Наредба №33 от 2 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "нервни болести"
Изтегляне 496.67 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Обн. ДВ. бр.63 от 13 Август 2010г.
- Заключителни разпоредби
| НАРЕДБА № 33 ОТ 2 АВГУСТ 2010 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "НЕРВНИ БОЛЕСТИ"
Издадена от Министерството на здравеопазването Обн. ДВ. бр.63 от 13 Август 2010г. Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт "Нервни болести" съгласно приложението. (2) С медицинския стандарт по ал. 1 се определят минималните изисквания към лечебните заведения, които извършват дейности по нервни болести и по детска неврология. Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по нервни болести и по детска неврология от установеното с изискванията на тази наредба. Заключителни разпоредби § 1. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването. § 2. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински одит", регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения. § 3. За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето. § 4. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 19 от 2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Нервни болести" (ДВ, бр. 67 от 2006 г.). Приложение към чл. 1, ал. 1 МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "НЕРВНИ БОЛЕСТИ" Глава I ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ "НЕРВНИ БОЛЕСТИ" 1. Определение, основна цел и задачи на медицинската специалност "Нервни болести". 1.1. Медицинската специалност "Нервни болести" се придобива при условията и по реда на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето от лица с образователно-квалификационна степен "магистър" по "Медицина". 1.2. Основна цел на специалността "Нервни болести" е осигуряване на висококвалифицирана ранна диагностика, адекватно специфично терапевтично поведение и интензивно лечение, прогнозиране на изхода от заболяването, експертна оценка на трудоспособността на пациента, ефективна първична и вторична профилактика и диспансеризация на заболяванията на централната и периферната нервна система. 1.2.1. Посочените цели могат да бъдат постигнати чрез: 1.2.1.1. Подготовка на висококвалифицирани медицински специалисти в областта на неврологията. 1.2.1.2. Осигуряване на адекватен обем медицински дейности в амбулаториите за специализирана медицинска помощ по нервни болести. 1.2.1.3. Осъществяване на комплексна и последователна специализирана неврологична диагностично-лечебна дейност в лечебните заведения за болнична помощ. 1.2.1.4. Оказване на специализирана консултативна, методична и експертна дейност. 1.2.1.5. Провеждане на научноизследователска и приложна дейност в областта на нервните болести. 1.2.1.6. Участие в подготовката, провеждането и контрола на програми по социално значими неврологични заболявания в областта на общественото здравеопазване и промоцията на здравето. 1.2.1.7. Подобряване на качеството на медицинските услуги в областта на неврологията чрез тяхното оценяване, мониториране и контрол. 1.3. Основни компоненти на профилактичната и диагностично-лечебната дейност в областта на неврологията. 1.3.1. Медицинската специалност "Нервни болести" третира следните по-големи раздели неврологични заболявания: мозъчносъдови, дегенеративни, възпалителни, демиелинизиращи, екстрапирамидни и други двигателни нарушения, епилепсия, главоболие и други епизодични и пароксизмални разстройства, нарушения на съня, увреждания на коренчета, плексуси и периферни нерви, полиневропатии, болести на невромускулните синапси и мускулите, разстройства на автономната нервна система, наследствени и вродени заболявания на нервната система, увреждания на нервната система при заболявания на вътрешните органи, ендокринни заболявания и интоксикации, тумори и травми на нервната система, деменции, невротични разстройства. 1.3.2. Основни диагностично-лечебни дейности в областта на неврологията са: изследване на неврологичен статус; изграждане на диференциално-диагностичен план, преценка на необходимостта от използване на лабораторни (кръвни и ликворни), инструментални и високоспециализирани (неврофизиологични, ултразвукови, образни) изследвания и интерпретация на получените резултати; определяне на индивидуално медикаментозно лечение. 1.3.3. Основни компоненти на профилактичната дейност в областта на неврологията са провеждане на първична профилактика в звената за извънболнична специализирана неврологична помощ, на вторична профилактика в звената за извънболнична и болнична специализирана неврологична помощ и на рехабилитация в звената за физикална и рехабилитационна медицина. 1.3.4. Лечебно-диагностичната и профилактичната дейност по "Нервни болести" се осъществява съгласно алгоритмите за добра клинична практика, приети от Българското дружество по неврология. 1.4. Допълнителни дейности в неврологията: 1.4.1. Осъществяване на обучение на студенти, специализиращи лекари и докторанти, продължаващо обучение, включително обучение по високоспециализирани дейности, в областта на неврологията в неврологичните структури на лечебните заведения, акредитирани по реда на Закона за лечебните заведения. 1.4.2. Провеждане на научни изследвания в основните направления в неврологията; внедряване на съвременните постижения на световната медицинска наука в неврологичната практика. 1.4.3. Информиране и обсъждане с пациентите с неврологични заболявания и близките им за характера на заболяването, неговия ход и лечение; разбиране и прилагане на принципите на медицинската етика при разрешаване на възникналите проблеми в лечебно-диагностичния процес при тези болни. 1.5. Професионална компетентност и професионална квалификация в специалността "Нервни болести": 1.5.1. Лекарска компетентност: 1.5.1.1. Лечебно-диагностичната дейност по отношение на пациенти с неврологични заболявания се оказва от лекари със следната професионална квалификация: а) общопрактикуващ лекар; б) лекар, специализиращ нервни болести; в) лекар с придобита специалност "Нервни болести"; г) лекар с придобита специалност "Нервни болести" с допълнителна квалификация за високоспециализирана дейност в областта на специалността; д) лекар консултант със специалност, различна от специалността "Нервни болести". 1.5.1.2. Нива на лекарска компетентност: а) първо ниво - осъществява се от лекар без придобита специалност, който осъществява лечебно-диагностична дейност при неврологични заболявания под ръководството на специалист; б) второ ниво - осъществява се от лекар с придобита специалност по нервни болести и включва самостоятелна дейност в диагностиката и лечението на неврологичните заболявания; в) трето ниво - извършва се от хабилитирани лица с придобита специалност по нервни болести в съответните направления на неврологията, които притежават необходимата квалификация за извършване на учебно-преподавателска, диагностично-лечебна и научно-консултантска дейност. 1.5.2. Следдипломна квалификация. 1.5.2.1. Придобиването на научна степен и/или заемането на академична длъжност или допълнителна специалност е основание за упражняване на учебна и консултативна дейност от ІІІ ниво на компетентност с повишена сложност и интердисциплинарен характер. 1.5.2.2. Квалификацията за извършване на високоспециализирани дейности в неврологията по невросонология, електроенцефалография, електромиография, диагностика на автономната нервна система, предизвикани потенциали, полисомнография, невроотология, невроофталмология, клинична невропсихология, клинична неврогенетика се придобива при условията и по реда на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето. 1.5.2.3. Следдипломната квалификация включва и продължаващо обучение -курсове, индивидуално обучение, участието в семинари, конгреси, конференции, симпозиуми, публикации в научни издания и др. 2. Профилни области в специалността "Нервни болести": 2.1. Детска неврология: 2.1.1. Детската неврология третира групи заболявания, характерни за възрастта до 18 г., като наследствени, вродени малформации на нервната система, дисметаболитни енцефалопатии, нервно-мускулни заболявания, епилепсия и епилептични синдроми, неепилептични пароксизмални състояния, определени видове енцефалити и тумори, увреждания в резултат на родова асфиксия и родова травма. 2.1.2. Детската неврология изисква добро познаване на анатомията, физиологията, патофизиологията и патоморфологията на нервната система по време на детското развитие. Ранната и своевременна диагностика и адекватно лечение на неврологичните заболявания в детска възраст определят прогнозата за нервно-психичното развитие и социалната адаптация на неврологично болните деца. 3. Гранични интердисциплинарни области на специалността "Нервни болести" - интердисциплинарни аспекти: 3.1. Упражняването на специфични интердисциплинарни дейности изисква специалност "Нервни болести" или съответна друга специалност и добиване на допълнителна специфична квалификация или придобита втора специалност. 3.2. Специалността "Нервни болести" участва в следните интердисциплинарни области в клиничната медицина: 3.2.1. Невроофталмология: интердисциплинарна област, която изучава общи за неврологията и офталмологията клинични направления. Невроофталмологията осъществява диагноза, прогноза, лечение и профилактика на: а) лезии на зрителните нерви и други сегменти на зрителната аферентна система; б) синдроми на очедвигателни нарушения в неврологичната и неврохирургичната практика, вкл. и зенична патология. Необходимостта от идентификация на специфично място за извършване на невроофталмологична дейност изисква структурно и материално подсигуряване със специализирана апаратура на невроофталмологичен консултативен кабинет, интегриран към неврологично отделение или клиника, както и определяне на задължителен или препоръчителен обем на специфични дейности в зависимост от нивото на това звено. 3.2.2. Невроотология: клинична интердисциплинарна област, развиваща се на базата на неврологията и ото-рино-ларингологията. Обект на специфичната дейност в тази област са мултисензорни клинични синдроми, които протичат със световъртеж и нарушено равновесие с различна етиологична принадлежност.Медицинските стандарти в тази област регламентират създаване на специализирани кабинети по невроотология с подходяща материална база и задължителен или препоръчителен обем на дейности в зависимост от нивото на това звено. 3.2.3. Невроинфекции: интердисциплинарна област, развиваща се на базата на неврологията и инфекциозните заболявания. Обект на невроинфекциите са възпалителни увреждания на мозъчните обвивки, главния мозък и периферните нерви. Медицинските стандарти в тази област регламентират устройство на помещенията, в които се оказва неврологична помощ на болен с невроинфекция, обем на диагностичните изследвания и терапевтичните процедури и специфична организация на работата. 3.2.4. Неврорехабилитация: интердисциплинарна област, развиваща се на базата на неврологията и физикалната и рехабилитационната медицина. В специализираните отделения/клиники за неврорехабилитация се осъществяват общи и специфични диагностични и терапевтични дейности с насоченост към неврологичните заболявания (мануална диагностика и терапия, ексцитометрична електродиагностика, електростимулация, акупресура, лазертерапия, екстензионна терапия, специфични електротерапевтични методики и други). Необходимите помещения, щатният персонал със съответната професионална компетентност, специализираното оборудване и организацията на работа са посочени в медицинския стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". 3.2.5. Невропсихология: интердисциплинарна област, която изучава нарушенията във висшите корови функции и човешкото поведение при органични увреждания на централната нервна система. В клиничен аспект невропсихологията е посветена на диагностиката, прогнозата, рехабилитацията и проследяването на ефекта от лечението на нарушенията в когнитивните процеси и емоционално-поведенческата сфера при неврологични заболявания, неврохирургични интервенции и др. Медицинските стандарти в тази област регламентират създаване на отделение или кабинет за диагностика и терапия на пациенти с когнитивни нарушения, оборудван със стандартни съвременни психологични тестови методики за изследване на основните когнитивни процеси и психични сфери, осигуряване на работещите в тях специалисти невролози или клинични психолози допълнителна продължителна квалификация по невропсихология, обособяване на програма за обучение и квалификация, както и определяне на задължителен или препоръчителен обем на специфични дейности в зависимост от нивото на това звено. 3.2.6. Неврогенетика: интердисциплинарна област, която интегрира познания от неврологията, медицинската генетика и молекулярната биология. Изучава генетичната обусловеност на неврологичните заболявания, начините на тяхното унаследяване, геномния инпринтинг, възможностите за профилактика и лечение. В клиничен аспект неврогенетиката е посветена на клинико-генетичното проучване на наследствените неврологични заболявания. Медицинските стандарти в тази област регламентират създаване на кабинет по клинична неврогенетика и наследствени невродегенеративни заболявания със специализирано оборудване и съответна квалификация на персонала. 3.2.7. Невроонкология: интердисциплинарна област, обект на която са: а) диагностика на първични тумори на главния и гръбначния мозък с мониториране и лечение на основните им неврологични синдроми: епилептичен, болков, когнитивен и други; б) диагностика и лечение на увреждането на нервната система при системни карциноми, проявено с метастази на главния и гръбначния мозък, лептоменингите и периферните нерви или с паранеопластични синдроми; в) диагностика и лечение на неврологичните усложнения от терапевтични въздействия на мозъчни или системни карциноми: хирургично, радиационно или медикаментозно, след приложение на химиотерапевтици или други биологични средства. Клиничната невроонкология използва различни съвременни инструментално-диагностични методи (КТ, МРТ, радиоизотопни, електрофизиологични, имунологични и други) и адекватни схеми на комбинирано симптоматично и интензивно лечение, насочени не само към третиране на туморната формация, но и към всички останали прояви на дисфункция. Медицинските стандарти в тази област регламентират разкриване на легла по невроонкология към неврологични отделения или клиники и/или кабинет. 4. Медицинският стандарт по нервни болести регламентира: 4.1. Структура на неврологичните звена. 4.2. Специфично осигуряване с щатен персонал. 4.3. Специализирано оборудване съобразно нивото на звеното. 4.4. Задължителен обем от специфични дейности в извънболничната и болничната помощ съобразно нивото. 4.5. Задължителни и препоръчителни диагностични и терапевтични методи съобразно нивото на звеното. 4.6. Етапи и форми на професионална квалификация на персонала. 5. В зависимост от своето оборудване, квалификацията на персонала и обема на диагностичните и терапевтичните си възможности звената за осъществяване на дейности по специалността "Нервни болести" в лечебните заведения за извънболнична и болнична неврологична помощ могат да бъдат категоризирани на три нива. Глава ІІ СТРУКТУРА НА ЗВЕНАТА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА НЕВРОЛОГИЧНА ПОМОЩ 1. Извънболничната неврологична помощ се осъществява в неврологични кабинети от І ниво и в кабинети за високоспециализирани неврологични дейности от ІI и ІІІ ниво в амбулатории за специализирана медицинска помощ, а за възрастта от 1 месец до 18 г. - в детски неврологични кабинети от І ниво. 1.1. Неврологичен кабинет 1.1.1. Неврологичният кабинет и детският неврологичен кабинет в амбулатория за специализирана медицинска помощ са с минимална площ 12 кв.м. Кабинетите за прегледи могат да ползват манипулационна, която е обща за няколко кабинета. 1.1.2. Към неврологичния и детския неврологичен кабинет има спомагателни задължителни помещения - чакалня и санитарен възел, които може да са общи за няколко кабинета. 1.1.3. Неврологичният и детският неврологичен кабинет са оборудвани с медицинска кушетка, стол, сфигмоманометър, термометър, чукче за рефлекси, еднократни игли за лумбална пункция, спешен шкаф с животоспасяващи медикаменти, компютър с принтер. Консумативи: чаршафи за еднократна употреба. 1.2. Амбулаториите за специализирана медицинска помощ могат да разполагат със следните кабинети за високоспециализирани и специфични неврологични дейности: електроенцефалография, електромиография, предизвикани потенциали, полисомнография, невросонология (ултразвукова диагностика на нервната система), изследване на автономната нервна система, невроотология, невроофталмология, клинична невропсихология, клинична неврогенетика, невроонкология. 2. Болнична неврологична помощ: Болничната неврологична помощ се извършва в неврологична клиника или отделение от І, ІI и ІІІ ниво и в детска неврологична клиника или отделение за деца от 1 месец до 18 г. в болница за активно лечение или болница за долекуване и рехабилитация. 2.1. Структура и устройство на помещенията: 2.1.1. Общоневрологична клиника или отделение по специалността. 2.1.2. Профилирана неврологична клиника или отделение. 2.1.2.1. Детска неврологична клиника или отделение. 2.1.2.2. Специализирана неврологична клиника или отделение по основни направления в неврологията. 2.1.3. Към общоневрологична клиника или отделение може да бъде териториално и административно обособено съответно профилирано отделение или легла за интензивно лечение на неврологични заболявания, които извършват спешна дейност. Ако в неврологичното отделение или клиника няма възможност за извършване на тази дейност, интензивно лечение на неврологични заболявания може да се осъществява и в клиника или отделение по анестезиология и интензивно лечение. 2.1.3.1. Към отделение за интензивно лечение в неврологична клиника може да бъдат разкрити легла за лечение на невроинфекции, разполагащи с изолатор и собствен санитарен възел. 2.1.3.2. Към отделението за интензивно лечение в неврологична клиника може да бъдат разкрити легла по невроонкология. 2.1.4. Към общоневрологична клиника или отделение може за бъде териториално и административно обособено отделение или да бъдат разкрити легла за специализирано лечение на остри мозъчни инсулти. То може да бъде обособено и самостоятелно към лечебното заведение за болнична помощ. 2.1.4.1. Неврологичното отделение или легла за лечение на остри мозъчни инсулти се разкриват към болница за активно лечение, в която има интензивно отделение. 2.1.4.2. Разкриването на неврологичното отделение или леглата за лечение на мозъчни инсулти е съобразено с областната здравна карта и с възможностите на лечебното заведение за болнична помощ да осигури специалисти, които се използват за мултидисциплинарен диагностично-лечебен подход при болните с остър инсулт. Болните с мозъчни инсулти подлежат на спешна хоспитализация в лечебни заведения за болнична помощ с цел провеждане на бърза и адекватна диагностика и лечение. 2.1.5. Към общоневрологична клиника или отделение може да бъде териториално и административно обособено отделение по неврорехабилитация със или без легла. 2.1.6. Неврологичната клиника или отделение и детската неврологична клиника или отделение разполагат или ползват специализирани кабинети по електроенцефалография, електромиография, невросонология, а при възможност - и клинична невропсихология, невроотология, невроофталмология, изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, полисомнография, клинична неврогенетика. В лечебните заведения от ІІІ ниво специализираните кабинети могат да бъдат обособени в самостоятелни структури (отделения или клиники) за функционална диагностика на нервната система. 2.1.7. Към неврологичните клиники в университетските болници може да се разкриват специализирани кабинети по социално значими неврологични заболявания: мозъчносъдова болест, паркинсонизъм, множествена склероза, епилепсия, когнитивни нарушения, главоболие и други болкови синдроми, полиневропатии, невромускулни заболявания и други. 2.1.8. Към неврологичните клиники в университетските болници може да се разкрие консултативен кабинет по невроонкология. 2.1.9. Помещенията в неврологичните клиники или отделения и в детските неврологични клиники или отделения са съгласно приложение № 1 на Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 108 от 1999 г.). 2.1.9.1. Приемно-консултативен кабинет - минимум 12 кв.м площ, самостоятелен или общ за отделението. В него се обслужват пациенти, насочени за хоспитализация в неврологичните клиники или отделения и/или за консултация със специалист невролог. 2.1.9.2. Спешен неврологичен кабинет - 12 кв.м площ, самостоятелен или към спешен портал на болницата. В него се осигурява денонощен прием на пациенти, нуждаещи се от спешна неврологична помощ, осъществява се спешна диагностика и се преценява необходимостта от спешна хоспитализация. 2.1.9.3. Болнични стаи, отговарящи на действащите в страната здравни изисквания и технически норми: за възрастни и деца над 14 г. - по 6,5 кв.м площ за едно легло; за деца от 3 до 14 г. - по 5 кв.м на едно легло; за деца до 3 г. - по 4 кв.м на едно легло. 2.1.9.4. Манипулационна (минимум 9 кв.м площ) - самостоятелна или обща за отделението. Манипулационната трябва да разполага със: работни плотове, шкафове за лекарствени продукти и консумативи, спешен шкаф, кушетка, столове, хладилник, игли за лумбална пункция, съдове за разделно събиране на опасните отпадъци. Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 496.67 Kb. Сподели с приятели:
|