Наредба №14 от 23. 07. 2001 г за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри



страница1/7
Дата08.05.2018
Размер0.9 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
НАРЕДБА № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 71 от 14.08.2001 г., в сила от 14.08.2001 г.

кн. 9/2001 г., стр. 264

т. 1, р. 4, № 433
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят съдържанието, условията и редът за създаването, поддържането и съхраняването на кадастралната карта и кадастралните регистри. С наредбата се определя и класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти.

Чл. 2. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. Кадастралните регистри съдържат информация и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, както и за точките от геодезическата основа, идентификаторите на недвижимите имоти и промените им.

(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри служат за основа при:

1. създаването на имотния регистър;

2. изработването на устройствени планове и инвестиционни проекти;

3. създаване на специализирани карти, регистри и информационни системи по реда на глава четвърта от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР);

4. други случаи, предвидени в закон.

(3) Включването в кадастъра на информация от специализираните карти, регистри и информационни системи по ал. 2, т. 3, като допълнителни кадастрални данни, тяхното поддържане в актуално състояние и ползването им, се извършва въз основа на договор между Агенцията по кадастъра (АК) и ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 3. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват за цялата територия на Република България, определена от държавните граници.

(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат по землища и райони на градове по чл. 10 от Закона за административно- териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), но могат да се изработват, приемат и одобряват и за части от землища или за части от градове.

(3) Предмет на кадастралната карта и кадастралните регистри са недвижимите имоти - обект на кадастъра, наричани по-нататък "недвижими имоти", разположени на територията на страната, независимо от правото на собственост върху тях.

(4) Схемите на етажите от сгради, в които има самостоятелни обекти, са неразделна част от кадастралната карта.

(5) Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват в цифров вид от правоспособни лица по смисъла на ЗКИР и се съхраняват и поддържат актуални чрез информационната система на кадастъра.

(6) Кадастралната карта в графичен вид се получава от цифровия й вид при спазване на изискванията на приложение № 1 и се изчертава по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.

(7) Кадастралната карта, кадастралните регистри и всички данни, свързани със създаването и поддържането на кадастъра, се съхраняват и върху оптичен носител за еднократен запис, както и в графичен вид върху традиционен носител.

Чл. 4. (1) Кадастралната карта се изработва в приетата за граждански цели геодезическа координатна система. При смяна на координатната система кадастралната карта се трансформира в новата система от АК.

(2) Границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се изобразяват в кадастралната карта като отсечки и/или дъги.

(3) Границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се определят от координатите на граничните (контурните) им точки.

(4) Координатите на точките, които определят границите на поземлените имоти, очертанията на сградите и схемите на самостоятелните обекти в сгради (по етажи), се съхраняват в информационната система на кадастъра с точност до сантиметър.

(5) Площите на поземлените имоти и на сградите се изчисляват чрез координатите на определящите ги точки, като се отчита видът на границата съгласно ал. 2 и се съхраняват в информационната система на кадастъра с точност до квадратен метър.

Глава втора

КАДАСТРАЛНА КАРТА

Раздел I

Съдържание на кадастралната карта

Чл. 5. (1) Кадастралната карта съдържа:

1. държавните граници;

2. границите и наименованията на областите;

3. границите и наименованията на общините;

4. границите, наименованията и кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на землищата и районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ;

5. границите и номерата на кадастралните райони;

6. границите и номерата на поземлените имоти;

7. очертанията и номерата на сградите;

8. границите и наименованията на кметствата;

9. границите на териториите с еднакво трайно предназначение;

10. точките, определящи границите на поземлените имоти и очертанията на сградите, както и техните номера;

11. точките от геодезическата основа и техните номера;

12. наименованията на улици, площади, булеварди, квартали, жилищни комплекси, населени места, селищни образувания, природни и исторически забележителности, местности, водни течения и водни площи, пристанища, пътища, железопътни линии.

(2) Кодът по ЕКАТТЕ, номерът на кадастралния район, номерът на поземления имот, номерът на сградата и на самостоятелния обект в нея образуват идентификатора на недвижимия имот в кадастъра по ред, определен с Наредба № 15 от 2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра.

(3) Границите по ал. 1, т. 1 - 5 и т. 8 и 9 са и граници на поземлени имоти. Граници на поземлени имоти могат да съвпадат с очертания на сгради.

(4) Начинът на материализиране на границите на поземлените имоти се изобразява чрез условен знак съгласно приложение № 1.

(5) Границите по ал. 1, т. 1 - 7 имат кадастрално ниво. Подреждането на границите по ал. 1, т. 1 - 7 определя йерархичните им кадастрални нива в низходящ ред. Когато граници от различни йерархични нива съвпадат, в кадастралната карта се изобразява границата от най-високо ниво.

(6) Всеки поземлен имот и сграда в кадастралната карта е непрекъсната област.

(7) Разграфката и номенклатурата на кадастралната карта, оформянето, визуализацията на нейното съдържание в цифров вид и изчертаването й в графичен вид се извършват съгласно приложение № 1.

Чл. 6. (1) Държавната сухоземна и речна граница се установява с международни договори и се изобразява в кадастралната карта по данни от протоколи на международни комисии за определяне геодезическите координати на определящите я точки.

(2) Когато за участъци от държавната граница няма геодезически координати на определящите я точки, участъците се нанасят в кадастралната карта по координатите, получени чрез дигитализиране на изображението на границата в едромащабната топографска карта до определянето й по реда на ал. 1.

(3) Държавната морска граница и границата на вътрешните водни пътища се установяват и изобразяват съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).

Чл. 7. (1) Границите и наименованията на административно-териториалните единици - области, общини и кметства, се изобразяват в кадастралната карта така, както са установени по реда на ЗАТУРБ.

(2) Границите по ал. 1 съвпадат с части от землищни граници на населените места, от които се състои съответната административно- териториална единица.

Чл. 8. Границите и наименованията на районите се изобразяват в кадастралната карта така, както са установени по реда на Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове.

Чл. 9. (1) Землищните граници се установяват от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател - представител на областната администрация, и членове: представители на съответните общински администрации, представители на кметствата и на службата по кадастъра.

(2) В заповедта за назначаване на комисията по ал. 1 се определя и срокът, в който кметовете на общините следва да означат на място чупките на землищните граници с регламентирани трайни знаци по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.

(3) При определяне на землищна граница се спазват следните изисквания:

1. землищната граница по възможност да минава по реки, дерета, пътища, железопътни линии, структурни линии на терена, други трайно съществуващи обекти на терена и да има минимален брой чупки;

2. землищната граница по възможност да минава по граници на поземлени имоти.

(4) За установената и означена землищна граница се съставя досие. Досието съдържа подписаните от комисията по ал. 1 протокол, регистър на координатите на чупките и карта в мащаб (М) 1:5000 с нанесена землищна граница.

Чл. 10. (1) Землищата и районите по чл. 10 ЗАТУРБ се подразделят на кадастрални райони, които са едносвързани области, и изчерпват територията на землището, съответно на района.

(2) Границите на кадастралния район съвпадат с граници на поземлени имоти. Кадастралният район се ограничава от землищни граници, граници на райони на градове по чл. 10 ЗАТУРБ, пътища, железопътни линии, улици, реки и други трайно съществуващи линейни обекти.

(3) Кадастралният район може да обхваща и територии с различно трайно предназначение.

(4) Кадастралните райони се определят при създаване на кадастралната карта, като броят на поземлените имоти в един кадастрален район не може да превишава 600.

(5) Определянето на границите и обхватът на кадастралните райони се съгласуват със службите по кадастъра.

Чл. 11. (1) Териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са:

1. урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) - определени с подробен устройствен план по Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон по отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно ползване, доколкото това не противоречи на закон;

2. територии на транспорта - определени със Закона за пътищата (ЗП), Закона за Българските държавни железници, Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), Закона за гражданското въздухоплаване и ЗМПВВППРБ;

3. земеделски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ);

4. горски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и ЗСПЗЗ;

5. територии, заети от води и водни обекти, определени със Закона за водите (ЗВ) и ЗМПВВППРБ;

6. защитени територии, определени със Закона за защитените територии, ЗВ и Закона за паметниците на културата и музеите;

7. нарушени територии съгласно чл. 7 ЗУТ.

(2) Кодовете на териториите по ал. 1 са дадени в табл. 1 на приложение № 2.

Чл. 12. (1) При означаване на землищните граници се използват съществуващите досиета на землищните граници, създадени по отменения Закон за единния кадастър на Народна Република България (ЗЕКНРБ), съответно установени със съдебно решение или по реда на чл. 43, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

(2) Точките от землищната граница, които се означават с трайни знаци, се определят от комисията по чл. 9, ал. 1.

(3) С трайни знаци се означават крайните точки на границата между две землища, чупките в участъка, където землищната граница минава през обработваеми земеделски земи, както и точките, в които тя се отклонява от обектите по ал. 4.

(4) Не се означават с трайни знаци чупки по землищната граница, които попадат върху трайни съоръжения, пътища, железопътни линии, реки, канали, водни течения и водни площи, планински хребети, оврази, дерета и територии без съществено стопанско значение.

Чл. 13. (1) Границите на поземлените имоти се установяват от:

1. областните управители и кметовете на общини по реда на чл. 36, т. 1 ЗКИР и от собствениците или носителите на други вещни права по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР;

2. цифров план или цифрова карта, одобрени по реда на закон;

3. графичен план или карта, одобрени по реда на закон.

(2) Границите на поземлените имоти в зависимост от начина на означаването им върху терена са:

1. трайно означени - когато граничните точки на поземлен имот са означени с регламентирани знаци или са ъгли на сгради, масивни и полумасивни огради, подпорни стени и други масивни съоръжения;

2. нетрайно означени - паянтови огради, структурни линии на естествени и изкуствени форми на релефа, граници на обекти на техническата инфраструктура и др.;

3. неозначени - граници на поземлени имоти, определени с влязъл в сила план, или с проект, одобрен по реда на закон.

(3) По реда на ал. 1, т. 1 могат да бъдат установявани и означавани с регламентирани знаци само границите по ал. 2, т. 1 и 2.

(4) Границите на поземлени имоти по ал. 2, т. 3 могат да се означават с регламентирани трайни знаци по искане на собственика по реда на чл. 52.

(5) Изпълнителният директор на АК одобрява образци на знаците за означаване на границите на поземлените имоти.

Чл. 14. (1) Координатите на граничните точки на поземлените имоти по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 и на означените землищни граници се определят чрез преки геодезически измервания, вкл. фотограметрични измервания и изчисления, като се спазват изискванията за точност по чл. 19.

(2) По реда на ал. 1 се координират и чупките по землищните граници, когато са ясно дефинирани върху терена - пътища, железопътни линии, канали, граница на територия с еднакво трайно предназначение и др., когато това е от значение за границите на поземлените имоти, които са частна собственост на физически и юридически лица.

(3) Когато координирането на трайно стабилизирани граници е извършено от графичен план или карта, при разпореждане с недвижимия имот по искане на собственика или заинтересуваното лице, координатите на граничните точки на имота се определят чрез преки геодeзически измервания по ал. 1, след като бъдат означени с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 43, ал. 5. Когато разликата е по-голяма от допустимата по чл. 19, кадастралната карта се коригира по реда на чл. 71.

(4) Когато землищната граница съвпада с имотни граници, определени с влязъл в сила план по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, чупките на тези граници се трасират, когато е необходимо да бъдат означени с трайни знаци.

(5) Координатите на граничните точки, установени по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2, се определят в координатната система на кадастралната карта чрез конвертиране и трансформиране от съответните цифрови планове и карти.

(6) Координатите на граничните точки, установени по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, се определят чрез дигитализиране (сканиране и векторизиране) от съответните графични планове и карти при спазване на изискванията по чл. 45, ал. 1, т. 3.

(7) При несъответствие, по-голямо от допустимото отклонение по чл. 19, между означената гранична точка по чл. 13, ал. 1, т. 1 и положението й в кадастралната карта, определено по реда на ал. 6, за вярна се приема означената на място гранична точка, ако знакът е опазен и не е променян.

(8) Координатите на граничните точки по чл. 13, ал. 2, т. 3 могат да бъдат променяни само чрез нов устройствен план или проект, одобрен по реда на закон, или при отстраняване на непълноти и грешки.

(9) По взаимно съгласие на собствениците границите на поземлените имоти могат да се изправят, без да се променят площите на имотите, с точност до квадратен метър.

Чл. 15. (1) Очертанието на сградата се състои от един или повече затворени контури.

(2) Координатите на точките, определящи очертанието на сградата, се определят по реда на чл. 14, ал. 1 и 6.

(3) Подземните сгради се отразяват в кадастралната карта въз основа на екзекутивната документация, а при липса на такава - се заснемат с видимите им надземни части или отвътре, като за целта се създава подходяща геодезическа основа.

(4) Конкретното предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях и съответстващият му код са определени с класификатора в табл. 2 на приложение № 2.

Чл. 16. (1) За недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в кадастралната карта се нанасят само границите на поземлените имоти и техните идентификатори.

(2) Държавните органи, които управляват или ползват имоти по ал. 1, предоставят на АК данни за границите на поземлените имоти в срока, определен по чл. 35, ал. 2 ЗКИР.

Чл. 17. (1) Самостоятелният обект в сграда е етаж или част от етаж съгласно глава четвърта от Закона за собствеността.

(2) За самостоятелните обекти в сграда се изработват схеми по етажи съгласно приложение № 3.

(3) Схемата е хоризонтален разрез на сградата, в който е дадено взаимното разположение на самостоятелните обекти или частите от тях на съответния етаж.

(4) Схемата на етажа се изработва по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и съдържа:

1. адреса на сградата;

2. номера на кадастралния район;

3. номера на сградата и номера на поземления имот, в който е разположена сградата;

4. номера на етажа;

5. номерата на самостоятелните обекти или на части от тях, разположени на етажа.

(5) Схемите се изработват въз основа на данни от документите за собственост и на част архитектурна на одобрен инвестиционен проект, проект за заснемане за узаконяване или одобрена екзекутивна документация, които се представят от заинтересуваните лица или общините.

(6) Ако за самостоятелен обект в сграда не са налице документи или планове, схемите се изработват чрез скициране на място, като се използват очертанията на сградата в кадастралната карта.

Чл. 18. Начинът на трайно ползване е характеристика, която определя конкретното ползване на поземлен имот. Начините на трайно ползване на поземлените имоти и кодовете им се определят с класификатора в табл. 3 на приложение № 2.

Раздел II

Точност на кадастралната карта

Чл. 19. (1) За контролиране точността на кадастралната карта се въвеждат:

1. допустима стойност на грешката в абсолютното положение на точка;

2. допустима стойност на грешката в разстоянието между две точки.

(2) Под "грешка в абсолютното положение на точка" (s) се разбира величината

s = ›(х - х )ќ + (у - у )ќ ,

0 0

където:


х , у са координатите на точката в кадастралната карта;

0 0


х, у - координатите на точката при контролно (повторно) определяне чрез пряко геодезическо измерване и изчисление.

(3) Под "грешка в разстоянието между две точки" (ds) се разбира величината

ds = s - s ,

0

където:



s е разстоянието между две произволно избрани точки от обект (поземлен

0имот или сграда) или група съседни обекти в кадастралната карта;

s - разстоянието при контролно измерване на място между същите точки.

(4) Допустимите стойности на s за урбанизирани територии са:

1. при трайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от основното застрояване, определена чрез преки геодезически измервания, трасирана по координати от одобрен план и означена с регламентиран знак гранична точка на поземлен имот - 30 сm;

2. при трайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от основното застрояване, когато източникът на определяне е графичен план, при нетрайно означена граница на поземлен имот или контурна точка от сграда на допълващото застрояване, определена чрез преки геодезически измервания - 60 сm;

3. при нетрайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от допълващото застрояване, когато източникът е графичен план - 90 сm.

(5) Допустимите стойности на ds за урбанизирани територии и застроени поземлени имоти извън тях са:

1. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от основното застрояване, определени чрез преки геодезически измервания - 20 сm;

2. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от основното застрояване, когато източникът е графичен план; при нетрайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от допълващото застрояване, определени чрез преки геодезически измервания - 40 сm;

3. при нетрайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от допълващото застрояване, когато източникът е графичен план - 60 сm.

(6) Допустимите стойности на s и ds за земеделски земи, гори и защитени територии, ако не е указано друго в наредбата, са:

1. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда, определени чрез преки геодезически измервания, или трасирана по координати от одобрен план граница на поземлен имот - 60 сm;

2. при нетрайно означена граница, определена чрез преки геодезически измервания, или трайно означена граница, определена от графичен или друг план - 120 сm;

3. при нетрайно означена граница, определена от графичен план - 180 сm.

(7) Допустимите стойности на s и ds за територии без съществено стопанско значение са 10 m.

(8) Грешките s и ds трябва да имат разпределение близко до нормалното, когато броят им е по-голям от 50. Систематичните влияния се отстраняват чрез подходящи трансформации.

(9) Когато грешката в гранична точка на поземлен имот или сграда е по-голяма от съответната стойност по ал. 4 - 7, се прилага редът по чл. 71.

(10) Агенцията по кадастъра не носи отговорност за отклонения при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите стойности на грешките по ал. 4 - 7.

Чл. 20. За всяка сграда и поземлен имот се изчисляват площта и средната й квадратна грешка с точност до квадратен метър. Допустимата разлика при

повторно (контролно) измерване в площта е m = 2ds ›P, където:

p.dop


ds е грешката по чл. 19 в m;

P - площта на имота в mќ.

Раздел III

Геодезическа основа на кадастралната карта

Чл. 21. (1) Геодезическата основа на кадастралната карта включва:

1. точките от държавната геодезическа мрежа;

2. точките от геодезическите мрежи с местно предназначение;

3. точките от работната геодезическа основа.

(2) Координатите на точките по ал. 1 се изчисляват в приетата за граждански цели геодезическа координатна система.

Чл. 22. Проектирането, стабилизирането и определянето на координатите на точките по чл. 21, ал. 1, т. 1 не е предмет на наредбата. При създаването на геодезическата основа те се приемат за дадени (изходни). Данните за точките от държавната геодезическа мрежа се предоставят от Министерството на отбраната на АК.

Чл. 23. (1) Точките от геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП) трябва да имат плътност най-малко 1 точка на 4 kmќ, като се включват и точките от държавната геодезическа мрежа, както и точките в урбанизираните територии. Плътността се определя върху площта на района по чл. 35, ал. 2 ЗКИР.

(2) В урбанизирани територии с площ над 25 hа плътността на точките по ал. 1 е най-малко 2 + P/50, където P е площта в hа.

(3) Основните изисквания към ГММП са:

1. в проекта на ГММП задължително се включват като нови съществуващите на терена точки от пети и шести клас;

2. точките трябва да са равномерно разпределени върху територията на обекта, съответно в урбанизираните територии и териториите извън тях;

3. по възможност точките се избират на места, в които рискът от унищожаването им е най-малък;

4. точките по периферията на урбанизираната територия (отдалечени на не повече от 600 m от границата на територията) да образуват многоъгълник, който да обхваща населеното място или селищното образувание - границата на урбанизираната територия не може да бъде извън многоъгълника на разстояние, по-голямо от 200 m.

(4) Геодезическите мрежи с местно предназначение се проектират, преизмерват и прекоординират по съдебни райони.

(5) Точките от ГММП се номерират с арабски цифри по съдебни райони. Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките са най-много трицифрени числа и са уникални в съдебния район.

  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница