Наръчник по зарибяване на планински реки с балканска пъстърва

Риболовен клуб „БАЛКАНКА” www.balkanka.bg

Зарибяването на планински реки с речна пъстърва /Salmo trutta m.fario/ в РБългария има дългогодишна история. Не е известно със сигурност кога са извършени първите такива опити. По всяка вероятност това е ставало още по царско време, преди 1944г., с рибки и/или оплоден хайвер, внасяни от чужбина. За зарибяването с дъгови пъстърви има сведения, че за първи път такива риби са внесени у нас в края на 19-ти век, а по-сериозно вносът се е развил през 30-те години на миналия век.

В по-новата ни история, още в дълбокия Соц, е започнало бурно развитие на тази дейност. С няколко основни цели:

• 
  да се осигурява по-добра възможност за почивка на „трудещите се” /това е термин от самия Соц, при който всички се трудеха/, посредством любителски риболов.
  
• 
  да се създаде възможност за развитие на рибни ресурси със „стопанско значение”, доколкото на рибите в реките се е гледало единствено като на храна. По тази причина освен с балканска пъстърва, е зарибявано с дъгова пъстърва и сивен /които успешо оцеляват в наши условия, а по непотвърдени данни - в някои реки дъговите пъстърви даже се размножават/. Правени са опити и с много други видове - липан, чудски сиг, сьомга и др. - повече или по-малко успешни, но без трайни ефекти.
  
• 
  не на последно място - да бъде победен капитализмът и по линия на наличието на повече и по-големи риби в реките.
  

Ключова роля в развитието на дейността е изиграло пускането в експлоатация на пъстървово стопанство „Тошков Чарк” през 1962г. От неговото създаване, до наши дни, са произведени и разселени в реките у нас повече от 35 милиона пъстървови рибки само от този развъдник.

Основната роля при извършването на зарибявания през Соц-а са играли горските стопанства и съюзът на ловците и риболовците - тогава познат като Български Ловно Рибарски Съюз /БЛРС/. След началото на новия капитализъм дейността почти замира, като се извършва спорадично - от Националните паркове - в техните територии, от наследника на ловно-рибарския съюз - НЛРС-СЛРБ и неговите подразделения в страната, и от някои горски стопанства. Поне на теория - подобна дейност влиза и в задълженията на ИАРА, но тя почти не я извършва поради липса на средства.

В последните десетина години - различни риболовни сдружения освен изброените и отделни хора са включват отново, набирайки собствени средства и средства от спонсори. Правят го с ясното съзнание, че рибите от вида Балканска пъстърва са на път да изчезнат по нашите реки - заради вихрещото се безконтролно бракониерство и поради значително увеличения риболовен натиск.

Би могло да се каже, че при зарибяванията у нас е натрупан много положителен опит, но и са извършени множество грешки - някои от тях непоправими.

Настоящият наръчник е едно усилие за систематизирани и на опита, и на грешките - за да не бъдат повтаряни, и за да може основната цел на зарибяването с балкански пъстърви - запазване на вида, да бъде по-успешно постигната, доколкото е възможно понастоящем. Предназначен е за най-общо ползване от всички хора, които се вълнуват от проблемите по опазване на биологичното разнообразие в пъстървовите зони на реките в РБългария, но най-вече - за любители риболовци и природозaщитници, които биха искали да възстановят живота в някоя умъртвена от бракониери река. Предвид значителния практически опит, който е в основата на изложения материал, съставителите се надяват той да е от полза и за поне част от научните среди, а също и за всички държавни органи, имащи отношение по проблема.

Авторите изказват специални благодарности за Иван Христов от WWF - България, за внимателния прочит и отправените ценни коментари, бележки и препоръки, голяма част от които са отразени в окончателната редакция.

Този наръчник е изготвен от сдружение Балканка по договор с Фондация институт "Отворено общество", в качеството й на Оператор на Програма за подкрепа на неправителствените организации в България по ФМ на ЕИП 2009 - 2014 г.

Договорът е в изпълнение на проект от страна на Сдружение Балканка.

Име на проекта
Насърчаване на взаимодействието между НПО и държавни структури за възстановяване на автохонната балканска пъстърва в Рила планина

Тематична област
Устойчиво развитие и опазване на околната среда

І. Цели на зарибяването с балканска пъстърва

1. Основни цели

Както стана дума в предговора - през годините назад основните цели на тази дейност са били развитието на рибни ресурси от „стопанско значение” и подпомагане на любителския риболов. Те не са маловажни, но има една много по-важна цел от гледна точка на съвременните разбирания за съхранение на биологичното разнообразие - запазване и възстановяване на автохтонния вид Балканска пъстърва, ако това изобщо все още е възможно. Става дума за риби и за техни наследници, населяващи речни участъци, които не са повлияни по никакъв начин от намесата на човека.

Защо тази е най-важната цел? Отговорът е прост - за да се запази способността за оцеляване на местните популации, която е заплашена от загубата на генетично разнообразие при евентуално изчезване на вида. Има риск тази загуба да доведе до вредни ефекти за популациите - например намаляване на резистентността им към заболявания или на приспособимостта им към промени в средата. Такъв риск несъмнено съществува, в случай че се подменят популации на диви риби, които са се формирали на базата на хилядолетен естествен подбор, с риби от рибарници - плод на подбор от човека. Абсолютно сигурно е, че природата си знае по-добре работата, пък и в крайна сметка - нашите оригинални риби са си оцелявали у нас откак свят светува, а чужди е нямало, нали?

Основният проблем се крие във факта, че през годините са пускани всевъзможни видове пъстървови риби в реките у нас, излавяни са, и пак са пускани нови. Включително риби или хайвер, внасяни от чужбина, а в повечето развъдници рибите са били подлагани на хибридизация, пак с внесени от чужбина пъстърви.

В този смисъл - дали изобщо у нас има останали автохтонни риби е въпрос, на който отговор много трудно може да бъде намерен. По простата причина че дори не разполагаме с биологичен материал от такива риби - за да ги сравним със съвременните техни наследници. Едно е сигурно - в масовите реки у нас в пъстървовата зона плуват всевъзможни мутанти, които приличат на пъстърви само защото имат мастна перка и точки по тялото/в някои случаи - само черни или само кафяви точки/. Правилото важи за всички реки, които са достъпни, както за зарибяване, така и за риболов. Единствената надежда някъде да са останали истински наши риби е във високите и недостъпни планински райони - в зони където има непреодолими препятствия за проникване на риби от зарибявания в по-долните течения на реките. По въпроса за съхранение на биологичното разнообразие и местните видове би трябвало да се надяваме и на защитените териториии - Национални и Природни паркове, обаче не можем да се надяваме, защото и в техните реки са извършвани непрекъснати зарибявания, а не би трябвало - въпросът е разгледан подробно в раздел ІІІ.

От друга страна - да се зариби някоя река, която е напълно умъртвена от бракониери или недобросъвестни риболовци, е благородно дело, но трябва много да се внимава с какви риби ще бъде направено. Като цяло въпросът за контрола върху зарибителния материал от рибки, които да се пускат в реките, би следвало да бъде решен в цялостна държавна програма. Например - гарантиране на произхода, използване на автохтонни риби за разплод - за всяка пъстървова зона на всяка река поотделно, сертифициране на рибките или поне на производителите посредством генетични изследвания и т.н. Такава действаща програма, за съжаление, няма.

Единственото, което държавата е направила по въпроса, е - да ограничи официално разселването на риби с неместен произход. Такива текстове има в Закона за Биологичното Разнообразие /ЗБР/, но никой не ги спазва. Нито някой контролира тяхното спазване. Нещо повече - някои организации се хвалят, че зарибяват с неместни видове/дъгова пъстърва и сивен/ - например НЛРС-СЛРБ и някои горски стопанства, а в някои случаи - например при риболовни състезания, подобни нарушения - пак зарибяване с дъгова пъстърва - се извършват с разрешение и на ИАРА - в директно нарушение на изискванията на ЗБР.

ВАЖНО:

Настоящият наръчник е за зарибяване с балканска пъстърва - къде, кога, как и с какви риби да бъде направено то. Въпросът - с какви риби - е разгледан малко по-подробно в раздел ІV, но отговорите там не отменят необходимостта от цялостна държавна програма, или поне - План за действие за Балканската пъстърва. Засега е необходимо да се наблегне на най-важното - участъци от реки, за които няма сведения да са извършвани зарибявания, а си има риби, и които са ограничени с непреодолими препятствия от по-долното им течение/където може и да са извършвани зарибявания/ - представляват изключително национално богатство! Заради надеждата в тях рибите да са си откак свят светува и да могат да бъдат използвани някой ден за разселване.

В заключение към този раздел - ето какво е написано в [3]:

И така - дотук стана дума за основната цел - да има риби в реките, здрави и способни да оцеляват. Обаче има една много важна подробност, с която трябва да се съобразим - наличието на безконтролно бракониерство в последните години у нас. Ние хубаво ще зарибяваме, обаче като ги надушат - след нас идват тока, хлорната вар, бомбите, вадене с ръце, с мрежи, удряне по камъни, харпуни, вилици и т.н. и т.н. Включително и бракониери с въдици в ръце, които прибират маломерни, повече бройки и други нарушения на закона. Частично тези неща могат да бъдат избегнати поне временно - виж раздел V. Но, така или иначе, засега трудно може да се постигне устойчивост на резултатите от усилията, които влагаме. Но има едно нещо, което е устойчиво без никакво съмнение - промяната в мисленето на хората. И така стигаме до следната немаловажна:

Все повече хора се включват, освен в зарибяванията - и в опазването на рибите. След като си харчил собствени пари за рибките и за транспорта, и след като си се претрепал за да ги разнесеш качествено по чукарите - променяш се неизбежно. Дори ако си зарибявал с идеята да си ги изловиш сам. Просто ти стават като домашни любимци. И се кефиш като установиш, че са оцелели, после - като установиш че се размножават и, рано или късно, щеш - не щеш, се променяш. И започваш да правиш всичко възможно да ги опазиш. Ето това е най-устойчивата част от цялата работа засега.

В повечето достатъчно развити държави въпросът за съхраняване на местния вид пъстърви предизвиква основателна загриженост, довела до приемането на някакви регулации. По-подробни сведения има изложени в [1] и няма да бъдат повтаряни тук. Ще бъде систематизирана общо информацията, както следва:

• 
  В повечето европейски държави, които не са цитирани, няма особена регулация.
  
• 
  Във всички цитирани държави е разрешено разселването на диви риби - всъщност на рибки от тях.
  
• 
  В Норвегия, Швейцария и Финландия е забранено разселването на рибки от развъдници. В Англия също е забранено от 2013г. В Швеция е разрешено - само в реки, в които няма никакви диви риби.
  
• 
  В Дания също е разрешено разселване на рибки от развъдници.- „ако няма сведения, че местните риби се размножават успешно” - каквото и да значи това. Доста странно - как би могло да има риби, ако не се размножават - защото като не се размножават - откъде са се взели и как би могло да ги има? Въпросът предизвиква известна неувереност, но да не забравяме, че става дума за Дания все пак. За тях са характерни такива въпроси, от сорта на: „размножават ли се - или не се размножават?”. Дължи се на едно проучване, проведено в техни реки и разгледано тук в раздел ІІІ.
  
• 
  В част от цитираните държави е разрешено зарибяване с дъгови пъстърви и/или с триплоиди - това са риби от развъдници, които са стерилни и не могат да се размножават. Стерилитетът е постигнат най-често посредством загряване на хайвера до определена температура или с високо налягане в инкубационния период.
  
• 
  В преобладаващата част от цитираните държави се извършват зарибявания с нулевогодишни рибки. Изключение е практиката в Англия и Ирландия, където зарибяват с риби „готови за директно ловене” - понеже там риболовният бизнес е достигнал най-уродливата си форма. Подобна практика се прилага и в други Европейски държави, с организиран платен речен риболов, невключени в проучването..
  
• 
  В Америка са правени проучвания и във всеки щат е различно - както в Европа.
  

Очевидно ние сме по-напред от цитираните държави, поне от гледна точка на законодателството, защото у нас ЗБР ограничава сериозно въвеждането на неместни видове в дивата природа. За съжаление, всъщност сме много по-назад - защото там законите се спазват, а у нас....

Иначе - ситуацията у нас наподобява Швеция, тъй като бихме зарибявали само реки, в които няма достатъчно риби, за да може популацията да се самовъзпроизвежда - въпросът е разгледан в раздел V.

Тук е важно да отбележим практиките на зарибяване с неместни видове, например -дъгова пъстърва, сивен, липан и др, и зарибяването с триплоиди - които се прилагат в някои от цитираните държави, но тъй като те са основни грешки, ще бъдат коментирани в следващия раздел.

Преди да бъдат описани най-често допусканите грешки - ще стане дума за основните принципи на оцеляването в суровата дива среда на пъстървовите реки у нас. Тези принципи обуславят необходимостта и стратегиите за зарибяване и гласят:

1. 
   Във всяка река може да оцеляват само определено количество риби - само толкова, за колкото реката може да осигури храна и/или укрития от врагове или бедствия - например маловодие или поройни води.
   
2. 
   Ако в някоя река популацията от местни диви риби падне под определен критичен минимум - тя не може да се самовъзпроизвежда и ще изчезне. Риби при всички положения ще се появят отново, ако въздействието, заради което са изчезнали , бъде прекратено. Те могат да бъдат привнесени - по естествен или по изкуствен път/чрез зарибяване/, но няма да са от оригиналната местна популация.
   
3. 
   В състезанието по оцеляване печелят само най-подготвените. С други думи - най-добрите от местните риби, които са отраснали и оцелявали в самата река - ако в нея има такива.
   

Вторият принцип е общовалиден и важи за всички видове риби, а не само за пъстървовите. Така например - ако в реката са останали само две риби, мъжка и женска, в пет километров участък - те може изобщо да не се намерят в размножителния им период. А дори и да се намерят, и да успеят да развият популация - после реката ще е пълна само с братя и сестри.

Най-интересен е третият принцип. Той не е общовалиден за всички видове риби и за всички речни участъци. Известно е какво се е случило с привнесени отвън риби - в Австралия с европейския шаран, или в Америка - с азиатския шаран, например. Ликвидирана напълно речна екосистема и изчезнали местни видове риби, заради бързо достигната монопопулация на определен чужд вид, намерил подходяща среда. Такива рискове донякъде съществуват и у нас в ниските участъци на реките и в преходната мряно-пъстървова зона, но изчезват във високите части на планините. Там са способни да оцеляват само някои видове пъстървови риби, при това не всички. Просто средата е прекалено сурова и негостоприемна. Особено през зимата в адския студ, когато е възможно цялата река въобще да не се вижда, покрита с ледове и снегове, до степен човек да се чуди как изобщо е възможно да оцелява нещо в нея. Така че третият принцип основно се отнася до това - кой ще спечели състезанието по оцеляване между пъстървови видове риби - местни и привнесени. Обяснението е просто - наличните риби в реката, ако са истински диви, са оцеляли вследствие на естествения подбор, а привнесените са наследници на риби от рибарници, където подбор няма.

Като следствие от нарушаване на описаните принципи, ето и грешките, които най-често се допускат:

• 
  Грешка №1 - зарибяване с неместни видове пъстървови риби, например дъгова пъстърва, сивен, липан и др. Тези риби все пак изяждат част от храната на нашите риби, изяждат и хайвера, и малките - когато успеят да ги набарат. Ако няма никакви местни риби - по-добре да зарибим с нашенските, които ще си се разможават, т.е. - ще възстановим живота трайно. Ако има местни риби - проблемът е много по-сериозен. Защото, освен описаните директни ефекти - наличните диви риби много по-лесно се излавят, по простата причина че храната вече не достига и за тях. И тъй като те са в естествената си среда - винаги се класират първи - за всяка храна, но и за всяка примамка пусната от риболовци. Оттам и теорията, че дъговите пъстърви са по-инвазивен вид от нашенските, която не е съвсем вярна - не са. Просто нашите първи се излавят - по описаните причини. Има достатъчно наблюдения по въпроса - реки, в които има балканки, и са зарибени допълнително с американки - първо изчезват нашите - защото се излавят първи, а не че другите са ги ликвидирали. За радост - след десетина години американките изчезват и пак си се появяват от нашите. Още по-интересен е примерът от р.Златна Панега - когато наводнение отнесе американките от рибарниците и цяла България се изсипа там да ги лови. Изведнъж се оказа, че в реката има и доста едри балканки, между американките от рибарника. Просто до този момент те не са били достатъчно гладни, за да се лъжат лесно на предлаганите им естествени или изкуствени примамки.
  
• 
  Грешка №2 - зарибяване с триплоиди на речни пъстърви . Особено в Британската общност се възприема едва ли не като решение на проблема за хибридизацията /смесването/ на местни с рибарникови риби. И понеже не могат да се смесват - това помагало за запазване на генетичната чистота, според авторите на идеята. А, всъщност, няма никаква разлика между зарибяване с дъгови пъстърви и триплоиди на речни пъстърви, освен че вторите може да имат червени точки, т.е. - да позалъжат някой риболовец /понеже там по реките се плаща солено/, че нещата са по-истински, отколкото са. Ефектите са едни и същи - излавят се първо местните риби, а новите не се размножават.
  
• 
  Грешка №3 - зарибяване в реки, в които си има риби. Няма никакъв смисъл. Ако местните риби са истински диви - те ще си се размножават и няма нужда от нови. Ако пуснатите риби са малки - местните ще изядат голяма част от тях. Ако пуснатите риби са големи - нямат шанс да оцелеят. Просто реката няма да може да изхрани и едните и другите. Тогава ще оцелеят по-подготвените. Но грешката ще е много голяма, поради рисковете от хибридизация - ако наличните риби са автохтонни. Ако не са - парите ще са изхарчени напразно.
  
• 
  Грешка №4 - зарибяване с възрастни риби. Основната идея, изложена тук в раздел VІ, е да се зарибява с нулевогодишни рибки /0.3 - 0.5 грамови/ - пролетно време, защото те имат най-големи шансове да оцелеят. Могат да се пускат по-възрастни риби само там, където няма от местните диви, но шансовете им да оцелеят са малки, защото са гледани само в рибарници, където храната е падала от небето и няма врагове и други заплахи. Пък и най-малките риби са най-евтини. На Албиона тази грешка се е развила до чудовищни измерения, заради състезанието по привличане на клиенти между различни платени риболовни участъци и реки. До степен в някои реки есенно време да се изваждат всички риби и цяла зима да се угояват в рибарници, за да станат по-едри. Пуснати отново напролет в реката, те много бързо изгладняват, след като изядат всичко живо. По този начин привличат повече клиенти, защото хем се ловят по-лесно, хем са по-едри. При това положение няма проблем, че се пускат възрастни риби, защото няма диви риби, за да ги конкурират. Единственият риск е да не умрат от глад до есента, когато ще бъдат угоявани отново. А всъщност големият риск е, че цяла речна екосистема е ликвидирана тотално заради търговските интереси. Чудно е докога риболовците там ще кълват на тази измама, но със сигурност няма да е вечно.