Наредба № рд-02-20-9 от 21 май 2012 Г. За функциониране на единната система за гражданска регистрация



страница1/7
Дата22.07.2016
Размер0.95 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
НАРЕДБА № РД-02-20-9 ОТ 21 МАЙ 2012 Г. ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЕДИННАТА СИСТЕМА ЗА ГРАЖДАНСКА РЕГИСТРАЦИЯ

Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.4 от 14 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.2 от 9 Януари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 21 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 22 Март 2016г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждават:

1. редът и начинът за създаване и поддържане на регистрите на актовете за гражданско състояние и на Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние;

2. редът и начинът за създаване и поддържане на регистъра на населението;

3. редът и начинът за създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България;

4. редът и начинът за формиране, даване и промяна на единен граждански номер (ЕГН) и създаването и поддържането на регистъра на единните граждански номера;

5. редът за предоставяне на достъп и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние, Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние и регистъра на населението;

6. документите за функциониране на Единната система за гражданска регистрация.

(2) С наредбата се определят длъжностните лица, отговорни за поддържането на Единната система за гражданска регистрация и техните задължения.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2014 г., в сила от 14.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2015 г., в сила от 09.01.2015 г.) Поддържането на Единната система за гражданска регистрация се осъществява от общинските администрации и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) и териториалните й звена.


Глава втора.
СЪЗДАВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕГИСТРИ НА АКТОВЕТЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ


Раздел I.
Актове за гражданско състояние

Чл. 3. Актовете за гражданско състояние се съставят в общината, района, кметството или населеното място от длъжностно лице по гражданското състояние за регистриране на събитията раждане, брак и смърт.

Чл. 4. (1) Събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина за лица, които към момента на събитието са български граждани, се регистрират въз основа на препис или извлечение от съставения от чуждестранен местен орган или от български дипломатически или консулски представител акт за гражданско състояние.

(2) За регистриране на събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина, се съставят актове за гражданско състояние в административния център на общината.

(3) Документите, издадени от чуждестранен местен орган, трябва да са снабдени с превод на български език, заверен от българския дипломатически или консулски представител в съответната страна или от Министерството на външните работи в Република България.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2014 г., в сила от 14.01.2014 г.) Документите по ал. 1, когато са издадени от чуждестранен местен орган, могат да бъдат и нотариално заверено копие на оригинала на издадения препис или извлечение от акт за гражданско състояние, направено след легализацията на документите.

Чл. 5. В актовете за гражданско състояние всички дати се вписват с арабски цифри, обозначаващи последователно деня, месеца и годината. Денят и месецът се посочват с по две цифри, а годината с четири цифри. Първите девет дни от всеки месец и първите девет месеца от годината се вписват с цифри от 01 до 09.

Чл. 6. Когато в актовете за гражданско състояние определени данни не могат или не следва да бъдат попълнени, предназначеното за тях поле не се попълва и се зачертава.


Раздел II.
Акт за раждане

Чл. 7. (1) Актът за раждане е официален писмен документ, в който по установения в Закона за гражданската регистрация ред длъжностното лице по гражданското състояние регистрира събитието раждане.

(2) Актът за раждане се съставя въз основа на един от следните документи:

1. писмено съобщение за раждане по образец съгласно приложение № 1;

2. съдебно решение;

3. препис или извлечение от акт за раждане, съставен от български дипломатически или консулски представител или от чуждестранен местен орган по гражданското състояние;

4. препис от акт за раждане по чл. 63 и 66 от Закона за гражданската регистрация;

5. протокол за намерено, изоставено или подхвърлено новородено дете.

(3) Съставянето на акт за раждане без наличието на един от документите по ал. 2 е недопустимо.

Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2015 г., в сила от 21.08.2015 г.) Писменото съобщение за раждане се предоставя на длъжностното лице по гражданското състояние в срок 5 дни от датата на раждането, като денят на раждането не се брои. Писменото съобщение за раждане на мъртвородено дете се предоставя на длъжностното лице по гражданското състояние не по-късно от 24 часа от раждането.

Чл. 9. (1) Акт за раждане въз основа на съобщение за раждане се съставя в срок 7 дни от датата на раждането, като денят на раждането не се брои.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2015 г., в сила от 21.08.2015 г.) Акт за раждане на мъртвородено дете въз основа на писмено съобщение се съставя не по-късно от 48 часа от раждането.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 2015 г., в сила от 21.08.2015 г.) Акт за раждане въз основа на съдебно решение се съставя в срок 3 дни от датата на получаване на решението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2014 г., в сила от 14.01.2014 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2015 г., в сила от 21.08.2015 г.) Акт за раждане въз основа на документ по чл. 7, ал. 2, т. 3 - 5 се съставя в срок 7 дни от датата на получаване на документа. В случаите по чл. 12, ал. 7 срокът започва да тече от датата на получаване на отговора на Министерството на правосъдието.

Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние задължително сверява данните за родителите, вписани в полученото съобщение за раждане, с данните в регистъра на населението, включително и определения произход от баща. При констатирани непълноти или несъответствия длъжностното лице по гражданското състояние има право да допълни или да коригира съобщението за раждане с данни от регистъра на населението, както и да определи произхода съгласно Семейния кодекс. Когато произходът от родител (майка и/или баща) не е установен, при съставянето на акта за раждане съответното поле, предназначено за данните за този родител, не се попълва и се зачертава.

(2) Данните в акта за раждане за новороденото лице се попълват въз основа на съобщението за раждане.

Чл. 11. (1) Ако бъде извършено припознаване преди съставянето на акта за раждане и майката заяви, че няма да го оспорва, данните за припозналия се вписват в полето на акта, предназначено за данните за баща.

(2) Майката може да заяви, че няма да оспорва припознаването лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

Чл. 12. (1) При регистриране на раждане, настъпило в чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и установеният произход се вписват в акта за раждане без изменение така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ.

(2) Бащиното и фамилното име на титуляря може да се впишат с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето.

(3) Когато произходът от родител (майка или баща) не е установен, при съставянето на акт за раждане в Република България съответното поле, предназначено за данните за този родител, не се попълва и се зачертава.

(4) Ако преписът или извлечението не съдържат всички необходими данни по отношение на родителите, се ползват данни от документите им за самоличност или от регистъра на населението. Въз основа на регистъра на населението се допълват данни за ЕГН, дата на раждане, бащино име (ако има) и гражданство на родителя - български гражданин. Датата на раждане и гражданството на родителя - чужд гражданин, може да се допълнят от националния му документ за самоличност. При невъзможност да се попълнят всички данни за този родител в акта се вписват само наличните.

(5) Ако в преписа или извлечението родител е вписан с име, което съществено се различава от името, с което е вписан в регистъра на населението, за съставянето на акта за раждане се представя документ, от който да е видно, че имената са на едно и също лице. При съставянето на акта за раждане името на този родител се вписва така, както е вписано в регистъра на населението.

(6) Не се съставя акт за раждане въз основа на препис или извлечение, в който не се съдържат данни за име, дата на раждане, мястото на раждане или пол на титуляря. Заинтересованите лица установяват правата си по съдебен ред.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2014 г., в сила от 14.01.2014 г.) Когато по данните от регистъра на населението или от представения препис или извлечение не може да бъде установено по безспорен начин, че към момента на раждането лицето е имало родител български гражданин, актът за раждане се съставя, след като това бъде установено по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство (ДВ, бр. 19 от 1999 г.).

(8) (Зал. - ДВ, бр. 4 от 2014 г., в сила от 14.01.2014 г.)

Чл. 13. При регистриране на раждане, настъпило в чужбина, в акта за раждане задължително се вписва българското гражданство на титуляря и на родителя/ите.

Чл. 14. (1) След съставянето на акта за раждане се издава оригинално удостоверение за раждане по утвърден образец. То се връчва на родител или на изрично упълномощено от родителя лице.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2015 г., в сила от 21.08.2015 г.) След съставяне на акт за раждане на мъртвородено дете, при поискване от родителите, им се издава препис-извлечение от акта за раждане на мъртвороденото дете. Когато препис-извлечението от акта е необходимо за извършване на погребение на мъртвороденото дете, същото може да бъде издадено и на трето лице.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 2015 г., в сила от 21.08.2015 г.) Когато е съставен акт за раждане в българско дипломатическо или консулско представителство, се издава пълен препис от него.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2015 г., в сила от 21.08.2015 г.) Когато раждането е настъпило в чужбина, оригинално удостоверение за раждане се издава след съставяне на акт за раждане в Република България.

Чл. 15. Веднага след съставянето на акт за раждане длъжностно лице от общинската администрация обработва актуализационен документ съгласно чл. 52.


Раздел III.
Акт за сключен граждански брак

Чл. 16. Актът за сключен граждански брак е официален писмен документ, в който по установения в Закона за гражданската регистрация ред длъжностното лице по гражданското състояние регистрира събитието брак.

Чл. 17. Актът за сключен граждански брак се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние, пред което встъпващите в брак лица са изразили съгласието си да встъпят в брак един с друг.

Чл. 18. Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.

Чл. 19. (1) Акт за сключен граждански брак се съставя и въз основа на един от следните документи:

1. съдебно решение;

2. препис или извлечение от акт за брак, съставен от български дипломатически или консулски представител или от чуждестранен местен орган по гражданското състояние;

3. препис от акт за сключен граждански брак по чл. 63 и 66 от Закона за гражданската регистрация.

(2) Актът за сключен граждански брак се съставя в срок 7 дни от датата на получаване на документа. Когато се прилага чл. 20, ал. 5, срокът започва да тече от датата на получаване на отговора на Министерството на правосъдието.

Чл. 20. (1) При регистриране на брак, сключен в чужбина, данните за имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака се вписват в акта за сключен граждански брак без изменение така, както са вписани в представения препис или извлечение или в превода на български език на чуждия документ.

(2) Ако преписът не съдържа всички необходими данни, за съставянето на акта за сключен граждански брак се ползват данни от документите за самоличност на съпрузите или от регистъра на населението. Въз основа на регистъра на населението се допълват данни за ЕГН, дата и място на раждане, бащино име (ако има) и гражданство на съпруга - български гражданин. Датата и мястото на раждане и гражданството на съпруга - чужд гражданин, може да се допълнят от националния му документ за самоличност. При невъзможност да се попълнят всички данни за този съпруг, в акта се вписват само наличните.

(3) Ако в преписа съпруг е вписан с име, което съществено се различава от името, с което е вписан в регистъра на населението, за съставянето на акта за сключен граждански брак се представя документ, от който да е видно, че имената са на едно и също лице. При съставянето на акта за сключен граждански брак името на този съпруг се вписва така, както е вписано в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите е приел или е добавил към своето име фамилното име на съпруга си, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга така, както е в регистъра на населението.

(4) Не се съставя акт за сключен граждански брак въз основа на препис или извлечение, в който не се съдържат данни за имена, датата на сключване на брака или място на сключване на брака. Заинтересованите лица установяват правата си по съдебен ред.

(5) Когато по данните от регистъра на населението или от представения препис или извлечение не може да бъде установено по безспорен начин, че бракът е сключен от български гражданин, акт за сключен граждански брак в Република България се съставя, след като бъде установено българското гражданство към момента на сключване на брака на поне единия от съпрузите по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство.

Чл. 21. При регистриране на брак, сключен в чужбина, в акта за сключен граждански брак задължително се вписва българското гражданство на съпруга/зите.

Чл. 22. (1) След съставянето на акта за сключен граждански брак на съпрузите се издава оригинално удостоверение за сключен граждански брак по утвърден образец.

(2) Когато бракът е сключен в българско дипломатическо или консулско представителство, се издава пълен препис от акта.

(3) Когато бракът е сключен в чужбина, оригинално удостоверение за сключен граждански брак се издава след съставяне на акт за сключен граждански брак в Република България.

Чл. 23. Веднага след съставянето на акт за сключен граждански брак длъжностно лице от общинската администрация обработва актуализационен документ съгласно чл. 53.
Раздел IV.
Акт за смърт

Чл. 24. (1) Актът за смърт е официален писмен документ, в който по установения в Закона за гражданската регистрация ред длъжностното лице по гражданското състояние регистрира събитието смърт.

(2) Актът за смърт се съставя въз основа на един от следните документи:

1. писмено съобщение за смърт по образец съгласно чл. 2 от Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - десета ревизия (ДВ, бр. 111 от 2004 г.);

2. съдебно решение;

3. препис или извлечение от акт за смърт, съставен от български дипломатически или консулски представител или от чуждестранен местен орган по гражданското състояние;

4. препис от акт за смърт по чл. 63 и 66 от Закона за гражданската регистрация.

(3) Съставянето на акт за смърт без наличието на един от документите по ал. 2 е недопустимо.

(4) Акт за смърт въз основа на съобщение за смърт се съставя не по-късно от 48 часа от настъпването на смъртта. В останалите случаи актът се съставя в срок 7 дни от датата на получаване на документа. Когато се прилага чл. 27, ал. 5, срокът започва да тече от датата на получаване на отговора на Министерството на правосъдието.

Чл. 25. Писменото съобщение за смърт незабавно се предоставя на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, района, кметството или населеното място, на чиято територия е настъпило събитието.

Чл. 26. Не се съставя акт за смърт за лице с неустановена самоличност.

Чл. 27. (1) При регистриране на смърт, настъпила в чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на смъртта се вписват в акта за смърт без изменение така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ.

(2) Ако преписът или извлечението не съдържа всички необходими данни, се ползват данни от документа за самоличност или от регистъра на населението, като в акта се допълват данни за ЕГН, дата и място на раждане, семейно положение, пол и постоянен адрес на починалото лице.

(3) Ако в преписа или извлечението лицето е вписано с име, което съществено се различава от името, с което е вписано в регистъра на населението, за съставянето на акта за смърт се представя документ, от който да е видно, че имената са на едно и също лице. При съставянето на акта за смърт името на лицето се вписва така, както е вписано в регистъра на населението.

(4) Не се съставя акт за смърт въз основа на препис или извлечение, в който не се съдържат данни за името, датата или мястото на смъртта на титуляря. Заинтересованите лица установяват правата си по съдебен ред.

(5) Когато по данните от регистъра на населението или от представения препис или извлечение не може да бъде установено по безспорен начин, че лицето е било български гражданин, акт за смърт в Република България се съставя, след като бъде установено българското гражданство на лицето към момента на смъртта по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство.

Чл. 28. При регистриране на смърт, настъпила в чужбина, в акта за смърт задължително се вписва българското гражданство на титуляря.

Чл. 29. (1) След съставянето на акта за смърт на наследниците се издава препис-извлечение от акт за смърт по утвърден образец. Препис-извлечението може да бъде издадено и на трето лице, когато е необходимо за погребение на починалото лице.

(2) Когато е съставен акт за смърт в българско дипломатическо или консулско представителство, се издава пълен препис от него.

Чл. 30. Веднага след съставянето на акт за смърт длъжностно лице от общинската администрация обработва актуализационен документ съгласно чл. 54.


Раздел V.
Отбелязвания, допълнения и поправки в съставени актове за гражданско състояние

Чл. 31. (1) Всяка промяна в гражданското състояние на лицата, която се отнася до данните, вписани в съставен вече акт, се отбелязват в графа "Бележки" на акта.

(2) Вписвания в графа "Бележки" се правят само от длъжностно лице по гражданското състояние в общинската администрация, където се съхранява актът за гражданско състояние.

(3) Когато документите, въз основа на които следва да се направи вписване, са получени в друга общинска администрация или в териториално звено "ГРАО", следва незабавно да се изпратят до общинската администрация по ал. 2.

(4) Бележката в акта трябва да съдържа:

1. основанието за промяната - законова разпоредба, съдебно решение, административен акт, заявление, декларация, удостоверение от нотариус и др.;

2. показателя, който се променя;

3. новото съдържание на показателя;

4. името и подписа на длъжностното лице, датата, на която се прави, и печат на общината/кметството.

(5) При вписване въз основа на съдебно решение задължително се посочват номерът на делото, по което е постановено решението, датата, на която влиза в сила, и наименованието на съда, който го е постановил.

(6) При вписване въз основа на административен акт се посочват видът, номерът и датата на документа, както и от кого е издаден.

(7) Бележката в акта се вписва веднага след получаване на документите за промяна.

Чл. 32. (1) Промененото име в акта за раждане въз основа на съдебно решение може да се отрази по писмено искане на лицето и в акта му за сключен граждански брак. В този случай името на другия съпруг не се променя.

(2) По писмено искане на лицето по административен ред може да се отрази промяна в името му, която е настъпила по силата на нормативен акт, но не е била отразена в акта за раждане. Към искането се прилагат копия на официални документи, доказващи, че лицето е ползвало промененото име.

Чл. 33. Припознаване, извършено след съставяне на акта за раждане и след изтичане на срока, в който същото може да бъде оспорено от другия родител, се отбелязва в графа "Бележки" на акта за раждане, като се вписват името и ЕГН (дата на раждане, когато лицето няма ЕГН) на припозналия и промяната на името на детето, ако има такава.

Чл. 34. Въз основа на препис от влязло в сила съдебно решение в акта за раждане се отбелязва оспорено припознаване, установен или оборен произход и промяната на името на детето.

Чл. 35. (1) При непълно осиновяване не се съставя нов акт за раждане и на осиновеното лице не се дава нов ЕГН.

(2) В съставения при раждането на осиновеното лице акт за раждане се отбелязва, че лицето е осиновено при условията на непълното осиновяване, вписват се определените от съда имена на осиновения, данните за осиновителя/ите (имена, гражданство и ЕГН или датата на раждане, когато няма/т ЕГН).

Чл. 36. (1) При пълно осиновяване се съставя нов акт за раждане и на осиновеното лице се дава нов ЕГН.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2014 г., в сила от 14.01.2014 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние, което има задължение да състави новия акт за раждане, в двудневен срок от съставянето на новия акт за раждане е длъжно да уведоми писмено със съобщение по образец съгласно приложение № 2 общинската администрация, съхраняваща акта за раждане, съставен при раждането на лицето. Съобщението се изпраща чрез териториално звено "ГРАО".

(3) След получаване на съобщението по ал. 2 в общинската администрация, съхраняваща акта за раждане, съставен при раждането на осиновеното лице, длъжностното лице по гражданското състояние отбелязва в акта, че е съставен нов акт.

(4) Когато за акта за раждане, съставен при раждането на осиновеното лице няма създаден електронен еквивалент на акт за раждане, териториално звено "ГРАО" въз основа на полученото съобщение по ал. 2 обработва актуализационен документ съгласно чл. 82, ал. 3 за актуализация на регистъра на населението.

(5) Когато актовете за раждане, съставени преди и след осиновяването, се съхраняват в една общинска администрация, съобщение по ал. 2 се изпраща до териториално звено "ГРАО" само когато е необходимо за актуализация на регистъра на населението.

Чл. 37. (1) Прекратеното пълно или непълно осиновяване се отбелязва в актовете за раждане въз основа на влязло в сила съдебно решение.

(2) При прекратено пълно осиновяване се прави вписване относно прекратеното осиновяване в акта за раждане, съставен при осиновяването.

(3) В тридневен срок от получаване на преписа от съдебното решение, с което се прекратява пълното осиновяване, длъжностното лице по гражданското състояние изпраща заверено копие от него до общинската администрация, където се съхранява актът за раждане, съставен при раждането на лицето. Копието се изпраща чрез териториално звено "ГРАО", което заедно с издаденото Удостоверение за верен ЕГН ги препраща до общинската администрация.

(4) Въз основа на полученото копие от съдебно решение и Удостоверението за верен ЕГН в общинската администрация, съхраняваща акта за раждане, съставен преди осиновяването, длъжностното лице по гражданското състояние прави отбелязване в този акт относно прекратеното пълно осиновяване и вписва ЕГН, даден при осиновяването. Ако съдът е постановил запазване на имената, които лицето е имало при осиновяването, същите се вписват в акта за раждане.

Чл. 38. За обезсилване на акт за раждане се прилагат разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и 3.

Чл. 39. Промяна в гражданството се вписва само в акта за раждане на лицето въз основа на удостоверение, издадено от Министерството на правосъдието.

Чл. 40. Прекратяването на брака със смъртта на единия от съпрузите не се отразява в акта за сключен граждански брак.

Чл. 41. (1) Всички промени в режима на имуществените отношения се отбелязват в графа "Бележки" на акта за сключен граждански брак в полето "Промени в режима на имуществените отношения" въз основа на документите, посочени в Семейния кодекс.

(2) При промяна въз основа на декларация се вписват избраният режим на имуществени отношения, номерът и датата на декларацията и регистрационният номер на нотариуса, направил заверката.

(3) При промяна въз основа на удостоверение от нотариус се вписват избраният режим на имуществени отношения, датата и регистрационният номер на сключения брачен договор, както и номерът, под който нотариусът е вписан в регистъра на нотариалната камара, и районът му на действие.

(4) При промяна въз основа на съдебно решение се вписва и режимът на имуществените отношения, ако е посочен в решението.

Чл. 42. (1) Веднага след отбелязването на промяна, изменение или допълнение в акт за гражданско състояние, за който е създаден електронен еквивалент, длъжностно лице от общинската администрация обработва документ съгласно чл. 51, ал. 1.

(2) Веднага след отбелязването на промяна, изменение или допълнение в акт за гражданско състояние, за който не е създаден електронен еквивалент в Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние, се обработва актуализационен документ съгласно глава трета, раздел ІІ.


  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница