Наредба №20 от 23 юни 2010 Г. За утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия



страница3/10
Дата18.04.2017
Размер1.56 Mb.
#19461
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


3.8.4. Електрически контакти тип "шуко" - 5 до 10 бр. във всяка операционна зала.

3.8.5. Излази за кислород, за сгъстен въздух, за двуазотен окис, за аспирация - най-малко по един за всяка операционна маса, в помещението за предоперативна подготовка и за възстановяване от анестезия.

3.8.6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Самостоятелна смукателно-нагнетителна въздухопреработваща система за проветряване на всяко помещение и за отвеждане извън сградата на издишваните от болния газове (задействана със сгъстен въздух с остатъчно налягане 0,5 Mpa).

3.9. Допълнителни изисквания за оборудване в операционния блок:

3.9.1. Климатични устройства с бактериални филтри.

3.9.2. Наличие на повече от 3 броя мивки на операционна зала в помещението за подготовка на операционния екип.

3.9.3. Наличието на самостоятелен отоплителен кръг.

3.9.4. Система за фото- и видеодокументация на извършваните операции.

3.9.5. Компютър за оформяне на документите за извършваните операции.

3.10. (изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Допълнително към операционните зали за извършване на операции по определени хирургически специалности могат да се осигурят:

3.10.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Съдова хирургия - собствен мобилен ангиограф.

3.10.2. Детска хирургия - обособени операционни зали за операции на новородени и кърмачета, оборудвани със самостоятелно затоплящо устройство и оперативен микроскоп.

3.10.3. Кардиохирургия - помещение и машина за прожектиране на кардио-ангиографски филми.

3.10.4. Пластично-възстановителна и естетична хирургия - бокс (помещение) за подготовка на биологични покрития: ало-, ксено-, амнион, както и климатична инсталация, осигуряваща оптимална температура 28 - 33 °С, влажност 60 - 80%, постъпление на стерилен въздух.

3.11. В операционния блок трябва да има възможност за комуникация между операционните зали и други болнични структури.

3.12. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Операционният блок ползва централна стерилизация, но разполага и с допълнителна възможност за стерилизация на място.

3.13. В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика.

3.13.1. Всяка операционна зала се почиства и дезинфекцира текущо след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на основно почистване и дезинфекция.

3.13.2. След извършване на септична операция операционната зала се подлага на основно почистване и дезинфекция.

3.13.3. Апаратурата и техниката в операционните зали се почистват и дезинфекцират ежедневно (операционни маси, лампи, електрокаутери, анестезиологичен апарат и количка, транспортни колички, допълнителна апаратура за диагностика и операции).

3.13.4. В операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки.

3.13.5. След всяка операция хирургичните инструменти подлежат на механично почистване, измиване и подсушаване, след което се стерилизират.

3.13.6. Осъществява се периодичен контрол за асептиката и антисептиката и за заразоносителство на персонала.

3.14. Право на достъп в операционния блок по време на операция имат: пациентите за операция, членовете на хирургичния и анестезиологичния екип, консултанти, специализанти, студенти.

4. Човешки ресурси

4.1. Извънболнична първична медицинска помощ:

4.1.1. Работи общопрактикуващ лекар (първична хирургична обработка на повърхностна рана, опресняване и шев на ръбове на рана, инцизии с дренаж на кожа и подкожна тъкан, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксираща превръзка, повърхностна хемостаза, имобилизация и др.). Обемът от дейности, които осъществява, са регламентирани чрез изисквания за сключване на договор по приложение на Националния рамков договор.

4.1.2. Медицинските сестри подпомагат дейността на лекаря и подготвят пациента за преглед. Извършват под контрола на лекаря назначени от него манипулации, вкл. инжекции, перфузии и др. Медицинските сестри извършват превръзки (първична обработка на рана, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксираща превръзка и др.) според своята компетентност и по предписание на лекаря. Опаковат, етикетират, изпращат и проследяват резултатите от изследваните биологични материали.

4.2. Извънболнична специализирана медицинска помощ:

4.2.1. Лекари с придобита специалност с хирургична насоченост осъществяват дейности съгласно сключени договори с ЛЗ за специализирана извънболнична медицинска помощ (индивидуална, групова практика, МЦ, ДКЦ, МДЦ). Извършват първична и вторична хирургична обработка на рана, натривка от рана и превръзка, имобилизация, вкл. шийна яка, инцизии и шев на меки тъкани, поставяне, промивка и смяна на раневи дренаж, малки амбулаторни хирургични процедури, диагностика и обработка на фистули, диагностични пункции, промивки на стоми, ректална тампонада, мануална репозиция при ректален пролапс, репозиция на хемороиди, инцизия и ексцизия на повърхностно разположени процеси в областта на глава и гръб и Ту образования на коремна и гръдна стена, инцизия на подкожен панарициум, профилактика на лица с повишен риск от злокачествени заболявания и др.

4.2.2. Високоспециализирана дейност - към т. 4.2.1 се включват вземане и подготовка на биопсичен материал от гърда, лимфен възел и инцизия на гръдна жлеза.

4.2.3. Извършват се операции при спазване на определени изисквания (квалификация, апаратурна обезпеченост, условия за следоперативни грижи и др.).

4.2.4. Медицинските сестри подпомагат дейността на лекаря и подготвят пациента за преглед. Извършват под контрола на лекаря назначени от него манипулации, вкл. инжекции, перфузии и др. Медицинските сестри извършват първична обработка на рана, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксиращи превръзки и др. според своята компетентност и по предписание на лекаря.

4.3. Хирургична клиника/отделение в лечебни заведения за болнична помощ:

4.3.1. Началник на клиника/отделение:

4.3.1.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Началник на клиника може да бъде лице, притежаващо образователно-квалификационна степен магистър по медицина, съответно по дентална медицина, с призната медицинска специалност с предимно хирургична насоченост по профила на клиниката - хабилитирано лице, назначено след проведен конкурс.

4.3.1.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Началник на отделение е лице, притежаващо образователно-квалификационна степен магистър по медицина, съответно по дентална медицина, с призната медицинска специалност с предимно хирургична насоченост по профила на отделението, назначено след проведен конкурс.

4.3.1.3. Началникът на клиника/отделение планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност и за икономическата ефективност в структурата.

4.3.2. Лекари в клиника/отделение:

4.3.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В хирургична клиника/отделение работят лекари със или без придобита специалност с хирургична насоченост. Съотношението между хирурзи с придобита специалност и лекари без специалност трябва да бъде в полза на специалистите.

4.3.2.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При извършване на ежедневната диагностично-лечебна дейност лекарите без придобита специалност работят под ръководството на лекар с призната специалност с хирургична насоченост.

4.3.2.3. (зал. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.)

4.3.2.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Броят и квалификацията на лекарите, работещи в клиника/отделение, трябва да обезпечава:

- обема и вида на диагностично-лечебна и консултативна дейност, която се осъществява в структурата;

- обема и вида на извършваните операции;

- оперативната дейност на пациенти в състояние на спешност.

4.3.2.5. (зал. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.)

4.3.2.6. В базите за обучение на студенти се предвижда и персонал, ангажиран с научноизследователска работа, както и за учебна работа със студенти.

4.3.2.7. (зал. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.)

4.3.2.8. (зал. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.)

4.3.3. Медицински сестри:

4.3.3.1. Оптималното съотношение в хирургичната клиника/отделение е 1:2 между лекарски и сестрински персонал.

4.3.3.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Медицинската сестра в клиниката/отделението ежедневно наблюдава общото състояние на болния, притежава компетентност да превързва оперативните рани и да оценява тяхното състояние, да следи основни параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, обем и вид на изтичащите течности през дренажи, сонда, катетри), регистрира резултатите и уведомява лекуващия/дежурния лекар.

4.3.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лекарите и медицинските сестри съвместно осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностични изследвания, консервативно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен режим.

4.3.5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лекарите и медицинските сестри периодично повишават квалификацията си чрез участия в специализирани курсове.

4.3.6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Друг персонал - изпълнява дейности, свързани с хигиенно-санитарното обслужване и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар.

5. Операционна зала (зона, блок)

5.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В болници с повече от две операционни зали, на функционален принцип се определя лекар, отговорник за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на асептиката и антисептиката.

5.1.1. Началникът на операционната зала е лекар с придобита специалност с хирургична насоченост, подчинен на началника на клиниката/отделението.

5.1.2. Началникът на операционната зала отговаря за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на асептиката и антисептиката.

5.1.3. В болници с една или две операционни зали се определя отговорник за операционната зона на функционален принцип, подчинен пряко на началника на клиниката/отделението.

5.2. Операционни сестри

5.2.1. Броят на операционните сестри се определя от:

- задължителна дневна осигуреност от две операционни сестри на една операционна маса в рамките на един работен ден;

- задължително непрекъснато (на смени) осигуряване на операционна сестра на операционна маса при непрекъснат режим на работа с оказване на оперативна дейност на пациенти в състояние на спешност;

- осигуряване на операционна сестра "на разположение" за повикване при спешни състояния.

5.2.2. При необходимост по време на операция в операционната зала могат да работят едновременно две операционни сестри.

5.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Друг персонал - осъществява санитарно-хигиенната поддръжка, дезинфекцията на операционните зали между две операции, изхвърлянето на нечисти и отпадъчни материали, сортирането на мръсно операционно бельо.

6. Хирургичен операционен екип

6.1. Операциите се осъществяват от хирургичен операционен екип в операционна зала.

6.1.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Екипът включва:

6.1.1.1. лекар-оператор, който е ръководител на екипа;

6.1.1.2. лекар/и (асистент или асистенти) в зависимост от обема и сложността на осъществяваната оперативна дейност;

6.1.1.3. операционни медицински сестри.

6.1.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Ръководител на екипа е лекар с призната специалност с хирургична насоченост, с клиничен опит и професионална квалификация. Той носи отговорност за провежданата операция.

6.2. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Броят на членовете на хирургическия операционен екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна дейност.

6.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Малки по обем и сложност операции (малка хирургия) се извършват от екип, включващ лекар-оператор и операционна сестра.

6.2.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При операции със среден обем и сложност (средна хирургия) освен лекар-оператор и операционна медицинска сестра е задължително включването на един асистент, а при необходимост и на втори асистент.

6.2.3. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При операции с голям или много голям обем и сложност освен лекар-оператор и операционна медицинска сестра е задължително включването на двама асистенти, а при необходимост - на трети асистент.

6.2.4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При операции с голям или много голям обем и сложност е възможно по искане на лекаря-оператор да се формира втори хирургичен екип за едновременна работа в две оперативни полета, или ползването само на допълнителна операционна сестра.

6.2.5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Не се допуска смяна на лекаря-оператор по време на операция освен по медицински показания или извънредни обстоятелства.

6.2.5.1. Включването на допълнителни членове към хирургичния екип е необходимо при разширяване на дейността и преминаване от от-малък към по-голям обем оперативна дейност.

6.2.5.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лекар-операторът може да бъде заменен с по-опитен лекар-оператор съгласно условия и ред, определени с правилника на хирургичната структура в случаите, когато не може да се справи с възникнали интраоперативни проблеми или усложнения, застрашаващи живота на болния.

6.3. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Хирургичният операционен екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез до финалното зашиване на оперативната рана, налагането на превръзка и евентуално стерилното отвеждане на дренажи.

6.4. Хирургичният операционен екип извършва оперативната дейност съвместно с анестезиологичен екип.

6.5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В хирургичния операционен екип могат да се включат и лекари без призната специалност, които работят под наблюдение на ръководителя на екипа.

6.6. Операционната сестра е медицинска сестра с необходимия опит и професионална квалификация и е равнопоставен член на операционния екип.

6.7. Операционната инструментираща сестра трябва да познава хода на операциите, да подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти, да контролира техния брой до края на операцията, да следи стриктно за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала, да изпълнява нареждания на ръководителя на хирургичния екип.

6.8. (зал. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.)
ІV. Организация на работа по приема и лечението на пациенти в хирургична структура

1. Прием на болни

1.1. Извънболнична медицинска помощ

1.1.1. Първична медицинска помощ - първичен преглед за уточняване на диагнозата, а при необходимост - консултация с лекар с придобита специалност с хирургична насоченост и издаване на направление за приемане в лечебно заведение за болнична помощ.

1.1.2. Специализирана медицинска помощ - преглед, необходим обем от диагностични изследвания и издаване на направление за приемане в лечебно заведение за болнична помощ.

1.1.3. Прегледите са планови или спешни в зависимост от състоянието на пациента.

1.1.4. В зависимост от придружаващите заболявания се осъществяват и консултации с лекари с други специалности (кардиолог, алерголог и т.н.).

1.1.5. В операционната за амбулаторни операции се извършват операции с малък обем и сложност съгласно раздел втори.

1.2. Лечебно заведение за болнична помощ

1.2.1. В приемния кабинет хирургът снема анамнеза, осъществява основен клиничен преглед и назначава необходимия обем диагностични изследвания. Попълва медицинската документация и насочва пациента за приемане в хирургичната структура на лечебното заведение.

1.2.2. При постъпване на пациент в планов порядък, в зависимост от състоянието и по преценка на лекаря, може да бъде записан в "лист на чакащите", като се определи датата на приема в лечебното заведение.

1.2.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При постъпване на пациент със спешно състояние хирургът в приемния кабинет е задължен да приеме документацията и указанията от насочващия извънболничен лекар и/или от придружаващото медицинско лице, да снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания и консултации.

1.2.4. При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургична клиника/отделение:

1.2.4.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) за динамично наблюдение - предава се на дежурния лекар или на лекуващия лекар;

1.2.4.2. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) за оперативно лечение - уведомява се ръководителят на хирургическия операционен екип и персоналът на операционния блок;

1.2.4.3. писмено в "История на заболяването" (ИЗ) се отразяват назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение, предоперативна подготовка и др.;

1.2.4.4. при необходимост и в зависимост от заболяването или възрастта на пациента се осъществяват консултации с кардиолог, анестезиолог, педиатър и др.

1.2.5. Приетите за болнично лечение пациенти се подлагат на пълна или частична хигиенна обработка.

2. Предоперативен период

2.1. Клиничен диагностичен преглед (КДП)

2.1.1. Изяснява характера на заболяването, неговата органна локализация и топика, влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативно лечение (показания за операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход.

2.1.2. КДП на хирургично болен в извънболнични условия се провежда от общопрактикуващ лекар или лекар с придобита специалност с хирургична насоченост в амбулатория за специализирана медицинска помощ. Свързан е с уточняването на възможностите за амбулаторно лечение.

2.1.3. При изчерпване на диагностичните възможности на извънболничната помощ, при уточнена насочваща или сигурна диагноза, представляваща показание за оперативно лечение, пациентът подлежи на хоспитализация за прецизиране на диагнозата и необходимостта от операция.

2.1.4. КДП като част от диагностичния процес включва следните основни компоненти:

2.1.4.1. анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата органна локализация, характер, разпространение на съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за операция;

2.1.4.2. физикален преглед, насочен към уточняване на органната локализация на заболяването, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние или спешни индикации за операция;

2.1.4.3. назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното заболяване и неговите усложнения;

2.1.4.4. назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на заболяването;

2.1.4.5. провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност.

2.2. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР)

2.2.1. Уточнява общото състояние на пациента, наличието на придружаващи заболявания, рисковете от анестезията и операцията и евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят, в резултат на което се уточнява оперативният риск и факторите, които го повишават.

2.2.2. КПООР може да бъде започнат от общопрактикуващ лекар или лекар с придобита специалност с хирургична насоченост от амбулатория за специализирана медицинска помощ, но представлява основно задължение на хирурга и анестезиолога от лечебното заведение за болнична помощ при уточнени показания за операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа намеса.

2.2.3. КПООР включва следните основни компоненти:

2.2.3.1. анамнеза, насочена към уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на общото състояние от основното заболяване, имащи значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и обема на предоперативната подготовка с цел максимално подобряване на кондицията на болния и осигуряване на успешен и безпроблемен завършек на хирургичната намеса;

2.2.3.2. физикален преглед, насочен към установяване на данни за здравното състояние на пациента, за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното заболяване или от минали страдания;

2.2.3.3. назначаване и провеждане на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравословното състояние на пациента с оглед правилната оценка на оперативния риск;

2.2.3.4. стандартният КПООР включва задължителни консултации с кардиолог, а за деца до 18 години - с педиатър; този процес завършва с преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средствата за тяхното провеждане.

2.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Преценка на оперативния риск

2.3.1. Окончателната преценка на оперативния риск се прави от лекар-оператор при пациенти със спешни състояния и/или от колегиум от лекари с призната специалност с хирургична насоченост. Тази преценка се съгласува с анестезиолог, а при наличие на придружаващи състояния и заболявания - и с лекари от други специалности (лекарски консилиум).

2.3.2. Заключителната оценка на оперативния риск се съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки. При предстоящо оперативно лечение е необходимо информирано съгласие на пациента (родители, настойнци, попечители и др.). При писмено деклариран отказ на пациента от операция заради висок оперативен риск е необходимо да бъде информиран за възможното поведение, лечение и съществуващите алтернативи, риск за живота, за възможните усложнения, прогноза за изхода от болестта.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
2011 -> Права и задължения на учениците
2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница