Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването

В сила от 01.01.2007 г.

Издадена от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.7 от 23 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.55 от 17 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.72 от 14 Септември 2010г., изм. ДВ. бр.58 от 29 Юли 2011г

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определя номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1.

(2) С наредбата се уреждат и условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) По реда на ал. 1 се придобива и професионална квалификация за извършване на високоспециализирани дейности в определена област на здравеопазването, без признаване на специалност съгласно приложение № 1а.

(3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) Обучение за извършване на високоспециализирани дейности, извън посочените в приложение № 1а, се организира и провежда от висшите училища, Военномедицинската академия и съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина по реда на чл. 182 на Закона за здравето.
Чл. 3. Министърът на здравеопазването планира и координира дейността по провеждане на обучението за придобиване на специалност от медицинските и от немедицинските специалисти, работещи в системата на здравеопазването, и ежегодно определя броя на местата за специализанти.
Чл. 4. (1) Към министъра на здравеопазването се създават консултативни съвети за специализация по професионалните направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи" и за немедицинските специалисти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) В състава на съветите по ал. 1 се включват представители на: Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, младежта и науката, обучаващите институции по чл. 7, и съсловните организации.

(3) Консултативните съвети за специализация:

1. правят предложения до министъра на здравеопазването за решаването на проблеми и усъвършенстване на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) дават становище по постъпилата от регионалните здравни инспекции и районните колегии на съсловните организации, от висшите училища и Военномедицинската академия информация за възможностите за обучение от обучаващите институции по чл. 7 през следващата календарна година;

3. дават становище по учебните програми за обучение, утвърждавани от министъра на здравеопазването;

4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) дават становище до министъра на здравеопазването за определяне на стойността на обучението по специалности;

5. дават становище по постъпили предложения за промяна в номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването;

6. осъществяват и други функции, възложени от министъра на здравеопазването.

(4) Министърът на здравеопазването утвърждава правила за работата на консултативните съвети за специализация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) Висшите училища съвместно със съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина организират, регистрират, провеждат и контролират обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Регистърът на специализантите съдържа:

1. пореден номер в регистъра;

2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) имената по документ за самоличност на специализанта, гражданство и единен граждански номер/личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност;

3. (нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) придобитата от специализанта образователно-квалификационна степен, специалност и професионална квалификация, серия, номер и регистрационен номер на дипломата за висше образование, дата на издаване и висшето училище, издало дипломата;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) наименование на специалността и висшето училище (или Военномедицинска академия), в което е записан специализантът;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) номер на договора по чл. 24 и страните по него;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) промяна в обстоятелствата по провеждане на обучението за придобиване на специалност;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) сесията и годината на полагане на държавния изпит.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Регистърът на придобилите специалност съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4;

2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) серия, номер и дата на издаване на свидетелството за призната специалност.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2008 г., в сила от 17.06.2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) Ръководителите на висшите училища или на Военномедицинската академия изпращат в Министерството на здравеопазването на хартиен и на електронен носител:

1. данните по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 в едномесечен срок от сключването на договорите по чл. 24;

2. информация в случаите по ал. 2, т. 6 в едноседмичен срок от настъпването на промените;

3. данните по ал. 2, т. 7 в едномесечен срок от полагането на държавния изпит за придобиване на специалност;

4. (изм. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) серия, номер и дата на издаване на свидетелството за призната специалност в едномесечен срок от получаване на регистрационен номер в регистъра на придобилите специалност.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Министерството на здравеопазването изпраща на съответното висше училище и на Военномедицинската академия поредния номер в регистъра на придобилите специалност за вписване в свидетелството за призната специалност на съответното лице. Вписванията в регистъра се публикуват в служебния бюлетин на Министерството на здравеопазването.

Раздел I.

1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование, и Военномедицинската академия;

2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование.

(2) Практическото обучение се провежда във:

1. заведенията по ал. 1;

2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения, които имат възможност за изпълнение на учебната програма за специалността или на съответните раздели или модули от нея;

3. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ и здравните заведения, определени от министъра на здравеопазването.
Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., нов - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) Обучението за придобиване на професионална квалификация за извършване на високоспециализирана дейност по чл. 2, ал. 2 се извършва в лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение по съответната специалност, в чиято област попада високоспециализираната дейност, определени със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 трябва да осигуряват условия за обучение и да разполагат с необходимата апаратура и специалист, придобил професионална квалификация по съответната високоспециализирана дейност.

(2) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват и немедицински специалисти с висше образование, ако има определена специалност за тях в номенклатурата по чл. 1 и работят по тази специалност в системата на здравеопазването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) Професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се придобива от лица с образователно-квалификационна степен "магистър" по "медицина" или по "дентална медицина" и с придобита специалност, в чиято област попада високоспециализираната дейност.
Чл. 11. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) Приемането на специализанти се осъществява на места, финансирани от държавата, както и на места срещу заплащане, определени по реда на чл. 18а.

(2) Записването се извършва във висшите училища или във Военномедицинската академия, а обучението се провежда от институциите по чл. 7.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) Не може да се извършва записване и провеждане на обучение за придобиване едновременно на повече от една специалност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) Обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 е с минимална продължителност 12 месеца и се провежда срещу заплащане на такса от обучавания, определена от висшите училища или Военномедицинската академия.

(2) Министерството на здравеопазването се задължава да предложи на лицето по ал. 1 лечебно или здравно заведение на територията на страната, където може да започне работа на длъжност, съответстваща на придобитата от него специалност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) В случаите, когато лицето по ал. 1 е сключило и представи в Министерството на здравеопазването договор с лечебно или здравно заведение, в който е уговорено задължение за специализанта да работи в него след завършването на обучението за придобиване на специалност за срок, не по-малък от продължителността му, Министерството на здравеопазването определя на лицето същото лечебно или здравно заведение за постъпване на работа.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) В случай, че лицето не постъпи на работа в едномесечен срок в лечебното или здравното заведение, определено от Министерството на здравеопазването, то дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в трикратния размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) Ако лицето напусне осигурената му работа преди изтичане на срока по ал. 1, то дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в трикратния размер на изплатените средства за теоретично и практическо обучение, изчислено пропорционално на времето, през което не е работило.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) Разпоредбите по ал. 1, 4 и 5 не се прилагат в случаите, когато Министерството на здравеопазването не предложи на лицето лечебно или здравно заведение, в което то да постъпи на работа, в 3-месечен срок от датата на придобиване на специалност.

(7) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) Лице, прието на място, финансирано от държавата, което прекрати обучението си или продължи обучението си срещу заплащане, дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в трикратния размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение.
Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) Разпоредбата на чл. 11а не се прилага за лекарите, които работят в центровете за спешна медицинска помощ, приети са и са провели обучението си по реда на чл. 20а на места, финансирани от държавата.
Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Обучението за придобиване на специалност се провежда по учебни програми съгласно номенклатурата на специалностите. Висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве разработват, приемат и предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване единна учебна програма по всяка специалност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) Обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се провежда по единни учебни програми, разработени от националните консултанти, съгласувани от висшите училища и съсловните организации и утвърдени от министъра на здравеопазването.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Учебните програми по ал. 1 и 2 за военномедицинските специалности се съгласуват с министъра на отбраната.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) В учебните програми по ал. 1 се включва:

1. задължителното теоретично и практическо обучение и тяхната продължителност съгласно срока, определен в приложение № 1;

2. разпределението по области или модули от медицинската наука и практика и тяхната продължителност.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Теоретичното обучение се провежда в редовна форма, а ако е предвидено в учебната програма може да се провежда и дистанционно.

(6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) Практическото обучение е с пълна ежедневна продължителност, съобразно характера на дейностите по съответната специалност.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 2007 г., предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) Обучението се извършва с личното участие на специализанта, който носи отговорност за извършваната от него дейност и съответно получава възнаграждение за нея в размера, определен в договора по чл. 24.

(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 от 2007 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) Срокът на обучението може да бъде удължаван за период не по-дълъг от два пъти от определения в приложение № 1 срок.

(9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) Колоквиумите, предвидени в учебната програма, се провеждат пред комисия, съставена от не по-малко от двама членове, назначена със заповед на ръководителя на институцията, провеждаща теоретичното обучение.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.) (1) Обучението за придобиване на специалността "обща медицина" се провежда съобразно учебната програма за срок от три години, от които теоретично обучение - 8 месеца, и практическо обучение - 28 месеца.

(2) В продължителността на практическото обучение по ал. 1 се включват най-малко 6 месеца в акредитирано лечебно заведение за болнична помощ и най-малко 6 месеца в амбулатория за първична медицинска помощ, акредитирана за обучение по "обща медицина".

(2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) Обучението за придобиване на специалностите "епидемиология на инфекциозните болести", "комунална хигиена", "медицинска паразитология", "микробиология", "вирусология", "токсикология", "хигиена на детско-юношеската възраст", "трудова медицина", "хранене и диететика" и "обща хигиена" от лекари, които работят в регионалните здравни инспекции, включва една трета от задължителното практическо обучение в акредитирани лечебни или здравни заведения или висше училище, когато то провежда практическото обучение.

(4) Практическото обучение по фармацевтични специалности се провежда на работното място, когато то е определено от министъра на здравеопазването по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, в съответствие с предвидените в учебните програми срокове.

(2) Супервизията е процес, който се ръководи от супервайзер с придобита психиатрична специалност или "клинична психология", насочен към извършване на оценка, формиране на професионални умения и ценности и изграждане на отношения с пациента и с неговите близки, благоприятстващи съдействието в лечението.

(3) Специализантът избира супервайзер от ежегодно одобряван списък от катедрения съвет на катедрите по психиатрия във висшите училища, съставен по предложение на ръководителите на катедрите, въз основа на следните критерии: наличие на 3 години от придобиването на специалност и личен психотерапевтичен опит.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г.)
Чл. 17. Практическото обучение се провежда без откъсване от работа по следните специалности:

1. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2008 г., в сила от 17.06.2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) по специалностите, по които се обучават работещите в регионалните здравни инспекции, когато работят в същата област;

2. "трудова медицина" за лекари, които работят в службите по трудова медицина;

3. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) "спешна медицина" и "медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)" за лекари, които работят в центровете за спешна медицинска помощ или в спешните отделения на лечебни заведения за болнична помощ;

4. "социална медицина и здравен мениджмънт", "икономика на здравеопазването" и специалностите по т. 3 за директорите на центровете за спешна медицинска помощ и техните заместници;

5. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2008 г., в сила от 17.06.2008 г.) по специалностите и за лицата по чл. 20, ал. 1, т. 2 и 3;

6. "трансфузионна хематология" за лекари, които работят в центрове по трансфузионна хематология;

7. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) военномедицинските специалности за военните лекари.

(2) В срока по ал. 1 ръководителите на лечебните и здравните заведения, получили съответно положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения и положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование, представят на директорите на регионалните здравни инспекции и справки за възможностите за обучение на специализанти от съответното лечебно или здравно заведение през следващата календарна година.

(3) Справки за потребностите от специалисти и справки за възможностите за обучение на специализанти за нуждите на системата на отбраната, вътрешните работи, транспорта и съобщенията и правосъдието се представят от съответните ръководители и министри ежегодно от 1 февруари до 31 май до министъра на здравеопазването.

(4) Регионалните здравни инспекции събират, съхраняват и обобщават справките на лечебните и здравни заведения по ал. 1 и 2 и изготвят справки за възможностите за практическо обучение на специализанти в областта на опазване на общественото здраве от регионалните здравни инспекции.

(5) Регионалните здравни инспекции съвместно с районните колегии на съсловните организации проучват потребностите в областта от съответните специалисти и въз основа на справките по ал. 4, както и на информацията в регионалните регистри на членовете на съответната съсловна организация изготвят и представят ежегодно от 1 до 30 юни на министъра на здравеопазването анализ на състоянието на специалистите в областта на здравеопазването, включващ следната информация по специалности от номенклатурата по чл. 1, ал. 1:

1. брой на придобилите и упражняващите специалност и тяхната възраст, потребностите от специалисти и възможностите за обучение от обучаващите институции по чл. 7 през следващата календарна година, включително и за тези от тях, за които лечебните или здравните заведения или регионалните здравни инспекции ще заплащат възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3;

2. прогноза за броя на упражняващите специалност и тяхната възраст, прогноза за потребностите от специалисти и прогноза за възможностите за обучение от обучаващите институции по чл. 7 през всяка от следващите пет години.

(6) В срока по ал. 1 справки за потребностите от специалисти и справки за възможностите за обучение на специализанти до министъра на здравеопазването подават и висшите училища и Военномедицинската академия за специалностите от номенклатурата по чл. 1, ал. 1, по които те провеждат изцяло теоретичното и практическото обучение.

(7) В справките за възможностите за обучение на специализанти по ал. 2, 3, 4 и 6 се посочват и тези от тях, за които лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, висшите училища или Военномедицинската академия ще заплащат възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3, както и местата срещу заплащане по чл. 24, ал. 5, т. 3.
Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) (1) Министърът на здравеопазването разглежда справките и анализите по чл. 18, ал. 3, 5 и 6 заедно със становищата на консултативните съвети по чл. 4, ал. 3, т. 2, извършва преценка на възможностите за обучение на обучаващите институции по чл. 7 и подготвя проект на заповед за утвърждаване на броя на местата за специализанти за следващата календарна година.

(2) Справки за потребностите от специалисти и за възможностите за обучение на специализанти, постъпили след сроковете по чл. 18, не се разглеждат от министъра на здравеопазването.

(3) Проектът на заповед по ал. 1 се представя за обсъждане и даване на становище от Висшия медицински съвет съгласно чл. 6, ал. 3, т. 7 от Закона за здравето.

(4) Броят на местата за специализанти, разпределени по видове места, по обучаващи институции и по специалности, се утвърждава ежегодно със заповед на министъра на здравеопазването до 31 октомври на текущата календарна година.

(5) В заповедта по ал. 4 се посочват местата срещу заплащане, за които висшите училища, Военномедицинската академия, лечебните или здравните заведения или регионалните здравни инспекции се задължават да заплащат на специализанта възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3, както и местата срещу заплащане по чл. 24, ал. 5, т. 3.

(6) Броят на местата за провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се определя ежегодно от висшите училища или Военномедицинската академия в съответствие с капацитета им, както и в съответствие с капацитета на провеждащото практическото обучение лечебно заведение.