Наредба №23 за докладване и разследване на произшествия в морските пространства



Дата25.07.2016
Размер244.18 Kb.
#6815
НАРЕДБА № 23
за докладване и разследване на произшествия в морските пространства
Раздел I

Общи разпоредби
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за разследване на произшествия в морските пространства.

(2) Разследването се извършва с цел установяване на обстоятелствата, при които е възникнало и протекло произшествието, установяване на причините и последствията от произшествието, както и с цел предприемане на мерки за предотвратяване на подобно произшествие в бъдеще.

(3) Разследването по реда на тази наредба е независимо, не се извършва с цел установяване на степента на вината или отговорността и не препятства извършването на гражданско, административно-наказателно или наказателно производство.

(4) Разследването на произшествията в морските пространства, както по отношение на плавателните съдове, така и на екипажите им, се извършва от специализирано звено за разследване на произшествия в морските пространства, в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (специализирано звено).

(5) При разследване на произшествие в морските пространства на Република България се спазват насоките на Международната морска организация (ИМО) и Международната организация на труда относно справедливото отношение към морските лица.

(6) При работата си специализирано звено се ръководи от Резолюция А.849 (20) на ИМО и Кодекса за разследване на произшествия на ИМО, Кодекса за търговското корабоплаване и Закона за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.


Чл. 2. (1) Целта наредбата е подобряване на морската безопасност и предотвратяване на замърсяването на околната среда от плавателни съдове, както и намаляване на риска от бъдещи морски произшествия.

(2) Постигане на целите по ал. 1 се извършва чрез:

1. улесняване на бързото провеждане на разследванията на безопасността и точен анализ на произшествията и инцидентите в морските пространства, за да се определят причините за тях;

2. гарантиране на своевременно и точно докладване на резултатите от разследванията на безопасността и на предложенията за мерки, насочени към подобряване на безопасността на корабоплаването.

(3) Специализираното звено е задължено да докладва изцяло причините за морското произшествие или инцидента, дори и в случай, че от резултатите може да се направи заключение за наличието на вина или отговорност.
Чл. 3. (1) Наредба се прилага за произшествия и инциденти, които са:

1. възникнали в морските пространства на Република България;

2. настъпили на или с кораб, плаващ под българско знаме, независимо от мястото на произшествие;

3. засегнали други значими интереси на Република България.

(2) Настоящата наредба не се прилага за произшествия и инциденти, настъпили:

1. с военни кораби или кораби, предназначени за превоз на войски, и други кораби, принадлежащи на Република България или експлоатирани от нея изключително за правителствени нетърговски цели;

2. с кораби, които не са задвижвани по механичен начин, дървени кораби с примитивна конструкция, яхти и плавателни съдове за развлекателни пътувания използвани за нетърговски цели, освен ако са или ще бъдат снабдени с екипаж и превозват или ще превозват повече от 12 пътници с търговски цели;

3. с плавателни съдове по вътрешни водни пътища;

4. с рибарски съдове с дължина до 15 метра;

5. със стационарни офшорни сондажни платформи.




Раздел II

Разследване на безопасността
Чл. 4. (1) Специализираното звено извършва разследвания на безопасността независимо от наказателни или други паралелно провеждащи се разследвания за определяне на отговорност или вина.

(2) Разследване на безопасността, извършвано от специализираното звено не може да бъде възпрепятствано, спирано или забавено поради други разследвания.

(3) Специализираното звено работи в сътрудничество и взаимно подпомагане при разследвания на безопасността, провеждани от други държави-членки на Европейския съюз (ЕС). Специализираното звено координира дейността си с тази на другите разследващи органи до степента, необходима за постигане на целите на разследването.
Раздел IІІ

Задължение за разследване
Чл. 5. (1) Разследване на безопасността се извършва задължително при възникване на много тежко произшествие, което е:

1. възникнало в морските пространства на Република България;

2. настъпило на или с кораб, плаващ под българско знаме, независимо от мястото на произшествие;

3. засегнало други значими интереси на Република България.

(2) В случай на тежко произшествие, както и при всяко друго морско произшествие, ръководителят на специализираното звено, след извършването на предварителна оценка, взема решение, писмено, дали да се извърши разследване на безопасността. При вземане на решенията ръководителят на специализираното звено отчита сериозността на морското произшествие или инцидента, вида засегнат плавателен съд и/или товар и възможността резултатите от разследването на безопасността да спомогнат за предотвратяване на бъдещи произшествия или инциденти.

(3) В случай на тежко произшествие, когато ръководителят реши да не се извършва разследване на безопасността, специализираното звено изготвя писмени мотиви и ръководителят уведомява за това Европейската комисия, като изпраща информацията по чл. 17, ал. 2.

(4) В случай, че разследването, предприето от капитана на кораба, корабособственика и/или оператора, се окаже недостатъчно по преценка на специализираното звено, то може да изиска допълнителна информация, ако това е необходимо за извършване на окончателна преценка и установяване на причините за произшествието или инцидента.

(5) Обхватът и практическите условия за провеждането на разследвания на безопасността се определят от специализираното звено, в случай, че то е водещо разследването, като се взема предвид становището на разследващите органи на значително заинтересованите държави.

(6) При провеждане на разследвания на безопасността специализираното звено следва принципите на общата методика за разследване на морски произшествия и инциденти, разработена съгласно чл. 2, буква „д” от Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност. Инспекторите по разследване на произшествия в морските пространства могат да се отклоняват от посочената методика в конкретни случаи, когато според тяхната професионална преценка може да бъде обоснована необходимостта за това и ако е нужно за постигане целите на разследването.

(7) Специализираното звено започва незабавно разследванията на безопасността след получаване на информация от лицата по чл. 6 за настъпило морското произшествие или инцидент и във всички случаи не по-късно от два месеца след настъпването му.


Раздел ІV

Задължение за известяване
Чл. 6. (1) Капитанът и корабособствениът и/или операторът на участващите в инцидента кораби незабавно изпращат до ръководителя на специализирано звено доклад за възникването на всячко произшествие и инцидент.

(2) Лицата по ал. 1 включват в доклада по ал. 1 информацията, посочена в Приложение № 1.

(3) В случай, че произшествието или инцидента е станало в териториалното море на Република България, Изпълнителна агенция „Морска администрация” и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” предоставят наличната при тях информация за произшествието на ръководителя на специализираното звено.
Раздел V

Ръководство или участие в разследвания на безопасността
Чл. 7. (1) Всяко произшествие или инцидент е предмет само на едно разследване на безопасността, провеждано от една държава или една водеща разследването държава с участието на всички други значително заинтересовани държави.

(2) В случай на разследване на безопасността, което включва две или повече държави-членки на ЕС ръководителят на специализираното звено участва в преговорите и подписва споразумение с разследващите органи на тези държави-членки, в което се определя водещата разследването държава и процедурите, по които ще се извършва разследването.

(3) Независимо от разпоредбите на ал. 1, специализираното звено отговаря за разследването на безопасността при произшествия, попадащи в обхвата на настоящата наредба и координацията между значително заинтересованите държави-членки до момента, когато се споразумеят коя от тях да е водеща разследването държава.

(4) При подготовката на споразумението по ал. 2 следва да се отчита, че значително заинтересованите държави имат еднакви права и достъп до свидетели и доказателствен материал като държавите-членки, провеждащи разследването на безопасността. В случай, че специализираното звено по чл. 1, ал. 4 е водещо разследването, задължително в доклада му се включва становището на значително заинтересованите държави.

(5) Паралелни разследвания на безопасността за едно и също произшествие или инцидент, засягащи друга държава-членка на ЕС се провеждат в изключителни случаи, за което Република България уведомяват Европейската комисия за основанията за провеждане на такива паралелни разследвания.

(6) В случаите на провеждани паралелни разследвания на едно и също произшествие специализираното звено си сътрудничи със съответните органи на държавите-членки на ЕС, провеждащи паралелно разследване на същото произшествие, като обменя с тях всяка информация от значение, събрана в хода на съответните разследвания, с цел да се достигне до общи заключения.

(7) Когато в териториалното море или вътрешните води на Република България, възникне произшествие или инцидент и има засегнат „ро-ро” ферибот или бързоходен пътнически плавателен съд, специализираното звеното започва разследване на безопасността.

(8) Специализираното звено започва разследване на безопасността в случай на произшествие или инцидент извън териториалното море или вътрешните води на Република България когато има засегнат „ро-ро” ферибот или бързоходен пътнически плавателен съд и последното пристанище на пребиваване е било на територията на Република България.

(9) В случаите по ал. 7 и 8 специализираното звено носи отговорност за провеждане на разследването на безопасността и за координацията със значително заинтересованите държави, докато се постигне споразумение коя от тях да е водеща разследването държава.
Раздел VІ

Разследващи органи
Чл. 8. (1) Специализираното звено се състои от ръководител на специализираното звено – държавен инспектор и инспектори по разследване на произшествия в морските пространства, имащи необходимите правомощия, квалификация и компетентност по въпроси, отнасящи се до произшествия и инциденти, както и да притежават опит в областта на корабоплаването.

(2) В случаите на необходимост специализираното звено може да привличадопълнително и външни експерти.

(3) Специализираното звено събира и анализира данни, свързани с морската безопасност, с цел превенция.

(4) Инспекторите от специализирано звено имат достъп до всяка информация от значение за провежданото разследване и имат правото:

1. на свободен достъп до всяка зона или местопроизшествие, както и до всеки кораб, аварирал плавателен съд или конструкция, в това число товар, оборудване или други останки;

2. да описват незабавно доказателствения материал и контролираното претърсване за изваждане на отломки, останки и други части или вещества за изследване или анализ;

3. да изискат изследване или анализ на посочените в т. 2 обекти и да имат свободен достъп до резултатите от такива изследвания или анализ;

4. да разполагат със свободен достъп, да копират и използват всякаква необходима информация и записани данни, включително данните от устройството за записване на данните от пътуване (VDR), свързани с кораба, рейса, товара, екипажа или всяко друго лице, предмет, състояние или обстоятелство;

5. на свободен достъп до резултатите от изследването на телата на жертвите или от пробите, взети от телата на жертвите;

6. да изискват и да разполагат с резултатите от изследването или от пробите, взети от лицата, свързани с експлоатацията на кораба, или друго съответно лице;

7. да разпитват свидетели в отсъствието на всяко лице, чиито интереси би могло да се счете, че възпрепятстват разследването на безопасността;

8. да получават протоколи от посещенията и съответна информация от държавата на знамето, корабособствениците, класификационните организации и от всички други компетентни страни, когато тези страни или представителите им са установени в Република България;

9. да поискат съдействие от компетентните органи в съответните държави, включително инспектори от държавата на знамето и държавата на пристанището, гранична полиция, службата по движението на корабите, екипи за търсене и спасяване, пилоти или друг пристанищен или корабен персонал.


Раздел VII

Поверителност
Чл. 9. Следните документи не се предоставят за други цели освен за разследване на безопасността, освен ако компетентният орган в Република България определи, че е налице първостепенен обществен интерес от разгласяването на:

1. всички свидетелски и други показания, обяснения и бележки, взети или получени от специализираното звено в хода на разследването на безопасността;

2. документи, разкриващи самоличността на лицата, дали показания по време на разследването на безопасността;

3. информация, свързана с лицата, засегнати от морското произшествие или инцидент, която е от особено чувствително или лично естество, включително информация относно тяхното здраве.


Раздел VІІI

Сътрудничество в рамките на Европейския съюз и със значително заинтересовани трети държави
Чл. 10. (1) Специализираното звено си сътрудничи с разследващите органи на държавите-членки на ЕС, в съответствие с изискванията на Европейската комисия за осъществяване на постоянно сътрудничество по чл. 10, т. 2 от Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 131, от 2009).

(2) Специализираното звено участва в работата на Консултативна техническа група на държавите-членки на ЕС и групите за сътрудничество в областта на разследването на морски произшествия на Европейската агенция за морска безопасност (ЕМСА).

Чл. 11. (1) При разследванията на безопасността специализираното звено си сътрудничи във възможно най-голяма степен със съответните органи на значително заинтересованите трети държави.

(2) Значително заинтересованите трети държави, по взаимно съгласие, се допускат до разследването на безопасността, ръководено от специализираното звено, съгласно настоящата наредба на който и да е етап от разследването.

(3) Сътрудничеството на Република България при разследване на безопасността, провеждано от значително заинтересована трета държава, не засяга установените с наредбата изисквания за провеждане и докладване на разследвания на безопасността. Когато значително заинтересована трета държава ръководи разследване на безопасността, което засяга Република България, специализираното звено може да реши да не провежда паралелно разследване на безопасността, при условие, че разследването на безопасността, ръководено от третата държава, се провежда в съответствие с Кодекса на ИМО за разследване на морските произшествия и инциденти.
Раздел ІХ

Разходи
Чл. 12. (1) Разходите за извършване на лабораторни изследвания, експертизи и дешифриране на носителите на информация за рейса на кораба, включително и в чужбина, свързани с разкриване на причините за произшествие, са за сметка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, осигурява необходимото оборудване за разследване и средства за индивидуална защита за служителите, участващи в разследването на произшествие, съгласно номенклатурата, препоръчана от ИМО и ЕМСА.

(3) Когато се иска помощ от държава-членка на ЕС, която не участва в разследването на безопасността, държавите-членки се договарят за възстановяване на направените разходи.
Раздел Х

Запазване на доказателствата
Чл. 13. Страните, засегнати при произшествия и инциденти, попадащи в приложното поле на наредбата, полагат всички усилия, за да:

1. запазят цялата информация от навигационни карти, корабни дневници, електронни и магнитни аудио и видеозаписи, включително информация от VDR и други електронни устройства, по отношение на периода преди, по време на и след произшествието;

2. предотвратят записване върху или друга промяна на такава информация;

3. предотвратят намеса чрез всякакво друго оборудване, за което може основателно да се смята, че има отношение към разследването на произшествието, когато се касае за разследване на безопасността;

4. съберат и запазят бързо всички доказателства за целите на разследванията на безопасността.
Раздел ХІ

Докладване на произшествия
Чл. 14. (1) Разследванията на безопасността, провеждани съгласно наредбата, приключват с публикуването на доклад във формат, посочен в Приложение № 2. В случаите, когато характерът и констатациите от разследвано сериозно произшествие не биха спомогнали за предотвратяването на бъдещи произшествия и инциденти, специализираното звено приключва разследването с опростен доклад.

(2) В срок от 12 месеца от датата на произшествието специализираното звено изготвя окончателен доклад за произшествието, включително неговите заключения и препоръки, когато има такива. В случай, че не е възможно да се изготви окончателен доклад в рамките на този срок, специализираното звено изготвя междинен доклад.

(3) Докладите от разследването на безопасността по ал. 1 и 2 се предоставят на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за сведение и разпоредителни действия по препоръките, след което се публикува на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(4) В случаите, когато Република България е водеща държава по разследването, ръководителят на специализираното звено изпраща копие от заключителния, опростения или междинния доклад на Европейската комисия. Специализираното звено взема предвид евентуалните технически забележки на Европейската комисията по отношение на заключителния доклад, които не засягат констатациите по същество.



Раздел ХІI

Препоръки за безопасност
Чл. 15. (1) Адресатите на препоръките за безопасност, направени от специализираното звено, са длъжни да ги изпълняват без забавяне и писмено да уведомят ръководителя на специализираното звено за предприетите мерки и за сроковете за тяхното въвеждане, съответно причините за неизпълнението на мерките.

(2) Ръководителят на специализираното звено може да дава препоръки за безопасност въз основа на анализ на данни и от цялостните резултати от проведените разследвания на безопасността.

(3) Препоръките по ал. 2 по никакъв начин не определят отговорността или вината за дадено произшествие.
Раздел ХІІІ

Система за ранно предупреждение

Чл. 16. (1) На всеки етап от разследването на безопасността и в случай, че специализираното звено прецени, че са необходими спешни действия на ниво Европейски съюз с цел предотвратяване на риска от нови произшествия, ръководителят на специализирано звено незабавно информира Европейската комисия за необходимостта да се отправи ранно предупреждение.

(2) На всеки етап от разследването на безопасността и в случай, че специализираното звено прецени, че са необходими спешни действия на национално ниво с цел предотвратяване на риска от нови произшествия, ръководителят на специализираното звено незабавно информира заинтересованите страни и отправя ранно предупреждение.



Раздел ХІV

Европейска база данни за морски произшествия

Чл. 17. (1) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията уведомява Европейската комисията относно упълномощените органи, които ще имат достъп до европейската база данни за морски произшествия.

(2) Ръководителят на специализираното звено уведомява Европейската комисията относно произшествията и инцидентите в съответствие с формата в Приложение № 3.

(3) Ръководителят на специализираното звено предоставя на Европейската комисията получените данни от разследването на безопасността в съответствие със схемата на Европейска информационна платформа за морски произшествия (EMCIP).

Допълнителни разпоредби:

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. „Бързоходен пътнически плавателен съд“ е бързоходен плавателен съд, както е определен в правило 1, глава X от Конвенцията SOLAS от 1974 г., както е изменена към датата на приемане на Директива 2009/18/ЕО, който превозва повече от 12 пътници;

2. „Водеща разследването държава” е държавата, която поема отговорността за извършване на разследването по взаимно споразумение между значително заинтересованите държави;

3. „Значително заинтересована държава” е държава:

а) под чието знаме плава корабът, обект на разследването;

б) в чието териториално море или вътрешни води се е случило произшествието или инцидента;

в) където произшествието е причинило или е застрашило със сериозни вреди околната среда включително акватория и територия на тази държава;

г) където последствията от произшествието или инцидента са застрашили или причинили сериозни вреди на държавата или на изкуствени острови, инсталации или структури, върху които тази държава има юрисдикция;

д) където в резултат на произшествието граждани на тази държава са загубили живота си или са получили сериозни увреждания;

е) която има важна информация, считана от водещата разследването държава, че може да бъде от полза за разследването;

ж) която по някаква друга причина установява интерес, считан за важен от водещата разследването държава.

4. „Инспектори по разследване” са длъжностни лица от специализираното звено, които имат правото да провеждат или да участват в провеждане на разследване на безопасността.

5. „Кодекс на ИМО за разследване на морски произшествия и инциденти“ е актуализираната версия на Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти приложен към Резолюция A.849(20) на Асамблеята на ИМО от 27 ноември 1997 г.

6. „Много тежко произшествие” е произшествие с кораб, водещо до пълната му загуба, загуба на живот или силно замърсяване.

7. „Морски инцидент” е събитие или последователност от събития, които не са класифицират като произшествие, които са причинени директно във връзка с експлоатацията на кораба и които застрашават или, ако не бъдат отстранени, биха застрашили безопасността на кораба, екипажа, други лица или околната среда.

8. „Насоки на ИМО относно справедливото отношение към морските лица в случай на морско произшествие“ са насоките, приложени към Резолюция LEG.3(91) на Правния комитет на ИМО от 27 април 2006 г. и одобрени от Управителния орган на Международната организация по труда на неговата 296-та сесия от 12—16 юни 2006 г.

9. „Препоръка за безопасност“ е всяко предложение, включително за целите на регистрация или контрол, направено от:

а) разследващия орган на държавата, която провежда или ръководи разследването на безопасността въз основа на информацията, произтичаща от такова разследване;

б) Европейската комисията, на база на проведен анализ на данни и резултатите от проведени разследвания на безопасността.

10. „Произшествие” е събитие или последователност от събития, които имат като резултат някое от следните последствия, директно свързани с експлоатацията на кораба:

а) смърт или сериозно нараняване на човек;

б) изчезване на човек от кораба;

в) загуба или абандон на кораба;

г) материални щети, нанесени на кораба;

д) засядане или неспособност за самостоятелно придвижване на кораб или участието на кораба в сблъсък;

е) материални щети на морската инфраструктура извън кораба, които могат сериозно да застрашат безопасността на кораба, друг кораб или човек;

ж) тежки вреди на околната среда или възможни тежки вреди на околната среда, причинени от повредата на кораб или кораби.

11. „Разследване на безопасността относно морски произшествия или инциденти” е процес, провеждан публично с цел тяхното предотвратяване в бъдеще. Този процес включва събиране и анализ на информация и заключения включително определяне на обстоятелствата, причините и допринасящите фактори и даване на препоръки за безопасност.

12. „Ро-ро ферибот“ е морски пътнически плавателен съд със съоръжения, които позволяват на пътни или железопътни превозни средства да се придвижват на колела към и от плавателния съд и който превозва повече от 12 пътници;

13. „Тежко произшествие” е произшествие, което не се класифицира като много тежко и включва: пожар, експлозия, засядане, контакт с дъното, брегови обект или съоръжение или друг плавателен съд, щети от лошо време или лед, напукване на корпуса или предполагаеми корпусни дефекти и др. водещи до структурна щета, правеща кораба немореходен, като проникване на вода в корпуса, спиране на главния двигател, големи щети в жилищни помещения или замърсяване (независимо от количеството) и/или повреда, налагаща теглене или брегова помощ;

14. „Устройство за записване на данните от пътуване“ (VDR) се разбира в съответствие с определението, съдържащо се в Резолюция A.861(20) на Асамблеята на ИМО и Резолюция MSC.163(78) на Комитета по морска безопасност на ИМО.
§ 2. Не са произшествия по смисъла на тази наредба събитията, довели до:

1. маловажна повреда на кораб, която не е довела до нарушаваме на неговата мореходност;

2. допиране до дъното или засядане, които не водят до видима повреда по корпуса на кораба и несъздаващи опасност за корабоплаването в района или замърсяване на околната среда;

3. незначителна повреда на плаващо или брегово съоръжение, която не води до излизането му от експлоатация;

4. телесна повреда или смърт, когато не са настъпили в резултат на изпълнение на служебни задължения, свързани със:

а) експлоатацията на кораба;

б) повреди на корпуса, механизмите, устройствата и системите на кораба.

§ 3. Тази наредба въвежда изискванията на Директива 2009/18/ЕО от 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

Заключителни разпоредби:

§ 4. Тази наредба отменя Наредба № 23 от 17.11.2005 г. за разследване на произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища.

§ 5. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава указания по прилагането на наредбата.

Ивайло Московски

Министър на транспорта,

информационните технологии и съобщенията
Съгласувано с:
Камен Кичев к.д.п. Сергей Църнаклийски

Заместник-министър на транспорта, Изпълнителен директор на

информационните технологии и съобщенията ИА „Морска администрация”
Красимира Стоянова Георги Генчев

Директор на дирекция „Правна” Генерален директор на

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”

Атанас Костов

Директор на дирекция „ЗРПВВЖТ”



Мария Калева

Началник на отдел „МНП”, дирекция „Правна”

Изготвил:

Борис Данаилов Васил Георгиев

Държавен експерт в отдел „МПН”, дирекция „Правна” Главен инспектор в дирекция „ЗРПВВЖТ”

Приложение № 1

към чл. 6, ал. 2
Информация за настъпило произшествие

1. Име на кораба.

2. Знаме на кораба.

3. IMO номер.

4. Корабособственик.

5. Вид на произшествието:

5.1 потъване;

5.2 засядане;

5.3 сблъскване (данни за втория кораб или информация за обекта/предмета с който е осъществен сблъсъка);

5.4 пожар;

5.5 пострадал член на екипажа или пътник;

5.6 повреди по кораба и товара следствие на лошо време;

5.7 други.

6. Място на произшествието и координати.

7. Дата и час.

8. Екипаж (има ли български граждани).

9. Предприети действия по спасяване, ако се налагат.

10. Предполагаеми щети и пострадали лица.

11. Друга информация, свързана с произшествието.
Приложение № 2

към чл. 14, ал. 1



Съдържание на доклада от разследването на безопасността

В доклада се определя единствената цел на разследването на безопасността и се посочва, че препоръката за безопасност в никакъв случай не поражда презумпция за отговорност или вина и, по отношение на съдържанието и стила, докладът не е изготвен с цел използването му в съдебно производство.



(Докладът следва да не се позовава на свидетелски показания, нито да свързва лице, посочено в доклада, с лице, дало показания в хода на разследването на безопасността.)

1. РЕЗЮМЕ

В тази част се описват основните факти, свързани с морското произшествие или инцидент: какво се е случило, кога, къде и как се е случило; описва се също така дали в резултат на това са възникнали смъртни случаи, телесни повреди, щети по кораба, товара, трети страни или околната среда.

2. ФАКТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ

В тази част се включват няколко отделни раздела, в които се предоставя достатъчно информация, която разследващият орган определя като фактическа, потвърждава анализа и улеснява разбирането.

Тези раздели включват по-конкретно следната информация:

2.1. Данни за кораба:

2.1.1. Знаме /регистър;

2.1.2. Идентификационни данни;

2.1.3. Основни характеристики;

2.1.4. Собственост и управление;

2.1.5. Информация за конструкцията;

2.1.6. Минимално комплектоване с екипаж за сигурност;

2.1.7. Разрешен товар.

2.2. Информация за рейса:

2.2.1. Посетени пристанища;

2.2.2. Вид на рейса;

2.2.3. Информация за товара;

2.2.4. Екипаж.

2.3. Информация за морското произшествие или инцидент:

2.3.1. Вид морско произшествие или инцидент;

2.3.2. Дата и час;

2.3.3. Координати и местоположение на морското произшествие или инцидент;

2.3.4. Външни и вътрешни условия;

2.3.5. Експлоатация на кораба и участък от рейса;

2.3.6. Място на борда;

2.3.7. Информация за човешкия фактор;

2.3.8. Последици (за хората, кораба, товара, околната среда, други).

2.4. Участие на бреговите органи и действия при аварийната ситуация:

2.4.1. Кой е участвал;

2.4.2. Какви средства са използвани;

2.4.3. Колко бързо се е реагирало;

2.4.4. Какви действия са предприети;

2.4.5. Какви резултати са постигнати.

3. ОПИСАНИЕ

В тази част морското произшествие или инцидент се възстановява последователно, в хронологичен ред на събитията преди, по време на и след морското произшествие или инцидент и участието на всеки фактор (т.е. лице, материал, среда, оборудване или външен фактор). Периодът, обхванат от описанието, зависи от развитието във времето на онези конкретни аварийни събития, които непосредствено са допринесли за морското произшествие или инцидент. В тази част също така се включва всякаква подробна информация, засягаща проведеното разследване, в това число и резултатите от изследванията или пробите.

4. АНАЛИЗ

В тази част се включват няколко отделни раздела, в които се предоставя анализ на всяко аварийно събитие, с коментар за резултатите от всякакви свързани изследвания или проби, извършени в хода на разследването на безопасността, и на всякакви действия по безопасността, които може вече да са били предприети с цел предотвратяване на морски произшествия. Тези раздели следва да включват най-малко информация за:

4.1. контекст и среда на аварийното събитие;

4.2. човешки грешки и пропуски, случаи, които включват опасни материали, последици за околната среда, отказ на оборудването и влияние на външни фактори;

4.3. фактори, оказали влияние, които включват функции, свързани с хора, дейности на борда на кораба, брегово управление или регулаторно влияние.

Анализът и коментарът позволяват докладът да стигне до логични заключения, като се установят всички фактори, оказали влияние, включително свързаните с рискове, за които съществуващите предпазни средства, целящи предотвратяване на аварийното събитие, и/или онези, насочени към отстраняване или намаляване на последиците от него, се оказват неадекватни или липсват.

5. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

В тази част се обобщават установените фактори, оказали влияние, и липсващите или неадекватни предпазни средства (материални, оперативни, символични или процедурни), за които следва да се предприемат действия по безопасност с цел предотвратяване на морски произшествия.

6. ПРЕПОРЪКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

Когато е уместно, в тази част от доклада се включват препоръки за безопасност, произтичащи от анализа и заключенията и свързани с конкретни области, като законодателство, проектиране, процедури, проверка, управление, здравеопазване и безопасност на работното място, обучение, ремонтна дейност, поддръжка, брегова помощ и действия при аварийна ситуация. Препоръките за безопасност са адресирани към онези, които са компетентни да ги приложат, като корабособственици, ръководители, признати организации, морски власти, служби по движението на корабите, органи за реагиране при аварийни ситуации, международни морски организации и европейски институции, с цел предотвратяване на морски произшествия. Тази част също съдържа междинни препоръки за безопасност, които евентуално са били направени, и всякакви мерки за безопасност, предприети в хода на разследването на безопасността.

7. ДОПЪЛНЕНИЯ

Когато е целесъобразно, към доклада, на хартиено копие и/или в електронна форма, се прилага следният неизчерпателен списък с информация:

7.1. снимки, видеоизображения, аудиозаписи, навигационни карти, чертежи;

7.2. приложими стандарти;

7.3. използвани технически термини и съкращения;

7.4. специални проучвания на безопасността;

7.5. друга информация.

Приложение № 3

към чл. 17 ал. 2

ДАННИ ПРИ ИЗВЕСТЯВАНЕ ОТНОСНО МОРСКО ПРОИЗШЕСТВИЕ ИЛИ ИНЦИДЕНТ

(Част от Европейската информационна платформа за морски произшествия)

1. Отговорна държава-членка/лице за контакт.

2. Провеждащо разследването лице от държавата-членка.

3. Роля на държавата-членка.

4. Засегната брегова държава.

5. Брой значително заинтересовани държави.

6. Значително заинтересовани държави.

7. Известяващ орган.

8. Час на известяване.

9. Дата на известяване.



10. Име на кораба.

11. Номер по ИМО/позивни.

12. Знаме на кораба.

13. Вид морско произшествие или инцидент.



14. Вид на кораба.

15. Дата на морското произшествие или инцидент.

16. Час на морското произшествие или инцидент.

17. Координати — географска ширина.

18. Координати — географска дължина.

19. Местоположение на морското произшествие или инцидент.



20. Пристанище на отплаване.

21. Пристанище на местоназначение.

22. Система за разделно движение на кораби.

23. Участък от рейса.

24. Експлоатация на кораба.

25. Място на борда.

26. Човешки жертви:

26.1. Екипаж;

26.2. Пътници;

26.3. Други .



27. Тежки телесни повреди:

27.1 Екипаж;

27.2. Пътници;

27.3. Други.



28. Замърсяване.

29. Щети по кораба.

30. Щети по товара.

31. Други щети.



32. Кратко описание на морското произшествие или инцидент.

33. Кратко описание на причините да не бъде предприето разследване на безопасността.



Бележка: Подчертаните точки означават, че следва да се предоставят данни за всеки кораб, ако в морското произшествие или инцидент участва повече от един кораб.




Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница