стари времена са го ползвали за помощ при зачеване, за оздравяване, за освежаване и пръскане със светена вода в църковните ритуали. Не е известно коя е неговата родина, но в днешно време е разпространен пре-цимно в умерения пояс на северното полукълбо и особено много на Балканския полуостров. Расте из влажни, сенчести каменли-зи места в почти всички наши планини. Може да се срещне от 300 до 2500 м надм. вие. В миналото не е имало български двор, в който това красиво растение да не е дарявало с благоуханието си обитателите му. 
Ботаническо описание. Здравецът е многогодишно тревисто растение (фиг. 50) от сем. Здравецови Оегашасеае). От същия род са известни над 300 вида здравец, от които в България има само 22. Коренището е плитко разположено, почти вдървесинено, покрито с кафяви люспи (остатъци от прилистниците). Стъблата са изправени с височина 15 -40 см, покрити с власинки. Листата са дланевидно нарязани (на 5-7 дяла), назъбени, разположени на дълги дръжки. Цветовете са розово- до виолетовочервени, събрани по няколко във връхни съцветия. Семената са дребни, с дъговидно извит осил, който подпомага разпръскването им на разстояние от майчиното растение. Цялото растение е покрито с жлезисти власинки, отделящи типичен аромат. Размножава се вегетативно (чрез делене на коренищата) и със семена. Използваема част. Стръкове от надземната част на растението, събрани по време на цъфтеж (Неrba, folia et flores Geranii macrorrhizi). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (до 0,15%), дъбилни вещества, флавоноиди, фенолни киселини, багрила, витамини, минерални соли и др. Главна съставна част на етеричното масло е сесквитерпеновия кетон гермакрон (50-65%), както и терпинен, пинен, цимол, кариофилен, терпинолен, гермазон, цимол, хумулен, борнеол, мурулен, куркумен, сантолен, елемен, елемол, ейдесмол, елеменон, селинен, юненол и др. Здравецовото етерично масло има зелен до зеленокафяв цвят, което се дължи на азулени. Ароматът му е силен, приятен, със слаб смолист нюанс и се отличава значително от миризмата на здравеца. Ароматните вещества се съдържат в течната част, а пречистената твърда част е без мирис (при обикновена температура здравецовото етерично масло представлява смес от течни и кристални вещества). България е производител на здравецово етерично масло, което намира добър прием в чужбина. Лечебно приложение. Дрогата има противовъзпалително, капиляроукрепващо, спазмолитично, антиалергично и кръвоспи-ращо действие. Понижава кръвното налягане при болни от хипертония, което се дължи на съдържанието на фловоноиди. Понижава нивото на кръвната захар при диабетици. Инхалацш се правят с извлек (получен от 1 чаена лъжичка от дрогата, накисната в 1 чаена чаша студена вода в продължение на 8 часа), а още по-добре със здравецово етерично масло. Вдишването на аромата му подтиска съдодвигателния център в продълговатия мозък и стабилизира артериалното налягане при хипертоници. Освен това действа успокояващо при функционални разстройства на нервната система, различни неврози, неврогенно главоболие и климактерични смущения. Оказва тонизиращо действие на кръвоносните съдове. Особено ценно качество е, че при вдишването му за 10-15 минути действува ефективно срещу безсъние (има сънотворен ефект) и за премахване на умората. Вани със запарка или отвара от дрогата, както и със здравецово етерично масло се прилагат при нервни разстройства, високо кръвно налягане, ревматизъм, подагра, сърбежи, кожни струпеи, фурункули, климактерични смущения, неврогенно главоболие, кожни възпаления, хемороиди, безсъние, напрегната умствена работа. Гаргара с настойка или извлек от дрогата се препоръчва при ангина, зъбобол, възпалителни процеси в устната кухина, особено при кръвоизливи от венците (пиорея). За целта народната медицина предлага 2 рецепти:
Дъвчене на пресни цветове от здравец се препоръчва от народната медицина при афти по устната лигавица. Компреси и лапи с отвара от дрогата се предписват от народната медицина при кожни възпаления и струпеи, сърбежи, хемороиди, фурункули, трудно заздравяващи гнойни рани. Козметично приложение. Според народната фитокозметика здравецът е добро средство с избелващ ефект за почистване на лицето от пигментни петна и черни точки. За целта се прави воден извлек (10 листа се измиват, раздробяват и заливат с 1/2 литър студена вода. Престояват 1 нощ, и на сутринта извлекът се прецежда и към него се капват 10 капки камфоров спирт). С тази течност се изплаква лицето най-малко 20 пъти. Ефектът се постига след 15-20 дни, като през този период се избягва измиването на лицето със сапун. Всяка вечер се прави нов воден извлек. Същата рецепта се препоръчва и за премахване на бръчки и за изплакване и освежаване на очите. Отвара от дрогата се използва за всекидневно намазване с напоен памучен тампон при младежки пъпки по лицето. Здравецовото етерично масло благодарение на своя оригинален и плътен аромат се използва за нюансиране и придаване на характерен екзотичен оттенък на различни парфюми. Други приложения. Отпадъците от дестилацията на здравецовото етерично масло се използват като ценен органичен тор, конкуриращ оборския. ИНДРИШЕ, РОЗАЛИН (РЕLARGONIUM ROSEUM, Р. RADULА) Произход и разпространение. Латинското название на растението произлиза от латинската дума реlagos - щъркел, заради формата на семето, което има остър израстък и напомня глава и клюн на щъркел. Този род съдържа около 400 вида, които днес обитават Южна Африка и Австралия. Родината на индришето е Канската област в Южна Африка. Близък родственик е на мушкатото (от един род) и по-далечен със здравеца. Пренесено е като цекоративно растение в Европа през 1690 г. От 1819 г. се използва з Южна Франция за получаване на етерично масло. Отглежда се като декоративно саксийно растение, а като диворастящо не се среща, защото е хибрид. Култивира се в Северна Африка, Южна Европа, Южна Америка, Русия, Япония, САЩ и др. У нас се отглеждат два сорта индрише (главесто и миризливо) като промишлено насаждение за добив на етерично масло. 
Ботаническо описание. Индришето е вечнозелен полухраст (фиг. 51) от сем. Здравецови (Geraniaceae), достигащ на височина 2 м. Коренът е вдървенял, с добре развита централна ос, достига 1 м дълбочина. Стъблото е изправено, разклонено, в долната част много вдървеняло, покрито с власинки. Листата са яйцевидни, със сърцевидна основа, последователни, с дълги дръжки. Листната петура е дълбоко разсечена на дялове, които са пересто нарязани и имат едро назъбени краища. Листата са покрити власинки. Цветовете са бледорозови, събрани в съцветие. Семената са дребни с остър човковиден израстък. Растението обича прякото слънчево огряване. Използваема част. Стръкове с листа и съцветия само в свежо състояние, тъй като изсушени губят аромата си (Неrbа, folia et flores pelargonii rozei). Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (0,2 - 0,4%), ;ъбилни и полифенолни вещества, витамини (витамин С, каротин г др.), минерални соли. Цялото растение излъчва приятна миризма. Етеричното масло от индрише (наричано още гераниево масло и с търговско име тереше) представлява бледозелена течност. Съдържа цитринелол (49-56%), гераниол (39-53%), линалол, вгенол, цитрал, терпинеол, цитронелал, ментон, изоментон, пинен, феландрен, мирцен, кариофилен, елемен, фенилетилов алкохол, диметилсулфид и др. Наличните съставки на индришето са близки до съставките на маслодайната роза и затова наподобява аромата й. Това е причината с етеричното масло от индрише да се фалшифицира ценното розово масло. Лечебно приложение. Още от далечното минало народната медицина на нашата и на други страни са ценели индришето като извор на здраве и бодрост. Смята се, че вдишването му предпазва от болести, което е причина за масовото му отглеждане като стайно растение. Доказано е, че излъчваните летливи вещества (етерично масло) действат антисептично, дезинфекциращо и противоалергично, противосърбежно, стимулиращо сърдечно-съдовата система и дихателния апарат и тонизиращо нервната система. Освен това индришето има епителизиращо, гранулиращо, запичащо и болкоуспокояващо действие, а свойството му да разширява кръвоносните съдове се използва за сваляне на високо кръвно налягане. Установено е, че индришето съдържа вещества с доста силно инсулиноподобно действие и предозирането може да предизвика рязко спадане на кръвната захар и това да стане причина за опасна хипогликемична кома, поради което не трябва да се провежда самолечение, а само при лекарско предписание и контрол ! Инхалации с отвара от ситно нарязани свежи листа или с етерично масло от индрише се препоръчват при безсъние, нервни депресии, сърдечни смущения, алергични състояния. В комбинация с листа от здравец, стръкове от мента и лавандула и борови връхчета се пълнят сънотворни възглавници при безсъние. Ароматът от индрише е прохладен, мек и влажен и предразполага към по-бързо заспиване. Лапи и компреси с отвара от дрогата, приготвена по същия начин, се прилагат при трудно зарастващи рани, кожни възпаления и сърбежи, изгаряния (слънчеви и термични). При болки в кръста народната медицина препоръчва компрес от смес: по 1 супена лъжица свежи листа от индрише, пелин и синапено семе, размесени с една чаена чаша брашно, които се обвиват в марля и налагат на кръста. Вани с етерично масло от индрише или с отвара от свежи листа се препоръчват при нервни и сърдечни смущения, високо кръвно налягане (разширява кръвоносните съдове), мигрена, безсъние. Ваните имат тонизиращо действие върху цялото тяло. Етерично масло от индрише се използва за подобряване вкуса на някои лекарствени средства. Козметично приложение. Народната фитокозметика при младежки пъпки по лицето препоръчва сутрин и вечер поставянето на компреси от запарка от ситно нарязани свежи листа по равни части от индрише и смрадлика. След свалянето на компреса пъпките се намазват със зехтин. Процедурата се прилага до пълното им премахване. Етеричното масло от индрише намира приложение в парфюмерийната промишленост при производството на одеколони и парфюми (с розови, акациеви, дървесинни и други нюанси), както и за ароматизиране на тоалетни сапуни и козметични препарати. Други приложения. Пресни зелени листа от растението се използват в кулинарията и сладкарското производство като заместител на вносната ванилия, при приготвянето на компоти, конфитюри, мармелади и др. Отпадъците от дестилацията на етеричното масло от индрише намират приложение като ценен органичен тор, по нищо неотстъпващ на класическия оборски тор. ИСОП ЛЕЧЕБЕН (НУSSOPUS OFFICINALIS) Произход и разпространение. За родина на исопа се смята Северноамериканският континент. В Европа е бил пренесен през IX в. - първоначално по Средиземноморието, където монасите го засаждали в манастирските градини. Днес е разпространен освен в средиземно-морските страни, още в Украйна, Кавказ, Крим, Алтай и Средна Азия, а също и в родината си - Северна Америка. У нас в диво състояние вирее по сухите и варовити скали в Югозападна България, Западна Стара планина и Белоградчишко. Отглежда се и като културно растение в градини из цялата страна. Ботаническо описание. Исопът е многогодишно тревисто или полухрастовидно растение (фиг. 52) от сем. Устноцветни (Lamiaceaе, Labiatae ), достигащо на височина 30-70 см. Коренът е добре развит, силно разклонен, вдървесинен. Стъблата са
многобройни, обикновено изправени, къдраво-влакнести, прости или метличесто разклонени, четирилистни. Листата са линейни или линейно ланцетни, срещуположни, почти приседнали, целокрай-ни и влакнести, от двете страни покрити с жлезисти трихоми, излъчващи етерично масло. Цветовете са синьо-виолетови или розови, събрани по 3-7 в снопче в пазвите на листата и образуващи по върха на стъблото гъсти кла-совидни съцветия. Плодовете са дребни орехчета с продълговато яйцевидна форма и тъмнокафяв цвят. Растението има много приятен мирис и лютиво-горчив вкус. Използваема част. Цъфтящи съцветия или стръкове с листа на растението (Flores et herba Hyssopi officinalidis). Химичен състав. Дрогата съдържа 0,5-1,1% етерично масло в свежа и до 2% в суха суровина, още дъбилни вещества (5-8 %), урзолова, розмаринова и олеанолова киселина, захари, смоли, пигменти, флавоновия гликозид диосмин (3-6%), хесперидин (до 0,9%), халкона хисопин, хиопсин, горчиви вещества (марубин и др.), фитостероли (ситостерол), камфор, витамини (С, каротин и др.), минерални вещества и др. Неоновото етерично масло съдържа кетона пинокамфон (12-54%), изопинокамфон (около 33%), пинен (до 23%), камфор (8-12%), цинеол (9-12%), гераниол (2-3%), борнеол (2-3%), камфен, туйон, карен, линалол, линалицетат, сесквитерпена кадинен и др. Исоповото етеричното масло е бледожълта до жълто-зеленикава течност със силен камфоров аромат и леко горчив вкус. Лечебно приложение. Дрогата и исоповото етерично масло притежават противовъзпалително, епителизиращо, изпотяващо, спазмолитично, отхрачващо, нервноуспокоително, бактерицидно, апетитовъзбуждащо и газогонно действие. Исоповото етерично масло не се препоръчва за ароматотерапия при бременни! Инхалации сьс запарка от дрогата или с исопово етерично масло се прилагат при бронхити и кашлица, бронхиална астма, болки в гърдите, за стимулиране на стомашната секреция и др. Накапване на исопово етерично масло или на отвара от дрогата се препоръчват при рани и конюнктивит. Жабурене с отвара от дрогата се използва при възпаления в устната кухина и на горните дихателни пътища, при пресипнал ост, кашлица, хроничен бронхит, бронхиална астма и др. Компреси с отвара от дрогата се прилагат при трудно зарастващи рани и разязвявания, скрофули, екземи, конюнктивит, болки в ушите., Козметично приложение. Отвара от дрогата се препоръчва от народната фитокозметика за промиване на очите при леки възпаления и за жабурене при лош дъх от устата. Исоповото етерично масло намира приложение в парфюмерийната промишленост при различни парфюмни композиции и при производството на тоалетни сапуни. Други приложения. Исоповото етерично масло се използва и при ароматизиране на ликьори, бонбони, а също и като подправка в кулинарията и др. Исопът е декоративно и добро медоносно растение. КАМФОРОВО ДЪРВО (CINAMOMUM CAMPHORA, CAMPHORA OFFICINARUM) Произход и разпространение. Родината на камфоровото дърво е Източна и Южна Азия (Япония, Южен Китай о-в Тайван), откъдето било разпространено в Индия, Индокитай, островите на Малайския архипелаг, Австралия, Южна и Северна Америка (Бразилия, Мексико, Калифорния), Северна Африка (Мароко), Европа (Русия, Франция, Италия) и др. Названието на растението и на аналогичното съединение произлиза от санскритската дума капура, която означава бяло. Освен като лекарство, растението е било отдавна ценено от народите на Югоизточна Азия (особено в Индия) и като благовоние, използвано при различни религиозни ритуали и церемонии. Камфората станала известна в Европа едва през Средновековието (XII в.) благодарение на арабите, които я доставяли на много високи цени. Когато португалците открили през XVI в. о-в Тайван, те били поразени от красотата на камфоровите гори и нарекли, острова Insuld Formosa -Красивия остров. През XVIII в. бил въведен китайски монопол върху производството и търговията с камфора на този остров. Издадени били строги императорски закони и дори смъртно наказание за всеки, който дръзнел да наруши забраните и да сече камфорови дървета без специално разрешение. Само през 1720 г. били осъдени на смърт 200 нарушители на императорския указ. През 1895 г., съгласно Симоносекския договор, о-в Тайван преминал към Япония и монополисти на търговията с камфора станали японците, чак до началото на нашия век. Нарасналите потребности от камфор подтикнали
японците към задълбочено изучаване на камфората и на камфоровото етерично масло. Изкуственото синтезиране на тази така търсена суровина (особено за производството на киноленти, както и за медицински цели) се осъществило през 1909 г. Днес повече от половината от световното производство на камфора се получава в химически фабрики. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 4.05 Mb. Сподели с приятели:
|
