Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води



страница4/11
Дата22.07.2016
Размер2.04 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

(2) Прагът на замърсяване за трансгранични подземни водни тела се определя съгласувано със съответната съседна държава.

Чл. 70. (1) Списъците на определените прагове на замърсяване на подземните води се посочват в плановете за управление на речните басейни.

(2) В плановете за управление на речните басейни се посочва и начинът, по който са определени праговете на замърсяване съгласно изискванията на чл. 67 - 69, и се прилагат, където е възможно:

1. информация за:

а) броя на подземните водни тела или групи тела, за които съществува риск да не бъде постигнато добро химично състояние;

б) замърсителите или показателите на замърсяване, въз основа на които е определен рискът, и

в) установената концентрация на замърсителите или стойност на показателите на замърсяване;

2. информация за всяко тяло в риск, включително:

а) размера на тялото;

б) връзката между подземното водно тяло, повърхностните води и пряко зависимите сухоземни екосистеми;

в) фоновото ниво в случаите на естествен произход на веществата;

3. праговете на замърсяване, определени на национално ниво, за района за управление на водите или частта от международен район за басейново управление или за отделно водно тяло или група тела;

4. отношението между прага на замърсяване и:

а) установеното фоново ниво - при естествен произход на веществата;

б) целите за качество на околната среда и други стандарти за опазване на водите, установени на национално или международно ниво;

в) всяка важна информация за токсичността, екотоксичността, устойчивостта, биоакумулационния потенциал и тенденцията за разсейване на замърсяващите вещества.

Чл. 71. (1) Актуализиране на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване, се извършва във всички случаи, в които информацията за замърсяващите вещества, групи замърсяващи вещества или показатели на замърсяване показва, че:

1. трябва да бъде определен праг на замърсяване за допълнителни вещества;

2. определената стойност на прага на замърсяване трябва да бъде коригирана или

3. вече изменена стойност на прага трябва да бъде възстановена във връзка с опазване на човешкото здраве и околната среда.

(2) Праговете на замърсяване могат да бъдат изключени от списъците по чл. 70, ал. 1, когато за водното тяло вече не съществува риск за постигане на добро химично състояние във връзка със съответните замърсяващи вещества или показатели на замърсяване.

(3) Измененията по ал. 1 и 2 се посочват при периодичния преглед на плановете за управление на речните басейни.

Чл. 72. (1) Подземното водно тяло е в добро химично състояние, ако са изпълнени следните условия:

1. промените в електропроводимостта на подземните води не показват привличане на солени или замърсени води;

2. химичният състав на подземните води е такъв, че концентрацията на замърсители:

а) не показва привличането на солени и замърсени води;

б) не превишава концентрациите, определени като стандарт за качество на подземните води в приложение № 1 и като праг на замърсяване;

в) не води до непостигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1 от Закона за водите за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води, нито до значително влошаване на екологичното или химичното им състояние, нито до значително увреждане на сухоземни екосистеми, които зависят пряко от подземното водно тяло.

(2) Условието по ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" не се прилагат за подземни водни тела, в които високите концентрации на вещества и йони и високите стойности на показателите за замърсяване:

1. са резултат от естествените хидрогеоложки условия и не са свързани с човешка дейност;

2. са резултат от временни, пространствено ограничени, изменения в посоката на потока и химичния състав на подземните води и не са свързани с привличането на солени и замърсени води.

Чл. 73. Химичното състояние на подземното водно тяло се определя като добро, когато:

1. мониторингът показва, че са изпълнени условията по чл. 72, ал. 1, или

2. в нито един мониторингов пункт за водното тяло или група тела не е установено превишаване на концентрациите на нитрати и пестициди, определени като стандарт за качество или праг на замърсяване, или

3. стандартът за качество или определеният праг на замърсяване в един или повече мониторингови пункта са превишени, но с подходящи проучвания е потвърдено, че:

а) съгласно оценката по чл. 74, ал. 2 концентрацията на замърсяващите вещества не представлява риск за околната среда, предвид размера на засегнатото водно тяло;

б) са изпълнени останалите условия за добро състояние на подземните води по чл. 72, ал. 1;

в) са изпълнени изискванията за опазване на водните тела по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за водите, които се използват или се предвижда да се използват за питейно-битово водоснабдяване;

г) подземното водно тяло или всяко от телата в група водни тела не е засегнато от замърсяване, непозволяващо подземните води да се използват от човека;

4. пунктовете за мониторинг са избрани в съответствие с изискванията на наредбата за мониторинг на водите по чл. 135, т. 14 от Закона за водите и осигуряват данни за последователна и подробна оценка на химичното състояние на подземното водно тяло.

Чл. 74. (1) Оценката на химичното състояние на подземните водни тела или групи тела в риск се извършва за всички замърсяващи вещества, допринасящи водното тяло да не постигне добро състояние.

(2) В случаите по чл. 73, т. 3 се извършват проучвания, при които се взема предвид:

1. събраната информация за характеризиране на водното тяло съгласно изискванията на чл. 21 - 23;

2. резултатите от контролния и оперативния мониторинг на химичното състояние на подземното водно тяло;

3. всяка друга практически значима информация, вкл. сравнение на средногодишните концентрации на замърсителите във всеки пункт за мониторинг със стандартите за качество и праговете на замърсяване за съответните замърсяващи вещества.

(3) При проучването за изпълнение на условията по чл. 73, т. 3, букви "а" и "г" , където е възможно и необходимо, се определят:

1. концентрацията на веществата във водното тяло в съответствие с разработения концептуален модел;

2. приблизителна оценка на размера на частта от водното тяло, за която са установени средногодишни концентрации на замърсяващите вещества, надвишаващи стандартите за качество и праговете на замърсяване.

(4) При проучването за изпълнение на условията по чл. 73, т. 3, букви "б" и "в", където е възможно и необходимо, въз основа на резултатите от мониторинга и подходящо съставен концептуален модел се определят въздействието на замърсителите върху подземното водно тяло, както и:

1. масата и концентрациите на замърсяващите вещества, които постъпват или биха постъпили от подземните води в свързаните с тях повърхностни води или сухоземни екосистеми;

2. вероятното въздействие на масата и концентрациите на замърсяващите вещества, които постъпват в повърхностните води или в сухоземни екосистеми;

3. размерът на всяко привличане на солени и/или замърсени води в подземното водно тяло и

4. рискът да бъдат замърсени подземни води, ползвани или предвидени за използване за питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 75. (1) Химичното състояние на подземните водни тела или групи тела се представя върху карти, съставени съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите.

(2) На картите по ал. 1 се посочват и всички пунктове, в които са превишени стандартите за качество и праговете на замърсяване.

(3) Оценката на химичното състояние на подземните водни тела се публикува в плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите.

(4) В плана за управление на речния басейн по чл. 157 от Закона за водите се включва и пояснение за начина, по който превишаването на концентрациите, определени като стандарт за качество и праг на замърсяване в отделните мониторингови пунктове, са взети предвид при крайната оценка.

(5) Когато подземно водно тяло е определено като тяло с добро химично състояние при условията на чл. 73, т. 3 в програмите от мерки по чл. 156м от Закона за водите, задължително се планират необходимите мерки за опазване на:

1. подземните водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, зависещи от частта от водното тяло, представена от мониторингов пункт или пунктове, в които е установено превишаване на концентрациите, определени като стандарт за качество или праг на замърсяване;

2. водните екосистеми и на сухоземните екосистеми.

Чл. 76. (1) Идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители се извършват във всички подземни водни тела или групи тела, определени като тела в риск.

(2) При идентифициране на тенденция по ал. 1 се определя начална точка за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока и намаляване на замърсяването на подземните води.

(3) Идентифицирането на тенденциите по ал. 1 се извършва с плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите на всеки шест години.

(4) С плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите:

1. се определят и началните точки за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока;

2. се обобщават:

а) начинът, по който оценката от отделните мониторингови пунктове в подземното водно тяло или група тела е допринесла за определяне на тялото като обект за идентифициране и насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители и за определяне на по-малко строги цели за опазване на околната среда при условията на чл. 24, ал. 3, и

б) аргументите за определените начални точки за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока.

(5) В случаите, в които е необходимо да се оценят съществуващите замърсявания от точкови източници или от замърсяване на почвата, които могат да застрашат постигането на целите за опазване на околната среда, се изпълняват допълнителни оценки за идентифициране на замърсителите и за доказване, че:

1. замърсените площи не се разширяват,

2. не се влошава състоянието на подземното водно тяло или група тела и

3. не съществува риск за човешкото здраве и околната среда.

(6) Резултатите от допълнителните оценки по ал. 5 се включват към обобщените данни по ал. 4, т. 2.

Чл. 77. За идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители:

1. програмата за мониторинг на химичното състояние на подземните води се разработва така, че да открива тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсяващите вещества над определените прагове на замърсяване;

2. идентифицирането на тенденциите се извършва при спазване на следните изисквания:

а) мястото на мониторинговите пунктове и честотата на мониторинга са избрани така, че да осигуряват:

аа) необходимата информация за достоверно и точно разграничаване на възходящите тенденции от естествени изменения на концентрациите на веществата;

бб) достатъчно време от установяване на тенденциите до предприемането на мерки за предотвратяване или поне за смекчаване влошаването на качеството на подземните води, което може да повлияе върху други компоненти на околната среда;

вв) информация за временните изменения на физичните и химичните характеристики на подземното водно тяло, вкл. подхранването и посоката на потока на подземните води и времето за филтрация през почвата и зоната на аерация;

б) използваните методи за мониторинг и анализ да са съобразени с европейските, международните или националните стандарти и да осигуряват съответното научно качество и сравнимост на данните;

в) оценката да се извършва по статистически методи, като регресионен анализ, анализ на тенденцията във времеви периоди, по данните, получени от отделните мониторингови пунктове;

г) за предотвратяване на отклонения при определяне на тенденцията всички измервания под количествената граница се определят за половината от стойността на най-високата определена граница във времевите периоди, освен за общото съдържание на пестициди;

3. при идентифицирането на тенденциите за повишаване на концентрациите на вещества, както от естествен произход, така и в резултат от човешка дейност, се вземат предвид базовите нива и наличните данни преди стартиране на програмата за мониторинг, изготвена в процеса на разработване на първите планове за управление на речните басейни.

Чл. 78. (1) Насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се извършва, когато те създават риск за:

1. увреждане на свързаните с подземните води водни екосистеми и пряко зависимите от подземните води сухоземни екосистеми;

2. човешкото здраве или за

3. съществуващи или предвиждани права за използване на водите.

(2) При насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се спазват следните изисквания:

1. като начална точка за предприемането на мерки се определя точката, при която концентрацията за замърсяващото вещество достигне 50 на сто от стандарта за качество, определен в приложение № 1, или стойността на прага на замърсяване, освен ако:

а) определянето на по-ранна начална точка дава възможност за предприемането на икономически по-ефективни мерки за предотвратяване или поне за смекчаване влошаването на качеството на подземните води, което може да повлияе върху други компоненти на околната среда;

б) различната начална точка е обоснована във връзка с границата на откриваемост на съответното вещество или

в) размерът на увеличението и насочването в обратна посока на тенденцията са такива, че определянето на по-късна начална точка за предприемането на мерки е икономически по-ефективно;

2. началната точка, определена при условията на т. 1, не се изменя през шестгодишния срок на действие на плана за управление на речния басейн;

3. насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се доказва при спазване на изискванията към мониторинга, регламентирани с чл. 77.

(3) Началната точка за насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на нитрати от земеделски източници и предприемането на мерки се определя по реда на ал. 2, т. 1 за постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

(4) Определянето на начална точка за насочване в обратна посока на значимите и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води се извършва по методика, одобрена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 79. (1) За постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2, буква "а" от Закона за водите, за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води, в програмите от мерки за опазване и възстановяване на водите по чл. 156м от Закона за водите се включват:

1. всички необходими мерки за предотвратяване на отвеждането в подземните води на опасни вещества:

а) органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения във водна среда;

б) органофосфорни съединения;

в) органични съединения на калая;

г) вещества и препарати или продукти от разпадането им с доказани канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат върху стероидогенните, тиреоидните, възпроизводителните или други свързани с ендокрините функции, във или посредством водна среда;

д) устойчиви въглеводороди и устойчиви биоакумулируеми органични токсични вещества;

е) цианиди;

ж) метали и техните съединения и биоциди и продукти за растителна защита, за които е установено, че са опасни вещества;

2. всички мерки, вкл. най-добрите практики, необходими за ограничаване на отвеждането в подземните води на замърсяващи вещества, за които се счита, че не са опасни, но създават риск или потенциален риск за замърсяване и отвеждането им причинява влошаване на подземните води и предизвикване на значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсителите.

(2) Отвеждането на замърсяващи вещества от дифузни източници на замърсяване, въздействащи върху химичното състояние на подземните води, се вземат предвид винаги, когато това е технически възможно.

(3) Мерките по ал. 1 могат да не се прилагат за отвеждане на замърсители, когато:

1. пряко се отвеждат замърсители въз основа на издадено разрешително по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба;

2. въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания компетентният орган е установил, че количествата и концентрациите на всеки отвеждан замърсител са толкова малки, че отвеждането няма да доведе до превишаване на базовото му ниво във водното тяло и не съществува опасност за влошаване на качеството на подземните води;

3. отвеждането е последица от непредвидими или изключителни обстоятелства, причинени от природни бедствия, които не могат да се предотвратят или смекчат;

4. отвеждането се извършва въз основа на издадено разрешително за изкуствено подхранване на подземните води по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба;

5. компетентният орган е установил, че няма техническа възможност за предотвратяване или ограничаване на отвеждането и:

а) мерките биха увеличили риска за човешкото здраве или околната среда;

б) при преценката по чл. 192а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е установено, че мерките за отстраняване на замърсяващите вещества от или чрез филтрация през замърсената почва или зона на аерация са прекомерно скъпи;

6. отвеждането е в резултат от дейности в повърхностните води, целящи смекчаване на ефекта от наводнения и засушаване и за управление на водите и водните пътища, в т. ч. изкопни работи, драгиране, преместване и депониране на утайки, при условие че:

а) са изпълнени въз основа на издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект по реда и при условията на Закона за водите, и

б) отвеждането не създава опасност за постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

(4) Директорите на басейнови дирекции са длъжни да поддържат списък на случаите по ал. 3, в които не са приложени мерки за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води.

Чл. 80. (1) Собствен мониторинг на химичното състояние на подземните води провеждат:

1. титулярите на разрешителни за:

а) водовземане;

б) изкуствено подхранване на подземните води;

в) реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни тела;

г) пряко отвеждане на замърсители в подземните води;

2. лицата, дейността на които може да доведе до непряко отвеждане на замърсители в подземните води, задължени по силата на издадено комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда или разрешение за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците.

(2) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, буква "а" включва:

1. ежегодно изследване на химичния състав на черпените подземни води по:

а) показателите рН, електропроводимост, концентрация на разтворен кислород, амониеви йони, нитрати, хлориди и сулфати;

б) други показатели, по които водното тяло е определено в риск да не постигне добро химично състояние на подземните води;

2. на всеки 3 години изследване на химичния състав на черпените подземни води по всички показатели, посочени в приложение № 1 - за водоползвателите от I категория, съгласно чл. 3, ал. 1.

(3) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, буква "б" включва ежегодно изследване на химичния състав по показателите, посочени в приложение № 1, на:

1. водите, използвани за подхранване на подземните води;

2. на подземното водно тяло.

(4) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, букви "в" и "г" включва:

1. изследване на химичния състав на реинжектираните, инжектираните или отвежданите води и на подземното водно тяло с честота и по показатели, съобразени със съдържащите се в тези води замърсяващи вещества и посочени в разрешителното;

2. на всеки 2 години изследване на химичния състав на подземното водно тяло по всички показатели, посочени в приложение № 1.

(5) Изпитването на водните проби се извършва от акредитирани лаборатории.

(6) Резултатите от изпитването се изпращат на директора на съответната басейнова дирекция в срок до 15 дни от датата на изпитването.

(7) В случаите по ал. 2 водните проби се вземат:

1. от определеното в проекта за оборудване на съоръженията място;

2. през периода 1 август - 30 септември.

(8) Изискванията към собствения мониторинг се определят в разрешителните за водовземане и ползване на подземен воден обект.

(9) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 2 включва ежегодно изследване на химичния състав на подземното водно тяло с честота и по показатели, посочени в съответните разрешителни, и на всеки 2 години изследване на химичния състав на подземното водно тяло по всички показатели, посочени в приложение № 1, при спазване на изискванията на ал. 5, 6 и ал. 7, т. 2.

Чл. 81. Съоръжения за собствен мониторинг на химичното състояние на подземните водни тела се изграждат:

1. при инжектиране или реинжектиране на води, съдържащи замърсяващи вещества - за водното тяло и за попътно преминатите водни тела;

2. при инжектиране на природен газ и втечнен нефтен газ - за попътно преминатите водни тела;

3. за разположени на повърхността обекти, дейността на които може да предизвика непряко отвеждане на замърсители в подземните води.

Чл. 82. За опазването на подземните водни тела, които се използват или които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване, се изпълняват и мерки, определени в наредбата по чл. 135, т. 6 от Закона за водите, за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води.

Раздел III.

Стопанисване на минералните води - изключителна държавна собственост, и съоръженията за подземни води - публична държавна собственост

Чл. 83. (1) Минералните води - изключителна държавна собственост, и съоръженията за подземни води - публична държавна собственост, се стопанисват в интерес на обществото и с грижата на добър стопанин.

(2) Стопанисването на минералните води по ал. 1 включва и:

1. стопанисване на съоръженията за минерални води - изключителна държавна собственост, съгласно приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;

2. проучване или допроучване на находищата на минерални води;

3. поддържане на публичен регистър на съоръженията за минерални води от находищата на минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите.

(3) Стопанисването на съоръженията за подземни води - публична държавна собственост, включва:

1. съоръженията от мрежите за мониторинг на подземните води, и

2. наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства.

(4) Стопанисването на съоръженията по ал. 2, т. 1 включва:

1. подготвяне на документацията за актуване на съоръженията като публична държавна собственост;

2. поддържане на водовземните съоръжения, оборудването им за мониторинг и надземното им оборудване в добро техническо състояние;

3. проектиране, изграждане и експлоатация на санитарно-охранителни зони в случаите, предвидени в Закона за водите;

4. поставяне и поддържане на трайна маркировка за идентификация на съоръженията съгласно акта за изключителна държавна собственост на минералните води;

5. привеждане на кранов режим или консервиране на съоръженията, за които не са предоставени права за водовземане, освен в случаите по чл. 58, ал. 2;

6. осигуряване експлоатацията на съоръженията, ако това се налага за осъществяване на общо водовземане за пиене и водоналиване от гражданите.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница