Наредба №3 от 25 май 2009 Г. За аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища

Издадена от Министерството на транспорта

Обн. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г.

Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(2) Предмет на аварийно-спасителното осигуряване в летищата са:

1. аварийните ситуации с въздухоплавателни средства (ВС), възникващи при:

а) авиационно произшествие на летището и в неговия район;

б) авиационен инцидент в полет;

в) авиационен инцидент на земята;

г) актове на незаконна намеса;

2. аварийните ситуации, нямащи отношение към ВС, като:

а) пожар в района на летището;

б) актове на незаконна намеса;

в) природни бедствия и крупни производствени аварии;

3. произшествията, изискващи медицинска помощ.

(3) Класификацията на авиационните инциденти е дадена в приложение № 1.

Чл. 2. (1) С тази наредба се определят мероприятията в случай на аварийна ситуация на района на летището и околностите му в радиус 5 кm от контролната точка на летището, наричани по-нататък "зона на отговорност".

(2) Наредбата се прилага за гражданските летища, летищата със съвместно ползване и вертолетните площадки.

1. летищна администрация (съответно летищните администрации на летищата със съвместно ползване);

2. летищен оператор;

3. орган за обслужване на въздушното движение, отговарящ за въздушното пространство в района на летището, по-нататък наричан накратко "орган за обслужване на въздушното движение" (орган за ОВД);

4. противопожарна служба на летището;

5. аварийно-спасителна служба на летището;

6. полицейска служба, разположена на летището;

7. летищна служба за сигурност;

8. медицинска служба на летището.

(2) Летищният оператор на гражданско летище, което не е за обществено ползване, изпълнява изискванията по тази наредба, осигурявайки по подходящ начин дейността на лицата и службите, участващи в аварийно-спасителните дейности.

1. незабавно и ефективно:

а) спасяване на пътниците и екипажите на ВС, търпящи и претърпели авиационно произшествие или инцидент в зоната на отговорност;

б) гасене на пожари на ВС и други обекти в района на летището;

в) спасяване на хора при други аварийни ситуации в летището (актове на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, крупни производствени аварии и природни бедствия);

2. отстраняване от работната площ на летището на ВС, което не може да се движи самостоятелно;

3. отстраняване на последствията от аварийна ситуация на летището и в зоната на отговорност.

(2) Организацията и подготовката на аварийно-спасителното осигуряване в района на гражданското летище включва:

1. организиране на противопожарна служба на летището;

2. организиране на аварийно-спасителната служба на летището;

3. осигуряване на необходимите количества и номенклатури, изправна аварийно-спасителна техника, оборудване и гасителни средства;

4. разпределение на задълженията и планиране на действията на лицата, службите и органите, участващи в аварийно-спасителните мероприятия;

5. планиране на мероприятията в случай на аварийна ситуация;

6. обучение и провеждане на периодични тренировки за аварийно-спасителни действия;

7. организиране на медицинска служба на летището.

(3) Непосредственото осъществяване на аварийно-спасителните работи включва действия на:

1. органа за обслужване на въздушното движение;

2. противопожарна служба на летището и/или на съответните териториални структурни звена на Националната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (НСПБЗН);

3. летищната аварийно-спасителна служба;

4. екипажа на ВС, търпящо бедствие;

5. летищната администрация;

6. полицията и летищна служба за сигурност;

7. медицинска служба на летището, центровете за спешна медицинска помощ и болници;

8. териториалните звена на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (Гражданска защита);

9. авиационните оператори.

Глава втора. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ И СЛУЖБИТЕ, УЧАСТВАЩИ В АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ

1. органът за обслужване на въздушното движение;

2. летищната аварийно-спасителна служба;

3. противопожарната служба на летището и/или териториалните структурни звена на НСПБЗН;

4. полицията и/или летищна служба за сигурност;

5. летищната администрация;

6. медицинската служба на летището;

7. близките центрове за спешна медицинска помощ и болници;

8. авиационните оператори;

9. собствениците на летища по чл. 43, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за гражданското въздухоплаване;

10. взаимодействащите по плана транспортни фирми;

11. съответното териториално звено на Гражданска защита;

12. взаимодействащите по плана войскови единици от въоръжените сили;

13. взаимодействащите по плана административни звена на Изпълнителна агенция "Морска администрация";

14. средствата за масово осведомяване.

Чл. 6. (1) Летищната администрация отговаря за осигуряването и ефективното ръководство на аварийно-спасителните действия при авиационно произшествие и/или инцидент на територията на летището.

(2) Летищната администрация отговаря и за осигуряване на аварийно-спасителните действия при авиационно произшествие и/или инцидент в радиус 5 кm от контролната точка на летището, като аварийно-спасителните операции се ръководят от орган, определен в съответствие с предварително съгласуван план между летищната администрация и общинското ръководство на прилетищните райони, териториалните структурни звена на НСПБЗН, полицията, жандармерията, Гражданска защита и други организации.

(3) Летищната администрация:

1. разработва план за мероприятията в случай на аварийна ситуация в района на летището и го съгласува с взаимодействащите органи, служби и организации;

2. осигурява:

а) необходимата противопожарна и аварийно-спасителна техника, оборудване, гасителни средства, лекарствени продукти и медицинско оборудване;

б) техническата експлоатация и поддръжката на техниката и оборудването по буква "а";

в) необходимия професионален и непрофесионален персонал за изпълнение на оперативните действия по аварийно-спасителното осигуряване;

г) обучението и поддържането на квалификацията на професионалния и непрофесионалния персонал, за изпълнение на оперативните действия при аварийно-спасителното осигуряване;

д) разпределението на задълженията на участниците в аварийно-спасителните служби;

е) използването по предназначение на оборудването, предоставяно от взаимодействащите служби;

ж) оптималното използване на летищните аварийно-спасителни и противопожарни служби;

3. информира взаимодействащите за техните задължения и отговорности, определени в плана за мероприятията в аварийна обстановка, а също така и за задълженията на останалите участници;

4. осигурява организацията на оповестяването във връзка с очаквано или настъпило авиационно произшествие или инцидент.

(4) Летищната администрация определя свой представител за връзка с обществеността, който разпространява официалната информация, имаща отношение към аварийната ситуация.

(5) На летища със съвместно базиране отговорностите и задълженията на летищната администрация се изпълняват съгласувано с базираните на летището военни власти.

(2) Задълженията и отговорностите на представителя на летищната администрация, който отговаря за аварийно-спасителните операции, са определени в чл. 13.

(2) Диспечерът по транспорта определя реда за използване на наличните в летището транспортни средства и при необходимост осигурява получаване на допълнителни транспортни средства за използване съгласно плана за мероприятията.

(3) При тренировки и аварийно-спасителни действия диспечерът по транспорта носи жилетка, върху гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Диспечер по транспорта".

Чл. 9. (1) Ръководителят на летището отговаря за:

1. общото състояние и ефективността на аварийно-спасителното осигуряване;

2. изпълнението на плана за провеждане на аварийно-спасителните работи;

3.осигуряването на външна помощ по плана и координиране на взаимодействието между участниците в аварийно-спасителното осигуряване;

4. застраховането, подготовката и поддържането на квалификацията на професионалния и непрофесионалния аварийно-спасителен персонал.

(2) Ръководителят на летището със заповед възлага задълженията по аварийно-спасителното осигуряване на полетите на съответните служби и лица, които ръководи. Задълженията на службите и лицата, които не са под негово ръководство, се определят с плана за съвместна дейност.

(3) Ръководителите на летища със съвместно ползване разпределят съгласувано задълженията по тази наредба, следвайки правилото, че отговорен за аварийно-спасителното осигуряване на полети е ръководителят на летищната администрация.

Чл. 10. (1) Противопожарната служба на летището е административно подчинена на летищната администрация и:

1. извършва аварийно-спасителните работи на летището, в т. ч.:

а) незабавно и ефективно спасява пътниците и екипажите на ВС, търпящи бедствие;

б) гаси пожари на ВС и другите обекти на територията на летището в радиус 5 кm от контролната точка на летището;

2. спасява хора при други аварийни ситуации на територията на летището (актове на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, крупни производствени аварии и природни бедствия);

3. извършва профилактични действия за намаляване на опасността от възникване на пожари на територията на летището.

(2) Противопожарната служба на летището извършва обучение за поддържане на квалификацията и специалната подготовка на професионалния и непрофесионалния аварийно-спасителен персонал

(3) Противопожарната служба на летището отговаря за експлоатацията на противопожарната аварийно-спасителна техника и оборудване.

(4) Противопожарната служба на летището организира взаимодействието с териториалните структурни звена на НСБПЗН.

(5) Противопожарната служба на летището осигурява постоянен достъп за проверка от инспекторите на ГД "ГВА" и летищната администрация по изпълнение на поетите договорни отношения, използването на оборудването и техниката и качеството на подготовката за противопожарното осигуряване в летищата.

1. дейността на противопожарната служба на летището;

2.използването на наличната противопожарна и аварийно-спасителна техника, оборудване, гасителни средства и спазването на противопожарните изисквания;

3. подбора и обучението на професионалния и непрофесионалния аварийно-спасителен персонал на летището.

(2) При тренировки и аварийно-спасителни дейности ръководителят на противопожарната служба на летището носи червена каска и червена жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Началник на противопожарна служба".

Чл. 12. (1) Летищната аварийно-спасителната служба:

1. осигурява извършването на аварийно-спасителните действия, като незабавно и ефективно спасява пътниците и екипажите на ВС, търпящи бедствие;

2. спасява хора при други аварийни ситуации на територията на летището (актове на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, крупни производствени аварии и природни бедствия);

3. уведомява съгласно плана служби и лицата, имащи отношение към провеждането на аварийно-спасителни мероприятия;

4. локализира, неутрализира и отстранява въздействието от вредни и опасни вещества;

5. предприема необходимите действия за отстраняване от летателното поле на ВС, което не може да се движи самостоятелно;

6. предприема необходимите действия за възстановяване на нормалната работа на летището;

7. предприема необходимите действия за съхраняване на веществените доказателства, необходими за разследване на авиационното произшествие със съдействието на летищна служба за сигурност и полицията;

8. извършва профилактични действия за намаляване на опасността от възникване на крупни производствени аварии на територията на летището.

(2) Летищната аварийно-спасителна служба поддържа постоянна готовност на аварийно-спасителния персонал.

(3) Летищната аварийно-спасителна служба отговаря за експлоатация на аварийно-спасителна техника и оборудване.

Чл. 13. (1) Ръководителят на летищната аварийно-спасителна служба отговаря за:

1. изпълнението на оперативни задачи, свързани с аварийно-спасителната защита на летището;

2. осигуряването посредством летищната администрация на необходимата аварийно-спасителна техника и оборудване;

3. подбора и специалното обучение на професионалния персонал и за подготовката на непрофесионалния аварийно-спасителен персонал;

4. подготовката и съгласуването на плановете за действие на аварийно-спасителната служба при различни типове аварийни ситуации и за плановете за съвместни действия с взаимодействащите служби.

(2) Ръководителят на летищната аварийно-спасителна служба при тренировъчни и аварийно-спасителни действия носи жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Летищна администрация".

1. прекратяването на достъпа до зоната на аварията на всички лица с изключение на участващите в аварийно-спасителните действия;

2. осигуряването на безпрепятствено преминаване и достъп до местопроизшествието на участващите в аварийно-спасителните действия персонал и транспортни средства и при необходимост - обиколен път за други транспортни средства и лица;

3. въвеждането на ред във и около охраняваната зона;

4. вземането на мерки за опазване на мястото на произшествието в първоначалния му вид за целите на разследването, доколкото това не пречи на провежданите аварийно-спасителни работи;

5. оказването на помощ на участващите в аварийно-спасителните действия;

6. осигуряването режима на достъп до местопроизшествието.

(2) Началникът на полицейската служба на летището и началникът на летищна служба за сигурност носят жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Началник на полицията", съответно "Сигурност и защита".

1. определянето на категорията на аварийната ситуация с ВС;

2. уведомяването на противопожарната служба и летищната администрацията, включително чрез "паникбутон";

3. закриването на пистата за излитане и кацане (ПИК), засегната от авиационното произшествие;

4. ограничаването на движението на транспортни средства по ПИК с цел запазване на доказателствата, свързани с разследването на авиационното произшествие;

5. предаването на съобщение "NOTAM" за закриване на ПИК в аварийна обстановка.

1. уведомяване по плана на центровете за спешна медицинска помощ и болниците;

2. разпределяне на пострадалите по спешност и оказване на първа медицинска помощ на нуждаещите се;

3. своевременно диагностициране и стабилизиране на състоянието на тежко ранените;

4. осигуряване превозването на нуждаещите се до съответните болници.

(2) Медицинската служба на летището взема участие в евакуацията на пътниците от претърпялото бедствие ВС и следи за създаване на необходимите санитарно-хигиенни условия в пункта за евакуация.

(3) Медицинската служба на летището:

1. осигурява чрез летищната администрация доставката на необходимото оборудване, материали и медикаменти, необходими за оказване на спешна медицинска помощ;

2. съхранява и взема мерки за постоянното наличие на годни за употреба лекарствени средства, медицинско оборудване и материали;

3. съвместно с летищата администрацията осигурява обучение на професионалния и непрофесионалния спасителен персонал за оказване на спешна медицинска помощ.

(4) За ръководството на действията на медицинската служба в района на аварийна ситуация летищната администрация определя координатор по медицинските въпроси. При тренировъчни или аварийно-спасителни действия медицинският координатор носи жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Медицинска служба".

Чл. 17. Центровете за спешна медицинска помощ и болниците по плана за взаимодействие в случай на аварийна обстановка в летището изпращат незабавно на местопроизшествието предварително съгласуваните медицински екипи.

Чл. 18. (1) Авиационният оператор на претърпялото бедствие ВС е длъжен да предостави на ръководителите на службите, участващи в аварийно-спасителните действия, информация за броя на пътниците и екипажа, количеството гориво, наличието на опасни товари на борда, както и всякаква друга информация, необходима за провежданите аварийно-спасителни работи.

(2) Авиационният оператор на ВС отговаря за превозването на пътниците и багажа от претърпялото бедствие ВС до крайните пунктове на тяхното пътуване.

(3) Авиационният оператор на ВС определя свой представител при провеждане на аварийно-спасителни действия и при отстраняване от летателното поле на ВС, което не може да се движи самостоятелно.

Чл. 19. Всеки служител от професионалния и непрофесионалния аварийно-спасителен персонал е длъжен да:

1. знае и да спазва задълженията си във връзка с аварийно-спасителното осигуряване;

2. бъде готов във всеки момент на дежурството си да пристъпи към аварийно-спасителни действия съгласно плана и подготовката си;

3. познава и работи с аварийно-спасителната техника и оборудване;

4. може да окаже спешна медицинска помощ на пострадали;

5. спазва изискванията и правилата по охрана на труда, включително в условията на аварийно-спасителни действия;

6. поддържа в експлоатационна годност поверените му средства за извършване на аварийно-спасителни операции;

7. участва в обучението и тренировките, като поддържа в необходимата форма и повишава готовността и уменията си за действия при аварийни ситуации;

8. изучава и изпълнява задълженията си съгласно плановете за аварийно-спасителни операции и да усъвършенства професионалната си подготовка.

Чл. 20. (1) На летищата със съвместно ползване летищната администрация изготвя план за действие при аварийни ситуации, в който се разпределят и отговорностите.

(2) На летища, близо до които са разположени военни поделения, летищната администрация изготвя план за действие при аварийни ситуации съвместно с командването на военните поделения и с териториалните звена на "Гражданска защита", в който се регламентират разпределението на отговорностите, задълженията, функциите по управлението, комуникациите и координацията в аварийни ситуации.

(3) На летищата, разположени в близост до големи водни басейни, летищната администрация осигурява взаимодействие с пристанищните аварийно-спасителни служби.

Глава трета. ОСИГУРЯВАНЕ НА АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

Раздел I. Общи положения

Чл. 21. (1) Аварийно-спасителната дейност в гражданските летища означава осигуряване на:

1. противопожарна и друга аварийно-спасителна техника, отговаряща на изискванията по количество и номенклатура;

2. технически и помощни средства, включително лекарствени продукти, медицински средства и оборудване за провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни мероприятия в летищата, в т. ч. и за обучение и тренировки;

3. професионален и непрофесионален аварийно-спасителен персонал, участващ в аварийно-спасителната дейност.

(2) Противопожарната и аварийно-спасителната техника е необходимо да достига до всяка точка от ПИК и работната площ на летището до три минути при оптимални атмосферни условия.

Чл. 22. (1) На всяко летище се осигуряват:

1. аварийно-спасително и противопожарно оборудване, съответстващо на категорията на летището, определено в приложение № 2;

2. обучен и подготвен професионален и непрофесионален персонал за изпълнение на аварийно-спасителни операции и в зоната на отговорност;

3. необходимите медицинско оборудване, материали и лекарствени средства за оказване на първа помощ на пострадалите.

(2) Финансирането на дейностите по наредбата за гражданските летища за обществено ползване - публична държавна собственост, е за сметка на летищните такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, а за останалите летища и вертолетни площадки - за сметка на собственика и/или ползвателя.

(3) Изискването по ал. 2 се отнася за периода от време, през който летището функционира, осигурявайки обявената степен на аварийно-спасителна защита с противопожарна, аварийно-спасителна техника и медицинско оборудване.

(2) Летищната администрация и собствениците на летищата поемат разходите за изразходваните гориво-смазочни материали и гасителни вещества на привлечените за участие в аварийно-спасителни мероприятия на територията на летището териториални служби на противопожарната защита при общомащабни учения.

Раздел II. Категория на гражданските летища

Чл. 24. (1) Категорията на летището се определя в зависимост от размерите на ВС, използващи даденото летище, и интензивността на полетите.

(2) Категорията на летището се определя съгласно приложение № 2.

(3) Във всички случаи, когато летището обслужва пътнически полети, категорията на аварийно-спасителното осигуряване не може да бъде по-ниска от най-високата категория на ВС, опериращо до/от летището.

(4) За времето, когато се предвижда намаляване на полетите, категорията на летището не може да бъде понижена до най-високата категория на самолета, който съгласно плановете ще използва летището през този период.

(5) На летища от 1-ва до 3-та категория, които се използват за полети за авиохимически работи, за спортни полети или за единични полети на ВС с максимална излетна маса до 5700 кг (без превоз на пътници срещу заплащане), може да няма противопожарен автомобил.

(6) Категорията на гражданските летища по ал. 5 се определя от ГД "ГВА".

(2) За времето, когато полети се изпълняват от по-къси вертолети, категорията на вертолетната площадка не може да бъде намалена до най-високата категория на вертолета, планиран да използва площадката през този период.

(3) На необслужваните вертолетни площадки, използвани за единични полети без превоз на пътници, може да няма противопожарен автомобил.

Раздел III. Материално-техническо осигуряване на аварийно-спасителните дейности