Наредба №11 от 31 октомври 2002 Г. За международен автомобилен превоз на пътници и товари

Издадена от Министерството на транспорта и съобщенията

Обн. ДВ. бр.108 от 19 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.83 от 18 Октомври 2005г., попр. ДВ. бр.85 от 25 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.26 от 28 Март 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 6 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Май 2007г., изм. ДВ. бр.73 от 19 Август 2008г.



Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за извършване на международен превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация и за достъпа на автомобили с чуждестранна регистрация до и през територията на Република България.

(2) Международните превози на пътници и товари се извършват в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято територия се осъществява превозът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лиценз на Общността не се изисква за извършване на международни превози на товари с моторни превозни средства с товароносимост до 3,5 т или допустима максимална маса до 6 т и за извършване на превози за собствена сметка.

1. благонадеждност (добра репутация);

2. професионална компетентност;

3. финансова стабилност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) На успешно положилите изпита по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" или упълномощено от него лице издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2). Удостоверението е безсрочно.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

(4) Изпитите за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", като редът и начинът се определят от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".

(2) Едно и също лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност по чл. 5, ал. 2 или по чл. 5а, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две лица по чл. 2, ал. 1.

(2) Изискването за финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 е изпълнено, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност "Фс" е по-голяма или равна на единица.

(3) Показателят "Фс" се определя, както следва:

		капитал и/или банкова гаранция (K/G)
Фс	=	--------------------------------------------------- ,
		левова равностойност		левова равностойност
		на 9000 евро + (n - 1)	x	на 5000 евро

където капиталът (К) е равен на размера на собствения капитал (К1) минус размера на невнесения капитал (К2), а "n" е броят на заявените копия на лиценза на Общността. Капиталът се определя по данните от представения счетоводен баланс.

(4) Не е финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

(5) Банковата гаранция по ал. 3 трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да бъде в полза на лицето по чл. 2, ал. 1;

2. да е със срок не по-малък от една година;

3. да не може да бъде променяна или отменяна без предварително уведомяване на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация";

4. да е издадена от местна банка, притежаваща лиценз, издаден от Централната банка за извършване на банкова дейност по смисъла на Закона за банките или от банка в държава - членка на Европейския съюз.

(6) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите:

1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на Общността;

2. при кандидатстване за допълнителни заверени копия на лиценза на Общността;

3. на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността.

(7) Финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени следните документи:

1. счетоводен баланс към последното число на предходния месец;

2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5;

3. удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) При доказване на финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността документите по ал. 7 се представят в период един месец до изтичане на двегодишния срок.

1. копие от съдебното решение за регистрация, заверено с подпис и печат на лицето по чл. 2, ал. 1;

2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, валидно към датата на подаване на заявлението;

3. копие от удостоверението за регистрация в БУЛСТАТ, заверено с подпис и печат на лицето по чл. 2, ал. 1;

4. декларация, че лицето по чл. 2, ал. 1 не е обявено в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) документи за финансовата стабилност по чл. 6, ал. 7, удостоверяващи наличието на необходимите ресурси за нормалното функциониране на дейността;

6. свидетелство за съдимост на лицето, което ръководи транспортната дейност;

7. удостоверение за професионална компетентност, издадено на лицето, което ръководи транспортната дейност;

8. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) декларация за наличието на собствена или наета гаражна площ с точно указан адрес;

9. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

10. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) копие от договора за назначаване на лицето, което ръководи транспортната дейност;

11. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за лицето, назначено да ръководи транспортната дейност, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция по приходите.

12. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

13. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

14. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

15. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

16. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) В срок до 30 календарни дни от датата на подаване на заявлението министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава или отказва издаването на лиценз на Общността за извършване на превоз на пътници или товари (приложение № 10 или 10а) и на заверените копия на лиценза (приложение № 11 или 11а).

(2) Броят на заверените копия на лиценза на Общността се определя от броя на автомобилите, за които лицето по чл. 2, ал. 1 е доказало финансова стабилност по чл. 6.

(3) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

(4) За увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление, в което посочва номера на лиценза, броя на копията, които иска да му бъдат издадени, и прилага справка за финансова стабилност (приложение № 3).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността и заверените копия на лиценза са лични и не се преотстъпват.

(3) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Срокът на лиценза на Общността се продължава за нови пет години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичане на срока на валидност на лиценза на Общността и отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице отказва издаването на лиценз на Общността и на заверените копия на лиценза, както и продължаване на срока на лиценза, когато кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 3 или към заявлението не са приложени изискуемите документи по чл. 8.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отказът за издаване на лиценз на Общността и на заверените копия на лиценза се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Действието на лиценза на Общността се прекратява преди изтичане на срока на неговата валидност считано от датата на:

1. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) искането на неговия притежател за прекратяване валидността му;

2. прекратяване дейността на лицето по чл. 2, ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) отнемането му.

1. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) се установи, че е издаден въз основа на неистински документи или документи с невярно съдържание;

2. отпадне някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8;

3. не е спазен срокът по чл. 9, ал. 3;

4. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на Закона за автомобилните превози, на тази наредба, на разпоредбите на международни договори и спогодби, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина;

5. при констатирани случаи на нарушение на чл. 17, ал. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международни превози на товари с моторни превозни средства с товароносимост до 3,5 т или допустима максимална маса до 6 т и за извършване на превози за собствена сметка се изисква разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.

(3) Разрешителните са лични и не се преотстъпват.

(4) Не се допуска заличаване или корекции върху разрешителните или върху "резервацията на разрешителни" без заверка от компетентните органи.

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на договора за наем или лизинг на превозното средство, когато то не е собственост на превозвача;

3. товарителницата по образец съгласно Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR);

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) разрешително за територията на Република България, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна;

5. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и други документи за водача, превозното средство и товара, включително и митническите гаранционни документи, които се изискват по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трудовият договор на водача или заверено извлечение от него, от което да са видни имената на работодателя и работника, датата на сключване и срокът на договора, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство.

Раздел II.
Резервиране на разрешителни за международен превоз на товари

Чл. 20. (1) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Заявяването на еднократни разрешителни за международни превози на товари се извършва от лицата по чл. 2, ал. 1 или упълномощени от тях лица, за всеки конкретен превоз в Бюрата за обслужване на превозвачите (БОП) или по електронен път със заявка по образец (приложение № 13).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Потвърждаването на заявката за разрешителни се извършва по електронен път от Министерството на транспорта - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и се удостоверява с "резервация на разрешителни" (приложение № 14).

(3) Превозвачът получава резервация на разрешителни от БОП, обработило заявката.

Раздел III.
Получаване на резервирани разрешителни

Чл. 21. Резервираните разрешителни се получават в граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За получаване на резервираните разрешителни водачът на МПС на лицето по чл. 2, ал. 1 представя: оригинална валидна резервация на разрешителни, подписани и подпечатани от него; заверено копие на лиценза на Общността за извършване на международен превоз на товари; оформени други транспортни и митнически документи.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Служителят от ГКПП проверява представените транспортни и митнически документи от водача на МПС, наличието на превозното средство, завереното копие на лиценза на Общността и сверява данните от резервацията на разрешителните с данните от служебния опис (приложение № 15), след което обработва "резервацията на разрешителни" и предоставя разрешителните на водача на МПС.

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Раздел IV.
Отчитане на разрешителни

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Получените разрешителни по реда на раздели III и V се отчитат от превозвача в седемдневен срок от приключване на превоза.
Раздел V.
Предоставяне на разрешителни за международни превози на товари без предварително резервиране

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Разрешителни за международни превози на товари на лица по чл. 2, ал. 1 без предварително резервиране се предоставят от Министерството на транспорта само в следните случаи:

1. при превози на товари между трети страни, без да се преминава през територията на Република България по сключени договори с търговски или спедиторски фирми;

2. при изтекъл срок на разрешителните, с които лицето е започнало превоза;

3. при пренасочване на превозното средство, след като то е напуснало страната с разрешителни, получени по реда на раздел III;

4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

5. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разпределение на разрешителни по ал. 1, подава в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" заявление по образец и в срок, указани в заповедта по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 участват в разпределението на разрешителните по ал. 1 с регистрирани само в Република България превозни средства, които самостоятелно или включени в състав от пътни превозни средства - автомобил с ремарке или влекач с полуремарке, са с товароносимост над 20 т или полезен закрит обем не по-малко от 80 м³.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Не се допуска до участие в разпределението на разрешителните по ал. 1 превозвач, който:

1. е с отнето разрешително през последните две години за нарушенията по ал. 6.

2. е използвал неистинско или издадено на друг превозвач еднократно разрешително;

3. е преотстъпвал еднократно разрешително на друг превозвач.

(6) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Разрешителното се отнема, когато при осъществяването на дейността от превозвача:

1. е използвано неистинско или издадено на друг превозвач разрешително;

2. е използван неистински или с невярно съдържание сертификат:

а) сертификат за съответствие на моторното превозно средство с техническите норми за "по-зелен и сигурен автомобил";

б) сертификат за съответствие на моторното превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за "Евро 3 сигурен автомобил";

в) сертификат за съответствие на ремарке/полуремарке с техническите норми за сигурен автомобил;

г) сертификат за годишен преглед за техническа изправност на превозното средство;

3. е използвано разрешително за превоз на товари за страни, които не са членки на ЕКМТ и не са посочени в разрешителното;

4. е преотстъпвано разрешителното на друг превозвач;

5. разрешителното е използвано неефективно, изразяващо се в недостигане на месечен пробег с товар на територията на страни - членки на ЕКМТ, определян ежегодно в заповедта по ал. 1;

6. бордовият дневник е попълван с неверни данни за съответния превоз;

7. са извършвани превози на територията на една и съща държава (каботажни превози);

8. е използвано разрешителното с превозно средство, което не отговаря на нормите и изискванията, посочени в издадения му сертификат;

9. не е предоставяна всеки месец от годината изискуемата справка-отчет съгласно заповедта по ал. 1.