Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти



страница105/107
Дата22.07.2016
Размер9.86 Mb.
1   ...   99   100   101   102   103   104   105   106   107


Фиг. 1. Коефициент на разделяне на пиковете

Фиг. 2. Коефициент на асиметрия на пика

7.2. За съдържание на хидрохинон монометилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,1 %.

7.3. За съдържание на хидрохинон моноетилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %.

7.4. За съдържание на хидрохинон монобензилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %.

8. Възпроизводимост (Виж ISO 5725.)

8.1. За съдържание на хидрохинон 2,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,37 %.

8.2. За съдържание на хидрохинон монометилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,21 %.

8.3. За съдържание на хидрохинон моноетилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,19 %.

8.4. За съдържание на хидрохинон монобензилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %.

9. Забележки

9.1. Когато е установено съдържание на хидрохинон значително по-голямо от 2 % и се изисква по-точна оценка на съдържанието му, екстрактът от пробата (5.1) трябва да се разреди до концентрация, която би се получила от проба, съдържаща 2 % хидрохинон, и определянето се повтаря.

(При някои апарати абсорбцията може да бъде извън интервала на линейност на детектора при високи концентрации на хидрохинон.)

9.2. Пречещи фактори.

Описаният по-горе метод дава възможност за определяне на хидрохинон и негови етери при единично изократично хроматографиране. Използването на "фенил" колона осигурява достатъчно време за държане на хидрохинона, което не може да се гарантира, когато се използва С18 колона с описаната подвижна фаза.

Освен това този метод е податлив на влиянието на пречещи вещества, като редица парабени. В такива случаи определянето трябва да бъде повторено с използване на различни системи подвижна/неподвижна фаза. Подходящи методи могат да бъдат намерени в публикациите 1 и 2, а именно:

Колона: Zorbax ODS, 4,6 mm x 25 сm, или еквивалентна:

Температура - 36 °С

Скорост - 1,5 cm3 (ml)/min

Подвижна фаза:

за хидрохинон - метанол : вода = 5 : 95 (V/V);

за хидрохинон монометилов етер - метанол : вода = 30 : 70 (V/V).

за хидрохинон монобензилов етер - метанол : вода = 80 : 20 (V/V) (M. Herpol-Boremans et M.-O.Masse, Identification et dosage de l'hydroquinone et de ses ethers methylique et benzylique dans les produits cosmetiques pour blanchir la peau. Int. J. Cosmet. Sci. 8-203-214 (1986).).

Колона: Spherisorb S5-ODS, или еквивалентна:

Подвижна фаза - вода : метанол = 90 : 10 (V/V)

Скорост - 1,5 cm3 (ml)/min.

Тези условия са подходящи за хидрохинон (J.Firth and I.Rix, Determination of hydroquinone in skin toning creams, Analyst (1986), 111, p. 129.).
ХХХVIII. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА 2-ФЕНОКСИЕТАНОЛ, 1-ФЕНОКСИПРОПАН-2-ОЛ, МЕТИЛ, ЕТИЛ, ПРОПИЛ, БУТИЛ И БЕНЗИЛ 4-ХИДРОКСИБЕНЗОАТ В КОЗМЕТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ.
А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ
1. Област на приложение

Методът се отнася до тънкослойнохроматографска процедура, която в комбинация с методиката за определяне, описана в част Б, позволява идентификацията на 2-феноксиетанол, 1-феноксипропан-2-ол, метил, етил, пропил, бутил и бензил 4-хидроксибензоат в козметичните продукти.

2. Принцип

Консервантите се извличат от подкислена козметична проба с ацетон. След филтруване ацетоновият разтвор се смесва с вода и мастните киселини се утаяват в алкална среда като техни калциеви соли. Алкалната смес (ацетон/вода) се обработва с диетилов етер за отстраняване на липофилните вещества. След подкисляване консервантите се екстрахират с диетилов етер. Аликвотна част от диетилетерния екстракт се накапва върху плака, покрита с тънък слой силикагел. След проявяване плаката се наблюдава под УВ светлина и петната се оцветяват с реактива на Millon.

3. Реактиви

3.1. Общи положения.

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.2. Ацетон.

3.3. Диетилов етер.

3.4. n-Пентан.

3.5. Метанол.

3.6. Оцетна киселина, ледена.

3.7. Солна киселина (HCI), разтвор 4 mol/dm3 (mol/l).

3.8. Калиев хидроксид (КОН), разтвор 4 mol/dm3 (mol/l).

3.9. Калциев дихлорид дихидрат (CaCI2.2H2O).

3.10. Реактив за оцветяване на Millon. Реактивът на Millon (живачен II нитрат) е в наличност в търговската мрежа (Fluka 69820).

3.11. 2-феноксиетанол.

3.12. 1-феноксипропан-2-ол.

3.13. Метил 4-хидроксибензоат (метилпарабен).

3.14. Етил 4-хидроксибензоат (етилпарабен).

3.15. n-Пропил 4-хидроксибензоат (пропилпарабен).

3.16. n-Бутил 4-хидроксибензоат (бутилпарабен).

3.17. Бензил 4-хидроксибензоат (бензилпарабен).

3.18. Стандартни разтвори.

За всяко от стандартните вещества (3.11, 3.12, 3.13, 3.14, 3.15, 3.16 и 3.17) се приготвя 0,1 % (М/V) разтвор в метанол.

3.19. Разтворител за проявяване на хроматограмата (подвижна фаза). Смесват се 88 обема n-пентан (3.4) и 12 обема ледена оцетна киселина (3.6).

4. Апаратура

Стандартно лабораторно оборудване и:

4.1. Водна баня с възможност за поддържане на температура 60 °С.

4.2. Съд за проявяване на хроматограмата (хроматографска вана).

4.3. Източник на УВ светлина, 254 nm.

4.4. Плаки за тънкослойна хроматография, 20 x 20 cm, покрити с 0,25 mm силикагел 60F254 с концентрирана зона (Merck № 11798, Darmstadt или еквивалентни).

4.5. Пещ с възможност за поддържане на температура 105 °С.

4.6. Сешоар за коса със сух въздух.

4.7. Ролка за нанасяне на реактива на Millon с дължина около 10 cm, външен диаметър около 3,5 cm и дебелина на вълнения пласт 2 до 3 mm (виж забележката под т. 5.2).

4.8. Колби стъклени със запушалки и обем 50 cm3 (ml).

4.9. Електрическа плоча с терморегулатор и настройка на температурата около 80 °С. За получаване на равномерно разпределение на температурата плочата се покрива с алуминиева пластина с размери 20 x 20 cm и дебелина около 6 mm.

5. Процедура

5.1. Подготовка на пробата.

В колба (4.8) се претегля 1 g от пробата с точност 0,001 g. Прибавят се четири капки разтвор на солна киселина (3.7) и 40 cm3 (ml) ацетон. За силноалкалните козметични продукти, като тоалетен сапун, се добавят 20 капки разтвор на солна киселина. Колбата се запушва и съдържанието й се нагрява внимателно до около 60 °С, с което се улеснява екстракцията на консервантите в ацетоновата фаза. Разклаща се в продължение на 1 min, рН на разтвора се измерва с индикаторна хартия, коригира се до рН 3 със солна киселина (3.7), повторно се разклаща 1 min и след охлаждане до стайна температура се филтрува през книжен филтър. От филтрата се отпипетират 20 cm3 (ml) и се разреждат с 60 cm3 (ml) вода в конусна колба от 200 cm3 (ml). Разтворът се алкализира с калиев хидроксид (3.8) до рН 10 (по индикаторна хартия), добавя се 1 g калциев дихлорид дихидрат (3.9) и се разклаща енергично. Филтрува се през книжен филтър в делителна фуния от 250 cm3 (ml), съдържаща 75 cm3 (ml) диетилов етер. Фунията се разклаща силно 1 min и след отделяне на фазите водният слой се събира в конусна колба от 200 cm3 (ml). Разтворът се подкислява до рН около 2 с разтвор на солна киселина (3.7) (по индикаторна хартия), добавят се 10 cm3 (ml) диетилов етер и отново се разклаща енергично 1 min. Изчаква се двете фази да се разделят и 2 cm3 (ml) от етерния слой се прехвърлят в епруветка от 5 cm3 (ml) със запушалка.

5.2. Тънкослойна хроматография.

Хроматографската плака (4.4) се поставя върху загрятата плоча (4.9) и на стартовата линия в концентрационната зона се нанасят по 10 l от стандартните разтвори (3.18) и 100 l от пробата (5.1). Изпаряването на разтворителя се ускорява с въздушна струя. Изсушената хроматографска плака се оставя да се охлади до стайна температура, след което се поставя в хроматографска вана (4.2) със 100 cm3 (ml) подвижна фаза. Хроматографският процес се провежда при стайна температура и продължава, докато фронтът на разтворителя стигне на 15 cm от стартовата линия. Плаката се изважда от ваната, суши се с горещ въздух от сешоар (4.6) и се наблюдава под ултравиолетова светлина (4.3). Местата на петната се отбелязват. За отстраняване на излишната оцетна киселина плаката се нагрява 30 min в сушилня (4.5) при 100 °С. Петната на консервантите се оцветяват с реактива на Millon (3.10), който се нанася с ролка (4.7), докато плаката се навлажни равномерно.

Забележка. Петната могат да се оцветят и чрез внимателно накапване на капка от реактива на Millon върху всяко едно петно, маркирано под ултравиолетовата светлина. Естерите на 4-хидроксибензоената киселина се появяват като червени петна, 2-феноксиетанол и 1-феноксипропан-2-ол като жълти, 4-хидроксибензоената киселина, която може да се открие в пробите като консервант или като продукт от разлагането на парабените, се появява под формата на червено петно (виж 7.3 и 7.4).

6. Идентификация

Идентификацията се извършва по Rf стойностите на петната от пробите с тези на стандартите, както и чрез сравняване на поведението им под ултравиолетова светлина и на цвета им след нанасяне на реактива на Millon. Тези данни дават предварителна информация за идентичността на консервантите. Ако се появят парабени, трябва да се проведе разделяне с високоефективна течна хроматография (ВЕТХ), описана в раздел Б. Получените резултати се комбинират с тези от тънкослойната хроматография за потвърждаване на присъствието на 2-феноксиетанол, 1-феноскипропан-2-ол и парабените.

7. Забележка

7.1. Реактивът на Millon е токсичен, поради което се прилага чрез една от описаните процедури. Не се препоръчва пръскането.

7.2. Други съединения, съдържащи хидроксилни групи, могат също да се оцветят с реактива на Millon. Таблица с цветовете и Rf стойностите, получени за някои консерванти, използвайки тънкослойнохроматографската процедура, е публикувана в N. De Kruijf, M.A.H. Rijk, L.A. Pranato - Soetardhi и А. Schouten (1987): Определяне на консерванти в козметични продукти. Тънкослойнохроматографска процедура за идентификацията на консерванти в козметични продукти (J. Chromatography 410, 395-411).

7.3. В следващата таблица са посочени Rf стойностите за някои консерванти. Същите могат да се използват ориентировъчно при идентифициране на изследваните проби.


Съединение

100 x Rf

Цвят

4-хидроксибензоена киселина

11

червен

Метилпарабен

12

червен

Етилпарабен

17

червен

Пропилпарабен

21

червен

Бутилпарабен

26

червен

Бензилпарабен

16

червен

2-феноксиетанол

29

жълт

1-феноксипропан-2-ол

50

жълт


7.4. Не се разделят 4-хидроксибензоената киселина и метилпарабенът. Идентификацията на тези съединения трябва да се потвърди чрез метода на високоефективна течна хроматография (ВЕТХ), описан в част Б, и сравняване на времената на задържане, получени от пробата с тези на стандартите.
Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ
1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на 2-феноксиетанол, 1-феноскипропан-2-ол, метил 4-хидроксибензоат, етил 4-хидроксибензоат, пропил 4-хидроксибензоат, бутил 4-хидроксибензоат и бензил 4-хидроксибензоат в козметични продукти.

2. Дефиниция

Количествата на консервантите, определени с този метод, се изразяват като % (M/M).

3. Принцип

Пробата се подкислява чрез добавяне на сярна киселина и суспендира в смес от етанол и вода. След леко загряване на сместа за втечняване на липидната фаза и подобряване на количествената екстракция сместа се филтрува. Консервантите във филтрата се определят чрез обратнофазова ВЕТХ. Като вътрешен стандарт се използва 4-хидроксибензоат.

4. Реактиви

4.1. Основни положения.

Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата - бидестилирана.

4.2. Етанол, абсолютен.

4.3. 2-Феноксиетанол.

4.4. 1-Феноксипропан-2-ол.

4.5. Метил 4-хидроксибензоат (метилпарабен).

4.6. Етил 4-хидроксибензоат (етилпарабен).

4.7. n-пропил 4-хидроксибензоат (пропилпарабен).

4.8. Изопропил 4-хидроксибензоат (изопропилпарабен).

4.9. n -бутил 4-хидроксибензоат (бутилпарабен).

4.10. Бензил 4-хидроксибензоат (бензилпарабен).

4.11. Тетрахидрофуран.

4.12. Метанол.

4.13. Ацетонитрил.

4.14. Сярна киселина (Н2SO4) разтвор 2 mol/dm3 (mol/l).

4.15. Смес етанол/вода. Смесват се 9 обема етанол (4.2) и 1 обем вода.

4.16. Разтвор на вътрешен стандарт. Претеглят се около 0,25 g с точност 0,001 g изопропилпарабен (4.8), прехвърлят се в мерителна колба от 500 cm3 (ml) и след разтваряне се долива до марката със смес етанол/вода (4.15).

4.17. Подвижна фаза: тетрахидрофуран/вода/метанол/ацетонитрил.

Смесват се 5 обема тетрахидрофуран, 60 обема вода, 10 обема метанол и 25 обема ацетонитрил.

4.18. Изходни стандартни разтвори на консервантите. Претеглят се с точност 0,001 g 0,2 g 2-феноксиетанол, 0,2 g 1-феноксипропан-2-ол, 0,05 g метилпарабен, 0,05 g етилпарабен, 0,05 g бутилпарабен и 0,025 g бензилпарабен в мерителни колби от 100 cm3 (ml) и разтворите се доливат до марката със смес етанол/вода (4.15).

Разтворите са стабилни до една седмица при съхраняване в хладилник.

4.19. Стандартни разтвори на консервантите. От изходните стандартни разтвори (4.18) се прехвърлят съответно 20,00 cm3 (ml), 10 cm3 (ml) 5,00 cm3 (ml), 2,00 cm3 (ml) и 1,00 cm3 (ml) в мерителни колби от 50 cm3 (ml). Във всяка колба се прибавят по 10 cm3 (ml) разтвор на вътрешния стандарт (4.16) и 1,0 cm3 (ml) разтвор на сярна киселина (4.14) и се долива до марката със смес етанол/вода (4.15). Разтворите трябва да са приготвени непосредствено преди употреба.

5. Апаратура

Стандартно лабораторно оборудване и:

5.1. Водна баня с възможност за поддържане на температура 60 °С 1 °С.

5.2. Хроматограф за високоефективна течна хроматография с УВ детектор, дължина на вълната 280 nm.

5.3. Аналитична колона от неръждаема стомана 25 cm x 4,6 mm (или 12,5 cm x 4,6 mm), съдържаща Nucleosil 5С18 или еквивалент (виж 10.1).

5.4. Стъклени колби от 100 cm3(ml) със запушалки.

5.5. Пемза с размери на зърната от 2 mm до 4 mm.

6. Процедура

6.1. Подготовка на пробата.

6.1.1. Подготовка на пробата без добавяне на вътрешен стандарт.

Претегля се около 1,0 g от пробата с точност 0,001 g в стъклена колба от 100 cm3 (ml) със запушалка (5.4). Добавят се 1,0 cm3 (ml) разтвор на сярна киселина (4.14), 50,0 cm3 (ml) етанол/водна смес (4.15) и около 1,0 g пемза (5.5). Колбата се запушва и се разклаща силно, докато се получи хомогенна суспензия. За улесняване екстракцията на консервантите в етаноловата фаза колбата се нагрява 5 min на водна баня (5.1) при температура 60 °С 1 °С. След това се охлажда бързо на течаща студена вода и престоява в хладилник 1 h. Филтрува се през книжен филтър и около 2 cm3 (ml) от филтрата се прехвърлят в епруветка от 5 сm3 (ml) със запушалка. Екстрактът се съхранява в хладилник. ВЕТХ определянето трябва да се извърши до 24 h.

6.1.2. Подготовка на пробата с добавяне на вътрешен стандарт.

Претегля се около 1,0 g 0,1 от пробата с точност 0,001 g и се прехвърля в колба от 100 cm3 (ml). Добавят се 1,0 cm3 (ml) разтвор на сярна киселина (4.14) и 40 cm3 (ml) смес етанол/вода (4.15), около 1,0 g пемза (5.5) и точно 10,0 cm3 (ml) разтвор на вътрешен стандарт (4.16). Колбата се запушва и се разклаща силно най-малко 1 min, докато се получи хомогенна емулсия. За улесняване екстракцията на консервантите в етаноловата фаза колбата се загрява 5 min на водна баня при температура 60 °С 1 °С, след което се охлажда бързо на течаща студена вода и престоява в хладилник 1 h. Филтрува се през книжен филтър. Около 2 cm3 (ml) от филтрата се прехвърлят в епруветка от 5 cm3 (ml) със запушалка. Съхранява се в хладилник до провеждане на ВЕТХ определянето.

6.2. Високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).

6.2.1. Хроматографски условия:

Подвижна фаза - тетрахидрофуран/вода/метанол/ацетонитрил (4.17)

Скорост на потока - 1,5 cm3/min (ml/min)

Дължина на вълната - 280 nm.

6.2.2. Стандартна крива.

Инжектират се по 10 l от стандартните разтвори на консервантите (4.19). От получените хроматограми се определят съотношенията на височината на пиковете на стандартните разтвори на консервантите към височината на пика на вътрешния стандарт. Построява се крива за всеки консервант, свързваща тези съотношения с концентрацията на стандартните разтвори.

6.2.3. Определяне.

Инжектират се последователно по 10 l от разтвора на пробата без вътрешен стандарт (6.1.1.) и на един от стандартните разтвори на консерванта (4.19) и получените хроматограми се сравняват. Ако в хроматограмата на пробата (6.1.1.) не се появи пик с приблизително същото време на задържане като това на изопропилпарабена (препоръчан като вътрешен стандарт), се инжектират 10 l разтвор на пробата с вътрешен стандарт (6.1.2). Хроматограмата се изписва и се измерват височините на пиковете. Ако в хроматограмата на пробата се появи пречещ пик с приблизително същото време на задържане като това на изопропилпарабена, трябва да се избере друг вътрешен стандарт.
1   ...   99   100   101   102   103   104   105   106   107


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница