Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води



страница3/11
Дата22.07.2016
Размер2.04 Mb.
#676
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

14. провеждане на мониторинг на количественото състояние на подземните, вкл. и минералните води съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите по чл. 135, т. 14 от Закона за водите.

(2) Мерките по ал. 1, т. 1 - 10 се предвиждат при издаването на разрешителни за:

1. водовземане;

2. ползване на воден обект за изграждане или реконструкция на съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води.

Чл. 44. (1) За предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните води за всяко водно тяло, находище на минерални води или част от водно тяло следва да бъдат изпълнени следните условия:

1. общото черпене да не надвишава експлоатационните му ресурси, определени при условията на чл. 34 - 36;

2. максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво във водовземните съоръжения (SМАКС) да не надвишава понижението, допустимо за подземното водно тяло(SДОП).

(2) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1 се доказва чрез съставянето на годишни баланси "експлоатационни ресурси - общо черпене".

(3) Балансите по ал. 2 се съставят до 31 януари на следващата година и се обявяват на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции.

Чл. 45. Общото черпене по чл. 44, ал. 1, т. 1 се определя като сума от:

1. средногодишния дебит на съоръженията, за които е издадено разрешително за водовземане;

2. средногодишния дебит на кладенците за задоволяване на собствените потребности на гражданите;

3. средногодишния дебит на естествените извори;

4. предвидения средногодишен дебит на разрешените за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане.

Чл. 46. (1) Средногодишният дебит на водовземане от подземни води е равен на разрешения средноденонощен дебит.

(2) Годишният обем на водовземане от подземни води е разрешеният денонощен воден обем за 365 дни.

(3) Допуска се определяне на максимален дебит за определено време от денонощието, когато с конкретни опитно-филтрационни изследвания и съответни изчисления е доказано, че нивото на подземните води в съоръженията, предназначени за водовземане, се възстановява в рамките на денонощието.

(4) Разпоредбата по ал. 3 може да не се прилага само когато водовземането е с цел:

1. питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии;

2. отводняване.

(5) Средногодишният дебит на водовземане от минерални води е равен на разрешения максимален денонощен дебит.

(6) С разрешителното за водовземане от минерални води може да бъде определен дебит, по-голям от максималния денонощен дебит, само когато неколкократно в годината е предвидено пълнене на басейни, при условие че не се засягат правата по други разрешени водовземания от същото водовземно съоръжение.

(7) Годишният обем на водовземане от минерални води се определя по реда на ал. 2, като в случаите по ал. 6 се вземат предвид и определените обеми за пълнене на басейни.

(8) Допуска се годишният обем по ал. 7 да бъде определен въз основа на разрешения денонощен воден обем за по-кратък период от годината.

Чл. 47. Допустимото понижение на водното ниво във водното тяло (SДОП) по чл. 44, ал. 1, т. 2 се определя:

1. при напорни водоносни хоризонти - като разлика между дълбочината на горнището на водоносния хоризонт и дълбочината на статичното ниво на водата, измерени от земната повърхност;

2. при безнапорни водоносни хоризонти - като 60 на сто от разликата между дълбочината на долнището на водоносния хоризонт и дълбочината на статичното ниво на водата, измерени от земната повърхност.

Чл. 48. Понижение на водното ниво не се допуска в части от водни тела:

1. от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитените територии и зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите;

2. в които това понижение създава опасност от привличане на:

а) солени води;

б) замърсени води, или

в) води от водно тяло, в което по естествени причини концентрациите на веществата или йоните надвишават стандартите за качество, посочени в приложение № 1;

3. в които са разположени пунктове за мониторинг на количественото състояние на подземните водни тела.

Чл. 49. (1) Максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво в съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води (SМАКС) по чл. 44, ал. 1, т. 2, се определя:

1. за водоползвателите от I категория - като понижение на водното ниво, при максимален дебит, определен при условията на чл. 46, ал. 3 и 4;

2. за водоползвателите от II категория - като понижение на водното ниво при средноденонощния дебит.

(2) При определяне на понижението по ал. 1 задължително се отчита геометричното и хидравличното несъвършенство на съоръженията.

(3) При определяне на понижението по ал. 1 в съоръжения, работещи в нарушено филтрационно поле, взаимодействието помежду им се изчислява при определените в издадените разрешителни понижения по ал. 1 и допълнителните понижения, създадени в тях от нови, по-късно разрешени водовземания.

(4) Определянето на понижението по ал. 1 се извършва при спазване на условието SМАКС < SДОП и условията по чл. 48.

Чл. 50. (1) За опазване количеството на подземните води от дълбоко разположените и защитени от замърсяване подземни водни тела като основен източник за осигуряване на вода с питейни качества се разрешава изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане от тях само:

1. за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии;

2. за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване при изпълнение на условията по чл. 51;

3. в случаите, в които необходимият средноденонощен дебит е по-голям от 5,0 л/сек и не може да бъде осигурен от първото от повърхността водно тяло.

(2) Не се разрешава изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане за цели, извън посочените в ал. 1, за:

а) задоволяване на собствените потребности на гражданите;

б) стопански цели.

(3) В случаите по ал. 2 изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане се разрешава само за първото от повърхността подземно водно тяло.

Чл. 51. (1) Изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, извън регулационните граници на урбанизираните територии, се разрешава при изпълнение на следните условия:

1. да е налице влязъл в сила подробен устройствен план на територията, в който са предвидени общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения;

2. чрез съоръженията и водовземането да бъде осигурено питейно-битовото водоснабдяване на други съседни имоти в урбанизираната територия в рамките на технически възможния дебит при допустимо понижение на водното ниво;

3. няма наличен капацитет на изградена водоснабдителна система.

(2) Разрешителното за водовземане по ал. 1 се издава за максималния средноденонощен дебит на съоръжението при допустимо за водното тяло понижение на водното ниво.

(3) В случаите по ал. 1 титулярят на разрешителното за водовземане извършва услугите по доставяне и пречистване на питейните води съгласно изискванията на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Чл. 52. (1) Подземните води се разкриват с минимален брой съоръжения, предназначени за водовземане.

(2) Отказва се издаване на разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, когато:

1. необходимият денонощен обем вода е по-малък от 50 кубически метра;

2. в съседни имоти има изградени съоръжения, предназначени за водовземане, от които може да се осигури необходимият воден обем.

(3) Собствениците на съоръженията по ал. 1, т. 2 не могат да отказват осигуряването на вода за съседни имоти в рамките на технически възможния дебит на съоръжението при допустимо понижение.

(4) В случаите по ал. 3 разходите за преоборудване на съоръженията са за сметка на новия водоползвател.

(5) За съоръжения в урбанизирани територии, от които се ползва по-малко от 50 на сто от технически възможния дебит при допустимо понижение, таксата за водовземане се определя в трикратно по-висок размер.

(6) Разпоредбата по ал. 2, т. 1 не се прилага за:

1. издаване на разрешителни за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, за задоволяване на собствените потребности на гражданите, когато съоръженията са разположени в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;

2. слабо водообилни подземни водни тела.

Чл. 53. Предотвратяване на протичането на води от едно водно тяло в друго се извършва чрез:

1. изолиране на водите от по-горе лежащите подземни водни тела при изграждането на нови съоръжения за подземни води;

2. реконструкция или ликвидация на съществуващи съоръжения за подземни води.

Чл. 54. (1) За осигуряване на минимално допустимия отток в реките при определяне на привлекаеми ресурси се допуска привличане на не повече от 25 на сто от оттока на реката, определен при:

1. обезпеченост 95 процента;

2. отчитане на нарушения отток в участъка от реката.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при определяне на привлекаеми ресурси от р. Дунав.

(3) Не се допуска определянето на привлекаеми ресурси от:

1. пресъхващи реки;

2. повърхностни водни тела в лошо състояние.

(4) Изискванията по ал. 1 и ал. 3, т. 1 може да не се прилагат само за ограничени периоди от време в случаите на водовземане за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии.

Чл. 55. (1) Собственият мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане чрез шахтови, тръбни, шахтово-тръбни кладенци и шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи включва:

1. ежемесечно измерване на черпените водни обеми;

2. измерване на нивото на подземните води:

а) ежемесечно по време на работа на помпеното оборудване, и

б) в началото на всеки сезон преди включване на помпеното оборудване.

(2) Собственият мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане чрез дренажи, галерии и каптирани извори включва ежемесечно измерване на ползваните и свободно изтичащите водни обеми.

(3) Измерванията по ал. 1 и 2 се извършват в последния ден от всеки календарен месец и се записват в специален дневник, който се съхранява за срока на разрешеното водовземане.

(4) Данните от измерванията по ал. 1 и 2 към 30 юни и 31 декември на всяка календарна година в срок до 14 дни се изпращат в съответната басейнова дирекция.

Чл. 56. (1) Съоръженията, предназначени за водовземане от подземни, в т.ч. и минерални води се оборудват с одобрени по реда на Закона за измерванията:

1. водомер за измерване на черпените водни обеми;

2. устройство за измерване на нивото на подземните води.

(2) Устройствата за измерване на водното ниво са:

1. нивомери за дискретно измерване - при дълбочина на водното ниво при черпене до 20 м;

2. автоматичен нивомер за непрекъснато измерване и регистрация на данните на повърхността - при дълбочина на водното ниво при черпене повече от 20 м;

3. манометър - когато устието на съоръжението е херметизирано.

(3) Устройствата по ал. 1 се монтират:

1. на не повече от 2 метра от съоръженията - за устройствата по ал. 1, т. 1 на съоръжения за подземни води;

2. в шахтите по чл. 84, ал. 1 - за устройствата по ал. 1, т. 1 на съоръжения за минерални води;

3. в съоръженията - за устройствата по ал. 1, т. 2.

(4) Забранява се монтиране на водопроводни отклонения или други съоръжения между съоръжението, предназначено за водовземане, и водомера по ал. 1, т. 1 освен в случаите, в които водата е на самоизлив и за измерване на водното ниво се монтира манометър.

(5) Разпоредбата по ал. 3, т. 1 може да не се прилага за каптирани извори и дренажи, разположени в труднодостъпни планински райони, при което се монтират водомери преди и след събирателния резервоар.

Чл. 57. (1) Съоръжения за собствен мониторинг на количественото състояние на подземните води се изграждат, когато се иска изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, или водовземане:

1. със средноденонощен дебит:

а) по-голям от 10 литра за секунда, или

б) които могат да окажат рисково въздействие върху вече разрешени водовземания;

2. в близост до части от водни тела, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони;

3. в подземни водни тела, в които може да се очаква привличане на води от Черно море;

4. в части от водно тяло, в които съществува опасност от привличане на замърсени подземни или повърхностни води или отпадъчни води от депа за отпадъци.

(2) В случаите по ал. 1 водовземане и ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, се разрешава само след проведено хидрогеоложко проучване по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба, при което е определен коефициентът на нивопредаване в частта от водното тяло.

(3) Разпоредбата по ал. 1, т. 1, буква "а" не се прилага за силноводообилни водоносни хоризонти, разположени на дълбочина, по-голяма от 100 м.

Чл. 58. (1) Прекратяване на самоизлива на подземни, вкл. минерални води от изградени тръбни и шахтови кладенци се осъществява чрез:

1. оборудване на съоръженията за експлоатация на кранов режим;

2. консервиране или ликвидиране на съоръженията, които не се използват, по реда и при условията на раздел III от глава пета.

(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за:

1. безфилтров тип тръбни кладенци, във водоносни хоризонти, изградени от дребнозърнести пясъци с висок напор на водата;

2. съоръжения за минерални води, с високо съдържание на разтворени и свободно отделящи се газове, при които изпълнението на мерките по т. 1 предизвиква промяна на качеството на минералните води.

Чл. 59. Съдържанието на регистрите на водовземните съоръжения за подземни води и редът за съставянето и поддържането им се уреждат в раздел IV от глава пета.

Чл. 60. (1) Предотвратяване на опасно понижаване на нивото на подземните води, надвишаващо допустимото за подземното водно тяло, се осъществява:

1. при издаването на разрешителни за водовземане чрез определяне на максимално допустимо експлоатационно понижение в съоръжения, предназначени за водовземане;

2. чрез ограничаване на предоставени права за водовземане при установено намаляване на подхранването на подземното водно тяло.

(2) Смекчаване на ефекта от опасно повишаване на нивото на подземните води в урбанизирани територии и земеделски земи се осъществява чрез планиране на мерки за изграждане на защитни или отводнителни съоръжения в райони, в които нивото на подземните води може да се повиши съществено над или близо до земната повърхност в резултат на:

1. интензивни валежи;

2. повишаване на нивото на повърхностни води, пряко свързани с подземните води.

(3) Мерките по ал. 2, т. 2 се планират въз основа на данните за максимално водно ниво на повърхностните води и проектния подпор на подземните води.

(4) Мерките по ал. 2 се включват в програмите от мерки по чл. 156м от Закона за водите.

Раздел II.

Опазване на подземните води от замърсяване и влошаване

Чл. 61. (1) Опазването на подземните води от замърсяване и влошаване се извършва чрез:

1. прилагане на забраните по чл. 118а, ал. 1 от Закона за водите за:

а) пряко отвеждане на замърсители в подземните води освен в случаите по чл. 62;

б) обезвреждане, вкл. депониране на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;

в) други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;

г) използването на материали, съдържащи приоритетни вещества при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и др., при които се осъществява или е възможен контакт с подземните води и от които могат да бъдат замърсени подземните води;

д) смесването на подземни води с различно качество чрез съоръженията за подземни води;

е) инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти освен в случаите по чл. 63;

2. издаване на разрешителни за ползване на воден обект за:

а) изграждане на съоръжения за подземни води;

б) реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни тела;

в) пряко отвеждане на замърсители в подземните води;

г) инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;

д) изкуствено подхранване на подземните води;

3. прилагането на специфични мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването им, вкл. въвеждането на критерии за:

а) оценка на химичното им състояние;

б) идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители;

в) определяне на концентрацията на замърсителите, при която се предприемат действия за насочване в обратна посока на тенденциите по буква "б";

4. предотвратяване или намаляване на непрякото отвеждане на замърсители в подземните води;

5. определяне на задължения за титулярите на разрешителни за провеждане на собствен мониторинг на подземните води и изисквания към програмата за мониторинг.

(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се прилагат и за предотвратяване на влошаването на всички подземни водни тела.

(3) Мерките по ал. 1, т. 3 и 5 не се прилагат за минерални води.

Чл. 62. Пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води се допуска в случаите, когато това е с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на подземните водни тела и тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответната цел.

Чл. 63. (1) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ се допуска в части от земните недра, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.

(2) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в части от земните недра извън случаите по ал. 1 се допуска, когато е налице приоритетна необходимост от осигуряване на газоснабдяването и по начин, осигуряващ предотвратяване на бъдеща опасност от влошаване на качеството на подземните води.

(3) Инжектирането по ал. 1 и 2 се извършва след проведени хидрогеоложки проучвания и оценка на риска от замърсяване на подземните води, доказваща, че състоянието на подземните води, в които се извършва инжектирането, няма да се влоши и не съществува опасност от влошаване състоянието на други подземни води в района на инжектирането.

Чл. 64. (1) Инжектиране и реинжектиране на води се разрешава в случаите на:

1. инжектиране на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минна дейност;

2. инжектиране на води по причини от технически характер в части от земните недра, от които са били добити нефт и газ или други вещества или които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.

(2) Инжектираните води по ал. 1, т. 1 не могат да съдържат вещества, различни от тези, получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минната дейност.

(3) Реинжектиране се разрешава и в случаите на:

1. отводняване на мини, кариери и инженерно-строителни съоръжения;

2. използване на води за добив на хидрогеотермална енергия.

Чл. 65. (1) Забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1, букви "б" - "г" и изискванията по чл. 75, ал. 5 се съобразяват и при:

1. извършване на оценка на въздействието върху околната среда или издаване на комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда;

2. издаване на разрешения за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците;

3. изпълнение на програмите, неразделна част от решенията по оценка на минали екологични щети;

4. издаване на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства;

5. изпълнение на проекти за ликвидиране на обекти от рудодобива, уранодобива и въгледобива;

6. издаване на разрешения за изграждане и управление на депа за отпадъци от миннодобивната дейност.

(2) Проучването на подземните води във връзка с дейностите по ал. 1 се извършва с обхват и съдържание, определени с инструкцията по чл. 18, ал. 2.

(3) Органът, контролиращ издадените административни актове по ал. 1, т. 1 - 5, изпраща в дирекция "Води" в Министерството на околната среда и водите и в съответната басейнова дирекция на всеки шест месеца:

1. данни за резултатите от изпълнения собствен мониторинг за химичното състояние на подземните води;

2. данни за извършената контролна дейност, свързана с изпълнението на мерките за опазване на подземните води.

Чл. 66. (1) Химичното състояние на подземните водни тела се определя в зависимост от електропроводимостта и концентрацията на замърсители в подземните води.

(2) Критериите за оценка на химичното състояние на подземните води са:

1. стандартите за качество на подземните води, определени в приложение № 1;

2. определените по реда на чл. 118б от Закона за водите прагове на замърсяване на подземните води.

Чл. 67. (1) Праг на замърсяване се определя задължително за:

1. вещества, йони или показатели на замърсяване с естествен произход или в резултат от човешка дейност:

а) арсен;

б) кадмий;

в) олово;

г) живак;

д) амониеви йони;

е) хлориди;

ж) сулфати;

2. изкуствени комплексни вещества:

а) тетрахлоретилен;

б) трихлоретилен;

3. параметри, показващи привличане на солени или замърсени в резултат от човешката дейност води:

а) електропроводимост;

б) сулфати и хлориди.

(2) Праг за замърсяване на подземните води се определя и за всички замърсяващи вещества и показатели за замърсяване, които при характеризирането на подземните водни тела по чл. 21 и 22 са били основание тялото да бъде определено в риск да не постигне добро химично състояние.

Чл. 68. (1) Праговете на замърсяване се определят така, че резултатите от мониторинга в представителните мониторингови пунктове да превишават концентрациите, определени като праг, и да показват риска за неизпълнение на всяко от условията за добро химично състояние на подземното водно тяло по чл. 72, ал. 1.

(2) При определяне на праговете на замърсяване се вземат предвид:

1. степента на взаимодействие между подземните води, свързаните с тях водни екосистеми и зависимите от тях сухоземни екосистеми;

2. засягането на разрешено или перспективно водовземане от подземни води или функции на подземните води;

3. изискванията на чл. 67;

4. хидрогеоложките характеристики на водното тяло, вкл. данните за фоновите нива и водния баланс.

(3) При определяне на праговете на замърсяване се отчитат и:

1. източникът на замърсяващите вещества, възможностите за тяхното естествено формиране, тяхната токсичност и тенденция за разсейване, тяхната устойчивост и биоакумулационния им потенциал;

2. фоновите нива на веществата, йоните и показателите на замърсяване, когато повишеното им съдържание се дължи на естествени хидрогеоложки причини.

(4) Праговете на замърсяване се определят въз основа на наличните данни, тяхното качество, аналитичното им разглеждане и обобщението им, фоновите нива на веществата от естествен произход и в резултат от човешката дейност.

(5) Праговете на замърсяване се определят по методика, одобрена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 69. (1) Прагът на замърсяване може да бъде определен:

1. на национално ниво;

2. за всеки район за управление на водите или част от международен район за басейново управление;

3. за подземно водно тяло или група тела.


Каталог: media -> filer public -> 2015
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения
2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас
2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика
2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти
2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени
2015 -> Наредба №22 от 14 октомври 2008 Г. За условията и реда за блокиране, изтегляне и/или унищожаване на медицински изделия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница