Наредба №3 от 3 септември 2003 Г. За условията и реда за даване на съгласие за осиновяване от чужденец на лице български гражданин

Раздел I.

Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за даване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяване на лице - български гражданин, от чужденец.

(2) С наредбата се определят и:

1. съдържанието и редът за водене на регистрите по чл. 136а, ал. 2, т. 7 от Семейния кодекс;

2. редът за издаване, отказване и отнемане на разрешение за посредничество при международни осиновявания;

3. редът за осъществяване на дейност от акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания.

Чл. 2. Дейностите по международното осиновяване се осъществяват при гарантиране закрила на интересите на детето, при съблюдаване на неговите основни права и съобразно изискванията на чл. 21 от Конвенцията за правата на детето.

Раздел II.

Условия и ред за даване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяване на лице - български гражданин, от чужденец

Чл. 3. Български гражданин, който е навършил една година и е вписан в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "а" от Семейния кодекс (СК), може да бъде осиновен от чужденец. По изключение с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес.

Чл. 4. Чужденец може да осинови български гражданин, ако притежава разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения си закон и е включен в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "б" СК. Чужденец, който живее постоянно в друга държава, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване.

Чл. 5. (1) Чужденец, който желае да осинови лице - български гражданин, подава молба до Министерството на правосъдието чрез централния орган на съответната държава или чрез акредитирана организация, получила разрешение от министъра на правосъдието. Молбата може да се подаде и от централния орган или акредитираната организация.

(2) Молбата съдържа:

1. кратко представяне на осиновяващия - лични данни, националност и гражданство, номер и място на издаване на документа за самоличност, място на раждане, държава по местопребиваване, постоянен и настоящ адрес;

2. кратка история на семейството на осиновяващия;

3. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;

4. информация за централния орган или за акредитираната организация, която посредничи на осиновяващия, включително лица за контакт, адрес, телефон, представителство, условия по разрешението на акредитираната организация;

5. други обстоятелства от значение за осиновяването;

6. подпис на подателя.

(3) Към молбата се прилагат:

1. разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения закон и закона на постоянното местопребиваване на осиновяващия;

2. документ, удостоверяващ, че осиновяващият не е лишен от родителски права, издаден от компетентен орган;

3. социален доклад за осиновяващия, съдържащ данни и за членовете на неговото семейство, включително за здравословното им състояние;

4. документ за здравословното състояние на осиновяващия, който да отразява физическото и психическото здраве на лицето, липсата на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота му;

5. документ за съдимост на осиновяващия.

(4) В случаите на осиновяване от съпрузи социалният доклад съдържа данни за двамата осиновяващи, като към молбата се прилага и удостоверение за сключен брак.

(5) Всички документи от чужбина следва да бъдат представени в оригинал и в превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава. Документи, изготвени на територията на държава, страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове и върху които има поставен апостил, се представят в оригинал и в превод на български език, заверен от Министерството на външните работи.

Чл. 6. (1) Когато се установят непълноти или несъответствия в представената документация, Министерството на правосъдието уведомява централния орган или съответно акредитираната организация и дава указания за отстраняването им в 7-дневен срок от уведомлението.

(2) Подадените документите се предоставят на подателя в случаите, когато той поиска това с цел да отстрани съществуващите недостатъци.

(3) В случай че недостатъците по ал. 1 не се отстранят в определения в уведомлението срок, подадените документи не се разглеждат и се връщат на подателя им.

Чл. 7. (1) Въз основа на подадените документи осиновяващият се вписва в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "б", ако отговаря на изискванията на Семейния кодекс. Вписването се извършва по реда на постъпване на документите в Министерството на правосъдието.

(2) За вписването в регистъра Министерството на правосъдието уведомява писмено подателя в 7-дневен срок от извършване на вписването. В случай че лицето не бъде вписано, документите се връщат на подателя с уведомление за причината за това.

Чл. 8. Дирекция "Международни осиновявания" проучва децата и кандидатите за възможността за осъществяване на осиновяването, изготвя мотивиран доклад за това и го внася заедно със съответните досиета в Съвета по международни осиновявания за обсъждане и вземане на решение.

Чл. 9. (1) Досиетата на децата, вписани в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "а" СК, се разглеждат от Съвета по международни осиновявания по реда на вписването им и се съпоставят с данните на осиновяващите и условията, съдържащи се в разрешенията по чл. 4.

(2) При вземане на решение съветът се ръководи от интереса на детето, от възможностите на осиновяващите да му осигурят физическо, психическо и социално благополучие, както и от информацията за личността на осиновяващия и другите обстоятелства от значение за осиновяването. Преценката се извършва предимно въз основа на докладите за осиновяващите, постъпили от компетентен орган или акредитирана организация от държава - страна по Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Конвенцията). Решението съдържа данни за детето и осиновяващите и мотиви за направения избор.

(3) Съветът по международни осиновявания прави предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящия осиновяващ - чужденец. Министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок.

(4) Министърът на правосъдието може да не одобри предложението на съвета в следните случаи:

1. при установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;

2. при допуснати съществени пропуски в процедурата по осиновяването.

(5) В случаите по ал. 4 Съветът по международни осиновявания отново разглежда досието на детето и предлага същия или друг подходящ осиновяващ за него.

Чл. 10. След определяне на осиновяващ - чужд гражданин, дирекция "Международни осиновявания" изготвя доклад за детето. Докладът се изпраща на централния орган на приемащата държава - страна по Конвенцията, и съответно на акредитираната организация, придружен от фотоснимка на детето в цял ръст, а при необходимост - и от видеозаписи и други материали относно детето.

Чл. 11. (1) В двумесечен срок от получаване на доклада централният орган на приемащата държава - страна по Конвенцията, или акредитираната организация изпраща в Министерството на правосъдието уведомление за съгласие или несъгласие за продължаване на процедурата по осиновяване на конкретното дете.

(2) В срока по предходната алинея централният орган и акредитираната организация изпращат в Министерството на правосъдието и писменото съгласие или несъгласие на осиновяващия за осиновяването заедно с подписана от него писмена молба, която съдържа изявление за съгласие за осиновяване на конкретното дете, изявление, че осиновяващият е запознат със здравословното състояние на детето, че е информиран за последиците от осиновяването, изявление за осъществен контакт с детето, както и изявление за съгласие за започване на съдебно производство.

(3) Към молбата се прилагат:

1. документ, удостоверяващ, че отечественият закон или законът по постоянното местопребиваване на осиновяващия не допуска преосиновяване, издаден от компетентен орган, или нотариално заверена декларация от осиновяващия, че детето няма да бъде предоставено за осиновяване, ако законът допуска това;

2. нотариално заверена декларация, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение или части от тялото му няма да се използват за донорски цели;

3. документи за платени държавни такси съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието.

Чл. 12. (1) В срока по чл. 11, ал. 1 осиновяващият е длъжен да осъществи личен контакт с детето не по-кратък от 5 дни.

(2) Ако контактът не може да се осъществи поради заболяване, финансови затруднения, неотложни служебни ангажименти или затруднения в уреждането на пътуването, осиновяващият представя нотариално заверена декларация, съдържаща изявление, че приема риска за произхода и бъдещото физическо и психическо състояние и развитие на детето, и посочваща причината за липсата на контакт.

(3) В случаите по ал. 2 контактът с детето се осъществява от представител на акредитираната в България организация, която посредничи на осиновяващия.

(4) При необходимост от съдействие за осъществяването на контакта Министерството на правосъдието предприема действия за подпомагането му.

Чл. 13. (1) След представяне на необходимите документи по чл. 11 и 12 дирекция "Международно осиновяване" изготвя предложение до министъра на правосъдието за даване на изрично писмено съгласие за осиновяването.

(2) В 3-дневен срок от издаване на писменото съгласие Министерството на правосъдието изпраща надлежно досието в съда.

(3) В срока по ал. 2 Министерството на правосъдието изпраща на централния орган или на акредитираната организация изричното писмено съгласие за осиновяване и уведомление, че досието е изпратено в съда.

Чл. 14. (1) В случай че осиновяващият откаже предложението по чл. 10 или не бъдат изпълнени изискванията по чл. 11 и 12, Съветът по международни осиновявания предприема действия за определяне на друг подходящ осиновяващ на детето.

(2) Осиновяващ, който е направил изричен отказ на предложението за осиновяване на дете, се вписва служебно в регистъра под нов номер от датата на постъпване в Министерството на правосъдието на изричния отказ.

(3) По изключение осиновяващият може да поиска от министъра на правосъдието удължаване на двумесечния срок с до един месец поради настъпили извънредни обстоятелства, възпрепятстващи даването на отговор.

(4) В случай че в двумесечния срок или в срока по ал. 3 в Министерството на правосъдието не се получи отговор, осиновяващият се заличава от регистъра.

Чл. 15. (1) При осиновяване от чужденец на дете на съпруг, както и при осиновяване на внук от дядо и баба - чужди граждани, или от единия от тях, лицата може да не бъдат вписани в регистрите. В тези случаи съответно се прилагат разпоредбите на чл. 4, 5, 6, 8, чл. 9, ал. 2, 3 и 4, чл. 10, 11 и 13. Към молбата по чл. 5 за осиновяване се прилагат акт за раждане на детето, медицинско свидетелство, отразяващо физическото и психическото състояние на детето, съгласие от родителите за осиновяването му, доклад за детето, фотоснимка на детето в цял ръст.

(2) За издаване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяването се взема предвид обстоятелството, че същото е поискано от съпруг, съответно от баба и/или дядо, както и че е налице изрично желание от родителите на детето за осиновяването му. Във всички случаи съгласието се издава след преценка на интереса на детето от осиновяването.

Раздел III.

Съдържание и ред за водене на регистрите по чл. 136а, ал. 2, т. 7 от Семейния кодекс

Чл. 16. (1) Министерството на правосъдието води:

1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване;

2. регистър на осиновяващите - чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване;

3. регистър на осиновяващите - български граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин с постоянно пребиваване в чужбина;

4. регистър на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания.

(2) Регистърът по ал. 1, т. 4 е публичен.

Чл. 17. (1) Регистрите се поддържат върху хартиен и електронен носител.

(2) Министърът на правосъдието осигурява защита на съхраняваната в регистрите информация от неправомерен достъп и определя със заповед длъжностните лица, които водят и съхраняват регистрите.

(3) Длъжностните лица са длъжни да съдействат при осигуряване на защитата по ал. 2 и не могат да предоставят информация от регистрите на трети лица, извън предвидения със заповед на министъра ред.

(4) Регистрите върху хартиен носител се водят в томове, страниците на които се номерират. На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома.

(5) За всяко вписване на дете, на осиновяващ или съпрузи и акредитирана организация в съответния регистър се отделя партида с необходимия брой страници.

Чл. 18. Регистърът на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване, се води по образец, съгласно приложение № 1.

Чл. 19. (1) При настъпване на условията по чл. 57в, ал. 9 СК Съветът по осиновяване към регионалната дирекция за социално подпомагане предоставя в Министерството на правосъдието оригиналните документи от досието на детето. Копие от документите остава на съхранение в регионалната дирекция.

(2) Детето се вписва в регистъра по чл. 18 въз основа на информацията, предоставена от Съвета по осиновяване.

(3) Всяко дете се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.

(4) За всяко вписано в регистъра дете се създава, поддържа и съхранява досие.

(5) Съветите по осиновяване, както и регионалните дирекции за социално подпомагане са длъжни да предоставят в Министерството на правосъдието всяка нова или допълнителна информация или документ относно обстоятелства, свързани с детето.

Чл. 20. (1) Заличаване на дете, вписано в регистъра, се извършва при:

1. навършване на пълнолетие;

2. допуснато осиновяване;

3. смърт;

4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие;

5. установяване на произхода на детето;

6. възстановяване на родителските права.

(2) При навършване на пълнолетие детето се заличава служебно от регистъра, освен ако досието му вече е подадено в съда.

(3) Заличаването по ал. 1, т. 2 се извършва служебно на основата на влязлото в сила съдебно решение за допускане на осиновяването на детето.

(4) Заличаване по ал. 1, т. 3 се извършва от длъжностното лице на основание акт за смърт, представен от специализираната институция или от приемното семейство или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него. Актът може да бъде изпратен в Министерството на правосъдието и от съответната регионална дирекция за социално подпомагане.

(5) Заличаване на детето от регистъра в случай на оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие се извършва след представяне на уведомление от дирекция "Социално подпомагане" и заверено копие от документите по чл. 56а СК. Акредитираната организация и родителите на детето са длъжни да уведомят Министерството на правосъдието за оттеглено по време на съдебното производство предварително дадено съгласие.

(6) Заличаване по ал. 1, т. 5 и 6 се извършва по молба на родителите, към която се прилага и заверен препис от съдебното решение. В тези случаи длъжностното лице може да изиска допълнителна информация от съответните компетентни органи.

(7) В случай че са предприети действия по осиновяване на заличено от регистъра дете, Министерството на правосъдието уведомява за това съответния орган или акредитирана организация и осигурява връщането на доклада за детето от съответната държава, страна по Конвенцията.

Чл. 21. Регистърът на осиновяващите - чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, се води по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 22. (1) Вписване на осиновяващ в регистъра се извършва въз основа на молбата за осиновяване на дете и представените към нея документи и при спазване на изискванията на чл. 7.

(2) Всеки осиновяващ се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.

(3) За всеки вписан в регистъра осиновяващ, съответно съпрузи, се създава, поддържа и съхранява досие.

Чл. 23. (1) Заличаване от регистъра се извършва:

1. по искане на осиновяващия;

2. когато е отпаднала годността на осиновяващия за осиновяване;

3. в случаите по чл. 14, ал. 4;

4. при смърт на осиновяващия.

(2) Семейство осиновяващи се заличава, ако условията, предвидени съответно в т. 1, 2 или 4 на предходната алинея, са налице и за двамата съпрузи.

(3) Заличаването се извършва служебно. В случаите на ал. 1, т. 2 и 4 заличаването се извършва след узнаване на обстоятелствата и получаване на съответните документи.

(4) Министерството на правосъдието уведомява съответния орган или акредитирана организация за заличаването и връща доклада за осиновяващия на компетентния орган на държавата, страна по Конвенцията.

(5) В случаите, когато е образувано дело, Министерството на правосъдието предприема необходимите действия по уведомяване на съда за заличаването.

Чл. 24. Регистърът на осиновяващи - български граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина, се води по образец съгласно приложение № 3.

Чл. 25. (1) Български гражданин, който желае да осинови дете - чужд гражданин, подава писмена молба до Министерството на правосъдието. Молбата може да се подаде и чрез акредитирана организация, получила разрешение от министъра на правосъдието.

(2) Молбата съдържа:

1. кратка информация за осиновяващия - личните му данни, неговата националност и гражданство, номерът и датата на издаване на документа за самоличност, мястото на раждане, държава по местопребиваването му, постоянният и настоящият му адрес;

2. кратка история на семейството на осиновяващия;

3. информация за икономическото и социалното му положение;

4. мотиви за осиновяването;

5. държава по местопребиваване на детето, към която да се отправи молбата за осиновяване;

6. информация за акредитираната организация, когато молбата е подадена чрез такава - лица за контакт, адрес, телефон, представителство, условия по разрешението на организацията;

7. други обстоятелства от значение за осиновяването;

8. подпис на подателя.

(3) Към молбата се прилагат:

1. разрешение от директора на дирекция "Социално подпомагане", издадено по реда на чл. 57а, ал. 1 СК;

2. социален доклад за осиновяващия, съдържащ данни и за членовете на неговото семейство, включително и за здравословното им състояние;

3. документ, който удостоверява, че осиновяващият не е лишен от родителски права, издаден от компетентен орган;

4. документ за здравословното състояние на осиновяващия, който да отразява неговото физическо и психическо здраве, липсата на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота му;

5. удостоверение за съдимост на осиновяващия;

6. документи, удостоверяващи, че са изпълнени изискванията по отечествения закон на детето в случаите по чл. 136, ал. 5 СК;

7. други документи, необходими съгласно законодателството на съответната държава.

Чл. 26. При подаване на молба от български гражданин за осиновяване на дете - чужд гражданин, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и 5 и чл. 6.

Чл. 27. (1) Въз основа на подадените документи длъжностните лица преценяват дали са изпълнени изискванията за осиновяване, предвидени в Семейния кодекс.

(2) За лицето се съставя досие, което се изпраща от Министерството на правосъдието или чрез акредитирана организация до компетентния орган на държавата по местопребиваване на детето заедно с доклад за осиновяващия, изготвен въз основа на данните по чл. 25. Копие от досието остава на съхранение в Министерството на правосъдието.

Чл. 28. (1) След като от съответната държава постъпи предложение за конкретно дете и осиновяващият заяви писмено, че желае процедурата по осиновяване на детето да продължи, дирекция "Международни осиновявания" внася в Съвета по международни осиновявания предложение за конкретното осиновяване за изразяване на мнение пред министъра на правосъдието.

(2) Министърът на правосъдието дава съгласие или отказ относно възможността да се даде ход на процедурата по осиновяване.

(3) В случаите по предходната алинея е приложима съответно и разпоредбата на чл. 9, ал. 4.

(4) Въз основа на съгласието по ал. 2 длъжностното лице вписва осиновяващия в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "в" СК.

(5) Министерството на правосъдието уведомява централния орган или акредитираната организация, както и вписаното в регистъра лице за изричното съгласие или отказ за продължаване на процедурата в 3-дневен срок от издаването му.

Чл. 29. (1) Всеки осиновяващ се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.

(2) За всеки вписан в регистъра осиновяващ, съответно за семейство осиновяващи, се създава, поддържа и съхранява досие.

Чл. 30. (1) Заличаване на осиновяващ от регистъра се извършва:

1. по негово искане;

2. когато е отпаднала годността му за осиновяване;

3. при смърт;

4. при осиновяване на дете.

(2) Семейство осиновяващи се заличава, ако условията, предвидени съответно в т. 2, 3 или 4 на предходната алинея, са налице и за двамата съпрузи.

(3) Заличаването се извършва служебно от длъжностното лице, а в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 - след узнаване на обстоятелствата и получаване на съответните документи.

Чл. 31. Регистърът на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания се води по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 32. (1) В регистъра се вписват само акредитирани организации за посредничество при международни осиновявания, получили разрешение по чл. 136б, ал. 1 и 10 СК.

(2) Всяка акредитирана организация се вписва в отделна партида на регистъра със свой уникален пореден номер.

(3) За всяка вписана в регистъра акредитирана организация се създава досие, което съдържа документите по чл. 136б, ал. 4 СК.

(4) Заличаване на акредитирана организация се извършва в случаите на прекратяване или на отнемане на разрешението.

Чл. 33. (1) Всяка промяна в обстоятелствата, вписани в регистрите, подлежи на отбелязване.

(2) Отбелязването се извършва по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства.

(3) При заличаване на обстоятелство в регистъра задължително се отбелязват основанието и датата на заличаването, като заличеното обстоятелство следва да остане достъпно за длъжностното лице.

(4) Допуснатите грешки се поправят служебно или по искане на заинтересуваните лица и организации чрез забележка и при спазване на изискванията по ал. 2.

(5) В случаите на предходните алинеи задължително се посочва лицето, извършило действието по регистъра.

Чл. 34. (1) Към всеки регистър се води азбучник по образец съгласно приложение № 5.

(2) Вписването в азбучника се извършва след вписването в регистъра.

(3) В азбучниците към регистрите по чл. 21 и 24 всеки съпруг се вписва отделно.

Чл. 35. Всички досиета се съхраняват 10 години считано от датата на създаването им, след което се предават в Държавния архив.