Наръчник по зарибяване на планински реки с балканска пъстърва



страница1/3
Дата10.04.2018
Размер491.78 Kb.
#66185
  1   2   3



Риболовен клуб

„БАЛКАНКА”


www.balkanka.bg

НАРЪЧНИК ПО ЗАРИБЯВАНЕ НА ПЛАНИНСКИ РЕКИ С БАЛКАНСКА ПЪСТЪРВА



Риболовен клуб Балканка – София / www.balkanka.bg /

София, 2014г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор стр. 3

Раздел І. Цели на зарибяването с балканска пъстърва

1. Основни цели стр. 5

2. Индиректна цел стр. 6

Раздел ІІ. Каква е световната практика стр. 7

Раздел ІІІ. Грешки и заблуди при зарибяването с пъстървови риби стр. 8

Раздел ІV. С какви риби да зарибяваме стр. 13

Раздел V. Избор на реки за зарибяване стр. 16

Раздел VІ. Начини и техники на зарибяване стр. 18

Раздел VІІ. Откъде да вземем зарибителен материал стр. 20

Раздел VІІІ. Кога и с колко рибки да зарибяваме стр. 21

Раздел ІХ. Технология на зарибяването стр. 22

Раздел Х. Контрол на резултатите стр. 25

Раздел ХІ. Изисквания на нормативната уредба стр. 25

Раздел ХІІ. Заключение стр. 28

Използвана литература стр. 29

Предговор

Зарибяването на планински реки с речна пъстърва /Salmo trutta/ в РБългария има дългогодишна история. Не е известно със сигурност кога са извършени първите такива опити. По всяка вероятност това е ставало още по време на третото българско царство с рибки и/или оплоден хайвер, внасяни от чужбина. За зарибяването с дъгови пъстърви има сведения, че за първи път такива риби са внесени у нас в края на 19-ти век, а по-сериозно вносът се е развил през 30-те години на миналия век.

В по-новата ни история /по време на социализма/ е започнало бурно развитие на тази дейност с няколко основни цели:


  • да се осигурява по-добра възможност за почивка на „трудещите се” посредством любителски риболов.

  • да се увеличи разнообразието от видове риби във водоемите, особено в тези за любителски риболов. По тази причина освен с балканска пъстърва, е зарибявано с дъгова пъстърва и сивен /които успешо оцеляват в наши условия, а по непотвърдени данни - в някои реки дъговите пъстърви даже се размножават/. Правени са опити и с много други видове: липан, чудски сиг, сьомга и др., които обаче не успяват трайно да се аклиматизират у нас.

  • да се създаде възможност за развитие на рибни ресурси със „стопанско значение”, доколкото на рибите в реките се е гледало единствено като на храна.

Първото пъстървово рибовъдно стопансво у нас е създадено в Самоков. Ключова роля в зарибяването има пускането в експлоатация на пъстървово стопанство „Тошков Чарк” през 1962г. От създаване му, до наши дни, в него са произведени и разселени в реките у нас повече от 35 милиона пъстървови рибки.

Основната роля при извършването на зарибявания през социализма играят горските стопанства и Съюзът на ловците и риболовците, тогава познат като Български ловно рибарски съюз /БЛРС/. След 1989г. дейността почти замира, като се извършва спорадично от Националните паркове в техните територии, от наследника на ловно-рибарския съюз - НЛРС-СЛРБ и неговите подразделения в страната, и от някои горски стопанства. Поне на теория подобна дейност влиза и в задълженията на ИАРА, но тя почти не я извършва поради липса на средства.

В последните десетина години различни риболовни сдружения /освен изброените/ и отделни хора сe включват отново, набирайки собствени средства и средства от спонсори. Правят го с ясното съзнание, че рибите от вида балканска пъстърва са на път да изчезнат по нашите реки, заради вихрещото се безконтролно бракониерство и поради значително увеличения риболовен натиск.

Би могло да се каже, че при зарибяванията у нас е натрупан много положителен опит, но и са извършени множество грешки, някои от тях непоправими.

Настоящият наръчник е едно усилие за систематизиране и на опита, и на грешките, за да не бъдат повтаряни, и за да може основната цел на зарибяването с балкански пъстърви - запазването на вида, да бъде по-успешно постигната, доколкото е възможно понастоящем. Предназначен е за най-общо ползване от всички хора, които се вълнуват от проблемите по опазване на биологичното разнообразие в пъстървовите зони на реките в РБългария, но най-вече за любители риболовци и природозaщитници, които биха искали да възстановят живота в някоя умъртвена от бракониери река. Предвид значителния практически опит, който е в основата на изложения материал, съставителят се надява той да е от полза и за поне част от научните среди, а също и за всички държавни органи, имащи отношение по проблема.

Авторът изказва специални благодарности на доц.д-р Галерида Райкова-Петрова и на Иван Христов от WWF - Дунавско Карпатска програма, България, за внимателния прочит и отправените ценни коментари, бележки и препоръки, не малка част от които са отразени в окончателната редакция.



Забележка: Наръчникът е изготвен въз основа на дългогодишен практически опит, като са отразени и някои от съвременните тенденции по опазване на биологичното разнообразие. Поради все още изоставащите научни изследвания в тази насока у нас, много въпроси нямат научно-обоснован отговор.

Този наръчник е изготвен от сдружение Балканка по договор с Фондация институт "Отворено общество", в качеството й на Оператор на Програма за подкрепа на неправителствените организации в България по ФМ на ЕИП 2009 - 2014 г.

Договорът е в изпълнение на проект от страна на Сдружение Балканка.

Име на проекта
Насърчаване на взаимодействието между НПО и държавни структури за възстановяване на автохонната балканска пъстърва в Рила планина

Тематична област
Устойчиво развитие и опазване на околната среда

І. Цели на зарибяването с балканска пъстърва

1. Основни цели

Както стана дума в предговора, през годините назад основните цели на тази дейност са били развитието на рибни ресурси от „стопанско значение” и подпомагане на любителския риболов. Те не са маловажни, но има една много по-важна цел от гледна точка на съвременните разбирания за съхранение на биологичното разнообразие - запазване и възстановяване на автохтонния вид балканска пъстърва, ако това изобщо все още е възможно. Става дума за риби и за техни поколения, населяващи речни участъци, които не са повлияни по никакъв начин от намесата на човека.



Защо тази е най-важната цел? Отговорът е прост - за да се запази способността за оцеляване на рибните популации, която е заплашена от загубата на генетично разнообразие при евентуално изчезване на стадата от автохтонни риби /формирани на базата на хилядолетен естествен подбор/, и подмяната им с риби от рибарници - плод на подбор от човека. Това може да доведе до вредни ефекти за популациите. Например, намаляване на резистентността им към заболявания или на приспособимостта им към промени в средата. Абсолютно сигурно е, че природата си знае по-добре работата. В крайна сметка, откак свят светува нашите оригинални диви риби са си оцелявали у нас, а рибарникови е нямало, нали?

Основният проблем се крие във факта, че през годините са пускани всевъзможни видове пъстървови риби в реките у нас, излавяни са, и пак са пускани нови. Включително риби или хайвер, внасяни от чужбина, а в повечето развъдници рибите са били подлагани на хибридизация, пак с внесени от чужбина пъстърви.

В този смисъл, дали изобщо у нас има останали автохтонни риби е въпрос, на който отговор много трудно може да бъде намерен, по простата причина че дори не разполагаме с биологичен материал от такива риби, за да ги сравним със съвременните техни наследници. Едно е сигурно - в повечето реки у нас в пъстървовата зона плуват всевъзможни пъстървови риби, общото между които е само наличието на мастна перка и точки по тялото/в някои случаи само черни или само кафяви точки/. Правилото важи за всички реки, които са достъпни, както за зарибяване, така и за риболов. Единствената надежда някъде да са останали истински наши риби е във високите и недостъпни планински райони, в зони където има непреодолими препятствия за проникване на риби от зарибявания в по-долните течения на реките. По въпроса за съхранение на биологичното разнообразие и местните видове би трябвало да се надяваме и на защитените териториии /Национални и Природни паркове/, обаче не можем да се надяваме, защото и в техните реки са извършвани непрекъснати зарибявания, а не би трябвало - въпросът е разгледан подробно в раздел ІІІ.

От друга страна, да се зариби някоя река, която е напълно умъртвена от бракониери или недобросъвестни риболовци, е благородно дело, но трябва много да се внимава с какви риби ще бъде направено. Като цяло въпросът за контрола върху зарибителния материал, който да се пуска в реките, би следвало да бъде решен в цялостна държавна програма. Например - гарантиране на произхода, използване на автохтонни риби за разплод за всяка пъстървова зона на всяка река поотделно, сертифициране на рибките или поне на производителите посредством генетични изследвания и т.н. Такива програми и планове има написани в [2], [3] и [4], но те практически не се изпълняват поради липса на средства.

Единственото, което държавата е направила по въпроса, е, да ограничи официално разселването на риби с неместен произход. Такива текстове има в Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, но никой не ги спазва. Нито някой контролира тяхното спазване. Нещо повече - някои организации се хвалят, че зарибяват с неместни видове/дъгова пъстърва и сивен/, например НЛРС-СЛРБ и някои горски стопанства, а в други случаи, например при риболовни състезания, зарибявания с дъгова пъстърва се извършват с разрешение и на ИАРА, в директно нарушение на изискванията на ЗБР.

ВАЖНО:

Настоящият наръчник е за зарибяване с балканска пъстърва - къде, кога, как и с какви риби да бъде направено то. Въпросът „с какви риби” е разгледан малко по-подробно в раздел ІV, но отговорите там не отменят необходимостта от цялостна държавна програма, или поне План за действие за балканската пъстърва. Засега е необходимо да се наблегне на най-важното - участъците от реки, за които няма сведения да са извършвани зарибявания, а си има риби, и които са ограничени с непреодолими препятствия от по-долното им течение/където може и да са извършвани зарибявания/, трябва да са обект на специални грижи от страна на държавата, тъй като представляват национално богатство! Заради надеждата в тях рибите да са си откак свят светува и да могат да бъдат използвани някой ден за разселване.



В такива реки трябва задължително да е забранена всякаква дейност. Например изграждане на ВЕЦ, любителски риболов и др., а така също и зарибяване. При никакви обстоятелства то не трябва да бъде извършвано там!

В заключение към този раздел, ето какво е написано в [4]:



1. Подпомагане създаването на маточни стада от речна пъстърва (род Salmo) с екземпляри уловени от наши естествени популации.
Включва: Да се осигури формиране на маточни стада от речна (балканска) пъстърва (в зависимост от резултатите от изследванията върху таксономичния статус на речната пъстърва) в рибовъдни стопанства, които ще осигурят впоследствие зарибителен материал при извършване на зарибителни мероприятия на пъстървовите и преходните мряново-пъстървови зони на наши реки. Така ще се гарантира произхода на зарибителния материал и опазването на генетичната „чистота” на дивите местни популации при зарибяванията на реките ни, извършвани от Агенцията. Реализацията може да бъде подпомогната при съвместни действия между ИАРА, МОСВ, неправителствени организации и др. Впоследствие водните обекти, от които са иззети екземпляри за създаването на маточните стада ще бъдат зарибени приоритетно с адекватни количества рибки, които да компенсират уловените речни пъстърви. Да се създаде ефективна система за контрол от страна на ИАРА по отношение на дългосрочното опазване, поддържане и развитие на формираните стада от речна пъстърва.

Прекалено хубаво за да е истина! Нищо от написаното не е изпълнено.

И така, дотук стана дума за основната цел - да има риби в реките, здрави и способни да оцеляват. Обаче има една много важна подробност, с която трябва да се съобразим: наличието на безконтролно бракониерство в последните години у нас. Ние хубаво ще зарибяваме, обаче като ги надушат - след нас идват токът, хлорната вар, бомбите, вадене с ръце, с мрежи, удряне по камъни, харпуни, вилици и т.н. и т.н. Включително и бракониери с въдици в ръце, които прибират маломерни риби, повече бройки от разрешените, и други нарушения на закона. Частично тези неща могат да бъдат избегнати поне временно /виж раздел V/. Но, така или иначе, засега трудно може да се постигне устойчивост на резултатите от усилията, които влагаме. Но има едно нещо, което е устойчиво без никакво съмнение - промяната в мисленето на хората. И така стигаме до следната немаловажна:


2. Индиректна цел

Все повече хора се включват, освен в зарибяванията, и в опазването на рибите. След като си харчил собствени пари за рибките и за транспорта, и след като си хвърлил доста усилия за да ги разнесеш качествено по чукарите, променяш се неизбежно. Дори ако си зарибявал с идеята да си ги изловиш сам, те просто ти стават като домашни любимци. И изпитваш удовлетворение като установиш, че са оцелели, после като установиш, че се размножават и, рано или късно, щеш, не щеш, се променяш. И започваш да правиш всичко възможно да ги опазиш. Ето това е най-устойчивата част от цялата работа засега.



ІІ. Каква е световната практика

В повечето достатъчно развити държави въпросът за съхраняване на местния вид пъстърви предизвиква основателна загриженост, довела до приемането на някакви регулации. По-подробни сведения има изложени в [1] и няма да бъдат повтаряни тук. Ще бъде систематизирана общо информацията, както следва:



  • В повечето европейски държави, които не са цитирани, няма особена регулация.

  • Във всички цитирани държави е разрешено разселването на диви риби, всъщност на рибки от тях.

  • В Норвегия, Швейцария и Финландия е забранено разселването на рибки от развъдници. В Англия също е забранено от 2013г. В Швеция е разрешено, само в реки, в които няма никакви диви риби.

  • В Дания също е разрешено разселване на рибки от развъдници, „ако няма сведения, че местните риби се размножават успешно”, каквото и да значи това. Доста странно: как би могло да има риби, ако не се размножават, защото като не се размножават, откъде са се взели и как би могло да ги има? Въпросът предизвиква известна неувереност и се дължи на едно проучване, проведено в техни реки и разгледано тук в раздел ІІІ.

  • В част от цитираните държави е разрешено зарибяване с дъгови пъстърви и/или с „триплоиди”. Това са риби от развъдници, които са стерилни и не могат да се размножават.

  • В преобладаващата част от цитираните държави се извършват зарибявания с нулевогодишни рибки. Изключение е практиката в Англия и Ирландия, където зарибяват с риби „готови за директно ловене”, понеже там риболовният бизнес е достигнал най-уродливата си форма. Подобна практика се прилага и в други Европейски държави, с организиран платен речен риболов, невключени в проучването [1].

  • В Америка са правени проучвания и във всеки щат е различно, както в Европа.

Основният конфликт във всички цитирани държави е между необходимостта от задоволяване нуждите на любителите риболовци и свързаната с това индустрия, и необходимостта от запазване на чистотата на местния вид пъстърви, при рисковете от хибридизация между местните и рибарниковите риби. С други думи: почти същото както у нас, с единствената разлика, че там няма бракониери.

Очевидно ние сме по-напред от цитираните държави, поне от гледна точка на законодателството, защото у нас ЗБР ограничава сериозно въвеждането на неместни видове в дивата природа. За съжаление, всъщност сме много по-назад, защото там законите се прилагат и спазват, а у нас....

Иначе - ситуацията у нас наподобява Швеция, тъй като бихме зарибявали само реки, в които няма достатъчно риби, за да може популацията да се самовъзпроизвежда /въпросът е разгледан в раздел V/.

Тук е важно да отбележим практиките на зарибяване с неместни видове, например с дъгова пъстърва, сивен, липан и др, и зарибяването с триплоиди, които се прилагат в някои от цитираните държави, но тъй като те са основни грешки, ще бъдат коментирани в следващия раздел.



ІІІ. Грешки и заблуди при зарибяването с пъстървови риби

Преди да бъдат описани най-често допусканите грешки - ще стане дума за основните принципи на оцеляването в суровата дива среда на пъстървовите реки у нас. Тези принципи обуславят необходимостта и стратегиите за зарибяване и гласят:



  1. Във всяка река може да оцеляват само определено количество риби - само толкова, за колкото реката може да осигури храна и укрития от врагове или бедствия, например маловодие или поройни води.

  2. Ако в някоя река популацията от местни диви риби падне под определена численост, тя не може да се самовъзпроизвежда и ще изчезне. Риби при всички положения ще се появят отново, ако въздействието, заради което са изчезнали , бъде прекратено. Те могат да бъдат привнесени по естествен път /например от по-долни участъци и съседни притоци, или с пренесен от птици хайвер от съседни реки/ или по изкуствен път /чрез зарибяване/, но няма да са от оригиналната местна популация.

  3. В „състезанието” по оцеляване печелят само най-подготвените. С други думи - печелят най-добрите от местните риби, които са отраснали и оцелявали в самата река.

По отношение на първия принцип /състоянието на хранителните запаси/, няма как той да бъде спазен по преценка „на око”. Правилният подход е да се изследва хранителната база в реката /наличието от макрозообентос, други видове малки рибки и пр./. Разбира се, най-добре е зарибяването да се извършва от хора, които познават конкретната река и са по-наясно дали-, какви-, и колко- риби е имало в предишните времена, а описаните изследвания струват доста пари. Има смисъл те да се правят само в реки от защитените територии, за да се оцени възможността да оцеляват риби в тях.

Особено трябва да се внимава, ако има налични други видове малки рибки, които са защитени, например главоч(Cottus gobio Linnaeus, 1758), който е вид от Червената книга на Република България, със статут на критично застрашен. В такива случаи е по-добре да не се зарибява, даже трябва да е забранено.

Вторият принцип е общовалиден и важи за всички видове риби, а не само за пъстървовите. Така например, ако в реката са останали само две риби, мъжка и женска, в пет километров участък, те може изобщо да не се намерят в размножителния им период. А дори и да се намерят, и да успеят да развият популация - после реката ще е пълна само с братя и сестри....

Най-интересен е третият принцип. Той не е общовалиден за всички видове риби и за всички речни участъци, особено по отношение въвеждането на неместни видове. Известно е какво се е случило с привнесени отвън риби: в Австралия с европейския шаран, или в Америка с азиатския шаран, например. Ликвидирана напълно речна екосистема и изчезнали местни видове риби, заради бързо достигната монопопулация на определен чужд вид, намерил подходяща среда. Такива рискове донякъде съществуват и у нас в ниските участъци на реките и в преходната мряно-пъстървова зона, но изчезват във високите части на планините. Там са способни да оцеляват само някои видове пъстървови риби, при това не всички. Просто средата е прекалено сурова и негостоприемна за останалите видове риби. Особено през зимата в адския студ, когато е възможно цялата река въобще да не се вижда, покрита с ледове и снегове, до степен човек да се чуди как изобщо е възможно да оцелява нещо в нея. Така че третият принцип основно се отнася до това - кой ще спечели състезанието по оцеляване между пъстървови видове риби, местни и внесени. Обяснението е просто - наличните риби в реката, ако са истински диви, са оцеляли вследствие на естествения подбор, а внесените са наследници на риби от рибарници, където подбор няма.

Като следствие от нарушаване на описаните принципи, ето и грешките, които най-често се допускат:



  • Грешка №1 - зарибяване с неместни видове пъстървови риби, например дъгова пъстърва, сивен, липан и др. Тези риби все пак изяждат част от храната на нашите риби, изяждат и хайвера, и малките, ако успеят да ги уловят. Ако няма никакви местни риби, по-добре да зарибим с нашенските, които ще си се разможават, т.е. ще възстановим живота трайно. Ако има местни риби, проблемът е много по-сериозен, защото освен описаните директни ефекти, наличните диви риби много по-лесно се излавят, по простата причина че храната вече не достига и за тях. И тъй като те са в естествената си среда, винаги се класират първи за всяка храна, но и за всяка примамка, пусната от риболовци. Оттам и теорията, че дъговите пъстърви са по-инвазивен вид от нашите балкански пъстърви, която не е съвсем вярна. Не са. Просто нашите първи се излавят, по описаните причини. Има достатъчно наблюдения по въпроса - в реки, в които има балканки, и са зарибени допълнително с американки, първо изчезват нашите, защото се излавят първи, а не че другите са ги ликвидирали. За радост, след десетина години американките изчезват и пак си се появяват от нашите.

  • Грешка №2 - зарибяване с триплоиди на речни пъстърви . Особено в Британската общност се възприема едва ли не като решение на проблема за хибридизацията /смесването/ на местни с рибарникови риби. И понеже не могат да се смесват, това помагало за запазване на генетичната чистота, според авторите на идеята. Всъщност, няма никаква разлика между зарибяване с дъгови пъстърви и триплоиди на речни пъстърви, освен че вторите може да имат червени точки, т.е. да позалъжат някой риболовец /понеже там по реките се плаща солено/, че нещата са по-истински, отколкото са. Ефектите са едни и същи - излавят се първо местните риби, а новите не се размножават.

  • Грешка №3 - зарибяване в реки, в които си има риби. Няма никакъв смисъл. Ако местните риби са истински диви, те ще си се размножават и няма нужда от нови. Ако пуснатите риби са малки, местните ще изядат голяма част от тях. Ако пуснатите риби са големи, нямат шанс да оцелеят. Просто реката няма да може да изхрани и едните и другите. Тогава ще оцелеят по-подготвените. Но грешката ще е много голяма, поради рисковете от хибридизация, ако наличните риби са автохтонни. Проблемът не може да бъде решен с пускането на по-големи, вече отгледани в рибарник риби, което представлява следващата грешка:

  • Грешка №4 - зарибяване с възрастни риби. Основната идея, изложена тук в раздел VІ, е да се зарибява с нулевогодишни рибки /0.3 - 0.5 грамови/ пролетно време, защото те имат най-големи шансове да оцелеят. Могат да се пускат по-възрастни риби само там, където няма от местните диви, но шансовете им да оцелеят са малки, защото са гледани само в рибарници, където храната е падала от небето и няма врагове и други заплахи. На Албиона тази грешка се е развила до чудовищни измерения, заради състезанието по привличане на клиенти между различни платени риболовни участъци и реки. До степен в някои реки есенно време да се изваждат всички риби и цяла зима да се угояват в рибарници, за да станат по-едри. Пуснати отново напролет в реката, те много бързо изгладняват, след като изядат всичко живо. По този начин привличат повече клиенти, защото хем се ловят по-лесно, хем са по-едри. При това положение няма проблем, че се пускат възрастни риби, защото няма диви риби, за да ги конкурират. Единственият риск е да не умрат от глад до есента, когато ще бъдат угоявани отново. А всъщност големият риск е, че цяла речна екосистема е ликвидирана напълно заради търговските интереси. Чудно е докога риболовците там ще кълват на тази измама, но със сигурност няма да е вечно.



Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница