Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти



страница92/107
Дата22.07.2016
Размер9.86 Mb.
#518
1   ...   88   89   90   91   92   93   94   95   ...   107


От стандартните смеси се инжектират от 2 до 3 l и хроматографският анализ се провежда съгласно условията от 6.2.1.

Изчисляват се съотношенията на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) на всяка смес. Начертава се стандартна крива при координати:

Х - ос: % метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол.

У - ос: съотношение на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол).

7.2. За газхроматографска процедура 6.2.2 (Porapak QS или Chromosorb 105) се използват стандартни смеси, посочени в табл. 2.

Тези смеси се приготвят чрез измерване с микроспринцовка и пипета. Точното количество се измерва чрез непосредствено претегляне на пипетата след всяко добавяне.
Таблица 2

Съдържание

Метанол

Етанол или

Вода

на метанол

(µl)

пропан-

сm3 (ml),

в пробата

 

2-ол сm3 (ml)

добавена

(М/М %)

 

 

до обем

Приблизително 2,5 %

50

2

100

Приблизително 5,0 %

100

2

100

Приблизително 7,5 %

150

2

100

Приблизително 10,0 %

200

2

100


Инжектират се 2 до 3 l в хроматографа, като се използват условията от 6.2.2.

Изчисляват се съотношенията на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) на всяка смес. Начертава се стандартна графика:

Х-ос: % метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол.

У-ос: съотношение на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол).

7.3. Стандартната крива трябва да има линеен характер.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За 5 % съдържание на метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол разликата в резултатите от две паралелни определения, извършени с една и съща проба, не трябва да надвишават 0,25 %.
ХIV. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИХЛОРМЕТАН И 1,1,1-ТРИХЛОРЕТАН
1. Област на приложение

Методът се отнася за определянето на дихлорметан (метиленхлорид) и 1,1,1-трихлоретан (метилхлороформ) във всички козметични продукти, които вероятно могат да съдържат тези разтворители.

2. Дефиниция

Съдържанието на дихлорметан и 1,1,1-трихлоретан в пробата, определени по този метод, се изразяват в % (M/M).

3. Принцип

Определянето се извършва чрез газова хроматография с хлороформ като вътрешен стандарт.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация за "газова хроматография".

4.1. Хлороформ (CHCl3).

4.2. Тетрахлорметан (CCl4).

4.3. Дихлорметан (CH2Cl2).

4.4. 1,1,1-трихлоретан (CH3CCl3).

4.5. Ацетон.

4.6. Азот.

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Газхроматограф с катарометър.
5.3. Бутилка за прехвърляне, 50 - 100 сm3 (ml) (виж т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, 5.2).

5.4. Спринцовка за газ под налягане, 25 или 50 l (виж т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, 5.3.2.2).

6. Процедура

6.1. Проба, която не е под налягане: в конична колба със запушалка се претегля проба с точност 0,001 g. Прибавя се точно претеглено количество хлороформ (4.1) като вътрешен стандарт, еквивалентно на предполагаемото количество дихлорметан или 1,1,1-трихлоретан, съдържащо се в пробата. Разбърква се добре.

6.2. Проба под налягане: използва се методът за вземане на проби, описан в т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, но със следните уточнения:

6.2.1. След прехвърляне на пробата в бутилката за прехвърляне (5.3) в нея се въвежда като вътрешен стандарт определен обем хлороформ (4.1), еквивалентен на предполагаемото количество дихлорметан или 1,1,1-трихлоретан, съдържащ се в пробата. Разбърква се добре. Мъртвият обем на вентила се промива с 0,5 сm3 (ml) тетрахлорметан (4.2). След изсушаване по разликата се определя точната маса на прибавения вътрешен стандарт.

6.2.2. След напълване на спринцовката с проба накрайникът на спринцовката се продухва с азот (4.6), така че да няма остатъци преди инжектиране в хроматографа.

6.2.3. След вземане на всяка проба повърхността на вентила и съдът за прехвърляне трябва да се промият няколко пъти с ацетон (4.5) (използвайки, както се изисква, спринцовка за подкожни инжекции) и след това се подсушават напълно с азот (4.6).

6.2.4. За всеки анализ се правят измервания с използване на две различни бутилки за прехвърляне и се правят по пет измервания за бутилка.

7. Хроматографски условия

7.1. Предколона

Тръба - неръждаема стомана.

Дължина - 300 mm.

Диаметър - 3 или 6 mm.

Пълнеж - същия материал както в аналитичната колона.

7.2. Колона

Стационарната фаза е приготвена от Hallcomid M18 върху Chromosorb.

Колоната трябва да показва разделяне R, равно или по-голямо от 1,5, като:
R = 2(d'r2 - d'r1))/(W1 + W2),
където:

r1 и r2 са времената на задържане на двата пика;

W1 и W2 - широчините на същите пикове при половината от височината;

d' - скоростта на хартията в mm/min.

Като примери следните колони дават желаните резултати:


Колона

I

II

Материал

Стоманена тръба

Стоманена тръба

Дължина

350 сm

400 сm

Диаметър

3 mm

6 mm

Носител

 

 

Chromosorb

WAW

WAW-ДМЦС-HP

Ситов анализ

100 - 120 mesh

60 - 80 mesh

Стационарна

Hallcomid M18

Hallcomid M18

фаза

10 %

20 %


Температурните условия могат да се различават в зависимост от апарата. За горните примери те са нагласени, както следва:


Колона

I

II

Температури

 

 

Kолона

65 °C

75 °C

Инжектор

150 °C

125 °C

Детектор

150 °C

200 °C

Газ-носител

 

 

Дебит на потока от

45 сm3

60 сm3

хелий

(ml)/min

(ml)/min

Налягане на входа

2,5 bar

2 bar

Инжектирана проба

15 µl

15 µl


8. Смес за определяне на корекционните коефициенти

В конична колба със запушалка се приготвя следната точно претеглена смес:

Дихлорметан (4.3), 30 % (М/М).

1,1,1-трихлоретан (4.4), 35 % (М/М).

Хлороформ (4.1), 35 % (М/М).

9. Изчисления

9.1. Изчисляване на корекционния коефициент на вещество "р" спрямо вещество "а", избрано като вътрешен стандарт:

Нека първото вещество е "р", за което:

kp е неговият корекционен коефициент;

Мp - неговата маса в сместа;

Ap - площта на неговия пик.

Нека второто вещество е "а", за което:

ka е неговият корекционен коефициент (приравнява се на 1);

Ma - неговата маса в сместа;

Aa - площта на неговия пик.

Тогава:





 

Мp x Aa

kp =

------------ .

 

Мa x Ap


Като пример бяха получени следните корекционни коефициенти (за хлороформа k = 1):
Дихлорметан: k1 = 0,78 0,03

1,1,1-трихлоретан: k2 = 1,00 0,03
9.2. Изчисляване на % (М/М) на дихлорметан и 1,1,1-трихлоретан, присъстващи в анализираната проба.

Нека:

Мa е масата на въведения хлороформ в g;

Ms - масата на анализираната проба в g;

Aa - площта на пика на хлороформа;

A1 - площта на пика на дихлорметана;

A2 - площта на пика на 1,1,1-трихлоретана.

Тогава:
10. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на дихлорметан и/или 1,1,1-трихлоретан 25 % (М/М) разликата между резултатите от две успоредни определения, извършени на една съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 2,5 % (М/М).
ХV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХИНОЛИН-8-ОЛ И БИС (8-ХИДРОКСИХИНОЛИНИЕВ) СУЛФАТ
1. Област на приложение

Методът се отнася за идентификация и количествено определяне на хинолин-8-ол и неговия сулфат.

2. Дефиниция

Съдържанието на хинолин-8-ол и бис (8-хидроксихинолиниев) сулфат в пробата, определени по този метод, се изразява в % (M/M) като хинолин-8-ол.

3. Принцип

3.1. Идентификация

Идентификация чрез тънкослойна хроматография.

3.2. Определяне

Определянето се провежда чрез спектрофотометриране на комплекса, получен при реакция с Fehling разтвор, при 410 nm.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Хинолин-8-ол.

4.2. Бензен.

Поради неговата токсичност трябва да се внимава много при работата с бензен.

4.3. Хлороформ.

4.4. Натриев хидроксид, 50 % (M/M).

4.5. Меден сулфат пентахидрат.

4.6. Калиево-натриев тартарат.

4.7. Солна киселина, 1 М.

4.8. Сярна киселина, 0,5 М.

4.9. Натриев хидроксид, 1 М.

4.10. Етанол.

4.11. Бутан-1-ол.

4.12. Ледена оцетна киселина.

4.13. Солна киселина, 0,1 М.

4.14. Целит 545 или еквивалентен.

4.15. Стандартни разтвори.

4.15.1. В мерителна колба от 100 сm3 (ml) се претеглят 0,1 g хинолин-8-ол (4.1) с точност 0,001 g. Разтваря се в малко сярна киселина (4.8). Долива се до марката със сярна киселина (4.8) и се разбърква.

4.15.2. В мерителна колба от 100 сm3 (ml) се претеглят 0,1 g хинолин-8-ол (4.1) с точност 0,001 g. Разтваря се в етанол (4.10). Долива се до марката с етанол (4.10) и се разбърква.

4.16. Fehling разтвор

Разтвор А

В мерителна колба от 100 сm3 (ml) се претеглят 7 g меден сулфат пентахидрат (4.5). Разтваря се в малко вода. Долива се до марката с вода и се разбърква.

Разтвор Б

В мерителна колба от 100 сm3 (ml) се претеглят 35 g калиево-натриев тартарат (4.6). Разтваря се в 50 сm3 (ml) вода. Прибавят се 20 сm3 (ml) натриев хидроксид (4.4). Долива се до марката с вода и се разбърква.

Непосредствено преди работа с пипета се вземат 10 сm3 (ml) от разтвор А и 10 сm3 (ml) от разтвор Б и се поставят в мерителна колба от 100 сm3 (ml). Долива се до марката и се разбърква.

4.17. Подвижни фази за тънкослойна хроматография:

I. Бутан-1-ол (4.11) : оцетна киселина (4.12) : вода = 80:20:20 (V/V/V).

II. Хлороформ (4.13) : оцетна киселина (4.12) = 95:5 (V/V).

4.18. 2,6-дихлор-4-(хлоримино)циклохекса-2,5-диенон, 1 % (M/V) разтвор в етанол (4.10).

4.19. Натриев карбонат, 1 % (M/V).

4.20. Етанол (4.10), 30 % (V/V).

4.21. Динатриев дихидрогенетилендиаминтетраацетат, 5 % (M/V).

4.22. Буферен разтвор, рН 7.

В мерителна колба от 1 dm3 (l) се претеглят 27 g безводен калиев дихидрогенортофосфат и 70 g дикалиев хидрогенортофосфат трихидрат. Долива се с вода до марката.

4.23. Готови плаки за тънкослойна хроматография.

Готови плаки за тънкослойна хроматография с дебелина 0,25 mm (Kieselgel 60 "Merck" или еквивалентни). Преди употреба се напръскват с 10 сm3 (ml) реактив (4.21) и се сушат при 80 °С.

5. Апаратура

5.1. 100 сm3 (ml) облодънна колба с гърло на шлиф.

5.2. Мерителни колби.

5.3. Градуирани пипети, 10 и 5 сm3 (ml).

5.4. Фол-пипети, 20, 15, 10 и 5 сm3 (ml).

5.5. Делителни фунии 100, 50 и 25 сm3 (ml).

5.6. Нагъната филтърна хартия с диаметър 90 mm.

5.7. Ротационен изпарител.

5.8. Обратен хладник с шлиф.

5.9. Спектрофотометър.

5.10. Кювети с дебелина на слоя 10 mm.

5.11. Бъркалка с нагряване.

5.12. Стъклена хроматографска колона с размери: дължина 160 mm и диаметър 8 mm, с тампон от стъклен памук в долния край и адаптер за прилагане на налягане в горния край.

6. Процедура

6.1. Идентификация

6.1.1. Течни проби

6.1.1.1. Довежда се рН на част от пробата за изпитване до 7, след което от нея се нанасят 5 и 10 l върху стартовата линия на предварително третираната плака за тънкослойна хроматография (4.23).

6.1.1.2. Накапват се 10 и 30 l от стандартния разтвор (4.15.2) на още две точки на стартовата линия, след което плаката се поставя в една от двете подвижни фази (4.17).

6.1.1.3. Когато фронтът на разтворителя се придвижи на 15 сm, плаката се суши при 110 °С (за 15 min). Петната на хинолин-8-ол флуоресцират в жълт цвят при УВ светлина (366 nm).

6.1.1.4. Плаката се напръсква с разтвор на натриев карбонат (4.19). Изсушава се и се напръсква с разтвор на 2,6-дихлор-4-(хлоримино) циклохекса-2,5-диенон (4.18). Хинолин-8-олът се проявява като синьо петно.

6.1.2. Твърди проби или кремове

6.1.2.1. 1 g от пробата се диспергира в 5 сm3 (ml) буферен разтвор (4.22) и се разклаща. След това се прехвърля с 10 сm3 (ml) хлороформ (4.3) в делителна фуния и се разклаща. След отделяне на хлороформения слой водният слой се екстрахира още два пъти с по 10 сm3 (ml) хлороформ (4.3). Обединените и филтрувани хлороформени екстракти се изпаряват почти до сухо в облодънна колба от 100 сm3 (ml) (5.1) на ротационен изпарител (5.7). Остатъкът се разтваря в 2 сm3 (ml) хлороформ (4.3) и от получения разтвор се нанасят 10 и 30 l върху плака за тънкослойна хроматография със силикагел (4.23) съгласно метода, описан в т. 6.1.1.1.

6.1.2.2. Нанасят се 10 и 30 l от стандартния разтвор (4.15.2) на плаката и се продължава по начина, описан от т. 6.1.1.2 до т. 6.1.1.4.

6.2. Определяне


Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
2011 -> Права и задължения на учениците
2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова
2011 -> Десети общински преглед на художествената самодейност – пордим`2011


Сподели с приятели:
1   ...   88   89   90   91   92   93   94   95   ...   107




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница