Раздел I Транспортиране на животни до кланицата

Раздел II

Изисквания към кланиците

1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) подходящи хигиенични навеси или боксове за почивка на животните преди клане, лесни за почистване и дезинфекция, оборудвани със съоръжения за водопой, а когато е необходимо – и за хранене на животните, и със система за отвеждане на животинския тор и отпадните води, която не влияе върху безопасността на храните;

2. заключващи се помещения или боксове за клане на болни и съмнително болни животни, снабдени с отделна система за отвеждане на животинския тор от тях, разположени по начин, който не допуска заразяване на другите животни;

3. навеси с големина, която осигурява спазването на изискванията за хуманно отношение към животните; и с технологичен план, улесняващ извършването на предкланичен преглед и идентификацията на животните.

1. достатъчен брой помещения, подходящи за извършване на съответните дейности;

2. отделно помещение за изпразване и почистване на стомасите и червата;

3. отделни помещения за:

а) зашеметяване и обезкръвяване;

б) попарване, отстраняване на четината, остъргване и пърлене, когато се извършва клане на свине;

в) изкормване и тоалет на трупа;

г) обработка на почистените черва и шкембета;

д) подготовка и почистване на други субпродукти, включително обработка на главите, когато тя не се извършва на кланичната линия;

е) пакетиране на субпродукти;

д) експедиция на месото;

4. съоръжения, които не допускат контакт между месото и подовете, стените и свързващите части;

5. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) кланични линии, изградени по начин, осигуряващ последователно движение на кланичния процес и недопускащ кръстосано замърсяване между различните части на кланичната линия; когато в едно помещение работят повече от една кланична линия, между тях се осигурява подходящо разделяне за предпазване на месото от замърсяване;

6. средства за дезинфекция на инструментите с гореща вода с температура не по-ниска от 82 °С или система с еквивалентен ефект;

7. средства за измиване на ръцете, които се използват само от персонала, който работи с открито месо; средствата са снабдени с кранове и изградени по начин, който не допуска замърсяване;

8. заключващи се съоръжения за съхранение на възбранено месо при хладилни условия;

9. заключващи се съоръжения за съхранение на месо, негодно за човешка консумация, отделни от тези по т. 8;

10. отделно място и подходящи съоръжения за почистване, измиване и дезинфекция на транспортните средства, които превозват животни;

11. заключващи се помещения за клане на болни и съмнително болни животни;

12. специално място за съхранение на тор или съдържание от храносмилателния тракт, когато се извършва такова съхранение в кланицата;

13. подходящо заключващо се помещение и/или оборудване, което се използва само от органите на ДВСК.

(2) Помещението по ал. 1, т. 2 не е необходимо, когато тези дейности се извършват по различно време от дейностите по т. 3 и официален ветеринарен лекар е разрешил това за всеки конкретен случай.

(3) Помещенията по ал. 1, т. 3 не са необходими, когато тези дейности се извършват по различно време от останалите дейности.

(4) Изискването по ал. 1, т. 10 не се прилага, когато с разрешение на органите на ДВСК почистването и дезинфекцията се извършват на място в близост до кланицата.

(5) Помещенията по ал. 1, т. 11 не са необходими, когато болни и съмнително болни животни се колят в друга кланица, одобрена от органите на ДВСК за тази цел, или след края на редовното клане.

Раздел III

Изисквания към транжорните

1. изградени са по начин, който не допуска замърсяване на месото и:

а) позволява непрекъснато последователно извършване на дейностите;

б) осигурява разделяне между различните производствени партиди;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) имат помещения за отделно хладилно съхранение на пакетирано и открито месо;

3. имат помещение за разфасоване, оборудвано съгласно изискванията по чл. 38;

4. имат оборудване за измиване на ръцете, което се използва само от персонала, който работи с неопаковано месо; средствата са снабдени с кранове, изградени по начин, който не допуска разпространение на замърсяване;

5. имат средства за дезинфекция на инструментите с гореща вода с температура не по-ниска от 82 °С или алтернативна система с еквивалентен ефект.

Раздел IV

Хигиена при клане

Чл. 28. (1) Животните се колят възможно най-бързо след пристигането им в кланицата. Клането може да се отложи, когато не са спазени изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспортирането им до кланицата и преди клането им.

(2) В кланичната зала се доставят само живи животни, с изключение на:

1. животни, претърпели неотложно клане извън кланицата съгласно чл. 39 ;

2. животни, заклани във фермата, в която са отглеждани, съгласно чл. 57 и 59 ;

3. дивеч, обработен съгласно чл. 62-69.

(3) Месо от животни, заклани в кланица, след като са претърпели злополука, може да се използва за човешка консумация, при условие че след извършване на следкланичен преглед не са установени сериозни наранявания освен възникналите в резултат на злополуката.

(4) Не се допуска за човешка консумация месо, добито от животни, различни от тези по ал. 2 и 3, които са умрели по друг начин, освен заклани в кланица.

Чл. 29. (1) Всяко животно, предназначено за клане, или група животни, когато е достатъчно за точността на информацията и контрола върху тях, носи идентификационен знак, който позволява проследяване на произхода му.

(2) Животните се поддържат чисти.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) С цел гарантиране, че предкланичният преглед на всяко животно се извършва при подходящи условия, собственикът на кланицата изпълнява указанията, дадени от ветеринарния лекар, определен от компетентните органи в съответствие с Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.).

(4) Животните се колят възможно най-бързо след доставянето им в кланичната зала.

(5) Зашеметяването, обезкръвяването, дрането, изкормването и тоалетът на трупа се извършват възможно най-бързо след клането и по начин, който предпазва месото от замърсяване.

(6) Трахеята и хранопроводът се оставят незасегнати при обезкръвяването, освен при клане по религиозни причини.

(7) По време на отстраняването на кожата не се допуска контакт между:

1. външната страна на кожата и трупа на животното;

2. работещите на кланичната линия и оборудването, влизащи в контакт с външната повърхност на кожата и месото.

(8) Изкормването се извършва възможно най-бързо след зашеметяването. Собственикът на кланицата осигурява недопускане на разпиляване на съдържание от стомашно-чревния тракт по време и след изкормването на животното.

(9) При отстраняване на вимето не се допуска замърсяване на трупа с мляко или коластра.

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Труповете и другите части на тялото, предназначени за консумация от човек, се одират напълно, с изключение на труповете на свине, главите на овце, кози и телета, краката на говеда, овце и кози. Главите и краката се обработват по начин, който предпазва месото от замърсяване.

(2) Четината на свинете, ако не се одират, се отстранява веднага след обезкръвяването. За попарването на животните се използва чиста вода, за да не се допусне замърсяване. Допустимо е използването на добавки във водата, одобрени от НВМС. Труповете на свинете се изплакват изцяло с питейна вода.

(3) Не се допуска върху труповете да има видимо фекално замърсяване. Всяко фекално замърсяване се отстранява възможно най-бързо чрез изрязване или по друг начин с еквивалентен ефект.

(4) Не се допуска контакт между труповете и субпродуктите и подовете, стените или работните съоръжения.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Собственикът на кланицата изпълнява указанията на официалния ветеринарен лекар, за да се гарантира, че следкланичният преглед на всяко животно се извършва при подходящи условия, в съответствие с Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход.

Чл. 31. (1) До завършването на следкланичния преглед частите от закланите животни се идентифицират по начин, който позволява да бъде разпознато, че принадлежат към съответния труп.

(2) Не се допуска контакт между непрегледани трупове, субпродукти или вътрешности и такива, преминали следкланичен преглед.

(3) Пенисът се отстранява веднага, ако не показва патологични изменения.

(4) Бъбреците се отстраняват от околобъбречната мастна тъкан. Перинеалната капсула при говедата, свинете и еднокопитните също се отстранява.

Чл. 32. Когато преди завършване на следкланичния преглед кръвта или другите субпродукти от няколко животни са събрани в един и същ контейнер, ако някой от труповете е обявен като негоден за човешка консумация, цялото съдържание на контейнера се обявява за негодно за човешка консумация.

Чл. 33. (1) След приключване на следкланичния преглед:

1. сливиците на говедата и еднокопитните се отстраняват по хигиеничен начин;

2. частите, които са негодни за човешка консумация, се отстраняват възможно най-бързо от чистата зона на кланицата;

3. възможно най-бързо напълно се отстраняват вътрешностите или частите от тях, останали прикрепени към трупа, с изключение на бъбреците, освен в случаите, когато официалният ветеринарен лекар не е разпоредил друго.

(2) Не се допуска контакт между месо, годно за човешка консумация, и месо, което не е годно за човешка консумация, възбранено месо и неядливи странични животински продукти.

(3) След приключване на следкланичния преглед месото се съхранява съгласно изискванията по чл. 41-43.

Чл. 34. Когато се обработват допълнително:

1. стомасите се попарват с гореща вода и се почистват;

2. червата се изпразват и почистват;

3. главите и краката се одират или се попарват с вряла вода и се обезкосмяват.

Чл. 35. (1) В кланиците, одобрени за клане на различни видове животни или за обработка на трупове от дивеч и дивеч, отглеждан във ферми, се вземат мерки за предпазване на месото от кръстосано замърсяване чрез разделяне на дейностите по време или място.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В случая по ал. 1 се осигурява отделно оборудване за приемане и съхранение на неоскубаните трупове на дивеча от ферми, заклан във фермата, и за дивеча.

Чл. 36. Когато кланицата няма отделни заключващи се помещения за клане на болни или съмнително болни животни, оборудването, използвано при клането им, се почиства, измива и дезинфекцира под контрола на официален ветеринарен лекар преди започване на редовното клане.

Каталог: naredbi
naredbi -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
naredbi -> Решение на Общинския съвет
naredbi -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
naredbi -> Информация предоставена от българските спортни федерации
naredbi -> Първа общи положения ч
naredbi -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
naredbi -> Наредба №3 от 1 август 2008 Г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите
naredbi -> Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол

Изтегляне 0.9 Mb.

Сподели с приятели: