Наредба №16-116 от 8 февруари 2008 Г. За техническа експлоатация на енергообзавеждането

3. след ремонти и преустройства, оказващи влияние върху ефективността на зануляването.

Чл. 268. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защита от токове с нулева последователност, на периодична проверка подлежат:

1. изправността на защитния прекъсвач;

2. съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване;

3. електрическата връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване.

(2) Изправността на защитния прекъсвач за токове с нулева последователност се проверява, като при нормално захранен и поставен във включено положение прекъсвач се натиска бутонът за проверка, при което прекъсвачът трябва да изключи. Проверката се извършва в срокове, препоръчани от инструкциите на производителя, съпровождащи защитния прекъсвач, или в срокове, определени от енергетика, съобразно местните условия.

(3) Проверката за съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване се извършва чрез измерване и съпоставка с максимално допустимата стойност, определена като отношение на допустимото напрежение при допир за конкретните условия и номиналния ток на задействане на защитния прекъсвач, в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от една година.

(4) Проверката за електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване се състои в измерване съпротивлението на защитния проводник между корпуса и защитната клема, разположена най-близо до мястото на инсталиране на защитния прекъсвач, и се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(5) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 2 може да се извършва със специализиран уред, който дава възможност за проверка на задействането на прекъсвача с измерване на тока на задействане и/или времето за изключване.

(6) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 3 и 4 може да се извършва общо, със специализиран уред, който дава възможност за проверка без задействане на защитния прекъсвач, с измерване на съпротивлението на предпазното заземяване и/или на допирното напрежение.

(7) Проверките по ал. 5 и 6 се извършват съобразно инструкцията на производителя на съответния специализиран уред.

Чл. 269. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защита от опасно напрежение, на периодична проверка подлежат:

1. изправността на защитния прекъсвач;

2. съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване;

3. електрическата връзка между защитаваните приемници на електрическа енергия и защитния прекъсвач;

4. електрическата връзка между защитния прекъсвач и предпазното заземяване;

5. отсъствието на електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване.

(2) Изправността на защитния прекъсвач за опасно напрежение се проверява, като при нормално захранен и поставен във включено положение прекъсвач се натиска бутонът за проверка, при което прекъсвачът трябва да изключи. Проверката се извършва в срокове, препоръчани от инструкцията на производителя, съпровождаща защитния прекъсвач, или в срокове, определени от енергетика, съобразно местните условия.

(3) Съпротивлението спрямо земя на предпазното заземяване се проверява чрез измерване на съпротивлението спрямо земя на съответната клема на защитния прекъсвач и съпоставяне с максимално допустимата стойност, определена от инструкцията на производителя, съпровождаща защитния прекъсвач. Проверката се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от една година.

(4) Електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и защитния прекъсвач се проверява чрез измерване на съпротивлението на защитния проводник между корпуса на приемника и съответната защитна клема на защитния прекъсвач, в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(5) Отсъствието на електрическа връзка между корпуса на защитавания приемник на електрическа енергия и предпазното заземяване се проверява чрез измерване съпротивлението между корпуса на приемника и предпазното заземяване, в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(6) При наличие на техническа възможност проверката по ал. 2 може да се извършва със специализиран уред, даващ възможност за проверка на задействането на прекъсвача, с измерване на напрежението на задействане и/или времето за изключване и допирното напрежение. Проверката се извършва съобразно инструкцията на производителя на съответния специализиран уред.

Чл. 270. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага защитно разделяне, на периодична проверка подлежи съпротивлението на защитно разделената верига спрямо веригата на захранващата мрежа.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от пет години.

(3) Когато в електрическа уредба с напрежение до 1000 V, в която се прилага защитно разделяне, се използва и устройство за контрол на съпротивлението на изолацията спрямо земя - устройство за контрол на изолацията, на периодична проверка подлежи и изправността на защитното устройство. Проверката се извършва съобразно инструкцията на производителя на защитното устройство в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от три години.

Чл. 271. (1) В електрически уредби с напрежение до 1000 V, в които се прилага безопасно свръхниско напрежение чрез защитно разделяне на токов кръг за свръхниско напрежение, на периодична проверка подлежи съпротивлението на веригата/веригите за безопасно свръхниско напрежение спрямо останалите електрически вериги на захранващата мрежа.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от три години.

Глава четиринадесета.

ЗАЩИТА ОТ ПРЕНАПРЕЖЕНИЯ

Чл. 272. (1) С тази глава се определят изискванията за техническа експлоатация на всички устройства за защита от атмосферни и комутационни пренапрежения на електрическите уредби за променливо напрежение до 220 kV.

(2) Устройствата за защита от пренапрежения удовлетворяват изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 273. Системите за защита от пренапрежения се комплектуват със следната техническа документация:

1. екзекутивен проект за защитната инсталация, съгласуван с преносното/разпределителното предприятие и с органите за пожарна и аварийна безопасност;

2. протоколи за изпитване на вентилните отводи до и след монтажа им;

3. протоколи за монтиране на тръбните отводи;

4. протоколи за измерването на преходното съпротивление на заземленията на защитните устройства.

Чл. 274. Предприятията, които експлоатират защитните устройства, разполагат с актуални схеми и данни за:

1. разположението на вентилните, тръбните и искровите отводи (тип на отвода, разстояние по ошиновката от вентилните отводи до защитаваните електрически съоръжения - силовите и измервателните трансформатори, разединителите и др.);

2. заземителните съпротивления на стълбовете, на които са монтирани мълниезащитни устройства;

3. специфичното електрическо съпротивление на почвата в близост до подстанциите и по трасето на линиите на територията на електрическите уредби;

4. пресичането на въздушните електропроводи с други електропроводни и съобщителни линии, отклонения от въздушни мрежи, положени кабели и др.;

5. степента на замърсяване на изолацията на електрическите уредби и електропроводите.

Чл. 275. (1) Проверка с демонтиране на тръбните отводи, които през зимния период се оставят включени, се извършва един път на три години.

(2) Върхова ревизия без демонтиране на тръбните отводи в зоните с интензивно замърсяване се извършва по местна инструкция.

(3) След преминаване на гръмотевичния сезон задействалите отводи се подлагат на извънредна проверка след демонтиране.

Чл. 276. (1) Средствата за защита от пренапрежения се проверяват всяка година преди настъпване на гръмотевичния сезон.

(2) Вентилните отводи за защита на въртящи се машини задължително се изпитват ежегодно.

Чл. 277. При профилактични изпитвания на вентилните отводи се извършва:

1. измерване на съпротивлението на отводите с мегаомметър за 2500 V - един път на три години и при ремонт на съоръжението, към което е включен отводът; оценката за състоянието на отвода се извършва чрез съпоставяне на стойността на съпротивлението с резултатите от предишните измервания;

2. измерване на тока на проводимостта при прилагане на постоянно напрежение; измерванията се извършват за всички отводи един път на 3 години, а също и след разместването им или след основен ремонт; извънредни измервания се извършват и в случаите, когато измерванията с мегаомметър показват значително - 30 % и повече, изменение на съпротивлението на отвода;

3. измерване на пробивното напрежение на искровите междини при промишлена честота - един път на шест години.

Чл. 278. Оглед на тръбните отводи, мълниезащитните въжета и линейната изолация се извършва от земята при:

1. всеки пореден обход на ВЕ;

2. изключване на ВЕ или при задействане на устройството за АПВ след гръмотевична буря, ако има съмнение за пробив в изолацията - земно съединение.

Чл. 279. Оглед на средствата за защита от пренапрежения на електрически уредби се извършва:

1. в подстанции с дежурен персонал - по време на поредния обход, а също и след гръмотевична буря, причинила трайно земно съединение;

2. в подстанции без постоянен дежурен персонал - при огледа на всички съоръжения.

Чл. 280. Тръбните отводи, монтирани на изводите в подстанциите, се оглеждат от дежурния персонал периодично заедно с основните съоръжения, а също и след гръмотевична буря в района на подстанцията.

Чл. 281. (1) В мрежи, които работят с компенсация на капацитивните токове, се допуска напрежение на несиметрия не по-голямо от 0,75 % от фазното напрежение.

(2) При нормален режим без земно съединение се допуска напрежение спрямо земя на звездния център на мрежата, ненадвишаващо:

1. продължително време - 15 % от фазното напрежение;

2. за един час - 30 % от фазното напрежение.

(3) Намаляването на напрежението на несиметрия и напрежението спрямо земя на звездния център се постига чрез изравняване на капацитетите на фазите спрямо земя.

Чл. 282. Не се допуска изключване на дъгогасителните реактори при земно съединение в мрежата.

Чл. 283. Ръководителите на предприятията, които се захранват от мрежа с компенсация на капацитивните токове, незабавно уведомяват оперативния персонал на електроенергийната система за измененията в конфигурацията на собствените си мрежи, за да се пренастроят своевременно дъгогасителните реактори.

Чл. 284. Трансформаторите и другите електрически съоръжения в трансформаторните подстанции с напрежение 6 ё 20 kV, които се захранват от въздушни електропроводи, се защитават от атмосферни пренапрежения чрез един комплект метално-окисни вентилни отводи, монтирани на страната на по-високото напрежение на трансформатора, на въвода или на шините на подстанцията, и с един комплект вентилни или искрови отводи на страна 0,4 kV. Допуска се и монтирането на отводите на първия стълб на изводите 0,4 kV.

Чл. 285. Преходът от ВЕ с напрежение 20 kV към кабелен електропровод, трансформаторен пост или РУ се защитава от пренапрежения с вентилни отводи, поставени на прехода "въздушен електропровод - кабелен електропровод", като заземителните клеми на вентилните отводи се свързват с металната обвивка на кабела и към земя.

Чл. 286. (1) Неизползваните намотки за ниско напрежение на силовите тринамотъчни трансформатори се съединяват в симетрична схема "звезда" или "триъгълник" и се заземяват в звездния център или в произволно избрана точка на намотките, ако не е предвидена защита на тези намотки от пренапрежения.

(2) Неизползваните намотки за средно напрежение се защитават с вентилни отводи на всяка фаза независимо от схемата на свързването на намотките.

Чл. 287. Ежегодно преди настъпването на гръмотевичния период се извършва проверка на схемите на мълниезащитата, като се отбелязват извършените или предстоящите изменения.

Чл. 288. (1) За защита от комутационни пренапрежения електрическите мрежи средно напрежение (СрН) работят със заземен звезден център през дъгогасителен реактор или активно съпротивление, както и смесено.

(2) Защита от комутационни пренапрежения и заземяване на звездния център се налага при капацитивен ток на земно съединение, по-голям от 10 А.

Чл. 289. Начинът на заземяване на звездния център се избира в зависимост от вида на мрежата и съотношението на кабелната и въздушната част, както следва:

1. въздушни мрежи - чрез дъгогасителен реактор или комбинирано с активно съпротивление;

2. кабелни мрежи - чрез активно съпротивление;

3. смесени мрежи - чрез активно съпротивление, когато кабелната част е по-голяма от 40 % от общата дължина на мрежата, и комбинирано - когато кабелната част на мрежата е по-малка от 40 %.

Чл. 290. Звездният център на мрежи с напрежение 6 ё 10 kV с директно присъединени към тях генератори и/или двигатели се заземява през активно съпротивление, когато капацитивният ток при земно съпротивление е по-голям от 5 А. При необходимост се вгражда устройство за създаване на изкуствен звезден център.

Чл. 291. При ток на земно съединение 50 А и по-голям се поставят най-малко два дъгогасителни реактора.

Глава петнадесета.

КОНДЕНЗАТОРНИ УРЕДБИ

Чл. 292. С тази глава се определят изискванията за техническа експлоатация на кондензаторните уредби, които се използват за повишаване на фактора на мощността и за регулиране на напрежението в електрическите уредби с честота 50 Hz и с напрежение от 0,22 до 10 kV чрез паралелно включване на кондензаторите към приемниците на реактивна електрическа енергия.

Чл. 293. Главата не се отнася за кондензаторни уредби за надлъжна компенсация, за специални уредби и за различните видове електрически филтри.

Чл. 294. При доставяне на нови кондензатори се прави оглед на техническото им състояние, оформя се акт за приемане и се проверяват изправността на корпуса, изолаторите, контактните изводи, клемата за заземяване на корпуса за кондензатори, които нямат съединен с корпуса извод, наличието на табелки с технически данни и теч на масло.

Чл. 295. В помещенията за кондензаторни батерии се осигуряват:

1. принципна еднополюсна схема на уредбата с данни за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, част от уредбата или цялата кондензаторна батерия, съответно за настройката на максималнотокова защита, в случай че се използва защитно реле;

2. термометър или друг уред за измерване на температурата на околния въздух;

3. щанга за разреждане на кондензаторите;

4. противопожарни уреди и съоръжения, съгласувани с органите за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 296. Термометърът или датчикът на уреда за измерване на температурата се разполага в най-горещото място на помещението на кондензаторната уредба между кондензаторите така, че да бъде осигурена възможност за наблюдаване на показанията му без изключване на кондензаторите и без снемане на предпазните огради.

Чл. 297. Паспортът на батерията съдържа списък на кондензаторите с данни за поредния номер, производствения номер, датата на монтажа, номиналното напрежение, мощността и капацитета на всеки кондензатор според табелката от производителя.

Чл. 298. За осигуряване на най-икономичен режим на работа на електрическата мрежа и за поддържане на нивото на напрежението се използва автоматично регулиране на мощността на кондензаторната уредба чрез включване и изключване на цялата уредба или на отделни нейни секции.

Чл. 299. (1) Монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността на кондензаторните батерии с мощност над 150 kVAr е задължително.

(2) На кондензаторните батерии с мощност до 100 kVAr се монтира един амперметър, а над 100 kVAr - три амперметъра.

Чл. 300. Временно до монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността се допуска ръчно включване и изключване на кондензаторните батерии или на отделни техни секции от дежурния персонал по график, изготвен от енергетика на предприятието и съгласуван с преносното/разпределителното предприятие.

Чл. 301. (1) Забранява се работата на кондензаторните уредби в предприятия, работещи на две смени през нощните часове и в празничните и почивните дни, а на три смени - в почивните дни.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за предприятия с непрекъснат работен цикъл.

Чл. 302. (1) За икономия на електрическа енергия се препоръчва кондензаторните уредби за напрежения над 1000 V да работят без постоянно включени разрядни съпротивления, а с автоматично присъединяване на последните в момента на изключване на кондензаторите.

(2) Когато за секциониране на кондензаторните батерии се използват комутационни апарати за изключване на отделните им секции под напрежение, на всяка секция се монтират комплект разрядни съпротивления.

(3) Не се изисква външни разрядни съпротивления за кондензатори с вградени разрядни съпротивления.

Чл. 303. (1) Забранява се включването и изключването на кондензаторни уредби за напрежение над 1000 V посредством разединители.

(2) Всички операции по включването и из-ключването на кондензаторните батерии се извършват в съответствие с изискванията на наредбата и на нормативните актове по безопасност и здраве на труда при експлоатацията на електрически уредби и съоръжения.

(3) Преди изключване на кондензаторната уредба чрез външен оглед се установява изправността на разрядното устройство.

Чл. 304. Забранява се извършването на каквито и да е работи, при които е възможно допиране до тоководещи части на изключена кондензаторна уредба, включително контролно разреждане на кондензаторите, независимо от наличието на общи разрядни съпротивления към кондензаторната батерия, до изпълнението на общите изисквания за безопасност и здраве при работа.

Чл. 305. (1) Контролно разреждане на кондензаторите се извършва с метален прът, здраво закрепен към изолираща щанга.

(2) Изолационните и защитните качества на щангата са еднакви с качествата на щангите за оперативни превключвания в уредбите със същото номинално напрежение, каквото е напрежението на кондензаторната уредба.

Чл. 306. Изгорелите или неизправните предпазители се подменят при изключена кондензаторна батерия и след контролно разреждане на всички кондензатори на батерията с разреждаща щанга.

Чл. 307. (1) При индивидуална защита контролното разреждане се извършва чрез последователно свързване накъсо на изводите на всеки кондензатор от батерията.

(2) При групова защита се извършва разреждане на всяка група кондензатори, а при една обща защита се свързват накъсо общите шини на батерията.

Чл. 308. (1) При повторно автоматично изключване на кондензаторната уредба включване на кондензаторите се разрешава само след отстраняване на причината, предизвикала изключването.

(2) Повторно включване на кондензаторна батерия за напрежение 660 V и по-ниско се допуска след не по-малко от 5 min и при условие, че остатъчното напрежение на батерията е не по-високо от 50 V.

Чл. 309. (1) Огледите без изключване на кондензаторните уредби с напрежение до и над 1000 V се извършват с периодичност, установена от местни инструкции, но най-малко:

1. един път на месец - за уредби с мощност под 500 kVAr;

2. един път на 10 дни - за уредби с мощност над 500 kVAr.

(2) По време на огледа на кондензаторната уредба се проверяват:

1. изправността на предпазните огради, състоянието на ключалките, липсата на странични предмети;

2. липсата на прах, замърсявания, пукнатини в изолаторите;

3. температурата на околния въздух;

4. липсата на подувания на стените на корпусите на кондензаторите и следи от изтичане на кондензаторно масло; наличието на маслени петна не може да бъде причина за снемане от експлоатация на тези кондензатори;

5. целостта на стопяемите вложки (чрез външен оглед на предпазителите от открит тип);

6. стойността на тока и равномерността на натоварването на отделните фази на кондензаторната батерия;

7. стойността на напрежението на шините на кондензаторната уредба или на шините на най-близкото разпределително устройство;

8. изправността на веригата на устройството за разреждане;

9. изправността на всички контакти на тоководещите шини, заземяването, разединителите, прекъсвачите и др.;

10. наличието и изправността на блокировките за безопасност;

11. наличието и качеството на защитните средства - разрядна щанга, диелектрични ръкавици и др. и на противопожарните уреди и съоръжения.

Чл. 310. (1) Извънредни огледи на кондензаторните уредби се правят при появяването на разряди, шум в кондензаторите, при повишаване на напрежението на клемите или температурата на околния въздух до максимално допустимите стойности.

(2) Всички огледи и откритите по време на огледите неизправности в кондензаторните батерии се отбелязват в експлоатационния дневник.

(3) При оглед на включена кондензаторна уредба се забранява снемането или отварянето на предпазните огради.

Чл. 311. Почистването на повърхността на изолаторите, кондензаторите, апаратурата и корпусите от прах и друго замърсяване се извършва при изключена батерия и с периодичност, определена от енергетика.

Чл. 312. Забранява се експлоатацията на кондензаторите:

1. ако напрежението на шините, към които са включени кондензаторите, превишава 110 % от номиналното напрежение на кондензаторите;

2. при температури на околната среда извън допустимия диапазон за кондензаторите от дадения тип;

3. при наличие на пукнатини по стените на кондензаторите;

4. при неравномерно натоварване на фазите на кондензаторната уредба над 10 % от средната стойност на тока;

5. при ток на батерията, превишаващ 130 % от номиналната му стойност;

6. при изтичане на масло от кондензаторите;

7. при повреждане на порцеланов изолатор.

Чл. 313. Текущ ремонт на кондензаторните уредби за напрежение до и над 1000 V се извършва при изключена уредба и най-малко един път годишно.

Чл. 314. Текущият ремонт на кондензаторите включва:

1. проверка на степента на затягането на гайките в контактните съединения;

2. проверка с омметър на целостта на стопяемите вложки;

3. външен оглед на качеството на връзките със заземителния контур;

4. почистване на повърхността на изолаторите, корпусите на кондензаторите, апаратурата и металните арматури от прах и други замърсявания;

5. измерване на капацитета на всеки кондензатор при кондензатори за напрежение над 1000 V;

6. проверка с мегаомметър за липса на корпусно съединение в кондензаторите;

7. запояване с мек припой на местата със следи от просмукване на масло, включително на местата на монтиране на проходните изолатори към капаците на кондензаторите;

8. подмяна на бракуваните секции на батерията или на отделни кондензатори;

9. изпробване на действието на релейната защита и на задвижването на прекъсвачите.

Чл. 315. При оглед или основен и текущ ремонт на основните съоръжения на приемниците на електрическа енергия - електродвигатели и трансформатори, към клемите на които непосредствено са включени кондензаторни батерии, монтирани в едно и също помещение с тези съоръжения, се извършва едновременно оглед или ремонт на тези кондензатори.

Чл. 316. (1) Капацитетът на кондензаторите се измерва с точност не по-малка от 2 % и се оформя в протокол за получените резултати.

(2) При увеличаване на капацитета на кондензаторите вследствие на остаряване на диелектрика, съответно при увеличаване на активния ток, кондензаторната батерия се изключва.

(3) Граничното увеличаване на капацитета се дава от инструкцията на производителя.