Наредба № за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства

1. „Мълниезащита” е комплекс от технически мероприятия и средства за защита от опасни и вредни въздействия на мълнии, с които се осигурява безопасността на хората и на домашните животни, както и опазването на сградите, съоръженията, машините, материалите и др. от разрушаване, пожари, взривове и други увреждания (щети).

2. „Пряко попадение на мълния” е непосредствен контакт на мълнията с даден обект, съпроводен с протичане на тока на мълнията през обекта.

3. „Непряко (индиректно) попадение на мълния” е попадение на мълнията в близост до защитавания обект или върху мрежи за обществени услуги, навлизащи в защитавания обект, или върху земята.

4. „Точка на срещане” („точка на попадение”) е точка, в която мълнията среща земята, сградата, съоръжението или мълниезащитната уредба.

5. „Удар на мълния” е единичен електрически разряд по време на разряд на мълния към земята.

6. „Плътност на попаденията” („плътност на поразяване от мълния”) е средногодишният брой на срещанията на 1 km².

7. „Интензивност на мълниеносната дейност” е средногодишният брой на мълниите на 1 km².

8. „Ток на мълнията” е токът, протичащ в точката на попадение на мълнията.

9. „Електромагнитна индукция” е допълнително въздействие на мълнията, обусловено от индуктиране на напрежение в токопроводими части на обекта, при пряко попадение на мълнията в близост до обекта.

10. „Електростатична индукция” е допълнително въздействие на мълнията, обусловено от индуктирането на статични електрически заряди в надземни обекти, което може да предизвика искрене или опасни потенциали с електрически разряд.

11. „Внасяне на опасни потенциали” е пренасяне на причинени от мълния високи потенциали в обекта по външни метални комуникации (естакади, монорелси, тръбопроводи, електрически кабели с метални обвивки и др.).

12. „Мълниезащитна уредба” (абревиатурата на английски език е LPS) е комплектна уредба, която осигурява защитата на сградата, външното съоръжение или откритото пространство срещу въздействията на мълнии. Тя се състои от външна мълниезащитна уредба, която осигурява защита при преки попадения на мълния, и вътрешна мълниезащитна уредба, която осигурява защита от вторични явления, свързани с попадения на мълнии.

13. „Изолирана външна мълниезащитна уредба” е външна мълниезащитна уредба, чиито елементи (мълниеприемник и токоотвод) са разположени по такъв начин, че пътят на тока на мълнията да няма контакт със защитавания обект.

14. „Неизолирана външна мълниезащитна уредба” е външна мълниезащитна уредба, чиито елементи са разположени по такъв начин, че пътят на тока на мълнията може да бъде в контакт със защитавания обект.

15. „Конвенционален мълниеприемник” е устройство за приемане на пряко попадение на мълния от типа на метален прът, въже или мрежа.

16. „Мълниеприемник с изпреварващо действие” е устройство за приемане на пряко попадение на мълния, оборудвано със система за изпреварваща йонна емисия, чието изпреварващо действие се определя чрез сравняване с действието на конвенционален мълниеприемник, поставен при същите условия.

17. „Изпреварване на привличането” е определена експериментално средна стойност на разликата между моментите на привличане на възходящ лидер за мълниеприемник с изпреварващо действие по отношение на обикновен прътов мълниеприемник. Изразява се в s.

18. „Токоотвод” е част от външна мълниезащитна уредба, предназначена да отвежда тока на мълнията от мълниеприемника до заземителната уредба (заземителя).

19. „Заземителна уредба (заземител)” е част от външна мълниезащитна уредба, предназначена да отвежда и разпределя тока на мълнията в земята.

20. „Заземителен електрод” е елемент или съвкупност от елементи на заземителя, които осигуряват пряк електрически контакт със земята.

21. „Съпротивление на заземител” е електрическото съпротивление между измервателна клема и земя. То е равно на отношението на повишението на потенциала на измервателната клема спрямо потенциала на безкрайно отдалечена точка и тока, който протича през заземителя.

22. „Измервателна клема” е устройство за разединяване на заземител от останалата част на мълниезащитната уредба при измерване на съпротивлението на заземителя спрямо земя.

23. „Мълниеотвод” е система, състояща се от мълниеприемник, токоотвод и заземител.

24. „Външно съоръжение” е самостоятелно разположено наземно съоръжение, например водоохладителна кула, силозна кула, мачта с прожектори за осветление на стадиони, антенна мачта на радио- или телевизионен предавател.

25. „Външни (достъпни) токопроводими части” са метални части, входящи във или изходящи от защитавания обект, като инсталации, метални елементи на кабели, метални тръби и др., през които може да протича част от тока на мълния.

26. „Метални конструкции” са метални части на защитавания обект, които могат да създадат път на тока на мълнията, като тръбопроводи, стълбища, направляващи релси на елеватори и асансьори, пилони, вентилационни и отоплителни тръби и тръби на климатична инсталация, непрекъсната стоманена арматура и др.

27. „Мълниезащитна зона” (абревиатурата на английски език е LPZ) е зона, в която електромагнитната окръжаваща среда е определена, при това границите на мълниезащитната зона не са непременно физическите граници, например стени, под или таван.

28. „Изравняване на потенциалите за мълниезащита” е взаимно свързване на метални части на мълниезащитната уредба чрез директни връзки или чрез устройства за защита от пренапрежения с цел намаляване на разликите в потенциалите, предизвикани от тока на мълнията.

29. „Магнитен екран” е затворена метална мрежа или непрекъснат екран, обхващащ защитавания обект или част от него, с цел намаляване на отказите в захранващите и информационните мрежи.

30. „Безопасно разстояние” е минималното разстояние между две токопроводими части в рамките на защитавания обект, при което няма опасно образуване на искри.

31. „Разделително разстояние” е разстоянието между две токопроводими части, при което не може да настъпи опасно искрообразуване.

32. „Устройство за защита от пренапрежения” (абревиатурата на английски език е SPD) е устройство, предназначено да ограничава преходните пренапрежения и да отклонява импулсните токове на претоварване между две части, като искров разрядник, арестер.

33. „Ниво на мълниезащита” (означението на английски език N_P) е способ за изразяване на ефективността на мълниезащитните уредби съобразно вероятността проектните минимални и максимални стойности на параметрите на тока на мълния да не бъдат надхвърлени при естествено възникващи мълнии. Нивата на мълниезащита се означават с римски цифри от I до IV.

34. „Клас на мълниезащитна уредба” е способ за класифициране на мълниезащитните уредби според нивото на мълниезащита, за което са проектирани. Означенията на класовете са както на нивата на мълниезащита.

35. „Електрозахранваща мрежа” е мрежа, включваща компоненти със захранване ниско напрежение, а в някои случаи и електронни компоненти.

36. „Електронна мрежа” е мрежа, включваща чувствителни електронни компоненти, като комуникационно оборудване, компютри, контролно-измервателни прибори, радиосистеми, електронни захранващи устройства и др.

37. „Комуникационна мрежа” е мрежа, предназначена за комуникация между оборудване, което може да е разположено в отделни сгради и външни съоръжения, например телефонни линии, линии за обмен на данни.

38. „Отказ на електрозахранващи, електронни и комуникационни мрежи” е трайно повреждане на електрически, електронни и комуникационни мрежи, дължащо се на електромагнитните ефекти на мълния.

39. „Мрежи за обществени услуги” са мрежи, които осъществяват физически връзки между:

а) трансформаторен пост и сграда на потребител - за електрозахранваща мрежа;

б) сграда за телекомуникация и сграда на потребител или между две сгради на потребители - за комуникационна мрежа;

в) сграда за телекомуникация или сграда на потребител и разпределителен възел, или между два разпределителни възела - за комуникационна мрежа;

40. „Сгради и външни съоръжения, опасни за околната среда” са сгради и външни съоръжения, които могат да излъчат биологични, химични или радиоактивни емисии вследствие на попадение на мълния.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.

към чл. 8, ал. 2

Таблица 2

към чл. 8, ал. 3

Приложение № 3

към чл. 58, ал. 4, чл. 63, ал. 2, чл. 76, чл. 116, ал. 3, чл. 124, ал. 2 и чл. 132, ал. 2
Използвани материали, форма и минимални размери

на проводници за мълниеприемници - проводници и пръти,

на проводници за токоотводи и на заземителни електроди
Таблица 1

Използвани материали, форма и минимално сечение

на мълниеприемници - проводници и пръти, и на проводници за токоотводи

Вид на материала	Форма	Минимално сечение, mm2	Забележки10)
Мед	Плоска плътна Кръгла плътна7) Въже Кръгла плътна3), 4)	508) 508) 508) 2008)	Минимална дебелина 2 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Диаметър 16 mm
Покалаена мед1)	Плоска плътна Кръгла плътна7) Въже	508) 508) 508)	Минимална дебелина 2 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm
Алуминий	Плоска плътна Кръгла плътна Въже	70 508) 508)	Минимална дебелина 3 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm
Алуминиева сплав	Плоска плътна Кръгла плътна7) Въже Кръгла плътна3), 4)	508) 50 508) 2008)	Минимална дебелина 2,5 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Диаметър 16 mm
Горещо- поцинкована стомана2)	Плоска плътна Кръгла плътна9) Въже Кръгла плътна3), 4) 9)	508) 50 508) 2008)	Минимална дебелина 2,5 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на телта 1,7 mm Диаметър 16 mm
Неръждаема стомана5)	Плоска плътна Кръгла плътна6) Въже Кръгла плътна3), 4)	508) 50 708) 2008)	Минимална дебелина 2 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на телта 1,7 mm Диаметър 16 mm
1) Горещо- или галванично покалаена с дебелина на покритието най-малко 1 μm. 2) Покритието да бъде гладко, непрекъснато и без механични остатъци от подготвителни вани, с минимална дебелина 50 μm. 3) Приложима само за пръти. За приложения, при които не са критични механични въздействия, като вятър. Може да се използва като мълниеприемник с диаметър 10 mm и максимална дължина 1 m с допълнително закрепване. 4) Приложима само за преходен заземителен елемент (земя/въздух). 5) Хром > 16 %, никел > 8 %, въглерод < 0,07 %. 6) За неръждаема стомана, положена в бетон, и/или в пряк контакт с горими материали се препоръчва да се увеличат размерите на 78 mm2 (при диаметър 10 mm) за кръгла плътна стомана и на 75 mm2 (при минимална дебелина 3 mm) за плоска плътна стомана. 7) За някои случаи, когато механичните въздействия не са от значение, се допуска намаляване на сечението 50 mm2 (при диаметър 8 mm) до 28 mm2 (при диаметър 6 mm). Препоръчително е в такива случаи да се намали разстоянието между елементите за закрепване. 8) Когато термичните и механичните съображения са определящи, размерите могат да бъдат увеличени до 60 mm2 за плоска плътна и 78 mm2 за кръгла плътна форма на материала. 9) За специфична енергия 10 000 kJ/Ω минималното сечение за избягване на стопяване е 16 mm2 мед, 25 mm2 алуминий, 50 mm2 стомана и 50 mm2 неръждаема стомана. 10) Дебелината, широчината и диаметърът са с допустими отклонения ±10 %.

Таблица 2
Използвани материали, форма и минимални размери на заземителни електроди

Вид на материала	Форма	Минимални размери			Допълнително условие
		Заземителен прът, ∅ mm	Заземителен проводник	Заземителна шина, mm
Мед	Въже3)		50 mm2		Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm
	Кръгла плътна3)		50 mm2		Диаметър 8 mm
	Плоска плътна3)		50 mm2		Минимална дебелина 2 mm
	Кръгла плътна	158)
	Тръба	20			Минимална дебелина на стената 2 mm
	Плоча плътна			500 x 500	Минимална дебелина 2 mm
	Решетка			600 x 600	Сечение 25 mm x 2 mm; минимална дължина на решетката 4,8 m
Стомана	Кръгла плътна поцинкована1), 2)	169)	∅ 10 mm
	Тръба поцинкована1), 2)	25			Минимална дебелина на стената 2 mm
	Лента плътна поцинкована1)		90 mm2		Минимална дебелина 3 mm
	Плоча плътна поцинкована1)			500 x 500	Минимална дебелина 3 mm
	Решетка поцинкована1)			600 x 600	30 mm x 3 mm сечение
	Кръгла плътна помеднена с обвивка4)	14			250 μm минимално покритие обвивка мед 99,9 %
	Кръгла плътна без покритие5)		∅ 10 mm		Минимална дебелина 3 mm
	Без покритие или плоска плътна поцинкована5), 6)		75 mm2
	Въже поцинковано5) 6)		70 mm2		Минимален диаметър на телта 1,7 mm
	Поцинкован кръстат профил1)	50 x 50 x 3
Неръждаема стомана7)	Кръгла плътна Плоска плътна	15	∅ 10 mm 100 mm2		Минимална дебелина 2 mm
1) Покритието да бъде гладко, непрекъснато и без механични остатъци от подготвителни вани, с минимална дебелина 50 μm за кръгла и 70 μm за плоска форма на материала. 2) Резбите трябва да са изпълнени преди поцинковането. 3) Могат да бъдат и калайдисани. 4) Подходящо е медта да бъде свързана със стоманата по неразрушим начин, например помедняване. 5) Допуска се само ако е напълно покрита с бетон. 6) Допуска се в частите на фундамента, които са в непосредствен контакт със земята, само когато на интервали, най-много през всеки 5 m е сигурно свързана към стоманената арматура (на фундамента). 7) Хром ≥ 16 %, никел ≥ 5 %, молибден ≥ 2 %, въглерод < 0,08 %. 8) В обосновани случаи се допуска диаметър 12 mm. 9) Възможно е използване на преходни заземителни електроди за прехода земя/въздух между заземител и токоотвод.

Приложение № 4

към чл. 94, ал. 1

1.1. Област на приложение

Процедурата е разработена въз основа на френското ръководство UTE C 17-108, което е одобрено на 19 юни 2006 г. от Комисия UF81 „Защита на сгради и външни съоръжения от мълнии“ и Комисия 37AB „Компоненти и устройства за защита от пренапрежения“. Използвани са възприетите в нашата страна термини, като в случаите на някои нови за нормативната ни уредба величини и техните означения, за които досега няма официални преводи на български език, са приети означенията на английски език, които се различават от означенията в аналогични текстове на френски или немски език.

Процедурата е свързана с опростена оценка на риска от мълнии, тъй като включва само ограничен брой параметри в сравнение с пълния набор от инструменти за оценка на риска при попадения на мълнии, описан в специализираните стандарти.

Процедурата може да се прилага за оценка на риска при попадения на мълнии върху:

- сгради и външни съоръжения;

- мрежи за обществени услуги обществено обслужване (електрозахранващи, тръбопроводни и други подобни мрежи), свързани със сгради и външни съоръжения.

Процедурата е приложима за сгради и външни съоръжения, за които рискът от пожар е:

- нисък или нормален, независимо от риска от паника, или

- висок, но рискът от паника е нисък.

Процедурата не е приложима за сгради и външни съоръжения, които съдържат експлозивни атмосфери или материали, както и за такива, представляващи опасност за околната среда.

Процедурата не се отнася за оценка на риска, пораждан за електрическите уредби и за оборудването, свързано към мрежите за обществени услуги.

След като бъде определена границата на максималния допустим риск, процедурата подпомага избора на подходящи защитни мерки с цел намаляване на риска до стойност, по-малка или равна на допустимата стойност.
1.2. Използвани термини и определения

За целите на процедурата се използват термините и техните определения, дадени в допълнителната разпоредба на наредбата. За улеснение при ползването на процедурата са дадени пояснения към някои термини, както следва:

1.2.1. Вреди и загуби

Токът на мълнията е източник на вреди и загуби, които се разглеждат като резултат от въздействия върху:

- сгради и външни съоръжения;

- мрежи за обществени услуги, свързани със сгради и външни съоръжения.

1.2.2. Риск и компоненти на риска

Риск (R) е стойността на вероятните средногодишни загуби. За всеки вид загуби, които могат да възникнат в сгради и външни съоръжения, трябва да бъде оценен съответният риск:

- R₁ - риск от загуба на човешки живот;

- R₂ - риск от загуба на услуги от мрежи за обществени услуги;

- R₃ - риск от загуба на културно наследство.

Всеки риск R е сума от компонентите на риска R_D и R_I.

1.2.3. Състав на компонентите на риска:

2.1. Оценката на риска се извършва в следната последователност:

2.1.1. идентификация на обекта, подлежащ на защита, и на неговите характеристики, включително съществуващи мълниезащитни уредби;

2.1.2. идентификация на всички рискове, разглеждани за този обект (от R₁ до R₃);

2.1.3. оценка на разглежданите рискове (от R₁ до R₃);

2.1.4. оценка на необходимостта от защита чрез сравняване на получените рискове (от R₁ до R₃) с допустимия риск R_T.

2.2. Допустимият риск R_T е еквивалентен на 10^-5 - за риск R_1, и на 10^-3 - за рискове R₂ и R₃.

2.3. Оценка на необходимостта от мълниезащита

За всеки от разглежданите рискове трябва да се изпълнят следните етапи на оценка:

- идентификация на компонентите на риска R_D и R_I;

- идентификация на общия риск R;

- идентификация на допустимия риск R_T;

- сравняване на риска R с допустимия риск R_T.

2.4. Когато R ≤ R_T, не е необходима мълниезащита (когато сградата или външното съоръжение вече има инсталирана мълниезащита, не се налага допълнителна защита).

Когато R > R_T, трябва да се предприемат защитни мерки (мълниеотводи и/или устройства за защита от пренапрежения на въвода на мрежите за обществени услуги в защитавания обект), за да се осигури R ≤ R_T за всички рискове, на които е подложен обектът.

3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА РИСКА ЗА СГРАДИ И ВЪНШНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

3.1. Основно уравнение

Всеки компонент на риска (R_D, R_I) може да се изрази посредством следното общо уравнение:

R_D = N_D P_D L_D (4),
R_I = N_I P_I L_I (5),

където:

P_{D или I} - вероятността за възникване на вреда вследствие на опасно събитие (приложение Б);

L_{D или I} са загубите вследствие на възникналата вреда (приложение В).

Броят N_{D или I} на опасните събития зависи от интензивността на мълниеносната дейност и от физическите характеристики на защитавания обект, от неговото обкръжение и от земята.

Вероятността за възникване на вреда P_{D или I} зависи както от характеристиките на защитавания обект, така и от използваните защитни мерки.

Загубите L_{D или I} зависят от предназначението и функциите, които обектът изпълнява, от наличието на хора, от вида на мрежите за обществени услуги и стойността на компонентите им, засегнати от вредата, и от мерките, предприети с цел намаляване на евентуалните загуби.

За риск 1, L_D = L_I е равно на h r_f L_f;

за риск 2, L_D = L_I е равно на r_f L_f и

за риск 3, L_D = L_I е равно на r_f L_f,

където r_f и h са определени в приложение В, съответно в табл. В.1 и В.2.

3.2. Обобщаване на компонентите на риска за сгради и външни съоръжения

Компонентите на риска за сгради и външни съоръжения са обобщени в следната таблица:

Интензивността на мълниеносната дейност N_g се определя като брой попадения на мълнии на 1 km² за една година. Изчислява се по опростената формула N_g . 0,1 N_k, където N_k е средногодишният брой на дните с мълниеносна дейност (кероничното ниво).

A.2. Оценка на средногодишния брой попадения на мълнии (плътността на попаденията) върху сгради и външни съоръжения (N_D)

N_D се изчислява по формулата:

За самостоятелно разположени сгради и външни съоръжения с правоъгълна форма и с дължина L, широчина W и височина H, разположени на равен участък земя, еквивалентната изложена площ на повърхността е равна на:

Фигура A1 - Еквивалентна изложена площ на повърхността A_d

за самостоятелно разположена сграда и външно съоръжение
Сгради и външни съоръжения с кула

За сгради и външни съоръжения с кула приблизителната изчислителна стойност на еквивалентната изложена площ на повърхността A_d е по-голямото число между стойността, изчислена без кулата, и 9π (H_p)², където H_p е височината на кулата.

A3. Относително разположение на сгради и външни съоръжения

Относителното разположение на сгради и външни съоръжения се определя от заобикалящите ги обекти или от съответното излагане на сградите и външните съоръжения на мълнии и се взема под внимание посредством параметъра за разположението C_d (табл. A.1.).

A4. Оценка на средногодишния брой на попаденията върху мрежи за обществени услуги (N_I)

N_I се изчислява по формулата:
N_I = N_g A_I C_d 10^-6 (А.3)

където:

A_I - еквивалентната изложена площ на повърхността, където може да попадне мълния върху мрежи за обществени услуги, m² (табл. A.2);

C_d - параметърът на разположението за мрежи за обществени услуги (табл. A.2); този параметър обикновено се приема за равен и за мрежи за обществени услуги, и за сгради и външни съоръжения.
Таблица A.2

Еквивалентни изложени площи A_I като функция

на характеристиките на мрежите за обществени услуги

Стойностите на вероятностите P_D като функция на нивата на мълниезащита са дадени в табл. Б.1.

Б.2. Вероятност P_I, че попадението на мълния върху мрежи за обществени услуги ще доведе до физически вреди.

Стойностите на вероятностите P_I за физически вреди поради попадение върху входяща мрежа за обществени услуги зависят от инсталираното при въвода устройство за защита от пренапрежения, което трябва да осигурява изравняване на потенциалите. Когато няма специални изисквания, е задължително поставянето на устройство за защита от пренапрежения от клас I.

и наличие на устройство за защита от пренапрежения

Устройството за защита от пренапрежения спомага за намаляване на риска в зависимост от това, какъв ток на мълния може да понесе, и в зависимост от нивото на мълниезащита, за което е проектирана мълниезащитната уредба.

За еднополюсно устройство за защита от пренапрежения с I_imp ≥ 12,5 kA се избира P = 0,03, независимо от стойността на N_P.

Ако това не е достатъчно, за да се намали рискът и е необходима вероятност P_I < 0,03, трябва да се изчисли оразмеряването на еднополюсното устройство за защита от пренапрежения посредством следните формули:

m е броят на електрическите линии (без комуникационните линии) и металните тръби, свързани към мълниезащитната уредба;

n - броят на проводниците във всяка линия.

Приложение В

Оценка на загубите L в сгради и външни съоръжения
В.1. Загуба на човешки живот (риск R₁)
L_D = L_I = h r_f L_f (В.1).
Стойностите на r_f са дадени в табл. В.1, на h - в табл. В.2, и на L_f - в табл. В.3.
Таблица В.1
Стойности на r_f

Таблица В.2

Таблица В.3
Стойности на L_f за риск R₁

В.2. Недопустими загуби на мрежи за обществени услуги (риск R₂)

Таблица В.4

В.3. Невъзстановими загуби на културно наследство (риск R₃)

Приложение Г

Практически пример
С този пример се показва как се пресмята само риск R₁ (загуба на човешки живот) за сграда с кула.

Примерът не може да се отнесе за исторически паметник, защото в такъв случай би било необходимо да се вземе под внимание и да се изчисли и риск R₃.

За целите на примера се използват следните данни:

N_g = 2 попадения на km² средногодишно.

Размери на сградата: L = 30 m, W = 15 m, H = 10 m.

Височина на кулата - 40 m.

Еквивалентната изложена площ на повърхността, изчислена в съответствие с приложение А:

A_d = 45 239 m² (т. A.2).

C_d = 1 за самостоятелен обект (табл. A.1).

Въз основа на горното: N_D = 9.05 10^-2 в съответствие с формулата по т. A.2.

Няма свързани линии (N_I = 0);

r_f = 10^-2 (обикновен пожарен риск в съответствие с табл. В.1 на приложение В);

h = 2 (ниско ниво на паника в съответствие с табл. В.2 на приложение В);

L_f = 10^-1 (за сгради и външни съоръжения в нормално населена територия в съответствие с табл. В.3 на приложение В).

След това се правят няколко стъпки, за да се стигне до подходящ избор на ниво на мълниезащита с цел спазване на съотношенията по т. 2.4 на опростената процедура.

Първа стъпка. Не е необходима защита при преки попадения (P_D = 1 съгласно табл. Б.1 на приложение Б).

Изчислява се R_D1 = N_DP_Dhr_fL_f = 18,1 10^-5 (таблицата от приложение № 4). Това е повече от допустимия риск, който е равен на 10^-5 (т. 2.2 на опростената процедура).

Следователно е необходима мълниезащита, тъй като е налице директен риск R_D.

Втора стъпка. Необходима е мълниезащита. Опитва се с прилагане на най-ниското ниво на защита - ниво IV, за което се променя стойността на P_D = 0,2. Това, при равни други условия, води до ново пресмятане на стойността на R_D1 = 3,62 10^-5. Резултатът все още е незадоволителен, тъй като тази стойност е по-голяма от стойността на допустимия риск.

Трета стъпка. Опитва се с мълниезащита с ниво III, което е по-високо от ниво IV. За това се променя стойността на P_D = 0,1, на която съответства R_D1 = 1,81 10^-5. Резултатът все още е незадоволителен, тъй като тази стойност е по-голяма от стойността на допустимия риск.

Четвърта стъпка. Опитва се с мълниезащита с ниво II. За това се променя стойността на P_D = 0,05, на която съответства R_D1 = 0,9 10^-5. Този резултат вече е задоволителен.

Заключение. За защита при директни попадения на мълнии на разглежданата сграда е достатъчно инсталиране на мълниезащитна уредба с ниво на мълниезащита II.

Препоръки:

1. Не е необходимо във всички случаи непременно да се преминава последователно през всички описани стъпки. С натрупване на практически опит изчисленията ще могат да започват с ниво на мълниезащита, близко до необходимото.

2. Когато към сградите и външните съоръжения има присъединени мрежи за обществени услуги, се прилага същата методология, но трябва да се изчислят също и N_I, както и R_I1, и да се варира със стойността на P с цел да се намали общият риск до стойност, по-малка от допустимата.

Приложение № 5

към чл. 110, ал. 2

1. Чрез минималното защитно разстояние се осигурява защита на хора и на домашни животни от образуването на опасни електрически искри при пряко попадение на мълния върху мълниезащитната уредба, както и защита на обектите от разрушения и пожар.

2. Минималното защитно разстояние (S) се определя по формулата:
,

където:

Таблица 1

Таблица 2

- между заземителя и токоотводите и между токоотводите и мълниеприемника/ците, когато няма междини пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите (фиг. 2), като за тези случаи L = h;

3. Коефициентът k_c се определя в зависимост от:

- вида на мълниеприемника, като обхватите на стойностите са дадени в табл. 3;
Таблица 3

- наличието на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите.

4. При мълниеприемен проводник (въже) коефициентът k_c се определя съгласно фиг. 1.

Фиг. 1. Определяне на коефициента k_c при мълниеприемно въже

5. При мълниеприемна мрежа коефициентът k_c се определя съгласно формулата на фиг. 2.

Фиг. 2. Определяне на коефициента k_c при мълниеприемна мрежа

без пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите

6. При наличие на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите коефициентът k_c се определя съгласно формулата на фиг. 3.

Фиг. 3. Определяне на коефициента k_c при наличие

на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите

Потенциалната разлика между елементите на сградата или нейната конструкция, от една страна, и токоотводите - от друга, близо до повърхността на терена (заземителя), е равна на нула, от което следва, че и минималното защитно разстояние S е равно на нула.

Фиг. 4. Увеличаване на минималното защитно разстояние S в зависимост