Наръчник за търговците, извършващи външнотърговски операции с партньори от страните в европейския съюз интрастат

Изтегляне 340.23 Kb.

Дата	24.09.2017
Размер	340.23 Kb.
	#30915

- пристигания и изпращания на партиди;
Данни за трета декларираща страна
Електричеството и газта са описани в Раздел IX от Наредба за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.
Военните стоки са описани в раздел VІІI от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.
Плавателните съдове и летателните апарати са описани в раздел III от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.
Резервни те части за моторни превозни средства и самолети са описани в раздел V от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.
По система Интрастат се декларират само резервните части за продажба, а тези вложени при ремонт не се декларират .
Морските продукти са описани в раздел V І I от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.
Офшорните инсталации са описани в раздел V I от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.
Космическите кораби и космическото оборудване са описани в раздел Х от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

Версия 10.08.2006

НАРЪЧНИК

ЗА ТЪРГОВЦИТЕ, ИЗВЪРШВАЩИ ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ОПЕРАЦИИ С ПАРТНЬОРИ ОТ СТРАНИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - ИНТРАСТАТ

ОПЕРАТОРИ
ЧАСТ ПЪРВА

ВЪВЕДЕНИЕ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ИНТРАСТАТ
ГЛАВА ПЪРВА

ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Предназначение на този наръчник

1.2. Защо е необходима системата Интрастат

1.3. Какво е системата Интрастат

1.4. Транзакции, изключени от деклариране по системата Интрастат

1.5. Етапи на работа на система Интрастат

1.6. Регистър на декларантите
ГЛАВА ВТОРА

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ИНТРАСТАТ
2.1. Териториален обхват

2.2. Обхват на система Интрастат

2.3. Прагове за наблюдение

2.4. Отчетен период и периодичност при подаване на декларациите по системата Интрастат

2.5. Стока. Общи движения на стоки

2.6. Специфични стоки и движения
ГЛАВА ТРЕТА

УПЪЛНОМОЩАВАНЕ. ТРЕТА ДЕКЛАРИРАЩА СТРАНА. ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ ПО СИСТЕМАТА ИНТРАСТАТ. ВИДОВЕ ИНТРАСТАТ ДЕКЛАРАЦИИ. НАЧИНИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНТРАСТАТ ДЕКЛАРАЦИИТЕ. ПОДГОТОВКА НА ДЕКЛАРАЦИИТЕ ПО ИНТРАСТАТ

3.1. Упълномощаване. Трета декларираща страна

3.2. Подаване на декларациите по система Интрастат

3.3. Видове Интрастат декларации

3.4. Начини за представяне на декларациите по електронен път

3.5. Подготовка на декларациите по Интрастат

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИТЕ ПО ИНТРАСТАТ
ГЛАВА ПЕТА
ДАННИ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ДЕКЛАРАЦИИТЕ ПО ИНТРАСТАТ
ЧАСТ ВТОРА

ГЛАВА ШЕСТА

СПЕЦИФИЧНИ ДВИЖЕНИЯ

6.1. Преработка на стоки по договор

6.2. Транзакции с участието на няколко страни-членки

6.2.1. Транзит

6.2.2. Триъгълна търговия

6.2.3. Индиректна търговия

6.3. Транзакции с участието на трето лице

6.3.1. Многократна препродажба (верижна продажба)

6.3.2. Комисионер

6.3.3. Съвместна продукция

6.4. Трансфер в чуждестранен склад

6.5. Бартерна търговия

6.6. Продажби по договор на лизинг

6.7. Продажби на консигнация

6.8. Върнати стоки. Заменени стоки

СПЕЦИФИЧНИ СТОКИ

6.9. Софтуер

6.10. Електричество и газ

6.11. Стоки, изпращани на плавателни съдове и летателни апарати

6.12. Военни стоки

6.13. Промишлени предприятия и компонентни части

6.14. Пристигания и изпращания на партиди

6.15. Плавателни съдове и летателни апарати

6.16. Резервни части за моторни превозни средства и самолети

6.17. Морски продукти

6.18. Офшорни инсталации

6.19. Космически кораби и космическо оборудване

6.20. Пощенски пратки
ГЛАВА СЕДМА

УВЕДОМИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ
ГЛАВА ОСМА

КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ

ГЛАВА ПЪРВА
1.ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Предназначение на този наръчник
Този наръчник е предназначен за икономическите субекти, които търгуват със страни-членки на Европейския съюз и от които се изисква да подават декларации за реализираните от тях сделки с тези страни по системата Интрастат. В него се описват правилата, които се прилагат, необходимата информация, която трябва да предоставят съгласно общите правила на Европейския съюз, адаптирани към статистическите нужди и българското законодателство.

Той не включва информация за:

- стоки, които са били внесени от или изнесени за страни извън територията на ЕС, за които Единният административен документ (ЕАД) продължава да се изисква и попълва;

- доставка на услуги, с изключение на тези, които са неразделна част от договора за доставка на стока (напр. транспортните и застрахователните услуги, които съпътстват доставката на стоки);

- стоки преди и след ремонт;

- продажбата на нови транспортни средства за лично ползване, подлежащи на облагане с данък добавена стойност.

1.2. Защо е необходима системата Интрастат?

Създаването на Единния пазар от 1 януари 1993 година допринесе за свободното движение на стоките между страните-членки на ЕС и отпадането на митническите формалности и митническата документация. Същевременно Европейската комисия се нуждае от информация за движението на стоковите потоци между отделните страни – членки, с цел да се осигури нужната информация за националните търговци и тяхното място в рамките на ЕС. В тази връзка Европейският парламент реши във всяка страна-членка да се организира събирането на статистическа информация за търговията със стоки в рамките на Общността.

1.3. Какво е системата Интрастат

Интрастат е система за събиране на информация за движението на стоки между страните-членки на Европейския съюз и осигурява данни, предоставяни по-рано от митническите декларации (ЕАД). Системата Интрастат е пряко свързана с най-специфичната икономическа характеристика на съществуване на Европейския съюз - отсъствието на митническа граница между страните-членки и функционирането на т.нар. “общ пазар” между тях. Събирането на необходимите данни се извършва директно от фирмите, осъществяващи такава дейност. Този подход за набиране на информация се дефинира като Система Интрастат.

Интрастат е система за събиране на информация само за движението на стоки между страните-членки и не включва услугите.

Обект на деклариране на системата Интрастат е търговията само със стоки, т.е. физическото движение на стоки. Доставките на услуги не е обект на деклариране по системата Интрастат.

Системата Интрастат има ясно изразени предимства пред системата с докладване чрез митнически декларации (ЕАД), най-важното от които е, че декларациите по Интрастат са месечни. Данните, които се попълват в тях, са значително по-малко отколкото в попълваните досега митнически декларации и могат да се извличат от електронните дневници, които съгласно чл.17 ал.1 от Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, се поддържат от всички оператори. Основание за прилагане на системата Интрастат е базовият Регламент на ЕС 638/2004, изпълнителният Регламент 1982/2004 на Европейската комисия и Законът за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки (ЗСВОТС ), ДВ бр. 51/23.06.2006;
За целите на системата Интрастат се използват понятията „изпращания” и „пристигания”. По силата на Европейското законодателство при търговията със стоки между страни-членки не се осъществява пресичане на митническата граница на Общността и поради тази причина тези транзакции не се наричат „износ” и „внос“, а “пристигания” и “изпращания”.

Съгласно чл.14, ал.1 от ЗСВОТС, задължени лица за представяне на декларации по системата Интрастат са операторите, регистрирани по Закона за данък добавена стойност, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над определените прагове за деклариране поотделно за всеки търговски поток- изпращания и пристигания.

Системата Интрастат включва и деклариране на специфични движения и стоки. Редът и начинът за тяхното деклариране е посочен в Наредба на Министерски съвет за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС .

Потребители на информацията, която се получава чрез системата Интрастат са национални и международни организации, бизнес средите, научни и изследователски центрове и институти и други.

Използваните за целите на системата Интрастат понятия „пристигания” и „изпращания” имат следното съдържание:
„Пристигания” са доставки на стоки на територията на Република България от държави-членки на Общността (чл.8 от ЗСВОТС).
Не са „пристигания” по смисъла на този закон следните движения на стоки:
1. Стоки, влизащи от територии извън Общността, изпратени до територията на Република България с цел директно изпращане до друга страна - членка или спиране само по транспортни причини.

2. Стоки, изпратени от географско място, което не е част от данъчната територия на Европейския съюз, когато транзакцията се декларира чрез ЕАД .

3. Стоки, предназначени за страна извън Общността, които са били предмет на деклариране за износ в друга държава-членка и са изпратени на територията на Република България за окончателно излизане от митническата територия на Европейския съюз.

4. Пристигането на стоки, за които не се предполага смяна на собствеността, имат временен характер и се реекспортират в срок не по-дълъг от две години в същото състояние, в което са били по време на тяхното изпращане.

5. Придобиване на стоки на Общността от лице, което е местно за Република България, от друго местно лице, което е осъществило физическото движение на стоки от страна-членка към територията на Република България.

6. Свалянето или пренасянето по електронен път (Интернет) на информационни материали от всякакъв вид, включително срещу заплащане.

„Изпращания”са доставки на стоки от територията на Република България за държави-членки на Общността (чл.9 от ЗСВОТС)
1.4. Транзакции, изключени от системата Интрастат

Списъкът на стоките, изключени от деклариране по системата Интрастат се съдържа в Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

1.5. Етапи на работа на системата Интрастат
Операторите, задължени да декларират по системата Интрастат, могат да подават декларациите си лично или чрез упълномощен представител (трета декларираща страна), който да подава декларации от тяхно име.

Преди да започне да подава декларации и други документи по системата Интрастат, задълженото лице трябва да подаде Заявление за регистрация за подаване на декларации по електронен път. То може да е електронно или на хартиен носител. Реквизитите, формата и начинът на изпращане на електронното заявление се обявяват на Интернет страницата на НАП. Заявлението се подписва с универсалния електронен подпис на задълженото лице. В него се посочват данни, идентифициращи лицата, които ще представляват задълженото лице при подаването на декларации и съобщения по електронен път. Упълномощаването включва както подаването и подписването на електронни изявления по електронен път от името на задълженото лице, така и приемането на електронни изявления, издавани от органите на Национална агенция за приходите до задълженото лице.

Когато задълженото лице няма електронен подпис и е упълномощило друго лице, притежаващо такъв, да подава и подписва декларации и справки по електронен път от негово име, заявлението задължително се подава на хартиен носител, като към него се прилагат актовете, свързани с упълномощаването. В този случай то се подава в сектор „Прием и обработка на декларации” в компетентната териториалната дирекция, в която операторът е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност. Лицата, подали заявление за подаване на документи по електронен път пред НАП за целите на други закони към 01.09.2006г. се счита, че са подали заявлението, само ако лицата, които ще подават документите са едни и същи.

Подаването на декларации по система Интрастат е възможно след вписване в регистъра на Интрастат операторите.То се извършва служебно по един :

1. С получаването на Интрастат декларация.

2. По данни на Националния статистически институт до 20-то число на месеца, следващ първия референтен период.

Във вторият случай НАП уведомява лицето за извършената регистрация с уведомително писмо.
1.6. Регистър на декларантите
Задължено лице е всяко лице, извършващо вътрешно-общностна търговия със стоки над определените прагове за наблюдение, регистрирано по ДДС.

НСИ поддържа Общ регистър на търговците, включващ всички икономически субекти, които извършват външнотърговска дейност. НАП създава и поддържа Декларантски регистър, включващ само задължените лица (Интрастат операторите), включително и третите деклариращи страни по чл.16, ал.1 от ЗСВОТС.
ГЛАВА ВТОРА

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМА ИНТРАСТАТ

Териториален обхват

Територията на Европейския съюз и неговите страни - членки съответства на неговата митническа територия.

За целите на ЗСВОТС територията на Германия включва Хелиголанд, на Франция - Корсика, Монако и френските задокеански територии, на Гърция - остров Атон, на Италия - Ливиньо, на Испания - Канарските острови, на Португалия - Азорските острови и Мадейра, на Великобритания - остров Ман.

За целите на предоставяне на данните по системата Интрастат, територията на България е митническата територия на Република България. Митническата територия на Република България съвпада с нейната географска територия.

За система Интрастат се декларират само тези стоки, които се движат между територията на България и митническите територии на останалите страни-членки. В случай, че стоки се търгуват извън митническата територия на Европейския съюз, движението се съпровожда с митническа декларация.
Списъкът на европейските страни-членки и принадлежащите им територии са посочени в приложение към указанията за попълване на Интрастат декларациите.

Обхват на система Интрастат

Статистиката, свързана с търговията със стоки между страните - членки ще обхваща изпращанията и пристиганията на стоки в рамките на Общността.
2.3. Прагове за наблюдение

Системата Интрастат работи на принципа на прилагане на прагове за деклариране (изключващи прагове), при надвишаването на които, операторите са задължени да подават декларации по система Интрастат, а когато не достигат тези прагове те нямат задължение да декларират осъществените от тях транзакции. Праговете за „пристигания” и „изпращания” могат да бъдат на различна стойност.

Праговете се определят от НСИ веднъж годишно и се обнародват в ДВ до края на месец октомври на текущата година. Те са валидни за цялата следваща година. Праговете за 2006 година се определят и обнародват до края на месец юли т.г. и са валидни за месеците от септември до декември на настоящата година.

Ако годишните обеми на вътрешнообщностната търговия със стоки на оператора за потока „пристигания” надвишава установения праг за пристиганията, се попълва декларация за пристигания. Ако годишните обеми на вътрешнообщностната търговия със стоки на оператора за потока „изпращания” надвишава установения праг по този поток, операторът трябва да попълва декларация само за тях. Ако и изпращанията и пристиганията надвишават установените прагове, операторът трябва да декларира и по двата потока.

За всеки един от потоците – изпращания и пристигания се определят прагове, които представляват годишните обеми на вътрешнообщностната търговия със стоки на Общността, под които операторите нямат задължения за деклариране в месечните декларации данни за статистическата стойност на стоките (прагове за статистическа стойност). Тези прагове аналогично се определят и обнародват от НСИ веднъж годишно в ДВ заедно с праговете за изпращания и пристигания. Операторите, които са над тези прагове, задължително трябва да попълват в декларациите по системата Интрастат полето статистическа стойност. Изключенията от това правило са посочени в Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС на Министерския съвет.
Праговете са приложими за цялата календарна година от 1 януари до 31 декември.

В началото на всяка година задължението на оператора да декларира по системата Интрастат може да се промени. Това зависи от факта дали търговията със стоки със страни-членки на ЕС за предходните 12 месеца достига установените прагове за следващата година.

Задължението на Интрастат оператора за представяне на декларации може да бъде годишно или текущо.

При годишно задължение, декларации трябва да се представят през цялата година за месеците от януари до декември включително, като първата декларация трябва да се подаде през месец февруари с данни за януари.

Текущо задължение възниква, когато кумулативните месечни обеми вътрешно-общностна търговия са надхвърлени през даден месец от текущата година. Тогава задължението за деклариране започва от месеца, следващ този, през който е надхвърлен прага. В този случай първата декларация се подава до 20-то число на следващия месец. Този удължен срок се дава само първият път, когато задължението възникне текущо през годината. По този начин се дава възможност на новите декларанти по системата Интрастат да си набавят електронен подпис, необходимия софтуер за представяне на декларациите и др.
Например: Ако прагът за изпращане за 2008 г. е 100 000 лева, и ако кумулативната стойност на изпращанията за 2007 г. на даден оператор е била 110 000 лв., тогава той е задължен да подава декларации за изпращанията през цялата 2008 г., започвайки от месец януари.

Aко операторът през 2007 г. е реализирал изпращания за 99850 лв, той няма задължения от 1 януари, но ако през 2008 г. активизира своята дейност и през месец април достигне кумулативна стойност за потока изпращане 100 000 лв, от този месец възниква задължение за този оператор да подава месечни Интрастат декларации, като първата трябва да бъде подадена през месец май с данни за м. април и това задължение е валидно за всички месеци от април до декември.

Отговорността за изчисляване на годишните обеми на вътрешнообщностната търговия със стоки с Общността и определянето на периода за започване на подаването на декларации по система Интрастат е изцяло на търговците.

В изпълнение на §2(1) от ПЗР на ЗСВОТС от месец септември тази година, преди пълноправното членство на България в ЕС, задължените лица трябва да започнат да подават Интрастат декларации паралелно с подаването на ЕАД за всички транзакции.

Отчетен период и периодичност при подаване на декларациите по системата Интраст

Референтен период е календарният месец, през който са осъществени изпращания или пристигания на стоки.

Когато вътрешнообщностната търговия със стоки е обект на ЕАД, за референтен период се счита календарният месец, в който е приет ЕАД.

За някои специфични движения и стоки се прилагат други референтни периоди, Те са описани в Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС на Министерския съвет.

2.5. Стока. Общи движения на стоки
Стока е всяка движима вещ, включително електрическата енергия и газта.
2.6. Специфични стоки и движения

Специфични стоки и движения са стоки или движения, които по своя характер, изискват специфични начини за тяхното отчитане и деклариране.

Специфични стоки са:

- софтуер;

- електричество и газ;

- стоки, доставяни на плавателни съдове и летателни апарати;

- военни стоки;

- промишлено предприятие и компонентни части;

- пристигания и изпращания на партиди;

- плавателни съдове и летателни апарати;

- резервни части за моторни превозни средства и самолети;

- морски продукти;

- офшорни инсталации;

- космически кораби;

- пощенски пратки.
Специфични движения са:

- преработка на стоки по договор;

- продажби чрез договор на лизинг;

- продажби на консигнация;

- бартерна търговия;

- върнати и заменени стоки.

ГЛАВА ТРЕТА

УПЪЛНОМОЩАВАНЕ. ТРЕТА ДЕКЛАРИРАЩА СТРАНА. ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ ПО СИСТЕМАТА ИНТРАСТАТ. ВИДОВЕ ИНТРАСТАТ ДЕКЛАРАЦИИ. НАЧИНИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНТРАСТАТ ДЕКЛАРАЦИИТЕ. ПОДГОТОВКА НА ДЕКЛАРАЦИИТЕ ПО ИНТРАСТАТ
3.1. Упълномощаване. Трета декларираща страна
За целите на системата Интрастат, операторът има възможност да упълномощи друго физическо или юридическо лице със седалище или адрес в държава - членка на Европейския съюз, да подава декларации и други документи или данни, както и да приема съобщения от Националната агенция за приходите по електронен път. Упълномощеното лице трябва да притежава свой собствен електронен подпис.

Прехвърлянето на задължението за деклариране по система Интрастат на трета декларираща страна по никакъв начин не намалява отговорността на задълженото лице по отношение на представяне на декларациите и тяхната достоверност.

В случай на възникнало задължение за подаване на декларации по системата Интрастат, когато операторът не е подал своевременно Заявление, Националната агенция за приходите уведомява оператора и го регистрира служебно. В случай, че Интрастат операторът или трета декларираща страна ще подават декларации по Интрастат чрез повече от едно лице за контакт, то всяко от тях подава Заявление за подаване на декларации по електронен път по системата Интрастат и тази информация се въвежда в Декларантския регистър.

Приемаме, че третата декларираща страна представлява задълженото лице до момента, в който не се получи заявление за прекратяване упълномощаването за подаване на декларации и справки по електронен път от задълженото лице.
3.2. Подаване на декларации по системата Интрастат
Интрастат операторите подават декларации и други подлежащи на подаване документи или данни по електронен път, подписани с електронен подпис. Процедурата по получаването на такъв подпис е описана в Закона за електронния подпис.
3.3. Видове Интрастат декларации
За целите на системата Интрастат са разработени два основни вида декларации за всеки един от външнотърговските потоци, съответно изпращане и пристигане - Декларация за пристигане и Декларация за изпращане. Декларациите могат да се използват като основна, коригираща или декларация с нулева стойност.

Основната декларация се подава ежемесечно за извършените през съответния референтен период сделки. Коригиращи декларации могат да се изпращат само след изпращане на основната месечна декларация. Декларация с нулева стойност се подава, когато задълженото лице няма реализирани сделки през определен референтен период. При тях се попълва само идентификационната част.

3.4. Начини за представяне на Интрастат декларациите по електронен път
Има няколко начина за представяне на декларациите по електронен път:

- чрез web-базиран интерфейс, който се намира на страницата на НАП на адрес: www.nra.bg

- чрез приложение за операторите, което да работи в режим он-лайн.
След изпращане на декларацията, ако тя е приета, лицето за контакт, което е подало декларацията ще получи електронен отговор за потвърждение на приемането. В случай, че декларацията е отхвърлена поради наличието на грешки в подадената декларация, лицето ще получи съобщение, че декларацията не се приема и причините за това. В този случай е необходимо да се отстранят допуснатите грешки и отново да се изпрати декларацията.
3.5. Подготовка на декларациите по Интрастат

От операторите, задължени да декларират по системата Интрастат, се изисква да водят електронни дневници за осъществените сделки по система Интрастат. За изготвянето на тези дневници има специално разработен софтуер, който безплатно се поддържа и предоставя на операторите от Националната агенция за приходите. В тези дневници търговците са задължени да въвеждат текущо записи, съдържащи всички елементи от данни според съответната Интрастат декларация за всяка сделка, която осъществяват.Използването им ще бъде улеснение при подготовката на месечните декларации по Интрастат, които се получават като агрегация по отделните полета на единичните записи, които позволяват сортиране. Тези дневници няма да се представят ежемесечно. Информация от тях ще се предоставя само при поискване от НАП.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИТЕ ПО ИНТРАСТАТ
Декларациите по система Интрастат включват всички сделки за референтния месец. Ако в рамките на съответния период за подаване на декарации (10-то число на месеца, следващ референтния период), операторът или упълномощено от него лице подаде няколко декларации, то всяка следваща заменя предходната.

В рамките на текущата година Интрастат операторите имат възможност да изпращат данни за корекция по вече подадени месечни декларации през годината, а до 30 април – за декларации, подадени през предходната година.

Коригиращите данни могат да изменят, допълнят или анулират отделни редове на съответната месечна декларация, за която се отнасят. Ако се извършва корекция по отношение на минали периоди, то се подават само редовете с корекциите според структурата на основната месечна декларация.

При извършване на корекции в месечна декларация, в електронното приложение за тип на декларацията се маркира „коригираща”.

1. Ако операторът или упълномощеното от него лице искат да променят данните в даден ред, тогава изпраща декларация за съответния търговски поток, година и месец, като запазват номера на реда от вече подадената декларация, който искат да коригират и нанасят новите данни по съответните полета.

2. Ако искат да добавят нов ред (редове) в подадената декларация тогава след последния попълнен ред за конкретния референтен период добавят следващия пореден номер и нанасят данните за пропуснатия запис (пропуснатите записи).

3. Ако искат да изтрият даден ред (редове) във вече подадена декларация, изпращат за съответния поток, година и месец само поредния номер на реда, като запазват попълнените данни по кодовите полета (стока, страна и т.н.), а във всички стойностни полета поставят 0. Стойностните полета са тези, в които се декларира количество и стойност. Те са последните четири полета в декларацията.

Ако операторът няма осъществена търговия за даден месец, трябва да представи декларация с нулева стойност. Този вид декларация също се избира от основното меню на приложението. В този случай се попълват само идентификационни данни за оператора и за упълномощено от него лице. Тези декларации имат задължителен характер.

Ако задълженото лице няма намерение да осъществява вътрешнообщностни сделки за определен период от годината, не по-кратък от 3 месеца, то има право да поиска от Дирекция “Интрастат” на НАП да бъде освободено от подаването на декларации с нулева стойност за този период. Прекратяването на предоставянето на нулеви декларации важи от момента на получаване на разрешение от изпълнителния директор на НАП. Това разрешение автоматично се прекратява, ако в разрешения период задълженото лице извърши търговски сделки със страни-членки на ЕС.

Служители от дирекция Интрастат имат право да изискват предоставяне на допълнителна информация от оператора или упълномощеното от него лице при съмнения в коректността на подадените данни.
ГЛАВА ПЕТА

ДАННИ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ДЕКЛАРАЦИИТЕ ПО ИНТРАСТАТ
Попълването на всички полета в Интрастат декларацията е абсолютно задължително, освен в случаите, когато не се изисква попълване на количество по допълнителната мярка и статистическа стойност. При осъществяване на търговия със специфични стоки трябва да се следват правилата за деклариране, описани в Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС. В декларациите по системата Интрастат не се позволява деклариране на отрицателни стойности. Деклариране на стойност 0 в стойностните полета е разрешено само в случай на изпращане на корекция.

За пристиганията и изпращанията се попълват отделни формуляри.

Важно е да се отбележи, че общата идентификационна част с данни за оператора и упълномощеното от него лице (трета декларираща страна) се съдържа в декларациите за пристиганията и за изпращанията.

Заглавна (идентификационна) информация в декларациите по Интрастат

Метод (начин) на попълване

Интрастат оператор
Идентификационен код

Изписва се идентификационният код на фирмата (кодът по Булстат)
Наименование на задълженото лице

Изписва се пълното наименование на фирмата на основното задължено лице.

ЕГН

Изписва се единният граждански номер на лицето. Попълва се, ако е подходящо.
Име на задълженото лице

Посочват се името и фамилията на задълженото лице.

Данни за трета декларираща страна

Идентификационен код

Изписва се идентификационният код на третата декларираща страна (кодът по Булстат).
Наименование на упълномощеното лице

Изписва се пълното наименование на фирмата на упълномощеното лице

ЕГН

Изписва се единния граждански номер на деклариращото лице. Попълва се ако е подходящо.
Име на деклариращото лице

Посочват се името и фамилията на деклариращото лице

Референтен период

Във формулярите за изпращания и пристигания се попълва месеца като се избира от менюто – януари, февруари и т.н., а за година формата е 200У, т.е. попълва се само последната цифра.

Брой позиции (редове)

Трябва да се посочи броя на редове в декларацията, които са попълнени.

Полета с данни

Номер на ред

Посочва се поредният номер на реда, който се попълва.

Код на стоката

Стоките трябва да се класифицират чрез използването на съответните стокови кодове от актуалната за съответната година Комбинирана номенклатура на Република България.

Страна на изпращане

Страна на изпращане е страната-членка на ЕС, дефинирана по нейната

митническа територия, от която стоките се изпращат до Р България.

Попълва се във формуляра за пристигане, като се използват кодовете в съответствие с действащата Геономенклатура на страните и териториите за целите на външнотърговската статистика (таблица 1 от Указанията за попълване на Интрастат декларациите).

Страна на пристигане

Страна на пристигане е страната-членка, за която са предназначени стоките, които се изпращат от Р България. Попълва се във формуляра за изпращане, като се използват кодовете в съответствие с действащата Геономенклатура на страните и териториите за целите на външнотърговската статистика (таблица 1 от Указанията за попълване на Интрастат декларациите).

Страна на произход

Тази клетка се попълва в декларациите за пристигания. Кодът на страна на произход може да бъде кодът на която и да е страна от Геономенклатурата. Произходът на стоката може да бъде както на страна - членка на ЕС, така и на която и да е друга неевропейска страна. Страната на произход е:

а) страната, откъдето произхожда стоката в случай на пристигане;

б) страната, в която изцяло е получена или произведена стоката;

в) страната, където стоката е преминала през последната, значителна, икономически обоснована преработка или където е осъществена значителна фаза на производството;
Вид на сделката

Вид на сделката означава различните характеристики (покупка/продажба, работа по договор и др.), които са необходими за разграничаване на една сделка от друга.

Кодът за вида на сделката се състои от две части. В първото подразделение се записва кодът съгласно колона А, а във второто подразделение се вписва кода съгласно колона Б (таблица 2 от Указанията за попълване на Интрастат декларациите).
Статистическа процедура
Статистическата процедура показва разграничението между различните видове пристигания/изпращания, което се използва за статистически цели (таблица 3 от Указанията за попълване на Интрастат декларациите)
Условия на доставка
Условията на доставка са тези клаузи от търговския договор, които определят задълженията на продавача и купувача, в съответствие с Incoterms на Международната търговска камара - CIF, FOB и др.(таблица 4 от Указанията за попълване на Интрастат декларациите).
Вид транспорт

Видът транспорт се определя от активните средства за транспорт, чрез които стоките се предполага да напуснат статистическата територия на България при изпращания, или активните средства на транспорт, чрез които стоките се предполага да влязат на статистическата територия на България при пристигания. Попълва се видът на действителното транспортно средство, с което се изпращат или с което пристигат стоки на територията на Република България. При комбиниран транспорт под действително транспортно средство се разбира това, което движи цялата комбинация. Например, камион на плавателен съд – действителното превозно средство е плавателният съд (таблица 5 от Указанията за попълване на Интрастат декларациите).

Националност на транспортното средство

Посочва се буквения код на страната, чийто превозвач е използван за транспортиране на стоката. Посоченият код може да бъде на която и да е страна от Геономенклатурата.

Регион на произход/Регион на потребление
а) Регион на произход при изпращания е регионът в България, където стоките са били произведени или построени, сглобени, преработени, ремонтирани или поддържани; ако не е това, регион на произход е регионът, откъдето стоките са били експедирани, или, ако не е, регионът където е осъществен търговският процес;
б) Регион на потребление при пристигания, означава регионът в България, където стоките ще бъдат консумирани или построени, сглобени, преработени, ремонтирани или поддържани; ако не е това, регион на потребление е регионът, към който стоките ще бъдат експедирани, или, ако не е това, регионът където ще бъде осъществен търговският процес.

Регионите се определят в съответствие с отнасянето на съответната териториална единица на производство или потребление към някоя от 28-те области, според административно-териториалното деление на България (таблица 6 от Указанията за попълване на Интрастат декларациите).

В случай, че Вашата фирма дистрибутира стоки в повече региони на страната или комплектова стоки за изпращане от няколко админстративни района на България и ако количествата за/от някой от регионите не е преобладаващо като обем, за да бъде посочен този регион на произход или потребление, се използва код ХХХ, което показва, че стоките са за/от повече региони на страната.

Нето маса

Числото трябва да бъде в килограми, закръглени до най-близкото цяло число.

Количество по допълнителната мярка

Допълнителната мярка се попълва само за стоките, за които се изисква посочването на данни за количеството по допълнителната мярка, съгласно Комбинираната номенклатура на Република България за съответната година. Допълнителната мярка трябва да се декларира като цяло число в посочената в номенклатурата допълнителна мерна единица – литри, метри, бройки, чифтове и т.н

Стойност

Стойността се попълва в лева и се закръгля до най-близкото цяло число.

Стойността за пристигания е данъчната стойност на Интра-общностната доставка, която се отнася за цената, базирана на покупната цена между продавача и купувача. Данъкът върху добавената стойност не се включва в декларираната стойност.

За стоки, които са освободени от плащане, цената, която трябва да се фактурира, е цената в случай на нормална покупка (пристигане) или продажба (изпращане).

Стойността на стоките доставени за преработка по договор, ще бъде стойността на стоката по време на доставката. Когато стоките се върнат след преработка или ремонт, стойността ще се формира като сбор от стойността на стоката плюс стойността на услугите, съгласно фактурата.

Стойността на стоките при продажби чрез договор на лизинг ще бъде стойността на самата стока, а не заплащането на наема или лизинговата вноска.

Статистическа стойност
Статистическата стойност се декларира като цяло число. Тя се попълва само в случаите, когато операторът е надвишил статистическите прагове за изпращания или пристигания, както и в случаите, описани в Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

При изпращания стоката се декларира по цени FOB – продажната цена и разходите по транспортирането на стоката само до границата на Република България. Ако изпращането е осъществено при други условия на доставка и в стойността са включени и разходи по транспорт и застраховка извън територията на страната, то статистическата стойност се преизчислява и се посочва в декларацията по цени FOB. При изпращания на стоки след активно икономическо усъвършенстване като статистическа стойност се посочва обявената при влизане статистическа стойност на неусъвършенствуваната стока заедно с всички възникнали разходи, свързани с усъвършенстването, както и разходите за окомплектовка и опаковка.

При пристигания стоките се декларират по цени CIF, т.е. включително разходите за транспорт и застраховка за доставка на стоката до границата на Република България. Ако стоката е получена при други условия на доставка, то статистическата стойност на стоките се преизчислява и се посочва винаги по цени CIF. При получаване на стоки след пасивно икономическо усъвършенстване, като статистическа стойност се посочва обявената при изпращането статистическа стойност на неусъвършенстваната стока заедно с всички възникнали разходи, свързани с усъвършенстването, окомплектовката и опаковката на стоката, както и разходите за доставката.

9-значен

цифров код

Пълно

10-значен цифров код

пълно

Пълно

9-значен цифров код

Пълно

10-значен цифров код

пълно
Пълно

1 знак се добавя за годината

3-значен цифров

код

Цифрово поле
9-12 значен цифров код

2-значен буквен код, изписан на латиница
2-значен буквен код, изписан на латиница

2-значен буквен код, изписан на латиница

2-значен цифров код

1-значен цифров код

3-значен буквен код, изписан на латиница

2-значен цифров код

2-значен буквен код, изписан на латиница
3-значен буквен код, изписан на латиница

Цифрово поле-цяло число

Цифрово поле-цяло число

Цяло число

Цяло положително число

ЧАСТ ВТОРА

ГЛАВА ШЕСТА

СПЕЦИФИЧНИ ДВИЖЕНИЯ И СТОКИ
СПЕЦИФИЧНИ ДВИЖЕНИЯ
6.1. Преработка на стоки по договор
Преработка на стоки по договор е описана в раздел XI от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.
Пример 1

Българска фирма е задължена да подава информация едновременно за изпращания и пристигания. Тя изпраща стоки за преработка на фирма в Унгария. Българската фирма представя декларация по Интрастат за изпращания.
Стойността на стоката в момента на изпращането е 100000 лева. Статистическата стойност е стойността по фактура плюс стойността на разходите за транспорт и застраховка до границата на РБългария, примерно 1000 лева и е 101000 лева. Кода за вида на сделката е 40.

Българската фирма декларира и пристигане по тази транзакция, след като получи преработения продукт.

Фактурната стойност е декларираната преди това стойност плюс стойността на преработката (например 50000 лв) или 150000 лева. Статистическата стойност е 101000+50000=151000+5000 лв. нови разходи по транспорт и застраховка или 156000 лева. Кода на вида на сделката е 50.
6.2.Транзакции с участието на няколко страни-членки:

6.2.1. Транзит

Съгласно чл. 2 от Регламент 638/2004, транзитната търговия в преминаващата страна не трябва да се отчита. Стоки, транспортирани от една страна-членка за друга през трета страна-членка не трябва да се декларират в третата страна-членка, освен ако не е възникнало претоварване или складиране, коетo да е спряло движението им. При всички случаи страната, която първоначално изпраща стоките, преминаващи през една или няколко страни-членки, трябва да декларира изпращане.

Пример 1

Български предприемач изпраща стоки за Австрия, които преминават през Германия. Стоките преминават през Германия без да са претоварвани или временно складирани там. Не се изисква попълването на декларация по Интрастат в Германия. Българският предприемач (изпращачът на стоки) трябва да декларира изпращане на стоки за Австрия, а австрийският получател трябва да декларира пристигане от България.

Пример 2

Стоки се движат между България и Франция през Белгия, където е осъществен престой, който не е свързан с техния транспорт. Има складиране на стоката във филиал на компанията в Белгия за доработка преди изпращането на стоката във Франция.

В този случай България декларира изпращане за Белгия, Белгия декларира пристигане от България и изпращане за Франция, Франция декларира пристигане от Белгия.
6.2.2. Триъгълна търговия

Триъгълна търговия е стокова сделка, при която участват три фирми в две или понякога в три страни.

Основно правило е, че отговорни за предоставянето на информация по Интрастат са задължените лица, които осъществяват физическото движение на стоките.
Пример 1

Българска фирма (посредник) купува стоки от Германия и стоките се доставят директно на клиент във Франция. Българската фирма не трябва да отчита тази стокова транзакция по Интрастат, защото стоките не са преминали българската граница, т.е. няма физическо движение на стоки, което е водещо при деклариране по системата Интрастат. Германия декларира изпращане за Франция , а Франция декларира пристигане от Германия.

Пример 2

Българска фирма купува стоки от САЩ. Стоките се доставят през Германия, където се плащат митата. Купувачът декларира за Интрастат пристигане от Германия.

6.2.3. Индиректна търговия

Индиректната търговия е изключителна ситуация. Такива случаи се появяват, когато стоки се изнасят от една страна-членка за страна, която не е членка през друга страна-членка, където се изготвят документите за износа . Този вид износ се нарича индиректен, защото стоките преминават през друга страна-членка.

В случай на индиректна търговия декларациите по Интрастат се изискват, въпреки че стоките са предназначени за страна-нечленка. Страните, отговорни за подаването на тези декларации са продавачът на стоките и този, който извършва митническото оформяне.
Пример 1

Български търговец изнася стоки за Америка, но маршрутът на стоките минава през пристанището в Ротердам, където се изготвят износните документи от холандската митница. Българският износител трябва да декларира за Интрастат изпращане за движението между България и Холандия, докато митниците в Холандия трябва да декларират пристигане на стоки от страна-партньор България.

6.3. Транзакции с участието на трето лице
6.3.1. Многократна препродажба (верижна продажба)

Стока се продава и купува няколко пъти преди окончателно да се извърши физическото движение.

Пример 1

Българско предприятие купува определена стока от холандското предприятие Х, при условие, че стоката се доставя директно от склад в Ротердам. То препродава стоката при същите условия на друго българско предприятие У, което я препродава при същите условия на трето българско предприятие Z. Българското предприятие Z организира транспорта на стоката от Холандия до България.

За пристигането в България трябва да докладва предприятието Z, което получава стоката. Изпращането от Холандия трябва да се декларира от холандското предприятие, което я изпраща.
6.3.2. Комисионер

Комисионният агент действа от собствено име или от името на този, който го наема. Тук участват три страни. Има фактура между доставчика и комисионния агент и фактура между комисионния агент и получателя на стоките.

Стоките могат да се придвижат директно от основния доставчик до крайния получател на стоките. Също така, стоките могат първо да се изпратят на комисионния агент и след това на крайния клиент.

Що се отнася до стойността, която трябва да се декларира по Интрастат, комисионната трябва да се добави.

Пример 1

Комисионен агент, който живее в страна-членка и продава от свое име стоки, получени от друга страна-членка, трябва да попълни декларация при пристигане. Последващата продажба в страната на агента се счита за вътрешна търговия и не е обект на отчитане по Интрастат.

Пример 2

Българско предприятие Х получава стоки от британско предприятие и ги продава на друго българско предприятие У от собствено име. Данните при пристигането в България трябва да се декларират от комисионния агент Х. Данните за изпращането от Великобритания трябва да се декларират от британското предприятие.

Изпращането/пристигането на стоки може да предшества фактурирането. Ето защо, декларантите трябва да предвидят стойността, която се очаква да се получи, когато стоките действително се продадат.
6.3.3. Съвместна продукция
Съвместната продукция е свързана с многократно преминаване на границата на стоки и услуги, понякога и на двете едновременно, а понякога само на стоки или само на услуги между страните-членки на Общността. Вътрешнообщностните транзакции със стоки трябва да се декларират за Интрастат. Ако те се фактурират едновременно с услуги, за стойност на изпращането се отчита общата фактурна сума.

Следвайки условията на договора за обединяване на цените на стоките, често се стига до отклоняване от пазарните цени. В този случай декларантите са задължени да оценят и да отчетат пазарните цени.

6.4. Трансфер в чуждестранен склад

Търговец от Европейския съюз изпраща собствени стоки в склад, разположен в друга страна-членка, но си остава законен собственик на стоката. Поради факта, че стоките физически се преместват от една европейска страна в друга, Интрастат декларации трябва да се попълват и в двете страни.

Пример 1

Френски предприемач изпраща стоки в митнически склад в България. Управителят на склада или агентът, нает от френският предприемач трябва да попълни декларация по Интрастат за пристигане в България. Френският предприемач е отговорен за деклариране на изпращането от Франция.

Ако впоследствие българският търговец продава стоки от свое име на друг български търговец, това се счита за вътрешна транзакция и не се декларира за Интрастат. Ето защо декларантите трябва да декларират стойността, която се очаква да се получи, когато стоките действително се продадат.
6.5. Бартерна търговия

Размяната на стоки без насрещна парична компенсация е сделка, която трябва да се декларира. Декларантите от участващите страни-членки трябва да посочат реалната стойност на разменените стоки. Това може да се оцени съобразно пазарните цени на стоките.

6.6. Продажби по договор на лизинг

Продажбите чрез договор на лизинг са описани в раздел XII от Наредба за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.7. Продажби на консигнация

Продажбите на консигнация са описани в раздел XIII от Наредба за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.8. Върнати стоки. Заменени стоки

Върнатите и заменени стоки са описани в раздел XIV от Наредба за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

СПЕЦИФИЧНИ СТОКИ
6.9. Софтуер

Интра-общностната търговия с пакети компютърен софтуер и аудио и видео касети (масово произвеждани) трябва да се декларират по системата Интрастат.

Пример 1

Внос на Windows 2000 трябва да се декларира по системата Интрастат. Покупка на компютър заедно със софтуера и лицензите трябва да се декларира по системата Интрастат.

Разработен по поръчка софтуер, който е уникален, се изключва от деклариране по системата Интрастат, поради високия дял на услугата.
Пример 2

Българска софтуерна компания изготвя по поръчка счетоводен софтуер за Белгийска фирма. Тази операция не се декларира по системата Интрастат.

6.10. Електричество и газ

Електричеството и газта са описани в Раздел IX от Наредба за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.11. Стоки, изпращани на плавателни съдове и летателни апарати

Стоките, доставяни на чуждестранни плавателни съдове и летателни апарати на български пристанища и летища се декларират като изпращане по системата Интрастат. Описани са в раздел ІV от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.12. Военни стоки

Военните стоки са описани в раздел VІІI от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.13. Промишлени предприятия и компонентни части

Промишлените предприятия и компонентните части са описани в раздел I от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.14. Пристигания и изпращания на партиди

Пристиганията и изпращанията на партиди са описани в раздел II от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.15. Плавателни съдове и летателни апарати

Плавателните съдове и летателните апарати са описани в раздел III от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.16. Резервни части за моторни превозни средства и самолети

Резервните части за моторни превозни средства и самолети са описани в раздел V от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

По система Интрастат се декларират само резервните части за продажба, а тези вложени при ремонт не се декларират.

6.17. Морски продукти

Морските продукти са описани в раздел VІI от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.18. Офшорни инсталации

Офшорните инсталации са описани в раздел VI от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.19. Космически кораби и космическо оборудване

Космическите кораби и космическото оборудване са описани в раздел Х от Наредбата за прилагане на чл.1, ал.4 от ЗСВОТС.

6.20. Пощенски пратки

За нуждите на системата Интрастат се декларират само тези стоки, които са от голямо значение или имат висока стойност.

ГЛАВА СЕДМА

УВЕДОМИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ
НАП уведомява задължените лица за настъпило годишно или текущо задължение за деклариране по системата Интрастат чрез уведомително писмо. Ако по някаква причина даден търговец не получи такова уведомление, това не го освобождава от задължението да декларира в съответствие с правилата по ЗСВОТС.
ГЛАВА ОСМА

КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ
Съгласно чл. 28 на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, данните, събрани по системата Интрастат, могат да се използват само за статистически цели. Данните за търговските потоци се разпространяват, като се гарантира анонимност на субектите, които са ги предоставили.

Съгласно чл. 29, ал.1 на същия закон Интрастат операторите могат да поискат разширяване на статистическата конфиденциалност.

Каталог: useful -> laws
useful -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г
useful -> Полезни линкове, свързани с туризма
useful -> Good morning. Добро утро. Good afternoon
useful -> Useful phrases English phrase
useful -> 1 Контекст на съставяна на плана
useful -> Указание за оператори, работещи с Windows Vista
useful -> Александър Малинов
useful -> Актуализиран списък на нотариусите в Република България
laws -> Национална класификация на икономическите дейности

Изтегляне 340.23 Kb.

Сподели с приятели: