Наредба №3 от 26 октомври 2006 Г

(2) Системата за транслитерация на български географски имена и нейните правила осигуряват еднозначно предаване и изписване на българската азбука с отделни латински букви или съчетания от латински букви.

(3) Системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница са в съответствие с фонологичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции.

Чл. 2. Системата и правилата за транслитерация определят начините за предаване на българските букви и буквени съчетания в българските географски имена с латински букви и буквени съчетания.

Чл. 3. Системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница са задължителни за всички юридически и физически лица, извършващи и ползващи транслитерация на тези имена.
Глава втора

СИСТЕМА И ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА ЛАТИНИЦА
Чл. 4. Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви е както следва:
Българска азбука Латинска транслитерация

А, а A, a

Б, б B, b

В, в V, v

Г, г G, g

Д, д D, d

Е, е E, e

Ж, ж Zh, zh

З, з Z, z

И, и I, i

Й, й Y, y

К, к K, k

Л, л L, l

М, м M, m

Н, н N, n

О, о O, o

П, п P, p

Р, р R, r

С, с S, s

Т, т T, t

У, у U, u

Ф, ф F, f

Х, х H, h

Ц, ц Ts, ts

Ч, ч Ch, ch

Ш, ш Sh, sh

Щ, щ Sht, sht

Ъ, ъ A, a

Ь, ь Y, y

Ю, ю Yu, yu

Я, я Ya, ya

Чл. 5. (1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е както следва:

Добруджа Dobrudzha

Пазарджик Pazardzhik;

2. буквеното съчетание “ьо” се изписва и предава на латиница като “yo”:

Васильово – Vasilyovo

Синьо бърдо – Sinyo bardo;

3. буквеното съчетание “йо” се изписва и предава на латиница като “yo”:

Змейово – Zmeyovo

Йовковци – Yovkovtsi.

 (2) буквеното съчетание “–ия” в края на думите се изписва и предава чрез “–ia”:

София – Sofia

Провадия – Provadia.  

Чл. 6. Името на българската държава се изписва и предава на латиница в съответствие с установената традиция:

България – Bulgaria.

Чл. 7. (1) Номенклатурните географски термини: планина, равнина, низина, плато, град, село, река, езеро, залив и др., които са част от географско име, се транслитерират:

Стара планина – Stara Planina

Атанасовско езеро – Atanasovsko ezero.

(2) Номенклатурните географски термини, които не са част от географското име, се превеждат според правилата на съответния език.

нос Емине – Cape Emine

Cap Emine.

(3) Прилагателните "северен", "южен", "източен", "западен", "централен" и др. подобни, когато влизат в състава на географското име, се транслитерират:

Централен Балкан – Tsentralen Balkan.

Чл. 8. Транслитерацията на съставни географски имена се съобразява с правилата на българския правопис:

Златни пясъци – Zlatni pyasatsi

Горна Оряховица – Gorna Oryahovitsa

Елено-Твърдишка планина – Eleno - Tvardishka planina.

Чл. 9. (1) Небългарските собствени имена с латински произход, представляващи географски имена, се изписват с оригиналното им име на латиница:

Томпсън – Thompson

(2) Небългарските собствени имена с друг произход, представляващи географски имена, се изписват съгласно системата за транслитерация на съответния език :

Тотлебен – Totleben.

§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за геодезията и картографията, и в съответствие с Решение на Министерския съвет № 563 от 26.07.2006 г.

§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".