Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води

б) местоположение на съоръженията, определено съгласно чл. 26, ал. 1, 4 и 5;

в) информация за дълбочината и конструкцията на съоръжението;

г) информация за оборудване на съоръжението за експлоатация;

д) декларация за годината на неговото изграждане;

е) информация относно целта, за която се използва черпената вода.

(3) В случаите, в които съоръжението не е оборудвано за експлоатация, към заявлението по ал. 1 се прилага и декларация за намеренията на собственика относно консервирането или ликвидирането на съоръжението.

§ 16. До одобряване на кадастралната карта за съответната територия наличните кадастрални планове, плановете за земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд, се ползват при изработване на документацията по чл. 25, ал. 2, т. 8.

§ 17. До въвеждането на Българска геодезическа система картите по чл. 26 се изработват в координатна система 1970 г. Всички съществуващи планове, изработени в координатна система 1950 г., както и в други координатни системи се трансформират в координатна система 1970 г.

§ 18. В Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.) в § 1 от допълнителната разпоредба т. 5 се изменя така:

"5. "Водоснабдителни организации" са юридически лица, които експлоатират водоснабдителна система за питейно-битово водоснабдяване."

§ 19. В Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83 от 2004 г.) в чл. 3 се създава ал. 3:

"(3) Характеристиките, мерките и планът по ал. 2, т. 3 по отношение на подземните води се разработват при спазване на забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1, букви "б" - "г", изискванията на чл. 75, ал. 5 и въз основа на проучване на подземните води съгласно инструкцията по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води по чл. 135, т. 2 от Закона за водите."

§ 20. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 21. Наредбата въвежда в националното законодателство изискванията на Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно опазването на подземните води от замърсяване и влошаване.

Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1
Стандарти за качество на подземните води

Забележки:

(1) "Пестициди" означава:

- органични инсектициди

- органични хербициди

- органични фунгициди

- органични нематоциди

- органични акарициди

- органични алгициди

- органични родентициди

- органични слимициди

- свързани продукти (например растежни регулатори) и съответните метаболити, разпадни продукти и реактиви.

(2) Стойността се отнася за всяко отделно активно вещество, метаболит или реакционен продукт на пестицидите.

МС за алдрин, диелдрин, хептахлор и хептахлор епоксид е 0.030 mg/l.

(3) Като сума от концентрациите на всички отделни пес-

тициди, открити в процеса на мониторинг, определени количествено.

(4) Като сума от концентрациите на:

бензо(b)флуорантен

бензо(k)флуорантен

бензо(ghi)перилен

индено(1,2,3-cd)пирен.

(5) Като сума от концентрациите на посочените вещества.

Приложение № 2 към чл. 93, ал. 4

1.1. При проектиране на конструкцията на тръбни кладенци се определят:

1.1.1. дълбочината;

1.1.2. началният и крайният диаметър на кладенеца;

1.1.3. диаметърът, дължината и циментацията на прикриващите колони;

1.1.4. типът на водоприемната част, видът и конструкцията на филтрите;

1.1.5. диаметрите на сондиране;

1.1.6. диаметърът на експлоатационната колона, типът и мястото на разполагане на помпеното оборудване - при съоръжения, предназначени за водовземане.

1.2. Дълбочината на тръбния кладенец се определя от разположението и дебелината на водоносния хоризонт.

1.3. Началният и крайният диаметър се определят от необходимия брой прикриващи колони за изпълнение на изискванията по чл. 95, ал. 1, т. 1 на тази наредба и от предвиждания дебит, а при съоръжения, предназначени за водовземане - и от помпеното оборудване, дълбочината, на която ще бъде спусната потопяема помпа, и изискванията за осигуряване на надеждно охлаждане на двигателя й.

1.4. Диаметърът на прикриващите колони се определя така, че да осигури: нормално изграждане на водоприемната част на кладенеца, а дължината им - да осигурява навлизане на колоната 2 - 3 метра в отдолу лежащия водоупорен пласт и надеждно изолиране на отгоре лежащите подземни водни тела.

1.5. Водоприемната част на тръбните кладенци е:

1.5.1. филтров тип - при неустойчиви напукани скали и пясъчно-чакълести пластове;

1.5.2. безфилтров тип - при устойчиви напукани и окарстени скали или при водоносни хоризонти, изградени от дребнозърнести пясъци с висок напор на подземните води, позволяващ експлоатация при самоизлив.

1.6. Видът и конструкцията на филтрите се определя съобразно зърнометричния състав или напукаността на водоносния хоризонт при спазване на изискванията на инструкцията по чл. 93, ал. 4.

1.7. Диаметрите на сондиране се определят така, че да осигурят възможност за изпълнението на качествена циментация на прикриващите колони и качествено изграждане на водоприемната част на съоръженията.

1.8. В случаите, в които е предвидено водоприемната част на тръбния кладенец да се изпълни с филтър със засипка, разликата между диаметъра на сондиране и диаметъра на опорния скелет на филтъра се проектира не по-малка от:

1.8.1. 200 мм - при несуфозионни водоносни хоризонти;

1.8.2. 300 мм - при суфозионни водоносни хоризонти.

1.9. При определяне на диаметрите по т. 1.3 и 1.4 на съоръжения за проучване и мониторинг на подземни води се приема минималният диаметър, осигуряващ изпълнението на предвижданите дейности, като крайният диаметър на обсадно-филтровата колона не може да бъде по-голям от 110 мм.

2. Проектиране на шахтови кладенци:

2.1. Шахтови кладенци се проектират във водоносни хоризонти с дълбочина до 10ё15 м от земната повърхност и дебелина до 5ё8 м, като:

2.1.1. според степента на разкриване на водоносния хоризонт са:

а) "съвършен" тип - при разкриване на пълната му дебелина;

б) "несъвършен" тип - при разкриване на част от водоносния хоризонт;

2.1.2. според начина на изграждане са:

а) изграждани "отдолу нагоре" - когато няма опасност от обрушване на стените на изкопа, и

б) "спускащи" се кладенци - в останалите случаи.

2.2. При проектиране на конструкцията на шахтови кладенци се определят:

2.2.1. дълбочината и диаметърът на кладенеца;

2.2.2. конструкцията на водоприемната му част.

2.3. Дълбочината на шахтовия кладенец се определя от разположението и дебелината на водоносния пласт.

2.4. Допуска се изграждане на водоемна част на кладенеца в долния водоупор на водоносния хоризонт за разполагане на помпено оборудване, когато дебелината на водоупора е достатъчна за предотвратяване на смесването с води от друго подземно водно тяло.

2.5. Диаметърът на шахтовите кладенци се определя:

2.5.1. в зависимост от степента на разкриване на водоносния хоризонт и допустимата входна скорост на филтрация;

2.5.2. така, че да осигури възможност за изпълнение на изкопните работи.

2.6. Конструкцията на водоприемната част се проектира в зависимост от зърнометричния състав на водоносния хоризонт:

2.6.1. с вливни отвори в стените на кладенеца, които са:

а) хоризонтални;

б) наклонени - гравитационни;

в) вертикални - гравитационни:

г) комбинирани - гравитационни;

2.6.2. с еднослойна или двуслойна засипка на гравитационните отвори.

3. Проектиране на шахтово-тръбни кладенци

При проектирането на комбинирани шахтово-тръбни кладенци се спазват изискванията на т. 1 и 2.

4. Проектиране на хоризонтални дренажи

4.1. Хоризонтални дренажи се проектират при дълбочина на залягане на долния водоупор на водоносния хоризонт до 6 - 7 м и дебелина на водоносния хоризонт 1 - 3 м, като се предвижда:

4.2. Водовземната част на дренажа се проектира:

4.2.1. успоредно на хидроизохипсите;

4.2.2. под ъгъл 10 - 15°.

4.3. Допуска се перпендикулярно разположение при водообилни водоносни хоризонти и предвиден малък дебит.

4.4. Водоприемната част на дренажа се проектира от тръби и чакълена засипка.

5. Проектиране на галерии

5.1. Галерии се проектират при условията на т. 4.1. при предвидени по-големи дебити.

5.2. Галериите могат да бъдат проходими или непроходими и с различни напречни сечения.

5.3. Галерията се проектира при условията на т. 4.2.

6. Проектиране на шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи:

6.1. Шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектират:

6.1.1. във водообилни и с дебелина до 15 - 20 м водоносни хоризонти, изградени от еднороден пясък, без наличие на валуни или единични скални блокове, и

6.1.2. при предвиждан дебит, по-голям от 45 л/сек.

6.2. Кладенците по т. 6.1 са съставени от вертикална шахта и система от хоризонтални дренажни лъчи, разположени радиално в долната част на шахтата.

7. Проектиране на каптажи на извори

7.1. Каптажите на извори се проектират така, че нивото на водата в каптажа да бъде по-ниско от първоначалното ниво на изтичане на извора.

7.2. Възходящите извори се каптират през дъното на водната камера на каптажа, а низходящите - през отвори в стените на водната камера.

7.3. Водното ниво във водната камера на каптажа на низходящите извори се проектира под най-ниските дренажни отвори.

7.4. Водоприемната част на водната камера се проектира:

7.4.1. с обратен филтър;

7.4.2. без филтри - при каптиране на извори в слабо напукани скали;

7.5. Каптажите се проектират със събирател.

8. Проектиране на съоръжения със специална конструкция:

8.1. Наклонени тръбни кладенци се проектират при условията на т. 1:

8.1.1. в напукани и окарстени скали, само когато нивото на подземните води е над земната повърхност;

8.1.2. ъгълът на отклонението на кладенеца от вертикалата се проектира в зависимост от разположението на водоносната зона.

8.2. Комбинирани шахтово-тръбни кладенци, в които от дъното на шахтовия кладенец са изградени няколко наклонени тръбни кладенци, се проектират при спазване на изискванията на т. 1 и 2:

8.2.1. в напукани и окарстени скали, когато се налага пресичане на няколко водоносни напукани зони или карстови каверни, които нямат хидравлична връзка помежду си и нивото на водата е в интервала, в който е изградена шахтовата част на кладенеца;

8.2.2. ъгълът на отклонението на тръбните кладенци от вертикалата се определя от разположението на водоносните зони.

8.3. Многозабойни тръбни кладенци се проектират при условията на т. 1:

8.3.1. в напукани и окарстени скали, когато:

а) се налага пресичане на няколко водоносни напукани зони или карстови каверни и нивото на водата е над земната повърхност или е с дълбочина, по-голяма от 20 м;

б) водоприемната част на съоръжението, разположена в наклонените сондажи, да е безфилтров тип;

8.3.2. прикриващите колони и експлоатационната колона проектират вертикални с диаметър, който осигурява възможност за:

а) изграждане на наклонените сондажи;

б) разполагане на помпеното оборудване, чрез което ще се реализира черпенето;

8.3.3. ъгълът на отклонението на наклонените сондажи от вертикалата се определя от разположението на водоносните зони.